Жулиано Белети сравнително скоро прекрати своята състезателна кариера, но много бързо се прехвърли в журналистическото поприще. 40-годишният бразилец игра за Виляреал, Барселона и Челси в Европа, както и за родните Крузейро, Сао Пауло, Атлетико Минейро и Флуминензе.


Сеньор Белети, как е да сте от другата страна на барикадата?
- Харесва ми, но това не означава, че като коментатор и анализатор не влагам всичко от себе си, както и по време на кариерата ми на терена.
И кое ви направи най-силно впечатление на Евро 2016?
- Ако трябва да съм честен - малкото голове. Очаквах повече. Но като бивш защитник трябва да похваля играта на тези футболисти, които бранят вратата си. Значи добре са свършили работата си.
А кой отбор ви харесва?
- Хърватска и Италия. Доста компактни, играят раздвижено и постигат резултати.
А Испания?
- Те си остават един от фаворитите за титлата, тепърва ще набират скорост, убеден съм.
Къде поставяте Франция и Германия?
- Редом до изброените. Играят прагматично, без излишно натоварване, като че ли си пестят силите за следващия етап.
Изгледахте на живо и Англия - Словакия (0:0), изненада ли ви с нещо този резултат?
- Не, няма нищо изненадващо. Равенството беше достатъчно и за двата отбора и не ме учудва, че на таблото останаха двете нули.
Повечето хора очакват от англичаните разнообразна и резултатна игра, но това не се получава до момента.
- Така е, но не мога да си обясня тази инертност в предни позиции. Уейн Рууни не действа като типичен централен нападател, но пък Рой Ходжсън разполага с Хари Кейн и Джейми Варди, които ще дочакат своя шанс. Нека се отдаде заслуженото на Рууни, който хвърля доста усилия на терена и е много полезен. Явно на това първенство ще има друга роля, а головете ще реализират останалите. Съставът на англичаните е млад, трябва му време. Деле Али, Лалана, Стъридж, Уилшър, Рашфорд, Клайн - все нови имена за националния, но ще се говори тепърва за тях, убеден съм.
Поглеждате ли назад в миналото, страдате ли, че вече не играете професионално?
- Не, ни най-малко. Сега имам повече свободно време, играя футбол с приятели, обикалям, гледам с друго око на футбола. Сега аз съм критик (смее се).
Кога и къде се чувствахте най-добре по време на вашата кариера?
- Навсякъде се чувствах добре, след като имах възможност да играя футбол. Това ме прави щастлив. Бях щастлив и в Бразилия, и в Европа. През 2006 година тук, в Париж, спечелих Шампионската лига с Барселона, а аз вкарах победното попадение срещу Арсенал (2:1). Тогава влязох като резерва на мястото на Олегер и малко по-късно вкарах на Леман. Велико! Това няма как да забравя и сега се радвам, че отново съм в тази страна. А столицата на Франция е един прекрасен град, който харесвам. За съжаление с Виляреал не спечелих нищо, но няма пълно щастие в живота. За сметка на това с Барселона станах шампион на Испания, а по-късно с Челси триумфирах и в Англия, играх на финал на Шампионската лига. В Бразилия с всеки отбор имам поне един трофей, а с Флуминензе вдигнах и титлата през 2010 година. Мисля, че оставих нещо след себе си, направих добра кариера.
В момента сте в Европа, но паралелно с надпреварата на Стария континент се играе и Копа Америка. Успявате ли да следите събитията в САЩ?
- Старая се въпреки часовата разлика. Разочарован съм от отпадането на Бразилия, всички в страната приемат доста тежко подобни резултати, но и това е част от футбола. Сигурно ще ме попитате и за моя фаворит, но ще ви кажа, че в отсъствието на Бразилия Аржентина е във фокус. Гаучосите имат отлични футболисти и няма да се учудя, ако спечелят надпреварата, колкото и да не ми се иска като бразилец (смее се).