Неделната битка в центъра на София е най-голямата между фенове на ЦСКА и Левски като численост за последните 13 години. На 13 март 2000 г. ултраси на „червените" щурмуваха бастиона на левскарите - „Синьото кафе" на ъгъла на ул. „Драган Цанков" и бул. „Евлоги Георгиев". Тогава в боя участваха над 300 човека, а щетите по полесражението не можаха да бъдат поправени със седмици.

 

В неделя левскари дойдоха пред стадион „Българска армия" и отново стана голям бой - според бюлетина на МВР пак близо 300 хулигани са се били из парка. Имаше кръв, бомбички, ранени, линейки - повторение на разпердушинването на „Синьото".

 

Сега е ред на анализите от „експерти". Ще чуем за гнило общество, за язвите му, за липсата на образование и т.н. Както обикновено. Разбира се, ще има и няколко ареста на хлапетии, които и без това имат забрани да ходят по мачове. Типичната реакция на органите, след като битката е минала. Акция превенция не съществува в речника на МВР, въпреки че се знаеше, че в неделя откриването на баскетболната зала на ЦСКА е рисково събитие, предвид съперника - Левски.

 

Но целта на този материал не е да осъжда, заклеймява или сочи виновници с пръст. Дербито е солта на спорта във всяка една точка на света. С добрите и лошите му характеристики. Около него винаги има страст, а често тя изкипява до бой и кръв.

 

Кои са най-свирепите съперничества във футбола?

В Европа традиционно погледите са към Барселона - Реал, защото там има и политика. Но рядко се стига до сериозни сблъсъци, защото гостуващи агитки реално няма. Омразата е свирепа и искрена - каталунците мразят короната, а Мадрид презира областта, постоянно теглеща за независимост.

 

Селтик и Рейнджърс вадят нож на игрището и край него заради политика и религия. Протестантският и пробритански корен на „сините" срещу католическата вяра на половин Шотландия и на практика целият остров Ирландия. Там сблъсъците са чести, а жертвите на насилие около дербито само за последния век - над 10.

 

В Англия голямата омраза е Ливърпул - Манчестър Юнайтед, тя остава непреходна през годините. За три десетилетия между 60-те и началото на 90-те са регистрирани поне 10 грандиозни бойни действия, завършили с множество ранени. Няколко пъти арена на тях стават кварталите около стария „Уембли", където двата тима се срещат във финали. През онези години те били доста по-удачни за уговорки и дори случайни срещи.

 

В страната, която бе заклеймявана като лидер в хулиганството, сега нещата са различни. Дебнещите отвсякъде тв камери, огромните присъди за всяко провинение на мач, разпространението на билети със сложна система, включваща пълна идентификация на купуващия, изцяло седящите места на стадионите... Англия до голяма степен реши проблема. В добавка дори инциденти да има, на тях не се дава голяма гласност в медиите. И това е част от решението - не рекламирай това, което смяташ, че не е добър пример за обществото.

 

В Италия манталитетът на ултрасите е различен. Дори голямата война Рома - Лацио не ключва в бойните действия „цивилни". Честа гледка е запалянко на Лацио (или Рома) с приятелката си да пресича целия парк край „Олимпико", пълен с агитка на врага. Никой няма да ги удари, защото „не са ултра". Това е верюуто - на бой отиват само ултрасите. Те са направили своя избор. В Англия например битките между хулиганите са като келтски сблъсъци - бият се всички, които са на мястото. Независимо дали са част от Фирмата (хулиганската фракция на всеки отбор).

 

В Германия футболното хулиганство никога не е спирало да е актуално. В луксозния свят на Бундеслигата обаче инцидентите намаляват или са умело скрити от света. Но клубове като Динамо (Дрезден), Санкт Паули , Херта, Хамбургер, че и колосът Байерн, често имат проблеми с групировки от своите фенове.

 

Полша и Русия са люлка на новото лице на хулиганството. Тук се бият момчета, които тренират за това. Да си хулиган е една ли не занаят, професия. Часове на тренировки в боксови и фитнес зали, организация като за спортен клуб, алтернативен на подкрепяния футболен такъв. Побоищата са организирани и често остават сериозно ранени - подготвените "киборги" от залите удрят силно и точно.

 

Холандия... Тук Аякс, Фейенорд и ПСВ са постоянните заподозрени. Сблъсъците в този триъгълник обикновено са пазени поне като среща на върха в Евросъюза.

 

Което само доказва, че не може да се търси коренът на явлението футболно хулиганство в социалния статус на запалянкото. Хулигани има и в Молдова, но и в Германия. Бият се опърпани безделници и добре облечени дендита на средна възраст с бизнес и положение. Преди няколко години в уговорен бой в Холандия загина 40-годишен собственик на хотел. Човек със състояние, но и хоби...

 

Да анализираш това явление не е лесно. Много често то не се поддава на стереотипи. Не можеш да кажеш: „Футболният хулиган е млад, стар, такъв или онакъв." Всеки има свой мотив да е там, където е битката. Понякога личен, понякога свързан с емблемата. Но винаги дълбоко заседнал в съзнанието до момента, в който тръпката изчезва и хулиганът се превръща в обикновен футболен запалянко.

 

Webcafe.bg

Унгарският евреин Бела Гутман прокле Бенфика заради проявената към него финансова некоректност и вече 50 години "орлите" наистина не могат да вземат европейско отличие...

 

10. "San Zero"

През лятото Милан и Интер се сдобиха с чисто ново полусинтетично тревно покритие на стадион "Сан Сиро" след оплакванията от терена след мача на "росонерите" с Барселона в Шампионската лига миналия сезон. Така тревата престана да бъде проблем, но в такъв се превърнаха резултатите. От полагането на свръхмодерното покритие минаха девет мача, в които никой от двамата стопани на стадиона не можа да постигне победа на своя земя. Добре, че в десетия двубой снощи Милан най-накрая се наложи над Каляри с 2:0.

 

9. Проклятието на Шампионската лига

От въвеждането на формата Шампионска лига преди 20 години нито един клуб не е печелил в два поредни сезона. Преди това, когато надпреварата още бе известна като Купата на европейските шампиони, беше нещо нормално отборите да осъществяват продължителна доминация. Така Реал (Мадрид) даже вдигна трофея цели пет години поред, а Аякс и Байерн - по три пъти. Вече в Шампионската лига Милан, Ювентус и Манчестър Юнайтед достигаха финала в ролята на носители, но никой от тях не успя да остане на трона. Смятаната за всемогъща Барселона на Хосеп Гуардиола също на два пъти се проваляше на полуфинали.

 

8. Клетвата на Гарабато

През 1948 Америка (Кали) е най-силният аматьорски футболен клуб в Колумбия и постигнатите успехи карат ръководството и феновете да обмислят професионализиране. На проведеното събрание решението е почти единодушно в полза на промяната. Един човек обаче е недоволен от това - запаленият привърженик на отбора и на футболната романтика Бенжамин Уреа Монсалве, известен с прякора си Гарабато, заявява на гласувалите: "Можете да превърнете Америка в професионален тим, можете да направите каквото си искате, но, кълна се в Господ, Америка повече няма да стане шампион!". Така "червените дяволи" трябва да чакат цели 31 години, за да вземат титла, но някои все още вярват, че проклятието продължава да тегне в турнира Копа Либертадорес, тъй като колумбийският клуб губи цели четири финала в латиноеквивалента на Шампионската лига.

 

7. Коледните ритуали на Дейв Басет

Известният английски мениджър Дейв Басет понякога е имал доста странни идеи по време на своята кариера. Най-интересен е начинът, по който решава да предотврати лоша серия на Шефилд Юнайтед на базата на минали събития. Отборът изпада именно в такава през есента на 1990, непосредствено след промоцията си в тогавашната Първа дивизия. "Остриетата" нямат победа до 22 декември, но след това внезапно коледният дух ги преобразява и в крайна сметка завършват на 13-о място. Така преди началото на кампанията през 1992/93 Басет решава да вземе превантивни мерки и насред месец август организира коледно парти на отбора, на което той е облечен като дядо Коледа. Ексцентричната идея дава резултат и Брайън Дийн отбелязва първия гол в историята на новосъздадената Висша лига за победата с 2:1 над Манчестър Юнайтед, а сезонът като цяло е доста успешен. Следващото лято преждевременното коледно тържество обаче не дава резултат и Юнайтед отпада.

 

6. Прогнозите на Пеле

Кралят на футбола е известен с това, че никога не дава верни прогнози. Най-забележителното му предвиждане е, че Колумбия може да спечели Мондиал'94, но Валдерама, Асприля и компания отпадат още в предварителната група, а местната мафия убива защитника Андрес Ескобар, задето си е отбелязал автогол. Други отбори, нещастни да бъдат фаворизирани от Пеле, са Китай, Испания, Аржентина и Франция - в турнири, в които неизменно се провалят. Бразилецът е способен да урочасва и отделни играчи, твърдейки, че ганаецът Ний Лампти ще стане "новият Пеле", а Ник Бармби ще достигне нивото на Зидан, Малдини и Роналдо...

 

5. Бедствието Риоичи Маеда

Японският национал не само е безпощаден нападател, но и неговите голове водят до изпадане, тъй като тимовете, на кото той е вкарвал първия си гол през сезона в Джей лигата, обикновено накрая се озовават във втора дивизия! Ветфорет Кофу бяха първите жертви на проклятието на Маеда през 2007. Същата съдба сполетя Токио Верди през 2008 и Джеф Юнайтед през 2009. Изумително, но тенденцията продължи и през 2011, когато Киото Санга и Мотедио Ямагата последваха същия пример. Сега, през 2012 всички очи са вперени в Гамба Осака, които не само че получиха първото попадение на нападателя, но и в момента се намират в дъното на таблицата...

 

4. Циганското проклятие и контрамерките на Бари Фрай

През 1906 Бирмингам се мести на нов стадион - "Сейнт Ендрюс", където дотогава е бил разположен цигански керван. Ромите си занимават, но проклинат клуба. След години на лош късмет мениджърът Рон Саундърс се опитва да премахне клетвата, поставяйки кръстове на всички пилони на осветлението, но и това не помага. "Сините" продължават да са в сянката на съгражданите си от Астън Вила, а понякога и на Уест Бромич, когато друг наставник - Бари Фрай, пробва нов метод: да се изпикае във всеки от четирите ъгъла на игрището. Дали това помогна? Не можем да сме сигурни, но четири сезона и половина по-късно - през 2011, Бирмингам победи Арсенал на финала за Купата на Лигата.

 

3. Жабата на Арубиня

През 1937 бразилският гранд Васко да Гама размазва с 12:0 отбора на Андарай. Вбесеният от този разгром футболист на загубилия отбор Арубиня пада на колене и отправя следната молитва: "Ако има Господ, Васко не трябва да спечели титлата 12 години". Според легендата Арубиня също така заравя жаба на игрището, тъй като се е смятало, че земноводните усилвали заклинанията. Въпреки звездните си селекции през 1943 и 1944 г. "черно-белите" не успяват да станат шампиони, но през 1945 най-накрая завършват на първо място... след като са прекопали с трактор терена, за да сигурни, че там няма жаба.

 

2. Босоногите герои свалят английското знаме

Мохун Баган е един от най-популярните клубове в Индия. През 1911 единайсет босоноги играчи побеждават с 2:1 един от отборите на английската колониална власт - тимът на полка от Източен Йоркшир, и печелят Купата на Индия. Тогава един брамин (хиндуистки свещеник) погледнал към английското знаме и попитал: "Кога ще си отиде това?", а някой от тълпата му отговорил: "Когато Мохун Баган спечелят Купата отново". Така и станало - през 1947 клубът от Западен Бенгал става първият носител на трофея в историята на независима Индия...

 

1. Бела Гутман и Бенфика

Проклятието на Бела Гутман датира отпреди 50 години, но никога няма да разберем какво точно е казал великият унгарски треньор. Според класическата версия думите му били: "100 години няма да спечелите европейско отличие", задето от клуба са били финансово некоректно към него. Оттогава насам "орлите" пет пъти достигат до финал в евротурнирите и неизменно губят - от Милан (на два пъти), Интер, Манчестър Юнайтед и ПСВ. През 1990 Бенфика игра с "росонерите" във Виена, където е погребан Гутман, а легендата Еузебио отиде на гроба на някогашния си наставник, за да го моли да свали проклятието. И това не помогна обаче...

 

Текст: webcafe.bg

Когато говорим за домакинско предимство във футбола, винаги считаме, че отборите, играещи в позната атмосфера и пред повече свои привърженици имат един допълнителен коз, така нареченият 12-ти играч.

 

Има обаче някои стадиони, които са истински ад за всеки гостуващ отбор. Публиката там е не само 12-ти, но и 14-ти, 15-ти и 16-ти играч, а атмосферата за чуждия тим е повече от враждебна. Затова в следващите редове ще направим разходка до футболните арени с най-наелектризираща атмосфера, предизвикващи безсъние и стрес у всеки, на когото предстои визита там.

 

Балканите са едно от най-горещите футболни места в света. В Сърбия, разбира се, това е стадионът на Цървена звезда, познат като „Мала Маракана". Изграден като дом на несъществуващия вече СК Югославия, стадионът е приемал през годините свирепи сблъсъци на клубни и национални отбори, а дербитата между Цървена звезда и Партизан са пословични с ужасиите, на които са способни най-крайните членове на двете агитки. Официално най-посетеният мач е между „Звезда" и унгарския Ференцварош, полуфинал от турнира за „Купата на носителите на купи" през 1975 година, когато са продадени 96 070 билета. Според очевидци обаче на трибуните са присъствали около 110 000 привърженици.

 

Гръцките фенове не отстъпват по темперамент на сръбските, особено тези на ПАОК. „Черният ад", както е известен стадион „Тумба", е място, на което не бихте желали да играете футбол срещу отбора на домакините. А всяко доближаване до митичния „Вход 4", където се намират най-буйните фенове от фракциите West Side Hools и PAOK Salonica Hooligans се превръща в истинско изпитание на психиката. Тези хора са изключително вещи в боравенето с всякакви пиротехнически средства, което допринася още повече за образа на „Черен ад".

 

Няма как да пропуснем Турция и най-вече стадионите на двата гранда от Истанбул - Галатасарай и Бешикташ. Домът на Бешикташ - „Иньоню",в миналото е бил дом и на другите два големи отбора от града - Фенербахче и Галатасарай. От 1998 година насам обаче Бешикташ е пълновластният домакин, а гостуванията там, особено в Евротурнири и още по-особено на английски отбори се превръщат в истинска футболна (и не само) война. Преди години Манчестър Юнайтед бе посрещнат с поздрав от близо 130 децибела от трибуните, а вратарят Бен Фостър си спомня: „Беше ужасно. По едно време през второто полувреме не можех да чуя дори мислите в главата си...".

 

Бившият стадион на Галатасарай - „Али Сами Йен", също предлага „екстри" на гостите си, най-вече в озвучаването. Дълго време съоръжението, което бе дом на отбора до 2010 година, държеше световния рекорд за най-шумен стадион с регистрираните 131.8 децибела през 2011 година. Този рекорд вече не е валиден, но феновете на отбора могат да се утешат, че той беше отнет от отбор по американски, а не европейски футбол - Сиатъл Сийхоукс. Последният рекорд пък беше поставен преди няколко месеца от феновете на друг тим от НФЛ - Канзас Сити Чийфс - 142.2 децибела (!).

 

Балканите обаче не са единственото място, където феновете правят невероятна атмосфера. Италия е страна, която обожава футбола, но феновете на Наполи директно могат да попаднат в категорията „фанатици". Стадион „Сан Пауло" е един от най-големите в страната и неразривно свързан с изпепеляващата футбола любов между Диего Марадона и привържениците на местния гранд. Най-известният мач в историята на стадиона е полуфиналът на Световното първенство през 1990 година, когато там играят Италия и Аржентина. Преди срещата иконата Марадона призовава любимите си привърженици да подкрепят Аржентина, но те отговарят с транспарант  с надпис „Марадона, Неапол те обича, но Италия е нашата родина". Аржентина печели мача след изпълнение на дузпи, а победната е вкарана от... Диего Марадона.

 

Най-верните привърженици в германския футбол обитават сърцето на минната индустрия на страната - долината Рур. Едно от най-горещите дербита е между Борусия Дортмунд и Шалке 04, а когато срещата е на стадион „Сигнал Идуна Парк" в Дортмунд, то екшънът е гарантиран. Хиляди електрическо жълти фланелки заливат града по пътя към стръмните трибуни. Преди години то получи признанието за стадиона с най-добра акустика в Европа.

 

Тръгвайки на запад няма как да не се отбием в града на Бийтълс - Ливърпул, където едноименният клуб се радва на може би най-отдадената публика на Острова. Въпреки липсата на много трофеи в последните години, ръководството и футболистите на Ливърпул могат да се гордеят с безрезервната подкрепа, а когато легендарната трибуна „Коп" подхване химна на клуба „Никога няма да бъдете сами", червените екипи сякаш биват разкъсвани от поникналите криле на играчите на мърсисайдци.

 

В Европа има и други стадиони с великолепна футболна атмосфера, но за края на нашата разходка ще се отбием до Южна Америка, където също има няколко емблематични стадиона. Освен до болка познатата „Маракана" в Рио де Жанейро, други със сериозна слава са уругвайския стадион „Сентенарио" и „Ла Бомбонера" в Аржентина.

 

Първият е арена на едно от най-горещите дербита на континента между Насионал и Пенярол - мач, надхвърлящ далеч спортните измерения със своята политическа натовареност. С уникалния си дизайн и още по-уникалната си публика пък „Ла Бомбонера", дом на Бока Хуниорс, може да изкара от концентрация всеки гостуващ футболист, треньор или фен. Благодарение на формата на трибуните, наподобяваща буквата "D", акустиката на „Ла Бомбонера" създава футболна атмосфера от най-добро качество.

 

На тези стадиони гостите не са добре дошли.

 

Но си заслужава да ги видите наживо.

 

Аспарух Крумов, webcafe.bg

Някои футболни коментари оставaт в спомените на феновете за дълги години напред. Както онова "Господ е българин" на легендарния Николай Колев - Мичмана. Или "този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов" на Борис Касабов. Или пък изригването зад микрофона на Йек фан Хелдер след гола на Денис Бергкамп във вратата на Аржентина на Мондиал'98. Виковете на холандския коментатор продължават да ехтят в Ниската земя и днес. Разбира се, зад микрофона се раждат и много забавни бисери и гафове. Някои от тях са забравени. Например думите на Николай Колев по време на двубоя от Евро'92 между Швеция и Англия, казани по адрес на тъмнокожия защитник Дез Уокър: "Уокър, но не Джони, макар и пак с черен етикет". Впрочем пак там, в началото на 90-те години, по време на излъчването на концерт на "Куин" заглавието на песента Who Wants to Live Forever е преведено по националната телевизия като "Кой иска да живее сам". Остава назад и забавният диалог между Мичмана и Петър Василев от началото на прочутия мач на "Парк де Пренс". "Изисква се българите да отправят поглед към вратата на Лама, на който като че ли вече му е студено. Тук е доста студено - около 6-7 градуса", обяснява Колев. "6-7 градуса, но по обед...", уточнява веднага Петела.

 

През 1990 г. колумбийският коментатор Еухенио Брито по време двубоя на сънародниците му с ОАЕ чете през цялото време имената на националите на... Египет. Усетил гафа си накрая, журналистът от "Радио Богота" закрива прякото предаване от Болоня с думите: "И, драги зрители, имайте предвид, че нашите момчета победиха Египет, но всъщност играха срещу Обединените арабски емирства".

 

Двубоят Колумбия - ОАЕ (2:0) от Мондиале'90, останал в историята на колумбийската журналистика

 

Някъде в началото на 80-те години пък у нас става голям панаир покрай излъчването на волейболна среща между България и Южна Корея. Преди мача на режисьора Виктор Георгиев и коментатора Никола Йотов е казано, че по политически причини на българските екрани ще излиза само картина от полето на нашия отбор. Кольо Йотов трябвало да коментира само изявите на родните волейболисти. Той обяснил, че така ще стане за смях, но кой да го чуе. Така коментарът относно южнокорейците се свежда до това, че "съперникът напада" или "съперникът се защитава". Изминалите десетилетия обаче заличават точните дата и повод на въпросния мач. След години из водещи родни вестници случаят е припомнен като погрешно се казва, че срещата с азиатците е била от програмата на Олимпийските игри в Москва'80. Това не е вярно, тъй като Южна Корея не участва в мъжкия волейболен турнир в СССР. Нещо повече южнокорейците въобще не присъстват в Москва, защото бойкотират Олимпиадата!

 

А знаете ли коя е най-голямата издънка в кариерата на най-добрия български коментатор Николай Колев? Случва се в края на 70-те години, а близо две десетилетия по-късно Мичмана си спомня за нея така: "Най-големият ми гаф беше през 1977 г., когато десетина минути преди края на световната квалификация Франция - България при 2:0 за домакините започнах предварително написаното упокойно за нашите, а Чавдар Цветков взе, че вкара гол! Мълчах 2-3 минути и добре, че французите ни отбелязаха трети, та да си продължа написаното...".

 

Платини бележи втория гол в българската врата на "Парк де Пренс" през 1977 г.

 

Най-незабравимият футболен коментар за българските зрители обаче се случва няколко години по-късно. В началото на 80-те родните трикольори се мъчат по европейските терени в битките за място на световните финали в Испания. На 28 май 1981 г. гостуваме на Австрия. По това време Das Team, както наричат австрийците, е неприятен съперник. В състава на домакините личат имената на легендарния защитник Бруно Пецей - Тиролския Бекенбауер, халфа на Интер Херберт Прохазка - Къдравия, Курт Яра, бързоногия Валтер Шахнер и звездата на Барселона Ханс Кранкъл. Българският отбор започва плахо, като Чаво Цветков е оставен единствен в атака, а Георги Славков играе изтеглен по-назад. Падаме с 0:2 и общо взето казваме "Адиос" на Испания'82, но не с това ще запомнят двубоя милионите българи пред екраните.

 

Мачът с Австрия започва по светло. Родните футболни запалянковци тъкмо отварят първа бутилка пиво, когато от телевизорите долита следното. "Добър ден от тази стара госпожа Виена!". Ха сега де! Хората се питат: Напих ли се вече или какво? Оказва се, че зад микрофона е ветеранът Любен Попов. Изненадващо той е пратен да коментира срещата вместо Мичмана. Бай Любен, както го наричат в телевизията, започва да реди бисер след бисер в националния ефир. "Многобройната виенска публика свири с ловджийски рогове, които обаче в никакъв случай не наподобяват валсовете на Йохан Щраус...". Зрителите са в шах с пешка. През целия мач изисканият коментатор се обръща към футболистите на домакините с "господин". "И сега пас на господин Пецей към господин Хатенбергер, който извършва маневри в полузащитната зона на нашите съперници...". Цял мач така. А мачът е решаващ от квалификационната кампания за световното, не е шега работа. Цяла България гледа. "Ах, господин Кранкъл, как театралничите пред тази виенска публика", не спира Любо Попов. Към края, след втория гол във вратата на Христо Христов - Бараката, коментаторът заявява: "Господин Яра е точен за 2:0. Цялата публика пее! Какъв театрал". Култов!

 

Г-н Бруно Пецей - Тиролския Бекенбауер

 

Паметният коментар на Попов се обсъжда с години. Споменат е дори в книгата на Николай Колев и Димитър Попдимитров "Мистър Футбол'94": "Помним още телевизионния спектакъл във Виена на тема "Господин Кранкъл".

 

Близо три десетилетия е мистерия как Любо Попов заминава да коментира във Виена, за да се стигне до легендарните лафове, излезли от устата на ветерана на коментаторския пулт. Оказва се, че в основата на всичко е Иван Славков. По това време Батето кара последните си дни начело на Българска телевизия. В своята биографична книга бившият зет на Тодор Живков разказва каква е предисторията на виенската квалификация. "Александър Лилов ме извика и каза, че има решение на секретариата, с което ме освобождават като директор на телевизията, и ще се вземе решение какво да правя. Аз стоях още три месеца там - най-безгрижните ми дни. Пратих Васил Цонев (бел. авт. - писател и сценарист, известен с псевдонима си Дон Базилио) кореспондент в Куба. И Любо Попов да коментира мач от Виена. Любо Попов не беше коментирал 30 години мач по радиото. Всичко беше забравил, а и не се интересуваше. И имаше попадения пред микрофона - "Тази стара госпожа Виена!", "Господин Кранкъл, един страхотен футболист!", "Времето е топло, небето е синьо над Пратера, гол, един на нула...". Неща от този сорт! После месеци се коментира неговият коментар".

 

Завършваме днешния тур из миналото с един комантаторски лаф на Колегата Галов от предаването "Спорт и музика" от едно време: "Уважаеми слушатели, шеста минута в Пловдив - дъжд от голове, Тракия води с 1:0".

Българският филм „Вчера“ е най-високо оцененият европейски филм на всички времена според международната база данни за филми IMDB.

 

Кинолюбител състави карта на едни от най-популярните филми в Европа на базата на гласуванията за всяка лента във филмовия портал.

 

Филмът „Вчера“ на режисьора Иван Андонов е получил оценка 8,7 от максималната 10.

 

Същата оценка е получил и румънският филм „Семейство Моромети“.

 

Така българският филм изпреварва филми като „Животът е прекрасен“ на Роберто Бенини - с оценка 8,6, „Пианистът“ - с оценка 8,5 и „Седмият печат“ на Ингмар Бергман - с оценка 8,3.

 

Френският филм „Невероятната съдба на Амели Пулен“ е получил оценка 8,5, а британският „Портокал с часовников механизъм“ - 8,4.

 

Цялата карта на най-популярните европейски филми:

 

Игра за спонсори, богати агенти, мачове всеки ден и бутонки в цветовете на дъгата

 

Беше време, когато на гърба на Лионел Меси нямаше да трябва да пише името му. С тази игра всеки щеше да знае кой е този дребосък.

 

И изобщо – защо преди 1990-а на фланелките на играчите не пишеше нищо, а имаше само номер?

 

Просто знаехме кои са! И без социални мрежи, и без набиването на имиджовите им кампании пред очите ни. Добрите играчи си се познаваха в цял свят.

 

Как си го представяте онзи чоглав бунтар със зелени бутонки с розови връзки!?

 

Не им се налагаше даже да играят в тигрови, зелени или сигнално оранжеви бутонки. Обуваха си черните – всичките до един.

 

Христо Стоичков в цялата си кариера рита с „Кронос” – едни обикновени футболни обувки.

 

Как си го представяте онзи чоглав бунтар със зелени бутонки с розови връзки!?

 

Темата „за и против модерния футбол” често е монолог от трибуните на стадионите (особено в Германия, където май най-добре разбират какво се опитват да им отнемат).

 

Защо протестират тези хора? Нали има Шампионска лига, футбол всеки ден... Звезди като Меси и Роналдо.

 

Футболът преди ерата на телевизионните пари бе нещо съвсем друго. Ако сте роден след 1990-а и се чудите какво толкова сме намирали у този топчест дребосък Марадона, ето какво: Той беше гений, когото жадувахме да видим веднъж на два-три месеца, ако имаше късмет да засечем някой негов мач по сръбска, руска или – и това се случваше – по родната телевизия в евротурнирите.

 

Очарованието на велики личности като Марадона бе, че не течаха от „чешмата” по 3 пъти в седмицата и около тях се раждаха митове.

 

Всъщност думата очарование все повече убягва, когато се говори за футбол.

 

Най-чаровният – английският, първи продаде душата си и се превърна в надпревара по тв пари, имидж, маркетинг и реклама на всеки възможен продукт пред азиатците.

 

Най-чаровният – английският, първи продаде душата си и се превърна в надпревара по тв пари, имидж, маркетинг и реклама на всеки възможен продукт пред азиатците.

 

Помним времената, когато на борсата за футболни маниаци в София се водеха разговори кой хванал влака за Унгария да гледа Манчестър Юнайтед срещу Печ, или кой засякъл снощи по сателита Саутхемптън – Ливърпул (4:2 с три гола на Матю льо Тисие).

 

Или как централният защитник на Блекбърн играл 70 минути с кървава, пукната глава. Тогава беше мач за купата, Блекбърн не бе стигнал още първото ниво на английския футбол.

 

Тогава чакахме по руския канал Спартак да иде на „Сантяго Бернабеу”, а и без имена на фланелките знаехме имената на героите от двата тима – Мичел, Бутрагеньо, Гордильо, Санчес... Радченко, Шалимов, Шмаров...

 

И без интернет се оправяхме.

 

Мнозина и досега си пазят изрезките от вестници или списания за мондиалите през 1982-ра и 1986-а, които бяха единствен справочник за тези първенства у нас.

 

Как се чакаше всяка поява на Марадона или англичанина Кийгън, на Платини... как гледахме изумени бразилците през 82-ра и кой не е бил влюбен в онзи отбор.

 

С възкъсите им гащета и сръчни крака, така си подаваха топката, такива голове вкарваха. Зико... Мнозина днес не знаят колко добър беше Зико! Нарекоха го Белия Пеле още, докато истинският Пеле завършваше кариерата си в Щатите!

 

Сега имаме договори за милиарди във Висшата лига, която все повече се превръща в театър.

 

Разликата между нея и нормалния футбол се задълбочава, като скоро изпадащ тим от английското първенство може да посегне да си купи водещ играч на Бенфика, например. Или на Аякс – отбори, трупали реноме и история с десетилетия. И изградили го с произведени играчи като Еузебио и Кройф.

 

А не с покупки за умопомрачителни суми и направо нелепи заплати на фона на това, за което се бори ежемесечно обикновеният човек.

 

Няма вече традиции и реноме – всичко се мери с това колко богат си, колко фланелки продаваш и колко по-добре е брандирано лятното ти турне на някой континент, пълен със зажаднели да те видят фенове.

 

Няма вече традиции и реноме – всичко се мери с това колко богат си, колко фланелки продаваш и колко по-добре е брандирано лятното ти турне на някой континент, пълен със зажаднели да те видят фенове.

 

Грандове са тези, които имат пари за най-високите заплати.

 

Агенти – други вредители на играта, разпределят кой къде да отиде не заради името и реномето, а заради високите лични условия.

 

Така например Мендеш – латино тип с тен, който е мениджър на Роналдо, е по-богат от Стяуа и Цървена Звезда взети заедно. А те са европейски шампиони, дали велики играчи на футбола. Мендеш е дал само обиграната си усмивка и е взел комисионни за стотина милиона от играчи, за чието спортно-техническо развитие няма никакъв принос.

 

Билетите за мачове са поскъпнали поне 20 пъти (не говорим за България, изключваме я от тази носталгично-романтична препратка).

 

Единствено германците се държат засега, но икономически Бундеслигата също ще поддаде рано или късно, за да оцелее. „Не на английския модел, не на модерния футбол”, написаха фенове не няколко немски тима миналата събота в организиран протест по стадионите.

 

Те искат да гледат Томас, Щефан и Франц на терена и да плащат толкова, колкото наистина струва съботното забавление. И засега го получават, но са оазис в иначе потъналия сред водопада от пари европейски футбол.

 

Мач в понеделник вечер – испански, английски, италиански (заради изискванията на телевизиите).

 

Мач във вторник – Шампионска лига или турнири за купи.

 

Мач в сряда – същото.

 

Мач в четвъртък – Лига Европа, турнири.

 

Мач в петък – немски, испански...

 

Над 20 мача само по нашите канали през уикенда.... Футбол до втръсване.

 

Всичко това се слива в една лента от ритане на топката пред очите ни, ако не успяваме да пресеем какво да гледаме. Как да помним в края на сезона ярката игра на някого, когато сме гледали хиляди мачове, някои от които – абсолютно несъстоятелни?

 

И тук идва ролята на медиите, които ни облъчват – този е страхотен, онзи играе невероятно, а това първенство е най-силното в света. Те формират мнението на един объркан потребител, който е забравил какво е истинското усещане да си на стадиона и да гледаш футбол. И да изпиташ удоволствието от него. Не ценител, а потребител.

 

Световното е първенство за уморени от натъпкания с безсмислени мачове играчи и все по-разочаровани фенове.

 

Празни стадиони имаше дори в Бразилия (където футболът е наравно важен с живота). Игрите на ФИФА със спонсори и корупционните схеми, по които се определят домакините, също движат колелото на играта към обезличаване.

 

Както и тези на УЕФА, превърнала Шампионската лига в надпревара на петролни долари и бездънни бюджети.

 

И за десерт – оставила финала в своя луксозен гала турнир почти изцяло на спонсори.

 

За Ливърпул – Милан (2007 г. в Атина) само 38 000 билета от 72-хиляден стадион бяха разпределени между финалистите за свободна продажба.

 

За Реал – Атлетико (2014-а в Лисабон) вече бяха 30 000 на 80-хилядния „Луш”.

 

Останалите са за шефове от фирмите - спонсори, гости на УЕФА, ВИП-лица и всякакви други костюмирани типове, които показват прическите си на „събитието на седмицата”.

 

Какво да очакваме? Може би финал само пред директори и бизнесмени? Защо не – нали те издържат играта...

 

Ето срещу това също са плакатите „против модерния футбол”.

 

Той отдавна е паркет с червен килим за богати, а не играта за обикновения работещ човек, както я описа великият Брайън Клъф през 70-те.

 

Клъфи вече го няма. „Неговия футбол” също е на изчезване.

 

Хенри О'Дейвид, Sportinglife.bg

Светът е много готино и красиво място. Не всички имат възможност да обикалят на длъж и на шир, но в света на комуникациите това е възможно. Предлагаме ви да видите някои от готините, най-пъстрите и цветни улици в света и да се потопите в атмосферата им.

Старият град Колмар (Франция)

Този град е като излязъл от приказка. Френската и германската архитектура тук са в синхрон, за да създадат тази цветна улица.

 

 

Ел Каминито (El Сaminito) в Буенос Айрес

Квартал Ла Бока в миналото е известен с многото имигранти. Днес той е популярен с уличното си изкуство и цветовете, които озаряват главната улица, с веселите сгради, пърформанси, актьори и кафета.

 

 

 

Нихаген (Nyhavn) в Копенхаген

Цветните фасади на Nyhavn са сред най-иконичните в Европа. Един интересен факт: Ханс Кристиян Андерсен е живял в една от тези къщи.

 

 

 

Старият град Шефхуен (Сhefchaouen) в Мароко

Този малък северен марокански град, заобиколен от планини, е известен със смесицата на испанска и мюсюлманска архитектура, а тук властва синият цвят. Той е въведен от еврейските имигранти, които боядисват града като преклонение през небето и морето.

 

 

 

Джелибийн Роу (Jellybean Row) в Нюфаундленд, Канада

Мислите, че студените и мразовити зими в Канада могат да бъдат депресиращи – не и ако живеете на Jellybean Row. Тази част от квартала е известна със своите къщички в червено, синьо, жълто и лавандулово. И не е странно, че това е една от най-сниманите улици в Канада.

 

 

 

Лас Палмитас (Мексико)

Историята на Лас Палмитас, беден квартал на два часа от Мексико сити, е необикновена. Само за последната година правителството финансира проект за обновяване и превръща улицата в истинско изкуство. Над 200 дома са превърнати в произведение.

 

 

Пасео Гервасони (Paseo Gervasoni) в Чили

Цветът е всичко в този пристанищен град. Например историческата част на Paseo Gervasoni. Но истинската причина да посетите мястото са огромните впечатляващи графити по сградите.

 

 

 

Маркет Скуеър (Market Square) във Варшава

Най-старата част на Варшава е изпълнена с ярки и чаровни сгради, датиращи от 13 век. По-голямата част от града е разрушена по време на Втората световна война и след това е реконструирана.

 

 

 

Фондамента Понтинело (Fondamenta Pontinello) в Италия

Остров Бурано – град на артисти и рибари, е толкова чаровен с малките къщички в цветовете на дъгата. Говори се, че рибарите са започнали традицията да боядисват къщите си, за да ги разпознават далеч от лагуната.

 

 

 

Ру Кремьо (Rue Cremieux) в Париж

Ексцентрична, калдаръмена улица… една от най-добре пазените тайни на Париж.

 

 

 

Бо Каап (Bo Kaap), Кейптаун

Този мюслмански квартал се трансформира след апартейда, когато жителите решават да го боядисат във весели цветове. Днес мястото е популярна туристическа дестинация.

 

В историята на футбола сме ставали свидетели на това как даден отбор става толкова добър, че доминира на европейската сцена с години и налага стандартите в играта. Примери колкото щеш – Дрийм-тийма на Барселона, Ливърпул на Боб Пейсли, Реал Мадрид на Зинедин Зидан, Милан с холандското трио… На обратния край обаче пък можем да намерим отбори, които са толкова слаби, че намират място във футболния фолклор едва ли не като митове. И понеже българският футбол не е наш приоритет, тук дори няма да сложим Черноморец Бургас-София, който завърши първенството с -2 точки, като единствения пункт, който спечели, беше равенство с Литекс. В света обаче съществуват множество подобни примери за отбори и нации, които са се излагали мощно в даден момент от тяхната история.Това са десетте най-ужасни отбора в историята на света! С уговорката, че това не е класация, а по-скоро списък.

10. Апоел Никозия

В момента клубът е доминантна сила в кипърския футбол, като е шампион на страната в последните шест години. Освен това още в дебютното си участие в Шампионската лига през сезон 2011/12, Апоел успява да достигне до четвъртфиналите на турнира, където отпада от Реал Мадрид. Е, през 60-те нещата обаче не стоят точно така. Годината е 1963, а състезанието – КНК. Апоел печели купата на Кипър в предходния сезон и си осигурява участие в този турнир. По това време гръцките и кипърските клубове са доста далеч от това, което са в момента, за това когато Апоел унижава норвежкия Лин със 7:0 в първия кръг, това е прието като огромна изненада. Никозианци стават и първият кипърски клуб, който успява да се класира напред. След това обаче късметът ги напуска. Апоел се пада да играе срещу състава на Спортинг, който пък е носител на португалската купа. Първата среща в Лисабон завършва при резултат 16:1 за лисабонския отбор, а халфът им Маскареняс отбелязва два хет-трика, или иначе казано шест от головете. И до ден днешен това е рекордна победа в историята на европейските клубни турнири. Апоел не получава разрешение да домакинства в Никозия в ответния мач и за това реваншът също се изиграва в Лисабон. Този път Спортинг решава да не унижава повече своя съперник и печели със скромното 2:0. „Лъвовете“ от Лисабон след това елиминират Манчестър Юнайтед и Олимпик Лион за да победят МТК Будапеща във финала и да вдигнат трофея.

9. Розендаал

Повече мениджъри отколкото победи – такива са фактите за холандския клуб през сезон 2005/06. Скромният отбор е на ръба да изпадне още през предходната кампания, но успява да спечели в плейофите и да запази мястото си в елита. През лятото клубът залага на привличането на играчи на свободен трансфер или такива, които са ненужни в отборите си и пристигат в Розендаал под наем. Сезонът тръгва зле и след първите четири кръга тимът вече заема последното 18-то място и изобщо не мърда от него до края. Само трима играчи успяват да отбележат повече от едно попадение за цялата кампания, а голмайсторът на отбора е гамбийското крило Ебрима Сила със 7. Общият брой голове на Розендаал за сезона е 22, а в същото време те допускат цели 90. Мениджърът, който започва кампанията Долф Рокс е заменен от Роберт Мааскант, но той не успява да се представи по-добре. Розендаал печели една-единствена победа и тя идва чак през февруари – 2:0 срещу НЕК Ниймеген. Клубът изпада като последен в Ередивизи със спечелени само 9 точки – антирекорд, неподобрен и до днес. Няколко години след това, Розендаал обявява банкрут и се налага да започне наново от седмото ниво в холандския футбол. Надяваме се скоро пак да ги видим в елита.

8. Бристъл Сити

Едва ли може да съществува ранглиста, списък, класация или каквото и да било без да присъства отбор от добрата стара Англия. Бристол Сити никога не е помирисвал елитен футбол чак до 1976, когато мениджърът им Алан Дикс (да, точно така, човекът се казва Дикс – Dicks) успява да ги изведе до промоция в Първа дивизия след 13 сезона начело на тима. „Червеношийките“ дори запазват мястото си в английския футбол в продължение на 3 години, но след това пропадат по-бързо и от Божинката, който тъкмо е открил чалгата и ку*вите. Дори присъствието на легендата Рой Ходжсън, първо като асистент, а след това и като мениджър, не успява да спре стремглавия им полет надолу. Бристол Сити постигат три последователни изпадания и само за три сезона заменят елита с Четвърта дивизия. Още по-лошото е че този регрес води и до сериозни финансови затруднения, което кара ръководството да прекрати договорите на осемте най-скъпоплатени играча в клуба, включително и този на капитана Джоф Мерик. Никой от тях обаче не напуска и те продължават да играят за Бристол за без пари, печелейки си прякора „Осмицата от Аштън Гейт“, а феновете на „червеношийките“ ги почитат като герои. Джоф Мерик си спомня години по-късно: „Имах семейство, три деца и ипотека. Мисля че дори отслабнах главоломно, нямах пари за храна, беше ужасно. Никой от нас обаче не искаше да напусне, всички искахме Бристол Сити да продължи да го има“.


7. Ибис Спорт

И преди сме говорили за този бразилски клуб. През 80-те, тимът не успява да запише нито една победа в продължение на три години и 11 месеца, като това го кара да се самопровъзгласи за „най-слабия отбор в света“. При все, че Ибис се състезава в най-ниската дивизия на щата Пернамбуко! „Губихме мачовете си с по 5-6-7 на 0“, спомня си играчът с номер 10 от бразилския клуб Мауро Шампу (Mauro Shampoo), коафьор по професия и водещ голмайстор на тима в този период с 1 гол за 4 сезона. Когато обаче отборът започва да печели мачове през септември 2017, всички са много обезпокоени, че Ибис Спорт ще загуби идентичността и прозвището си „най-слабия отбор в света“. Президентът на клуба Озир Жуниор веднага изявява амбиция неговите момчета да спечелят промоция за елитната дивизия на щата, но Шампу не е съгласен с това. „Ако продължим да печелим ще загубим марката“, лаконичен е той. Тарторът на агитката от феновете на Ибис Нилсиньо Финьо се съгласява с „легендарната десятка“: „Дори и някой ден да играем в елита и да спечелим титлата на Бразилия, никой няма да успее да ни вземе приза за най-слаб отбор в света!“. Притеснението на тези пичове е разбираемо, кой не би искал да включи такова прозвище в автобиографията си?

6. Американска Самоа

Съществуват много истории около този отбор, включително и такава, че националният им стадион всъщност е една наклонена поляна и всяка топка, ритната по нанадолнището, трябва да се гони чак до океана. На фона на това, че Американска Самоа е най-затлъстялата нация в света, си е цяло чудо че разполагат с отбор по футбол! И все пак когато през 2001 тимът губи в световна квалификация от Австралия с 0:31, мнозина го приемат като нещо твърде прекалено. Не и играчите на Американска Самоа. Те дори се смеят на това унижение след последния съдийски сигнал. Нападателят на Австралия Арчи Томпсън, отбелязал 13 гола в срещата, казва: „Това беше общо взето най-доброто, което можеха да постигнат“. Трябва все пак да защитим самоанците и да кажем, че те излизат със супер експериментален състав, тъй като по изискване на ФИФА, играчите им трябва да имат американски паспорти, което автоматично прави така, че 19 от титулярите им да пропуснат двубоя. Освен това Американска Самоа не може да използва и младежите си, тъй като срещата се играе през април и те имат изпити и матури по това време. Така реално срещу „кенгурата“ се изправя отбор от играчи, повечето от които никога не са играли 90 минути футбол. И все пак унижението е толкова голямо, че когато двама от австралийските играчи се завръщат в клуба си – Глазгоу Рейнджърс, мениджърът Дик Адвокаат ги изважда от групата за предстоящия мач за наказание за неспортсменското им поведение в двубоя срещу Американска Самоа.

5. Индонезия

Знаете ли, че това е първият азиатски отбор, който се появява на световно първенство? Не? Е, не е чак толкова странно, все пак тогава страната се подвизава под друго име – Холандска Източна Индия. И все пак за улеснение ще им викаме Индонезия. Та годината е 1938 и през лятото се провежда третото световно първенство в историята – това във Франция. Както може би знаете, по онова време отборите не са се натискали да играят на този турнир, а са били умолявани да се включат от президента на ФИФА Жул Риме. Така тимът на Индонезия, представляващ смесица от местни момчета и холандски окупатори, предприема няколкоседмично пътуване с лодка, за да стигне до френските брегове, като през това време играчите обсъждат стратегии, тренират и дори правят странна двустранна игра на коритото. По онова време Мондиалът се е играел с директни елиминации и още в осминафиналите (първия кръг) съперник на индонезийците е отборът на Унгария. Оказва се, че те напразно са били целия този път, тъй като след 30 минути игра резултатът вече е 4:0 в полза на „маджарите“, а до края на срещата набъбва на 6:0. Това е и единственото участие на Индонезия на световни футболни финали. След 90 минути слава те си събират багажа и се качват обратно на кораба за вкъщи, а холандският вестник „Хет Вадерланд“ пише: „Отборът загуби не заради липса на качества, ентусиазъм или техника, а просто защото играчите са прекалено ниски и кльощави“. Друго нещо, с което ще се запомни това участие на Индонезия, е техният талисман, който представлява малка порцеланова кукла с боне, приличаща на злодея от американската поредица на ужасите „Чъки“.

4. Лоугбъро

Някой чувал ли е за този отбор? Не вярвам. Това е история от зората на футбола, а именно от сезон 1899/1900. Както знаете, след учредяването на футболната лига в Англия през 1888, съществува само Първа дивизия. Няколко години след това се създава и второто ниво, по-известно като Втора дивизия. Та тъкмо там играят героите от тази история. Техният сезон е по-ужасен дори от онзи на Дарби Каунти през 2007/08, когато „овните“ печелят само 9 точки в 38 мача. Лоугбъро „подобряват“ този рекорд, като в края на кампанията имат в актива си точно 8 пункта от 68 възможни, завоювани в 34 срещи. Апогея на това безсилие е мачът срещу Уулуич Арсенал (или вече само Арсенал, виж статията за отборите, които си сменят имената). „Атлетик“, както е прозвището на скромния тим, губят с 0:12, като безпаричието в клуба е толкова голямо, че се налага Арсенал да плаща за билетите на седем от играчите на Лоугбъро, за да се състои срещата. Разбира се, отборът завършва на последно място във Втора дивизия, но все пак през лятото подава молба до Футболната лига за ново участие през следващата кампания. Тя е отхвърлена и Лоугбъро трябва да играе в Мидланд лигата, но тимът се отказва и бива закрит две седмици след началото на новия сезон.

3. Брекин Сити

Ако апетитът идва с яденето, което главно се ползва за серия от поредни победи, то това може да важи и за обратния полюс. Тъкмо това демонстрира отборът на Брекин Сити – неутолим глад за загуби. Новак в шотландския Чемпиъншип (второто ниво в местната футболна йерархия), скромният отбор изкарва целия сезон 2017/18 без да спечели нито един мач! Това е и първият клуб в историята на шотландския футбол, който не печели нито една от срещите си. Сезонът започва и завършва със загуби съответно с 1:4 и 1:5 от състава на Кралицата на Юга (Queen of the South), а единствените точки, които Брекин печели, са от четири равенства. Това означава, че в края на кампанията тимът е на 26 точки от оцеляването и е записал 32 загуби и 4 равни мача. „Просто продължавам да се усмихвам“, казва 89-годишната фенка на клуба Маргарет Ноубъл, „Няма какво друго да направя, живея сама, дъщеря ми се премести в Америка, а синът ми е в Дорсет. Брекин Сити е моето семейство“. Чак на човек да му стане тъжно. В същото време мениджърът на тима Дарън Додс успява някакси да запази работата си и след края на кампанията. „Никога не видях никой да е с наведена глава. Дарън и отбора свършиха прекрасна работа, запазвайки добрия морал в съблекалнята“, казва президентът на клуба Кен Фъргюсън. Или просто никой не иска да е мениджър на такъв клуб, а, Кен?

2. Микронезия

Шокиращо за мнозина, тази островна държава разполага с национален отбор по футбол. Така или иначе когато Микронезия се включва в Атлантическите игри през 2015 в Гуам, никой не дава особени шансове на тима. Тук правим уточнението, че става въпрос за Федералните щати на Микронезия, а не за целия регион в Океания. Та страната с население от почти 105 000 души, пръснати по 607 острова, представя отбор от играчи, които никога преди не са играли заедно, а мнозина от тях започват въобще да ритат топка няколко месеца по-рано. „Повечето от тях никога не бяха напускали селата си. Закарах ги в Гуам, а те дори никога не бяха се качвали на асансьор. Беше като детска градина“ казва треньорът на тима Стан Фостър. Но поне в детската градина е забавно. Загубите, които Мирконезия понася, са три от най-тежките в историята на футбола. Отборът губи откриващия си мач с 0:30 от Таити, като девет различни играча бележат голове в този мач, а дори таитяните правят Хака-танц след края на срещата, подигравайки се на съперника си. Този крах е последван от нов разгром, този път с 0:38 от Фиджи, но дори тези поражения бледнеят пред това, което се случва в третия мач срещу Вануату. Двубоят завършва при резултат 0:46, а играчът на вануатанците Жан Калтак вкарва 16 гола и след края на срещата казва, че „са го пазили приблизително“. Така само за пет дни, Микронезия допуска фрапантните 114 гола без да отбележи нито един.

1. Ел Салвадор

И още една история от световните първенства. Когато Ел Салвадор някакси се промъква на Мондиала в Испания през 1982, никой не очаква планина от подвизи от скромния тим от Централна Америка. А те и не правят кой знае колко лошо първенство. Губят само с 0:1 от Белгия и 0:2 от Аржентина – доста приемливи резултати. Само че в първия си мач от турнира записват най-голямата загуба в историята на световните първенства и до ден днешен. Тя идва от състава на Унгария, а когато съдията дава край на срещата, таблото показва резултат 1:10. Разбира се, салвадорците си намират подходящите извинения за този резил. Те са последният отбор, който пристига в Испания след тридневно пътуване от Централна Америка. След това пък на тренировъчната им база няма топка, като те успяват да проведат първата си тренировка едва 24 часа преди началото на мача срещу унгарците. „Сякаш някой от нашите противници нарочно ни беше направил редица саботажи“, казва защитникът Хайме Родригес. Също така тактиката, която треньорът ползва, е силно офанзивна (нещо като Gung Ho на старите мениджъри). Капитанът на Унгария Тибор Найласи си спомня: „Те не бяха чак толкова слаби, колкото резултатът предполага, но постоянно се впускаха масово напред“. И когато Луис Рамирес Сапата вкарва за 1:5 и изпада в див екстаз, резервата на унгарците Ласло Кис казва: „Горките хорица, сигурно си помислиха че могат да ни бият“. That was cold, Laszlo, that was cold…

Един поглед назад във времето. Ще е интересно да се види кой как се е развил от тези играчи и кой къде е в момента. Има любопитни имена в този списък, в който попада и... Николай Михайлов. През ноември 2007-ма World Soccer публикува имената на 50-те най-вълнуващи тийнейджъри във футбола.

 

1. Садик Адамс - Атлетико Мадрид
Адамс никога не се появи за първия отбор на Атлетико. В момента се подвизава в 12-ия си клуб - ганайският Асанте Котоко, въпреки че нападателят своя международен дебют през 2017 г. и отбеляза веднъж в двата си мача за Гана.

 

2. Исмаил Айсати - ПСВ Айндховен
Донякъде номадска му кариера е успешна в Холандия, където той спечели три пъти Ередивизи, а след това продължи в Турция. Айсати декларира вярността си към Мароко през 2011 г. и записа две участия с националната фланелка.

 

3. Алешандре Пато - Милан
Пато наистина беше невероятно вълнуващ тийнейджър, но малцина щяха да предскажат, че това ще са върховите години от кариерата му. Бразилецът сега се наслаждава на богатствата на китайската Суперлига с Тиянджин Куанджан.

 

4. Андерсон - Манчестър Юнайтед
Бразилецът успя да се задържи в продължение на 8 сезона на "Олд Трафорд", макар че никой не е сигурен как. През това време той спечели 4 титли във Висшата лига и вкара своята дузпа срещу Челси на финала на Шампионската лига през 2008 година в Москва. Андерсон  се завърна в Бразилия през 2015 г., записвайки мачове за Интернасионал и Коритиба, преди да се присъедини към втородивизионният турски Адана Димирспор.

 

5. Джовани Дос Сантос - Барселона
Нападателят записа 100 мача за националния тим на Мексико, но се бореше да се утвърди в някой клуб до преминаването му в американската MLS в отбора на ЛА Галакси през 2015 година. Той напусна  Барселона в посока Тотнъм, където Хари Реднап беше разочарован от любовта на Дос Сантос към нощния живот в Лондон и разкри, че често е закъснявал за тренировките в понеделник. Последваха пребивавания в Ипсуич, Галатасарай и Расинг Сантандер, преди да поиграе повечко в Майорка и Виляреал, които предхождаха преминаването му в ЛА Галакси.

 

6. Гарет Бейл - Тотнъм
Може да сте чували за него. Счупи рекорда на световния трансферен пазар през 2013 г., когато се присъедини към Реал Мадрид за 85 милиона паунда.

 

7. Серхио "Кун" Агуеро - Атлетико Мадрид
Напусна Атлетико през 2011-та, за да се присъедини към Манчестър Сити, където стана рекордьор по отбелязани голове за клуба. Щеше да струва 38 милиона паунда преди да вкара онзи гол в добавеното време, с който Сити стана шампион на Англия 2012-та и измъкна титлата под носа на градския си съперник Юнайтед.

 

8. Боян Къркич - Барселона
След като подобри рекорда на Лионел Меси като най-младия играч, който вкара за Барса, нападателят на Испания не успя да се справи с натиска на очакванията. Имаше опити да направи нещо магическо в Рома, Милан и Аякс, преди да се присъедини към Стоук Сити, където отново се бореше със зъби и нокти за първия отбор. След пребиваването му под наем в Майнц, последвано от мачове в Алавес, той се завърна за Грънчарите (Потърс) в Чемпиъншип.

 

9. Брено Борхес - Сао Пауло
Големият момент на Брено беше преминаването му в  Байерн Мюнхен след публикуването на този списък. Но му беше трудно, защото травмите го изпращаха обратно центъра в низходяща спирала, в резултат на което той прекара една година в затвора, след като вилата му е изгоряла. Според изявлението на полицията: "Г-н Борхес е бил покрит от главата до петите в сажди, имал три запалки в джоба си и попитал дали може да се върне в Бразилия сега, когато къщата е изгоряла". Тогава се завръща в Бразилия, опитвайки се да преобърне хода на живота си в Сао Пауло и Вашку да Гама.

 

10. Херардо Бруна - Ливърпул
Полузащитникът, който Ливърпул измъкна от Реал Мадрид, казва, че оттеглянето на Рафаел Бенитес е прекратило надеждата му да пробие на "Анфийлд". В последствие той се присъедини към Блекпул преди да порита още в Уеска, Транмиър и неучастващите в Лигата Уайтхоук и Акрингтън Стенли. След това се премести в Канада в тима на Отава Фюри. 

 

11. Анхел Ди Мария - Бенфика
Ди Мария понастоящем играе в ПСЖ. Преди това беше в Реал Мадрид, в който премина от Манчестър Юнайтед, където игра през сезон 2014-15.

 

12. Диего Буонаноте - Ривър Плейт
Плеймейкърът се премести в Европа, след беше замесен в автомобилна катастрофа като шофьор на превозно средство, с което се е ударил в дърво, а тримата пасажери загуват. Националът на Аржентина до 23 години игра за Малага, Гранада и АЕК Атина, преди да се върне в Южна Америка и да облече екипа на Универсидад Католика от Чили.

 

13. Франко Ди Санто - Аудакс Италиано
Централният нападател се присъедини към Челси през 2008 г., но се бореше да се наложи сред титулярите на сините. Той остана в Премиършип, където игра за Блекбърн и Уигън, преди да се премести в Германия и да облече последователно екипите на Вердер Бремен и Шалке. След това подписа с Аудакс Италияно, което е добре за визитката ви във Football Manager.

 

14. Макаули Крисантус - ФК Абуджа
Бившето златно момче от Нигерия се премести в Хамбург, но не успя да убеди в качествата си нито един от 10-те треньора, които имаше за 6 години, че е достоен да играе редовно. Последваха 2 години в Лас Палмас, след това в Германия и сега той намери себе си във Финландия.

 

15. Карим Бензема - Лион
Вероятно оправдано влизане в игра. Да, честно.

 

16. Думитру Копил - Хартс
Хартс - да, истински играч на Сърцата от шотландската Висша лига - победи на халфа над Ливърпул и Селтик, но не е нужно те да се притесняват. След като не успя да пробие на "Тайнкасъл", Копил се завърна в Румъния, където се отдалечи от островната действиелност. 

 

17. Фабио - Манчестър Юнайтед
Дори не е най-добрият играч в семейството му, но все още е стабилен в Нант, където се озова след лутания във Висшата лига и Чемпиъншип.

 

18. Кермит Ерасмус - Суперспорт Юнайтед
Вероятно не е добър знак, когато футболният клуб звучи още по-добре от играча. Премести се във Франция с екипа на Рен, който го изпрати назаем в Ланс, а сега изглежда, че пътува някъде из Европа. Най-скоро това беше в Швеция и Португалия.

 

19. Фабио Коентрао - Бенфика
Напусна Бенфика, за да се присъедини към Реал Мадрид през 2011 г., но никога не е успя да убеди, че е достатъчно добър, за да бетонира мястото си отляво. Все пак той спечели две Шампионски лиги, докато записа 50-тина мача за Португалия преди да напусне "Бернабеу", за да се присъедини към Рио Аве.

 

20. Маруан Фелаини - Стандарт Лиеж
Всъщност, не можем да си представим Фелаини млад, с игра с лакти и коса, но пък свеж. Това просто не работи. Отиде, за да стане любим син на Жозе Моуриньо.

 

21. Гилерме - Крузейро
Премести се в Динамо Киев след ЦСКА Москва, преди да се върне в Бразилия. Нападателят изпробва късмета си в Европа още веднъж в Турция, но се завърна в бразилския Коринтианс.

 

22. Дамиан Исмодс - Спортинг Кристал
Атакуващият полузащитник успя да се уедини в Ла Лига със Сантандер, преди да се върне в Перу, където сега играе за чудесното име Спорт бойс.

 

23. Лоренцо Ди Силвестри - Лацио
Един от само двамата италианци, които попаднаха в списъка. Ди Силвестри успя да запише 6 мача за Скуадра адзура, след като напусна Лацио през 2009 г. Десният краен защитник сега играе за Торино, след като игра във Фиорентина и Сампдория.

 

24. Нур Хадрия - Клуб Африкен
Премести се в "опияняващите  височини" на молдовския футбол, не успя да се аклиматизира и се върна в Тунис.

 

25. Рабиу Ибрахим - Спортинг Лисабон
Веднъж наречен "новия Джей-Джей Окоча", Ибрахим отказа професионален договор преди да отиде в ПСВ Айндховен. След това той записа 17 мача в шотландската Висша лига с екипите на Селтик и Килмарнък, а сега играе за Слован Братислава.

 

26. Керлон - Крузейро
Известен с дрибъла, след като той се сблъсква с топката, а след това я балансира на главата си, Керлон се опита да спечели късмета си в Европа с Интер, където се пресъедини с Марио Балотели. "Марио имаше навика да пристига на тренировка преди всеки друг и да пикае на всички футболисти в обувките", каза той пред ESPN. - "Беше много смешно". Закачки. Сега се "пенсионира", след като игра за 10 други клуба, които поне половината от тях не сте чували. 

 

27. Тони Кроос - Байерн Мюнхен
Все още дърпа конците в халфовата линия на Реал Мадрид, след като имаше куража и интелигентността да каже "не" на Дейвид Мойс.

 

28. Хуан Мата - Валенсия
За разлика от Кроос, Мата прие офертата на Мойс да играе за Манчестър Юнайтед, където играе сравнително добре.

 

29. Лулиня - Коринтианс
Разпръсната кариера някъде около и в Бразилия преди да продължи в Южна Корея, ОАЕ и Кипър.

 

30. Сапол Мани - Мараната
Того - Либия - Алжир - Молдова. Какво пътуване!

 

31. Кристиан Назарит - Америка де Кали
Най-доброто, което някога се е случвало на колумбиеца, е годината в Чикаго Файър през 2011-та.

 

32. Рансфорд Осей - Медема СК
Десетилетие по-късно, нападателят все още не е достигнал двуцифрен брой ан своите голове, след като опита късмета си в Гана, Израел, Холандия, ЮАР и Литва.

 

33. Аарон Нигуес - Валенсия
По-големият брат на Саул не успя да се утвърди във Валенсия, но представляваше двата клуба от Старата фирма (Old Firm), когато игра под наем в Селтик и Рейнджърс. Сега се подвизава в Малайзия.

 

34. Данали Опаре - Ашанти Голд
Десният бек се премести в Европа, за да се присъедини към втория отбор на Кралете - Реал Мадрид Кастила, и сега играе в Антверпен, като за кратко се отби в Стандарт Лиеж, Порто, Бешикташ, Аугсбург и Ланс. Друг скъпоценен кадър за Football Manager.

 

35. Фран Мерида - Арсенал
Не успя да направи пробив в Арсенал, като същото беше положението и преди това в Атлетико Мадрид. Свързан беше с Лийдс, като игра за Осасуна миналата година.

 

36. Николай Михайлов - Ливърпул
Синът на бившия вратар и капитан на България - Борислав Михайлов, никога не успя да се приближи до първия отбор на Ливърпул. Всъщност, феновете на Левски, от който Ливърпул купил вратаря, вярвали, че той е запазил целта си само на основата на неговото потекло.

 

37. Mесут Йозил - Шалке
Не се представи много зле.

 

38. Андреа Русото - Белинзона
Флиртува за кратко със Серия А - Тревизо и Наполи, но оттогава прекара по-голямата част от времето си в италианския второ и треторазредни отбори. 

 

39. Ренато Аугусто - Фламенго
Бразилецът имаше задоволителни 5 години в Германия с Байер Леверкузен, преди да се върне в Бразилия на път към Китай, където в момента играе за Пекин Гуоан.

 

40. Анри Сайве - Бордо
Попитайте феновете на Нюкасъл колко вълнуващо е, когато той направи своите пет изяви за Свраките, откакто се присъедини към клуба преди повече от две години. Сега е под наем в Бурсаспор.

 

41. Майка Ричардс - Манчестър Сити
Ричардс бе наранен от Фабио Капело, а бившият защитник на Англия се бореше да убеди всички, че става. Все още е в Астън Вила, въпреки че тренира рядко заради хронична травма.

 

42. Алексис Санчес - Удинезе
Не беше толкова вълнуващ тийнейджър, като Кермит Ерасмус. Очевидно.

 

43. Серджио Тейшейра - Челси
Една от звездите на Челси под наем - халфът не успя да се класира да играе в най-високите нива в Англия и Испания, а сега рита за Овиедо в Сегунда дивисион.

 

44. Марек Сухи - Славия Прага
Централният защитник направи прилична кариера, стигайки до капитанската лента Чехия, като игра още ЦСКА Москва и Базел, където все още се подвизава.

 

45. Иван Ракитич - Шалке
Постигна много. И е справедливо. 

 

46. Абду Разак Траоре - Розенборг
Нападателят в момента играе в Турция, след като пристигна там, отбивайки се преди това в Полша, след като не успя да направи необходимото за своето развитие в Розенборг.

 

47. Карлос Вела - Арсенал
Друго чудо на Арсенал, където той никога не е демонстрира своя потенциал, въпреки впечатляващото представяне в Реал Сосиедад. Сега е лицето на ФК Лос Анджелис.

 

48. Тио Уолкът - Арсенал
28-годишният футболист  прекара 11 сезона в Арсенал и е натрупа 47 участия за националния на Англия. Ще оставим вие да прецените развитието му.

 

49. Гергъри ван дер Вил - Аякс
Напусна Аякс след седем сезона, а след това игра за четири години в ПСЖ. Сега е в Торонто след кратки одисеи във Фенербахче и Каляри. Срещу името му стоят и 46 участия с националния отбор на Холандия. 

 

50. Евер Банега - Бока Хуниорс
Полузащитникът се премести в Европа, за да играе във Валенсия и то не много след публикуването на списъка. На терена той се отличаваше в Лос Че и Севиля.

Само двама футболисти са вкарали голове в 6 мача за първенство от 22 декември насам. А защо тази дата ли? Това беше първият мач на Оле Гунар Солскяр, начело на Манчестър Юнайтед, с който стартира серията му от 10 мача без загуба до момента - 9 победи и едно равенство във всички турнири.

 

Единият футболист е Лионел Меси, който е вкарал във всичките 8 двубоя, в които е взел участие в Ла Лига, а другият е Маркъс Рашфорд - 21-годишният нападател на Манчестър Юнайтед. Той се разписа при визитата на Кардиф (5:1) след три минути игра в Уелс.

 

След заминаването на Жозе Моуриньо от Манчестър, тимът се преобрази и започна да играе по различен начин, с доста повече настроение. 

 

Процентът на КПД на Рашфорд за Юнайтед и много добър и той показа, че може да печели сам мачове, по-точно да ги решава. След попадението срещу Кардиф, той се разписа последователно срещу Борнемут, Тотнъм, Нюкасъл, Брайтън. Пропусна да реализира при равенството у дома 2:2 с Бърнли, но го стори при визитата на Лестър (1:0) през изминалия уикенд.

 

Само трима футболисти от топ първенствата на Европа имат повече отправени от Рашфорд (4.95 средно на мач) удари средно за 90 минути - Фабио Куалярела (5.05), Лионел Меси (5.48) и Кристиано Роналдо (6.63). Същите трима, заедно с Хари Кейн (3.5) и Килиян Мбапе (3.68), задминават Рашфорд (3.48) по точни удари в рамките на вратата. Естествено, пак средно за мач.

 

Само двама нападатели в Европа - Родриго Морено и Александър Лаказет, имат повече успешни дрибъли от Маркъс Рашфорд (13), когато се изправят "ек на ек" срещу свой противник. 

 

Успеваемостта в подаванията му е 84.27 процента - тритата най-добра от 99 футболисти, взели участие в минимум 5 мача за първенствоот Топ 5 в Европа от 22 декември насам. Другите двама са Шейк Тимите (Амиен) и Хьон-Мин Сон (Тотнъм). 

 

Със сигурност данът, който Рашфорд дава за Юнайтед в ерата Солскяер, е много голям. Но той е млад и тепърва ще продължава да радва феновете. 

 

Трябва да се отбележи, че друг фактор, барометърът на отбора за момента е Пол Погба. След напускането на Моуриньо и идването на Солскяер, френският национал и световен шампион с Петлите от 2018-та, коренно преобрази играта си. Лидер, основен футболист в схемата, подавания, голове. Какво повече?

 

Със сигурност Пол Погба започва да си възвръща най-добрата си форма, не мислите ли?

 

Ето и статистиката му до момента във всички турнири:

 

срещу Кардиф = две асистенции

 

срещу Хъдърсфийлд = два гола

 

срещу Борнемут = два гола

 

срещу Нюкасъл = Х

 

срещу Тотнъм = асистенция

 

срещу Брайтън = гол

 

срещу Арсенал = асистенция 

 

срещу Бърнли = гол

 

срещу Лестър = асистенция