Изпълнителният директор и от доста време насам всеобщ "любимец" на феновете на Левски Иво Тонев побърза да им се подмаже с изявление пред медиите след поредната среща между ръководство и публика тази вечер. На нея освен него присъстваха още старши-треньорът Илиан Илиев и членът на Управителния съвет на клуба Николай Илиев.

 

"Нормално е феновете да не бъдат доволни след случилото се. Казахме си много неща. Феновете на Левски са най-великите", каза Иво Тонев след срещата, а някои медии дори побързаха да обявят "сключено примирие" между двете страни - нещо, което категорично не отговаря на истината.

 

Привърженици на Левски, присъствали на срещата, са категорични, че нищо съществено не се е казало. В този тон бе и мнението на лидера на НКП Владимир Владимиров-Гугутката. Ултрасите от Сектор "Б" единствено харесали държанието и казаното от Николай Илиев.

 

Общо-взето хората от футболния клуб са се оправдавали с едно и друго за краха срещу ФК Сараево и почти директно си признали, че са подценили съперника. Феновете пък са поискали в бъдеще отговорните фактори на "Герена" да застават зад тях, така както НЕ направиха на два пъти тази година - на мача с Литекс в Ловеч за първенството и в Сараево.

 

Освен това стана ясно, че се връща "Л"-то на екипите тип "рекламна брошура" още за първия мач от първенството срещу Черноморец, а старата и обичана от "синята" публика емблема ще падне от тях.

Председателят на Националния клуб на привържениците на Левски Владимир Владимиров коментира пред медиите резултата от срещата с изпълнителния директор Иво Тонев, старши-треньора на "сините" Илиан Илиев и члена на Управителния съвет Николай Илиев.

 

"Срещата беше ползотворна. Ние сме тук, за да им дадем самочувствие. На нас това ни е животът и няма как да се откажем от Левски. Поискахме нещата с Търнава и Сараево да не се повтарят, но това са едни срещи, на които много от хората си казват техни болки. Не стана такава среща, каквато трябваше. Нищо конкретно не решихме на тази среща. Бил съм и преди на такива срещи - обикновено така става, не съм обнадежден", каза Владимиров.

 

"Гаджев трябва да си върне формата, в която беше преди време. Илиан Илиев твърди, че той е един от най-добрите му играчи, повечето от феновете не го харесват. Той вечно ни е обиден за нещо. За мен е странно, че се нападат само двама човека, но специално Влади трябва да знае какво е Левски. Какво да нападат Опоку? Той е дошъл тук, харесали са го, не знам какво са му харесали, но той е тук и си чака заплатата", продължи Гугутката.

 

Той се изказа остро и срещу най-актуалния трансфер в Левски – привличането на Димитър Везалов от Берое: "Тук като казаха, че Иво Иванов не е в Левски, избухнаха овации, но разбрахме, че сме взели друг футболист, на когото не му знам името. Разбирам да бяхме освободили Иво Иванов и да вземем някой качествен играч, а сега..."

 

"Остава ни само да подкрепяме Левски. Родени сме на този стадион и ще умрем тук. Много пъти съм бил спасителят на тия примадони само и само да не бъдат хванати и пребити от феновете. Дано да няма повече такива срещи, моля се на Господ да няма повече такива срещи. Що се отнася до отношението към феновете в Сараево, след като излизат да играят без привържениците, това значи, че Левски е един малък отбор", завърши Владимир Владимиров.

 

ВИДЕО С ИНТЕРВЮ НА ГУГУТКАТА СЛЕД СРЕЩАТА - ТУК!

На 5 ноември цялото внимание на любителите на балканския футбол ще бъде насочен към Сараево, където един срещу друг ще се изправят вечните съперници Железничар и ФК Сараево.

Срещата в 18:00 ч. на култовия стадион "Гърбавица" противопоставя два отбора, които в момента поделят второто и третото място в местната Премиерлига и са само на три пункта зад лидера Широки брег.

Домакините определено ще имат предимство в мача, тъй като във връзка с последните инциденти в босненския футбол Комитетът за нормализация на положението (как само звучи!) в Босненската футболна федерация забрани посещението на гостуващи фенове за мача.

От ръководството на Сараево веднага реагираха и със специална декларация, в която нарича решението "повърхностно" и нарича разрастващото се хулиганство "резултат от инструментализирането на феновете за най-долни политически цели".

По ирония на съдбата първия отекнал залп от тази своеобразна война бе даден от феновете на Железничар, които провалиха шампионатния мач на своя тим срещу шампиона Борац (Баня Лука) през септември.

Още в 28-ата минута любимият им тим остана с човек по-малко и те обсипаха терена с предмети. Това доведе до прекратяването на мача, което пък отприщи агресия сред ултрасите на домакините, които потрошиха няколко полицейски коли.

Саботиран бе и бенефисът по повод 90-годишнината на Железничар срещу Хайдук (Сплит) в началото на октомври. Тогава поддръжниците на "Жельо" (галеното име на Железничар) се проявиха по-скоро като хайдушката чета на Жельо войвода и атакуваха близо 200-та гостуващи фена.

Улиците на Сараево се превърнаха в бойно поле на битката между ултрасите на "Маниаците" (феновете на Железничар) и "Торсида" (тези на Хайдук), а наличието на близо 10 тежко ранени наложи отменянето на мача.

Хубаво е горните редове да стигнат до президента на Локомотив (Пловдив) Константин Динев, който на всеослушание обяви, че заедно с колегата му от Цървена звезда Владан Лукич ще направят Балканска лига.

Без да правим лоша реклама на Босна, сме длъжни да отчетем, че там насилието се приема за нещо нормално и дори скорошната атака над американското посолство в Сараево не се разглежда като нещо изключително.

Най-лесното от всичко е да се обвинява войната за това, но в случая думите на големия писател Момо Капор, че "изранените сараевски квартали лижат раните си като котараци след сбиване" е меко казано актуална.

Що се отнася до самото съперничество между Железничар и Сараево, то датира от 1946 г., когато вторият тим е основан под името Торпедо.

"Жельо" води началото си от 1921 г. и както личи от името му, е създаден от железопътни работници и е първият босненски клубен тим в шампионата на Югославия (12-о място през сезон 1946 - 47).

Местните партийни функционери обаче решават да направят осигурилия си място в елита за следващия сезон чрез плейоф Торпедо витрина на сараевския футбол и "командироват" там голяма част от играчите на Железничар.

Останалите играчи на "железничарите", начело с опитния Йошко Домороцки обаче си го връщат с лихвите и още в първия приятелски мач с новия тим, го разбиват с 9:1. Впоследствие Сараево се представя катастрофално в елита и завършва на последно място в класирането.

За първото дерби помежду си на ниво Съюзна лига на Югославия двата отбора трябва да чакат до 1954 г.

Те имат общо три титли на СФРЮ - Сараево през 1967 и 1985 г., Железничар през 1972. При всеки един от тези случаи големият съперник е поне пет места надолу и така нито едно дерби не е със залог титлата.

След независимостта на Босна картината не се променя кардинално заради нашествието на множество отбори еднодневки (вижте колонката вдясно), но за разликата от преди и след Югославия могат да говорят отборите на Славия, Сливен, Левски и Литекс.

През 1982 г. "белите" срещат ФК Сараево и след 2:2 в София удържат същия резултат и на "Кошево" преди да получат два гола в последните три минути.

През 1984 г. Сливен пък среща "Жельо" за Купата на УЕФА и въпреки успеха с 1:0 при Сините камъни, е разбит с 5:1 в реванша (с хеттрик се отчита Бахтич).

За сравнение, след войната Железничар на два пъти среща български отбори, като в първия случай с него се изгаври Левски на Люпко Петрович (общ резултат 0:4 през 2001 г.), а във втория известният с "успехите" си в Европа Стойчо Младенов (2:1 и 7:0 за неговия Литекс през 2004 г.).

Така че дори и при липсата на феновете на Сараево, наричащи се "Хорде Зла" ("Злата орда"), шоуто по трибуните ще бъде по-добро от това на терена.

И дори и отборът-гост да победи с 6:1, не очаквайте някой да вземе пример от Един Джеко и да се осмели да покаже шест пръста на домакинските фенове...

Божидар Иванов, sport.webcafe.bg

На 5 ноември цялото внимание на любителите на балканския футбол бе насочен към Сараево, където един срещу друг се изправиха вечните съперници Железничар и ФК Сараево.

 

Срещата на култовия стадион "Гърбавица" противопостави два отбора, които в момента поделят второто и третото място в местната Премиерлига и са на 6 пункта зад лидера Широки брег.

 

Домакините от Железничар имаха предимство в мача, тъй като във връзка с последните инциденти в босненския футбол Комитетът за нормализация на положението в Босненската футболна федерация забрани посещението на гостуващи фенове за мача.

 

Железничар спечели с 1:0, а информация от бившата югорепублика гласи, че на срещата са присъствали и фенове на ФК Сараево, но без знамена, шалове и транспаранти.

 

Атмосферата обаче бе на ниво.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Запалянковците на Левски от НКП (Национален клуб на привържениците) излязоха с остри думи спрямо отбора и ръководството. Феновете благодарят на онези, които бяха на мача в Сараево и преживяха тежкото пътуване до Босна и Херцеговина, заради обтегнатата обстановка, която се създаде между двете агитки след двубоя в София. Левскарите са обидени на отбора, защото е започнал мача, въпреки че "сините" запалянковци не бяха се настанили на трибуните.

 

Пълният текст с декларацията на Сектор "Б":

 

От името на НКП изказваме най-искрената си благодарност и възхищение към всички повече от 350 сини сърца, които изживяха и превъзмогнаха ада наречен Босна, направиха и немислимото, само и единствено водени от идеята да запазят честта на името Левски!

Изтърпяха всички провокации, всички диващини и всички цигански опити на тази подчовешка сараевска сган да малтретира български граждани с паспорти на Европейския съюз. Хората дълго време ще си спомнят за ужаса, който преживяха... Направиха го заради Левски! Заради същия този Левски и неговите пародия на футболисти и ръководство, които дори не удостоиха с един-едничък поглед трибуната, където трябваше да са сините момчета и не се поинтересуваха защо тя беше празна за повече от 20 минути.

Не се почудиха защо сините сърца ги няма, не се поинтересуваха какво се случва и какви гаври са принудени да изтърпяват отвън, третирани като животни. Футболистите и ръководството на Левски не се интересуват от привържениците си! Слабоумните клишета и хвалебствия, които се повтарят от време на време, след някой силен мач, не означават някакъв действителен момент на отношение, интерес и уважение. На никой не му пукаше, че някой се гаври с феновете на Левски и не ги допуска на стадиона.

Така беше и в Ловеч, когато тръгнахте да си ритате топката, докато повече от 2000 човека не бяха допуснати на трибуните. Истинските отбори в света, не пародийните, истинските, не започват мач докато и последният техен привърженик не влезе на стадиона! Не далеч в миналото и в Левски се постъпваше по този начин. Но не и вие. Вие сте доказали отлично, че нямате съвест, а нямате и чест и достойнство. За вас привържениците на Левски не представляват някаква клубна ценност, за вас те не олицетворяват Левски. Явно не на шега си мислите, че вие сте Левски!? Знаем, че ви е най-добре по трибуните да няма никой, за да не може обидчивите и лесно раними души на футболните спектакълмейкъри да чуват дюдюкания по свой адрес.

Най-отговорно ви заявяваме, че ако още веднъж се случи подобно нещо, ако още веднъж покажете такова надменно неуважение към нас, които минаваме всички кръгове на ада заради вас, не ние няма да влезем на трибуните, а вие няма да започнете мача!

Дали някой от вас се интересува през какво са минали някои хора, за да отидат във враждебна Босна и да ви подкрепят? Въпреки всичко! Въпреки заканите за кланета, убийства и прочие. Дали знаете, че някои хора са пренебрегнали семейство, приятели, работа, измолвали са пари, взимали са заеми, нощни смени, само и само за да могат да защитят името, честта и достойнството на Левски и България.

Дали изобщо на някой в този клуб му пука за нещо, свързано с Левски? Или най-святото място и време са офисът на Баждеков в деня, в който се дават заплати. Каква беше вашата реакция, когато босненските подчовеци безчинстваха в православен храм? В емблемата на София. В един от символите на България? Къде бяхте вие? Дали някога ще вземете отношение по някой въпрос? Дали някога ще тропнете по масата като истинска институция, каквато е Левски?

Ние за пореден път спечелихме битката и мача и излизаме от него с високо вдигнати глави. Вие за пореден път написахте с дебели и дълбоки букви имената си на стената на позора! Правите абсолютно всичко по силите си, за да ни откажете от любовта на нашия живот! Само че ще ви кажем нещо пряко очи и е задължително да го запомните! Милиони пъти е по-голям шансът вие да се откажете и да изчезнете от този отбор, отколкото ние! Добре е да го знаете...

Душа и сърце за Левски София!

ЛЕВСКИ ДО ГРОБ!!!

На 26 юли (четвъртък), от 22.00 ч. Диема ще излъчи пряко мача-реванш между Сараево и Левски. След като вчера отборът на „сините” стартира успешно участието си във втория предварителен кръг на Лига Европа и се наложи над Сараево с 1:0, следващият четвъртък зрителите на Диема ще станат свидетели и на гостуването на българския отбор на стадиона в Сараево.

В същия ден, от 20.00 ч. по Нова ТВ, футболните фенове ще могат да проследят и домакинската среща между ЦСКА и Мура (Словения) на стадион „Васил Левски”.

Феновете на Левски са купили над 1000 абонаментни карти за сезон 2012-2013 година, твърди "Гонг". Фактори в клуба признаха, че тази бройка е била актуална до вчерашния ден, а днес се очаква тя да стане и още по-сериозна, защото много запалянковци минаха през стадиона, за да си купят билети и карти по повод утрешната среща с ФК Сараево от турнира Лига Европа.

 

Ръководството на клуба от "Герена" припомня на своите запалянковци, че пушенето на стадиона е забранено и нарушителите може да бъдат санкционирани. Левски се погрижи, както обикновено и направи специални програми за мача със Сараево. На корицата очаквано е новият старши треньор на клуба – Илиан Илиев.

 

По-късно тази вечер ще има информация и колко билети са купени до този момент за двубоя с отбора от Босна и Херцеговина. Интересът към срещата е повече от добър, като през целия ден на касите е имало запалянковци, които си взимат билети.

Жребият за евротурнирите вече е изтеглен, а всеки от родните отбори знае кой ще е неговият противник. Безспорно най-труден е съперникът на шампиона Лудогорец, на който се падна да играе срещу първенеца на Хърватия Динамо Загреб в квалификациите на Шампионската лига. Феновете на разградчани не трябва чак толкова да се кахърят от съперника и неговата сила, тъй като имат по-атрактивна дестинация от всеки един от останалите ни родни отбори.

 

Столицата на Хърватия е наистина красив град, който ежегодно привлича много туристи. Там има какво да се види, а от друга страна амбициозната селекция на Лудогорец може да се легитимира именно в Загреб. Разградчани са домакини в първата среща, като тя ще се състои на 18-ти юли, а реваншът в Загреб е насрочен за седмица по-късно – 25-ти юли.

 

 

Предполагаме, че собственикът на Лудогорец - Кирил Домусчиев, ще осигури място в чартъра за част от феновете на зелено-белите, които искат да подкрепят тима срещу Динамо на "Максимир". Бройката на привържениците на орлите ще зависи и от резултата в първата среща в Разград.

 

Малко над 1 000 км е разстоянието от Разград до Загреб, което с автомобил може да се измине за 15-тина часа. С автобус е доста по-дълго, близо 24 часа. Най-прекият път е Разград - Плевен - Монтана - Белоградчик, след което следва преминаване на българо-сръбската граница. Оттам Зайчар - Палилупа и след Сремска Митровица влизане на хърватска територия. Славонски брод, Градишка, Новшка, Кътина, Иванич град и Загреб. 

 

Нощувки в Загреб могат да се намерят, както в хотели, така и в хостели. Цените варират от 20 до 35 евро на легло, като повечето варианти включват и закуска.

 

 

Другият наш представител, който знае със сигурност своя съперник е Локомотив Пловдив. Финалистът за Купата на България стартира участието си в турнира Лига Европа от ІІ квалификационен кръг, като жребият не бе благосклонен към смърфовете и ги хвърли на холандския Витес. На 19 юли черно-белите приемат жълто-черните, като има три варианта за стадиона, където ще се изиграе срещата - "Георги Аспарухов" в София, "Градски" в Ловеч и "Лазур" в Бургас. Реваншът е на 26 юли в Арнем.

 

За да се стигне до Холандия има няколко варианта за феновете на Локо Пд. Единият, който е и по-бърз, и по-удобен, е със самолет. От България няма директни полети до Арнем, тъй че единственият вариант е София - Айндховен и след това с влак до Арнем. Към днешна дата с Wizz Air цената на такъв полет е 397 лева, като тръгването е рано сутринта на 26 юли от Терминал 1, а връщането на 28 юли отново с полет от Айнховен. 

 

Влакът от Айндховен до Арнем е с цена около 15 евро в посока, а разстоянието от 85 км се изминава за не повече от 45 минути. 

С автомобил или автобус е по-евтино, но пък доста по-дълго. От Пловдив до Арнем са 2 200 км, което се изчислява в едно денонощие път в най-добрия случай.

 

Маршрутът е Ниш - Загреб - Грац (Австрия), Нюрнберг (Германия) - Франкфурт - Кьолн - Дюселдорф и след това Арнем, който е много близо до границата с Германия.

 

 

Голяма е дилемата пред феновете на ЦСКА - дали техните любимци да се изправят срещу азербайджанския Баку или пък срещу словенския Мура. По-добрата и цивилизована дестинация е тази до Словения, а по-точно до Мурска Собота, от където е и местният Мура. В по-добра форма на този етап е обаче Баку, което предполага над 2 700 км преход до столицата на Азербайджан.

 

Този маршрут е с преход през Турция, а входът в южната ни съседка е през граничния пункт "Свиленград". След това се следва посока Истанбул, Измит, Болу (където в момента отборът на ЦСКА е на подготвителен лагер) и Самсун, който е с излаз на Черно море. 

 

Пътят преминава през почти цялата северна морска ивица на Турция, следвайки Орду, Гиресун, Акчаабат, Ризе, Пазар, след което се влиза в Грузия и преминаване през Кутаиси, Кашпи, Тбилиси и т.н. 

 

Следва преход през Азербайджан, който е доста дълъг и е нужна някъде поне една нощувка по път. Маршрутът преминава през почти цялата страна от Запад на Изток, за да се стигне до Баку, който се намира на границата с Каспийско море.

 

Първият мач на ЦСКА е на 19 юли като гост, а реваншът на 26 юли. За съжаление няма полети до Баку, а вариантът за самолет е само чартър.

 

Далеч по-добре ще е за феновете на ЦСКА тимът на Стойчо Младенов да играе с Мура, тъй като разстоянието от София до Мурска Собота е 931 км. Това означава, че близо 10 часа е преходът с автомобил. Дестинацията е Пирот - Ниш - Чукарица - Славонски брод в Хърватия, както и Дуго село до Загреб, Летение, Лендава и Мурска собота.

 

Малка част от пътя минава и през Унгария, която граничи със Словения. Със сигурност в Мурска собота, освен река Мура, могат да се видят още доста неща.

 

 

Във ІІ предварителен кръг на Лига Европа стартира и участието на Левски в евротурнирите. Дестинацията за феновете на сините е Босна и Херцеговина или Малта. Съперникът на тима на Илиан Илиев ще бъде излъчен от сблъсъка Сараево - Хибърниънс, като първият двубой е в Босна, а реваншът на Острова на Рицарите. Безспорно по-класният отбор е този на Сараево.

 

Пътуването до Малта е ясно - само със самолет, докато до Сараево има и вариант за автомобил и автобус. Пътищата, по които може да се достигне бившето олимпийско селище, са два - през Сърбия или Сърбия, Македония, Черна гора и Босна. 

 

Най-приемливият и най-кратък вариант е само през Сърбия и директно влизане след това в Босна и Херцеговина. От София до границата на Сърбия с Босна са 450 км, а оттам още 150 км преход до Сараево, което сумарно прави 600 км. - т.е. не повече от 7-8 часа път, без да се брои престоят на граничните пунктове. При това положение нощувка не е нужна, което предполага една наистина бърза и евтина екскурзия за левскарите до Сараево. 

 

Сините трябва по програма да са домакини в първата среща на 19 юли, а на 26-ти да гостуват на своя противник.

Футболният туризъм е тръпка, която колкото и да се описва, до зрителя/читателя/слушателя едва ли може да достигне всичко, което си преживял, колкото и да се стараеш да го направиш съпричастен. Друго си е да усетиш, да съпреживееш, да ти настръхне кожата, ако трябва дори да ти се разтреперят мартинките, но да си там. Както се казва, има неща, които не се купуват с пари, нито с време. Едно от тях бяха тези 36 часа, за които Левски трябва да получи своите благодарности, а някои привърженици на сините да получат своите кавички. Вече стана дума за събитията съпътстващи мачовете на сините със Сараево от Лига Европа. В този уж чисто спортен сблъсък бяха примесени история, войни, кръв, вероизповедание, отмъщение и какво ли още не. Но всичко по реда си.

 

Представете си, че сме били под турско робство не до 1878 година, а съвсем доскоро, да речем допреди десетина години. И отивате някъде на футболен мач в чужбина, където в противниковия сектор издигат плакат, с който ви бъзикат точно за това как еди кой си паша и не знам си кой си ефенди са клали народа ни като животни. И след една седмица същата тази публика трябва да гостува в София. Как ще посрещнете същите тези "майтапчии"?Ето това накратко бе предисторията преди мача реванш между Сараево и Левски в столицата на Босна и Херцеговина. Дни преди тръгването тези, които се стягахме за път, бяхме сравнени с обикновени луди, тъй като напрежението наистина бе ескалирало до размери извън заяждания по форумите в Интернет. Щом премиерите на две страни се заемат да успокоят обстановката преди спортно мероприятие, значи става дума за нещо сериозно и притеснително. Но тъй като футболният туризъм, както вече стана дума, е необяснима и неповторима тръпка, с група колеги счетохме за ненужно да отговаряме на всеки, който малко или много се притесняваше за сигурността ни предвид на създалата се ситуацията.

 

Като един от малкото журналисти, които между двата мача бяха написала гражданската си позиция за проблема и съответно бяха награбени от водача на сините привърженици заради прекаленото раздухване на "един тапет", нямаше как да откажа планираното пътуване до Сараево с автомобил. Един нищо и никакъв си тапет бе разярил десетки хиляди хора, които още ближат рани от пресните военни събития. Представяте ли си – един тапет. Ама кой да обясни на г-н Владо Владимиров, че разликата от един тапет от "Домко" до оня тапет от сектор "Б" е като разликата от Голф 2 до Ферари Ф12 Берлинета. И едното и другото са автомобили, нали? В резултат на този тапет, не един и двама запалянковци на Левски съвсем резонно се отказаха да пътуват за реванша в Сараево. Не всеки би махнал лековато с ръка и лесно би се абстрахирал от непрекъснатите обаждания от типа на "луд ли си, къде отиваш".

 

Когато обаче си бил на взривоопасни дербита като Фенербахче – Галатасарай, ПАОК – Арис, десетина пъти Селтик – Рейнджърс, после Ливърпул – Евертън, Тотнъм – Арсенал, Челси – Тотнъм, Ман Юнайтед – Ливърпул и разни от този род, няма как да се изплашиш от Сараево – Левски и то при положение, че два дни преди мача от най-високо държавно ниво гарантираха сигурността на свободно придвижващите се запалянковци и журналисти от България. А и знаехме, че БФС е командировал в Босна Ели Ваташка, която е топ-специалист в работата със запалянковци и контакти с полиция и какви ли не още институции навсякъде по света. Пък и все пак живеем в 21 век и дето се вика егати и развития свят, щом в цивилизована Европа може някой да не иска да отиде на мач заради "един тапет".

 

Скачаме направо в дълбокото. 26 юли, 2012 година, четвъртък следобед. С колеги сме на границата между Сърбия и Босна в часа, уречен от ръководството на Левски за сбор на всички, които се придвижват със собствен превоз. Ситуацията е меко казано необикновена. Границата и митницата са няколко бараки, бариерите са дървени и се вдигат и спускат на ръка, прашно е, горещо е, а наоколо се извършват смущаващи действия. Тежко въоръжени здравеняци от не знам си кое подразделение на босненската полиция, които са командировани на границата, явно имат за цел да намерят точно определена игла и я търсят в пет автобуса и още толкова български автомобила. Ние се легитимираме като журналисти и нашата кола не я пипат, но всичко останало е изтарашено точно като все едно търсят игла, в която има микрочип или с рецептата на "Кока-Кола" или с парола за съществуването на вечен световен мир – сами си представете за какво претърсване и обиски става въпрос. Дори се преглеждаха надписите на знамената и шаловете, а един запалянко на Левски не бе допуснат да продължи с другите, защото има присъда да не посещава футболни мачове за някакъв период от време. Тоест, полицията на Босна бе подготвена отлично за гостуването на сините. Там имаше и двама български цивилни полицаи, които оказваха съдействие на колегите си от Сараево.

 

По-късно обаче се оказа, че този тараш на границата е правен през пръсти. Това, което се случи от момента, в който казаха, че колоната от български МПС-та трябва да потегля от границата към вътрешността на страната бе като във филмови снимки. В един момент наистина бяхме забравили, че отиваме на футболен мач и чакахме следващите наставления на режисьора, който имаше гениални хрумвания как по-нататък да се развият действията, макар и някои части от сюжета да не бяха съгласувани със сценариста. Важното бе да има драматични обрати, които да се харесат на зрителя. На границата ни обясниха, че от този момент нататък цялата колона ще е капсулована.Предстоеше ни няколко пъти да настръхваме, дъхът ни да спира, да цъкаме с език, да караме колата точно като във филм, да ни аплодират като руски войници на 9 септември, да ни съпровождат все едно Обама, Путин, папата и Младен Михалев – Маджо пътуват заедно в един автомобил, да повишаваме тон на хора от спецчастите и всичко това преди изобщо да сме се появили на стадиона. Тъкмо бяхме забравили, че все пак отиваме на футболен мач.В един момент си мислехме, че трябва да сме големи късметлии, ако някак си успеем да се измъкнем от Сараево и да си тръгнем назад.

 

На границата между футбола и киното

 

В страните от бивша Югославия явно не обичат да информират използващите републиканската пътна мрежа, цяло чудо е, ако някъде има табела с оставащите до следващата дестинация километри. В Сърбия и Босна 8 от 10 автомобила са "Голф 2", рай за истинския перничанин. Тръгваме за Сараево като част от капсулованата колона български МПС-та, а отпред, отзад и по средата има джипки с местни полицаи. И това е в сръбската част на Босна, където изобщо не им пука за мюсюлманите. Знаем, че отиваме в Сараево, обаче нито сме наясно на какво разстояние отстои градът от нас, нито какъв е пътят, нито маршрутът. Движим се с всички. По едно време колоната спира за почивка. Там отново всички са подложени на щателен обиск, защото полицаите не могат да дебнат всеки от 300-те човека дали не е взел от горичката камъни или пък предния ден български ятаци не са оставили хладно оръжие между дърветата на уреченото място. Така че преди връщането по автобусите и колите отново всички са пребъркани. Междувременно тече кратък инструктаж, от който научаваме, че феновете на Сараево, меко казано, са настроени крайно омразно срещу левскарите поради случките от София и всички трябва да бъдем изключително внимателни.

 

Километрите се изнизват един след друг, времето си минава, а табела "Сараево" направо, наляво или надясно липсва, да не говорим за оставащи километри. Чак когато вече ни беше писнало от този автопреход, на едно Т-образно кръстовище видяхме изписано името на търсения от нас град и посока надясно. За учудване на всички обаче първата патрулка хвана наляво и всички я последваха. Цялата колона бе подложена на тест за издръжливост, поемайки по безкрайни баири, хълмове и сокаци, чак свят да ти се завие. И всичко това в продължение на много време, без изобщо никой да знае къде отива, след колко време ще се появи признак на цивилизация и дали изобщо ще се ходи на мач. Минава час, после още половин, след което групата отново спира за почивка. Ченгетата обясняват, че в момента се движим по резервен маршрут, тоест изпълняваме План Б, защото разузнаването им донесло, че по първия път са ни приготвили засада на един завой, състояща се от 40 души фенове на Сараево, оборудвани с камъни и други тежки и евтини предмети. Босненските полицаи явно очакваха да ги аплодираме за проявената гъвкавост, но никой не им обърна внимание. Значи всичко, което бе досега уточнено, пропада. А трябваше да оставим колите си извън града, да се качим да автобуси с босненска регистрация, наети от ФК Левски, и така да ни стоварят на стадиона. При План Б това отпадаше и ние не бяхме наясно нито къде ще паркираме, нито нищо. След като автобусите и колите вече са спрели да пушат от баирите, отново потегляме към Сараево, феновете отново са обискирани да не би да качат нещо в рейсовете, обстановката вече е повече от изнервяща и продължаваме нататък.

 

Минавайки през някакви селца, вече се чувстваме специални. Хората се струпват по тротоарите, все едно сме от Тур дьо Франс, и ни аплодират, показвайки конфигурация от палец, показалец и среден пръст разтворени, а другите два - свити. Трите пръста означават "Нож, жица, Сребреница". Това е, защото в този град армиите на Ратко Младич и Аркан са клали мюсюлманите с ножове и са ги душили с бодлива тел. Нещо като девиз.

 

Пътуваме си, а Сараево го няма. Времето отново си минава неумолимо, а ние въпреки всичко сме тръгнали на мач. Завой след завой, наоколо гори и никакви признаци, нищо не подсказва, че наблизо има столица на държава, в която има построен стадион, който е нашата цел. След n-тия завой и почти автоматизираните шофьорски действия на една височина виждаме залеза на слънцето, а под него нещо сиво, личи си, че е град, но все едно, че е посипан с пепел и там няма живи хора. Картинката е повече от отблъскваща, сещаме се, че сме 2012 година и въпреки че до декември има време, гледката ни доближава до края на света.

 

Започва спускане и влизане в първия квартал на Сараево, където отново ни аплодират като герои, все едно сме дошли да ги освобождаваме от другата, мюсюлманската част на града. Покрай едно кафене в близост до пътя са седнали много хора и ни махат, а ние очакваме всеки момент да видим и мексиканска вълна. Коментираме явно неизлечимата омраза и се чудим как може в 21-ви век да има подобно съжителство в едно населено място без прегради.

 

С навлизането в града вече патрулките около нашите 5 автобуса и 5 коли стават все повече и повече, което ни намирисва, че вече навлизаме в "лошата" част на Сараево. Вече ни е ясно, че сме изпързаляни с информацията. Няма никакъв План Б. Ние сме част от План А, само че двучасовият преход обратно на правилната посока след онова Т-образно кръстовище е бил замислен за убиване на времето. Тоест идеята на ченгетата е българската група да се появи в града, след като вече стадион "Кошево" е пълен и навън няма да има фенове на Сараево. Което респективно значи, че враждуващите фенове няма да имат никаква близост преди мача.

 

Изведнъж се озоваваме на един хълм в града, където май вече ще паркираме. Нищо такова. Спираме, но за да бъдем обискирани. Нашата кола явно бе имунизирана заради това, че сме журналисти, но все пак полицаите хвърлиха по едно око и записаха данните от личните ни карти. Автобусите и останалите коли обаче пак бяха обърнати с хастара наопаки. Мачът трябва да започне след 15-20 минути, а ние сме на някаква височина и ни тарашат за кой ли път, сякаш това е хоби на босненските спецчасти. Как не им писна цял следобед да ти претърсват?! Някъде в този момент всички избухват от нищото, но се оказа, че не е нищо, а ЦСКА пуска гол от Мура.

 

Изведнъж командата е да палим, което означава, че не е имало никакъв нает рейс, който да ни поеме извън града. Все едно идваме от Пловдив и преди да влезем в София, поемаме наляво, качват ни лека-полека на Боровец, после от другата страна на планината по завоите ни свалят към София откъм Драгалевци само и само да минат два часа. А ние през цялото време изобщо не знаем къде сме и колко още ще ни въртят.

 

Май тръгваме към стадиона. Тук вече сме във финалните сцени на филма. Около 30 (трийсет) полицейски джипки с решетки на стъклата правят ескорт на 5 автобуса и 5 коли с българи. Цялата колона минава явно през опасната част на града, защото по пътя ченгетата по тротоарите бяха наредени през 2 метра, на всяко кръстовище имаше по още 3-4 патрулки с включени светлини, светофарите бяха изключени, за да минем ние, а джипките шареха с какви ли не светлини. Вероятно отдалеч цялото това нещо е приличало на бързо движеща се дискотека. Нямаш право да караш по-бавно или по-бързо, виждаме само две бронирани джипки пред колата, две зад колата и по една встрани. Все едно до мен стои Обама, а отзад са Путин и папата. Гангстерите в зората на демокрацията у нас могат да си мечтаят да бъдат така охранявани. 

 

Изведнъж се оказваме до стадиона, има минута до първия съдийски сигнал. Адреналинът е на световно ниво. Никой не коментира преживяното, защото се оказва, че трябва един по един всичките 300 човека отново да бъдат обискирани, преди да влязат на стадиона. И всеки трябва да е в МПС-тата, докато дойде неговият ред. Някои едва сега научават, че ЦСКА е отпаднал, но видимо на много хора май много не им е до футбол след преживяното, а и не е ясно кога и как ще влязат на стадиона. Полицаите казват, че няма да пуснат нито едно знаме вътре, нито пък транспарант, ако ще на него да пише "Искаме повече сол на слънчогледовите семки". Което е прецедент за сините фенове, тъй като за някои от тях е по-важно знамето на еди коя си фракция е да е опънато на стадиона, отколкото всичко друго на света. Запалянковците излъчват хора, които няма да влизат вътре на трибуните, а ще остават отвън да пазят свещените знамена.

 

Чува се рев като след гол и виждаме на таблото единица над Сараево и нула над Левски. След минутки същия рев и единицата е заменена с двойка. При което започваме плахо да търсим обяснение защо е всичко това пребъркване за пореден път, а ние все пак сме служебни лица, с журналистически акредитации. Постепенно дори повишаваме тон в лицата на някакви барети, които са готови да ни разкъсат с поглед. През цялото време обаче те изпълняват заповеди и няма да тръгнат да ни се обясняват, като в интерес на истината нито си превишават правомощията, нито обиждат. По радиостанциите викат човек отвътре, който ни поема и ни вкарва в празния сектор А на стадиона над официалната ложа. Едва на полувремето осъзнахме, че все пак сме на футболен мач.

 

След края на пресконференциите и другите задължения ни откараха до колата, която бе останала единствена на паркинга, но бе зорко охранявана от ченгета, докато не си я вземем. Филмът завърши, след като две патрулки ни ескортираха до българското посолство, оттам наш човек ни изкара на достатъчно разстояние извън града и вече можехме да се усмихнем. В крайна сметка този урок по история ни накара да осъзнаем предимството да живеем в демократичен строй, защото това понятие в Босна явно не съществува. Ние нито бяхме виновни за събитията в Сребреница през 1995 година, нито бяхме издигнали плаката в сектор Б на "Герена". Обаче бяхме там, на мач. Футболът за някои от нас далеч не е само титли, медали и купи. Има неща, които не се купуват с пари и не се измерват с цифри, но е хубаво да бъдат споделени. В 21-ви век, точно по време на олимпийските игри, които се свързват с мир, се оказа, че спортът може и да разделя. Един ден ще оценим, че въпреки всичко България е едно спокойно място за живеене. Има хора, които може би никога няма да разберат това, а те не са избирали мястото, където да се родят. Ако не беше магията футбол, ние може би нямаше да влезем никога в подобен филм.

 

Завършвам с цитат от Елена Ваташка, която в качеството си на координатор преживя всичко това и помогна всички да си тръгнат от Босна живи и здрави: "За феновете на Левски, които пропътуваха 30 часа без почивка, похарчиха последните си пари, не се уплашиха от заплахите за кръв и отмъщение само и само да не оставят отбора си без подкрепа, остава горестното чувство, че има неща, за които си струва да се биеш и да умреш: това е животът ти, честта ти, достойнството, на теб, на твоите приятели и твоето семейство, домът и твоята родина"."

 

Желю Станков, "Тема Спорт"

Конфликтът между феновете е на верска основа

Конфликтът, който заформиха феновете на Левски и Сараево, е изключително неприятен за страната ни като цяло. Точно във времето, в което се случи трагичният атентат на летището в Сарафово и етническият мир на Балканите бе разклатен, дойдоха и тези плакати.

 

Първо, за Ратко Младич и Аркан, а в последствие и "обесеният Васил Левски" в Сараево. Такива неща са прекалени и грозни. И могат да доведат до изключително опасни последици.

 

По принцип от историческа гледна точка ние, българите, винаги сме били в добри отношения с босненците. А и преди векове те бяха основно христяни. Сега нещата се промениха и до голяма степен нацията им съставена от мюсюлмани. 

 

Иначе малко ми приличат на македонците, които всячески се опитват да се разграничат от нас. Босненците пък бягат от сърбите. Конфликтът мога да кажа, че не е на расова, а изцяло на верска основа. На практика босненците са си сърби, така че няма какво да делим с тях. Знаете, че там има три групи - мюсюлмани, православни христяни и католици.

 

Първата група, естествено, е най-голяма. Не е случайно, че когато бяха тук, един от погромите, които направиха феновете на Сараево, бе тъкмо върху един от символите на христянството у нас - храм-паметник "Св. Александър Невски".

 

Като цяло всичко това не е хубаво. Спортът е измислен с тази цел - да замести войната. Има същите правила, само че хората не се избиват. След всички тези поразии, които направиха феновете на Левски и Сараево, се притеснявам, че в Босна може да се лее кръв.
Искам да използвам тази трибуна да призова привържениците на сините да не ходят на това гостуване. Нека не нагнетяваме и без това крехкия верски мир на Балканите. А и освен това познавам добре народопсихологията на босненците.

 

Притеснявам се сериозно, че ще налитат на бой. Едва ли ще има проблеми на стадиона, но извън него вероятно ще е горещо. 

 

Притеснявам се, че левскарите може да пострадат, тъй като местните са прекалено чувствителни на тема, по която ги засегнаха. 

 

Дано всичко се размине, защото спортът не трябва да става арена на политически демонстрации.

 

Божидар Димитров, Шеф на Националния исторически музей (мнението е публикувано в Меридиан Мач)