Легендарният футболист на Спартак (Варна) Живко Господинов потърси „Народно дело“, за да изрази своето мнение относно двете изявления на заместник-председателя на УС на клуба инж. Станислав Антонов, които бяха поместени в изданието преди дни.

Ето и цялата позиция на Господинов:

 

„Бях се отказал да се занимавам по темата „Спартак“, но като човек, който е израснал и минал през този клуб, не мога да бъда безучастен към поредния спасител и месия на „Спартак“. Визирам инж. Станислав Антонов, който преди дни си позволи в две изявления да изговори куп глупости и да нападне отново един от най-важните играчи на отбора – феновете. Казвам го с ясната отговорност, че зная кой съм и какъв съм за този клуб и футбола във Варна. Не бих искал да коментирам в детайли всяко едно негово изречение, но да се хвърлят обвинения и да се отклонява вниманието на широката футболна общественост във Варна, е твърде неприемливо за мен. Не съм съгласен с почти нищо от неговите изявления. Не влагам нищо лично към същото лице и започвам с нападките му към феновете. Аз бих му задал следния въпрос: той знае ли изобщо за какво говори и къде са феновете на „Спартак“? Къде са десетките хиляди фенове на „Спартак“?

 

Относно обвиненията му към феновете за демотивацията на футболистите. Това е твърде смехотворно от негова страна, защото в края на краищата виновни са не футболистите, а тези, които ги ръководят. В случая виновен е той, защото не ги е мотивирал. Говори за историята и славата на „Спартак“. Този човек дали знае историята и славата на клуба? Защото се сещат за историята и славата и имената и личностите само когато имат нужда от тях. Джанито Венков и Стефан Найденов ги изхвърлиха като мръсни котета от клуба и ги оставиха на улицата и благодарение на това вече ги няма сред нас. Къде бяха те, когато Стефан Найденов и Тома Захариев си заминаха, да ги уважат с последна почит? Това не трябва ли да е политика на клуба като цяло?

 

Бил разписвал документи. То документи всеки може да разписва, така както разписа преди година и половина моята молба за освобождаване. Само че му задавам риторичен въпрос: от тогава до ден днешен защо лично не ми съобщиха, че закриват бройката и нямат нужда от мен? Не им видях очите, за да разбера против клуба ли съм работил, или съм некадърник, или мошеник.
И пак се връщам на обвиненията му към феновете. На него какви фенове му трябват - да им казва какво да правят и да нямат мнение? Да влизат в клуба за една заплата или в УС за някаква облага?

 

Преди две години говориха за нов път и ново начало на клуба. Това беше идеята - да се започне начисто. И кое е начисто с абсолютно същите хора. Какъв е резултатът – „Спартак“ се бори са оставане в „Б“ група. Това ли е „Спартак“?. Понеже говори за история и слава. Ако на него този „Спартак“ му харесва, на десетки хиляди спартаклии и варненски футболни фенове не им харесва и затова не отиват на стадиона. През всичките тези години аз знам как се е ръководил този клуб, с каква обич от ръководители, треньори и футболисти. И до ден днешен се сещам за имена като Добромир Ташков, Димитър Дойчинов, Иван Славов, Вълкан Стоянов, Иван Караиванов, Иван Вуцов, Людмил Горанов, Благой Калфов и много други. Как са милеели и са давали всичко от себе си за клуба, някои са залагали и служебното си положение заради „Спартак“.Затова, господа, не можете да се сърдите на никого, защото в последните 15-16 години хората са лъгани и не вярват вече на никого. Кой ли не обеща модерен стадион и европейски мачове, а няма коректност и честност.

 

Знам, че сега много хора ще бъдат засегнати, когато им казвам истината, и едва ли не пак ще ме обвинят, че говоря против „Спартак“. Това обаче си е за тяхна сметка. Искам да пожелая на футболистите успехи изобщо в цялата им кариера, а оттук нататък тези, които ръководят футбола, каквото искат - това да си мислят за мен. На феновете, които гласно протестират, мога да им кажа, че ги подкрепям в частта, в която става въпрос за честта на ФК „Спартак“, но не и в другата част, касаеща общинската мафия в клуба, защото зная някои неща.

 

Всичко това го казвам с чисто сърце. Моята съвест като играч на „Спартак“ и малко като ръководител е абсолютно чиста и нямам никакви амбиции и претенции за длъжност и пост в клуба от финансова гледна точка.“