Членовете на Фейсбук група "Против уволнението на Радо Стойчев" пусна отворено писмо до медиите, което е адресирано да родните управници не само в родния волейбол, а и в държавата.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТИ,

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ЧЛЕНОВЕ НА УС,

 

Ето че идва краят на тази прекрасна година. Време за равносметка, за поздравления, за пожелания и оптимизъм. Време е и ние – Вашият кошмар, да направим своите равносметки и пожелания. С Вас ни свързва безрезервната любов към един спорт. Към волейбола. Обичате го и Вие, нали? Поне така сме чували. Знаем колко сте безкористни и давате всичко в името на тази любов. Затова не бива да сме Вашият кошмар. Ние сме Вашата истина, уважаеми дами и господа.

 

Преди да Ви пожелаем всичко онова, което искаме, нека първо минем през равносметката. Всички знаем, че това е най-успешната година в историята на българския волейбол, затова предполагаме, че тя ще е кратка. Да видим:

 

От любов към спорта изритахте най-успешния треньор в света. Изритахте го заради една грешка и това беше окончателното Ви решение. Обвинихте го в умишлено загубен мач и отстоявахте тази своя идея последователно.

 

Окончателното Ви решение се оказа не толкова окончателно. От любов и загриженост за спорта, забравихте какво сте говорили и тъй като Вашата любов прокуди всички други възможни варианти за заместник, смирено го помолихте да забрави и той какво сте говорили, и да се върне.

 

От любов към момчетата, най-успешният треньор в света прие да се завърне, но не успя да забрави като Вас, какво сте говорили. Затова завръщането беше временно.

 

Най-успешният треньор в света класира националния ни отбор на Олимпиадата в Лондон.

 

Най-успешният треньор в света вкуси от народната любов, която Вие смятахте, че не съществува. Народът обичаше треньора си, а Вие не го разбрахте. От любов към спорта.

 

Народната любов заля момчетата от отбора ни. Любовта преливаше в сърцата, в очите, в гласовете, в песните, в сълзите, в мислите...Това не беше Вашата любов. Вашата любов е към спорта. Той няма общо с играчите и треньорите.

 

Една емблема на отбора ни, която светът е окичил с прякора „Императора”, си тръгна обиден, омерзен и със сълзи на очи. Вие не ги видяхте. Хващахте се на бас, че няма да си тръгне. Ей-така шеговито... Знаем, важна е любовта към спорта, какво тук значат някакви сълзи в очите на играчите?

 

Народът, обаче, ги видя. Показа своето желание ясно, гласно, звучно, видимо и очакваше Вие да чуете неговия глас. Не ги чухте. Не ги видяхте. Оглушахте за техните освирквания в „Арена Армеец”. Ослепяхте за посланията им по плакатите. Загубихте реална преценка за празната зала. Виждахте я пълна. Скрихте лицето си от „обичта” на феновете. И всичко това - от любов към спорта. Какво общо има той с феновете?

 

Отборът ни трябваше да събере остатъците от себе си и да замине в Лондон. Направиха го. Надскочиха себе си и отново видяха и усетиха народната любов.

 

От любов към спорта Вие решихте да се окичите с този успех. Все пак, той е Ваш, нали вече установихме, че спортът няма общо с играчите?

 

Народът Ви потърси сметка. Поиска да знае всичко. Не му я дадохте. Не го чухте. От любов към спорта. Тя не е за всеки.

 

Еуфорията от Лондон отмина. Вие се събрахте и се преизбрахте. Обединени от любовта към спорта, единодушно преценихте, че всичко е наред и заслужавате нови такива най-успешни години.

 

Вашата любов остана неразбрана и в чужбина. Не Ви допуснаха с нея и там. Някои от Вас се разделиха с мечтите си за сладък пост в чужбина, но Вие вярвате, че това е временно. Рано или късно мечтите Ви ще се сбъднат. Вярвате в това, както вярвате в парите.

 

Докато Вие се събирахте и преизбирахте, докато издигахте лозунги за своето величие, клубовете продължаваха да мизерстват. Вие не видяхте това. От любов към спорта. Какво общо има той с клубовете? Оставихте ги на ръба на оцеляването, в студените зали, със служебни победи и загуби, да се молят за спасението си.  За сметка на това, любовта към спорта е пряко свързана с харченето на тези така нужни им пари, за скъпи пътувания и тежки маси.

 

От любов към спорта не видяхте искрата в очите и сърцата на онези момчета и момичета, които играеха в тези студени зали, водени от една друга любов. Тяхната любов не е Вашата.

 

От любов към спорта излъгахте едни деца, че ще играят на голямо състезание. Не видяхте сълзите в очите им. Какво общо имат децата с любовта към спорта? Нали паричките за подготовката отидоха, където трябва. Така е, когато обичаш спорта.

 

Народът продължи да пита. Получи някои отговори. Като тези, че сте раздавали нашите пари, както намерите за добре. Помежду си. Разбрахме, че сте го правили от любов към спорта. Тя има общо с парите, това го знаем.

 

Заподозряха Ви в престъпление. Подозрението не е достатъчно, за да Ви притесни. Вие се водите от любов към спорта. Пред нея няма пречки.

 

Нагиздихте си нов офис. От любов към спорта намерихте пари за новия дом на волейбола. Приоритети.

 

В гиздавия си нов дом не допуснахте сянката на онези, които не обичат спорта като Вас. Всеки, който не споделя Вашата форма на любов, няма място в дома Ви. Народът пък упорито пази онази другата любов към тези прокудени от Вас хора. Пази я в сърцата си и оттам не успяхте да я изритате.

 

Наближава Коледа...Вашата любов остана сама срещу всички.

 

Пропуснахме тук много от тази най-успешна година, нали? Налага се, защото май не е толкова кратка равносметката. Трябва да прибавим някои неща. Като спечелените домакинства, с които се гордеете и с които се кичите. Тези, които ще платите от нашите пари. Ние можем ли да се гордеем с това, че сме ги платили? Или нямаме право?

 

Искаме или не, време е да спрем равносметката, като поставим многоточие и да продължим с пожеланията. Тази част вече наистина е кратка:

 

ОТИДЕТЕ СИ С МИР! Пожелаваме Ви много сила и смелост, за да си тръгнете, преди да бъдете изритани по онзи начин, по който Вие сте свикнали да изритвате. Пожелаваме Ви да се порадвате на последните си дни, в които се къпете в любовта си към спорта, защото изтичат. Защото ако не го направите с мир, ще го направите по другия начин. А той ще става все по-болезнен.

 

ДАЙТЕ ПЪТ НА ПРОМЯНАТА!

 

ВИЖТЕ ненавистта на народа към Вас и освободете спорта от робството си!

 

Пожелаваме Ви една прекрасна 2013 година, далеч от този спорт. Все пак, той може да се обича и отдалеч, нали? Защото ние, Вашата истина, няма да Ви оставим да обичате спокойно, докато не видим, че го правите ОТДАЛЕЧ!

Поздрави,

Членове на Фейсбук група "Против уволнението на Радо Стойчев"