Тези дни ръководството на английския национален отбор по футбол и отделни играчи от Албиона направиха доста неспортсменски и обидни за България и българските граждани изявления. По повод някои крайно неприемливи прояви на хулиганстващи елементи от нашите агитки, заради които УЕФА заслужено ни налага дисциплинарни санкции, от националния отбор на Англия дръзнаха да приписват на България и българите „расизъм“. Същото внушават и изявления на Тами нам-кой-си – ритнитопковец от Англия. Медиите край Темза – и те в същия дух. Лепят етикети и морализаторстват. Ще помисли човек, че англичаните ще играят мач в столицата на апартейда, а не в София. От УЕФА пък толкова насериозно са взели тези дрънканици, че щели да пратят агенти под прикритие сред публиката да доносничат какво си говорят тези страшни българи.
Чакайте малко, драги поданици на госпожата от Бъкингам. Прекалявате! Слагате под един знаменател България и българската публика с някакви гамени, каквито за съжаление има навсякъде. И особено много при вас – на Острова. Да не забравяме, че самото понятие „футболно хулиганство“ навлезе в масова употреба заради вашите отвратителни нрави по стадионите преди години. Трябва ли и ние да ви поставим под общ знаменател с хулиганите?
В случая обаче не става дума просто за бабаитлъци и психологическа война преди мач. Този епизод е пореден израз на много по-дълбинни нагласи – онова високомерно и назидателно отношение, което Западна Европа традиционно има към Източна Европа. Те – богатите, цивилизованите и демократичните. И онези от Изтока – втора категория, бедни и диви. Често се натъкваме на подобно отношение – и в политиката, и в бизнеса, а ако щете и във „второто качество“ продукти, които много европейски компании пробутват в източноевропейските държави. Това отношение обаче е лишено от каквито и да било морални и социо-културни основания.Някога, заради подобно отношение, съвременната икона на борбата за свобода, равенство и демокрация Нелсън Мандела зашлеви звучен плесник на нахъсаните журналисти от западните медии, които се опитваха да го критикуват заради топлите му отношения с Фидел Кастро.
„Кои сте вие, че да ни давате уроци по демокрация?“ – попита гневно Мандела.
„Вие, които десетилетия подкрепяхте апартейда в Южна Африка, докато режимът в Претория избиваше моите братя и сестри. Куба ни помагаше, а вие крепяхте расизма. Вие ли ще ми говорите за права на човека?“.
Същият въпрос – „кои сте вие, че да ни учите на борба с расизма“ – може да се зададе днес и на въпросния английски тренер и ритнитопковците му, които обиждат българите, че били расисти. На тях и подобните им трябва да се каже ясно – за разлика от вашата държава, в България никога не е имало расизъм, издигнат в държавна политика. Британия и по време на империята, и след това е родила най-отвратителните форми на държавно налаган расизъм и сегрегация – и в Индия, и в Австралия, и в другите колонии. Не България, а Великобритания крепеше до последно расистките режими в Южна Африка и Южна Родезия (дн. Зимбабве). Векове наред, чак до 1838 г., не българите, а англичаните търгуваха с роби – 46 хиляди робовладелци от Острова, притежаваха повече от 12,5 милиона души, експлоатираха ги до смърт. Трупаха несметни богатства от робския труд и чудовищния грабеж на колониите в Азия, Африка и Америка. И когато премахват робството, обезщетяват робовладелците с крупни суми, защото са ги лишили от „собствеността“ им. Колко цивилизовано! Роби е притежавала дори Англиканската църква. Британско изобретение са и отвратителните концентрационни лагери – първо в в англо-бурската война, а в по-ново време в британска Кения, където хвърлиха всеки десети от народа кукую по време на въстанието Мау-Мау. Да не говорим за изкуствено предизвикания глад в колониална Индия, взел живота на милиони жертви. И това са само отделни щрихи от тъмната история на расизъм и потисничество, която изпълва хрониките на британския колониализъм.Докато България още в първите мигове на своята възобновена държавност – освободена от крепената и от Лондон Османска империя – записа в Търновската конституция, че всякой роб, който стъпва на българска земя става свободен. И че всички, независимо от раса, пол и занятие са равни. Това е държавата, в която гостувате, драги английски футболисти и чиновници от УЕФА. България никога не е била расистка. И както ние не ви слагаме под общ знаменател с тъмните страни на вашето общество, така и вие недейте да приписвате на българите простотията на няколко души, които са надавали расистки възгласи. Такива отрепки има навсякъде и срещу тях трябва да се борим. Но вие не може да сте в позицията на морални съдници и назидатели. Защото е някак странно упреци в расизъм да идват от поданици на родината на расизма. Мрачните страници на историята са затворени, горчивите исторически уроци са извлечени – днес Великобритания е на светлинни години от всичко това и е модел за подражание за мнозина. Но нищо не е забравено и позата на назидатели е последното, което може да си позволявате спрямо исторически толерантни и мирни народи, които не сторили дори една хилядна от хилядната от злото, което гордите албионци са причинили на народите от всички географски ширини.
Въобще, Западна Европа трябва да разбере едно – високомерието и моралното превъзходство, с което мнозина там гледат на народите от Източна Европа, има фалшива основа. Богатството, в което живеят днес в западната част на континента, импозантните улици и дворци на западноевропейските столици, не са резултат от някакви изумителни таланти и трудолюбие, с които англичани, германци, французи и прочие западняци превъзхождат българи, сърби, чехи или поляци. Това богатство е резултат преди всичко от столетия на брутален колониален грабеж. Осъществяван с цената на геноцидни практики, чудовищно насилие и смразяваща безскрупулност. Държавите от Източна Европа не са имали колонии и никого не са поробвали.
Кои сте вие, че да ни назидавате?
Франция ли има такова има право? Която обрече на вечна мизерия Хаити, като накара населението, което държаха в робство, да откупи свободата си, плащайки на френската държавна хазна десетки милиарди в днешни пари чак до 1947 г. И продължава и до ден днешен с ограбването на 14 африкански държави от Западна и Централна Африка – бивши френски колонии – които създават 12% от БВП на африканския континент. Това става чрез перфидна финансова схема за обща местна валута, дирижирана от Париж. Задължили са тези държави да превеждат по 65% от валутните си резерви в оперативни сметки под разпореждане на френското финансово министерство, където се държат срещу неизгодна лихва. Още 20% се предават на Франция като гаранция за „финансова отговорност“. Всяка от тези африкански държави има право да ползва не повече от 15% от своите собствени пари за всяка финансова година. Ако имат нужда да ползват повече, то Франция им отпуска като кредит с пазарна лихва. Нещо повече, Франция е установила таван от 20%, който могат да ползват африканските държави, а за повече може да наложи вето. Пладнешки неоколониален грабеж. Освен това, като откуп за предоставяне на независимостта им тези африкански държави са принудени да предоставят своите природни ресурси приоритетно на френски фирми, а само ако французите нямат интерес, могат да се договарят с други. Появят ли се местни лидери, които са несъгласни с този грабеж, светкавично и с френска „изтънченост“ се спретва кървав преврат и във властта се инсталират лоялни на господарите от Елисейския дворец марионетки. Обикновено лидерите на превратаджиите са местни, които са служили в покрития с мрачна слава френски чуждестранен легион. Историческата статистика сочи, че 61% от превратите в цяла Африка са именно в бившите френски колонии. Хрониката е дълга и кървава: от доверения на Париж кръволок Жан Бедел Бокаса, който отстрани легитимния президент на Централно африканската република Давид Дако, до Етиен Гнасингбе, който срещу хонорар от 612 долара от френското посолство, уби президента на Того Олимпио, защото се опита да извади страната си от заробващия валутен договор с Франция.
Белгия ли има право да ни назидава? Същата Белгия, чиято монархия в зората на ХХ век организира кафкиански геноцид в Белгийско Конго. Да не говорим за колониализма на Испания, Португалия, Германия, Холандия. Никоя държава от Източна Европа не е безчинствала върху други народи, така както са го правили системно и векове наред повечето от западноевропейските. И за това най-малкото, което Западна Европа дължи на Източна, е уважение. Защото Източна Европа няма подобни срамни страници в своята история.
Затова, по-скромно и по-смирено, драги английски футболисти. Гостувате на един достоен народ, който за щастие няма толкова тежък исторически багаж, колкото този, които вие носите на плещите си.
