Победителката в конкурса "Мис България" за 2011 г. Ваня Пенева засне специална фотосесия с фланелката на любимия си отбор ЦСКА, съобщава сайтът на "армейците". Това стана на една от вратите на стадион "Българска армия" в Борисовата градина.

Красавицата пожела шампионската титла на представителния отбор и само победи в турнира Лига Европа. От своя страна ръководството на "червените" обявиха, че ще стискат палци Ваня да отвее конкуренцията на "Мис Свят" в Лондон.

 

 

 

 

Снимки: CSKA.bg

Спортинг (Лисабон) и Порто направиха 0:0 в голямото дерби на XIV кръг на португалската Примейра лига. Трибуните на "Жозе Алвеладе" очаквано бяха изпълнени, а двете агитки нямаше как да не впечатлят с хореографии, пиротехника и колорит.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

"Даже и накрай света, 

и в сърцето на врага, 

черно-бяло знаме ще се вее, 

"Само Локо" ще се пее..."

 

Това е текстът на една от многото песни на феновете на Локомотив Пловдив. И, както всички останали техни песни, в нея всичко е вярно. Не само че те са навсякъде по света, но и както всички разбиращи и следящи футбола хора, са се убедили с очите си техни знамена са виждани къде ли не.

 

 

От родните стадиони, през големите европейски терени, та дори и отвъд океана (СП`94), и то не само на футболни срещи - (Световната Волейболна Лига - 2008). Тези дни пловдивските фенове отново бяха доста активни. Английският фен-клуб London Crew посрещна свойте събратя от българските групировки Napoletani Ultras Plovdiv и The Usual Suspects в Лондон за мача от Шампионската Лига Челси - Наполи. 

 

 

Както подсказва името на едната от тях, феновете на Локо Пловдив имат дъгогодишно приятелство с ултрасите от Италия и редовно се подкрепят взаимно, както в България и Италия, така и по европейските стадиони.

 

 

Преди три седмици на първия мач с Челси в Неапол група от 9 човека от групировката Gott Mit Uns бяха в сърцето на Curva A - митичният сектор на домакините, където случайни хора не попадат.

 

Освен това българско знаме бе поставено в средата на трибуната - признание, което говори за уважението на всепризнатите страховити ултраси към феновете на Локо Пловдив!

 

 

Така и този път, в Лондон, пловдивчани бяха рамо до рамо със своите приятели от Неапол. Въпреки неприятния резултат и отпадането на италанския отбор, феновете се разделиха с обещания за скорошна среща някъде по европейските стадиони.

 

 

В събота локомотивци посетиха и срещата Бирмингам - Мидълзбро, като бяха в челните редици на гостуващата публика. Както винаги черно-белите и българските знамена се вееха на поредния стадион, на който е стъпил крак на фен на Локо Пловдив, а още много хора и от двата лагера разбраха за това кои са Локомотив, какво е да си привърженик на този отбор и че в малко известната на местните хора България има много запалени по създадената от тях игра готови на всичко за любимия си отбор - Локомотив Пловдив!

 

От Лондон: Специално за Fanface.bg

 

 

 

 

 

 

За този мач се е изговорило и изписало уж всичко. По цял свят го слагат в топ 3 на най-вълнуващите и ожесточени дербита, а немалко дори го коронясват като първи.

 

За тези, които не са го посетили, определенията звучат клиширано и преувеличено. Ние бихме им казали: "Отидете, вижте, чуйте и после пак кажете същото!" Веднъж да усетиш пулса на Звезда – Партизан на величествения "Мала Маракана" и всякаква представа за фенска подкрепа ти се преобръща на 180 градуса.

 

Ето, че дойде ред отново да гостуваме в сръбската столица. За разлика от последния път в края на ноември сега групата ни от ентусиасти бе двойно по-малка, но за сметка на това със сигурност не по-малко качествена.

 

За едни сръбската класика бе първата, а за други - поредната. Емоцията и тръпката обаче бе на висота при всички. За първите от неизвестното, а за вторите - от вече известното.

 

 

Малко след 6:00 часа сутринта 12 души потеглихме от паркинга пред Националния стадион. Още двама се присъединиха на "Сливница" и с бодро настроение се отправихме към Калотина. 

 

Почти поравно бяхме цесекарите и левскарите, при това не само от София, а за цвят сред нас имаше и фен на столичното Локо. Бързо намерихме общ език помежду си и си направихме цялото пътуване повече от яко.

 

Експресно минахме през българската граница, а на сръбската очаквано ни позабавиха поради стандартната проверка. "Почнаха" ни с въпросите дали сме "навиячи" и за мача довечера. Някои от нас "пробваха" сръбските митничари, като най-култовият отговор бе, че отиваме на сватба...

 

Разбира се, и те не растат в саксия, но пък се оказаха дружелюбни и с чувство за хумор. Всичко си дойде на мястото, когато без бой си признахме за крайната дестинация и целта на тази екскурзия.

 

 

С митничарите стана лаф. Всички се оказаха фенове на Звезда, а един от тях с типично българска фамилия показа завидни познания относно футболния живот в България. Лудогорец, Левски, ЦСКА, Литекс, Батков, Титан... с какво ли не бе запознат. След около половин час чакане ни върнаха личните карти, казахме си набързо по едно "довиђе́ња" и отново на път.

 

В Белград ни посрещна слънчево и много топло време. Спряхме на стадиона на Звезда за билети и запознаване с обстановката около съоръжението. Около "Мала Маракана" постоянно обикаляха сръбски фенове, а ние пък се засякохме с български, които се оказаха привърженици на ЦСКА. Такива на мача имаше и в двете агитки.

 

След като се сдобихме с предварително запазените за нас билети, се настанихме в труднооткриваем за непознаващи града гости, но и достатъчно класен хотел на близо 5 км. от стадиона.

 

 

До големия мач оставаха няколко часа, които бяха използвани за разходки до Калемегдан (Белградската крепост над реките Сава и Дунав), най-голямата църква на Балканите "Свети Сава" и други забележителности на красивата столица на Сърбия. Някои от нашата група се възползваха да отскочат и до стоящия на само километър от "Мала Маракана" стадион на Партизан.

 

Естествено, да отидеш до Белград и да не опиташ прочутите сръбски плескавици е равносилно на приказката за Рим и папата, така че и тази задача бе скоропостижно отметната.

 

Всички се бяхме пръснали из града, като около час преди Звезда - Партизан започнахме да се събираме на Източната трибуна. Автобусите на градския транспорт се пълнеха с фенове, а дългият булевард "Ослобођења" се изпълваше с всяка изминала минута.

 

 

Драконовските мерки за сигурност от страна на местната жандармерия и тамошните "робокоповци" със средна височина 1,90 м. осигуриха нужното спокойствие и не се забелязаха каквито и да били напрежение и нциденти.

 

Пред Източната трибуна дори можеше да се види как привърженици на двата гранда с всякакви фен артикули по себе си се разминаваха без да се пипнат с пръст или дори да си кажат нещо на въпреки. И от едната, и от другата страна се чуваха песни, но всичко бе в рамките на цивилизованото.

 

Възрастовата граница бе в много широк диапазон - от невръстни малки дечица със своите майки и татковци, през фенове и ултраси от 17-18 до 30-40 годишна възраст, та чак до възрастните фенове на по 50 и нагоре.

 

 

Нямаше как да не ни направят впечатление и големият брой много красиви фенки с червено-бели и черно-бели шалчета и фланелки, които проследихме с недвусмислени погледи...

 

На входовете преминахме през щателна проверка от така наречените "редари" (стюарди). Контролът на билетите и преминаването през турникетите ставаше чрез пъхане на талона в специално устройство и чакане на зелена светлина. Немалко фенове опитаха да влязат с вече използван билет, като устройството светваше червено, но и така редарите допускаха публика.

 

Вече сме на Изток, а 40-50 мин. преди първия съдийски сигнал въпросната трибуна е буквално претъпкана. Много правостоящи отгоре, където в крайна сметка застанахме и ние, а по стълбите всички бяха прави и нямаше минаване. Своеобразно дежа вю от нашите стадиони.

 

 

По традиция минути преди Звезда и Партизан да излязат на терена се появиха десет момчета от "Делийе". Те застанаха в централната част на терена в схема 3-4-3 и под бурните овации на огромното мнозинство привърженици на домакините започнаха да развяват големи червено-бели знамена. След още малко се наредиха от двете страни на изхода на тунела и посрещнаха отборите.

 

По официални данни на "Мала Маракана" имаше точно 48 736 зрители при капацитет от 55 538 места. Поради споменатото използване на един и същ билет два пъти нищо чудно и бройката да е била и малко над 50 000.

 

От тях повече от 41-42 хиляди драха гърла за Цървена звезда. Останалите за Партизан. Северната трибуна бе изпълнена от единия до другия край с "червено-бели" ултраси и буквално засия преди началния съдийски сигнал. Хиляди червени знамена се развяха, а със сиви бяха изписани инициалите "ФК ЦЗ". Към всичко това бяха добавени и десетина горящи факли.

 

 

Тази хореография бе държана в продължение на поне 15 минути, като през цялото време Северът се тресеше с една от най-популярните и надъхващи свои песни "Pune tribine ludih navijaca". Очаквано феновете на Звезда получиха солидна подкрепа от своите ортодоксални братя в лицето на "Gate 7" (Олимпиакос) и "Фратрия" (Спартак Москва).

 

За съжаление за пореден път Югът бе разцепен на две заради неспиращата открита война между групировките "Алкатраз" и "Забранени". Поводът е до болка познат - убийството на фена Иван Перович. За разлика от дербито в края на ноември, този път "забранените" бяха вкарани на Южната трибуна в традиционната малка клетка за гости. По разбираеми причини обаче от двете страни бяха отделени от другите фенове на "гробарите" с буферни зони и солидно количество редари.

 

Историята за представянето на "ултрасите" на Партизан се повтори - "Забранени" пееха едни песни, а по същото време "Алкатраз" и останалите скандираха други. Изненадата на стадиона бе голяма, когато в един момент първите започнаха да викат името на Иван Перович, а в следващия момент то бе подето и от целия сектор на Юг.

 

 

Специално пред наш човек фен на Партизан разясни, че на миналите мачове от "Алкатраз" са правили всичко възможно да възпират подобно скандиране, но този път са били безпомощни пред масата ултраси, които гласно или негласно са избрали страната на "Забранени".

 

Нещо повече – има вариант в близките няколко седмици, а може би и още на реванша за Купата на ЮНА двете враждуващи групировки да заровят томахавките и Южната трибуна да бъде отново обединена и мощна, така както е известна.

 

По подобие на Северната трибуна в "черно-белия" сектор имаше масирано чуждестранно присъствие. Към "гробарите" се бяха присъединили хулигани и ултраси от ПАОК, ЦСКА (Москва), Политехника (Тимишоара).

 

"Гробарите" изпъкнаха преди почивката с две мощни офанзиви с факли. Първо в сърцето на агитката бе използвано сериозно количество пиротехника, чийто дим се растели из целия стадион. Малко по-късно с не по-малко мощна "бакляда" се включиха и от "Забранени".

 

 

В момент, когато от Източната трибуна едва успявахме да видим какво се случва на терена, българският национал Иван Иванов загуби фатално топката пред своето наказателно поле, след което произлезе първият гол за "звездашите". "Мала Маракана" изригна като вулкан, а сега бе моментът "Делийе" да подпали своята трибуна.

 

Мачът на терена стана доста ожесточен след почивката. На няколко пъти Югът бе на косъм да изригне, но явно тази вечер големият победител трябваше да бъде на Север. Теззи 4/5 от стадиона буквално не знаеха къде се намират в последния четвърт час, след като Звезда поведе с 2:0. Изпаднали в състояние между нирвана и транс, от подновяването на играта от центъра до последния съдийски сигнал "Делийе" пееше с пълно гърло "Jebi grobare!" и "Grobari, jel nas cujete".

 

Това бе едва втората победа за "звездашите" срещу големия съперник в последните 11 мача във всички турнири. Предишната беше отново за Купата преди година (1:0). Това бе и причината за страхотната радост в червено-бялата армия, което си личеше по лицата и поведението на феновете по улиците след мача.

 

 

200-300 от тях пък останаха дълго време по местата си на Северната трибуна след края. Те продължаваха да пеят песни и палят факли, докато съоръжението вече бе почти изцяло изпразнено. Наистина РЕСПЕКТ за тези момчета! И, разбира се, не по-малък за целия Север, който изстрада тази втора победа над Партизан за последните 4 години.

 

Агитката на Звезда продължава да бъде все така могъща. Свити в здрав юмрук фанатиците от "Делийе" отново показаха и доказаха своето безспорно лидерство на сръбската, а защо не и на европейската ултрас сцена.

 

Дали обаче наистина не наближава времето, в което "звездашите" ще срещнат отново здрав отпор от Юга, така както се е случвало допреди само 2-3 години. И дали действително ще се обединят "Алкатраз" и "Забранени"? Отговорите ще дойдат само след две седмици на реванша, както и на 5 май, когато е битката за титлата в първенството. И в двата случая арената ще бъде ЮНА.

 

 

Тръгнахме си от Белград повече от доволни, с все още неотминали емоции от видяното и вече с мисъл за бъдещите издания на сръбската класика. Дотогава обаче ще мислим и разказваме на по бира какво видяхме и най-вече усетихме в сряда вечер. А то, повярвайте, не бе никак малко!

 

Текст: FanFace.bg

 

Снимки: Ultra Tribune

 

С подкрепата на Супернова Травел

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Интер спечели с 1:0 голямото дерби срещу Милан от XVIII кръг на Серия "А". "Росонерите" бяха символични домакини на поредното издание на "Дерби дела Мадонина", което означаваше, че на трибуните на "Джузепе Меаца" имаше над 60 000 техни тифози. Останалата 1/4 от стадиона бе заета от ултрасите на Интер, които в 53-ата минута изригнаха при гола на Диего Милито. Двете агитки отново блеснаха с традиционните за тях впечатляващи хореографии.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В сряда ПАОК посрещна АЕК на своя култов стадион "Тумба" в Солун в 1/8-финален сблъсък от турнира за Купата на Гърция. "Черно-белите" спечелиха с 2:0, а феновете на тима сътвориха традиционното си пирошоу по трибуните. Такива от Атина нормално нямаше заради забраната в южната ни съседка гостуващи привърженици да не пътуват с отборите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- Най-напред се представи.

- Здрасти, аз съм млад ултрас на най-добрия отбор в Полша Легия (Варшава) и съм горд с това.

- На коя фракция си член и как попадна в нея?

- Част съм от "Nieznani Sprawcy" (в превод от полски "Неизвестните извършители"). Историята ми в нея започна в един момент, когато помогнах на нейните членове в приготовлението на хореографията за предстоящи мачове. Година по-късно бях одобрен да вляза в групата, което бе и моя мечта.

- Колко души представляват групата и възнамерявате ли да приемете нови членове?

- Около 30, като активните в нея са десетина. Искаме да привлечем още хора, които да ни помагат.

- Разкажи ни малко повече за историята на фракцията и как бе съзадена тя.

- NS същеструва от 6 години, като е наследник на групировката "Cyberfani". Някой от нашите членове бяха бивши такива на предишната група.

- Какви са политическите пристрастия на фракцията?

- Всеки един член има собствени пристрастия. Повечето от нас обаче, така както всъщност са и почти всички фенове на Легия, са повече или по-малко с "десни" убеждения.

- Кои са вашите приятели и врагове?

- Ситуацията в Полша е такава, че всеки един отбор, който се изправи срещу Легия (Варшава), е голямо събитие. Поради тази причина повечето тимове в страната ни мразят и за тях сме един от най-големите им врагове. Нашите са градският съперник Полония (Варшава), Видзев (Лодз), Лех (Познан), Лехия (Гданск), Висла (Краков) и Арка (Гдиня). С тези най-много си имаме зъб, тъй като представляват най-доброто от останалите отбори в Полша с изключение на Полония, който ни е противник, само защото е от нашия град и повечето фенове на тима са с "леви" възгледи. Във Варшава да видиш фен на Полония е все едно да видиш лед през лятото - толкова е невъзможно. Тимът им няма никакво ниво на ултраси или хулигани. Иначе имаме и приятели - Погон (Шчечин), Заглебие (Сосновиец), Олимпия (Елблаг), ФК Ден Хааг. Имаме добри взаимоотношения и с БКС (Белско-Бяла).

- Какви са взаимоотношенията ви с полицията? Строга ли е тя във вашата страна и какви закони има против ултрасите?

- Нормално е да мразим полицията. Адски е строга и прави всичко, за да ни тормози. На първо място не позволява да използваме пиротехника. За наше съжаление полицията съвсем откачи преди предстоящото Европейско първенство тук. Вече има право да реагира за откровени тъпотии като използването на циничен език. Освен това си позволява да ни спира хореографиите без каквато и да е причина. Така че да, определено е строга. За жалост след безредиците на финала за Купата на Полша между Легия и Лех през изминалия сезон правителството обяви война на феновете. На много от тях бяха наложени глоби и забрани да посещават стадионите заради циничен език или маскирани лица. Премиерът Доналд Тъск публично обяви, че ще си сътрудничи с правителството в борбата с привържениците. На практика всяка една телевизия се "бие" с нас". Така че в този момент е много трудно за феновете в Полша.

- Какъв тип хореографии правите? Покажи ни снимки и обясни.

- Нашите хореографии са най-различни. Правим такива с картони, балони, знамена... Понякога добавяме и пиротехника. Ето няколко снимки...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- Как организирате всичко? Имам предвид песни, гостувания, хореографии, маркетинг и т.н.

- На нашия стадион имаме вишка, откъдето лидерите на агитката започват песните и дават тона с барабаните. Имаме високоговорители, които са разположени по цялата дължина на сектора с нашите фанатици от "Żyleta" (в превод "Тялото"). При гостуванията лидерите се качват на оградата на гостуващата трибуна и с мегафоните ръководят агитката. Пътуванията са организирани от SKLW (Асоциация на феновете на Легия Варшава), които осигуряват билетите, влаковете и автобусите. Хореографиите ги правим само и единствено ние. Понякога се случва други групировки да правят за мачове по баскетбол, волейбол или хокей на лед. Хореографиите стават факт, след като първо събираме пари по време на предходните срещи и после ги правим във взета под наем зала. Маркетингът ни е на много добро ниво в момента, тъй като Легия постига добри резултати, имаме нов стадион, играем в евротурнирите, което кара хората да посещават мачовете. Във Варшава е модерно да си фен на отбора, тъй като другият от града (Полония - бел. ред.) няма успехи и на практика няма привърженици.

- Често ли вашата фракция се бие и ако да - с кого?

- В Полша ултрасите не се бият, освен ако не бъдат атакувани. Тук имаме много ултраси, хулигани, фанатици и просто футболни фенове. Ултрасите правят хореографиите, хулиганите се бият. Разбира се, всички изброени оказват подкрепа на отбора, пеейки песни.

- Би ли ни разказал малко повече за ултрас движението в Полша?

- По мое мнение то е по-добро в сравнение с това, което е било преди. Феновете на повечето отбори правят страхотни хореографии, в това число и тези от по-малките градове и привърженици на тимове от по-ниските дивизии. 2011 г. бе много трудна за ултрасите заради подготовката на Евро 2012, но се надяваме, че след това всичко ще се нормализира.

- Вярно ли е това, че ултрасите са разочаровани от стадионите и защо?

- Мисля, че едно такова мнение е неправилно. В Полша продължават да се показват хореографии по повечето стадиони, като само на няколко места имат проблеми от такъв характер заради неразбирателство с полицията или правителството. Основната причина е Евро 2012. Сигурен съм, че след края на първенството това лято ще можем да гледаме хореографии и на тези стадиони. Репресиите спрямо ултрасите започнаха веднага, след като взехме домакинството и смятам, че ще приключат веднага след неговия край.

- Градът, от който е даден отбор, би могъл да бъде много специално място за един фен. Какво мислиш за вашия град?

- Както написах преди малко, да си фен на Легия е модерно. Хората идват на новия стадион, за да видят поредната нова хореография и с удоволствие дават парите си за следващи такива. Те много ни помагат. На практика Варшава е много гореща територия за всеки един гостуващ отбор. Всички знаят, че дойдат ли в града, ще имат разни приключения.

- Какво ти е мнението за ултрас движението в Европа и света? Коя ултрас сцена според теб е най-добрата и коя има най-добро развитие?

- Най-добрите ултрас сцени са в Полша, Хърватия, Турция, Сърбия и в някои клубове от други страни като Сент Етиен и Пари Сен Жермен. При нас над всички са феновете на Легия и Лех. Понякога и привърженици на други отбори правят много добри хореографии, но това при тях се случва веднъж годишно за разлика от нас и Лех, които не спираме да правим такива на всеки един мач.

- Накрая какво би казал на ултрасите по света?

- Никога не се отказвайте и правете това, което искате!

Източник: HoolsWorld.tk
Превод и редакция: FanFace.bg

Едно от най-големите дербита в Испания се състоя през изминалия уикенд. Бетис посрещна Севиля на своя "Естадио Бенито Виямарин" пред около 48 000 зрители, като нормално съвсем малка част подкрепяше символичните гости.

Битката за Севиля остана нерешена (1:1), но шоуто преди и по време на нея си заслужаваше. 15 000 привърженици на "червено-белите" изпратиха своите любимци за титаничния сблъсък на вражеския стадион, създавайки страхотна атмосфера на последната им тренировка на "Рамон Санчес Писхуан".

Тези в зелено пък наелектризираха своите по време на самия мач, но в крайна сметка двата тима поделиха точките.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тренировката на Севиля преди дербито с Бетис

 

 

 

 

Лидерът в кипърското първенство Омония посрещна Анортозис в дербито на XVII кръг. Малко изненадващо гостите от Ларнака спечелиха с 1:0 с гол в 85-ата минута. Трибуните на стадион "GSP" в Никозия бяха буквално подпалени от над 12 000 души, като и двете агитки демонстрираха високо ниво.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нюкасъл започна сезона над очакванията - с равенство с Арсенал и победа в дербито на Севера със Съндърланд, и то като гост.

 

Оказа се, че за това си има основателна причина. Тя е на 30 години и е сред най-популяр-ните модели на Острова. Таня Робинсън от дълго време пълни страниците на жълтите издания, след като в миналото имаше връзка с легендата Пол Гаскойн.

 

 

В момента красавицата е жената до титулярния защитник на Нюкасьл Стивън Тейлър, който е носил лентата на тима. Явно „тренировките" с такъв лебед като Таня се отразяват изключително положително на кондицията на „свраката".

 

Не трябва да се пропуска фактът, че апетитната Робинсън пет поредни години попада в класацията на списание FHM за 100-те най-красиви жени на планетата. Неизменно тя държи фронта и на най-секси футболните половинки в Англия.