Над 120 привърженици на Нефтохимик вече са се записали за екскурзията, организирана от фен клуба за мача със Спартак тази неделя във Варна.

От агитката на „зелените” отказаха да разкрият подробности около организацията за двубоя, но се разбра, че освен многото записали се да подкрепят отбора, ще има и над 20 автомобила с привърженици, които ще потеглят за Варна.

 

"Единственото, което ще правим е да подкрепяме отбора” - твърдят организаторите.

 

От години мачовете между Нефтохимик и Спартак предизвикват голям интерес сред привържениците на двата клуба. Преди време фенове пълнеха по 6-7 автобуса за двубоите срещу Черно море и Спартак. 

 

Сега еуфорията е не по-малка, като от агитката вече репетират специалната хореография, която са подготвили за предстоящия двубой.

Искам от тази трибуна да се обърна към всички вас - фенове, ръководство и футболисти. Мисля, че доста хора ще прочетат това спонтанно пост-че.

Реших да драсна 2 реда от името на най-големия фен на Етър, който познавам. Човекът, закърмил ме с виолетовата идея, човекът, който за първи път ми показа пътя към "Ивайло" и от когото съм попивал всичко, свързано с Етър.

С него сме обикаляли стадионите из България, той ми подари първия виолетов шал и ме научи да обичам безрезервно отбора на Велико Търново!

В началото бяхме заедно, в студ и пек, зиме и лете, понякога 2-3 часа преди мача, с 10-тина пакетчета семки, туба с вода и няколко вестника - винаги в централния сектор под козирката.

Понякога беше страшен в яда си, ставаше и крещеше, а хората покрай него се увличаха и започваха да скандират, докато той доволно запалваше поредната си цигара и наблюдаваше ентусиазма на всички боляри....

Гледах го в очите и запомнях.

Не мина много време, започнах да ходя с приятелите ми на мачовете. Без него. А той си беше винаги там, скандираше, викаше и повеждаше централния сектор след скандиранията на агитката.

Оттам нататък всичко е ясно - направихме си фенклуб и започнахме да болеем активно за "виолетовата" идея.

Човекът от централния сектор остаря и спря да ходи по мачове. Но винаги ме е изпращал натам, към "Ивайло", с оня трепет в очите, с който заедно в продължение на всичките тези години сме тръгвали на мач."Хайде и дано бием"... "Звънни ми след мача"...

Утре той няма да е там, на мястото, на което му се полага. Просто се наложи да бъде приет по спешност в болница - дори и на корави копелета, като болярите се случва понякога.

Но ми поръча да поздравя всички, с които ще бъдем заедно, да пожелая успех и да ви предам, че винаги ще бъде част от онези луди глави, за които ЕТЪР си остава начин на живот.

Тате, благодаря ти от името на всички!!!

ЗА ЕТЪР СМЕ РОДЕНИ, ЗА ЕТЪР ЩЕ УМРЕМ!!!

Фен на Етър!

Една легенда се завърна. Зелената легенда Нефтохимик отново е в професионалния футбол, след като си извоюва напълно честно мястото в "Б" група - чрез бараж, а не чрез взимане на лиценз, за което се чуваха слухове и феновете не одобряваха подобна развръзка. Случи се точно това, което всички привърженици на Нефтохимик искаха, извоюване на място в професионалния футбол чрез спечелване на футболна среща.

Нека да разкажа малко предистория, в която се казват нещата с истинските им имена. През 90-те години Нефтохимик играе в "А" група и всяка година се бори за влизане в челната тройка, като два пъти играе в евротурнирите пред пълни трибуни на стадион "Нефтохимик". Тогава президент е Христо Порточанов. Омраза към Черноморец няма. Даже нещо повече. На мачовете на Нефтохимик, когато съобщават резултатите на тогава играещия в "Б" група Черноморец, агитката на Нефтохимик посреща с радостни възгласи положителните резултати на Черноморец.

В началото на последното десетилетие на XX век президент на клуба става Митко Събев, при който Нефтохимик, който е прекръстен на Нафтекс, записва най-срамните си години. Клубът с всяка изминала година пада в класирането, същото се случва и с посещаемостта и така се стига до изпадането на Нефтохимик в "Б" група през 2006-та.

 

През същата година на сесия на Общинския съвет с 34 гласа "за" и само двама "против" е взето абсурдното решение Нефтохимик да бъде обединен с Черноморец, като новият клуб да носи името Черноморец. Обединението обаче е забавено заради жалба на Ивайло Дражев и в крайна сметка е решено Нефтохимик да продължи да съществува, но базата му да бъде ползвана с предмиство от Черноморец, като стадионът бива преименуван на "Лазур".

През следващите няколко години екипите на Нефтохимик от зелени са сменени на розови – абсолютна гавра с всеки един привърженик на "шейховете", отборът е сателит на Черноморец и въпреки доброто си представяне в "Б" група, губи два предрешени баража за влизане в "А" група. През 2009-а Нефтохимик е закрит и неговият лиценз е даден на Черноморец (Поморие), като същото се случва и с детско-юношеската школа на клуба, която е прелята в Черноморец.

Точно през "Събевите години", поради всички тези събития в полза на Черноморец, започва и истинската омраза на феновете на Нефтохимик към Черноморец. Любимият им клуб е погребан в полза на Черноморец, а Черноморец печели всякакви активи на гърба на Нефтохимик, като ползва всичко, което е било притежание на Нефтохимик. Омразата към Черноморец е съвсем заслужена, искрена и напълно логична с оглед на събитията.

 

 

След всички тези лоши за Нефтохимик години, се намират хора, които да спасят клуба и така с помощта на покойния Георги Танев и на кмета Димитър Николов, Нефтохимик започва на чисто във "В" група при пълна независимост, но на стадиона в Долно Езерово, далеч от родния си дом, на който играе Черноморец. Две години Нефтохимик играе при аматьорите и така се стига до 26 юни 2011 г, когато Нефтохимик трябва да играе бараж със Септември (Тервел) в Сливен...

Отново по стара традиция феновете на Нефтохимик потеглиха от Трета поликлиника в 14.30 ч., този път с три автобуса към Сливен за най-важния мач на "шейховете" през може би последните десет години. Отделно тръгнаха и над 20 коли със "зелени", а някои пък предпочетоха влак, за да стигнат до Сливен. Имаше разбира се и привърженици на Нефтохимик от цялата страна, които нямаха търпение да стигнат до стадион "Хаджи Димитър". Настроението в автобусите беше отлично и настройката на всеки един фен бе за победа на Нефтохимик.

Така към 16.30 ч. в Сливен се изсипаха над 500 бургаски привърженици, които напълниха цял сектор на стадион "Хаджи Димитър". Фенове на Нефтохимик бяха и основното звено в сектор "А" на стадиона, въобще навсякъде бе пълно със "зелени". Подкрепата през целия мач за любимия отбор беше невероятна, песни, високо вдигнати зелени шалчета, развяване на знамена, запалени факли и димки, които направиха атмосферата уникална.

 

 

Въпреки трудния мач, всички бургазлии на стадиона дочакаха своя звезден миг, когато в 88-а минута на срещата 42-годишната легенда на Нефтохимик Митко Трендафилов донесе победата на "шейховете" с гол от дузпа. Еуфорията сред привържениците на Нефтохимик бе неописуема, мигове на върховно щастие, което всеки един зелен фен ще помни за цял живот.

 

След последния съдийски сигнал феновете, футболистите и ръководството на Нефтохимик станаха едно, след като всички привърженици нахлуха на терена, за да поздравят своите любимци. Зеленият килим стана още по-зелен след като на него се изсипа цялата зелена радост, цялата зелена еуфория цялата зелена магия след спечеления мач. Празникът обаче не свърши в Сливен...

След прибирането в Бургас, всички фенове на Нефтохимик, направиха шествие до Общината, което огласи центъра на Бургас с песни. Пред Община Бургас привържениците на Нефтохимик, футболистите и ръководството завършиха вечерта отново с песни, факли, но този път и с бутилки шампанско, които гръмнаха в чест на завръщането на Нефтохимик в професионалния футбол.

 

През 1994 година успехът на националния отбор по футбол взе заглавието на една глава от романа на Иван Вазов "Под игото", носеща заглавието "Пиянството на един народ". С това заглавие журналистите описваха еуфорията сред българския народ при четвъртото място на България в САЩ. Радостта на всички от Нефтохимик, които бяха пияни от щастие, след този мач бих определил като "Пиянството на един зелен Бургас".

Така феновете на Нефтохимик дочакаха своя миг на върховна футболна радост, след всички негативни моменти, които трябваше да понесат и да изживеят, за да станат по-силни и по-обединени. Нефтохимик се завърна в професионалния футбол и зелената магия отново ще се носи из цяла България, но за разлика от последните две години, този път не по села, а в градове с други сериозни отбори с история, точно това, което зелените фенове почти бяха забравили. Сега отново дойде техниният час, часът на Нефтохимик, часът на зеленага магия.

Зелената легенда се завърна!

Димитър Костов, Gramofona.com

Снимки: Митко Димитров

"След като завърших се водя безработен, но се занимавам с онлайн покер, от където си докарвам по някой лев, доколкто е възможно. Откакто се помня съм фен на Пирин, за мен друг отбор не съществува", казва Капчин

 

Константин Капчин е един от големите фенове на Пирин. Всъщност, такива има много из цяла България. Роден е на 24 май 1988 в Благоевград. Висшист - завършил образованието си миналата година в ЮЗУ - "Неофит Рилски". Той е човек, който не се "смазва" от живота.  Единственият фенклуб, на който е член, е Пирин СС и това ще е така, докато е жив.

 

Здрасти, Косьо! Да започнем първо с убийството на председателя на Green Eagles - Димитър Сукалински. Какво е твоето мнение, твоята версия. Що за човек беше той, познаваше ли го?

 

Моите съболезнования на близките на Банскалията. Нямам идея какво се е случило и не е коректно да коменитрам. 

 

Защо стана разцеплението на фенклуба на Пирин и се образуваха Пирин СС и Green Eagles?

 

Разцеплението на фенклуба има дълга предистория и ще е доста объркващо за другите фенове да обяснявам с подробности. Най-общо - Пирин СС е с 12-годишна история, фенклубът е основан през 2000 г. като крайно радикална мярка срещу тогавашното ръководство на Иван Кочев-Чомбе. През годините членската маса на фенклуба ни се увеличаваше непрекъснато. Когато през 2010 година отборът ни беше заплашен от фалит, ние, от Пирин СС, както и други редови фенове на отбора, създадохме сдружението "Бъдеще за Пирин" с цел да придобие контролния пакет от акции, които след това да бъдат прехвърлени на община Благоевград, която в лицето на бившия кмет Паскалев, беше изявила готовността да ги поеме. Окей, направихме всичко това и чакахме общината да влезе в ролята на спасител на Пирин, защото на всички им е ясно, че ние няма как да издържаме отбора. След като не се случи това нещо,

хората в града почнаха да ни оплюват и някои леки елементи, гравитиращи около Пирин СС, най-тактично решиха да се изнижат като тънки коремни газове

 

и да направят нов фенклуб.

 

 

Феновете се делят, а Пирин продължава да страда. Кой е виновен за всичко това?

 

Аз не съм се делил от никого, а и е смешно агитка от 50 души да се дели. Но пак казвам - не ние отидохме в друг сектор. Това е все едно "Офанзива" на ЦСКА да загърби сектор "Г" и да отиде под козирката в "А" сектор.

 

Кажи с няколко изречения - кои са всъщност Green Eagles и Пирин СС. Разкажи повече неща от кухнята на фенклубовете.

 

Аз не знам кои са първите, а дори и да се досещам, нека те да си се коментират с изключение на Банскалията, Бог да го прости! Всички други от този фенклуб по един или друг начин са били на хранилката на Пирин СС, сами се сещате какви са.

 

В ултрас средите един от най-големите  грехове е да предадеш фракцията си

 

Повечето от тях ми викаха допреди 2-3 години "батко Косьо". Аз съм този, който е закарал голяма част от тях на първото им гостуване, но в един момент от батко Косьо, аз станах най-омразният човек за тях. А за Пирин СС няма какво да коментирам - това е най-великото формирование в галактиката.

 

Ти как стана привърженик на Пирин, кой те запали по идеята? Кой е първият мач на живо, който си гледал на Пирин и този, който е бил въобще първият ти спомен?

 

Това е все едно да ме питаш защо обичам майка си и баща си. Това чувство е неописуемо! Естествено, че помня първия си мач - беше на рождения ден на баща ми, който ме заведе тогава на 28.02.1998 г., тоест бил съм на 9 годинки. Мачът беше срещу Черноморец Бс в "Б" група и завърши с победа за Пирин с 2:0. Много добре си спомням, че ние бяхме водачи в групата, а Черноморец - втори. Интересното е, че мачът беше с вход свободен и стадионът беще пълен. Помня как хората се радваха като луди на първия гол и баща ми ми направи забележка защо не се радвам и аз. От тогава на всеки гол на Пирин се радвам, както хората на този мач.

 

 

Най-ярките ти спомени и моменти с орлетата? Мачът, който няма да забравиш и този, за който не искаш да се сещаш?

 

Всички мачове на Пирин, на които съм присъствал, ги помня до най-малкия детайл. Няма да забравя мачовете във "В" група след първото ни изхвърляне през сезон 2005/2006. Няма да забравя двубоя с Черноморец от септември 2007 г. - 1:4 в Бургас. Няма да забравя финалът за купата с Литекс, не мога да забравя дори и контролите на подготвителните лагери. Дори помня и някои двустранни игри на отбора. Мога да разказвам и за мачове на най-малките орлета на базата в с. Рилци. Общо взето,

 

уникално преживяване е да съм фен на най-великия отбор на света - Пирин Благоевград!

 

Отборът, дал най-добрите футболисти на България през последните 30 години, отборът, който е

 

мачкан и сриван до неузнаваемост безброй пъти, но винаги възкръсва

 

и продължава своята мисия да радва сърцата на такива като мен.

 

Как виждаш бъдещето на Пирин?

 

За съжаление не виждам нищо добро за напред. Футболът се комерсиализира тотално. Ако искам да имаме голям отбор, ще трябват и големи пари, а не виждам Кирил Домусчиев или Гриша Ганчев в Благоевград.

 

 

Кой е виновен за състоянието на Пирин, след като доста хора се извъртяха през клуба - люпилня на много таланти, играли в последствие в най-големите отбори у нас?

 

Всички сме виновни. Най-лесно е да се хвърлят камъни по някого. Ако искаме Пирин да възкръсне, трябва да бъдем обединени. И без туй сме малко болните на тази тема.

 

Много се дискутира все още в Благоевград пребиваването на Емил Наков в Пирин. Какво направи той за своя престой, какво не направи и каква е неговата вина за съсипването на клуба?

 

Няма да крия, че

 

53 процента от акциите на Пирин бяха прехвърлени на Емил Наков

 

от сдружението "Бъдеще за Пирин", чийто председател бях аз. Но държа да подчертая "Бъдеще за Пирин" не е еквивалент на "Пирин СС". Във въпросното сдружение членуваха фенове от различните сектори на стадиона, включително и от другия фенклуб, а защо те не дойдоха на събранието, на което се решаваше дали да се дадат акциите на Наков, питайте тях. Преди Емил Наков да стане собственик на Пирин, той беше изп. директор на клуба, назначен с подписите на членовете на надзорния съвет тогава - Николай Галчев и Петър Байкушев, и мисля, че тук трябва да се спре със спекулациите кой го докара в Пирин. Наков спаси отбора от изпадане, а защо не прехвърли акциите на общината, мисля, че бившите кмет и председател на ОБС - Благоевград най-добре знаят. След като обещаваш нещо, трябва да го изпълниш.

 

 

За последно Пирин игра на финал за Купата на България с Литекс. Това бе един от последните успехи на зелено-белите. Скоро може ли да се повтори?

 

Не искам да се повтарям, но Пирин ще възкръсне рано или късно. Не съм гадател да знам кога ще стане.

 

Имахте здрава агитка на стадион "Георги Аспарухов" - хореография, факли, песни... Разкажи нещо повече около атмосферата на този двубой, за организацията от страна на феновете.

 

Да, уникално преживяване. Бяхме поне 5000 фена на Пирин.

 

Хореографията някои хора искат да си я припишат като тяхно дело, но всички знаят как аз тичах като луд един месец да прося пари

 

за нея, как слагах 840 знамена за веене на прътовете, как говорих с всяка една транспортна фирма за автобусите. Дучето ще каже и кой купи от него факлите за този мач. Питайте и Тони Златанов от МВР - София на кого се обади на следващия ден да благодари за перфектната организация и за европейското поведение на агитката на Пирин. С две думи - благодарение на Пирин СС агитката ни изглеждаше по този красив начин.

 

 

Коя агитка ти се струва най-мощна и най-здрава в България?

 

Много се кефя на

 

Миньор Перник - най-големите мъжкари и откаченяци

 

Другите не искам да коментирам, защото имам много приятели и може да ми се разсърдят.

 

 

Твоето лично мнение и отношение към организираните боеве между агитките.

 

Нека си се бият хората, щом им доставя удоволствие. Това обаче не бива да се пренася на стадиона, където може да пострада някой, който няма отношение към това.

Един от многото футболни центрове в България, които най-сериозно усетиха върху себе си ударите на финансовата криза, е безспорно Плевен. По една или друга причина до съвсем скоро гордостта на града Спартак лъкатушеше из аматьорските групи. Намериха се обаче местни бизнесмени, които да го издърпат от дъното и да го върнат обратно в професионалния футбол, където няма две мнения, е мястото на спартаклии. Днес на FanFace.bg гостува един от младите лидери в агитката на плевенчани. Венци, или както е известен в града Лекия, е само на 21 години, но с вече немалък опит по трибуните както в страната, така и в чужбина. Занимава се със строителство, а през свободното си време поддържа активно формата си с бокс, както и с футбол и волейбол. 

 

- Защо Спартак (Плевен)?

 

- От ранна детска възраст ходех на мачове на Спартак (Плевен), може би съм бил на 9-10 години. Пресни спомени имам от един незабравим мач през сезон  2000/2001. Спартак атакуваше промоция за "А"група, мачът беше с Бдин (Видин) на стадион "Белите орли" в Плевен. Тогава спартаковци разбиха противника с 11:1. Това беше най-голямата победа на Спартак в професионалния футбол. 

 

- Какви чувства предизвика у теб името на клуба, когато го чуеш или прочетеш?

 

- Спартак е емблематично име за гр. Плевен. То предизвиква чувства на гордост, чест, борбеност и достойнство.

 

- Ти лично с какво свързваш името Спартак?

 

- Спартак е един от най-умелите пълководци в античната древност. Войната, която е била водена от него, е обект на големи изследвания. Въпреки че тази борба започва като бунт, Спартак скоропостижно успява да създаде цяла армия, която е променила мащаба на начинанието. Той е превърнал армията в конкурентноспособна на римските легиони. В нея е имало дори специални отряди от ковачи, които ковели оръжието. Всички източници, достигнали до нас, говорят, че Спартак произхожда от Тракия. Той е гладиатор и роб в Римската империя, избягал от плен 73 г. пр.Хр. и през следващите две години води мащабно въстание срещу римляните.

 

 

- От кой мач на "спартаклии" пазиш най-хубав спомен и за кой не искаш да се сещаш?

 

- Не е един, а може би са два. Най-хубав спомен от мач на Спартак ми е този с ЦСКА на 3.12.2011г. на стадион "Плевен" за Купата на България, когато губим 0:3 през 17 000 зрители. Двубоят беше с голям заряд, тъй като плевенчани бяха зажаднели за футболни емоции. От десетилетие плевенската сцена не беше приемала такъв мач... Несъмнено младите футболисти на Спартак знаеха кой е противникът и целта каква им беше, но въпреки развоя на мача плевенските футболисти не се дадоха така лесно, създадоха ситуации за гол, но не реализираха... Независимо от развоя на мача всеки един привърженик и ултрас беше доволен. По мое мнение направихме страхотно шоу. Хореографията беше на ниво - цветни димки, пиротехника, знамена и плакати. Отзивите по медиите, телевизията, вестниците и сайтовете бяха положителни, което може само да ни радва, че плевенският футбол и фенщината се завръща там, където им е мястото - сред лидерите. Другият мач, който го очаквахме цял сезон с огромен интерес, беше с Локомотив (Мездра). По това време лидер на Северозападната "В" група бяха мездренчани и мачът беше на живот и смърт, тъй като Спартак гонеше цял сезон водача в класирането. Тогава в Плевен беше празник за града, тъй като на всеки фен му беше ясно, че този мач ни определя бъдещето - дали ще играем професионален футбол или ще останем в аматьорската лига. Спартак беше започнал от дъното на футбола в "А" окръжна футболна група. Въпросният мач с Локомотив започна добре, публиката наброяваше 8000 дyши, дошли да видят своя отбор и да го подкрепят, но след 10-ата минута ситуацията се промени. Гостуващият отбор почна с груби фалове, претенции към съдията и обстановката се нажежи. Така беше до самия край на срещата. По мое мнения това не беше мач, а пълен цирк благодарение на гостуващия отбор. Въпреки това Спартак си взе мача с лидера и по този начин се върнахме при професионалистите.

 

- Доста тъжен факт е, че големи центрове в България са едва ли не заличени от футболната карта. Плевен и конкретно Спартак не правят изключение от това, макар че вече се наблюдава съживяване при вас. Защо се стигна дотам и има ли някаква рецепта за решаване на този проблем?

 

- Центровете с футболна история и визитка в България са доста. Нека започна от Спартак. Допреди 10-15 години бяхме фактор в първенството, отбор със среден статут. Поради един или друг фактор в Плевен столичните отбори много се бъркаха при нас и това обърка цялата ситуация. Не искам да коментирам кои са отборите, но то се знае и това вече е в миналото. В момента сме по-силни от всякога! Хората, които в момента управляват клуба, мислят и милеят за него и са професионалисти. Искам да отправя едно голямо благодаря за съживяването на клуба на плевенските бизнесмени Даниел Митов и Георги Милев! Въпреки кризата те възродиха един велик клуб! Отбори като Добруджа (Добрич), Дунав (Русе), Ботев (Пловдив), Спартак (Варна), Нефтохимик (Бургас), Етър (Велико Търново), Доростол (Силистра), Ботев (Враца), Академик (София), Пирин (Благоевград) бяха заличени изкуствено. Това са центрове с доста богата футболна история и дали толкова много на българския футбол, с престижни победи на европейска сцена. Не искам да обидя никой фен, но според мене трябва да се инвестира в големите градове и отбори, където ще има положителен ефект и хората ще се завърнат по стадионите, а не както в момента пръскат се милиони в градчета, които рано или късно ще замрат.

 

- Защо Спартак се срина чак до аматьорските групи?

 

- През 2009 г. Спартак изчезна от футболната карта. Феновете го осъзнаваха поради една или друга причина. След известно време изискванията на БФС за лиценз и съоръжения бяха доста големи и не отговаряхме на никакви критерии като база, стадион и инфраструктура. Беше неизбежно. По това време Спартак крепеше дъното на оцеляване при професионалистите. Дойде кризата и целият футбол се срина до дъното.

 

 

- По-различна ли е тръпката от това да подкрепяш отбора в "Б" и във "В" група?

 

- В  Северозападна "В" група тръпката беше голяма, тъй като всички отбори, градове и села бяха непознати за нас. Изключение правя за Локомотив (Горна Оряховица). Там ни беше едно от добрите гостувания като брой хора и организация.

 

- Какво ти е мнението за сегашното ръководство на клуба, за предишното? За Пламен Николов, за когото се знае, че е сред гробокопачите на Спартак  (Плевен)…

 

- Ръководството на Спартак е изградено от хора, дали много на плевенския футбол, градили с години и в момента градят. Ние твърдо седим зад тях и ги подкрепяме във всеки един момент. Пламен Николов по прякор Джоджо е човек, който не даде нищо за плевенския футбол. Даже той  го доразсипа и го остави в пропастта с лъжливи обещания. Много продадени мачове, трансферни пари изчезваха, пари отпуснати за ремонт бяха заровени, правеше си далаверите със стария кмет Найден Зеленогорски, който унищожи спорта в града. Това вече е минало, трябва да гледаме напред и да сме с вдигнати глави.

 

- Какво очакваш да се случи в близко бъдеще със Спартак по отношение на развитието му като отбор, клуб, материална база и т.н.?

 

- От Спартак очаквам догодина да се завърне в "А" група. Това е целта, поставена от отбора. Тези месеци кипяха ремонти на стадион "Плевен", вече има поставени 3000 пластмасови седалки. Инфраструктурата около стадиона се оправя, помещения, съблекални и т.н вече са факт. Догодина, ако влезем в "А" група, целият стадион, т.е. 20-те останали сектора ще бъдат ремонтирани. Стадион "Плевен" вече получи лиценз за новия сезон.

 

- Къде виждаш отбора през месец май догодина?

 

- Виждам го в "А" група, въпреки че имаме тежки гостувания с кандидатите за промоция Спартак (Варна) и Нефтохимик (Бургас).

 

 

- Членуваш ли в някой фенклуб или фракция на "спартаклии"? Ако да, коя е тя? Каква е твоята позиция? Разкажи повече за нея и нейната дейност.

 

- Преди година сформирахме групировката PLEVEN (1919) BOYS. Основатели съм аз и Х. Цветанов-Фитнеса. Създаването й беше на 20.04.2011. Тя е за кръг от хора с националистическо мислене, идеология, разбиране и начин на живот, за хора, с които отбелязваме паметни дати в българската история с мемориали, транспаранти, плакати... Броят на членовете от самото й създаване наброява 5 души, като и до момента пак сме толкова. Нашата дейност е  за насърчаване на младото поколение да опознае българската история, ценностите и езика. Това е пример за самосъхранение на българщината. До този момент имаме в наличност две знамена, едно от което е постоянно по мачовете. Финансираме се със собствени средства. Всеки от нас работи, имаме и допълнителни приходи като стюарди.До броени дни трябва да бъдат готови шаловете и новото знаме на групировката..

 

- Какви са политическите възгледи на вашата фракция? Влияят ли по някакъв начин на взаимоотношенията помежду ви, в случай че не съвпадат?

 

- Политическите  възгледи не ни интересуват. Ние страним от политиката, ние сме с националистическо мислене и не се влияем от партиите и от други организации. Помежду ни има разбиране и всичко е нормално.

 

- На кой мач, на който ти си присъствал, създадохте най-добрата атмосфера и съответно най-добрата хореография и пирошоу?

 

- Най-добрата атмосфера беше на мача с ЦСКА за Купата на България като брой хора и пиротехника. Направихме димки в цветовете на българския трибагреник, допълнени отстрани със сини и бели димки и с други пиротехнически средства. От първенството с Локомотив (Мездра) също се представихме на ниво.

 

- Посещавате ли други спортни събития освен футболните? Ако да, какви? Каква бройка се събирате на тях?

 

- В Плевен спортът е доста развит. Имаме баскетболен клуб на ниво. Ходим редовно по мачове на баскета, подкрепяме го навсякъде, даже допреди 2-3 години, когато играехме в Балканската лига, ходихме организирано с рейсове на гостувания в Македония, Румъния, Сърбия и Гърция. Пътуванията винаги бяха интересни, виждах тръпката колко беше голяма във всеки един от нас… просто незабравимо! Също така ходим на волейболни срещи при жените. Средна бройка на волейбола - 10-15 души.

 

 

- Ти лично на кое място поставяш агитката на Спартак спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит, посещаемост, численост...

 

- Не искам да определям място на aгитката на Спартак, но по мое лично мнение се представяме на много добро ниво, макар и последните 2-3 години да бяхме доста зле като бройка поради една или друга  причина... Който е бил на мачове по поляните и селата в "А" окръжна, ще разбере накъде бия...

 

- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои сте врагове?

 

- "Форест Бойс" от Балкан (Ботевград), "Легион" (Плевен), "Г.О. Бойс", също така имаме приятели от Ботев (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Добруджа (Добрич). Враговете, доколкото знам и съм запознат от миналото, но не мога да твърдя с точност, са Берое (Стара Загора), Локомотив (Пловдив), Левски (София), Етър (Велико Търново) и кръвният враг Миньор (Перник).

 

- Участвал ли си в бой с фенове? Ако да, срещу кои си се бил?

 

- Преди година в мач от "В" група имахме лек ръкопашен бой с Бдин (Видин) в Плевен.  Наскоро пък имахме кофликт с "Ултрас Ловеч". Агитката на Спартак беше отишла в Ловеч за контролата с Литекс. Не искам да навлизам в подробности, то се знае какво стана. Момчетата от Ловеч  не бяха коректни, въпреки това се организирахме и се справих ме с проблема…

 

- Как гледаш на предварително уговорените боеве с ясни и точни правила от типа "10 на 10", "20 на 20" и т.н., каквито има в държави като Русия и Полша, а малко по малко започват да се организират между отделни ултраси на агитки и у нас? Би ли участвал в такива?

 

- Организираните и  предварително уговорени боеве са добър стимул за всеки един ултрас да се докаже на сцената на хулиганството и на клубно ниво. Вижда се, че в Русия и Полша боевете са честни. През последните години тук в България нещата малко по малко се променят. Има леко раздвижване, виждаме че Ботев, Локо (Пд), ЦСКА и Левски си правят организирани и честни боеве.

 

- Какво ти е като цяло мнението за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?

 

- Не искам да поставям на място ултрас сцената в България. Аз съм на мнение, че сме на много добро ниво, при положение че всички виждаме в каква ситуация сме поставени. Нямаме инфраструктура, стадиони, бази и т.н., но с течение на времето всичко ще се нареди.

 

 

- Коя страна би дал за пример за силно развито ултрас движение, от която можем да черпим идеи и опит?

 

- Русия, Полша и Германия.

 

- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?

 

- Всяка обичаща фенка е длъжна да подкрепя отбора си морално или по друг начин. Фенките определено имат място в агитките, допринасят с чар и допълнителна красота допълнителна, за което искам да благодаря на нашите и дано има повече такива да се радваме в Спартак (Плевен). Може да са няколко на брой, но се вижда, че интерес имат.

 

- Какво ти е мнението за българската полиция?

 

- Имам само едно мнение – A.C.A.B.!

 

- Полицаи или стюарди на стадиона?

 

- Твърдо за стюарди! Полицаите нямат място вътре на стадиона. Те са провокатори, комплексари, търпим всякакви провокации, лишения и какво ли не... Вижда се, че в България със стюарди се работи по-добре и всичко е нормално.

 

- Какво мислиш за журналистите?

 

- За журналистите имам отрицателно мнение, но ще си го запазя за себе си да не би да обидя някого…

 

- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло, за БФС…

 

- Не искам да коментирам БФС и националния отбор. Не ме засягат, но с такова ръководство и политика българският футбол не върви на ниво. Пропадаме, с всеки изминал ден се сриваме до дъното… Тук искам да спомена, че в България, по конкретно грандовете много залагат на чyжденци. В България трябва да се работи с местни момчета, това е формулата, а не практиката да си купуваме на килограм футболисти от неизвестни отбори и държави. Тук искам да подчертая, че Спартак е изграден от местни плевенски момчета – нещо, с което много отбори не могат да се похвалят.

 

- Фен ли си на някой чужд отбор? Ако да, кой е той, ходил ли си на негови мачове?

 

- Фен съм на Ливърпул от дете. Ходил съм да ги гледам два пъти на родна земя - преди няколко години, когато играха с Левски и ЦСКА. Бях много доволен, видях любимия ми футболист Стивън Джерард, взех си и автограф.

 

 

- Връщам те към Спартак. Каква е най-голямата ти мечта, свързана с отбора и клуба, както и със самата агитка?

 

- Най голямата ми мечта е догодина да сме сред елита и да върнем славата на Северозапада... За агитката - искам да отправя едно голямо благодаря на всички фенове, които бяха зад отбора в най-трудния момент от неговото му създаване, а именно когато беше в "А" регионална окръжна група. И догодина да празнуваме завръщането! Пожелавам на агитката да се развива по правилния път и винаги феновете да са верни на Спартак!

 

- Изброявам ти три може би емблематични за всеки фен на Спартак (Плевен) места, за които искам да ми кажеш първото нещо, което се сетиш. Стадион "Плевен"?

 

- …стадион "Плевен", сектор "Слънчев бряг".

 

- Плевен?

 

- Оттук започва свободата! Гордея се с този град с най-красивите жени!

 

- България?

 

- Красива, необикновена, незаменима, богата на история, ценности и култура… БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!

 

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Спартак, както и на всеки запален фен в България?

 

- На всеки един привърженик бих казал следното: Подкрепяйте местните си клубове! Винаги се започва отнякъде, не се отказвайте! На местните фенове от Плевен искам да им пожелая да бъдат живи и здрави и да бъдем единни във всеки един момент и винаги верни! ;)

Екипът на FanFace.bg продължава да търси и открива повече от любопитни събеседници от родната ултрас сцена. Поредният ни гост за интервю е млад човек, който прави впечатление и изключение от по принцип наложеното в обществото крайно негативно мнение за образа на българския фен. Асен Кочанов е на 19 години. Отдаден на, както самият той казва, другия "синоним на Асеновград заедно с Асеновата крепост", а именно местната футболна гордост Асеновец. В момента е студент, който като всеки запалянко е запален по футбола и обича да спортува, "каквото му падне", но и със сериозни интереси към… книгите и шаха. Отборът на сърцето му пък е крайно непопулярен в България и като нищо повечето млади фенове, които не живеят в този регион, може би го чуват за първи път. Но същите те ще бъдат сериозно изненадани и дори шокирани, когато разберат какво правят момчетата от южния град за Асеновец. А сред тези момчета е и Асен…

- Защо избра Асеновец? Кой те запали по отбора, кога стана това и на кой мач?

- Това някакъв риторичен въпрос ли е? Асеновец е отборът на моя град, каква друга причина може да има? По-сериозно обаче започнах да се интересувам от футбола в града преди около 4 години. Преди това бях тренирал малко в ДЮШ на клуба и във връзка с това имам спомен, че съм гледал един мач на мъжкия отбор с баща ми – срещу кого обаче, не си спомням. Като цяло никой от роднините и познатите ми не се интересуваше от Асеновец и изглежда затова не съм стъпвал на "Шипка" по-често. Едва в началото на сезон 2009/10 (може би най-мрачният в историята на клуба, тъй като играхме в 4-та дивизия) в мен започна да се култивира един местен шовинизъм (съвсем самостоятелно, без никой да ме окуражава, повлия ми само цялата "Support your local team" идея), а заедно с това се запали и интересът ми към местния футбол. Така някъде в средата на първия полусезон налазих едно домакинство (кой знае срещу кое село сме играли, не е толкова важно!), като не познавах (или така ми се струваше) никой на трибуната. Постепенно обаче започнаха да изникват познати лица, пък и завързах нови познанства. Също така много бързо ми стана ясно, че едва ли не под носа ми има феномен, който е изключителна рядкост в България (да не кажа, че сме уникални в това отношение) – сравнително неизвестен отбор, който от 30 години не е играл в Б група, никога не е влизал в А, се радва на подкрепа, на която повечето отбори в тези дивизии биха завидели.

- Какви чувства предизвиква у теб името на клуба, когато го чуеш или прочетеш?

- Само гордост. Защото почти винаги, когато някой спомене отбора, това е с нещо положително, някакъв аспект на уникалността, която ни е присъща – дали ще бъде похвала за добра игра, удивление от агитката (при това от фенове на отбори в А група и такива, които са си създали реноме на стабилна агитка), все нещо положително. За хората Асеновец се е превърнал в синоним на Асеновград заедно с Асеновата крепост.

 

- От кой мач на отбора пазиш най-хубав спомен и за кой не искаш да се сещаш?

- Труден въпрос. От всичките мачове с водещите отбори във В група пазя добри спомени, макар че не всички да са завършвали в наша полза. Първият ми мач във В група беше срещу възродения Ботев на Колежа – спомням си, че когато изравнихме, сърцето ми се качи в гърлото. В 90-тата минута обаче бивш наш играч донесе победата на Ботев и се радваше, все едно е вкарал на кръвния враг. Следващия полусезон ни биха 4:0 в Асеновград, а на стадиона игла да хвърлиш – нямаше къде да падне. Направихме хореография с пиротехника (май това ни е основната черта) и опънахме голямо знаме. Канарите като цяло бяха доста впечатлени, че такова нещо е възможно във В група. Също имам добри спомени от мачовете с Нафтата и Тунджа в Асеновград, когато си тръгнаха с наведени глави, макар че бяха дошли да ни бият и на терена, и извън него. На последните това им струваше първото място в групата. Относно мач, за който не искам да се сещам... най-близко до това е един мач от Купата на БФС за юноши (мисля, че бяха старша Б, набор 93/94) срещу ЦСКА. Водехме до последната минута, изпуснахме много положения и смачкахме чорбата отвсякъде, но накрая загубихме с дузпи. И все пак имаше повече положителни, отколкото отрицателни емоции.

- Въпреки че твоят тим не е популярен в България, има сериозен стаж в "Б" група, най-вече през 70-те години на миналия век. Доколкото разбрах, бил е четвъртфиналист и осминафиналист в турнира за Купата на България. Защо не може да се върне в професионалния футбол?

- Това, което е общо за целия период, е липсата на стабилни спонсори и като цяло незаинтересоваността на местния бизнес към клуба (макар че на сезон винаги се намират по една-две фирми, които да дадат някой лев). Също така, доста от ръководствата са гледали да правят пари на гърба на отбора (аз честно казано не виждам как става това, но може би затова не съм футболен президент), а не да мислят за развитието му. Оттам идва проблемът, че не можем да задържим играчите с по-голям потенциал както в ДЮШ, така и в мъжкия отбор – само на 20 километра, в Пловдив, има два огромни за българските стандарти отбора, да не говорим за това още колко села и паланки посредством селските чорбаджии могат да примамят момчетата за година-две и после да се срутят в небитието. В същото време нашата община е наследствено незаинтересована от футбола (тъй като наистина ние имаме (или по-точно имахме) много по-известна школа по вдигане на тежести и гребане) и не вижда потенциала, който има в клуба – публика, агитка, уникално талантливи продукти на ДЮШ.

- Какво ти е мнението за сегашното ръководство на клуба?

- С оглед на това, с което трябва да работят – само добри думи. Откакто бяхме изхвърлени в 4-та дивизия, отборът се пое от хора, които милеят за отбора и дават сърце и душа той да върви напред. Сегашният президент – Валери Стефанов – полага неимоверни усилия да издържа отбора и откакто аз ходя на стадиона, се развиваме само нагоре. Разбира се, и той си има своите минуси, пък и не всички "футболни хора" в града са зад него. Ние, феновете, обаче твърдо го подкрепяме. От позорно изхвърлен отбор, за три сезона постигнахме една промоция и завършихме на пето място този сезон, което си е връх в последните 30 години. Също така е успокоение да знаеш, че мачове не се продават.

 

- Какво очакваш да се случи в близко бъдеще с Асеновец?

ДЮШ на отбора също постига успехи, като във всички възрастови групи поддържаме ниво плътно зад големите пловдивски школи, а набор `98 тази година завърши втори. Интересното е, че ръководството позволи на футболисти от мъжкия отбор да водят отбори от ДЮШ, с което се осигурява една много добра приемственост между различните възрасти. В последния мач за сезон 2011/12, в който победихме лидера Тунджа с 2:0, титулярният състав беше 10 души от Асеновград, всичките продукти на нашия ДЮШ, и един вратар – пловдивчанин. Тъй като знам, че отборът може да победи всеки, стига да е мотивиран, очаквам при добро стечение на обстоятелствата да се борим за промоция в Б група в близките години. Относно материалната база, надеждата е общината да помогне за стягането на стадиона, тъй като по него не се е правило нищо съществено откакто е построен. Въпросът е дали новата общинска власт ще се усети, че така може да се легитимира за 10 години напред. Ако не друго, имаме нужда от подмяна на двата терена (официален и тренировъчен), тъй като условията са ужасни. За седалки и такива неща може да се мисли след това. Докато не се направи нещо такова обаче, няма никакъв смисъл да се борим да влизаме в Б – няма да ни пуснат, пък и няма да е същото да домакинстваме в Брестник, примерно.

- Къде виждаш отбора в близките година-две?

- Хм. 3-6 място в таблицата (в зависимост от това колко отбори се напъват за влизане) и продължаване на серията от 27 домакински мача без загуба. Също смятам, че и ДЮШ ще постигне някакъв по-значителен успех.

- Членуваш ли в някой фенклуб или фракция на Асеновец?

- Не, не членувам в никой фенклуб или фракция – ние не сме достатъчно многобройна агитка, за да си позволим истински фракции, а и не виждам смисъл. На мачовете по оградите висят знамена на различни "фракции", например Wasted Life Crew, които се формират през 2004-та година от хора с общи интереси, приятели и извън стадиона – при мен лично такъв момент няма, защото когато започнах да ходя по мачове, не познавах никого оттам. Като цяло всички сме обединени под една шапка – Headbreakers, а девизът ни е "На стадиона съдим ние!". Не мога да кажа, че имаме стройна структура, даже изобщо – всичко е доста стихийно – няма членство (а оттам и членски внос например), всеки прави това, което му е по силите. За по-важни мачове се събират пари за хореографии, шият се знамена. Често подкрепяме отбора навън, за важните мачове винаги има екскурзии. От началото на този сезон (2012/13) се надяваме да превърнем екскурзиите в традиция – 40 души посетихме първия мач в Казанлък – мач без никакъв заряд или особена важност; на второто в Харманли пък бяхме 30 души. Същото важи и за фен артикулите,  от които имаме няколко серии шалове и значки, фланелки и блузи. В момента говорим и за пускане на нова партида. Имаме и уютен фенклуб, по чиито стени висят снимки от различни хореографии, фланелки и шалове на отбора. Известни сме и зад граница, като сме присъствали на страниците на ултрас-издания в Сърбия и Румъния (за съжаление, не знам точно кои).

 

- Какви са политическите възгледи на вашата група? Влияят ли по някакъв начин на взаимоотношенията помежду ви, в случай че не съвпаднат?

- Не, за нас това няма значение. Лично аз смятам, че политиката няма място на стадиона (но това е различно от гражданска позиция). Иначе основната част от момчетата са с крайнодесни възгледи, а аз лично л-е-е-е-ко клоня към лявата част. Обаче това не влияе изобщо, извън съвсем нормалните търкания между здрави и прави мъже, което съществува навсякъде. Понякога на трибуната се появява някоя свастика или келтски кръст, но като цяло е рядкост. Надявам се така да си остане.

- На кой мач, на който ти лично си присъствал, създадохте най-добрата атмосфера и съответно най-добрата хореография и пирошоу?

- Обезателно мача с Ботев в Асеновград миналата година. За това спомогнаха и канарите, естествено. В началото на мача направихме пирошоу (което си е нашата отличителна черта), от което дори и жълтите се впечатлиха много – цялата фенска трибуна (която е по тъча) беше покрита с разноцветни димки. Опънахме и едно стометрово знаме на фенската трибуна. На този мач обаче не пяхме 90 минути нонстоп, защото просто бяхме смачкани в това отношение – 15 пъти повече от нас крещяха насреща. На мача с Нафтата два кръга по-късно пък пяхме 90 минути, като тотално ги надвикахме, макар че по традиция гостите в Асеновград винаги са на най-удобното за песни място – под козирката, която създава акустика. Ние пък сме отсреща, където няма нищо, освен дървета и храсти. На "гостуването" в Брестник тази година пак пяхме нонстоп, бяхме си домакини. Също съжалявам, че пропуснах първия кръг на "Тодор Диев", когато пак е било шоу. Иначе принципно почерк ни са пироефектите, като винаги има фойерверки, димки, факли. Преди "моето време" има доста мачове със солидна хореография, като например всеизвестното домакинство на Брестник, когато на стадиона е имало 2500 души. Имаме и изключително много знамена – както такива за ограда (в Пловдив не ни стигна цялата ограда на сектора за гости, за да ги сложим всичките), така и за веене, при това големи. Също и от безумните, които се държат над главата с две ръце. Бомбите са ежедневие, с тях плашим съдиите (смее се). Иначе е известно, че в Асеновград дори и семкаджиите са страшни, ако стане напечено.

- Пак с твое присъствие ни кажи кои са мачовете, които са били най-масово посетени от фенове на Асеновец. По колко средно ходите сега на домакинските срещи и на гостуванията?

- Най-посетеният мач безусловно е този с Ботев в Асеновград. Имаше 7000 души, 2500 канари. Не можеш да мръднеш на трибуната, крак до крак. Делегатите и журналистите го отразиха като 3500 души, но е някак си смешно през комунизма този стадион да е събирал 15 000, а сега да събира 4 пъти по-малко, след като нищо не е пипнато по него. Колкото и да е ясно, че тогава са надували бройката, не може да е чак толкова. В интернет има клипове и снимки, всеки може да се убеди. Друг посетен мач, на който лично аз съм присъствал, е гореспоменатият с ЦСКА при юношите – 2000 души. Относно гостуванията – 120 души в Раковски за баража за влизане в А група (победихме Смолян с 10:1, а Ахмед Ахмед свири края в 78-та минута), в Пловдив с Ботев 100 души, като наши не бяха допуснати да влязат в сектора за гости, та изгледаха мача от централната трибуна. Куките не ни допуснаха факлите, бяхме много заредени. Също в Брестник тази година отидохме 100 души, като общо на стадиона имаше 120 с "привържениците" на домакините. Иначе обикновено на домакинство присъстват 400-600 души, на сезон 1-2 мача са под 200 (работен ден, лошо време и т.н.) и 2-3 са над 1000. На гостувания почти винаги има хора от Асеновград, обикновено 10-20 души. В едно издание за историята на Асеновец четох, че в края на комунизма е имало десант от 3000 души в Казанлък. Изпитвам известно съмнение относно бройката!

 

- Посещавате ли други спортни събития освен футболните? Ако да, какви? Каква бройка се събирате на тях?

- Аз лично – не. За мен единствен интересен за гледане спорт е футболът. Така че не мога да говоря от първа ръка за посещаемостта там. В Асеновград има силен женски баскетбол (дори една от възрастовите групи са шампионки на България), доста хора ходят да ги подкрепят дори и на гостувания. За други спортове не знам.

- Ти лично на кое място поставяш агитката на Асеновец спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит, посещаемост, численост...

- О, мисля, че е ясно, че по посещаемост и численост не можем да се мерим с големите отбори. Доста съм мислил по този въпрос и смятам, че ако имаше класиране по агитки, щяхме да сме от водещите в Б група. Нямаме бройката, но определено имаме желанието, отдадеността и оригиналността. Също така съм абсолютно убеден, че сме най-колоритната агитка – уникални сме с това, че никой друг отбор в нашето положение не е развил и продължава да поддържа агитка, при това стабилна. Оттук пък минавам към неоспоримия факт, че сме най-добрата агитка във всичките В групи (с оглед състава им през сезон 2012/13 и изключвайки Пирин, които просто не са за тук). В нашата В група просто никъде няма агитки, посещаемостта е страшно ниска (дори нашите 500 души са най-високата средна), само в Ямбол се опитват да направят нещо, но то е защото отборът им се бори да влиза и са в подем. И пак са смешни, завалиите. Оттам има точно един човек, който е навсякъде с отбора и винаги ходи, него съм го признал. Той си знае кой е. Но тази липса на конкуренция ни се отразява зле, защото не можеш да се развиваш качествено, ако няма с кого да си сверяваш часовника. Иначе в другите В групи май сме на едно ниво с Локо ГО (за тях не знам нищо), в Дупница също преди имаше агитка, но сега май и те вече са зад нас.. По пиротехника сме плътно зад големите отбори. По отношение на всякаква друга хореография обаче има още много какво да се желае от наша страна.

- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои сте врагове? Как са се породили приятелството с първите и враждата с вторите?

- Не мисля, че имаме "приятелски взаимоотношения" с когото и да е, освен лични контакти. Евентуално феновете на Левски (Карлово). Колкото до враждата – то не останаха агитки, с които да се мразим. Но най-голямата омраза е към отборите на Арда и Брестник, а в Казанлък като цяло май им е най-сладко нас да побеждават. С Арда си имаме закачка по оста Асеновград – Кърджали, която винаги е съществувала, но достига връхната си точка през 94-та година (за което ще говоря по-надолу). Брестник пък са типичният селски отбор, който издрапва със зъби и нокти нагоре, за сметка на утвърдени футболни градове. За мен обаче тези два отбора не са особени дразнители, а и като цяло смятам, че такива "вражди" в по-ниските нива на футбола в България са леко насилени с цел да се имитират големите отбори. Като цяло в Асеновград винаги се хвърляме и даваме всичко от себе си, срещу който отбор е водещ в дивизията.

 

- Участвал ли си в сбивания с фенове? Ако да, срещу кои си се бил? Ще е интересно хората да прочетат за битки във "В" група?

- Аз лично не съм участвал в такива, защото вече стана ясно, че просто няма с кого. Най-близкото до бой, до което се е стигало, е когато 70 души от Нафтата дойдоха да хвърлят камъни на "Шипка". В Харманли пък имаше напрежение с местните 30 души "фенове" (селски бабаити), но до сериозен бой не се стигна. През 94-та година е имало голям бой (може би най-големият с асеновградско участие) в мач срещу Арда в Асеновград, който всъщност възражда поутихналата по онова време вражда. и всъщност е първият път, когато тук са идвали организирани фенове (за кърджалийци – и последен). Тъй като тогава съм бил на 2 годинки и е смешно да говоря за този бой, ще цитирам човек, присъствал на него: "Приличаше на бой от 3-та дивизия на Англия – нахлуване на терена, прескачане на огради, докопване на всеки, който не бе успял да избяга. Макар че бяхме на 16, тогава големите дадоха невиждан тласък на тълпата. Цял стадион с голи ръце или тук-там изтръгнати от пейките дъски изригна срещу 150 човека."

- Как гледаш на предварително уговорените боеве с ясни и точни правила от типа "10 на 10", "20 на 20" и т.н., каквито има в държави като Русия и Полша, а малко по малко започват да се организират между отделни ултраси на агитки и у нас? Би ли участвал в такива?

- Против съм. Не виждам смисъл. Това е излишен селски бабаитлък. Не съм против боя като цяло, но това да се уговориш за бой без някаква причина или повод си е смешно. Най-малкото не сме дорасли и нямаме бройката за такова нещо. Виж, ако стане някакъв спонтанен бой за знаме или защита, или нападение – тогава разбирам. Разбира се, винаги трябва да се съблюдава някакво елементарно числено равенство. Но съм против уговорените боеве.

- Какво ти е като цяло мнението за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?

- Имаме някои проблясъци – пробуждането на местното самосъзнание в малките градове и клубове (ние, Локо ГО), в сектор Б и сектор Г, на Лаута напоследък се наблюдава едно много организирано движение за по-добро представяне на агитките. Канарите винаги са си на ниво като бройка, но са хипер хаотични по отношение на хореографиите и все още не могат да се организират да правят по-стабилни такива (спомням си какъв проблем имаха май в едно дерби с Локото, когато трябваше да изпишат с картони "БОТЕВ" на трибуната, и после да обърнат картоните, а да се изпише с обратните цветове. Омазаха всичко). Но е смешно от всички отбори от А група само Лудогорец да има средна посещаемост над 50% от капацитета на стадиона. Дано да продължават така. Всичко останало е пълен батак (разбира се, ако все пак съм пропуснал някой, да ме извиняват!) – не може милионна София да има средна посещаемост общо на четирите си отбора под 10 000, в Ловеч вече бившият шампион да играе пред 200 души с финалиста за Купата (макар че и момчетата от Ловеч бяха започнали да се организират в стабилна агитка, макар и малобройна), а в Бургас да трябва да ги примамват с безплатни билети, кебапчета и томболи (макар че там на тях си им е манталитет да чакат наготово и без пари, още от времето, когато Нафтата бяха водещ отбор в България). Като цяло проблемът е, че българинът е глорихънтър до дъното на душата си – всеки е от грандовете, много малко хора подкрепят местния си отбор, всеки търси успехите. За квартални отбори пък да не говорим – в Пловдив вече няма фенове на Спартак и Марица под 60-годишна възраст, а е всепризнат факт, че в този регион сме най-големите местни шовинисти. Много малко хора ще се вдигнат да си подкрепят отбора по села и паланки. Според мен, докато не си отишъл да дереш гърло в някое село с 500 души население, не можеш наистина да усетиш колко обичаш отбора си.

 

- Коя страна би дал за пример за силно развито ултрас движение, от която можем да черпим идеи и опит?

- Трябва да призная, че познанията ми по футболна география са силно ограничени относно някои страни. Все пак мисля, че от Сърбия поне нашите грандове могат да се научат как се пълни стадион за дерби. Звезда за четири мача да има повече публика, отколкото Левски и ЦСКА за цял сезон, как ти звучи? Сърбия и Белград са супер съизмерими с нас като население. От буквално всяка друга футболно по-развита държава пък можем да се поучим всички останали – в Англия, Германия, Италия, Австрия – всички си подкрепят местните отбори, стадионите са фул. Дотогава няма да можем да правим най-впечатляващите хореографии никъде другаде, освен на Герена, Армията и Националния (Локо и Ботев вървят по правилния път, разбира се, защото отговарят на горните условия). Иначе като цяло малките агитки имат добри идеи за хореографии и представяне, доста се стремят да бъдат оригинални. Можем да вземем идеи от кварталните отбори и миналите величия в другите първенства (Магдебург, Санкт Паули, Динамо Дрезден, Ираклис, канарите вече откраднаха Дале Кавезе), в момента те са в нашата категория. Но основното е хората да започнат да ходят по стадионите – без редова публика не може да се формира стабилна ултрас култура.

- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?

- Абсолютно имат! Но тук трябва да направим ясното разграничение между момичетата, които обичат футбола не по-малко от нас, и кифлите. В нашата агитка винаги е имало от първите (при това не една или две), като винаги са помагали с организацията не само в агитката, а и в клуба като цяло. Напоследък забелязвам голям приток на кифли, което ме притеснява. При това идват именно на фенската трибуна и съм убеден, че изобщо не гледат мача (да ме извиняват, ако не е така). От тях една агитка може само да пострада.

- Какво ти е мнението за българската полиция?

- Пълни темерути! Абсолютно неквалифицирани малоумници с изключително остаряло мислене (където го има, защото на тях им е дефицит сивото вещество). Ще ти разкажа една случка: Отивам сам на България – Ирландия. Тъй като до Асеновград няма как да се прибера, съм планувал да нощувам на гарата в Пловдив. Поради тази причина си нося раница, в която между обичайните фенски атрибути имам и книга. Докато ме проверяват, ченгето изважда книгата (която беше с доста шарена корица), гледа я 5 секунди и казва: "Я, Мики Маус!" Имайки предвид, че нито заглавието, нито името на автора присъстват буквите М, К, С, следва да се предположи, че въпросната кука беше или заядлива, или неграмотна. Друг случай пък – пак трябваше да приспивам на гарата в Пловдив, прибирах се от Сандански. В чакалнята сме аз (пак четящ книга), един заспал клошар, трима цигани и две куки. Циганите вдигат олелия до небесата, клошарят вони на умрели гълъби, а куките идват на мен да ми искат лична карта и да ми проверяват багажа!? Това е положението с по-голямата част от милата родна милиция – те са обучени в такива условия, че смятат, че ти на тях им служиш, а не обратното. Докато не се научат, че те са твои слуги и ти не им дължиш нищо, няма да се оправят. Да не говорим, че са супер много като бройка, пенсионират се рано и т.н., и пак са неадекватни – циганите навсякъде си правят каквото си искат, престъпността е в разцвет, а най-големият им проблем сме ние по стадионите. Ненормална работа. Разбира се, срещат се и свестни полицаи, на които им свалям шапка, че понасят целия срам, който им носят другарите по пагон.

 

- Полицаи или стюарди на стадиона?

- По принцип стюарди, и то хора от агитките, с авторитет. Но по-голямата част от фенската маса у нас не е дорасла да се самоохранява по този начин. Може би само на Герена може спокойно да се каже, че момчетата със светлоотразителните жилетки си вършат работата, но видяхте какво стана с Базил Де Карвальо. Червените пък толкова са се самозабравили, че при тях не виждам как човек може да се довери на стюарди. За съжаление, в България полицията все още има място по стадионите, но за това сме си виновни само и единствено ние, феновете.

- Какво мислиш за журналистите?

- Те пък са разпределени в целия спектър на малоумщината и бръщолевят, каквото им падне. Малко са свестните журналисти, като адаша Спиридонов, които гледат трезво на нещата. Един Георги Атанасов или Ефрем Димитров как изобщо да го наречеш журналист?

- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло, за БФС...

- БФС се дискредитира отдавна. Време е Перуката да предаде щафетата, да видим и Стоичков горкият как ще се изложи, дотолкова е опериран от управленско мислене. За националния отбор мисля, че е ясно – той е отражение на скръбната ситуация, в която се намира целият ни клубен футбол.

- Фен ли си на някой чужд отбор?

- Фен не, силно казано е. Ако ме беше питал преди две години, без колебание щях да ти кажа "РОМА!". Но откакто съм на трибуните на "Шипка" ми стана ясно, че не можеш да си фен на чужд отбор. Несериозно е. Можеш да ги харесваш, да им симпатизираш, да ги предпочиташ пред другите чужди отбори – ето, например аз се възхищавам на Рома, че възпитават такава уникална любов към фланелката – Тоти и Де Роси преди няколко дни са нещо, което не може да се види никъде в отбор от такъв калибър. Но дори като играха с ЦСКА не отидох да викам за тях, защото съм преди всичко българин. Иначе има доста отбори, които са ми симпатични – например цялото немско първенство, особено Байерн и Санкт Паули. Следя и резултатите на Аустрия (Залцбург), защото тези момчета се борят за любовта си истински и не се притесняват да ходят по всякакви селски стадиони, докато ментето, в което се е превърнал оригиналния им клуб, играе в Шампионска лига. Но не е нищо повече от симпатия, защото с тях не можеш да изградиш връзката, която имаш с местния си отбор. Не разбирам хората, които плачат и се радват с Барса, Челси или Милан.

 

- Връщам те към Асеновец. Каква е най-голямата ти мечта, свързана с отбора и клуба, както и със самата агитка?

- Мечтата ми е да се стабилизираме и един ден да влезем в А група. Да направим нещо запомнящо се за Купата. Малки неща, не искам титли, купи и участия в Европа, това не е определящо за идентичността ни като клуб и агитка. А относно нас по трибуните, мечтата ми е свързана с това един ден да можем да се мерим с големите не само по желание, обич и пиротехника, но и по численост.

- Изброявам ти три може би емблематични за всеки фен на Асеновец места, за които искам да ми кажеш първото нещо, което се сетиш. Стадион "Шипка"?

- Крепост.

- Асеновград?

- Моят град, най-прекрасният град на света!

- България?

- Хаос. За съжаление.

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Асеновец, както и на всеки един запален фен в България?

- На феновете на Асеновец няма какво да им казвам оттук, ние се виждаме всяка седмица. Нека продължаваме да подкрепяме отбора, както сме го правили досега! На всички останали – подкрепяйте местния си отбор! Мислим си, че нашето присъствие с нищо няма да помогне на отбора, но не е така – ако 20 души отидат на мач, това е една нова топка за децата или една седалка - малко, но знаете – капка по капка – вир става. А ако стадионите се пълнят, бизнесът ще вижда смисъл да инвестира. За личното удовлетворение да не говорим - няма по-уникално чувство от това да подкрепяш нещо толкова близко и родно!

 

Билетите за баража за баража Ботев – Спортист Своге са на цена от 5 лева. Продажбата им в Пловдив започва в 12 часа в понеделник и ще продължи до 12 часа в сряда във фен-магазина на „жълто-черните”.

Отделно билети ще се продават и на касите на стадион „Славия” в деня на мача на същата цена.

 

Ръководството на Ботев със сигурност ще организира и екскурзия за сблъсъка, който може да върне Ботев в елита на българския футбол. Нейната стойност ще бъде уточнена до края на седмицата.

 

Баражът за влизане в "А" група е на 30 май от 17.00 часа на стадиона на Славия в столичния квартал "Овча купел".

Легендарният футболист на Спартак (Варна) Живко Господинов потърси „Народно дело“, за да изрази своето мнение относно двете изявления на заместник-председателя на УС на клуба инж. Станислав Антонов, които бяха поместени в изданието преди дни.

Ето и цялата позиция на Господинов:

 

„Бях се отказал да се занимавам по темата „Спартак“, но като човек, който е израснал и минал през този клуб, не мога да бъда безучастен към поредния спасител и месия на „Спартак“. Визирам инж. Станислав Антонов, който преди дни си позволи в две изявления да изговори куп глупости и да нападне отново един от най-важните играчи на отбора – феновете. Казвам го с ясната отговорност, че зная кой съм и какъв съм за този клуб и футбола във Варна. Не бих искал да коментирам в детайли всяко едно негово изречение, но да се хвърлят обвинения и да се отклонява вниманието на широката футболна общественост във Варна, е твърде неприемливо за мен. Не съм съгласен с почти нищо от неговите изявления. Не влагам нищо лично към същото лице и започвам с нападките му към феновете. Аз бих му задал следния въпрос: той знае ли изобщо за какво говори и къде са феновете на „Спартак“? Къде са десетките хиляди фенове на „Спартак“?

 

Относно обвиненията му към феновете за демотивацията на футболистите. Това е твърде смехотворно от негова страна, защото в края на краищата виновни са не футболистите, а тези, които ги ръководят. В случая виновен е той, защото не ги е мотивирал. Говори за историята и славата на „Спартак“. Този човек дали знае историята и славата на клуба? Защото се сещат за историята и славата и имената и личностите само когато имат нужда от тях. Джанито Венков и Стефан Найденов ги изхвърлиха като мръсни котета от клуба и ги оставиха на улицата и благодарение на това вече ги няма сред нас. Къде бяха те, когато Стефан Найденов и Тома Захариев си заминаха, да ги уважат с последна почит? Това не трябва ли да е политика на клуба като цяло?

 

Бил разписвал документи. То документи всеки може да разписва, така както разписа преди година и половина моята молба за освобождаване. Само че му задавам риторичен въпрос: от тогава до ден днешен защо лично не ми съобщиха, че закриват бройката и нямат нужда от мен? Не им видях очите, за да разбера против клуба ли съм работил, или съм некадърник, или мошеник.
И пак се връщам на обвиненията му към феновете. На него какви фенове му трябват - да им казва какво да правят и да нямат мнение? Да влизат в клуба за една заплата или в УС за някаква облага?

 

Преди две години говориха за нов път и ново начало на клуба. Това беше идеята - да се започне начисто. И кое е начисто с абсолютно същите хора. Какъв е резултатът – „Спартак“ се бори са оставане в „Б“ група. Това ли е „Спартак“?. Понеже говори за история и слава. Ако на него този „Спартак“ му харесва, на десетки хиляди спартаклии и варненски футболни фенове не им харесва и затова не отиват на стадиона. През всичките тези години аз знам как се е ръководил този клуб, с каква обич от ръководители, треньори и футболисти. И до ден днешен се сещам за имена като Добромир Ташков, Димитър Дойчинов, Иван Славов, Вълкан Стоянов, Иван Караиванов, Иван Вуцов, Людмил Горанов, Благой Калфов и много други. Как са милеели и са давали всичко от себе си за клуба, някои са залагали и служебното си положение заради „Спартак“.Затова, господа, не можете да се сърдите на никого, защото в последните 15-16 години хората са лъгани и не вярват вече на никого. Кой ли не обеща модерен стадион и европейски мачове, а няма коректност и честност.

 

Знам, че сега много хора ще бъдат засегнати, когато им казвам истината, и едва ли не пак ще ме обвинят, че говоря против „Спартак“. Това обаче си е за тяхна сметка. Искам да пожелая на футболистите успехи изобщо в цялата им кариера, а оттук нататък тези, които ръководят футбола, каквото искат - това да си мислят за мен. На феновете, които гласно протестират, мога да им кажа, че ги подкрепям в частта, в която става въпрос за честта на ФК „Спартак“, но не и в другата част, касаеща общинската мафия в клуба, защото зная някои неща.

 

Всичко това го казвам с чисто сърце. Моята съвест като играч на „Спартак“ и малко като ръководител е абсолютно чиста и нямам никакви амбиции и претенции за длъжност и пост в клуба от финансова гледна точка.“

Само 100 билета е принудено да осигурни на фенове на Нефтохимик ръководството на Ботев за предстоящото дерби в Брестник в събота. Това заявиха от пловдивския клуб преди минути. Във вторник талоните за „зелените” привърженици ще бъдат изпратени до Бургас. Цената им ще бъде от по 4 лева.

Полицията към този момент отказва да охранява срещата на съоръжението в село Брестник, където според тях не са осигурени всички изисквания за безопасност и тя ще бъде поверена на частна охранителна фирма. Иначе самият стадион „Беркут” е с капацитет от 3000 места.

 

В правилника на БФС за гостуващи привърженици имаше точка, по която за фенове на гостуващия отбор трябва да се осигурят 10% от тези места. Това би означавало, че за бургазлии трябва да има поне 300 билета, но явно няма да е така. На последното гостуване на Нефтохимик на Ботев, което се игра на стадион „Христо Ботев” на 3-ти март, имаше около 300 фенове на „шейховете”, а сега срещата е още по-важна и желаещите да посетят мача от Бургас със сигурност няма да са по-малко.

 

Тези дни зад една от вратите на „Беркут” ще бъде изградена мини трибуна, която ще бъде за 100-на човека.

 

Текст: Бургас Спорт

Историческо!

Не, не победата над Своге. Кои са те, че да им бъде обръщано каквото и да било внимание. Получиха своите пет минути слава,имайки възможността да играят срещу "Ботев" и толкова.Ще ги запомним с ориенталските изказвания на ръководителите им и 15-те чоплещи семки привърженици. Ни повече, ни по-малко!

"Ботев" Пловдив се върна там, където му е мястото! Най-вълнуващият и романтичен период за клуба, след черното десетилетие на безумие, приключи!

"Ботев" извървя достойно своя път от "В", през "Б", до "А" група, въпреки трудностите и несгодите, а може би и точно заради тях! Просто такава е орисията на "жълто-черните". Така и трябваше да бъде!

Минаването през чистилището бе както необходимо, така и полезно! Ботевистите бяха изправени пред най-голямото си предизвикателство - да покажат, че макар и в аматьорските групи, те обичат своя клуб и няма да го изоставят!

И го направиха! Не само, че го направиха, но възхитиха цяла България с подкрепата и любовта, която демонстрираха. Хилядите, които бяха с "Ботев" във всеки един момент от трудния път към завръщането, могат да се гордеят със себе си!

Те доказаха, че "Ботев" е много повече от клуб! Доказаха, че "Ботев" е вечен! И никой не може да се мери с тях! Не и докато някой друг клуб не изпадне в ситуацията, в която бе "Ботев" преди две години!

Вчера се случи нещо знаменателно! "Безпристрастните национални" медии получиха оглушителен шамар! Да си призная, от дълго време чаках този момент, като се надявах, че все някой ще го направи! Е, направи го точно собственикът на "Ботев"!

На наглия журналистически въпрос "Защо избрахте "Ботев", а не "Левски или ЦСКА, без да подценяваме пловдивчани?", Цветан Василев отговори кратко и ясно: "Заради публиката!"

И не, дами и господа, това в случая не беше клише! Не беше и лицемерие! Това беше самата истина! Всички сме наясно, че човек желаещ популярността на масите, винаги би предпочел да инвестира в столичните отбори!

В случая Василев избра "Ботев", при това, когато отборът беше във "В" група! Да, той е бил наясно, че ще трябва да минат минимум две години, за да се върнат "жълто-черните" в групата на майсторите, а оттам нататък още време, за да възвърне "Ботев" своя победоносен дух!

До вчера гледах със симпатия и надежда към собственика, но не бях сигурен дали разбира наистина с какво се е захванал. След вчерашният му отговор вече нямам съмнение - "Ботев" Пловдив се сдоби с още един привърженик!

И сега две думи за тези, които ще имат привилегията да играят срещу "Ботев" Пловдив в "А" група!

Дойде времето, в което "Ботев" отново ще се изправи срещу най-големия си съперник! Съперник, с който винаги е била преплетена славната история на "жълто-черните". Дербито, което подлудяваше Пловдив!

"Левски", готови ли сте за нас?! Защото ние идваме!!!

Стефан Попов, bultras.com