Екипът на FanFace.bg продължава да търси и открива повече от любопитни събеседници от родната ултрас сцена. Поредният ни гост за интервю е млад човек, който прави впечатление и изключение от по принцип наложеното в обществото крайно негативно мнение за образа на българския фен. Асен Кочанов е на 19 години. Отдаден на, както самият той казва, другия "синоним на Асеновград заедно с Асеновата крепост", а именно местната футболна гордост Асеновец. В момента е студент, който като всеки запалянко е запален по футбола и обича да спортува, "каквото му падне", но и със сериозни интереси към… книгите и шаха. Отборът на сърцето му пък е крайно непопулярен в България и като нищо повечето млади фенове, които не живеят в този регион, може би го чуват за първи път. Но същите те ще бъдат сериозно изненадани и дори шокирани, когато разберат какво правят момчетата от южния град за Асеновец. А сред тези момчета е и Асен…

- Защо избра Асеновец? Кой те запали по отбора, кога стана това и на кой мач?

- Това някакъв риторичен въпрос ли е? Асеновец е отборът на моя град, каква друга причина може да има? По-сериозно обаче започнах да се интересувам от футбола в града преди около 4 години. Преди това бях тренирал малко в ДЮШ на клуба и във връзка с това имам спомен, че съм гледал един мач на мъжкия отбор с баща ми – срещу кого обаче, не си спомням. Като цяло никой от роднините и познатите ми не се интересуваше от Асеновец и изглежда затова не съм стъпвал на "Шипка" по-често. Едва в началото на сезон 2009/10 (може би най-мрачният в историята на клуба, тъй като играхме в 4-та дивизия) в мен започна да се култивира един местен шовинизъм (съвсем самостоятелно, без никой да ме окуражава, повлия ми само цялата "Support your local team" идея), а заедно с това се запали и интересът ми към местния футбол. Така някъде в средата на първия полусезон налазих едно домакинство (кой знае срещу кое село сме играли, не е толкова важно!), като не познавах (или така ми се струваше) никой на трибуната. Постепенно обаче започнаха да изникват познати лица, пък и завързах нови познанства. Също така много бързо ми стана ясно, че едва ли не под носа ми има феномен, който е изключителна рядкост в България (да не кажа, че сме уникални в това отношение) – сравнително неизвестен отбор, който от 30 години не е играл в Б група, никога не е влизал в А, се радва на подкрепа, на която повечето отбори в тези дивизии биха завидели.

- Какви чувства предизвиква у теб името на клуба, когато го чуеш или прочетеш?

- Само гордост. Защото почти винаги, когато някой спомене отбора, това е с нещо положително, някакъв аспект на уникалността, която ни е присъща – дали ще бъде похвала за добра игра, удивление от агитката (при това от фенове на отбори в А група и такива, които са си създали реноме на стабилна агитка), все нещо положително. За хората Асеновец се е превърнал в синоним на Асеновград заедно с Асеновата крепост.

 

- От кой мач на отбора пазиш най-хубав спомен и за кой не искаш да се сещаш?

- Труден въпрос. От всичките мачове с водещите отбори във В група пазя добри спомени, макар че не всички да са завършвали в наша полза. Първият ми мач във В група беше срещу възродения Ботев на Колежа – спомням си, че когато изравнихме, сърцето ми се качи в гърлото. В 90-тата минута обаче бивш наш играч донесе победата на Ботев и се радваше, все едно е вкарал на кръвния враг. Следващия полусезон ни биха 4:0 в Асеновград, а на стадиона игла да хвърлиш – нямаше къде да падне. Направихме хореография с пиротехника (май това ни е основната черта) и опънахме голямо знаме. Канарите като цяло бяха доста впечатлени, че такова нещо е възможно във В група. Също имам добри спомени от мачовете с Нафтата и Тунджа в Асеновград, когато си тръгнаха с наведени глави, макар че бяха дошли да ни бият и на терена, и извън него. На последните това им струваше първото място в групата. Относно мач, за който не искам да се сещам... най-близко до това е един мач от Купата на БФС за юноши (мисля, че бяха старша Б, набор 93/94) срещу ЦСКА. Водехме до последната минута, изпуснахме много положения и смачкахме чорбата отвсякъде, но накрая загубихме с дузпи. И все пак имаше повече положителни, отколкото отрицателни емоции.

- Въпреки че твоят тим не е популярен в България, има сериозен стаж в "Б" група, най-вече през 70-те години на миналия век. Доколкото разбрах, бил е четвъртфиналист и осминафиналист в турнира за Купата на България. Защо не може да се върне в професионалния футбол?

- Това, което е общо за целия период, е липсата на стабилни спонсори и като цяло незаинтересоваността на местния бизнес към клуба (макар че на сезон винаги се намират по една-две фирми, които да дадат някой лев). Също така, доста от ръководствата са гледали да правят пари на гърба на отбора (аз честно казано не виждам как става това, но може би затова не съм футболен президент), а не да мислят за развитието му. Оттам идва проблемът, че не можем да задържим играчите с по-голям потенциал както в ДЮШ, така и в мъжкия отбор – само на 20 километра, в Пловдив, има два огромни за българските стандарти отбора, да не говорим за това още колко села и паланки посредством селските чорбаджии могат да примамят момчетата за година-две и после да се срутят в небитието. В същото време нашата община е наследствено незаинтересована от футбола (тъй като наистина ние имаме (или по-точно имахме) много по-известна школа по вдигане на тежести и гребане) и не вижда потенциала, който има в клуба – публика, агитка, уникално талантливи продукти на ДЮШ.

- Какво ти е мнението за сегашното ръководство на клуба?

- С оглед на това, с което трябва да работят – само добри думи. Откакто бяхме изхвърлени в 4-та дивизия, отборът се пое от хора, които милеят за отбора и дават сърце и душа той да върви напред. Сегашният президент – Валери Стефанов – полага неимоверни усилия да издържа отбора и откакто аз ходя на стадиона, се развиваме само нагоре. Разбира се, и той си има своите минуси, пък и не всички "футболни хора" в града са зад него. Ние, феновете, обаче твърдо го подкрепяме. От позорно изхвърлен отбор, за три сезона постигнахме една промоция и завършихме на пето място този сезон, което си е връх в последните 30 години. Също така е успокоение да знаеш, че мачове не се продават.

 

- Какво очакваш да се случи в близко бъдеще с Асеновец?

ДЮШ на отбора също постига успехи, като във всички възрастови групи поддържаме ниво плътно зад големите пловдивски школи, а набор `98 тази година завърши втори. Интересното е, че ръководството позволи на футболисти от мъжкия отбор да водят отбори от ДЮШ, с което се осигурява една много добра приемственост между различните възрасти. В последния мач за сезон 2011/12, в който победихме лидера Тунджа с 2:0, титулярният състав беше 10 души от Асеновград, всичките продукти на нашия ДЮШ, и един вратар – пловдивчанин. Тъй като знам, че отборът може да победи всеки, стига да е мотивиран, очаквам при добро стечение на обстоятелствата да се борим за промоция в Б група в близките години. Относно материалната база, надеждата е общината да помогне за стягането на стадиона, тъй като по него не се е правило нищо съществено откакто е построен. Въпросът е дали новата общинска власт ще се усети, че така може да се легитимира за 10 години напред. Ако не друго, имаме нужда от подмяна на двата терена (официален и тренировъчен), тъй като условията са ужасни. За седалки и такива неща може да се мисли след това. Докато не се направи нещо такова обаче, няма никакъв смисъл да се борим да влизаме в Б – няма да ни пуснат, пък и няма да е същото да домакинстваме в Брестник, примерно.

- Къде виждаш отбора в близките година-две?

- Хм. 3-6 място в таблицата (в зависимост от това колко отбори се напъват за влизане) и продължаване на серията от 27 домакински мача без загуба. Също смятам, че и ДЮШ ще постигне някакъв по-значителен успех.

- Членуваш ли в някой фенклуб или фракция на Асеновец?

- Не, не членувам в никой фенклуб или фракция – ние не сме достатъчно многобройна агитка, за да си позволим истински фракции, а и не виждам смисъл. На мачовете по оградите висят знамена на различни "фракции", например Wasted Life Crew, които се формират през 2004-та година от хора с общи интереси, приятели и извън стадиона – при мен лично такъв момент няма, защото когато започнах да ходя по мачове, не познавах никого оттам. Като цяло всички сме обединени под една шапка – Headbreakers, а девизът ни е "На стадиона съдим ние!". Не мога да кажа, че имаме стройна структура, даже изобщо – всичко е доста стихийно – няма членство (а оттам и членски внос например), всеки прави това, което му е по силите. За по-важни мачове се събират пари за хореографии, шият се знамена. Често подкрепяме отбора навън, за важните мачове винаги има екскурзии. От началото на този сезон (2012/13) се надяваме да превърнем екскурзиите в традиция – 40 души посетихме първия мач в Казанлък – мач без никакъв заряд или особена важност; на второто в Харманли пък бяхме 30 души. Същото важи и за фен артикулите,  от които имаме няколко серии шалове и значки, фланелки и блузи. В момента говорим и за пускане на нова партида. Имаме и уютен фенклуб, по чиито стени висят снимки от различни хореографии, фланелки и шалове на отбора. Известни сме и зад граница, като сме присъствали на страниците на ултрас-издания в Сърбия и Румъния (за съжаление, не знам точно кои).

 

- Какви са политическите възгледи на вашата група? Влияят ли по някакъв начин на взаимоотношенията помежду ви, в случай че не съвпаднат?

- Не, за нас това няма значение. Лично аз смятам, че политиката няма място на стадиона (но това е различно от гражданска позиция). Иначе основната част от момчетата са с крайнодесни възгледи, а аз лично л-е-е-е-ко клоня към лявата част. Обаче това не влияе изобщо, извън съвсем нормалните търкания между здрави и прави мъже, което съществува навсякъде. Понякога на трибуната се появява някоя свастика или келтски кръст, но като цяло е рядкост. Надявам се така да си остане.

- На кой мач, на който ти лично си присъствал, създадохте най-добрата атмосфера и съответно най-добрата хореография и пирошоу?

- Обезателно мача с Ботев в Асеновград миналата година. За това спомогнаха и канарите, естествено. В началото на мача направихме пирошоу (което си е нашата отличителна черта), от което дори и жълтите се впечатлиха много – цялата фенска трибуна (която е по тъча) беше покрита с разноцветни димки. Опънахме и едно стометрово знаме на фенската трибуна. На този мач обаче не пяхме 90 минути нонстоп, защото просто бяхме смачкани в това отношение – 15 пъти повече от нас крещяха насреща. На мача с Нафтата два кръга по-късно пък пяхме 90 минути, като тотално ги надвикахме, макар че по традиция гостите в Асеновград винаги са на най-удобното за песни място – под козирката, която създава акустика. Ние пък сме отсреща, където няма нищо, освен дървета и храсти. На "гостуването" в Брестник тази година пак пяхме нонстоп, бяхме си домакини. Също съжалявам, че пропуснах първия кръг на "Тодор Диев", когато пак е било шоу. Иначе принципно почерк ни са пироефектите, като винаги има фойерверки, димки, факли. Преди "моето време" има доста мачове със солидна хореография, като например всеизвестното домакинство на Брестник, когато на стадиона е имало 2500 души. Имаме и изключително много знамена – както такива за ограда (в Пловдив не ни стигна цялата ограда на сектора за гости, за да ги сложим всичките), така и за веене, при това големи. Също и от безумните, които се държат над главата с две ръце. Бомбите са ежедневие, с тях плашим съдиите (смее се). Иначе е известно, че в Асеновград дори и семкаджиите са страшни, ако стане напечено.

- Пак с твое присъствие ни кажи кои са мачовете, които са били най-масово посетени от фенове на Асеновец. По колко средно ходите сега на домакинските срещи и на гостуванията?

- Най-посетеният мач безусловно е този с Ботев в Асеновград. Имаше 7000 души, 2500 канари. Не можеш да мръднеш на трибуната, крак до крак. Делегатите и журналистите го отразиха като 3500 души, но е някак си смешно през комунизма този стадион да е събирал 15 000, а сега да събира 4 пъти по-малко, след като нищо не е пипнато по него. Колкото и да е ясно, че тогава са надували бройката, не може да е чак толкова. В интернет има клипове и снимки, всеки може да се убеди. Друг посетен мач, на който лично аз съм присъствал, е гореспоменатият с ЦСКА при юношите – 2000 души. Относно гостуванията – 120 души в Раковски за баража за влизане в А група (победихме Смолян с 10:1, а Ахмед Ахмед свири края в 78-та минута), в Пловдив с Ботев 100 души, като наши не бяха допуснати да влязат в сектора за гости, та изгледаха мача от централната трибуна. Куките не ни допуснаха факлите, бяхме много заредени. Също в Брестник тази година отидохме 100 души, като общо на стадиона имаше 120 с "привържениците" на домакините. Иначе обикновено на домакинство присъстват 400-600 души, на сезон 1-2 мача са под 200 (работен ден, лошо време и т.н.) и 2-3 са над 1000. На гостувания почти винаги има хора от Асеновград, обикновено 10-20 души. В едно издание за историята на Асеновец четох, че в края на комунизма е имало десант от 3000 души в Казанлък. Изпитвам известно съмнение относно бройката!

 

- Посещавате ли други спортни събития освен футболните? Ако да, какви? Каква бройка се събирате на тях?

- Аз лично – не. За мен единствен интересен за гледане спорт е футболът. Така че не мога да говоря от първа ръка за посещаемостта там. В Асеновград има силен женски баскетбол (дори една от възрастовите групи са шампионки на България), доста хора ходят да ги подкрепят дори и на гостувания. За други спортове не знам.

- Ти лично на кое място поставяш агитката на Асеновец спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит, посещаемост, численост...

- О, мисля, че е ясно, че по посещаемост и численост не можем да се мерим с големите отбори. Доста съм мислил по този въпрос и смятам, че ако имаше класиране по агитки, щяхме да сме от водещите в Б група. Нямаме бройката, но определено имаме желанието, отдадеността и оригиналността. Също така съм абсолютно убеден, че сме най-колоритната агитка – уникални сме с това, че никой друг отбор в нашето положение не е развил и продължава да поддържа агитка, при това стабилна. Оттук пък минавам към неоспоримия факт, че сме най-добрата агитка във всичките В групи (с оглед състава им през сезон 2012/13 и изключвайки Пирин, които просто не са за тук). В нашата В група просто никъде няма агитки, посещаемостта е страшно ниска (дори нашите 500 души са най-високата средна), само в Ямбол се опитват да направят нещо, но то е защото отборът им се бори да влиза и са в подем. И пак са смешни, завалиите. Оттам има точно един човек, който е навсякъде с отбора и винаги ходи, него съм го признал. Той си знае кой е. Но тази липса на конкуренция ни се отразява зле, защото не можеш да се развиваш качествено, ако няма с кого да си сверяваш часовника. Иначе в другите В групи май сме на едно ниво с Локо ГО (за тях не знам нищо), в Дупница също преди имаше агитка, но сега май и те вече са зад нас.. По пиротехника сме плътно зад големите отбори. По отношение на всякаква друга хореография обаче има още много какво да се желае от наша страна.

- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои сте врагове? Как са се породили приятелството с първите и враждата с вторите?

- Не мисля, че имаме "приятелски взаимоотношения" с когото и да е, освен лични контакти. Евентуално феновете на Левски (Карлово). Колкото до враждата – то не останаха агитки, с които да се мразим. Но най-голямата омраза е към отборите на Арда и Брестник, а в Казанлък като цяло май им е най-сладко нас да побеждават. С Арда си имаме закачка по оста Асеновград – Кърджали, която винаги е съществувала, но достига връхната си точка през 94-та година (за което ще говоря по-надолу). Брестник пък са типичният селски отбор, който издрапва със зъби и нокти нагоре, за сметка на утвърдени футболни градове. За мен обаче тези два отбора не са особени дразнители, а и като цяло смятам, че такива "вражди" в по-ниските нива на футбола в България са леко насилени с цел да се имитират големите отбори. Като цяло в Асеновград винаги се хвърляме и даваме всичко от себе си, срещу който отбор е водещ в дивизията.

 

- Участвал ли си в сбивания с фенове? Ако да, срещу кои си се бил? Ще е интересно хората да прочетат за битки във "В" група?

- Аз лично не съм участвал в такива, защото вече стана ясно, че просто няма с кого. Най-близкото до бой, до което се е стигало, е когато 70 души от Нафтата дойдоха да хвърлят камъни на "Шипка". В Харманли пък имаше напрежение с местните 30 души "фенове" (селски бабаити), но до сериозен бой не се стигна. През 94-та година е имало голям бой (може би най-големият с асеновградско участие) в мач срещу Арда в Асеновград, който всъщност възражда поутихналата по онова време вражда. и всъщност е първият път, когато тук са идвали организирани фенове (за кърджалийци – и последен). Тъй като тогава съм бил на 2 годинки и е смешно да говоря за този бой, ще цитирам човек, присъствал на него: "Приличаше на бой от 3-та дивизия на Англия – нахлуване на терена, прескачане на огради, докопване на всеки, който не бе успял да избяга. Макар че бяхме на 16, тогава големите дадоха невиждан тласък на тълпата. Цял стадион с голи ръце или тук-там изтръгнати от пейките дъски изригна срещу 150 човека."

- Как гледаш на предварително уговорените боеве с ясни и точни правила от типа "10 на 10", "20 на 20" и т.н., каквито има в държави като Русия и Полша, а малко по малко започват да се организират между отделни ултраси на агитки и у нас? Би ли участвал в такива?

- Против съм. Не виждам смисъл. Това е излишен селски бабаитлък. Не съм против боя като цяло, но това да се уговориш за бой без някаква причина или повод си е смешно. Най-малкото не сме дорасли и нямаме бройката за такова нещо. Виж, ако стане някакъв спонтанен бой за знаме или защита, или нападение – тогава разбирам. Разбира се, винаги трябва да се съблюдава някакво елементарно числено равенство. Но съм против уговорените боеве.

- Какво ти е като цяло мнението за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?

- Имаме някои проблясъци – пробуждането на местното самосъзнание в малките градове и клубове (ние, Локо ГО), в сектор Б и сектор Г, на Лаута напоследък се наблюдава едно много организирано движение за по-добро представяне на агитките. Канарите винаги са си на ниво като бройка, но са хипер хаотични по отношение на хореографиите и все още не могат да се организират да правят по-стабилни такива (спомням си какъв проблем имаха май в едно дерби с Локото, когато трябваше да изпишат с картони "БОТЕВ" на трибуната, и после да обърнат картоните, а да се изпише с обратните цветове. Омазаха всичко). Но е смешно от всички отбори от А група само Лудогорец да има средна посещаемост над 50% от капацитета на стадиона. Дано да продължават така. Всичко останало е пълен батак (разбира се, ако все пак съм пропуснал някой, да ме извиняват!) – не може милионна София да има средна посещаемост общо на четирите си отбора под 10 000, в Ловеч вече бившият шампион да играе пред 200 души с финалиста за Купата (макар че и момчетата от Ловеч бяха започнали да се организират в стабилна агитка, макар и малобройна), а в Бургас да трябва да ги примамват с безплатни билети, кебапчета и томболи (макар че там на тях си им е манталитет да чакат наготово и без пари, още от времето, когато Нафтата бяха водещ отбор в България). Като цяло проблемът е, че българинът е глорихънтър до дъното на душата си – всеки е от грандовете, много малко хора подкрепят местния си отбор, всеки търси успехите. За квартални отбори пък да не говорим – в Пловдив вече няма фенове на Спартак и Марица под 60-годишна възраст, а е всепризнат факт, че в този регион сме най-големите местни шовинисти. Много малко хора ще се вдигнат да си подкрепят отбора по села и паланки. Според мен, докато не си отишъл да дереш гърло в някое село с 500 души население, не можеш наистина да усетиш колко обичаш отбора си.

 

- Коя страна би дал за пример за силно развито ултрас движение, от която можем да черпим идеи и опит?

- Трябва да призная, че познанията ми по футболна география са силно ограничени относно някои страни. Все пак мисля, че от Сърбия поне нашите грандове могат да се научат как се пълни стадион за дерби. Звезда за четири мача да има повече публика, отколкото Левски и ЦСКА за цял сезон, как ти звучи? Сърбия и Белград са супер съизмерими с нас като население. От буквално всяка друга футболно по-развита държава пък можем да се поучим всички останали – в Англия, Германия, Италия, Австрия – всички си подкрепят местните отбори, стадионите са фул. Дотогава няма да можем да правим най-впечатляващите хореографии никъде другаде, освен на Герена, Армията и Националния (Локо и Ботев вървят по правилния път, разбира се, защото отговарят на горните условия). Иначе като цяло малките агитки имат добри идеи за хореографии и представяне, доста се стремят да бъдат оригинални. Можем да вземем идеи от кварталните отбори и миналите величия в другите първенства (Магдебург, Санкт Паули, Динамо Дрезден, Ираклис, канарите вече откраднаха Дале Кавезе), в момента те са в нашата категория. Но основното е хората да започнат да ходят по стадионите – без редова публика не може да се формира стабилна ултрас култура.

- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?

- Абсолютно имат! Но тук трябва да направим ясното разграничение между момичетата, които обичат футбола не по-малко от нас, и кифлите. В нашата агитка винаги е имало от първите (при това не една или две), като винаги са помагали с организацията не само в агитката, а и в клуба като цяло. Напоследък забелязвам голям приток на кифли, което ме притеснява. При това идват именно на фенската трибуна и съм убеден, че изобщо не гледат мача (да ме извиняват, ако не е така). От тях една агитка може само да пострада.

- Какво ти е мнението за българската полиция?

- Пълни темерути! Абсолютно неквалифицирани малоумници с изключително остаряло мислене (където го има, защото на тях им е дефицит сивото вещество). Ще ти разкажа една случка: Отивам сам на България – Ирландия. Тъй като до Асеновград няма как да се прибера, съм планувал да нощувам на гарата в Пловдив. Поради тази причина си нося раница, в която между обичайните фенски атрибути имам и книга. Докато ме проверяват, ченгето изважда книгата (която беше с доста шарена корица), гледа я 5 секунди и казва: "Я, Мики Маус!" Имайки предвид, че нито заглавието, нито името на автора присъстват буквите М, К, С, следва да се предположи, че въпросната кука беше или заядлива, или неграмотна. Друг случай пък – пак трябваше да приспивам на гарата в Пловдив, прибирах се от Сандански. В чакалнята сме аз (пак четящ книга), един заспал клошар, трима цигани и две куки. Циганите вдигат олелия до небесата, клошарят вони на умрели гълъби, а куките идват на мен да ми искат лична карта и да ми проверяват багажа!? Това е положението с по-голямата част от милата родна милиция – те са обучени в такива условия, че смятат, че ти на тях им служиш, а не обратното. Докато не се научат, че те са твои слуги и ти не им дължиш нищо, няма да се оправят. Да не говорим, че са супер много като бройка, пенсионират се рано и т.н., и пак са неадекватни – циганите навсякъде си правят каквото си искат, престъпността е в разцвет, а най-големият им проблем сме ние по стадионите. Ненормална работа. Разбира се, срещат се и свестни полицаи, на които им свалям шапка, че понасят целия срам, който им носят другарите по пагон.

 

- Полицаи или стюарди на стадиона?

- По принцип стюарди, и то хора от агитките, с авторитет. Но по-голямата част от фенската маса у нас не е дорасла да се самоохранява по този начин. Може би само на Герена може спокойно да се каже, че момчетата със светлоотразителните жилетки си вършат работата, но видяхте какво стана с Базил Де Карвальо. Червените пък толкова са се самозабравили, че при тях не виждам как човек може да се довери на стюарди. За съжаление, в България полицията все още има място по стадионите, но за това сме си виновни само и единствено ние, феновете.

- Какво мислиш за журналистите?

- Те пък са разпределени в целия спектър на малоумщината и бръщолевят, каквото им падне. Малко са свестните журналисти, като адаша Спиридонов, които гледат трезво на нещата. Един Георги Атанасов или Ефрем Димитров как изобщо да го наречеш журналист?

- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло, за БФС...

- БФС се дискредитира отдавна. Време е Перуката да предаде щафетата, да видим и Стоичков горкият как ще се изложи, дотолкова е опериран от управленско мислене. За националния отбор мисля, че е ясно – той е отражение на скръбната ситуация, в която се намира целият ни клубен футбол.

- Фен ли си на някой чужд отбор?

- Фен не, силно казано е. Ако ме беше питал преди две години, без колебание щях да ти кажа "РОМА!". Но откакто съм на трибуните на "Шипка" ми стана ясно, че не можеш да си фен на чужд отбор. Несериозно е. Можеш да ги харесваш, да им симпатизираш, да ги предпочиташ пред другите чужди отбори – ето, например аз се възхищавам на Рома, че възпитават такава уникална любов към фланелката – Тоти и Де Роси преди няколко дни са нещо, което не може да се види никъде в отбор от такъв калибър. Но дори като играха с ЦСКА не отидох да викам за тях, защото съм преди всичко българин. Иначе има доста отбори, които са ми симпатични – например цялото немско първенство, особено Байерн и Санкт Паули. Следя и резултатите на Аустрия (Залцбург), защото тези момчета се борят за любовта си истински и не се притесняват да ходят по всякакви селски стадиони, докато ментето, в което се е превърнал оригиналния им клуб, играе в Шампионска лига. Но не е нищо повече от симпатия, защото с тях не можеш да изградиш връзката, която имаш с местния си отбор. Не разбирам хората, които плачат и се радват с Барса, Челси или Милан.

 

- Връщам те към Асеновец. Каква е най-голямата ти мечта, свързана с отбора и клуба, както и със самата агитка?

- Мечтата ми е да се стабилизираме и един ден да влезем в А група. Да направим нещо запомнящо се за Купата. Малки неща, не искам титли, купи и участия в Европа, това не е определящо за идентичността ни като клуб и агитка. А относно нас по трибуните, мечтата ми е свързана с това един ден да можем да се мерим с големите не само по желание, обич и пиротехника, но и по численост.

- Изброявам ти три може би емблематични за всеки фен на Асеновец места, за които искам да ми кажеш първото нещо, което се сетиш. Стадион "Шипка"?

- Крепост.

- Асеновград?

- Моят град, най-прекрасният град на света!

- България?

- Хаос. За съжаление.

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Асеновец, както и на всеки един запален фен в България?

- На феновете на Асеновец няма какво да им казвам оттук, ние се виждаме всяка седмица. Нека продължаваме да подкрепяме отбора, както сме го правили досега! На всички останали – подкрепяйте местния си отбор! Мислим си, че нашето присъствие с нищо няма да помогне на отбора, но не е така – ако 20 души отидат на мач, това е една нова топка за децата или една седалка - малко, но знаете – капка по капка – вир става. А ако стадионите се пълнят, бизнесът ще вижда смисъл да инвестира. За личното удовлетворение да не говорим - няма по-уникално чувство от това да подкрепяш нещо толкова близко и родно!