Шампионът Литекс е определен като сериозен фаворит в дербито от предстоящия IV кръг на "А" група със Славия.

Въпреки че двубоят ще се играе в София, от британският букмейкър Bet365 дават доста висок процент за "оранжева" победа. "Двойката" е оценена на 1,70, докато успех за "белите" - на 4,50. Равенство между двата тима пък е със ставка 3,40.

ЦСКА и Левски пък няма да имат сериозни проблеми срещу Монтана и Ботев (Враца), твърди британската заложна къща. Коефициентът за победа на "армейците" в северозападния град е 1,60, а за такъв на "сините" на "Герена" - 1,20.

Най-завързано изглежда ще бъде в Стара Загора, където Берое ще гони първите си точки срещу Черноморец.

 

 

ЗАЛАГАЙТЕ С FANFACE.BG И BET365 НА МАЧОВЕТЕ ОТ "А" ГРУПА ТУК!

FanFace.bg продължава офанзивата си от интервюта преди старта на пролетния дял от първенството в "А" група. След като при нас гостуваха две нежни създания от агитките на ЦСКА и Левски с името Виктория, време е малко да разнообразим с представител от силния пол.

 

Днес ни гостува Нейко Енев от Стара Загора – върл фен на Берое от 1990 г., като три години по-късно започва да го подкрепя активно както на домакинските срещи, така и при гостуванията. 

 

Той е един от основателите на фракцията "Zara Boys". На 33 години е, с жена и две деца (момченце и момиченце), които няма как да не споделят с него голямата обич към гордостта на Града под Аязмото. Малкият Красимир е на 9 години, а момиченцето на 8 (на последната снимка). 

 

Дъщеричката на Нейко не е случаен човек! Това е прочутата Галя или Галка, както на галено й викат в Зарата. Тя стана известна из цяла България преди време, когато на един от мачовете на Берое с ЦСКА бе качена на вишката пред трибуната с най-запалени ултраси и с песни по мегафона вдигна духа на всички, в момент в който отборът губеше на терена, а настроението сред феновете бе понижено (ПРИПОМНЕТЕ СИ ЗА НЕЯ ТУК!). 

 

"Преживял съм изпадания, много смени на президенти, треньори, футболисти и фенове", споделя като за начало Нейко.

 

- Кой те запали по футбола?

 

- Баща ми. Не си спомням срещу кого играхме, май беше отбор с червени екипи. Бях и на мача, когато ставаме шампиони, но спомените ми от него са бегли. Първото ми гостуване е на Сторгозия на 11 август 1995 г., след като изпадаме от "А" група. Ходихме с влака, а на връщане се прибрахме с отбора, защото нямахме пари. Бяхме 11 души.

 

- Какво е за теб Берое?

 

- Някои хора няма да ме разберат, но Берое е любов, която трябва да се изпита.

 

Тя е като детето – когато има неуспехи, плачеш. Когато всичко е наред, се радваш.

 

Това е преживяване, което пожелавам на всеки.

 

 

- В тази връзка - кой е мачът, от който пазиш най-страхотен спомен и си се радвал и плакал от щастие? И респективно кой е мачът, на който си плакал от болка, и за който не искаш да си спомняш?

 

- Най-радостен е моментът, когато взимаме Купата на България в Ловеч срещу Черноморец (Поморие).

 

Да ти кажа честно бях сигурен, че ще спечелим в този мач и нещо не можах да му се порадвам след него. Не знаех какво става. А мачът, за който не искам да си спомням, е срещу Локомотив (София) през 2008 г., когато падаме с 0:3 на "Армията" и изпадаме от "А" група. Тогава Марек и Беласица влязоха в схемата с играча без картотека. След това имаше драми със собствениците. Банев тогава ни изоставя и с помощта на Ковачки и бюджет от 2 млн. лв. се връщаме обратно в елита. После и той ни изоставя и благодарение на Дамян Георгиев, който намира спонсори, взимаме Купата.

 

- Като стана въпрос за собствениците и хората, минали през Берое, какво ти е мнението за Станислав Танев, Николай Банев, Дамян Георгиев...?

 

- Камилата ни връща в "А" група през 1998 г. след обединение с тогавашния Олимпик (Галата), за което сме му благодарни и той го знае. Банев не искам да си го спомням, но и тогава сме имали хубави моменти - играем полуфинал в Ловеч с Литекс и падаме 1:0, а финалът е в Стара Загора. Хора като него вредят на спорта, както го доказа самият той. Беше собственик и на Пирин, и там мъки, дългове и т.н. За Дамян Георгиев - аз съм му много благодарен и се радвам, че е бил част от Берое. Помогнал е с каквото може и може би още можеше да помага, но не му се даде шанс. И все пак благодарности.

 

- Срещу Банев бяхте обединени, но спрямо Дамян – разделени. Изгладиха ли се различията покрай него между отделните фенове, тъй като едните бяхте изцяло зад него, а другите – твърдо против?

 

- Няма как да се изгладят.

 

Само времето и отборът, ако се представя добре, може да заличи думите, изказани помежду ни.

 

Засега всичко е наред, помагаме си всички, ходим заедно на гостувания, събираме се заедно преди и след мачове. Общо взето спокойствие. Винаги ще има сърдити, но все пак сме големи хора и мисля, че ще се разберем и разбираме.

 

- Какво мислиш за сегашния отбор на Берое и за Илиан Илиев? И къде ще завършите в края на това първенство?

 

- Берое винаги ще го има със или без Илиян Илиев. Засега съм доволен от селекцията на отбора, а за представянето - ще гледаме и се надявам да се борим за евротурнирите.

 

- Членуваш ли в някоя фракция на "зелените" и ако да - коя е тя? Разкажи ни повече за нея.

 

- През 1996 г.  аз и още 3 момчета, от които едното не идва вече на мачове, създаваме "Zara Boys". Tова беше нарицателно за фен на Берое до момента, в който не почнаха разделения и фракции. Който иска сега, пак си е "зара". За разлика от други фракции

 

ние не сме затворени и сме на разположение на всеки, който има свежи идеи.

 

Издържаме се чрез дарения. Между другото и други фракции се припознават в нас. Те са хора, които помагат за хореография, пътувания, инициативи и всичко свързано за протичането на един мач без проблеми и с много приятни емоции, за което искам да им благодаря. Според мен докато не се обединим, ще има различия. Всички в "Zara Boys"!

 

 

- На кой мач според теб създадохте най-добрата атмосфера и на кой организирахте най-красивата хореография?

 

- Всеки мач за нас е от значение и за всеки се готвим от сърце и с много емоции. Сещам се за мачове като Берое – Рапид (Виена), Черноморец – Берое, Берое – ЦСКА, Берое – Левски. Тогава не сме спали. За финала за Купата на България беше голяма емоция. Мачът е в Ловеч, все едно гостуваме, но отиваме над 5000 души...

 

дотогава не бях изпитал по-приятни чувства.

 

Градът беше "зелен" навсякъде от наши фенове, песни, скандирания, и всичко това за Берое. Това е рядкост! Хореографията е трудно нещо. Не всеки път се получава, но винаги носи удоволствие след мач, като гледаме какво сме направили. Една от най-добрите ни бе на финала за Купата. Другата бе срещу Рапид (Виена) на "Герена". Там направихме нещо, което не бяхме правили, но се получи, особено като се има предвид, че бяхме на чужд стадион.

 

- Ти лично какво място би отредил на агитката на Берое в една своеобразна класация с останалите български агитки от гледна точка на вярност, подкрепа, темперамент, колорит...?

 

- Трето след тези на Локомотив (Пловдив) и Ботев (Пловдив). Те са си местни момчета. Атмосферата на столичани не е лоша, но само на дербитата помежду си и в мачовете от евротурнирите. И не без помощта на провинцията. Превъзхождаме с публика.

 

Ние сме футболен град,

 

помня една контрола България – Словакия на 3 март 1998 г. в Стара Загора – имаше над 30 000 души на стадиона. Нямаме мач под 2000 души. Кои други ходят толкова? Някои дербита събират по толкова фенове, като визирам такива дербита в София и между отбори, които може без тях – Славия и Локомотив (София). Извинявам се на привържениците им, обаче е така.

 

- Участвал ли си в боеве? Ако да, срещу фенове на кои отбори?

 

- Аз лично не и съм против насилието.

 

Според мен трябва да се мерим на стадиона с хореография, песни, пиротехника, знамена, присъствие и всичко друго, което е свързано с добрия тон и добрата подкрепа на любимия отбор.

 

- Какво мислиш за организираните боеве тип "10 на 10", "50 на 50" и т.н., каквито традиционно се уреждат в страни като Русия и Полша? Трябва ли да има и тук такива с оглед на това да не страдат невинни, както и да не се руши нечие имущество?

 

- Когато са добре организирани, с медицински екип, с правила, съм съгласен. Но

 

ние не влизаме в уговорки и сме против.

 

Ако има нещо да се случва, то ще се случи.

 

- С кои агитки сте приятели и с кои върли противници? Как са се зародили приятелството с първите и враждата с вторите?

 

- Врагове са всички, които не ни харесват. Имаме някакви разногласия с Ботев (Пловди), Нафтата, Левски и ЦСКА, но всичко ще се нареди. Може да се каже, че сме приятели с Локо (Пловдив). Просто не си пречим, не се обиждаме и когато може, се съобразяваме. А с Етър сме другари от време оно. Още старите фенове са създали контакти и ги уважаваме.

 

- Каква е твоята лична тройка на отборите/феновете, които най-уважаваш, и тази тройка с тези, които ненавиждаш?

 

- Уважавам Локо (Пловдив) и Етър. Другите не. Без Ботев (Пловдив), защото те ходят по много и това трябва да се уважава в тези особено за феновете кризи и трудни времена.

 

 

- Какво е мнението ти като цяло за българската ултрас сцена? Къде я поставяш спрямо останалите страни в Европа и света?

 

- Накрая сме.

 

Като българи сме велика нация.

 

Като ултраси сме доста назад дори спрямо нашите близки балкански народи и има много да се учим. Въпреки че сме доста назад в класирането, правим неща, за които се пише и говори дълго.

 

- Какво мислиш за цялостното състояние на българския футбол?

 

- Рано или късно

 

българският футбол ще се оправи

 

благодарение на хора като Гриша Ганчев и Кирил Домусчиев, които милеят за спорта и футбола в частност. И когато започне да се обръща повече внимание на школите и качествата на децата.

 

- На кой чужд отбор си фен?

 

- Фен съм само на Берое!

 

- Ще ти изброя три места и искам да ми кажеш първото нещо, с което ги свързваш. "Храма"?

 

- ... е вечен и Берое е най-великият!

 

- Стара Загора?

 

- Най-добрият град за живеене!

 

- България?

 

- Най-велика на света!

 

- Накрая какво би казал на всеки един фен на Берое, както и на всеки един запален фен в България?

 

- Берое го има и винаги ще го има, както и всички негови фенове.

 

Да са живи и здрави и да го подкрепят безрезервно! А за феновете на другите отбори - благодарим ви, че ви има!

Женският процент на стадиона се увеличава и у нас, но въпреки това няма как да кажем, че дамското присъствие по трибуните има кой знае каква традиция във фенската ни култура.

 

Момичета в агитките има, това е очевидно, но те не са толкова много. Рядко играят някаква съществена роля, а още по-малко пък се срещат организирани групи от нежния пол.

 

 

"CSKA Girls" е един от малкото примери за фракция, създадена и съставена само от жени - всъщност тя е и първата изобщо по рода си в България. Появи се преди няколко години и дори за няколко месеца беше хит в Сектор "Г", като имаха дори и свое собствено знаме.

 

Напоследък дамите от тази група, макар и все така да ходят по мачове, вече са предимно в по-централните трибуни. Някои от тях са с по-сериозни професии, има и семейни.

 

На "Армията" в момента са активни още две организирани фракции, съставени от момичета. Едната е "Northic" (познати и като "CSKA Girls Union"), която има и собствен дрес код и наброява 15-20 дами между 20 и 30 години.

 

 

Другата група е съставена предимно от фенки в ученическа възраст и носи названието "Urban Terror Girls".

 

"Армейките" със сигурност са с едни гърди пред "сините" си съпернички. Левскарската агитка общо-взето е една от най-мачовските в страната - на "Герена" изобщо не може да става дума за дамска фракция.

 

Разбира се, има и момичета, които са отдадени на "синята" кауза", като те членуват почти изключително в Националния клуб на привържениците. В "София-Запад" и "South Division" например дами на практика няма.

 

 

Преди и по време на мачове на Левски човек може да забележи как нежни създания обикалят с касата на "Фонд Сектор Б", за да събират средства за агитката. Сериозните левскарки обаче са малко - повечето ходят на стадиона, защото е модерно.

 

Организираните групи от фенки по нашите стадиони като цяло се броят на пръстите на ръцете - може би дори само на едната. Своя фракция имат дамите, които подкрепят пловдивския Ботев. Във Варна по трибуните могат да бъдат забелязани "Green Girls", които викат за Черно море.

 

 

Общо взето, примерите се поизчерпват дотук, но това не значи, че няма момичета, които да ходят и да викат за другите отбори, просто не са в отделни организации. Една четвърт от хилядното множество, което подкрепяше Локо (Пд) във финала за Купата на България в Бургас например, беше от нежния пол.

 

Жените на Стара Загора - вероятно не всички запалени фенки на футбола, преди време организираха инициативи, за да спасят закъсалия финансово тим на Берое.

 

 

Дори и в Перник, за където сме чували, че бумеранг е да си хвърлиш обувката по жената, а тя да се върне с ракия и салата, имат своите "Minyorki", които участваха в конкурс за красота.

 

Източник: "Меридиан Мач"

 

Заб. Заглавието е на FanFace.bg

 

ПРИПОМНЕТЕ СИ "УЛТРАС ПО ЖЕНСКИ" НА СТАРИЯ КОНТИНЕНТ ТУК!

Познатата отпреди няколко години рубрика "Часът на фена" се връща във фенсайта на Берое - "Beroe Online". Всяка неделя в него ще бъде представяна някоя от основните фракции в агитката на "зелените". Първи гости на "Beroe Online" са Евгени Иванов и Таньо Георгиев от групировката "Ultras Beroe" (UB).

 

- Откога съществува фракцията и колко члена наброява?

Евгени: Фракцията съществува от 1999 година и в нея към момента членуват 20 души. За нас обаче бройката никога не е била водещ критерий. Имаме строги правила, които спазваме и едно от тях е никой от нас да не симпатизира на друг български клуб. Целим да обхванем колкото се може повече млади момчета и да ги приобщим към идеята Берое още в детска възраст. Радостно е, че имаме успеваемост в това отношение. По-добре да има малко, но верни фенове, отколкото такива, които идват само, когато Берое върви.

 

Таньо: Имаме си и собствени артикули - шапки, шалове. Знамето ни е в сектора от 2004 година и в момента е едно от най-старите на Северната трибуна. Символът, изобразен на него, е смъртта и означава, че сме верни на отбора си до гроб. Куриозно е, че на мача с Рапид (Виена) в София ни забраниха да го ползваме, а в австрийската столица нямахме подобни проблеми. Фракцията ни има собствен членски внос и държим членовете й да не подкрепят друг български отбор. Наш член, хванат, че е в агитка на друг български тим, за да го подкрепя с песни, моментално бива изключен.

- Кой от двата модела е по-успешен - единен фен клуб или такъв с централно ръководство, но гарнирано и с фракции?

Евгени: Моделът с фракциите е някак по-работещ, защото така някак по-лесно се увличат малките момчета. Важното е фен клубът да страни от политиката. Аз преди години видях знаме на ВМРО в агитката на Локо София и го сметнах за неприемливо. Ние с политиката нямаме допирни точки.

- Полицията ли трябва да охранява мачовете или феновете да си имат собствена охрана?

И двамата: В Берое сме доказали, че можем да работим успешно и със собствена охрана, а колкото е по-далеч полицията от сектора ни, толкова по-добре. Мястото на агитката в сегашния сектор на централната трибуна е добро. Има добра акустика и заразяваме цялата публика. Преди искахме да се позиционираме зад вратата, но идеята отпадна. Хубаво е в ръководството на Берое да има човек, който да работи с феновете и такъв ни бе обещано, че ще си изберем ние самите. Той ще идва на стадиона часове преди началото на мача и ще съгласува с полицията колко факли можем да вкараме в сектора и каква пиротехника ще ни е позволена. А при гостувания чрез него полицията в града домакин, ще знае колко точно хора пътуват от Стара Загора, за да предвиди какъв сектор да им отпусне. Така ще се избегнат много нежелани разправии между ултрасите ни и органите на реда.

- Какви решения бяха взети на проведеното неотдавна събрание на Националния фен клуб и ще има ли той нови инициативи?

Евгени: Ръководството се запазва като численост и всяка от по-големите фракции ще има свой представител в него. Един от старите членове си подаде оставката по свое собствено решение. Шефовете бяха представлявани от Иван Колев, който ни запозна с бъдещите им планове и концепции за работа. Имаме много идеи за инициативи, но няма да ги оповестим докато не станат факт. Пазим горчив опит от миналото, когато имахме много планове и идеи, а някои от тях останаха само добри намерения, затова вече няма да говорим предварително. На фен клуба му предстои още много работа, за да се доближи до водещите у нас. За това, което имат феновете в Европа, можем само да мечтаем.

- Ще има ли нови песни напролет?

Таньо: Сигурно ще има, но това не е процес, който зависи само от един човек. Какви песни ще се пеят по време на мач до голяма степен определя този, който държи мегафона и задава на агитката. Преди време аз го правех, но вече не се занимавам с това. Иначе в нашата фракция симпатизираме на италианските тифози. Прави ми впечатление, че в България масово се взаимства от тях.

- Нормални ли са цените на билетите за домакинските срещи?

Евгени: Предишната цена от 10 лева бе неестествено висока. Сега масово се набляга на абонаментните карти и те са с нормални цени. Цената пък от 5 лева за екскурзия при гостуване е повече от символична.

- Защо Берое все по-рядко залага на собствени юноши в представителния отбор?

Евгени: И за мен е необяснимо да взимаш млади момчета на подготовка с мъжете и после да ги преотстъпваш по долните дивизии. В школата трябва да се работи повече с децата и отрано те да се учат на принадлежност към клуба. Ние феновете, каквото можем в тази посока, ще го направим, но треньорите също трябва да помагат. Говорили сме за това с шефа на ДЮШ Стелиян Попчев. Футболистите от мъжкия отбор трябва да ходят на мачовете на децата и повече юноши да тренират с представителния тим. Така те ще видат сбъдната една своя мечта.

 

Таньо: Така ли един юноша от всичките набори в школата не хвана окото на треньорския щаб на мъжете? Хубаво е в школата да работят повече хора, които знаят какво е името Берое. Един добър пример е Господин Мирчев. Той като футболист се раздаваше много за Берое, убеден съм, че ще го прави и като треньор. Затова завинаги остава любимец на агитката.

 

- Може ли Фен клубът и Клубът на ветераните да работят по-добре съвместно и защо много от сегашните фенове не познават историята и легендите на Берое?

 

Евгени: Съвместната ни дейност с ветераните е процес, който изисква усилия и от двете страни. В нашата групировка няма да откажем хубава идея от никого. Ето, инициативата на Богдан Богданов да се популяризира марката Берое сред учениците, като им се раздадат тетрадки със символите на клуба, беше много добра. Жалко само, че футболистите от представителния отбор не я реализираха както трябва. Може ли те да отидат в училише без официални екипи или анцунзи, с които поне да подсказват, че са от Берое? Ние от нашата фракция, познаваме историята и футболистите от миналото на Берое, а който не ги знае е дошъл случайно на стадиона.

 

Таньо: Който не познава историята, не е истински бероец. В нашата фракция обаче сме доказали, че сме такива. Много често даваме последните си пари за да подкрепяме отбора далеч от дома. Имаме позиция, изразяваме я и затова понякога ставаме лоши. В знак на протест от незадоволителното представяне на тима в един момент дори престанахме да посещаваме гостуванията. Можете да си представите каква вътрешна борба със самите себе си ни е коствало това решение.

- Кога ще доживеем Берое да има истински магазин на фена?

Таньо: Връщайки се назад в годините смятам, че и това, което се прави в момента, не е малко. Сега, за разлика отпреди, поне можеш лесно да намериш фланелка и шал на Берое.

- Може ли да има приятелство между агитките на различните отбори у нас?

Евгени: Защо пък не? С феновете на Етър от години сме в добри отношения. Освен това, събитията в Катуница обединиха футболните фенове в цяла България. След подпалването на къщи се стигна дотам, че на площада в Пловдив едновременно имаше агитки на Левски, ЦСКА, Локомотив и Ботев Пловдив, Берое и фенове от Бургас. В световната практика отдавна има доказателства за добро сътрудничество между агитките. Бих посочил като пример Рапид (Виена) и Панатинайкос, чиито ултраси се разбират отлично.

 

Таньо: С феновете на Етър обаче имаме и известни разминавания в позициите. При тях отиде турчинът, който искаше да купи Берое, а те дори не реагираха срещу това, както ние бяхме направили.

- Обвиняват фракцията ви, че е твърдо срещу треньора Илиан Илиев, а сляпо подкрепя бившия шеф Дамян Георгиев?

И двамата: Искаме Берое да върви напред и да играе нападателен футбол. Не ни интересува дали шеф ще е Мишо Боендруков, Васко Драголов или някой друг. Не сме сред най-големите привърженици на страши треньора и с оглед на слабия старт на сезона, решихме да прекратим временно посещението на мачове на любимия отбор. Не бяхме например в Каварна и случките с нахлуване на наши фенове на терена там няма да коментираме. Така са решили момчетата, така са постъпили. Това са минали работи и няма защо да се връщаме към тях. Не е тайна, че някои от нас са приятели с Дамян Георгиев. Той е помагал на фен клуба с юридическите си познания. Това обаче не означава, че сме го подкрепяли безрезервно, докато беше шеф на клуба. Когато е правил грешки и на него не сме спестявали критиките.

- Как гледате на направените подобрения на стадиона?

Евгени: Радваме се, разбира се. Да имаме работещо осветление и ново табло е голяма ценност. Общината направи много в тази връзка. И те, и шефовете и ние феновете обаче имаме много да работим, за да може следващото излизане на Берое в Европа да посрещнем на собствения си стадион. Има какво да се прави още по отношение тоалетните, входовете и изходите и паркоместата около стадиона. Знам, че се работи за разширяване на таблото и че хубавите неща искат време.

 

Таньо: Аз живея близо до стадиона и като го видях да свети от вкъщи много се развълнувах.

 

- Как оценявате представянето на Берое през есента?

 

Евгени: Пълна трагедия, каква друга оценка да дадем след седем поредни загуби и голова разлика минус 10. Берое е жертва на съдийски произвол - и това е вярно, но защо никоя от досегашните управи не ни създаде лоби в БФС. Други клубове хвърлиха маса пари за това и тази практика, въпреки че е порочна, явно е работеща. Не знам на нашите футболисти мисленето ли им е пораженческо, психолог ли им трябва, какво ли? Но не е нормално с едни и същи футболисти през пролетта да играеш добре, а есента да те няма никакъв.

 

Таньо: Не е нормално да се оправдаваме само с тежката програма, защото така или иначе трябва да играем с всеки. Не разбирам от селекция, ще видя новите футболисти и тогава ще ги коментирам. Обаче ни прави впечатление, че нямаме нов нападател. Ако футболистите ни не знаят за какъв велик отбор играят, нека да научат. Ние искаме от тях само да се раздават, а резултатите ще дойдат.

- Какво мислите за новия спортен директор Петър Хубчев, за селекцията и контролите?

Таньо: Ако работи за благото на Берое, Хубчев е добре дошъл. Ако не, сам ще разбере, че не го подкрепяме. Взехме много чужденци и ако наистина са класни има нужда от тях. Контролите не ме вълнуват. Какво като сме разгромили някакви скиори от Норвегия?

 

Евгени: От контролите ще е интересна тази с Нефтохимик на 18 февруари. Очаквам да се събере повече публика и да видим новия отбор.

- Какви ще са целите на Берое през пролетта, има ли опасност тимът да изпадне в Б група и кое гостуване ще е най-интересно?

Таньо: Берое едва ли ще изпадне, но и не може да се бори за по-предно класиране от 8-10 място. Трябва да се гради отбор за другото първенство. Най-интересното гостуване ще е срещу Черноморец в Бургас.

 

Евгени: Най-добре е да мислим не за това дали ще се спасим от изпадане, а как догодина ще изградим отбор за Европа. Така и желанието на феновете за работа ще е по-голямо. Бяхме в Европа преди време и за всички ни бе голям купон.

Текст: Иван Нейков, Beroe.eu

Снимка: Beroe.eu

Следващият гост на FanFace.bg е от Бургас. Името му е Мартин, върл привърженик на Нефтохимик и член на най-голямата фракция на тима "Green Fighters". Той е "само" на 23 години, но вече със сериозен опит по трибуните и уличните битки. Свободното си време запълва с гледане на мачове, както и с много тренировки. От няколко години се занимава активно с фитнес, кикбокс и муай тай. Всичко това обаче бледнее пред голямата му "зелена" страст...

 

- Кой те запали по най-великата игра? Кога стана това, на кой мач на Нафтата...?

 

- Фен съм на Нефтохимик от най-ранна детска възраст. По футбола ме запалиха най-вече баща ми, както и дядо ми. Първият ми мач е срещу ЦСКА в сезона, когато влязохме в "А" група. 1994-1995. Редовно и съзнателно ходя на мачове от 1997 г. с баща ми и брат ми. Тогава играхме срещу Локомотив (Пловдив) и бихме с 4:1. Единственото нещо, което помня от двубоя с ЦСКА, беше пълният стадион. От мача с Локомотив (Москва) за Купата на УЕФА през 2000 г. ходя самостоятелно.

 

- Какво предизвиква името Нефтохимик у теб, когато го прочетеш или чуеш?

 

- Любов и най-вече страст.

 

Част от живота ми, която не бих заменил за нищо друго!

 

- Кои са най-паметните ти мачове и тези, за които не искаш да си спомняш?

 

- Мачовете, за които никога не искам да си спомням, са двата ни загубени баража за влизане в "А" група - от Видима-Раковски в Стара Загора с автогол в продълженията, и от Спортист (Своге) в Ловеч с дузпи. И на двата двубоя бяхме агитка от около 500 души. В Ловеч имаше доста димки, бомби, запалени седалки, изкъртена ограда заради неприятната загуба. Трябваше ми доста време, за да се отърся от разочарованието, че не сме отново в "А" група. Мачовете, които са ми останали с приятен спомен, са всички, в които сме побеждавали градския съперник, след като влязоха в "А" група през 2000 г. Тогава за първи път се срещнахме на ниво "А" група. Най-добрият спомен от това съперничество ми е, когато ги бихме с 2:0 на "Комлука" и ги пратихме в "Б" група.

 

Преди самия мач имаше бой на моста до стадиона - около 80 "зелени" срещу 30 "шарана", които бяха тотално сгазени.

 

Бяхме тръгнали да ги търсим из целия град, а те както винаги, се бяха изпокрили. След цял ден обикаляне, тръгнахме към стадиона в "Комлука". Те се бяха събрали точно на 100 метра от него да ни "причакат", един вид засада ни направиха. Бързо обаче ги попиляхме. От 30 бързо останаха 10, от които до един разбити. След това цял мач скандирахме "счупени муцуни" и "10 човека". Спомням си и победата над Омония с 2:1, с която ги отстранихме за Купата на УЕФА пред пълен стадион. Адска атмосфера по трибуните!

 

Имаше и доста голям бой с "куките" на стадиона. Бяха пуснати дори и кучетата срещу агитката. Това беше меле, което не съм виждал досега на живо.

 

По онова време беше хит да се правят "миниум-бронзки". След няколкоминутно замеряне по ченгетата и терена, с риск да бъде прекратен мачът, ги провокирахме да навлязат в сектора с агитката. Имаше доволно разбити полицаи. След мача имаше хиляди излезли да празнуват по улиците и за първи път отидох в "Нефчо" (заведение, където навремето са се събирали ултрасите на Нафтата).

 

 

- Защо Нефтохимик не е в този момент в "А" група?

 

- След като Нефтохимик изпадна от "А" група, изкарахме 3 години в "Б" група.

 

След това бяхме ликвидирани от лицето Митко Събев.

 

Цялата ни школа беще слета с тази на Черноморец, отборът бе преместен в Поморие и преименуван на Черноморец (Поморие). Както всички знаят, в този период собственик на Нефтохимик и Черноморец беше именно Митко Събев. Под негова заповед Нефтохимик "отстъпи" първото място на Черноморец, въпреки че нямахме нито една загуба целия сезон. Последва набеденият бараж с автогола срещу Видима в продълженията. Последва посредствен втори сезон в "Б" група, а на третия с надеждата отново за "А" група и бараж срещу Спортист (Своге), отново загубен симулативно на дузпи.

 

От отбор, който се бореше за "А" група, бяхме ликвидирани и заличени от картата на България.

 

Благодарение на легендата на клуба Милен Георгиев, на бившия собственик на Евробилдинг Инженеринг и ФК Атлетик (Бургас) Георги Танев (лека му пръст!), както и на още няколко привърженици на "зеления" отбор Нефтохимик започна от нулата. Станахме приемник на Атлетик и с неговия лиценз стартирахме от "В" група. Само след два сезона при аматьорите отново сме в професионалния футбол с надежда за промоция при майсторите.

 

- Защо според тебе Събев се е опитал да ликвидира Нефтохимик?

 

- Защото Събев не е футболен човек. Винаги е бил воден от своята алчност и лакомия за пари. Поради тази причина в периода, в който беше собственик на Нефтохимик, взе новосъздадения от бившия кмет на Бургас Йоан Костадинов и Христо Порточанов Черноморец, и де факто беше собственик на двата отбора в града. Черноморец започна да използва стадион "Нефтохимик".

 

Целта на Събев беше да прилапа земята на стадион "Черноморец", за да може да си завърти неговите схеми за хотели, молове, кооперации и от този сорт.

 

- По това време ли се преуменувахте на Нафтекс?

 

- Не. Нафтекс станахме в момента, когато Събев ни стана собственик. През 2002 г.

 

- Вие от агитката приехте ли това име? Как реагирахте и какви бяха настроенията сред вас?

 

- Категорично не! То си личеше и по обстановката на стадиона. Имаше голям отлив на феновете на Нефтохимик. Бяха останали предимно "семкаджиите" и 300-400 хард фена. Бяхме излъгани от лицето М.С. Обещания за титли, купи...

 

Имаше "План 2007", като се имаше предвид да станем шампиони на България, а всъщност се оказа, че през 2007 г. бяхме в "Б" група.

 

Не искам да се сещам за този помияр, който затри Нефтохимик, а сега е на път да затрие и "шараните".

 

 

- Добре, но защо все пак Събев е избрал Черноморец пред Нефтохимик като марка?

 

- Причината, както казах, беше в това, че Черноморец има доста голяма база - стадион, зали за най-различни спортове (щанги, бокс, лека атлетика...), 4-5 затревени терена. Нямаше друга логика.

 

Ние сме по-популярният отбор, с по-голямата фенска маса, най-вече сме отборът на младите бургазлии.

 

- И успя ли да завладее всичко? Имаше и някакви драми с този стадион на Черноморец с участието на Ивайло Дражев...

 

- И до ден-днешен се водят спорове за него. Намеси се и общината, която услужливо помага на лицето Събев. Имаше обещания за грандиозни проекти, стадион, мол, хотел... Но това само, за да замаже очите на хората, както направи с нас няколко години преди това. Не искам да говоря за Черноморец и хората, които ни затриха.

 

- Като каза преди малко за отлив, се сетих и друго - има масово схващане на феновете на други отбори в България, че в Бургас са ви разглезили и научили да ходите на стадиона, само когато има свободен вход. Всичко това от времето на Порточанов още, а и при Събев и Черноморец беше по същия начин до съвсем наскоро. И дават за пример ниската посещаемост, когато е имало цени на билетите.

 

- Тогава хората в Бургас се радваха истински на успехите на Нефтохимик и явлението, което бяхме. Абсолютно съм убеден, че не безплатният вход привличаше привържениците на стадиона, а самата игра на терена. Тогава ние първи "внесохме" в България играта в линия на защитата.

 

Мачкахме родните грандове наред.

 

Знаете за великите победи над Левски с 5:1, 4:1, както и в София. Неслучайно ни наричаха "черната котка" на Левски. Няма да забравя и победите над ЦСКА пред пълни трибуни. Победата с 4:1 на "Армията" също. Наскоро в аматьорския футбол доказахме на цяла България, че сме живи и ни има. Мачът с Ботев (Пловдив) беше посетен от над 9-10 хиляди, което за "В" група е много. Този двубой остана в съзнанието ми все едно отново сме в "А" група. Атмосферата беше велика! Срещата ни с тях през този сезон също привлече много хора.

 

- Кажи къде виждаш Нефтохимик през месец май.

 

- Твърдо и единствено в "А" група!

 

Все пак тази година клубът ни навършва 50 от своето създаване и е редно да го отпразнуваме в елита.

 

 

- Членуваш ли в някоя фракция на бургазлии и ако да, коя е тя? Разкажи ни за нея, за нейната дейност.

 

-  Член съм в нашата най-голяма фен фракция "Green Fighters". Основана е през 1997 година. В момента сме около 60-70 души, като активните сме около 40. От началото на тази година сме започнали кампания на приобщаване на по-младите момчета от агитката и целта ни е да израстваме, за да можем да се конкурираме с водещите фракции в България. От самото си основаване "Green Fighters" се занимава с организирането на хореографиите, купуването на пиротехника, организираме и редовите фенове за пътуванията извън Бургас. Имаме си и собствени артикули. Последните години имаме подкрепата на фенклуба, както и на по-малките фракции.

 

-  Какви са политическите възгледи на феновете във вашата група? И в тази връзка съществува ли някакво напрежение помежду ви?

 

- В нашата фракция членуват само момчета с националистически и/или десни възгледи. Няма някакво напрежение помежду ни, защото имаме сходна идеология.

 

- А с някоя друга ваша фракция, където има "леви"?

 

- За щастие в нашата публика няма такива отрепки, а и да има, те си кротуват и не показват своята "идеология".

 

- На кой мач, на който си присъствал, създадохте най-яката атмосфера и оказахте най-сериозна подкрепа? И на кой сътворихте най-добрата си хореография и/или пирошоу? Кои са най-посетените ти мачове с фенове на Нафтата у дома и навън?

 

- Определено мачовете, на които създадохме най-добра атмосфера, бяха с Ботев в "Б" и "В" група.

 

Никога не съм вярвал, че като отбор, изпаднал от елита и обикалящ по села и паланки, можем да съберем 2000-3000 души, които активно да подкрепят отбора.

 

Направихме здрава мобилизация, доста стари фенове се завърнаха и показахме, че Бургас е бил, е, и ще бъде винаги "зелен". На последния мач с Ботев се потрудихме доста, за да направим хореографията, която представляваше опънати черно-зелени ленти, а по средата стоеше знамето на "Green Fighters", под което имаше платно на това как гларус е захапал акула. Най-посетените мачове с мое присъствие мисля, че бяха баражите. В Несебър пък редовно се изсипваме по 800-900 души. На самата агитка пък най-посетени са двубоите със Спартак във Варна. На един от тях повече от 3000 души превземат Коритото. Над 50 автобуса, няколко микробуса, коли... За финала за Купата на България срещу Левски едно време имаше влакова композиция с около 1000 "зелени" ултраси.

 

Най-посетеният домакински двубой, на който съм бил, е с ЦСКА - 35 000!

 

Не става въпрос за въобще първия ми мач в живота, а за друг. Козирки, огради, стълби... навсякъде правостоящи. Беше ад! Беше ме страх да не ме загуби баща ми. Толкова много народ имаше...

 

 

- На кое място поставяш агитката на Нефтохимик спрямо всички останали в България откъм численост, вярност, подкрепа, колорит...

 

- Определено сме едни от колоритните и верни агитки! Със сигурност пред Левски и ЦСКА по този показател.

 

Откъм численост ни поставям на пето място след тези на Левски, ЦСКА, Ботев (Пд) и Локомотив (Пд). Подкрепяме отбора и в добри, и в лоши моменти.

 

- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Как е възникнало приятелството с първите и враждата с вторите? Ти лично кои български отбори най-много уважаваш и кои ненавиждаш?

 

- Хм... в момента с нито една агитка не поддържаме отношения. Всички са ни безразлични. Аз лично съм против приятелствата между БГ агитките, защото и сцената ни не е толкова голяма. За врагове е трудно да отговоря.

 

На първо място е Черноморец - не толкова заради феновете, а заради това, което сториха с нас. Всеха ни стадион, школа...

 

Техните фенове никога не са ни били равностойни. Често се е стигало до схватки, но с един и същ краен резултат - побой над тях. В този момент няма противопоставяне. Те си знаят мястото на втори отбор в града. С беройци имаме закачка и често се е стигало до схватки. Враждата е стара и възниква преди доста години. Не знам дали другите са наясно, но навремето ние бяхме в топли отношения с тях, като това се отнасяше най-вече за крайно-десните от двата лагера. Самата вражда тръгна от възникнал конфликт между наше момче и тяхно с прякор на насекомо. Преди един мач между Нефтохимик и Берое за Купата в Бургас въпросният бероец се направи на оборотен и говори зад гърба на нашия човек пред друг наш. След като разбира за разговора, момчето от нашата агитка влиза в едно кафене, бие му два шамара,

 

взима на тяхната агитка торбите със знамена (7 на брой!)

 

и му казва, че ако си ги иска обратно, да излезе навън за "ек на ек". Бероецът се "насира" и така им взехме знамената без да си ги защитят. Ако имаха поне малко чест, щяха да скочат. С гагаузите също не се дишаме и при всяка възможност го показваме.

 

 

- Ти лично участвал ли си в боеве? Ако да - срещу кои привърженици?

 

- Изправял съм се срещу почти всяка една агитка в България. Най-култовите от тях са няколко. Единият бой беше скорошен - с феновете на Славия. На плажа имаше една кофти засечка с тях преди техен мач с "шараните" за Купата миналата година. Макар че бяхме по-малко от тях (10 наши на 20 техни), доста "еврейчета" бяха пребити,

 

а някои дори влязоха в морето от страх.

 

Засякохме се на доста глухо място на плажа и боят си продължи до пълна победа за нас (нямаше намеса на Ушев, както става обикновено). Друг интересен случай беше с нашите приятелки от Стара Загора, когато на техен мач в Каварна ги "изненадахме". На връщане от срещата ги атакувахме, докато слизаха да почиват и ядат в с. Старо Оряхово. Буквално бяха натъпкани в рейса. Почти никой от тях не успяхме да докопаме заради ченгетата. Пътуваха с две "куки" и само счупихме рейса.

 

Беройци изпитват голям страх от нас и винаги пътуват с ченгета.

 

Иначе сефтето ми беше в един бой с фенове на ЦСКА. Мачът беше в Бургас, а на 4-и вход на стадиона стана здраво меле, докато не се намеси полицията. Самият двубой завърши 3:3, а заради боя влязохме чак при 1:2 за ЦСКА. Бяха хубави времена, но няма да се върнат. Сега е невъзможно да докопаш противника. Ушев чете навсякъде.

 

- Как гледаш на организираните боеве от типа "10 на 10", каквито се практикуват в страни като Полша, Русия и др.? Има ли място за такива в България?

 

- Определено да! Това е бъдещето според мен. Аз съм много "ЗА" този вид боеве. Така се срещат "точните хора" и няма пострадали невинни. Имахме няколко опита да срещнем фенове от Берое, но винаги нещата не се получаваха. Единият път имахме уговорка с тях в Несебър на плажа да се срещнем "10 на 10". Те не дойдоха и оправданието беше, че сме се "разминали". Друг скорошен случай с тях - след наш мач имахме уговорка в с. Злати войвода за "15 на 15". Чакахме ги час и половина да дойдат на 40 к.м от Стара Загора. Те така и не събраха смелост.

 

 

- Получавали ли са се при теб точно такива предварително организирани боеве досега - при числено равенство и само с голи ръце?

 

- До момента не. Може би в "А" група ще срещнем желаещи. Малко са надъханите и честни момчета. От Берое никога няма да ги срещнем, защото знаят, че ние сме тренирани момчета.

 

- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? И къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези в другите страни по Европа и света?

 

- Не е на нивото, което всички желаем.

 

Съществуват прекалено много приятелства между отделните агитки и има какво да се желае.

 

Може би в бъдеще тези неща ще ги изчистим и ще вървим напред като фенове и ултраси. Не мисля, че отстъпваме чак толкова много на съседните на нас държави, особено като бройка. С годините ще се "научим".

 

- Кои страни би дал за пример за развито ултрас движение, от които можем да черпим идеи и опит?

 

- А защо трябва да копираме?

 

Определено водещите ултрас сцени са Полша и Русия, но това не означава, че трябва да се копира винаги.

 

 

- Имат ли жените място на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?

 

- Като всяка агитка и при нас има, но не мисля, че мястото им е сред по-крайните фенове. Има няколко, които помагат в организацията, но като цяло съм против.

 

- Защо?

 

- Защото повечето не идват, за да подкрепят отбора истински, а колкото да гледат футболистите, или да си харесат някой фен. Аз им викам фенки на феновете и те са временно явление. Затова гледам с недоверие и дори презрение към тях. Но както споменах, има и изключения.

 

- Мнението ти за българската полиция. И ако можеш, направи сравнение с униформените в другите страни.

 

- Изключително негативно. Винаги внасят смут и напрежение.

 

Когато са извън сектора, а още по-добре да са и извън стадиона, винаги е по-спокойно положението и не изнервят излишно феновете.

 

Да охраняват около стадиона, но не и вътре.

 

- Да, но примерите в тази посока са с още по-лоши последици. Сещам се веднага за два такива мача, на които първоначално нямаше полиция - финалът за Купата на България между ЦСКА и Черно море на Националния стадион преди години, както и Локомотив (Мездра) - ЦСКА. И в двата случая на стадиона имаше само частни охранители и всички знаем какво се случи.

 

- Това са изключения! За нас е по-добре да ги няма... В чужбина полицаите също са доста некомпетентни. Ходил съм извън България на националния отбор.

 

Винаги са се държали като с животни и с презрение към футболните фенове.

 

Всички знаят какво се случи в Румъния например. Спречкването на Дучето и цесекарите с феновете на Динамо. После бяхме буквално натъпкани в сектора. Не ни допуснаха знамената заради "нацистки" символи. Ходил съм в Англия на мач. Там има ред и дисциплина, камери и стюарди. Няма толкова полиция, съответно няма напрежение.

 

- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло и за БФС.

 

- Надявам се, че ако сменят ръководството и спрат мениджърските игри, ще тръгнем по правилният път.

 

- Кога ще се оправим? След смяната на ръководството и пресичането на тези "игри" ли?

 

- Това е едно добро начало. Трябва да се обърне внимание на ДЮШ в цялата страна. Качествени треньори за децата, за да можем да произвеждаме футболисти.

 

 

- Фен ли си на някой чужд отбор?

 

- Фен съм само и единствено на НЕФТОХИМИК! Все пак преди всичко сме българи!

 

- Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката на Нафтата?

 

- Отново да играем в Европа и да си спретнем хубави гостувания в други страни. А агитката да набъбва все повече и повече. Да сме по-организирани и многобройни. Имаме потенциала.

 

- По традиция на нашите събеседници изброявам три места и искам от теб да кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Стадион "Нефтохимик"?

 

- Нашият ХРАМ, домът ни!

 

- Бургас?

 

- Най-добрият град за живеене!

 

- България?

 

- Най-красивата страна!

 

- В края на това интервю какво би казал на всеки един привърженик на Нефтохимик, както и на всеки запален фен в България?

 

- САМО НАФТА! И винаги да подкрепяме отбора. На 3 март всички в Пловдив за мача с Ботев!

 

А на другите привърженици - да подкрепят отбора на своя град!

FanFace.bg продължава да разширява своята география и да ви среща с интересни фенове от цяла България. Поредният наш събеседник е запален привърженик на Литекс. Гостува ни младият Иван от оранжевата фракция "Ултрас Ловеч". Все още в тийнейджърска възраст, но вече с изградено ултрас мислене и напълно отдаден на идеята Литекс и на това Южната трибуна на стадиона в Града на люляците да изглежда все по-красива, все по-пълна, все по-мощна.

 

- Кой те запали по футбола и кога се случи това? На кой мач на Литекс?

 

- Привърженик съм на Литекс от ранна детска възраст. За пръв път на мач съм бил с баща ми и дядо ми, за жалост не помня срещу кого играхме. Бил съм доста малък. Най старите ми спомени са от 1997-1998 г., когато всички нахлуха на терена след първата спечелена титла. После имаше големи празненства. Целият град се радваше на успеха.

 

- Литекс – какво значи за теб това име и какви чувства поражда?

 

- Литекс е любимият ми отбор. Той е част от живота ми. На моменти съм се разочаровал, в други съм летял в небето от радост, но

 

винаги съм оставал верен на отбора от град Ловеч.

 

- Кои са най-паметните ти мачове на "оранжевите", както и тези, за които не искаш да си спомняш?

 

- Един от най-паметните мачове беше този с Лефски през 2010 г,, когато ги победихме с 3:0. Преди мача се бяхме събрали стабилна група. Пиехме в един пъб, когато разбрахме, че говедата са пристигнали в Ловеч. Тогава стана интересното. Общо взето преди мача направихме 5 боя, имаше наказани шалове и доста разбити мутри. "Торсида Кюстендил" се прибраха със счупен прозорец на автобуса.

 

Някакви говеда се криеха в РПУ-то и ги закараха до стадиона с патрулки. Други вадеха ножове, но и това не им помогна.

 

На мача бяхме добра за нас бройка, а и на всичкото отгоре ги бихме 3:0... голяма еуфория. Друг паметен момент е голът срещу Астън Вила в Ловеч. Всички бяха изтрещели, обезумели и откачаха. Неможех да си поема дъх. Сещам се и за мача с говедата през 2011 г., когато ги отстранихме за Купата с дузпи в Ловеч. Имах лошо чувство преди началото на мача, но в крайна сметка победата беше по-сладка от всякога. Най-лошият спомен ми е, когато чествахме кончината на Миро, наш приятел и основател на групата, който за жалост вече не е сред нас. Всички бяха със сълзи в очите, никой не можеше да повярва. Миро, беше голям човек...

 

 

- Какво според теб пречи на Литекс да пробие в Шампионската лига и въобще в Европа през последните две години?

 

- Донякъде малшанс, но като цяло това е нивото на българският футбол. Докато футболът в България е бизнес, няма да имаме успехи. Нито на клубно, нито на национално ниво.

 

- Твоето лично мнение за Гриша Ганчев, за хората от ръководството под него...

 

- Ганчев е добър бизнесмен. Няма да коментирам как е станал такъв и т.н., не ми влиза в работата. Като цяло влага много в града и ако не е той главен инвеститор, Ловеч няма да е нищо повече от примерно един Троян.

 

За хората в ръководството - те са поставени, некомпетентни лица, които правят всичко през пръсти.

 

Имали сме скандали с тях, ще продължава да ги има дори и да не се харесва и на двете страни. С магаре не може да излезеш на глава...

 

- С кого или с кои имате проблеми от Литекс? За какво?

 

- Не искам да споменавам имена, но главно заради факта, че не се работи правилно с привържениците.

 

Клубът не прави нищо, за да привлича и запазва фенове.

 

Политиката на един европейски отбор трябва да е насочена към тях. Все пак те са тези, заради които ще има футбол. Ако няма фенове, няма и футбол.

 

 

- Начело на Литекс заставаха сериозни имена, оставили сериозни дири като футболисти и треньори в двата софийски гранда Левски и ЦСКА - Димитър Димитров-Херо, Люпко Петрович, Станимир Стоилов, Стойчо Младенов, Миодраг Йешич, Ангел Червенков, Любослав Пенев, сега и Христо Стоичков. Част от тях се представиха сравнително добре, други пък се провалиха... Твоето мнение и като цяло мнението на феновете на Литекс като цяло за тях? И какво очакваш от Стоичков?

 

- Не мога да коментирам всеки поотделно, но като цяло от изброените има двама-трима, които са били за по няколко мача и са спечелили трофей.

 

С ръка на сърцето твърдя, че Станимир Стоилов точно ние, феновете, го изгонихме от Литекс.

 

Винаги си остава едно говедо за нас и нищо повече. Можем само с омраза в очите да го гледаме. Относно Христо Стоичков – смятам, че направи страхотна селекция. Млади български момчета, които имат доста перспективи. Точно такъв Литекс искам да гледам. Момчета, които ще си оставят душата на терена и ще защитават емблемата с чест. Не платени маймуни, свалени от някое бананово дърво и дори незнаещи къде се намира България преди да дойдат тук.

 

- Имали ли сте среща с Камата?

 

- Засега сме нямали тази възможност, но ще се постараем да осъществим такава.

 

Единственият треньор, който сам пожела да се види с нас, беше Ангел Червенков.

 

Обсъдихме доста неща тогава и като цяло при него футболистите се научиха да уважават феновете си. Срещи е имало и със Стоилов, както и с Пенев, но те бяха организирани от фенклуба и бяха по-официални, говореше се повече за футбол.

 

 

- Къде виждаш Литекс през месец май?

 

- Където му е мястото - шампион на България за пореден път. Надеждата умира последна. Докато имаме шанс за титлата, аз ще вярвам, че може да я спечелим.

 

- В коя фракция на "оранжевите" членуваш? Разкажи ни повече за нея и нейната дейност.

 

- Член съм на "Ултрас Ловеч". Групата е основана през 2006 г. под името "Street Fighter Lovech Town" (SFLT), но 2008 г. беше решено да започнем съвместни действия с "Националния фенклуб на Литекс" и променихме името на "Ултрас Ловеч". Част от главните лица се отдръпнаха, но като цяло запазихме ядрото си. Тази година обаче решихме да спрем действията си с фенклуба и да започнем индивидуална работа.

 

Целите на групата са да променят манталитета на ловешкият фен, да привличаме нови привърженици, да върнем старите на стадиона. Борим се за всеки един "оранжев" фен.

 

Групата ни наброява около 100 члена, от които едва около 15-20 са действащи и се занимават с организацията. За жалост не всички сме си в Ловеч. Повечето момчета са студенти или работят извън града, затова са толкова малко организаторите. Стараем се да закупуваме всичко с наши пари, организираме хореографии, които рисуваме сами. Правим собствени артикули, членски карти и пропагандиращи материали. Лидери сме на Южната трибуна в Ловеч, разпяваме публиката и се стараем да постигнем атмосфера, подобаваща за нивото на отбора ни. Дали ни се получава или не, това оставям всеки сам да прецени.

 

 

- Какви са политическите възгледи на вашата фракция? Съществува ли някакво напрежение между ваши фенове с различни пристрастия?

 

- Не намесваме политическите възгледи. Всички сме националистически настроени.

 

Не е тайна, че всяка година посещаваме организирано факелното шествие за Васил Левски. Лятото пък организирахме такова за случката в Катуница.

 

- На кой мач създадохте най-добрата атмосфера и на кой сътворихте най-добрата си хореография и пирошоу?

 

- Най-добра атмосфера, която съм виждал, бе на мача с Рудар. Целият стадион правеше мексикански вълни, всички бяха ентусиазирани и викаха мощно "Литекс". Чудех се дали не сънувам. Най-добрата хореография за мен лично е срещу Дебрецен - с оранжево-зелени картончета и 60 метрово знаме "Напред оранжеви за победа". След това нареждам една хореография с Лефски.

 

Знаме с размери 20 на 11 метра с изобразени крепостта в Ловеч и паметника на Апостола и надпис "Столицата на Апостола".

 

За пирошоу -  може би последното награждаване за шампионската титла - купища димки. Както и мачовете с ЦСКА и Лефски.

 

 

- Кои са най-масово посетените от ваши фенове мачове на Литекс у дома и навън, на които ти си присъствал?

 

- Най-посещаваните гостувания са винаги финалите за Купата, но ако ги изключим тях, е това в Перник, когато бяхме 3 автобуса. Както и един мач с Лефски, когато бяхме над 500 души в София. Също така се сещам последното гостуване на "Армията", бяхме доста хора. Говоря за от 2006 г. насам, преди това редовно са си пътували по 5 и повече автобуса. На домакинските мачове стадионът винаги се пълни, когато играем в Лига Европа, както и на дербитата с Лефски и ЦСКА.

 

- Посещавате ли и други спортни събития освен футболните?

 

- Подкрепяме местния хандбален отбор Осъм. Ходим редовно на мачовете му, имали сме и гостувания. Сещам се на един мач срещу Горна Оряховица бяхме понапълнили залата, имаше доста вълнения около срещата.

 

Накрая тя бе прекратен, спукахме гумите на автобуса на гостуващия отбор и ги нападнахме в съблекалнята.

 

Това е най-арийският спорт. Няма такава тръпка.

 

- Фенове на много други отбори в България ви критикуват и иронизират за две неща - че сте "платена" от Гриша Ганчев агитка, и че не можете да си напълните стадиона в Ловеч... Има дори подмятания от фенове на софийските грандове, че сте "вечните гости". Какво би им казал?

 

- Презирам ги! Колко от тези фенове са се поставяли на наше място? Градът ни е 30 000, отборът и групата ни е сравнително нова.

 

"Синьо-червената" сянка е надвиснала над цяла България.

 

Повечето фенове отиват наготово в "Б" или "Г" сектор. Хореографията им е наредена, има човек да ги разпява, те само си правят кефа, а после ни плюят. Повечето от тези фенове няма да изпитат тръпката от това да рисуват хореография, да организират масата хора,  да са в група, която всеки един от тях да ти е като брат. Относно Ганчев няма да го коментирам. Това е смешно!

 

Ако ни плащаше, досега да съм си построил замък и да обстрелвам Гейарена!

 

 

- На кое място поставяш агитката на Литекс спрямо всички останали в България от гледна точка на численост, вярност, подкрепа, колорит...?

 

- Не мога да кажа с точност, но определено сме най-бързо развиващата се група след "Големите 4" в България. Добрата организация, верността и подкрепата е действащ фактор за това да определя подобна позиция. Не смятам, че бройката е определяща.

 

Една малка група с оригинално мислене може да е много по-добре от двойно по-голяма, но без замисъл и организация.

 

Примери много!

 

- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Как е възникнало приятелството с първите и враждата с вторите? Ти лично кои български отбори уважаваш и кои ненавиждаш?

 

- Нямам официално приятелство с друг отбор. Имаме топли отношения с Берое, но те по-скоро са персонални приятелства. Преди е имало с фенове на Миньор, те са ни подкрепяли срещу говедата. Сещам се, че ние ги подкрепихме на баража за влизане в "А" група, а и наши фенове са ми казвали за едно гостуване в Плевен. Това вече е минало и не се имаме с миньорци. С удоволствие бих участва в уговорен бой с тях.

 

Основни врагове са ни феновете на Лефски и ЦСКА.

 

Тръпката преди и след мачовете ни с тях е неописуема. Другите фенове са ми безразлични, въпреки че не бихме им простили.

 

 

- Ти лично участвал ли си в боеве? Ако да, срещу кои фенове си се изправял и как премина всичко?

 

- Да, участвал съм. Подкрепям уговорените боеве между групите. Приемам го като по-добрия вариант, отколкото да пострадат невинни фенове. Участвал съм активно в 90% от боевете, които е имала нашата фракция. Били сме се с лефскари, цесекари, с поляците от Висла, с тези от Динамо (Киев), с няколко фена на Локо (Сф) и др. На доста сме им простили, заради по-голямата ни бройка. Сещам се последния мач на Локо (Пд) в Ловеч. Минаха част от "Наполетани", искаха конфликт, но ние бяхме 3 пъти повече от тях.

 

Не е достойно да ги нападнем и ги оставихме.

 

Същото се случи и с тези на Черно Море - ние търсихме конфликт, но те не се подадоха и почнаха да хленчат. Мисля, че бяха от "Алкохолиците". Последният бой, в който участвах, беше уговореният бой с ЦСКА "12 на 12", където бяхме само хора до 90-ти набор. Адреналинът беше неописуем. За жалост момчетата от ЦСКА бяха по-добре подготвени и знаеха за какво са там, все пак на тях не им беше за пръв път. С удоволствие бих участвал в подобно нещо пак.

 

- Имат ли място тези боеве "10 на 10", "20 на 20" и т.н. в България? Как гледаш на тях?

 

- Това е бъдещето - уговорените боеве. Аз съм твърдо зад това нещо!

 

Така няма да има невинни пострадали, няма да има ножове, боксове, бухалки. С голи ръце, по мъжки, както трябва да бъде!

 

 

- С кои фенове, освен с тези на ЦСКА, сте се опитвали да организирате подобни боеве?

 

- За уговорения бой с ЦСКА предложихме ние. Те се навиха и стана. Сега имаме покана от едни други фенове, но ще обмислим предложението.

 

- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?

 

- Смятам, че ултрас сцената ни ще просперира. Това зависи само от нас самите. Ако си помагаме взаимно, така ще расте и сцената като цяло. Ако всеки си гледа купичката, всички ще седим на едно ниво. Относно това, къде ги поставям… където е и българският футбол - много сме далеч от феновете в Полша и Германия например.

 

Не ни достига манталитет. Байганьовщината е още в българина.

 

- Полша и Германия ли са твоите примери за страни с най-развито ултрас движение, от които можем да черпим идеи и опит?

 

- За мен лично най-силните ултраси са в Полша и Германия. Също така има отделни групи, който ми харесват в Гърция, Румъния, Сърбия... Една "Фирма" от Нови Сад е супер група за пример. Прилична бройка, с добри идеи.

 

 

- Имат ли жените място на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?

 

- За мен лично жените нямат място там.

 

Въпреки че при нас има момичета, не одобрявам тяхното присъствие. Може да помагат за хореографии, снимки  и други такива, но дотам.

 

- Мнението ти за българската полиция.

 

- Против съм полицейския произвол. Не съм против полицейската система, ако е такава, каквато трябва да бъде. За жалост в България полицията има повече права от всяка друга инстанция и си позволява много повече.

 

- Ти лично бил ли си жертва на полицейски произвол?

 

- Лично аз не, но хора от моята група - да. С полицията в Ловеч се разбираме, все пак сме малък град и се "познаваме". Те знаят всичките ни лидери. Защитаваме правата си докрай.

 

Избягваме конфликти с тях, но ако се стигне до такъв, няма да стоим мирни.

 

 

- Но все пак е имало проблеми и с ваши фенове в Ловеч...

 

- Имало е проблеми. Имало е задържани хора преди мач, след мач. Имало е и хора със забрани. Не искам да влизам в подробности.

 

- Полицаи или стюарди на стадиона?

 

- Предпочитам стюарди, защото когато полицията е в сектора, има повече напрежение и често се стига до конфликти.

 

- Мнението ти за българските журналисти.

 

- Има и свестни, но се броят на пръстите на едната ми ръка.

 

Повечето са платени драскачи с чувство за хумор.

 

За жалост хората в България са подвластни на медията и смятат, че каквото се изпише или каже там, е напълно вярно и така се манипулира народът. За това не са ми симпатични и никога няма да са.

 

 

- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло, за БФС.

 

- Негативно. Докато не се осигурят модерни бази и компетентни специалисти, футболът в България ще затъва все повече. Националният отбор е визията на българсия футбол.

 

Твърдо против съм решенията на БФС - анти-фенски и чисто изгодни за тях!

 

- Фен ли си на някой отбор от чужбина?

 

- Фен съм само на Литекс (Ловеч) и хандбалния клуб Осъм (Ловеч).

 

- Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката?

 

- Да видя някой капитан на клуба ми да дига купата на Шампионска лига, а след това да изпаднем във "В" група и да си правим гостувания по селата в Ловешка област. Който е бил в Български Извор и други такива, знае за какво говоря. Относно агитката -

 

мечтая един ден Южната трибуна да е изпълнена само с ултраси!

 

Фенове, които няма да спрат да подкрепят отбора. Това ми е достатъчно.

 

 

- По традиция на нашите събеседници изброявам три места и искам да кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Градският стадион в Ловеч?

 

- Моят втори дом.

 

- Ловеч?

 

- Един от най-красивите градове в България.

 

- България?

 

- Моята родина.

 

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Литекс, както и на всеки запален фен в България?

 

- Подкрепяй местния тим! Бъди верен на отбора си докрай! Не бъди част от "червено-синьото" стадо!

 

"Омразни сме на всички,

платени сме били,

но нас ще ни има,

и в гъза ще ви боли"

 

Първият кръг от сезон 2012/2013 в "А" група е вече в историята. На места стадионите се изпълниха, на други обаче останаха празни. Безспорно най-много фенове присъстваха на Ботев (Пловдив) - Славия, където около 15 000 бултраси приветстваха завръщането на "жълто-черните" в елита.

 

Изцяло пълен бе и стадионът в Гоце Делчев. Там 4000 пиринци видяха историческата първа победа на своя отбор в групата на майсторите. Добра посещаемост бе регистрирана и във Варна, където имаше и сериозна бройка фенове на шампиона Лудогорец. Без съмнение най-горещи бяха страстите в Ловеч.

 

ЧЕРНО МОРЕ - ЛУДОГОРЕЦ

 

 

 

БОТЕВ (ПЛОВДИВ) - СЛАВИЯ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛИТЕКС - ЦСКА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛЕВСКИ - ЧЕРНОМОРЕЦ

 

 

 

 

 

 

 

 

БЕРОЕ - БОТЕВ (ВРАЦА)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛОКОМОТИВ (СОФИЯ) - ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПИРИН (ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ) - МИНЬОР (ПЕРНИК)

 

 

 

 

 

 

 

 

МОНТАНА - ЕТЪР

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимки: Novsport.com, Sportal.bg, Sportni.bg, Plovdiv24.com, Bultras.com, Chernomorepfc.bg, Beroe.eu, Facebook

Горещи страсти имаше в събота и неделя покрай мачовете от II кръг на "А" група. Очаквано най-високи бяха градусите на "Герена", където една от истинските стари класики в българския футбол се завърна с пълна сила. Левски и Ботев (Пд) изиграха може би най-качествения мач в кръга пред погледа на може би 12 000 души, 3000 от които бултраси.

 

Доста интересно бе и в двете агитки, които сътвориха красиви хореографии и използваха доволно количество пиротехника. Сектор "Б" "честити" на "канарчетата" едновековния юбилей, показвайки им наказани знамена. Имаше и интересни послания към агитката на вечния съперник, като бяха засегнати "Офанзива" и Дучето.

 

Ултрасите от двете страни бяха обединени в едно - размахаха образно казано пръст с транспаранти срещу тези, които се опитват да хвърлят кал по българската история и нейните герои. Имаше и много развети трибагреници.

 

Не липсваха и грозни сцени. След края на мача възникна расистки скандал пред Сектор "Б" между стюарди, Базил де Карвальо и Дъстли Мюлдер (подробности ТУК!).

 

Иначе трибагреници и транспаранти имаше от страна и на агитката на ЦСКА в Бургас. "Офанзива" и другите мощни "червени" групи изпълниха сектора за гости, а фенове на "армейците" имаше и в централните сектори. Сектор "Г", както и привържениците на "акулите" също използваха множество факли. По подобие на мача в Ловеч и сега цесекарите бяха причина мачът да бъде прекъснат за кратко вследствие на гъстия дим, образувал се от хвърлените бомбички и пиротехника на пистата.

 

"Армейците" оказаха и огромна почит на своя съмишленик - починалият в зверска катастрофа в събота сутринта 38-годишен фен Младен Кънев от Аксаково (припомнете си за трагедията ТУК!). Отборът на ЦСКА също отдаде чест на запалянкото, излизайки в минутите преди мача с опънат транспарант.

 

Призивът на Националния клуб на привържениците на Левски бе чут и от агитките на другите отбори, като също се отчетоха с много развети трикольори и изпълнение на националния химн.

 

В Пловдив голямата новина за "Трибуна Бесика" бе завръщането на Христо Колев-Бащата на "Лаута". За него около 6000 "черно-бели" станаха на крака и го аплодираха, а агитката го приветства и със специално направен плакат.

 

В събота пък бяха най-скандалните събития. Над 50 хулигани на Миньор щурмуваха т.нар. ВИП ложи на Стадиона на мира и поступаха спортния директнор на Локомотив (София) - Георги Марков (подробностите може да си припомните ТУК, а кадрите с атаката на "чуковете" - ТУК!). Това най-вероятно ще коства лишаване от домакинство за минимум 1 мач, като по този начин "чуковете" няма да могат да посрещнат един от "любимите" си съперници в Перник - ЦСКА.

 

ЛЕВСКИ - БОТЕВ (ПЛОВДИВ)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧЕРНОМОРЕЦ - ЦСКА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МИНЬОР - ЛОКОМОТИВ (СОФИЯ)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СЛАВИЯ - МОНТАНА

 

 

 

ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ) - ЛИТЕКС

 

 

 

 

 

 

 

Снимки: Sportal.bg, Sportni.bg, Novsport.com, Facebook

И през изминалия уикенд бе интересно по стадионите на "А" група. Безспорно най-вълнуващо бе в Стара Загора, където агитките на Берое и Левски бяха на висотата за голямо дерби. Общо около 11 000 души видяха как "зелените" поведоха, но в крайна сметка "сините" обърнаха и спечелиха. Естествено, не липсваше напрежението, което бе създадено между двата лагера след събитията на Националния стадион преди десетина дни.

 

Другият възлов мач в този V кръг бе в Ловеч, където играха последните два шампиона на България. Разградчани бяха подкрепени от внушителна агитка, докато тази на "оранжевите" почете паметта на убитата миналата седмица от полицай Ивелина Славчева.

 

Паметта бе почетена и на 36-годишния лидер на "черно-белия" фенклуб "Гарата" - Георги Николов-Жос. В знак на траур и от уважение към своя съмишленик феновете на Локомотив (Пловдив) обърнаха всички свои знамена на мача с Миньор.

 

Другият пловдивски тим - Ботев, отново имаше солидна подкрепа зад гърба си. Над 500 бултраси пропътуваха разстоянието до Варна за сблъсъка с Черно море и отново демонстрираха своя колорит.

 

На стадион "Славия" в София пък феновете на ЦСКА и Ботев (Враца) очаквано бяха враждебно настроени към хора от ръководството на двата клуба. "Червените" атакуваха словесно изпълнителния директор Венцислав Живков, докато врачани подкрепиха бившия наставник на тима Антони Здравков и продължиха войната си с италианските собственици.

 

Малко публика имаше на "Герена" за Локомотив (Сф) - Етър заради продължаващия бойкот на домакинските мачове от страна на "червено-черните" ултраси. Около 50 ентусиасти във виолетово пък се раздадоха на максимум независимо от дъжда и тежката загуба.

 

Горе-долу толкова бяха и привържениците на Славия, които бяха зарадвани с класическа победа в Гоце Делчев. За първи път от началото на сезона стадионът на новака Пирин не бе пълен, но въпреки това над 2000 се стекоха по трибуните.

 

БЕРОЕ - ЛЕВСКИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛИТЕКС - ЛУДОГОРЕЦ

 

 

 

 

 

ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ) - МИНЬОР

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧЕРНО МОРЕ - БОТЕВ (ПЛОВДИВ)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЦСКА - БОТЕВ (ВРАЦА)

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимки: Sportal.bg, Sportni.bg, lportala.net, BotevPlovdiv.bg, PlovdivDerby.com, Facebook

FanFace.bg възобновява практиката да търси и намира интересни лица от българските агитки. Днешният ни гост е фанатичен фен на отбор, който сигурно на по-младите привърженици в България едва ли ще говори нещо, или в най-добрия случай много малко. Всички приятели и неприятели го знаят като Тоширо, един от основателите на фракцията "Jolly Roger Firm". Сърцето му бие в черно и бяло заради несъизмеримата и вечна любов по Локомотив (Горна Оряховица). Тим, който последните няколко години отсъства от картата на професионалния футбол и поради една или друга причина е пуснал котва в Северозападната "В" група.

 

Горнооряховските "железничари" обаче имат с какво да се похвалят. Както се казва клиширано, и те са дали нещо на света. Първата асоциация с тима е героят от САЩ'94, и не на последно място голямо футболно и човешко сърце Ивайло Йорданов. Оттам към големия футбол тръгна и друго добре познато име, макар и направил по-сериозна кариера в кръвния местен враг Етър – Бончо Генчев. Задължително трябва да споменем, че не един и два пъти Левски и ЦСКА са си тръгвали с наведени глави от стадиона край река Янтра в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, като безспорният връх на Локо е през сезон 1990/1991, в който бие като домакин и двата столични гранда с по 2:0, а в крайното класиране на "А" група завършва осми.

 

Вече намекнахме за големия футболен сблъсък от региона между "черно-белите" и "виолетовите". Нетолкова популярен в България, но спокойно може да се каже, че откъм напрежение и омраза сериозно се доближава до Вечното дерби и големите битки на Пловдив и Варна. Думите съвсем не са пресилени, като в това ще се убедите от следващите редове…

 

- Първо се представи.

 

- Казвам се Тодор, викат ми Тоширо. На 35 години съм, работя в охранителния бизнес.

 

- Защо Локомотив (ГО), а не например някой от българските грандове?

 

- Първият ти въпрос поражда и води след себе си много други, и аз бих ти отговорил на него с генералния за цяла България въпрос:

 

"Защо грандовете, а не родният тим!?"

 

По принцип това е една много дълга и наболяла тема. Аз считам, че неподкрепянето на родния клуб е един от основните проблеми за лошото състояние на родния футбол и води до абсолютното "размиване" на българския фен като цяло, защото губи своята идентичност.

 

- Как заобича "железничарите"? Кой те запали? Кога стана това, на кой мач?

 

- Първият ми мач беше e през далечната 1987 в "А" група. Мисля, че беше през ноември и гостувахме в град Плевен на местния Спартак. Мачът носеше заряд на регионално дерби и имаше доста сблъсъци между феновете на двата отбора. Аз

 

бях с баща ми, който беше също "черно-бяло сърце" и бе с основна заслуга да стана фен на отбора,

 

както и някои от по-големите членове на нашата агитка в един малко по-късен период от време. Това беше денят, който остави трайни впечатления в мен и спомогна за оформянето ми като футболен фен.

 

- Какви чувства предизвиква у теб името на клуба, когато го чуеш или прочетеш?

 

- Изключителна гордост предизвикват не само клубът, но и градът, в който съм роден и израснал. Изключително съм горд, че съм подкрепял отбора и съм бил неотлъчно зад него в най-успешния му период в "А" група, но не мога да не се гордея и сега с момчетата, които продължават да го подкрепят, въпреки незавидното положение в долните ешелони. Днес, когато мога само да чета и слушам за любимия отбор, поради факта че съм далеч в чужбина. Другото чувство е разбира се носталгията.

 

 

- От кой мач на "червено-черните" пазиш най-хубав спомен и за кой не искаш да се сещаш?

 

- Само една лека поправка като за начало на този отговор. Независимо от това как са сменяли цветовете на отбора през годините,

 

ние винаги сме приемали черно-бялото за свой основен цвят,

 

а гореспоменатия от теб за резервен! Искам първо да уточня, че за нас, истинските фенове, невинаги загуба на отбора означава лош спомен! Естествено, всяка една победа над кръвния враг Етър носи огромната наслада за нас, но за мен като ултра фен е по-важен резултатът между феновете. През годините имахме доста впечатляващи победи срещу челниците, но

 

най-добрата бе именно срещу нашия кръвен враг с 3:1.

 

Очакваше се голяма домакинска аудитория, не само защото гостуваше този съперник, но и защото отборът ни бе победил водача в класирането два кръга преди това. Знаехме, че са организирали пътуването си с автобуси. През деня, естествено, се занимавахме с подготовката за събитието, обсъждахме кога и как е най-добре да ги атакуваме. "Болярите" пристигнаха непосредствено преди мача, може би за да избегнат евентуални сблъсъци и неприятности. Предвид случилото се през есента в Търново ченгетата бяха взели изключително големи мерки за сигурност. На стадиона имаше може би около 15 000 души, нетърпеливи за голямото дерби на окръга. По време на мача се крояха планове как ще можем да докопаме "болярите", тъй като бяха пазени зорко от ченгетата преди мача. Голямата еуфория започна, след като нашият отбор поведе с 2:1 15 минути преди края на мача. При третия гол в 90-ата минута стадионът буквално експлоадира и екзалтацията се пренесе по улиците след мача.

 

Радостта ескалира и се превърна в огромно желание за "лов на лилави"!

 

Основната група ловци беше 150 души. Бяхме обезумели от радост, но желанието за "ловуване"надделяваше. Потърсихме начин да достигнем автобусите, с които бяха дошли, но за голямо наше учудване разбрахме, че те са били еднопосочни, и че болярската агитка щеше да бъде ескортирана или към авто, или към жп гарата. Откриващите се възможности за засада ни накараха да се реорганизираме. "Болярите" бяха все още вътре, трябваше да се действа. Решихме да се разделим, но не поравно. Знаехме, че жп гарата е малко вероятен вариант, заради разстоянието и многото открити пространства по пътя, които ченгетата много добре знаеха, че ще бъдат умело използвани от нас за атака. Около 40 души тръгнаха за варианта през жп гарата. Притесненията ни, че намаляваме числено след този ход се изпариха, след като видяхме, че желанието е обхванало и повечето фенове, които в "нормалните" мачове се разотиваха веднага след края. В този ден не беше така.

 

Чувствах, че ще се случи нещо като преди много години, нещо така дълго разказвано от нашите бащи, които водени от същото желание за докопване на врага са ги гонили по баира чак до Арбанаси, по краткия път между двата града!

 

Сега такъв вариант разбира се нямаше, защото гористите местности около пътя към Арбанаси предлагаха точно това, което ние искахме, за да осъществим нашия пъклен план. Врагът напусна обезопасения стадион. Последва хаос. Няколко бомби придружиха лилавите в първите им стъпки навън. Следвахме ги като хрътки опитвайки да счупим масивния кордон на последвалото кръстовище, групата от 40 души тръгнали към жп гарата и разбрали, че това няма да бъде пътят на ескорт, атакува "болярите" с камъни и бутилки. Паниката беше неописуема. Все повече и повече хора се присъединяваха към горнооряховската тълпа. Виждах дори хора, които излизаха от близките къщи, други помагаха за въоражаването ни. С учудване видях как

 

жена на средна възраст подаде нещо като кол на някой от тълпата.

 

Сега вече бях сигурен, че за този ден ще се говори дълги години след това и за него ще се разказват легенди. Виждахме автогарата през гъст пушек и дим от поредната миниум-бронз смес, от високите етажи на забиклящите ни блокове ясно се виждаха летящите предмети, предназначени за "болярската" група. Последваха 15 минути на враждебност, докато спасителните автобуси ги вземат. Виждах ясно лицата им, много от които видимо уплашени. Последваха и първите арести. Видях как отвеждат няколко от нашите пеша до близко намиращото се РПУ. Ставаше все по-невъзможно да извършим наказването. Група от около 20 души решихме да тръгнем по пътя на автобусите през градската болница към Лясковец. Заобиколихме покрай Градската градина и ул. "Пирот", бягахме като луди. По пътя забелязахме малки групи от хора, които бяха непознати за нас - без шалове, без фланелки някои от тях се мушнаха подозрително в близките магазини. Нямахме време за това, а и не беше в наш стил, защото те бяха просто обикновени "лилави" фенове. Целта ни бяха вече задаващите се два автобуса. Отдалеч виждахме отново пушилката, придружена с вой на полицейски сирени. Започнахме да търсим "боеприпаси" и веднага обърнахме няколко боклукчийски контейнера. Бяхме вече отчаяни в опитите си да се саморазправим. Нямаше да има битка стил "фул контакт", това беше повече от ясно.

 

Автобусите преминаха и залп от камъни и всякакви предмети ги последва с гоненето им почти до табелата обозначаваща края на града!

 

Обърнах се и видях "Добре дошли в Горна Оряховица" от другата страна на пътя. Хората идващи отдолу, бяха избягали цялото разстояние от автогарата дотук, следвайки автобуса и вече хвърляха камъните си почти по нас! Нямахме повече сили, но предстоеше още... Организирана полицейска акция по разпръскването ни беше на свой ред. Бягах като обезумял по преките улички към града. Това беше единственият шанс да избегна ареста. На една пресечка се обърнах и видях, че ме преследва не какво да е, а цяла патрулка. Побягнах отново с пълни сили и на следващия завой забелязах двор на къща с ниска ограда. Без да имам време да мисля я прескочих и се приземих в двора, легнах по гръб и чух ревящият двигател да минава покрай нея. Лежах, гледах небето и успокоявах дишането си. Сърцето ми биеше лудо, пулсът дънеше в слепоочията ми. Успокоил дишането си започнах неистово да се смея може би достигнал пределната точка на адреналина. Реших да изчакам и от умора съм заспал. Събудих се по тъмно, огледах се и прескочих отново, прибрах се почти неусетно в къщи.

 

 

- Защо Локо (ГО) е във "В" група и не може да се върне в професионалния футбол?

 

- Много сложен и болезнен въпрос. Причините са комплексни, но основните са: лошото отношение на Общината като цяло за спорта в града, безброй пропуснати възможности по отношение на привличането на основен спонсор, който да възроди клуба и да го стабилизира в по-горните етажи на футбола и, естествено, цялостният упадък на страната ни, икономическото положение и т.н. Горна винаги е бил силен инфраструктурен и икономически град и това го правеше донякъде и независим! Наличието на заводи и фабрики, кoито бяха едни от най-големите на Балканите като Захарен завод и Консервената фабрика, правеха града силен и мощен откъм ресурси. Да не говорим за транспортните линкове, подходящи за реализирането на какъвто и да било бизнес като най-големия жп възел и летище, способно да поема дори международни полети и отговарящо на най-високите стандарти и изисквания! Завършвам отново с въпроси!

 

Какво има в повече старата столица в сравнение с Горна освен културно-историческото наследство разбира се, и не играем ли ние своеобразната и важна роля, която е имала крепостта "Раховец" преди много години, а имено защитаване на постъпите към "Царевец" и Старопрестолния град!?

 

Защо, мислите, заводите на "Видима" не бяха построени в Горна, а в Севлиево? Kлубът вече е и общински, така че очакваме включване, или другояче казано: От умрял-писмo!

 

- Какво ти е мнението за сегашното ръководство на клуба?

 

- Мисля, че сегашното ръководство е твърде младо и неопитно, за да води такъв клуб като Локомотив. Допускат се много грешки в спортно-технически аспект и се позволяват груби вмешателства и нарушения в стил "шуробаджанащина"! Това е просто недупостимо и трябват силна и твърда ръка, воля и характер, за да се изкоренят подобни своеволия! Не може обаче да се отрече добрата работа с детско-юношеската школа.

 

- Какво очакваш да се случи в близко бъдеще с Локомотив?

 

- Очаквам да има едно абсолютно ново начало.

 

Пълен рестарт.

 

Цялостно подменяне на остарелите модели, методи и дори хора, които видимо са повече от неуспешни! Използване на вече споменатата ДЮШ, продължаване на развитието и превръщането й в основен източник за млади, талантливи и най-вече верни на клуба футболисти. Относно материалната и полева база смятам няма нужда да споменавам, че притежаваме осветлението, което е било предназначено за Националния стадион, обаче спира и остава при нас. Но през годините беше варварски ограбено, изпочупено от вечно интегриращите се и се нуждае от възстановяване на светлинните тела и боядисване! Регистрирани и нерегистрирани в Общината множество проекти и идеи около стадиона като Аква парк в наблизо намиращия се "Детски кът", ледена пързалка и комплекс за зимни спортове, включващ пускането на лифт към местността "Камъка" и писта под нея, обновяването на тенис кортовете, пътищата и еко пътеките, водещи към метностите "Чуруковец" и "Божур", които затварят кръга към "Камъка" .Цялостното ремонтиране на Спортна зала "Никола Петров" и стадион "Локомотив", разбира се. Мисля, че ако към това добавим и няколко хотели и къщи за гости в близост (каквито вече има, както и бетонна отливка за зимната пързалка) и наличието на 3-4 тренировъчни игрища, се получава един огромен комплекс със страхотна база и възможност за всякакви спортове, отдих, туризъм и забавления от всякакъв вид за всеки сезон! По този начин ще привлечем много спортни отбори не само от България, но и чужбина, както и семейства с деца от околните селища.

 

- Къде виждаш отбора в близките година-две?

 

- Твърде малко е това време за постигането на кой знае какви трайни успехи, но мисля в челните места на класирането с ясни идеи и бистър поглед към "Б" група.

 

 

- Какво предизвиква у теб името Етър?

 

- Най-лесният въпрос досега: Само и единствено отвращение и чиста безгранична омраза!

 

- Кое е най–паметното ти преживяване от дербитата с "виолетовите"?

 

- Без никакво колебание казвам

 

пробивът, който осъществихме до козирката на стадион "Ивайло" в Търново.

 

Това беше наистина уникално като замисъл от наша страна и върхът на глупостта от страна на ченгетата, което не е голяма изненада честно казано! След реактивирането на враждата между двата лагера, която според мен съществува още от 60-те години и винаги е била някъде там помежду ни, това беше единственият път, в който агитките бяха допуснати толкова близо една до друга, за да разчистят сметките.

 

Никога няма да забравя лицата на всички "боляри", когато видяха как 40 "черно-бели" се разходиха на парад пред собственната им крепост и реално, след като си свършиха работата, си тръгнаха безнаказано по обратния път!

 

Просто аналог на тази случка няма. Единственият път, когато те се опитаха да направят нещо подобно в Горна, разхождайки се като завоеватели далеч от предначертания път, завърши много срамно за тях.

 

- Въпреки, че са ви най–големите противници имаш ли приятели сред тях?

 

- Само един!

 

- Липсва ли ти мачът с Етър?

 

- Определено! Огромната ненавист и съперничеството ни карат да се молим за неуспеха на другия, но когато се стигне до отпадането на единия и дербито липсва,

 

се чувства лека празнота, колкото и странно да звучи това!

 

Убеден съм, че и те мислят така, както и други кръвни врагове, но някои от тях не знам поради каква причина не си го признават.

 

- Известно ми е, че имате и сериозно съперничество с друг отбор от региона – Янтра. Какви преживявания имаш от срещите с габровци?

 

- Ооо, страхотно място за гостуване, ако търсиш конфронтации. Mисля, че имам всичките възможни гостувания там и мога да кажа, че всяко едно от тях носеше огромния заряд на регионално дерби. Определено нямаше чак такава омраза като с Етър, но

 

Янтра имаха доста стабилни момчета, винаги готови за подвизи, и ако трябва да съм честен, винаги даваха сериозен отпор.

 

Особено в началото на 90-те мисля, че имахме сериозни изпитания там. Спомням си, че при едно такова гостуване имаше сблъсъци дори вътре на самия стадион, като част от техните успяха да пробият през секторите и минаха по трибуните на половината стадион, сражавайки се с полицията, за да ни достигнат! След мача дори

 

успяха да накажат едно от големите ни знамена

 

и нашите по големи момчета се биха доста храбро и продължително, за да го върнат отново в наше владение! Накрая полицията задържа всички ни в чакалнята на гарата за разпознаване, защото имаше сериозно ранени, а някои дори с прободни рани! Единственият техен недостатък, така да се каже, беше отново домакинския характер на агитката им и липсата им като гостуваща такава, но определено аз имам голям респект и ги поставям сред първите в България по това време. В следващите години нашите гостувания там бяха все така мощни, но при тях нещо се пречупи, може би смяната на поколенията повлия. При последното ни гостуване там минахме на парад през целия град преди и след мача, но нищо не се случи, което беше нещо необичайно за Габрово!

 

 

- Членуваш ли в някоя фракция на "черно-белите"? Ако да, коя е тя? Къде е твоето място в йерархията? Разкажи повече за нея и нейната дейност (година на основаване, брой членове, как се финансира, подготвя ли хореографии, осъществява ли екскурзии при гостуванията, продажба на фен артикули и т.н.).

 

- Да. Имаме си фракция, създадена през 1999 г. и се казва J.R.F. - "Jolly Roger Firm" или "Компанията Веселия Роджър". Имах изключителната чест да съм сред основателите на фирмата, която

 

в зародиша си беше така да се каже с Про-Бритиш ориентация, защото е създадена от десетина момчета, които освен фенове на Локо Г.О. са и фенове на британския футбол на клубно и национално ниво.

 

Британският стил на игра и хули фен културата, а не характерната за Балканите ултрас култура! Сам разбираш, че това автоматично изключва някои от следващите ти въпроси като например пирото, но да караме по план. В най-добрите си дни се събирахме около 60 души за минути просто с едно телефонно обаждане. Говорим за едно ядро от хора с абсолютно еднаква идеология, което имайки предвид големината на града ни считам, че си беше доста добро число. Мога да се съглася донякъде, че причината за създаване на фирмата е изпадането на Локо от "А" група и потъването в долните дивизии, но в основата си организацията е посветена на истинското приятелство не само по стадионите, но и в живота като цяло, което само по себе си прави компанията доста уникална и идентична. Подготовката на хореографията се изразяваше в направата на големи знамена, изразявайки и изобразявайки собственните ни идеи и символи. Продължаваме да вземаме дейно участие в изработването на фен артикулите. Финансирането е във вид на дарение, разбира се като с това подпомагаме официалния фен клуб, който се занимава с организирането на екскурзии за гостуванията.

 

- Какви са политическите възгледи на вашата група? Влияят ли по някакъв начин на взаимоотношенията по между ви в случай, че не съвпаднат?

 

- Липсват каквито и да било политически възгледи!

 

Никога не е ставало на въпрос между нас за тази гнилоч в обществото! Най-безскрупулните нечовеци бих казал! Групировката е абсолютно анти каквито и да било опити да се свързва играта футбол и нейните фенове с политиката.

 

Нормално е да има и между нас хора, активно занимаващи се с това, но те са единици и дори и да е имало някакви спорове по тези въпроси, те не са оставяли кой знае какъв горчив привкус. Абсурдно е да се говори за развалени взаимотнешения помежду ни поради тези причини.

 

- На кой мач, на който ти си присъствал, създадохте най-добрата атмосфера и съответно най – добрата хореография и пирошоу?

 

- Като изключим пирошоуто, което определено не е в стила ни поради простата причина, че обичаме да подкрепяме любимия отбор само с ръце и гласове, смятам, че във всяко едно гостуване (а ние бяхме определено гостуваща публика) сме давали всичко от себе си, за да подкрепим футболистите. Естествено мачове като гореспоменатият с Габрово, както и гостувания в Стара Загора, Сливен и Търново, където винаги сме имали многочислена агитка, изпъкват като създадена атмосфера.

 

Но някак си лесно е, когато имаш нужните ресурси и най вече бройката да направиш готина хореография, както се казва - така всеки може!

 

Грандовете имат хиляди фенове, лесно е да се съберат пари във фенклуба и да се купят материалите за "Инферното", пък и имаш достатъчно хора да разпънат големия флаг над главите си и да покриеш целия сектор. Въпросът е какво правиш, когато хората ти са по-малко от знамената, които имаш? Що се отнася до такива гостувания, мисля, че ние сме рекордьори по посещения от рода на 20-30-40 души, но във всеко едно кътче на страната с обозначена агитка,

 

подкрепяйки докрай в повечето случай губещата страна,

 

защото отборът ни беше известен като силен домакин, но не и гост! Примерно 20 души в Добрич - пътуване с влак 6 часа. Или Кърджали - същата бройка и пътуване 8 часа. Така че много е относителен отговорът на този въпрос. Относно миниум бронзките - правехме и използвахме доста. Правенето и пренасянето им беше доста опасно, но пък вкарването на стадиона повече от лесно. Димки правехме от амониева силитра и вестници! Понеже съм от старото време, мога да разкажа за един такъв случай в Пловдив, където играхме с необичаен съперник за това време, а имено Спартак. Бяхме около 25 души, беше много горещо и си спомням, че едвам носехме раниците на гърбовете си, пълни със знамена, димки и бомби. Сигурно се падаха по 2-3 на човек от вид! Бяхме добре въоръжени за футболен мач. Времето предразполагаше към огромно количество бира и скоро предложението всички да са голи до кръста дойде логично и спонтанно. Спомням си, че пиехме до гребния канал, който даваше необходимата прохлада, пък и мачът щеше да се играе на Градския стадион в Пловдив. Няколко момчета от Локо (Пд), с които се бяхме запознали няколко кръга преди това на мач помежду ни в Горна, бяха дошли

 

да засвидетелстват увaжение към "черно-бялата" идея.

 

С добре смазани гърла бяхме настанени на горния етаж зад едната врата. Само 20 минути след като влязохме, на по-голямата част от извивката на тръбния парапет пред нас имаше около 30 знамена, някои от които се провесваха доста надолу към първия етаж и се опасявахме да не бъдат дръпнати и наказани, от кого обаче не стана ясно! Изглеждаше така сякаш скоро многохилядна публика ще напълни сектора в минутите до мача, но уви останахме си само ние плюс няколкото "черно-бели" побратими, които влязоха да гледат мача с нас. Мисля, че няма смисъл да казвам, че стадионът беше празен, а за домакинска агитка и дума не можеше да става! Мачът започна и нашите гърла изригнаха. Насреща отговори само ехото и то доста силно заради добрата акустика на стадиона. Чувах само повтарящото се: "Не спирай" и "Всички мощно". В агитки с такава бройка като тази не можеш да си позволиш да млъкнеш или починеш! Няма кой да те замести или смени и след края на мача гласът ти задължително го няма и го възстановяваш цяла седмица за следващото изпитание! Гласовете ни бяха съпроводени само от оглушителното думкане на хърлените бомби и отчетливото пляскане на ръцете ни, а силното слънце с мъка пробиваше дима от амониевата силитра, разнасящ се навсякъде. Дори малкото хора почитатели на домакините бяха загубили интерес към ставащото на терена и учудено бяха вперили погледи зад вратата, може би с логичната мисъл:

 

"Тези нормални ли са!?"

 

И така в продължение на 90 минути нонстоп, защото това е твоят дълг, твоето призвание, това заради което си пътувал стотици километри, и което чакаш с нетърпение цяла седмица. Затова не можеш да си позволиш да се изложиш. Разчиташ само на себе си и на тесен кръг от хора около теб. Точно затова казах, че е относително за мен - този нищо и никакъв мач е добър пример за добра подкрепа и хорео, въпреки че нямаше атмосфера и заряд поради малката численост и липсващия опонент.

 

Помня домакинство с Левски - 22 000 души на стадиона при максимален капацитет от 15 000. Имаше хора по стълбовете на осветлението и по високите тополи обикалящи външната ограда!

 

Цяла седмица преди това рязахме стари вестници и събирахме ролки с ленти от касови апарати! Имаше цели чували с такива материали готови за събитието и когато мачът започна, теренът изглеждаше така, сякаш не ние хвърляме от секторите, а някой изсипва въпросните чували от небето. Всичко беше заринато и срещата закъсня с около 30 минути, за да бъде почистен теренът.

 

 

- Пак с твое присъствие ни кажи кои са мачовете, които са били най-масово посетени от фенове на Локомотив (ГО)? По колко средно ходите сега на домакинските срещи и на гостуванията?

 

- Вече разказах за рекордната посещаемост като домакини на Левски и невероятната атмосфера, която създадохме около мача и мисля, че това е най-доброто, което сме имали в Горна, но виж като гости имам доста още какво да разкажа... Гостувахме на Берое (Стара Загора) и съвсем естествено нашият купон започна във влака, където около 200 "черно-бели" започнаха своя ежеседмичен ритуал, наливайки се с вино, ракия и бира. Обичайните разправии с ченгета и кондуктори минаха от ред или поне бяха заглушени от двата големи тъпана, които ни съпровождаха навсякъде по това време. Естествено проблемът беше, че както винаги пътувахме със 100 % намаление, което си беше нещо като мода и това бе широко дискутирано с органите на реда и почти винаги се измъквахме с оправданието, че

 

все пак сме жепейци и е някак си нелепо да плащаме за този вид транспорт!

 

Алкохолът обаче дойде в повече и някои от нас бяха свалени да подишат чист въздух и да почакат за следващия влак. Обикновено по тази линия това ставаше на гарите в Стара планина, където провинилите се имаха възможност да изтрезнеят доста бързо сред природата и следващият влак винаги носеше със себе си свежи попълнения, така да се каже. Винаги в такива случай съм чакал с нетърпение тръгването и пристигането на влака. Тези моменти са велики и аз помня доста от тях. На гарата в Зарата (както се пее в песента, която обикновено пеехме на влизане) обедният влак накара местните хора да се чудят дали случайно някъде не са изтървали животните от цяла зоологическа градина!

 

Още не намалил скоростта през прозорците и вратите на влака започна масово слизане, придружено с търкаляне по перона.

 

За секунди учудените лица на местните започнаха да изразяват страх и ужас. Гарата опустя, ченгетата се увеличиха, а ние завзехме небеизвестния голям парк до гарата с песни и окачени по дърветата знамена. Решихме да останем там и да изчакаме групата свалени, пък и беше много рано за мача. Изведнъж отнякъде се разнесе мълвата за прииждаща вълна от "зелени" фенове, която е тръгнала към нас. Парка беше моментално опустошен и превърнат в крепост. Обръщахме пейки чупехме ги, събирахме камъни на камара и каквото падне и може да бъде използвано за оръжие. Очаквахме нетърпеливо врага, който така и не идваше. Два часа след пристигането ни нямаше и помен от феновете на домакините, липсващата група от наши фенове пристигна и бяха шокирани от видяното и от подготовката ни в очакване на беройци. Последва бурен смях и самоирония за глупавата идея да се доверим на този слух. Като цяло за 7-8 гостувания там така и не срещнахме сериозна съпротива и лично аз

 

не бих дал кредит и респект на заралии още повече, че всички знаем за алианса им с "лилавите"!

 

Това гостуване стана известно сред нас като "Барикадите" по разбираеми причини.

 

- Посещавате ли други спортни събития освен футболните?

 

- Имаме силен отбор по хандбал и много други спортове, развиващи се в спортна зала "Никола Петров" под името "Локомотив", но аз лично никога не съм ги посещавал. Футболният отбор е единствената ми страст.

 

 

- Ти лично на кое място поставяш агитката на Локомотив (ГО) спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит, посещаемост, численост...

 

- Числеността е субфактор, зависещ от общата посещаемост. Те са свързани и вървят ръка за ръка. В смисъл, ако имаш добро посещение на домакински мач, има по-голяма вероятност от получилия се пълнеж в агитката да се появят примерно 5 нови момчета за следващото гостуване, които след време да влязат в ядрото. Вече всичко това си зависи от много други фактори като моментно състояние на отбора и брой на населението на самия град. За да направиш подобно сравнение и да дадеш резонен отговор без излишно самохвалство, трябва да се направи пропорционално изчисление включващо всички фактори и реалната бройка от фенове участвала в периода за който правиш извадката! Сам разбираш, че няма как да сравня Горна с някой от големите градове и да кажа, че сме най-добрите, защото няма да е реално. Вземайки предвид всичко това, отговарям на въпроса ти по следния начин:

 

"А" група за всички времена сред първите 10 по всички твои параграфи.

 

Що се отнася само за гостуваща агитка, можеш да си направиш труда и да проучиш примерно шампионския сезон на Етър и голмайсторския на Ивайло Йорданов (1991 г.) колко пътуващи фенове е имал шампионът на България и колко средняка в групата! Отчитаме моментното състояние и населението на двата града по това време, махаме бройката от дербитита помежду ни и получаваме верния отговор.

 

- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои други, освен с тази на Етър, сте врагове? Как са се породили приятелството с първите и враждата с вторите?

 

- Тук започва да става горещо! Отварям бира и продължаваме! Виждам, че интервюто с мен придобива внушителни размери! Не знам дали има някакави ограничения в това отношение и дали отговорите да бъдат кратки и точни или дълги и изчерпателни, но определено има много въпроси като този, провокиращи втория вариант отговори...

 

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ!

 

FanFace.bg: Поради факта, че интервюто с Тоширо е адски дълго, решихме да го разделим на две части. Втората ще публикуваме в петък (8 юни). Умишлено спряхме точно на този въпрос, след който последваха доста драматични и буквално кървави разкази от срещите между агитките на Локомотив (ГО) и Етър, в които нашият гост е бил централно действащо лице. Ще качим и исторически снимки от директни сблъсъци между "черно-бели" и "виолетови" фенове покрай едно от дербитата, изиграло се на 11 септември 2004 г. във Велико Търново.

 

Акцентите от втората част на интервюто:

 

- Какво възнамерява да издаде Тоширо в бъдеще, което има пряка връзка с темите от това интервю?

 

- Какво се случва, за да се намразят до безумие "черно-бели" и "виолетови", след като допреди това са се събирали по купони?

 

- Застрашен ли е бил животът на Тоширо след едно от дербитата с Етър във Велико Търново?

 

- Коя е най-голямата засада, която той и хулигани от агитката на Локо са правили на "виолетовите" в Горна Оряховица?

 

- Какво съветва Тоширо младите фенове на отбора?

 

ЧЕТЕТЕ ВТОРАТА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО С ТОШИРО ТУК!