Лично Тодор Живков спасява младата звезда на Левски Георги Аспарухов-Гунди от участта да играе за ЦСКА. От началото на 60-те години на миналия век та до днес тази версия се приема за чиста монета. Но не е вярна! Това сочи проучването на „България Днес“, което е включено и в книгата „Гунди – какъвто не го познавате“. 

Изданието ще бъде на пазара на 4 май, датата, на която Футболист №1 на България за XX век щеше да навърши 75 г. Аспарухов влиза в казармата като всички младежи по онова време и е изпратен да играе в ЦСКА. Дори има няколко мача с червената фланелка, а за пръв път я облича на Националния стадион „Васил Левски“ за бенефиса на звездата на „армейците“ Манол Манолов-Симулията. Ходи и на подготовка с тима, воден от треньора Крум Милев. Сестрата на Гунди Лидия Карова е категорична, че Милев не харесал батко й за състава си и не го искал.

Покойният актьор Георги Джубрилов, добър приятел на Гунди, също разкрил пред съпругата му Величка, че наставникът на ЦСКА сам му е казал, че Аспарухов не е за неговия отбор. В ситуацията се намесва и довереният човек на Тодор Живков и втори в държавата тогава Борис Велчев, който е левскар и не иска да гледа Гунди с червен екип. Именно Велчев нарежда нападателят да отиде в Ботев (Пд), състезаващ се по онова време под името Тракия. След две години пак партийното величие разпорежда наложилият се вече в състава на „канарчетата“ голаджия да се прибере в родния Левски. 

На Аспарухов не му е никак лесно да се наложи в състава на пловдивчани. Тогава в атаката им са превърналите се по-късно в легенди Динко Дерменджиев-Чико, Георги Попов-Тумби и Георги Харалампиев-Ампето. Освен това треньорът Георги Генов не е особено доволен от показваното от Аспарухов и мисли да го изпрати в някой друг армейски отбор, но Гунди влиза в ритъм за няколко месеца и се налага в състава, както и в националния отбор. Всъщност отиването в казармата на Гунди не е някакво събитие и дори не му правят изпращане. „Какво изпращане, тогава всичко беше с купони, беше беднотия – разказва сестрата на футболиста. – Докато беше войник, си идваше често у дома, взимаше си дрехи, виждахме се за час-два и пак заминаваше.“