В изминалите квалификации за европейското първенство във Франция през 2016 г. Балканският полуостров заприлича на истинско бойно поле.

 

Първо, на 11 октомври в Букурещ на срещата между Румъния и Унгария привърженици на двете страни си спретнаха сериозна битка на стадион "Национал Арена". Още един пропуск на УЕФА, където явно историята не им е от силните предмети. Там влакови композиции, автобуси и автомобили от Унгария се запътиха като на война в съседна Румъния. И така бяха посрещнати. Самият селекционер на румънците Виктор Пицурка си изографиса на своята кола три шестици и се закани, че ще посрещне съперника като Сатана.

 

Същият ден всички видяхме от първо лице какво стана и на стадион "Васил Левски" в изцяло Балканския сблъсък между нашенци и хървати. Макар в исторически аспект страни да няма кой знае за какво да се хванат, то в последните години футболните фенове добре посяха семената на омразата и гостуването ни след година в Загреб със сигурност ще е голямо изпитание за местната полиция.

 

За да се стигне и до инцидентите в Белград, които бяха кулминацията на балканския раздор.

 

УЕФА повдигна обвинения на Сърбия и Албания след прекратената при 0:0 евроквалификация. Политиката спука футболната топка за трети път на Балканите само за 5 дни.

 

Инциденти белязаха България - Хърватия (0:1) и Румъния - Унгария (1:1), но тези два мача все пак се доиграха. В Белград обстановката бе фронтова.

 

В 42-рата минута над игрището се появи самолетче, направлявано с дистанционно управление. То вееше знаме на Велика Албания с двуглав орел. Стефан Митрович от домакините скочи и свали флага, но бе атакуван от албански играчи, които го взеха и опитаха да го скрият на скамейката при резервите. Ситуацията още бе спокойна, знамето бе в ръцете на албанеца Беким Балай. Но запалянко нахлу на терена и фрасна с пластмасов стол в главата Балай.

 

Капитанът на албанците Лорик Кана пък удари нападателя и го повали, след което започна страховито меле с ритници и боричкане. Стадионът настръхна и ултраси нахлуха към играчите на гостите. Те избягаха и се скриха в съблекалнята под обстрел с бутилки и седалки. Съдията Мартин Аткинсън (Англия) прекрати двубоя. Когато опита да го поднови 40 минути по-късно, албанците отказаха да играят. Сръбският премиер Александър Вучич направи силно обръщение часове след мача:

 

"Това бе груба провокация, за такава опасност бях известен от представител на Европейския съюз три часа преди мача - каза министър-председателят. - Това бе акт на екстремисти, застрашаващ стабилността на Сърбия и региона. Той бе инспириран от банда фалшиви длъжностни лица, които влязоха в ложите с албанската делегация. Нястоявам за извинение от албанското правителство и наказание на виновниците. Чакам и реакцията на Евросъюза".

 

Вучич визира Олси Рама, брат на албанския премиер Еди Рама. Той бе в ложите и според сърбите е поръчител на акцията. Рама бе разпитван над 2 часа след мача, но си тръгна за Тирана с делегацията и отбора. Във фейсбук албанци се похвалиха, че са изработили и вкарали самолетчето от Скопие в Белград, като опитали дори да го внесат на стадиона. Нямали билети, но го направлявали от улица край арената. Дали наистина те са извършителите...?

 

Сръбският политически анализатор Драгомир Анджелкович твърди, че провокацията цели напрежение в Белград преди посещението на Владимир Путин, което започва днес.

 

“Нека УЕФА да накаже албанците, както реагира след случая в Генуа, когато провокацията дойде от сърби”, каза говорител на федерацията в Белград. Преди 4 г. заради хулигански прояви на гостуващата агитка бе спрян мачът Италия - Сърбия. Най-деен бе тарторът Иван Богданов, а сърбите получиха наказание от 2 мача без публика. И домакинът Италия взе служебна победа. А Богданов вилня и на терена в Белград във вторник, след като преди година излезе от затвора заради случая в Генуа.

 

Камерите го уловиха на стадиона на “Партизан” да отнася самолетчето, което вкара албанското знаме в арената. След излизането на албанците от съблекалнята, полиция претърсваше сака на всеки един играч за знамето. Сред тях бе и Армандо Ваюши от “Литекс”, който остана резерва в двубоя. Делегатът на УЕФА диреше флага като доказателство, но не го намери. На летището в Тирана над 20 000 посрещнаха албанците като герои. Не е ясно какво следва от УЕФА. И има ли наказание, което може да спре ултрасите на Балканите, където футболът е идеално място за политика и изблици на насилие и национализъм. Провокацията На спуснатото на стадиона знаме е изобразен двуглав орел (националният символ на Албания) върху карта на “Велика Албания”.

 

Надписът autochthonous идва от старогръцка дума, която изразява претенциите на албанците, че са изконното население на тези територии. На знамето са нарисувани два портрета. Единият е на националния герой Исмаил Кемал (1844-1919), който провъзгласява независима Албания през 1912 г. и става първи премиер. Другият е на Иса Болетини (1864-1916), водач на Косовското въстание от 1910-а и боец срещу Сърбия.

 

По материали на ТВ7, NEWS7 и Труд

Само при споменаването на името Пиерлуиджи Колина, на всички футболни хора става ясно за кого става дума. Италианецът е добре познат на всички, но не само със съдийските си отсъждания на терена преди години, а и с външния си вид, който заради голата глава наподобява на Фантомас. Пиерлуиджи Колина, който през 2007 година Международната организация за история и статистика на футбола избра за футболен рефер номер 1 в новата история на най-великата игра, е доста ангажиран около Евро 2016. Шефът на съдиите към УЕФА отдели от времето си за „Тема Спорт“.


Г-н Колина, съдиите винаги са във фокуса на вниманието на фенове и медии, доста често дискусии пораждат и техните отсъждания. Очаквате ли и сега, по време на Евро 2016, хората в черно да бъдат под светлините на прожекторите?


- Разбира се, на нито един съдия не му е приятно, когато неговите решения са причина за дискусии. Знаете много добре, че колкото по-незабележим е един рефер на терена, толкова по-добре си е свършил работата. Надявам се и този път да бъде така и футболните съдии да си свършат прекрасно работата. Със сигурност най-добрите съдии ще свирят мачовете на първенството, което не може да не ме радва.


Кои са имената, които най-много прогресират в последно време и ви правят на вас впечатление?


-    Не е моя работа да коментирам пред медиите имената и качествата на реферите, но не може да не е направило впечатление съдийството и прогресът на на Джунейт Чакър и Виктор Касай. Разбира се, най-голямото име е това на Никола Рицоли, който натрупа вече доста опит през годините. Но както ви казах, всичките са много качествени и се надявам да не опровергаят това мое твърдение. Е, никой не е застрахован от грешки, но когато е намесен човешкият фактор, това няма как да бъде избегнато.


В големите първенства се въведе като в тениса „Ястребово око“. Необходимо ли беше това?


-    Със сигурност това е от помощ на съдиите, както и четвъртия и петия съдия зад вратите. По този начин се минимизират грешките и няма излишни спорове. Бих искал да отбележа, че вече сме започнали да следим и да набелязваме съдиите, които ще ръководят мачовете на мондиала в Русия през 2018 година и от Евро 2020, което ще е юбилейно за УЕФА.


Не ли твърде рано?


-    Въобще не е рано, а времето, което остава до него, много бързо ще мине, сами ще се уверите в това. Затова ще продължим да работим със съдиите, за запазването на техния авторитет, като ще наблегнем и на респекта между отделните фактори в играта, а именно – футболисти, треньори и рефери. Това е много важно. Ще продължим и нашите семинари с отборите, ще говорим по темата и ще продължим работата в насока всички футболисти на терена да говорят на един и същ език със съдиите, т.е. ще трябва да се повиши качеството на английския език.


Имате ли наблюдения върху българското съдийство? Напоследък все по-малко от елитните ни рефери попадат в листите за ръководене на мачове в Шампионската лига и Лига Европа, а какво остава за двубои от големите форуми на ФИФА и УЕФА.


-    Честно казано, не съм запознат в детайли, тъй като имаме хора, които отговарят за това. Но бъдете сигурни, че ако ми направи впечаление някой ваш рефер, който се изяви добре в международен мач, няма да пропусна да го похваля.


Радва ви присъствието на добри съдии на Евро 2016, но притесняват ли ви евентуални нови терористични атаки от страна на Ислямска държава?


-    Не, не ме притеснява. Доброто, а в случая това е футболът, ще спечели, ще надделее. Домакините са взели нужните мерки, организацията е на високо ниво, феновете могат да бъдат сигурни на стадиона, а и извън него. Здравето и животът на футболистите също е вън от опасност, а френските спецчасти денонощно бдят за това и засега няма индикации за терористични атаки.


Казахте, че вашите дъщери са големи фенки на химна на Евро 2016. Те ще присъстват ли на първенството?


-    Наистина са големи фенки, като дори ми заръчаха да си направя селфи с автора на песента – Дейвид Гета, което да им изпратя. Засега не са изявили желание да присъстват на някой мач, но ако решат, на драго сърце ще направя така, че да станат част от този празник. Ден преди откриването на Евро 2016 (б.а. – снощи) пред Айфеловата кула ще има голям купон и концерт, на който ще се изявява Дейвид Гета, шоуто ще е велико. Очаква се повече от 30 000 зрители да посетят събитието, аз също ще бъда част от него.


А очаквате ли самото първенство да бъде качествено и кой е вашият фаворит за титлата?


-    Фаворитите винаги са ясни, но тук вече е важно и кога ще се изправят един срещу друг така наречените големи. Нямам изявен фаворит, но имам симпатии, които предпочитам да запазя за себе си (смее се). Естествено, всички ще гледат под лупа изявите на световния шампион Германия как ще се представи след титлата в Бразилия, както и Италия, Франция и Англия. На мен лично много ще ми бъде интересно да видя как ще се справят с предизвикателството дебютантите Северна Ирландия, Словакия, Уелс и Албания. Те са интересни отбори с някои силни индивидуални изпълнители, но на това първенство ще трябва да покажат и как действат като отбор.


Да ви прехвърля към вашата родина Италия, където в елита на страната играят двама българи – Ивайло Чочев в Палермо и Александър Тонев във Фрозиноне. Запознат ли сте с техните качества?


-    Въпреки че работата ми не е толкова свързана с Италия в момента, аз винаги гледам с интерес мачовете от Серия А. Дали на трибуните, дали по телевизията, но трябва да съм в час, естествено. Детайлно гледам съдиите, старая се да им помагам със съвети, но не ми убягват и изявите на футболистите. Познавам и двамата като имена и без да ви лаская, мога да кажа, че те са добри играчи. Млади са, времето е пред тях, с повече упорство и с по-добри изяви на терена могат да си уредят трансфер и в по-големи отбори.


И да завършим с италианското калчо. Хегемонията на Ювентус продължава, очаквате ли следващия сезон бианконерите да бъдат детронирани?


-    Ювентус играе добре, играе прагматично и разполага със силни футболисти. Заслужено стана шампион за пети пореден път, което е красноречиво. Последните три сезона са повече от убедителни и останалите отбори доста ще трябва да се потрудят, ако искат да спечелят скудетото. Аз лично очаквах повече от Милан и Лацио, крайно време е да спре и лутането на Интер. На Наполи все нещо не достига.

Няма как да бъде сбъркана прическата с плитките, която много наподобява тази на Рууд Гулит от 90-те. Този път не става дума за великия холандец, а за Кристиян Карембьо, който от доста време не играе професионален футбол, но това не означава, че не го разбира, не чете играта, така да се каже. Роденият в Нова Каледония бивш френски национал продължава да е един от постоянните събеседници и анализатори в излъчването на телевизионните предавания и футболни срещи. На „Стад дьо Франс“ той беше в компанията на Марсел Десаи, Чиро Ферара и Давид Трезеге, а след приключването на задълженията му, отдели време и за въпросите на „Тема спорт“.


-    Г-н Карембьо, не може да не се доволен от старта на Франция на Евро 2016. Като че ли съставът на Румъния се оказа доста по-силен, отколкото мнозина са предполагали?


-    Аз не знам някой да си е правил илюзията, че румънците са слаби, или който и да било отбор на това първенство. Нека не пропускаме и фактът, че на такъв форум първият мач е много труден, но и същевременно изключително важен за по нататъшния развой на нещата в групата. Важното е, че петлите на Дешан накараха французите да запазят усмивките си и след последния съдийски сигнал.


-    Накара ги Димитри Пайе...


-    Е, и не само той, все пак на терена играят 11 души. Голът му обаче бе истинска класа, направо уникален и в много важен момент, когато всички вече се чудеха дали няма да дойде последният съдийски сигнал на Касай и мачът да завърши наравно, както обикновено става в мачовете на откриването.


-    Кое най-много ви хареса в двата отбора?


-    Борбеността определено. И двата състава не спряха да се борят от началото до края, играта не беше пасивна и това беше и причината зрителите на стадиона, а и пред телевизорите, да видят доста положения. Разбира се, по различен начин щяха да се развият сигурно събитията, ако румънците не бяха пропуснали положенията си в началото на двете полувремена. Футболистите на Дидие Дешан направиха непростими пропуски, като още през първото полувреме топката не навести мрежата на Тътърушану. Според мен петлите бяха по-класният отбор. Нека отдадем заслуженото и на гостите, които са водени от един голям специалист Ангел Йорданеску, който много добре беше подбрал своя стартов състав, а направи и адекватни смени. Голяма част от футболистите на Румъния играят в чужбина и имат вече достатъчно опит в международни срещи, което им помогна да не се стъписат срещу домакините. Много добра средна линия, компактен състав и сигурна игра – това мога да кажа за гостите, а също така и самочувствие, което не е маловажно в подобни ситуации. На Франция й трябва малко повече острота и разнообразие в атака. В халфовата линия имат необходимото, а класата на Пол Погба, Димитри Пайе, Канте и Гризман е голяма. Тепърва, в хода на първенството, това ще се види, убеден съм.  Вие всъщност от къде сте?


-    От България.


-    Ха-ха-ха, чудесно!


-    - Защо се смеете?


-    Защото наскоро гостувах там...


-    Заради Христо Стоичков.


-    Разбира се! Много съм щастлив, че ме покани на неговия мач по случай 50-ия му рожден ден. Стана си празник, не очаквах толкова много хора на трибуните под проливния дъжд в София, но това беше показателно колко много го обичат феновете. Той беше една от големите звезди на своето време и все още не е забравен. Футболисти от такава величина трябва да бъда уважавани и пазени, а следващите поколения трябва да има какво да гледат на записи и да четат за тях. Сега е лесно в този век на комуникации, преди беше трудно (смее се).
-    А сега трябва да тръгвам, че ме чакат.


-    И последен въпрос – вашият фаворит за спечелването на Евро 2016? Предполагам Франция...


-    Разбира се, винаги Франция! Не забравяйте, че има още стойностни отбори, надпреварата е дълга, в различен формат от преди, така че не изключвам и изненади. Поздрави на България!

Когато в средата на 80-те години новият директор на метрото в Ню Йорк – Дейвид Гън, предприема нови, иновативни мерки за намаляването на престъпността в града, той посреща вълна от недоволство. Мнозина го критикуват и му предричат чутовен провал. Малцина са тези, които дори и насаме се осмеляват да помислят, че Гън е в състояние да промени нещо.


За Дейвид обаче графитите, с които са „нашарени“ вагоните, са символ на краха в системата и докато ги има тях, според него ще има и високи нива на престъпност в града.

 Като човек с власт, новият директор въвежда и нова управленска структура. След като се купуват още вагони, за да се предпазят от съдбата на старите, на всяка последна спирка се откриват помещения за ремонт и почистване. Ако има и един графит, повредена седалка или скъсана тапицерия, вагонът се вади от движение, докато не се приведе в необходимия вид. 




В Харлем било депото на метрото и там някои влакове нощували. Гън знаел, че за поставянето на графити върху вагон са необходими три нощи: една за фон, който да изсъхне, втора за контури и трета – за окончателно оцветяване. Той умишлено оставял „творците“ да довършат своето „произведение“ на изкуството, след което нареждал всичко да се заличи. Това било ясно послание, че независимо колко труд и желание влагат, „творбите“ им няма да видят бял свят. По този начин няколко години по-късно са победени мръсотията и графитите в метрото. 




Методът на Гън и последвалите резултати американският журналист и автор на редица бестселъри Малкълм Гладуел нарича „повратната точка“. Моментът, в който малките неща могат да доведат до огромни, съществени промени. Промени, които впоследствие могат да се нарекат устойчиво развитие…




Близо три седмици минаха, откакто националният отбор на България прибави още едно фиаско към „колоритната“ си в този аспект статистика. Кой знае какви драми нямаше, защото и предварителните очаквания, да си го кажем направо, не бяха големи. Вял, неподплатен оптимизъм, който и най-лекият морски бриз бе в състояние да отвее надалеч. След гилотинирането на иначе крехките ни мечти за Евро 2016 със загубата от Норвегия у дома ни останаха единствено критиките по адрес на президента на БФС Борислав Михайлов и свитата му и селекционера Ивайло Петев и избраниците му.




Идеята ми обаче в никакъв случай не е да правя дисекция на ръководния ни футболен орган, наричан за кратко БФС, нито пък задълбочен спортно-технически анализ на представянето на отбора. Достатъчно се изписа за селекцията и стратегията на бившия старши треньор на Лудогорец, за повиканите от него футболисти – едни от тях активни, други – не толкова в последните месеци, за организацията, мотивацията и самото представяне на „лъвовете“, които, при цялото ми уважение към тях, грам не си заслужават прозвището в последните седмици. 




Аз, подобно на бившия директор на метрото в „Голямата ябълка“, искам да погледна от един друг ъгъл на нещата, да акцентирам върху дребните, уж незначителни на пръв поглед детайли. Защото загуба след загуба, година след година, цикъл след цикъл си хвърляме взаимно едни други пясък в очите, гледаме се и къде нарочно, къде – не, се лъжем, че играем, че правим, че подкрепяме „нещо“ си, някого си, за някаква си там цел… 




Първо: Защо билетите за ключов двубой като този с Норвегия са нереално високи за ситуацията, в която се намира националният отбор, и по-важното, продукцията, която ни предлага?


Близо 13 хил. души се „излъгаха“ и отидоха да подкрепят „лъвовете“ в битката им с „викингите“. Веднага държа да отбележа – безплатен обяд няма и не искам да има. Пари за футбол, а и за каквото и да е друго спортно и културно мероприятие трябва да се дават. Но за всичко си има време, място и най-вече маркетингови подходи, трикове и пр. Преди да вземеш, трябва да дадеш. А във връзката „национален отбор – фенове“ на този етап не националният отбор е този, който може да даде нещо на другия. 




Така че, вместо 13 хил. души, които по прости сметки са генерирали около 200 хил. лева от билети при цени 40 лв. за „А“, 30 лв. за „В“ и по 10 лв. за „Б“ и „Г“ сектор, защо не един почти пълен стадион, същата сума приходи, че дори и отгоре, но при цена 20 за „А“ и 15 за „В“ (този казус в последните години важи в особено голяма степен за до болка познатите ни крайно „интересни“ сблъсъци с Малта). 

Напълно наясно съм, че като казвам приходи, нямам предвид печалба, тъй като БФС има множество харчове покрай повиквателните, лагерите, нощувките, командировъчните, билетите и т.н.


В най-лошия случай обаче от „Иван Асен“ ще се задоволят с една истински футболна атмосфера и сериозна подкрепа от страна на феновете. А като върнат момчетата доверието у привържениците най-малкото с демонстрираното желание за промяна и дойде следващият цикъл мачове, може да се помисли отново за леко завишение на цените.


Второ: Футболът бил за хората?!


Е, добре де, ама за кои? За онези 3300 зрители, които видяха как Ивелин Попов извежда за последен път националния отбор с капитанската лента в „бенефисния“ за Любослав Пенев двубой срещу Малта миналия ноември ли? Или другите 40 хил., които оставиха празни местата си на „Васил Левски“? Можете ли да си представите? 3300 зрители. По една или друга причина, но в момента двубоите на ЦСКА във „В“ група генерират в пъти по-голям интерес от една европейска квалификация на България. 




На всички ни е ясно, че гладът в столицата за спортни и културни мероприятия е презадоволен. Сериозен интерес към националния отбор в последните години има само когато в центъра на София излязат величия като Франк Лампард и Андреа Пирло. Добре, съгласявам се. Тези двубои със световните шампиони трябва да се играят в столицата. Факт неоспорим. Самите футболни сили имат редица изисквания, които на този етап, за съжаление, нито един друг град у нас не е в състояние да изпълни.


Но защо с Малта, Армения, че дори и Азербайджан, на когото ни предстои домакинство, трябва да играем в София? Нима феновете в Стара Загора не показаха, че са в състояние да създадат уникална атмосфера по време на Европейското първенство за юноши тази пролет? Дори от най-високите нива на УЕФА останаха поразени от чудесната организация, рекордния интерес и истинската фиеста, която спретнаха привържениците под Аязмото. 




Ами стадионът в Разград или пък този в Бургас, помоему – най-хубавият в България. И на двете места „от раз“ ще се стекат хора от Варна, Добрич, Шумен, Търговище и околността. Двубоите по традиция са от 21:45 часа. В 18:00 ч. приключваш работа, качваш се с още трима приятели в колата и след два часа си я на „Лудогорец Арена“, я на „Лазур“ и гледаш България. Подчертавам, България! Без почивни дни, без големи транспортни разходи, без нощувки по хотели или квартири на приятели и познати в столицата. Достъпно за всички. 




Че щом самокомпрометиралият се със скандалното си поведение Козмин Моци може да бъде такава звезда и обединителна фигура в Разград, Ивелин Попов или Станислав Манолев ли няма да съберат заедно зажаднелите за европейски футбол фенове? Пълен стадион, пък макар и в рамките от 6-7 до 12-13 хил. зрители, но с празнична атмосфера, доволни фенове, настроение, песни, скандирания.




Да, вероятно ще се наложи да се „пипнат“ тук-там съоръженията, но с желание всичко става. Националният стадион също не бе готов да приеме европейските колоси Реал Мадрид и Ливърпул в двубои от груповата фаза на Шампионската лига миналата година, но с добра организация от страна на ръководството на Лудогорец и инвестиция, неколкократно пъти избита впоследствие, нещата явно могат да се уредят.




За да потвърдя думите си, че в този край на страната ни интерес към футбола има и то не само на клубно ниво, ще се върна към датата 2 септември 2006 година. България гостува на Румъния в европейска квалификация. Двубоят, по една или друга причина, се игра в Костанца, който е буквално на няколко километра от българската граница. Хиляди фенове от Североизточна България изпълниха до краен предел сектора за гости, за да видят отблизо момчетата на Христо Стоичков, които стигнаха до частичен обрат и 2:2 край Черно море.




А, да не забравяме и Пловдив, където строежът на ст. "Христо Ботев" ту почва, ту спира. Кога ще приключи - никой не знае, но със сигурност съоръжението, когато е готово, и обстановката ще предразполагат "трикольорите" да се изявят в най-добрата си светлина под тепетата. Публиката в Пловдив неведнъж е демонстрирала темпераментния си характер и със сигурност би се отзовала на призива за солидна подкрепа към националния отбор.


Трето: Чувството за принадлежност на играчите


За съжаление на софийските грандове Левски и ЦСКА, ядрото ни от национални футболисти в момента са или настоящи, или бивши кадри на Литекс и Лудогорец. Приветствам, с известни резерви, разбира се, модела на развитие и в Ловеч, и в Разград. Не искам да обиждам нито едните, нито другите, но на въпросните играчи им липсва същинското чувство за принадлежност към даден отбор, институция, идея, маса фенове, които от дълги години в добро или лошо са плътно зад любимците си. 

Когато въпросното чувство за принадлежност липсва, това неминуемо води до негативни последици. Страдат мотивацията, психическата настройка, влагането в срещата, а това на свой ред рефлектира и върху резултата.


Самите наши футболисти, особено тези, които са натрупали опит по терените в Западна Европа и са се завърнали, неведнъж са признавали, че им е неприятно да играят пред празни трибуни. 

Разбира се, на местно ниво чувството за принадлежност трудно може да се коригира и компенсира, но на национално има какво да се иска. И за да се загнезди то в съзнанието на играчите, е добре да срещне сериозна подкрепа от страна на ръководните фактори.




И сега, когато пиша тези редове, си спомням за първия си мач на националния отбор и препълнения „Васил Левски“. Датата е 10 септември 1997 г., а мачът – България – Русия. Близо 60 хиляди зрители драха гърла за националите и видяха как великият Трифон Иванов подпечатва с глава билетите на „трикольорите“ за Мондиала във Франция година по-късно. 

Можете ли да си представите? 60 хиляди на „Васил Левски“? Много трудно, навярно.


Представянето на даден отбор, още повече пък национален, е сплав от фактори – технически, тактически, стратегически, но и психически, като за последния огромна отговорност носят феновете. Когато тях ги няма, няма кой да компенсира липсата на допълнителен стимул, допълнителна доза адреналин в точния момент…




Четвърто: Младите да заобичат футбола!

 Как обаче да стане това?


Едно, че родителите трудно намират време, а и желание; второ, че на стадиона не е никак безопасно; трето, че рядко има някаква, каквато и да е, организация, касаеща присъствието на най-малките и техните придружители. 

Толкова ли е трудно веднъж или два пъти годишно от БФС да синхронизират с няколко училища не само в София, но и в страната като цяло, програма за посещение на футболен двубой на националния отбор – представителен или младежки (там пък още по-лесно може да се случат нещата) вместо час по физическо възпитание или т.нар. „час на класния ръководител“? 




Ще се обособи специален сектор за децата („Лъвчетата“ са перфектни за тази цел), ще им се осигури транспорт от съответния град или училище до стадиона, свободен или символичен достъп, за да бъде всичко в рамките на спуснатите от УЕФА изисквания, шапки, шалчета или фланелки на националния отбор и т.н., и т.н. А на тях, малко или много, ако преди това не им е било, ще им стане хем хубаво, хем интересно.


И когато се приберат вкъщи не само ще разкажат с въодушевление на близките си за изживяването си, което в детските очи ще е нещо грандиозно, но много от тях сами ще попитат кога пак ще играят батковците, че да ги гледат? А футболистите, каквито ще да са, са хора, сърца носят. Няма как, като видят малчуганите и чуят гласчетата им, поне малко да не се затичат и запотят заради тях…




Мога още много други точки да изброя, но няма смисъл. Идеята е повече от ясна. Смисъл обаче ще има, ако някой направи първата крачка. Не ни трябват нито милионите на другите федерации и асоциации, нито схемите на Мишел Платини и Сеп Блатер. Не ни трябват и извънземни играчи от калибъра на Меси и Роналдо. На първо време ни е нужен един здрав и отрезвяващ ритник отзад на общинско и национално ниво и последвала мощна реорганизация, гарнирана с голям ентусиазъм и силно желание за промяна!

Йенс Леман е от футболистите, които са защитавали честта на кръвните врагове Шалке 04 и Борусия Дортмунд. 10 години играе за кралскосините, с които печели Купата на УЕФА, има и четири сезона при жълто-черните, с които става шампион на Германия, ставал е шампион с Милан в Италия и с Арсенал в Англия. Два пъти е избиран за най-добър вратар в света, а през 2006 г. попадна в идеалния отбор на Мондиал 2006 в Германия. На тази надпревара Леман бе запомнен не само с изявите си на терена, но и с куриозния случай, при който четеше от едно листче преди всяко изпълнение на дузпите срещу Аржентина. И Бундестимът спечели, а прословутото листче бе продадено на търг. На Евро 2016 Йенс Леман е коментатор за английското радио ВВС.


Хер Леман, харесва ли ви до момента Евро 2016 и качеството на мачовете?


- Твърде рано е да се каже дали на някого му харесва или не. Нека не пропускаме факта, че тук става въпрос за друга емоция и пристрастия от страна на феновете, за тях това е най-важното. За специалистите - да анализират играта на отборите, а за самите отбори най-важното е да играят печелившо и да преследват целта си, а тя е купата.


И кой ще я спечели?


- Надявам се да е Германия.


Казвате това само защото сте германец ли?


- И заради това, но най-вече заради силата на отбора, заради прагматизма, заради историята и заради спечелената световна титла през 2014 година.


Хареса ли ви Германия срещу Украйна и какво се е променило в състава за това европейско в сравнение със световното в Бразилия преди две години?


- Харесва ми, щом тимът побеждава. Бил съм доста време част от Бундестима, имам над 60 мача с националната фланелка и много добре знам за какво става дума. Момчетата на Йоаким Льов спечелиха първата среща, което е много важно за психиката на футболистите, за самочувствието, тъй като идват още по-трудните мачове. Важното е да се преследва целта, а тя е купата. Такива са били винаги амбициите на Германия. Сега надеждите и очакванията са още по-големи, тъй като титлата в Бразилия бе спечелена с класа, а феновете и специалистите очакват тази тенденция да продължи и във Франция.
Но Германия прояви отпускане и слабости, особено при статичните положения, а в контролите преди Евро 2016 тимът не беше убедителен.


- Резултатите преди това не са важни, важни са тези сега. Да, имаше известни колебания в играта, но това не ми изглежда да е голям проблем, тъй като има време тези неща да се коригират.


Един от най-големите козове на Бундестима е вратарят Мануел Нойер. Вие като играч на този пост какво мислите за него?


- Великолепен! Той е един от най-добрите, които съм гледал, напомня ми много на играта на Оливер Кан - стабилен както психически, така и игрово, не трепва и не се притеснява пред противника, своевременни намеси, с които дава увереност и сигурност на целия отбор. Той изнесе голяма част от мачовете на Мондиал 2014, което е неоспорим факт.

 

Да ви върна и към един друг Мондиал, този в Германия през 2006-а...


- И какво за него?


За онези прословути дузпи и за листчето, което използвахте като пищов по време на изпълнението на наказателните удари на 1/4-финала срещу Аржентина.


- Нима мислите, че листчето е спасило ударите на аржентинците?!


За един германски вратар е нормално да може да спасява дузпи, това не е нещо изключително. Тогава го казах - не се чувствам герой, просто си свърших работата, а заслугата е на целия отбор. Ами, ако моите съотборници не бяха вкарали своите удари? Тогава никой нямаше да говори за това листче, нали?


Какво точно пишеше на това листче, доста информации се публикуваха за него?


- Само ще ви кажа, че то е плод на 2-годишна работа и разузнаване и ми беше дадено от треньора на вратарите Андреас Кьопке, но с този отговор едва ли ще ви изненадам (смее се). Разузнах всички аржентинци и бях сигурен в кой ъгъл ще бият дузпите (б.а. - Леман спаси дузпите на Роберто Аяла и Естебан Камбиасо). По-важното е, че победихме, а след това листчето беше продадено на търг, а немалката сума (б.а. - според немската преса става дума за около милион евро) беше дадена за благотворителност, с която обичам да се занимавам. Средствата бяха дарени на фондация "Сърце за децата". Няма по-хубаво нещо на този свят от децата и трябва да ги обичаме и пазим, защото те са бъдещето.


Да поговорим и за Бундеслигата и по-точно за вашата кариера там. Преминахте през два от култовите отбори – Шалке 04 и Борусия Дортмунд, чиито агитки никак не се харесват. Как феновете приеха вашето преминаване от единия в другия лагер?

 

- Тежко, разбира се. Не е лесно да направиш тази крачка, но аз не преминах директно от Шалке 04 в Дортмунд, а от Милан. Иначе сигурно щеше да е още по-тежко, най-вече за мен. Но аз не се притеснявах, защото съм силен характер и съм уверен в силите си. С Шалке 04 вдигнах Купата на УЕФА, а с Борусия станах шампион на Германия.


Сблъсъкът на Рур го наричат "Майката на всички дербита". Защо?


- Самото определение казва всичко. Това е много важно за феновете на двата отбора, а зарядът е огромен, просто този мач не е за всеки футболист, не е за хора със слаби сърца. Ако не си играл в подобно дерби, все едно не си играл футбол!


А според вас как са реагирали хората със слаби сърца при онзи ваш гол за Шалке 04 срещу Дортмунд като гост?
- Ох, не знам, но и сега като се сещам, настръхвам! Беше през 1997 година. Велико е усещането, завършихме 2:2 при гостуването на тогавашния "Вестфаленщадион", а аз вкарах с глава. Невероятно усещане, това е един от най-хубавите ми спомени.


Какво можете да кажете за агитките на двата отбора, те наистина са много впечатляващи?

 

- Каквото и да се каже, все ще е малко. Велики, всеотдайни, искрени, изобретателни.


Такива ли са и феновете в Италия и Англия, където също играхте?


- Трудно бих сравнил феновете на Шалке 04 и Дортмунд с тези на Милан и Арсенал. Не е хубаво да се правят сравнения от такъв род, както и не харесвам да ми задават въпроса: "Кой е най-добрият футболист, с който сте играл?" Не е коректно.


А следите ли какво се случва с Арсенал, от доста години отборът не може да спечели титлата в Премиършип, феновете искат собственикът Стан Кронке да се махне, както и мениджърът Арсен Венгер, който вече 20 години е начело на артилеристите. Какво е вашето мнение?


- Феновете си имат мнение, собствениците на клуба - също. Едните влагат средства, а другите дават сърцето си. Тези неща са трудно съпоставими. Едни искат успехи и трофеи, други победи над съперниците, участия в последната фаза на Шампионската лига, но реалностите са съвсем други, конкуренцията е вече жестока. Арсен Венгер е много добър специалист, доказал го е с резултатите си и с факта, че се е задържал толкова време на едно място. Та той вече е институция в Арсенал. Кога ще си тръгне от "Емирейтс" едва ли ще решат феновете, но натискът върху него е наистина много голям. Желая успех на отбора, защото Венгер има нюх за работата, а и нека не забравяме, че е откривател на доста млади таланти, работи добре с тях.


И последно – къде е по-трудно: на терена или на коментаторския пулт на трибуните?


- Еднакво трудно е. На терена внимаваш за действията на противника, а и твоите съотборници, а като коментатор трябва да познаваш и да следиш играта, да внимаваш какво говориш, за да не изръсиш някаква глупост. Но със сигурност е еднакво интересно и забавно. Важното е да се наслаждаваме на живота!

 

Легенда, неповторим, голям, естествен, човек - това са думи, които със сигурност можем да ги употребим в едно изречение за Ги Ру. Французинът е една от емблематичните фигури в световния футбол, дал много на френския Оксер и направил революция с бургундския клуб. Съдбата ме срещна с него на мача Белгия - Италия, след който 77-годишният Ру, когото мнозина оприличават като белгийският Димитър Пенев, отдели време поотделно, както на "Тема спорт", така и на още няколко журналисти, успели да го познаят сред пъстрата палитра от футболни хора на новия стадион „Парк Олимпик“.


Мосю Ру, здравейте! Как сте?


- Добре съм, благодаря! Наслаждавам се на футбола, все още изпитвам удоволствие от играта и гледам да не пропускам важни мачове, особено когато са на живо.


Това беше първият двубой на Белгия и Италия в груповата фаза на Евро 2016. Хареса ли ви, какво видяхте от новите тенденции във футбола?


- Срещата бе наистина добра, може би най-качествената от началото на първенството. Заслужена победа на Италия, макар и Белгия да пропусна няколко изгодни положения, които можеха да направят резултата по-различен. Видях една раздвижена Италия, приятно ме изненадаха футболистите на скуадрата. Личи си, че имат желание, макар и сред тях да не блестят имена, както едно време. Отлична игра на Грациано Пеле, както и на Едер, който с решаващ фаул предотврати попадение във вратата на Джиджи Буфон. Като че ли Белгия разчиташе твърде много на Лукаку в атака, а той бе зорко пазен, постоянно беше с гръб към вратата и с човек, който му дишаше в гърба. Червените дяволи разполагат с отличен и млад състав, а специалист като Марк Вилмотс може да постигне много с този отбор, ще се уверите по-късно в това.


Да, но италианците се успокоиха едва накрая, както и германците преди това срещу Украйна - в последната минута.


- Приемете го, че късметът в повечето случаи е със силния и по-опитен отбор. Това е майтап, разбира се (смее се). Факторите винаги са много, особено, когато става дума за мачове от подобен форум. Ще ми питате ли кой е моят фаворит? (смее се).


Мислех това да е последният ми въпрос...


- Е, аз го изпреварвам тогава - има доста стойностни отбори, а фаворитите са ясни - Германия, Италия, Испания и, разбира се, Франция.


Петлите направиха много добър мач срещу Румъния (2:1), но хвърлиха доста сили. Докъде могат да стигнат момчетата на Дидие Дешан?


- Колкото по-напред, толкова по-добре! Надявам се да вземат титлата, но на всички е ясно, че напрежението в редиците на петлите е огромно и това може да им изиграе лоша шега.

 

Селекционерът Дидие Дешан се въвлече в един импровизиран скандал с Ерик Кантона, който го обвини в расизъм, тъй като не е повикал за Евро 2016 Карим Бензема и Бен Арфа заради произхода им. Сега Дешан иска да даде на съд Кантона.


-  Те са големи момчета, ще се разберат. Колкото до Бен Арфа и Бензема, това са много добри футболисти, но селекционерът може бъде съден едва след първенството. Представете си, че Франция спечели титлата без тях, тогава какво ще говорят критиците и специалистите?


Вие навремето бяхте треньор на Ерик Кантона в Оксер. Наистина ли бе толкова лошо момче, колкото го описват медиите, или това е един образ, зад който се крие съвсем различна душевност?


- Той е добро момче, просто трябва да имаш подход към такъв тип хора. Уникален футболист!


Бях много тъжен, когато се отказа от футбола, и то на 30 години, а можеше да играе още на високо ниво.


- Значи разбирате от футбол (смее се на висок глас). Наистина уникален футболист и човек, просто трябва да му влезеш под кожата. На терена дава всичко от себе си, дава най-доброто, при него играта е постоянна, рядко излиза извън форма, винаги е бил фактор и истински лидер.


През 1993 година той игра в мача Франция - България, вкара гол на Борислав Михайлов, но Емил Костадинов се разписа два пъти и лъвовете на Димитър Пенев се класираха за Световното първенство в САЩ следващата година.


- А вие от къде сте?
От България.


- Трябваше да кажете по-рано, нямаше да говоря с вас (отново смях). Сега сериозно - тогава имахте голям отбор, заслужено играхте в Щатите и стигнахте до полуфинал, нали?


Да.


- Е, тогава какво да говорим повече?  Явно в този период сте имали класа Във футбола няма нищо случайно.


Да поговорим и малко за вас - сега с какво се занимавате, последно бяхте треньор на Ланс?


- Сега се наслаждавам на футбола, нали виждате къде разговаряме?


Имало ли е момент, в който да не се наслаждавате на играта?
- Не, никога! Иначе нямаше да постигна толкова много.


Изпреварихте въпроса ми. Как успяхте да направите тази революция с Оксер?


- С екипна работа. Всъщност, не съм направил кой знае какво, просто работихме правилно и се видяха резултатите.


Може ли да се каже, че сте като Сър Алекс Фъргюсън във френски вариант?


- Вие може да кажете всичко, но не и аз. Работата на журналистите е да сравняват, да пишат, да говорят. Сигурно имате предвид, че се задържах толкова дълго на едно място? Няма нищо ненормално в това, след като един човек обича работата си, а това бе място, където се чувствах добре. Важното е да изпитвате удоволствие, иначе нищо не става.


Трудно ли се справяхте с човешкия фактор?


- Не, лесно е. Просто трябва подход, разбиране. Поставяйте се и вие на място на човека от отсрещната страна и тогава може би нещата ще се получават по-лесно.


Откривател сте на много таланти...


- (прекъсва ме) Не, не чак в такава степен. Аз просто съм шлифовал диамантите, които са били някъде по футболните терени на Франция, а впоследствие и в Оксер.


Какво е за вас Оксер?


- Голяма любов и страст, до голяма степен животът ми. Имате ли още въпроси?
Много.


- Е, нека ги запазим за друг път, че ме чака работа. Благодаря за вниманието и ви желая да постигнете в журналистиката това, което аз направих във футбола с Оксер! Поздрави на България!

Жулиано Белети сравнително скоро прекрати своята състезателна кариера, но много бързо се прехвърли в журналистическото поприще. 40-годишният бразилец игра за Виляреал, Барселона и Челси в Европа, както и за родните Крузейро, Сао Пауло, Атлетико Минейро и Флуминензе.


Сеньор Белети, как е да сте от другата страна на барикадата?
- Харесва ми, но това не означава, че като коментатор и анализатор не влагам всичко от себе си, както и по време на кариерата ми на терена.
И кое ви направи най-силно впечатление на Евро 2016?
- Ако трябва да съм честен - малкото голове. Очаквах повече. Но като бивш защитник трябва да похваля играта на тези футболисти, които бранят вратата си. Значи добре са свършили работата си.
А кой отбор ви харесва?
- Хърватска и Италия. Доста компактни, играят раздвижено и постигат резултати.
А Испания?
- Те си остават един от фаворитите за титлата, тепърва ще набират скорост, убеден съм.
Къде поставяте Франция и Германия?
- Редом до изброените. Играят прагматично, без излишно натоварване, като че ли си пестят силите за следващия етап.
Изгледахте на живо и Англия - Словакия (0:0), изненада ли ви с нещо този резултат?
- Не, няма нищо изненадващо. Равенството беше достатъчно и за двата отбора и не ме учудва, че на таблото останаха двете нули.
Повечето хора очакват от англичаните разнообразна и резултатна игра, но това не се получава до момента.
- Така е, но не мога да си обясня тази инертност в предни позиции. Уейн Рууни не действа като типичен централен нападател, но пък Рой Ходжсън разполага с Хари Кейн и Джейми Варди, които ще дочакат своя шанс. Нека се отдаде заслуженото на Рууни, който хвърля доста усилия на терена и е много полезен. Явно на това първенство ще има друга роля, а головете ще реализират останалите. Съставът на англичаните е млад, трябва му време. Деле Али, Лалана, Стъридж, Уилшър, Рашфорд, Клайн - все нови имена за националния, но ще се говори тепърва за тях, убеден съм.
Поглеждате ли назад в миналото, страдате ли, че вече не играете професионално?
- Не, ни най-малко. Сега имам повече свободно време, играя футбол с приятели, обикалям, гледам с друго око на футбола. Сега аз съм критик (смее се).
Кога и къде се чувствахте най-добре по време на вашата кариера?
- Навсякъде се чувствах добре, след като имах възможност да играя футбол. Това ме прави щастлив. Бях щастлив и в Бразилия, и в Европа. През 2006 година тук, в Париж, спечелих Шампионската лига с Барселона, а аз вкарах победното попадение срещу Арсенал (2:1). Тогава влязох като резерва на мястото на Олегер и малко по-късно вкарах на Леман. Велико! Това няма как да забравя и сега се радвам, че отново съм в тази страна. А столицата на Франция е един прекрасен град, който харесвам. За съжаление с Виляреал не спечелих нищо, но няма пълно щастие в живота. За сметка на това с Барселона станах шампион на Испания, а по-късно с Челси триумфирах и в Англия, играх на финал на Шампионската лига. В Бразилия с всеки отбор имам поне един трофей, а с Флуминензе вдигнах и титлата през 2010 година. Мисля, че оставих нещо след себе си, направих добра кариера.
В момента сте в Европа, но паралелно с надпреварата на Стария континент се играе и Копа Америка. Успявате ли да следите събитията в САЩ?
- Старая се въпреки часовата разлика. Разочарован съм от отпадането на Бразилия, всички в страната приемат доста тежко подобни резултати, но и това е част от футбола. Сигурно ще ме попитате и за моя фаворит, но ще ви кажа, че в отсъствието на Бразилия Аржентина е във фокус. Гаучосите имат отлични футболисти и няма да се учудя, ако спечелят надпреварата, колкото и да не ми се иска като бразилец (смее се).

Роден в Англия, но до голяма степен северноирландец по душа и съдба. С 59 мача и 12 гола Йън Дауи е един от обичаните футболисти на страната, чиято чест е защитавал и големият Джордж Бест. Дауи изгледа на живо мача Северна Ирландия - Германия (0:1), а след неговия край отдели време и за "Тема спорт".

- Г-н Дауи, хареса ли ви това, което видяхте от момчетата на Майкъл О`Нийл по време на Евро 2016?

- Да, защо да не ми хареса? Отборът е съставен от предимно играчи, които нямат толкова голям опит в международни битки, но са закърмени със северноирландският дух. Видахте и подкрепата на публиката, фантастично беше. Разбира се, има какво да се желае от играта на момчетата, но по-важното е, че се класираха на такъв голям форум за първи път в историята на северноирланския футбол. Това не е малко и трябва да се оцени подобаващо и от медиите, и от феновете.

- Така е, а този път съперник беше и световният шампион Германия.

- О, разбира се, това предизвикателство беше наистина голямо.

- Опитът и стилът на игра ли попречиха на Северна Ирландия да спечели поне точка от Бундестима?

- От всичко по малко. Германия разполага със силни футболисти, отдавна играе в такава формация, а видяхте, че има и млади играчи, които се интегрират в състава. Нормално беше играта на Северна Ирландия да е по-затворена, да се изчаква контраатаката, тъй като надиграване с германците щеше да е убийствено. Тимът на Йоахим Льов действаше перфектно, създаде доста положения за гол и за мое щастие, а и на феновете, те не попаднаха във вратата.

- Според вас притеснени ли бяха играчите в зелено-бяло?

- Не, не мисля. По-скоро играха по-предпазливо и мъдро, а и напрежението в мачове от такъв форум е голямо. Видяхте, че през второто полувреме Бундестима не създаде толкова опасни положения, колкото през първата част. За жалост не се получиха нещата на Майкъл О`Нийл. Важното е, че пред този отбор има бъдеще, футболистите трупат самочувствие и е една сериозна предпоставка за следващите квалификации и участия на големи първенства.

- Северна Ирландия има големи шансове да участва във фазата на елиминациите на Евро 2016 (б.а. - интервюто е правено преди последните мачове от групите D, E и F), докъде може да стигне отборът?

- Няма значение, това, което направи тимът до момента е наистина нещо голямо. Хубаво е, че напред продължиха и още два отбора от Великобритания - Англия и Уелс.

- Вашият фаворит за титлата?

- Разбира се, Германия като световен шампион, приятно съм изненадат от Италия до момента, като същото важи и за Хърватия. Очаквам повече от Англия, но нека не пропускаме Испания и домакинът Франция. Доста са фаворитите, а в един мач всичко е възможно.

С над 250 гола в своята кариера и още куп титли, Марио Гомес отново е част от тима на Германия на голям форум. Близо 2-метровия гигант беше титуляр срещу Северна Ирландия (1:0) и оправда доверието на Йоахим Льов, след като реазилира единственото попадение в срещата на "Парк де пренс". Бундестима продължава напред и очаква своя противник на 1/8-финалите на Евро 2016.


- Г-н Гомес, радващо е, че Германия победи и се класира напред, но като игра май не успя да зарадва феновете?

- Защо мислите така? Просто съперникът ни беше излязал със защитна тактика, а винаги е трудно да играеш срещу сгъстена отбрана. Северноирландците са здрави момчета, играха концентрирано и дебнеха своя момент. Ние пропиляхме доста положения, гредите също бяха помощник на островитяните. Нека запазим голове и за следващите срещи (смее се).

- Единствено на малшанса ли отдавате малкия резултат, с който победихте?

- Донякъде. Старахме се да играем стегнато и да изпълним заръките на Йоахим Льов.

- И успяхте ли?

- Щом сме победили - да.

- В състава имаше и доста млади момчета, които в последствие ще трябва да ви наследят като титуляри. Хареса ли ви играта на Кимих и Хектор?

- Рзбира се, отборът игра добре, не дадохме възможности на противниците ни, а това е най-важното. Те са млади, тепърва бъдещето е пред тях в националния отбор.

- А вие докога смятате да бъдете част от него?

- Не мисля за отказване, но докато треньорите в Бундестима имат нужда от мен, ще съм на тяхно разположение.

- В нападение конкуренцията е голяма, но не е ли вече по-трудно без Мирослав Клозе?

- Трудно е, защото той е фантастичен футболист и реализатор. Смятам, че и без него ще продължаваме да се справяме добре в атака, имаме потенциал там.

- Срещу Северна Ирландия играхте 90 минути, но обикновено влизате като резерва...

- Ако ще ме питате дали това ме дразни, отговорът ми е не. Аз  съм с достатъчно и няма място за сърдене. Националният отбор не е деска градина и щом си приел до носиш фланелката, трябва да се съобразяваш. Докато имат нуждат мен, ще съм на разположение. Ако усетя, че вече не съм полезен, сам ще се оттегля, бъдете сигурни. Германия разполага с изключителни футболисти във всяка една линия, а нападението не прави изключение.

- Докъде ще стигне Германия и докъде се разпростират мечтите ви на Евро 2016?

- Титлата е постижима цел. След като станахме световни шампиони, няма причина да не спечелим и Европейското първенство. Германия никога не се е задоволявала с второсепенна роля.

- Съжалявате ли, че напуснахте Бундеслигата, а от Италия и се озовахте в Турция?

- Не, не съжалявам. Бешикташ е силен отбор, клубът е с изключително темпераментни фенове, стадионът ни е пълен винаги. Бешикташ е от ранга на Байерн Мюнхен в Германия, въпреки че няма тези големи успехи. Станахме шампиони и през август ще играем финал за Суперкупата в Галатасарай, който спечели националния трофей. В Истанбул има много хора, привърженици на различни отбори, а наред с Бешикташ и Галатасарай, Фенербахче също е със сериозна фенска маса. Дербитата са взривоопасни, но това са истинските мачове. Чакам с нетърпение предизвикателството в Шампионската лига.

- Къде ще продължите вашата кариера, мислите ли за завръщане в Серия А?

- Засега съм футболист на Бешикташ, но доста неща могат да се променят след Евро 2016. При Черните орли играх под наем от Фиорентина, но има опция за закупуването ми. Нямам нищо против да остана, ако ръководствата на двата клуба се
споразумеят.