За мен 5-ти май на стадиона беше нещо невероятно и историческо в живота ми! 

 

Пътувах прекрасно до там без никакви проблеми, а времето слънчево готово за велики неща! Полицаи първо ме посрещнаха и ме настаниха на хубаво място за паркиране! После човек от стадиона ме посрещна и ме водеше към мястото ми на пистата, а по пътя на входа хората ми направиха коридор да мина и усмихнати лица видях! Стигнах си мястото, а хората на стадиона ми бяха уредили ток да си дишам спокойно с апарата без да се притеснявам, че може да спря да дишам!

 

Почнаха празненствата и Ники Кънчев взе думата за да стане още по празнично! Имаше парад за награждаване на нашите спортисти и беше впечатляващо споменаха се много имена на велики спортисти чак е трудно да се запомнят дори половината от спечелилите медали за България и донесли ни слава! Заради тях сега ЦСКА е велик клуб пълен с огромна история!

 

Имаше военни доста и духов оркестър за повдигане на армейския ни дух! Почнаха хеликоптери и парашутисти да кацат на терена и направо си ахнах и се впечатлих ужасно много чак ми се искаше и аз да скоча от хеликоптер! После дойде още по вълнуващо нещо, а именно хеликоптер превозваш много, много  скъпи хора, легенди на ЦСКА Димитър Пенев, Христо Стоичков, Димитър Бербатов!

 

Слабост са ми хеликоптерите все пак и аз летях беше една от мечтите ми и всеки хеликоптер го наричам звяр! А този хеликоптер вчера направо ме остави без дъх просто много силно духаше, може би ми измести количката и пясък летя като буря в пустинята чак се чудих дали не ми е спрял апарата ми, но така действа огромното вълнение! Така е при ЦСКА преди 70 години се е появил с гръм и трясък със хъс на победител и дух на шампион!

 

Почна си после мача и кръвта ми завря и много емоции и чувства имаше в мен и по-жив от всякога бях! Според мен играхме доста добре макар да нямаше голове, но това не е важното, защото най-важното е ЦСКА е жив и празника ни се получи супер! Между двете полувремена пък зарята направо ми напълни сърцето и душата и думите ще са малко да опиша чувството! Не зная колко минути продължи, но ми се стори безкрайно дълго и си представях някои от славните ни моменти на терена, мислих и за любим човек и това е от щастие! Много ми хареса цялата програма, защото всичко беше направено със вкус и за мен е голяма чест, че присъствах!

 

По принцип исках да сбъдна една огромна мечта да се срещна със Христо Стоичков, но не се случи за съжаление, но може пък да не е дошло времето да се сбъдне!

 

Приятели трябва да ви споделя най-великия момент от вчерашния ни празник! Споменах имаше парад на спортисти и от това се случи нещо! Покрай мен минаха спортистите ни от баскетбола за хора с инвалидни колички и аз ги поздравих с поглед и със широка усмивка, искаше ми се да извикам силно браво гордея се с вас, но гласа ми го няма от години!

 

Вече ме подминаваха всичките и някак изненадващо едно от момчетата се върна свалил медала си от награждаването и ми го остави в ръцете ми и нищо не каза просто ми се усмихна и аз отвърнах със същото макар доста шашнат и не вярващ какво ми се случва! Това което стане нито се купува със пари и нито мечтите могат да ми дадат това чувство! Ние Армейците сме страхотни хора и имаме добри сърца! Дори не зная как се казва това момче, но този огромен жест е за уважение и пример за много хора! Благодаря ти Армеецо! Щастлив човек съм и това е! Тежък е медала, но ЦСКА си тежи на своето място!

 

Няма да се оплаквам, но да си призная много изморителен ми беше деня и сега всичко по мен ще ме боли със дни! На моменти се чудих ще издържа ли физически на целия празник дори и лошо ми беше, но стиснах зъби и не го показвах външно какво ми е! Просто съм човек прекарващ над 95% от времето си на легло, а вчера общо 11 часа прекарах на път и на количка седнал и въпреки, че количката позволява на практика да легна това не си го помислих нито за миг въпреки болката в гърба, защото аз съм истински Армеец и това нищо не може да промени!

 

Не зная геройско ли е или не, но сърцето ми е повече от доволно и гордо, че бях там и празнувахме заедно този прекрасен рожден ден на ЦСКА! Не зная кога пак ще отида на мач, но искам отново и отново, защото за ЦСКА всичко си струва и е важно да полагаме усилие без значение какво ни е!

 

Благодаря от цялото си сърце и душа на ръководството за приказното отбелязване на 70-тата годишнина на най-великия клуб на света и наша гордост ЦСКА! Искам да сме шампиони и вярвам един ден и това ще стане само да има търпение и шампионски усилия да се полагат!

 

Благодаря и на сектор Г, защото бяхте велики всички там и нито за секунда не спряхте да пеете и да правите атмосферата да е още по празнична! Не можах този път да ви посетя и поздравя, но някой друг път ще е! Малко само със димната завеса не се разбирах добре и се замаях от пушека, но прощавам ви и останете все така истински и верни на отбора! Гордея се с вас!

 

САМО ЦСКА СЕГА И ЗАВИНАГИ В СЪРЦАТА НИ!!!