С невъзможна мисия се е заел кметът на Пловдив Иван Тотев. Той призова феновете на Ботев да подкрепят Локо (Пд) във финала за купата на България срещу Лудогорец. 

 

"Не всяка година отбор от града играе за Купата, затова искам да помогна на Локомотив. Надявам се и феновете на Ботев да ги подкрепят. Аз лично присъствах на финала през 1993 г. в Благоевград, когато Ботев загуби от ЦСКА с 0:1. Тогава имаше фенове на всички пловдивски отбори", заяви Тотев. 

 

Общината ще осигури 50 автобуса за феновете от Пловдив. Почти сигурно двубоят ще бъде в Бургас.

 

Привържениците на Левски дадоха воля на своите нерви след третата поредна загуба в първенството. По подобие на мачовете с Миньор и Литекс "сините" отново паднаха с 0:1, този път от Лудогорец на "Герена".

 

След края на мача Феновете от сектор "А" се обърнаха към ложите на стадиона и започнаха да скандират "Батков, курво!". По време на самия мач пак те викаха "Оставка!".

 

Освен това левскарите от централната трибуна опънаха два транспаранта, на които се четеше: "Мъри, Топчо, Иванков, Йовов, Борето, Бардон... това е екипът, който Батков НЕ хареса!!!".

 

Агитката от сектор "Б" пък насочи гнева си към футболистите и ги изпрати с викове: "Бездушници". Единствен Пламен Илиев отиде да поздрави ултрасите на Южната трибуна, които му отвърнаха със същото. Мощни викове "Мъри Стоилов" недвусмислено показаха кого искат левскарите за треньор. Иначе преди началото на дербито "сините" застанаха зад апела "Уважавайте фланелката!", който отново не бе чут...

 

По време на самия мач феновете на Левски, както и тези на Лудогорец, почетоха капитана на България Стилиян Петров. Отново в 19-ата минута публиката на "Герена" стана на крака, започна да ръкопляска, а Сектор "Б" заскандира: "Стилиян Петров". Появи се и голям син транспарант "Стенли, синя България е с теб!!!".

 

Плакат имаше и в сектора за гости, където разградчани бяха написали: "Капитане, не се предавай! Ние сме с теб!". След края на мача радостта бе именно за хората от Лудогорието.

 

Вижте видеата по-долу с обстановката на "Герена" преди, по време и след края на Левски - Лудогорец!

 

СНИМКИ ОТ ТРИБУНИТЕ - ТУК!

ЗАЩО РОМИТЕ СЕ ЕВРОПЕИЗИРАТ ПО-БЪРЗО ОТ ЦЕСЕКАРИТЕ

Като поставям това заглавие, по никакъв начин не искам да обиждам ромите. Много от тях са се реформирали, европеизирали, скасали са с „циганията” и вече спазват закони и правилници, които някогашният Член първи опрощаваше и на тях. Стотици се трудят в подразделенията на сметопочистващата фирма Титан и дават своя принос за финансирането на славния „армейски” отбор. Други са скромни участници в агитката, готови да изпълнят поредната офанзивна заповед за изчистването на боклука от сектор Г. Но тези реформирани ромчета, вместо да повлияят със своята европеизация за нов имидж на славната красна команда, са принудени са да се червят и да търпят подигравки заради безбройните футболни цигании, непознати в нито един нормален европейски клуб.

 

Тези дни нормалните българи се питат – при червен успех в сърцето на Делиормана, този нереформиран четирибуквен мангал ли ще бъде нашият заслужен шампион? Та „шампион” не означава само „ритни топка”, в името му трябва да се вплетени морал, цивилизация, всеобщият напредък на държавата.

 

Ще подкрепя възражението си с някои добре известни факти и документи. Те са отделно от антифутбола, който демонстрира команмдата на истерика от село Плоски. Него можем да приемем като двойник на подпоручик Дуб, с когото Швейк най-уважително се майтапи. Но такава е съдбата на военните – да са смели патриоти, решителни в битките и да служат за майтап на всички природно интелигентни хора по земята.

 

Два реда от визитката на наследниците на основателите  от отряда „Чавдар”

 

- Клубът днес е собственост на две пернишки мутри, които нямат лев честно спечелени пари. Концесията за боклука е получена от партийно-висажийска посока. Това е четвъртото „армейско ниво” – след Мултигруп, хазарта на Божков, индиееца Митал плюс социалдемократа Томов. Как да не си славен армеец, как да не си европеец….

 

„Столипиновските „ проблеми на четирибуквието висят на врата на всички данъкоплатци. Както „нереформираните цигани”:, преследвани от инкасатори и всевъзможни инспектори, надменно отговарят – къде ма търсиш, ба бате? Че ние сме цигани, ба ало”,  така клубът, познат и с инициалите ЦК, отговаря на своите „инкасатори” – кого ще съдите, бре? Че ние сме цесека!!!

 

Подобни нахакани заплахи все още хващат  дикиш и петолъчковците продължават да се вихрят на гърба на своята бивша „народна армия”. Нали, след като пенсионираха „футболът с пагони”, той бе заместен от футбола с бухалки. А през новия век, посредством сегашните кралски особи от Перник, вече се радваме на „футбол с адвокати”.

 

Идват инкасаторите, отчитат борчовете, пращат сметката. Но нереформираният харизматичен циганин да не е луд да плаща? Той има колкото щеш пари за адвокати, заръчва им: „Отлагагайте до дупка”, а те са спецове по циганските дела. При които нищо не се спечелва, но се отлага до следващия лиценз.

 

Появява се отвреме навреме и съдия-изпълнител. Пред портите на „партизанска мандра”, излиза мускулест „цимбик” и му сочи гробището с налягалите петолъчки. Къде си тръгнАл, господине, това тук е алеята на славата, а ние сме цесекаа.От славата на не-ре-бе ли искате да късате живо месо?

 

За да приключа с „говеждите” си претенции към нереформирания кандидат шампион, ще цитирам малко от пресата. Трябва по-често да гледаме в очите истината занеевропейското си дередже. И по-честно, защото съществуването на нашия главен опонент продължава да е белязано с безчестие, наследено от времето на недосегаемата номенклатура.

 

1. ЦСКА не бе изваден от “А” група през 2008 година, въпреки че по закон това трябваше да бъде направено, след като се стигна и до отстраняване от участие в Шампионската лига.

 

2. ЦСКА не бе наказан като клуб с отнемане на точки за доказаната политика на стимулиране на футболистите с непозволени препарати.

 

3. Футболисти на ЦСКА бяха наказани да не играят футбол само 5 кръга след доказана употреба на допинг.

 

4. ЦСКА получи лиценз през 2010 година въпреки доказани дългове към ПФК Черноморец АД и отказ те да бъдат погасявани.

 

5. ЦСКА не бе санкциониран като клуб за това, че управата му прати мутри да пребият футболистите Иван Караджов, Иван Иванов, Кирил Котев, Йордан Тодоров и Светослав Петров.

 

6. ЦСКА не бе санкциониран като клуб за това, че управата му прати мутри да пребият тарторите на агитката в Перник преди гостуването на отбора на Миньор.

 

7. ЦСКА не бе разследван за черно тото за нито един от сигналите, подадени от… футболисти и треньори след напускането им от клуба – домакинството на Миньор, гостуването в Мездра и т.н.

 

8. ЦСКА не бе разследван за пряко участие в залагане на футболни срещи - 4-ма състезатели на отбора са собственици на букмейкърски пунктове!

 

9. За първи път в световния футбол от елитната група се отстранява не отборът длъжник, а отборът жертва, каквито се явиха Пирин, Ботев, а в един определен момент – и Сливен.

 

10. ЦСКА е единственият отбор в света, на който наказание на футболист за доказан контакт с униформен полицай не само се намалява, но и директно се заличава.

 

————————-

 

Както въздиша при затруднение Помощник Тракториста Диков по Канал 3, какво да каже човек? Освен да повторим, че нищо, сделано през социализЪма не подлежи на реформиране. А при циганите /ромите/ е по-друго, те все пак не са толкова нагли, че да замазват с протести собствените си цигании и да ги прехвърлят на други. Хората помагат със сметосъбиране за да го има „армейския клуб”, но петолъчките им са само върху гащиризоните, не и в червените сърчица.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Това в Разград ще бъде 10.0 по Рихтер, а ние сме готови за него

 

България преживя една ужасна нощ. Точно в 03:00 часа земетресение с магнитут 5.9 по Рихтер с епицентър Перник разлюля страната ни и накара по-голямата част от народа да стои навън, потънал в шок и ужас. Аз бях от тези хора, със сигурност няма да забравим лесно случилото се. Но сме длъжи да направим опит, защото със страх не се живее. Пускаш телевизора, сменяш каналите, а навсякъде темата е силният трус (ок, ама някои просто прекаляват, съдавайки още и още напрежение). Същото е по радиа, интернет агенции, "Фейсбук"...Даже спортните сайтове преливат от информация за природното бедстиве. Някои дори зоват посетителите си да опишат къде и как са преживели земетресението. Е това вече ми идва малко в повече. Хора, стига! Стига паника, ужас и страх! Господ е българин, знаем това още от 1993 г. И тази нощ отново доказа, че наистина е така!

 

Нека забравим тежките часове от 03:00 сутринта до към 06:00 и да се усмихнем. Защото сме тук, защото, слава Богу, нищо фаталано не се случи. И да продължим. Да се радваме на любимите си хора, на страстите си. В частност на една от най-големите - футболът. Нека погледнем на нещата по по-различен начин, с усмивка. Няма място за паника у феновете на най-великата игра. Да, задава се ново земетресение. То ще ни накара да изтръпнем, но не от ужас, а от вълнение, от положетиелни емоции. Защото това е футболният трус Лудогорец - ЦСКА, който от няколко дни вилнее в съзнанието на хората.

 

Това земетресение в Разград ще бъде 10.0 по Рихтер, а ние сме готови за него отдавна. Ще бъде внушително, разрушително за всички клишета във футбола ни, ще бъде истински апокалипсис. И как да не е, когато явлението на Кирил Домусчиев ще даде всичко от себе си, за да разклати из основи гранда ЦСКА. За първата титла, за историята! От своя страна "армейците" тръгват мощно, като истинско природно явление към 32-рата, с помощта на урагана Сектор Г. Ето това е емоция, това е любов, това е радост, това е Цар Футбол! 

 

Ние сме българи и сме обединени най-много, когато страдаме, или когато сме на върха, особено в спортно отношение. Бяхме едно през тази зловеща нощ, оставихме я зад себе си. Стига притеснение, време е за шоу! Наближава празникът Лудогорец - ЦСКА. Ние сме спортен сайт и ще пишем за спорт, за футбол!

 

Няма да ви връщаме назад към отминалата нощ, към скали и Рихтери. Усмихнете се, прегърнете любимия човек. Ако сте фен на "орлите" от Разград, на софийските "армейци", ако просто обичате футбола, пригответе се - остана малко! Време е за финала, време е за Царя!

 

Ангел Домусчиев, sportline.bg

С поведението си "червените" фенове носят сериозна вина за поредния резил

 

Чорбарят е видял заглавието и отваря статията бесен. Готов е да псува, да мрази, да руши. Емоциите му идват в повече. За четвърта поредна година е останал с калъфка. Всички са виновни, не и той, не и клубът му. Цял сезон е оправдавал неудачите си с директиви, съдии, греди и всичко останало.

 

Днес сутринта чорбарят отново се е събудил в ограничения си свят. Случилото се вчера не го оставя намира. Видял е неща в Разград, които съзнанието му не може да побере. Видял е организация, професионализъм, красота, видял е титла. Това го е смазало. Единственото, което може да каже е: И кво от това, само ЦСКА.

 

Чорбарят е като сектант. Защитава своите с цената на всичко, независимо дали те са прави или не. И това му изяжда главата. Чорбарят е и късопаметен. Понякога вика "Вън боклуците от ЦСКА", после иска от тях титла, после пак ги гони. Чорбарят започна сезона обнадежден. Боготвореше Радуканов, заканваше се на останалите със Зику. Пак му бяха замазали очите през лятото. Ходеше на стадиона, кефеше се на победите и искаше титла. Ама само на по-големите мачове беше, защото иначе билетите са му скъпи. Бие се в гърдите, че е от ЦСКА, но не и когато трябва да плаща. Не е като хората в Разград. Аа да, онези "селяни" пък къде са тръгнали, мислеше си чорбарят. И те ще изчезнат като Литекс, сигурен бе той. Може би под "изчезване" чорбарят имаше предвид третата поредна титла на провинциален отбор у нас. Чорбарят пак псуваше всичко останало, без да се замисли дори за секунда за деградиралия си клуб. А той си биеше, ама въпреки това шефовете уволниха любимеца на чорбаря - Радуканов. Никаква реакция. След това продадоха и звездите на тима. Пак никаква реакция. Чорбарят си въобразяваше, че клубът му е недосегаем. Нищо не може да го спре. Замина си "Свети Спас". Нямаше изпращане, нямаше нищо. Само малко псувни след провала с Лудогорец в 15-ия кръг. Чорбарят е с теб, само когато си силен.

 

В дома му междувременно се намърда кукувицата Симонович. "Гадните" сайтове започнаха да разкриват истината за сръбското менте. Чорбарят обаче го прие лично. Не обиждали само Дуци, а и него. Все пак Дуци е ЦСКА. И започнаха пак да псуват. Сайтовете са виновни, медиите, директивата, всичко. Иначе Дуци си е супер. И тези дето го назначиха също. И подготовката, и чичо Пенчо, и селекцията. Чорбарят не може да допусне, че това в което вярва може да е фалшиво. Той е с една сигнална система, като животните. И като го бият, и като го хранят, те са най-добрите. Върти им опашка, да лае не смее. Просто защото чорбарят е един пес. Мизерният му живот се осмисля, единствено от победата на любимия му отбор. Независимо как е постигната, трябва да има победа, за да може чорбарят да се гаври с феновете на останалите отбори. За дългосрочна концепция, строеж на бази, методика и т.н. чорбарят не е чувал. И не го интересува. По това си прилича със собствениците на клуба.

 

Минава първият мач от втория полусезон. Чорбарят вижда, че "говеждите" сайтове май са били прави през зимната пауза. И май повече от него искат прогреса на любимия му тим и футбола ни. Само че не може да проумее. Защото ще е прекалено страшно за жалката йерархия на нервната му система. Няма да има кого да мрази. Междувременно пак са му се подиграли. И то не хора, а орки. Водят му най-любимия стопанин - Стойчо Младенов. Той винаги дава я кокалче, я те погалва по ушето с мила дума. И чорбарят пак завъртя опашката, забравяйки за всичко останало. Всъщност трудно се забравя, нещо което дори не ти е направило впечатление. Като падащите балони, порутените терени, лъжите на Спектакъла, и т.н и т.н. до безкрай. А допингът за чорбаря не беше допинг, той е сигурен, че е бил сироп за кашлица.

 

Стопанинът започна да си върши добре работата. Всеки кръг даваше по някое друго кокалче, за да е пълна устата на чорбаря и да не вика "Вън боклуците от ЦСКА". Така тактиката на "орките" сработваше безотказно. Ах, колко лесно е да се манипулира чорбар. Видима, Калиакра, Светкавица накараха чорбаря вече да се вземе много насериозно. Почувства се човек, дори шампион. Стопанинът му бе Жозе Моуриньо, а любимите играчки от Карачанаков станаха Меси. Всичко функционираше перфектно за чорбаря и неговия измислен свят. Спомогна и още един евтин трик, прилъгаха го с билетче по левче. Тогава чорбаря най-много обича ЦСКА. Още малко и щеше да ревне "Титан завинаги едни от нас".

 

Дойде мача с Левски и първият провал на стопанинът му. Ама какво от това, голяма работа. Той е най-важен, по-важен дори от ЦСКА. Последва и резила в дома на орките. Започна да става притеснително за чорбаря. Дали пък стопанинът не е най-подходящия? Нее, животинският му мозък отхвърли тази версия за секунди. И си намира друга, много по-правилна. Всъщност стопанинът му я подхвърля. Директива, съдии, БФС, Бойко Борисов, слънчевото затъмнение. Даа, така вече се живее. Чорбарят спаси микрокосмоса си, не и този на ЦСКА.

 

Дойде и мачът за титлата. Чорбарят се готви да отиде при "селяните". Да руши, да чупи, да деградира. Той не допуска някъде да е по-различно от неговата кочина. Мисълта му не стига за да поиска и той модерен дом, а да го разруши, ако някъде има такъв. Пътувайки той вече празнуваше. Още преди две седмици стопанинът му беше обещал, че бие Литекс и чорбарят е шампион. Е да, ама не. Измисленият му свят изведнъж рухна. Бе отнесен от крейзи форест като къщата на трите прасенца. Гадният сайт пак се оказа прав. Чорбарят се почувства сиротен. Но все пак се върна на гроба на идеологията си. За да довърши останалото от ЦСКА. Той ръкопляска на второто място. И на човекът, който докара ЦСКА до него. И така постави надгробния камък на една идея. Идеята за "червеният" властелин на футбола ни.

 

Все пак за ЦСКА надежда още има. Защото там някъде по домовете си са останали малцина Цесекари. Те не бяха на стадиона през пролетта. Не са там, откакто "Титан" е собственик. Не се асоциират със случващото се от 4 години в Борисовата градина. Те гледат мачовете от 21:45. И мечтаят. Мечтаят за европейски ЦСКА. Искат да посещават новия стадион, искат да водят децата си да тренират на супермодерната база на "червените". Искат да им купуват качествена екипировка от официалния фенмагазин или да я поръчат по интернет. Искат да покажат на английския си приятел чуждестранната версия на сайта на ЦСКА. Искат да се гордеят с треньора на тима, който знае повече тактически схеми от 7-2-Мораеш. Искат изпълнителният директор да различава купата на България от шампионската титла. Искат да гледат цветни снимки от участие на ЦСКА в най-престижния европейски турнир. Искат ЦСКА на цесекарите, не на чорбарите!

 

Васил Хаджийски, Sportline.bg

Измина една седмица, откакто ЦСКА загуби шампионата, загуби едно почти спечелено първенство 5 кръга преди края на А група. С последния съдийски сигнал на мача в Разград се отприщи вълна от подигравки, коментари, жлъчни подмятания и присмех от страна на колегите от отсрещния сектор.

Привържениците на отбора, класирал се с кански мъки и нелепи подаръци от преките си конкуренти за ЕКТ в последния кръг, намериха смисъла на това първенство със загубата на ЦСКА и възможността, която им се отдаде да излеят злобата, отчаянието и срама от карикатурата, която представляваше техния отбор през целия сезон 2011/2012. Дори  по подобие на феновете на Ботев Пловдив закачиха транспарант с въпрос къде е титлата. Уви, и там са втори.

Изумително бе настървението на голяма част от публиката на колегите в тъмни краски, с което се надпреварваха да пишат бисер след бисер относно загубата на титлата, въпреки че в последните дни се наблюдава затишие на подигравките. Вместо да погледнат собствения си двор, с голямо въображение измисляха коментари от рода, че сме били "голям отбор" и че трябвало да "бъдем горди" с ЦСКА.

В отговор на това, седмица по-късно, когато емоциите от нелепо загубената 32-ра титла, отговорно заявявам, че съм горд, че съм привърженик на ЦСКА. Отговор, с който не се съмнявам, че ще се съгласят почти всички останали фенове.

Горд съм, че ЦСКА до последно беше в борбата за шампионската титла. До последния 30 кръг ЦСКА беше на 1-во място в класирането и съвсем малко не достигна, за да се окичи със златни медали. 10-те останали армейци на мача в Разград бяха на 3 греди разстояние от титлата в А група в директен мач срещу безспорно най-добрият отбор в спортно-техническо отношение тази година – Лудогорец.

Загубата боли, начинът, по-който загубихме титлата за 5 кръга ще остави трайна следа, както в хората, които пропътувахме стотици километри до Разград, така и във всеки друг привърженик на ЦСКА /така, както Тулуза все още е траен спомен във всички нас/. Някои се питат дали можеше да бъде по-лошо...

Горд съм с това, което ЦСКА постигна през пролетния полусезон. Един обезкървен отбор, лишен от най-добрите си футболисти от есента с изключение на Жуниор Мораес / някои продадени, други наказани, трети контузени /, отбор, който бе разсипан вътрешно от поредното гениално решение на титаните, като назначиха Дуци за..."нещо" в ЦСКА, отбор, разделен на групички, с постоянни интриги, скандали и несигурност, отбор, чиято подготовка беше по-скоро насочена към съсипване на здравето на играчите, отбор, изграден от деца, футболисти, които не стават за ЦСКА и един Жуниор Мораес, беше на една крачка от титлата.

Големият отбор се познава по много неща, като едно от тях е това, че след като си ударен и си паднал, отново се изправяш. През зимната пауза ЦСКА не бе просто ударен, ЦСКА беше буквално пребит от своите собственици. Но се изправи и с наличните футболисти, без пари, без селекция, без подготовка, обърка прогнозите за пълен крах на всички.

Горд съм от представянето на момчетата. Всеки мач ходех с желание на стадиона, не просто по навик или задължение, защото виждах желанието, с което играеха нашите. Виждах пределната им мотивация, усилията, които полагаха за всяка спечелена точка. Нямаше нищо подарено, всичко бе постигнато с много труд. Малко не достигна.

Горд съм и неимоверно благодарен, че ЦСКА ми подари възможността да съм пряк участник в събитията от миналата сряда. 710км от София до Разград и обратно. 13 часа път. Това не беше ненужно усилие, не беше тегоба. Беше изключително изживяване. Някои ще се хванат за това, че сме паднали.

Да, загубихме, да – боли, да – не е приятно. Но никой не може да ни отнеме възможността, която имахме. Цяла седмица да си несигурен, дали ще успееш да се сдобиеш с билет. Вълнението, което те обзема вторник вечерта срещу сряда, защото знаеш, че утре е големият ден. Денят, в който твоят отбор се изправя във финален мач, мач за титлата. Неописуемото изживяване да пътуваш в колона с хора като теб, различни характери, различни личности с различни разбирания, но обединени от една идея и от една конкретна цел.

Напрежението преди началният съдийски сигнал, подкрепата за отбора, надеждата и вяра за победа, която се вижда в очите на всеки един човек, застанал около теб,  песните, аплодирането след края на мача, когато въпреки че си загубил, си видял желанието на играчите да спечелят, превейки всичко по силите и възможностите си. Не ни достигна малко.

Заслужава си и безкрайното разочарование след края на мача. Заслужава си, защото си бил там, защото си имал възможност да изживееш този момент, защото си подкрепял отбора си докрай, независимо дали си успял да отидеш на мача или си тръпнал пред телевизора вкъщи, при приятели или в някое заведение.

Заслужава си дори тъжният път наобратно. Зациклилият и безизразен поглед, празнотата в душата, разочарованието, неверието, че немислимото се е случило.

Заслужава си и съм горд, че съм от ЦСКА, защото точно този отбор, осакатен през зимата от собствениците, сглобен от деца, играчи, които нямат качества, за да играят в ЦСКА, Жуниор Мораес и Стойчо Младенов, се вдигна от нокаута и ни носеше радост цяла пролет с желанието си за игра и със знанието какво защитаваш и чия емблема носиш на гърдите до сърцето си, а това е по-важно от титли и купи! Защото има ли го това усещане, това желание, тази любов, успехите неимоверно ще дойдат.

Можеше ли нещо да бъде по-лошо от епилога на първенството, от завършека на сряда вечерта?

Можеше да сме в позиция, в която да сме с огромни очаквания, с високомерно поведение, да се отнасяме пренебрежително и подигравателно към останалите отбори, можеше да се говорят много приказки колко си велик, как другите съществуват, докато ти ги тъпчеш и си "вся и всё", най-великият и неповторим. Можеше да те е срам от играчите долу, които разхождат някакъв екип с нежелание и единствената цел да си приберат паричките в края на месеца. Можеше да си обект на съжаление, на присмех заради големите приказки и нулевата им подкрепа с действия.

Можеше да си отбор, който води люта битка за челно класиране в местата от 3-то до 7-мо Можеше да си привърженик на безобразен, безличен, карикатурен отбор, който се подиграва на собствените си фенове. Можеше едничката ти радост и смисъла в първенството да бъде това единият финалист  да падне, за можеш да му се подиграваш, за да може да излееш мъката, яда, злобата от това, че твоят отбор е кръгла нула, едно разбито нищо и да живееш на принципа "не на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле"

А можеше да си левскар...

Един от ЦСКА

ПП1: Честита титла на Лудогорец, пожелавам им успешно представяне в Шл!

ПП2:  Коментарът не цели да обиди колегите левскари, които не се отъждествявт с написаното по горе.

ЖЕЗЪЛЪТ НА МОЙСЕЙ ОТ МИКРЕ НЯМА ДА СПАСЯВА АРМЕЙЦИТЕ

ПРЕЗ "ФУТБОЛНАТА ПУСТИНЯ" ВОДАЧ ОСТАВА БОЙКО

Симпатизантите на централния отбор много наподобяват литературни герои. Само че от романите на социалистическия реализъм. Там, вече към последните страници, Альоша винаги е победил "подуенското зло" /или злото въобще/, Наташа му промива раните, и двамата, щастливи, понасят поредната титла към музея на славата. /В съветските филми пренасянето на купата може да стане и върху самоходно танково устройство /САО/, а в нашия случай – върху специално приспособен самоходен контейнер/.

 

Наоколо им хиляди положителни герои припяват: "КаЗеЛе! Армеец трийсет и втората взе, а говедото реве…"

 

Такова клипче се е привиждало на хилядите петолъчковци, подлъгани и от ротният писарушка Кольо Колелото – той ги съветваше, на път за Разград, непременно да се снабдят всеки с по един армейски жезъл. Какво е станало отпосле с тези жезъли, подстрекателите мълчат. Или само с половин уста подмятат по адрес на домакинската стража – манаффска им работа!…

 

——————————–

 

Както и да е – армеецът трийсет и втората не взе, обаче "говедото" не спря да реве – засипаха се подигравки към авторите на "директивите" и на всички партийни материали, излезли преди това изпод перата на агитатори, пропагандатори и колективни организации на масите.

 

Питат хората – защо подстрекавате своята "маса", че тя да чупи хорският стадион, да мята бомби в сектори с деца и инвалиди? А вие си оплаквате вашите жертви, яли заслужен бой от по-добре обучени и добре платени баш бабаити?

 

Я си прочетете форумите от преди мача, където е пълно с такива "армейски" закани:

 

"Рязнаци, пазете си стадиончето, ние идем и ще трошим! При всяка съдийска грешка ще режем глави, ще бъдем повече от вас, мръсни турчоля…"

 

И какво, онези хора от мирното градче да не вземат мерки и да ви оставят да трошите и затривате направето с толкова пари и патриотизъм?

 

След инцидентите имаше и запитвания – защо не разследват модераторите и собственика на сайта Sport.bg за над петдесет такива ултрас закани? Отговор няма, но все някой ще се присети един ден – в кой фатмашки склад е заровен "армейския жезъл", който тъй настървено се препоръчва на дрогираната агитка…

 

Ааа, да не би пък ключат към пустия армейски да е заровен в някоя "къщичка за пиленца"?

 

Ето, такъв въпрос се появи след наказателната акция на Шуменския Деко на терена в Разград.

 

После почитателите на инструктора по жезъли Кольо Колелото бързо си ги извадиха, натикани нам къде си от "манафите", понеже се зададе нова глава от тъй чаканото ново повествование на соцреализма…

 

Този път не маршал Берюзов, не генерал Джуров, не майора от ДС Илия Павлов, не царя на комара Черепухин, не ромският милиардер Митал, нито шампионът по лъжи и кражби Лупи…Нито дори някои нови пернишки крале на боклука,изпратени от октопод Гоце…

 

Друго слънце се бе задало над Дучевите  равни двори – и то идваше от ловно стопанство Белка. Където е пълно с къщички за пиленца, в които са складирани захарни парички…

 

——————————–

 

Вестта за благодетелят Гриша Ганчев бе посрещната като заявка за идването на истинския Мойсей, който със своя армейски жезъл ще поведе през футболната ни пустиня изстрадалите мъченици на свободна Либия…

 

Ишаллах! , запровикваха се положителните герои около алеяата на славата, които, от кога се ослушват за това микренско червено куфарче. При това доставено не от някаква си пролетарска активистка баба Цола, а от червената баронеса баба Нора…

 

Жалко, че само след ден-два последва пак неблагоприятно развитие. "И вдруг!"възкликват в подобни случаи изненаданите автори. Демек – сделката  изненадващо не се осъществи. По причина, че нямаше как генерал Джуров да влезе на полувремето в съблекалнята и да изкомандва:Поздравявам ви със сделката, лейтенант Ганчев! Тогава мераклията за пералня сигурно би се почувствал както навремето старшина Радлев, след като отбеляза гол на Интер…

 

Но да не ревем и ние на чужд гроб, и нашия  е бая обрасъл. Да цитираме малко от непресторения плач на един червен автор, който минути след "и вдруг" се е изказал от името на цялата червена общност, Снабдила се преди това с малки армейски жезълчета, за да следва своя Мойсей от Ловешко:

 

——————————–

 

ЗАПЛАШИХА ГРИШАТА И КРАЙ С “ЧЕРВЕНАТА МЕЧТА"

 

И к’ва стана тя – вместо супер отбор с претенции за пробив в Лига Европа, ЦСКА пак ще потропва с "червените ботушки" и ще раздава титли на куцо и сакато. Захарно-боклуджийският съюз май не се понрави на някой и няма да го бъде!

 

Как така като се чу, че Гришата започва да прави захарен памук на "Армията", прокуратурата взе нещата в свой ръце и го заплаши с 15 годинки на топло. Даже му сложиха гаранция от половин милион, колкото искат подуянци за един Влади Гаджев например. Той премиерът сам се изпусна, казвайки, че знаел от месец за заплахите на ловешкия олигарх. Еми защо не привлякоха като обвиняем Ганчев преди 30 дни, а само два след като медийното пространство гръмна, че влиза в ЦСКА?!

 

Явно ориентираните в синьо държавници разбраха, че ако пактът бъде сключен, и Насо Кръстчето няма да може да донесе титла на "Герена". И резултатът от операция "Титаново бяло злато" е на лице. Захарният бос призна поражението си с думите: "С голямо удоволствие идвах в ЦСКА, но сега всичко приключи! Съжалявам, че привържениците на този отбор ще има да страдат още".

 

Наистина, едно голямо жалко за милионите "червени сърца", всекидневно тупкащи за любимия си клуб. Автомобилният магнат искаше да превърне Борисовата градина в "Китайската стена", мечтаеше да бие Ливърпул на "Анфийлд", бленуваше четири звезди на фланелките след 10-ина години. Всичко обаче приключи още в зародиш. Човекът с главно "Г" ще мирише люляци, ще се вози на колите си около Покрития мост и ще гледа по телевизията как "синът" му Манолев прави за смях защитния вал на вторите в света…..

 

И вместо честен армейски хегемон с Камата и Екзекутора начело, пак ще гледаме подтичващи пернишки деца, "акули" без зъби срещу жалки "железничари" и пловдивски обръщалки…обслужващи чужди интереси…"

 

Livesport.bg, /Хр. Естатиев, професионален журналист..С малки съкращения.//

 

——————————–

 

НЯКОЛКО ПО-СЕРИОЗНИ  ПРИКАЗКИ

 

Заради това изречение: "Как така като се чу, че Гришата започва да прави захарен памук на "Армията",прокуратурата взе нещата в свой ръце и го заплаши с 15 годинки на топло…" намирам за уместно да изляза от чисто футболната тема.   В десетки подобни мнения червените фенове безусловно свързват проблемите на бизнесмена Гриша Ганчев предимно с идеята му да стане спонсор и дори съсобственик в ЦСКА. Правителството, и най-вече министър председателят Борисов, са подложени на ураганен "армейски огън" и с твърдите заплахи, че тази партия, ГЕРБ, повече няма да види власт и дори парламент…

 

Хубаво, тук и аз се присъединявам към волята на тези избиратели. Но смущаващо е признанието, че "ако утре Тиквата намери стабилен спонсор като на говедата…".

 

Да, пак можел да разчита на "червената общност". В коя напреднала държава футболните фенове са толкова обединени от идеята – съдбата на финансите, енергетиката, здравеопазването, образованието, социалното осигуряване….Да зависи от политици, избрани според техните заслуги към футболната игра и успехите на някой от футболните клубове?

 

А това са настроения и от двата лагера, направо е страшно!

 

Ами че този Гриша Ганчев, който има доказани далавери и с цар Киро, може да бъде избран от "червената общност" за какъвто си иска! Стига да направи милионна селекция за групите на лига Европа…

 

Бойко Борисов не е глупав, и със сигурност, до една година, поне още пет футболни отбори ще се сдобият с издръжка посредством държавата. Сред тях, сто на сто, ще бъде и клубът, който сега си е поставил за цел номер едно да го сваля от власт, Тъй като си е позволил "да не спре арестите във фирма Литекс комерс..".

 

Ами като го свалят, а следващият премиер не се интересува от футбол и започне да търси електората си из други "общности"?

 

Обаче никакви други многобройни общности в активна гласоподавателска възраст няма вече. Тук, всъщност, са лумпените, за които не е нужно да се броят специални пачки и да се купуват цигански гласове. Подсигури с държавна помощ "прасетата", както си подсигурил "говедата" и като теб любим вожд няма да има…

 

Разбира се, дейността на Борисов не е е подсъдна, това не е кражба на гласове от други партии. Да си припомним как се беше заиграл с червения клуб, под давление на Сашо Томов, и предишният премиер Станишев: "Който купи Кремиковци, трябва да купи и цесека…".

 

Но на сегашният премиер това му е ангажимент, който му идва отвътре, той нищо друго не може да прави по-добре.

 

Аз нямам търпение кога ще го "отстранят от пробега",както Остап бил направил с онзи "студебейкър". Виждам го като един великолепен заместник на Боби Михайлов, даже виждам българския футбол отново сред първите в света.

 

Но кой да го отстрани от "пробега", след като избирателите-ритнитопковци, пак да повторя, са най-твърдият електорат, даже по-твърд и от бузлуджанските дядовци и баби. Пък и те повече наблягат на пенсията и хляба, докато синовете и внуците можеш да финтираш  най-вече с "червено" или "синьо" футболно надмощие. До там сме я докарали.

 

Това май е и новото   в  соцроманите, писани по време на демокрация – щастливият край набляга на комплексите, провокирани от зрелището. Инак " хляб си имаме, един е достатъчен за двама…", / Според поета, който е съветвал за съюз извън европейският съюз…/

 

Дали пък цялата нация не сме създадени за литературни герои? В очакване неизвестен автор "в друг" да ни дари с полагащия ни се щастлив край. Пък и никой официално не е забранявал социалистически реализъм като стил. Щом героите сме живи, ще се възродят и авторите. И пак водещата в обществото гема ще е футболът, както е в последните години.

 

Но за "футболна република" засега не ставаме – с нашето 93-о място в световната ранг листа. Виж, ако  има и официални класации за “футболни перални",  остреляни и осъдени футболни босове и лумпенизирана публика, може пак да станем четвърти в света…

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Феновете на Черно Море възроптаха срещу цените на билетите за гостуването на Лудогорец в Разград. Двубоят е днес от 15:30 часа, а цената на талоните за агитката от Варна е 10 лв.

"Редно е всички отбори, които гостуват на "Тича", да ни върнат жеста. За нас няма значение кой гостува във Варна. Билетите за всички гостуващи отбори са на една и съща цена. До 10-те лева на варненци ли опряха новоизлюпените кандидат-шампиони от Делиормана?", коментира шефът на фенклуба на "моряците" Иван Михайлов.

Поради високата цена на пропуските се очаква за Разград да пътуват не повече от 200 запалянковци на Черно море. Мачът ще бъде предаван директно по ТВ7.

Предварителната продажба на билети за мача от 21-ия кръг на А група между Лудогорец и Черно море започна от днес след 17 часа, съобщиха официалният сайт на новаците.

Пропуските ще се продават на обичайните места - гишето до бистро „Силвена“ и пунктовете на Еврофутбол в Разград. В деня на мача ще работят и всички каси на стадиона.

 

Цените на билетите са както следва:

 

- Централната трибуна - 20 лв.

 

- сектор А и Б - 8 лв.

 

- сектор В - 7 лв.

 

- сектор Д - 5 лв.

 

- сектор „Гости“ - 10 лв.

 

Ръководството на Лудогорец призовава феновете да закупят билети по-рано, за да се избегне струпване на касите минути преди мача.

Пуснаха в продажба билетите за утрешния мач на Локо Пд с Лудогорец, съобщава официалният сайт на клуба.

Пропуските са с обичайните цени от 2 лева (за пенсионери), 3 лева (за Трибуна Бесика), 5 лева (за Трибуна Спортклуб) и 8 лева (за Централна трибуна). Билетите могат да се закупят от магазина за фен артикули на входа на стадиона.

 

В същото време ръководството на Локомотив (Пд) приканва привържениците на отбора да заемат възможно по-рано местата си по трибуните, за да се избегне излишното струпване и задръстване пред входовете.

 

Двубоят с тима от Разград започва в 14,00 часа в сряда.