Легенда, неповторим, голям, естествен, човек - това са думи, които със сигурност можем да ги употребим в едно изречение за Ги Ру. Французинът е една от емблематичните фигури в световния футбол, дал много на френския Оксер и направил революция с бургундския клуб. Съдбата ме срещна с него на мача Белгия - Италия, след който 77-годишният Ру, когото мнозина оприличават като белгийският Димитър Пенев, отдели време поотделно, както на "Тема спорт", така и на още няколко журналисти, успели да го познаят сред пъстрата палитра от футболни хора на новия стадион „Парк Олимпик“.


Мосю Ру, здравейте! Как сте?


- Добре съм, благодаря! Наслаждавам се на футбола, все още изпитвам удоволствие от играта и гледам да не пропускам важни мачове, особено когато са на живо.


Това беше първият двубой на Белгия и Италия в груповата фаза на Евро 2016. Хареса ли ви, какво видяхте от новите тенденции във футбола?


- Срещата бе наистина добра, може би най-качествената от началото на първенството. Заслужена победа на Италия, макар и Белгия да пропусна няколко изгодни положения, които можеха да направят резултата по-различен. Видях една раздвижена Италия, приятно ме изненадаха футболистите на скуадрата. Личи си, че имат желание, макар и сред тях да не блестят имена, както едно време. Отлична игра на Грациано Пеле, както и на Едер, който с решаващ фаул предотврати попадение във вратата на Джиджи Буфон. Като че ли Белгия разчиташе твърде много на Лукаку в атака, а той бе зорко пазен, постоянно беше с гръб към вратата и с човек, който му дишаше в гърба. Червените дяволи разполагат с отличен и млад състав, а специалист като Марк Вилмотс може да постигне много с този отбор, ще се уверите по-късно в това.


Да, но италианците се успокоиха едва накрая, както и германците преди това срещу Украйна - в последната минута.


- Приемете го, че късметът в повечето случаи е със силния и по-опитен отбор. Това е майтап, разбира се (смее се). Факторите винаги са много, особено, когато става дума за мачове от подобен форум. Ще ми питате ли кой е моят фаворит? (смее се).


Мислех това да е последният ми въпрос...


- Е, аз го изпреварвам тогава - има доста стойностни отбори, а фаворитите са ясни - Германия, Италия, Испания и, разбира се, Франция.


Петлите направиха много добър мач срещу Румъния (2:1), но хвърлиха доста сили. Докъде могат да стигнат момчетата на Дидие Дешан?


- Колкото по-напред, толкова по-добре! Надявам се да вземат титлата, но на всички е ясно, че напрежението в редиците на петлите е огромно и това може да им изиграе лоша шега.

Селекционерът Дидие Дешан се въвлече в един импровизиран скандал с Ерик Кантона, който го обвини в расизъм, тъй като не е повикал за Евро 2016 Карим Бензема и Бен Арфа заради произхода им. Сега Дешан иска да даде на съд Кантона.


-  Те са големи момчета, ще се разберат. Колкото до Бен Арфа и Бензема, това са много добри футболисти, но селекционерът може бъде съден едва след първенството. Представете си, че Франция спечели титлата без тях, тогава какво ще говорят критиците и специалистите?


Вие навремето бяхте треньор на Ерик Кантона в Оксер. Наистина ли бе толкова лошо момче, колкото го описват медиите, или това е един образ, зад който се крие съвсем различна душевност?


- Той е добро момче, просто трябва да имаш подход към такъв тип хора. Уникален футболист!


Бях много тъжен, когато се отказа от футбола, и то на 30 години, а можеше да играе още на високо ниво.


- Значи разбирате от футбол (смее се на висок глас). Наистина уникален футболист и човек, просто трябва да му влезеш под кожата. На терена дава всичко от себе си, дава най-доброто, при него играта е постоянна, рядко излиза извън форма, винаги е бил фактор и истински лидер.


През 1993 година той игра в мача Франция - България, вкара гол на Борислав Михайлов, но Емил Костадинов се разписа два пъти и лъвовете на Димитър Пенев се класираха за Световното първенство в САЩ следващата година.


- А вие от къде сте?
От България.


- Трябваше да кажете по-рано, нямаше да говоря с вас (отново смях). Сега сериозно - тогава имахте голям отбор, заслужено играхте в Щатите и стигнахте до полуфинал, нали?


Да.


- Е, тогава какво да говорим повече?  Явно в този период сте имали класа Във футбола няма нищо случайно.


Да поговорим и малко за вас - сега с какво се занимавате, последно бяхте треньор на Ланс?


- Сега се наслаждавам на футбола, нали виждате къде разговаряме?


Имало ли е момент, в който да не се наслаждавате на играта?
- Не, никога! Иначе нямаше да постигна толкова много.


Изпреварихте въпроса ми. Как успяхте да направите тази революция с Оксер?


- С екипна работа. Всъщност, не съм направил кой знае какво, просто работихме правилно и се видяха резултатите.


Може ли да се каже, че сте като Сър Алекс Фъргюсън във френски вариант?


- Вие може да кажете всичко, но не и аз. Работата на журналистите е да сравняват, да пишат, да говорят. Сигурно имате предвид, че се задържах толкова дълго на едно място? Няма нищо ненормално в това, след като един човек обича работата си, а това бе място, където се чувствах добре. Важното е да изпитвате удоволствие, иначе нищо не става.


Трудно ли се справяхте с човешкия фактор?


- Не, лесно е. Просто трябва подход, разбиране. Поставяйте се и вие на място на човека от отсрещната страна и тогава може би нещата ще се получават по-лесно.


Откривател сте на много таланти...


- (прекъсва ме) Не, не чак в такава степен. Аз просто съм шлифовал диамантите, които са били някъде по футболните терени на Франция, а впоследствие и в Оксер.


Какво е за вас Оксер?


- Голяма любов и страст, до голяма степен животът ми. Имате ли още въпроси?
Много.


- Е, нека ги запазим за друг път, че ме чака работа. Благодаря за вниманието и ви желая да постигнете в журналистиката това, което аз направих във футбола с Оксер! Поздрави на България!