Каква бе тайната му ли? Той просто обичаше футбола. Бе ентусиаст, запален и отдаден.
Вероятно така трябва да започва историята на един от най-славните синове на играта, получил титлата сър още, докато обуваше футболните си обувки и показваше невероятния си дрибъл из калните игрища на английските стадиони. Никой друг не е получавал такава чест още като състезател.


Началото обаче трябва да сложим с едно интервю на сър Станли Матюс от 1995-а, пет години преди смъртта му. Той разказа за BBC тогава случки от детството си, от първите години във футбола.
"Играех по цели дни на улицата. Намирах някаква малка топка, ходех при месаря на ъгъла да ми даде нещо за ритане (обикновено пикочен свински мехур, който се изхвърля). Вечер понякога свалях уличната лампа и я подритвах пред къщата ни. Това беше моето тренировъчно игрище."
Простотата на тези думи подчертава неща, които в модерната игра все повече липсват - отдаденост, наслада от играта, несекващо желание за нея. Днес футболът е хиперанализиран и движен от други символи, повечето напечатани върху банкноти.

 

Като юноша той играе футбол, но едновременно с това тренира лека атлетика и бокс. Те му дават невероятна атлетичност, бързина, повратливост и издръжливост.
През 1930-а е истинското начало на една велика кариера, като Станли Матюс влиза в редиците на Стоук Сити, едва на 15 години.
Мениджърът на клуба Том Матър убеждава татко му Джак да го пусне, като едновременно с това да работи и в офисите на клуба и да изкарва по 1 лира на седмица.
Две години по-късно Станли подписва първия си професионален договор със Стоук. На 17 години е, в клуба вече се говори за таланта му, а заплатата му става 5 лири седмично.


Единственият проблем е да успеят да канализират невероятната му енергия и скорост, за да извлекат максимума от нея за отбора.
Нататък... Това е един живот, отдаден на футбола. Матюс превръща дрибъла в запазена марка, финтът с тяло, при който бранителят остава на място или дори пада, става известен в Англия и Европа като "Матюс". Бързината му е като на речна рибка - сякаш няма накъде да отиде, но изведнъж променя светкавично посоката и топката не се отлепя от крака му.
В края на 30-те години вестник "Таймс" измисля формулировката на този танц по крилото - нарича го "фокстрот от три стъпки", при който Станли си освобождава място за центриране.


Матюс е железен. Той играе във всеки мач, физиката му е убийствена, атлетизмът - изключителен.
Заплатата му стига 20 лири на седмица и никога не ги надхвърля. Не са големи пари дори за онова време. Но хората в страната ходят на стадионите с огромно нетърпение, когато знаят че Станли Матюс ще играе.
През 1965-а, когато се отказа от футбола а 50 години (!), вече с титлата сър до името си, Матюс бе навъртял над 700 мача за Стоук и Блекпул в английския футбол. С 84 двубоя за Англия и невероятни спомени зад гърба му, най-накрая бе решил, че времето за спиране е дошло.


Но какви спомени само...

 

Джими Армфийлд, съотборник в Блекпул и националния отбор, разказва:
"Всеки можеше да играе в един отбор със Стан. Той бе национално богатство, хората водеха децата си на мачове и го показваха - гледайте крилото, Матюс. Аплодираха го на всеки стадион в Англия, дори, когато направеше положение или вкараше гол на техния отбор. Никога не го видях да се задъха за 33 години на терена."


Точно 33 години и 2 месеца минават между дебюта на Матюс за Стоук през 1932-ра и отказването му през май 1965-а. През това време магическият номер 7 на гърба му само на две фланелки - червено-бялата на Стоук и оранжевата на Блекпул, става символ на английския футбол. Ритат го здраво, защото защитниците често нямат аргумент. Той им подава ръка, след като отново ги е проснал на задниците им с финт. Каква е тайната на дълголетието му?


Всяка сутрин в 8 ч той е на улицата, а в периода в Блекпул - на брега на морето, за да прави упражнения. Поне час подготвя тялото си за деня, който предстои. Отделно от това не пие и не пуши - рядко срещано за футболист в Англия в онези години. Не яде никаква захар, избягва и други храни, типични за британците. Спазва режим, включително хранителен, което е нечувано за 30-те и 40-те години на миналия век във футбола.


Наричат го Хрътката, а по-късно - Вълшебникът на дрибъла. Не печели кой знае колко отличия в кариерата си, но аурата му е несравнима.
През 1953 г. е големият му ден, като Блекпул играе на финала за Купата на Футболната асоциация срещу Болтън. Но има предистория...
През 1947-а футболът във Великобритания се възстановява към нормалния си ритъм след войната. Играе се голям мач - Британия срещу Европа, в Глазгоу. Британците бият с 6:1, а Матюс е в сърцето на всичко. Ден по-късно той напуска Стоук Сити, отборът на детството и живота си, за да премине в Блекпул за 11 500 лири. На 32 години прави първия си трансфер.


Година по-късно купата, за която мечтае всяко английско дете в онези години, е съвсем близо. Блекпул обаче губи финала от Манчестър Юнайтед с 2:4 и трофеят остава мечта. През 1951-ва "оранжевите" отново са на "Уембли", на един мач от Купата на ФА. И пак разочарование - този път от Нюкасъл.


Така две години по-късно Матюс, вече на 38 години, знае, че това може да е последният му шанс. Блекпул отново е на финал, като този път насреща е Болтън, воден от страховития Нат Лофтхаус в атака. В 55-ата минута английският национален халф Ерик Бел прави резултата 3:1 за Болтън и всичко изглежда приключило. Мечтата на Станли отново отлита... Но тогава се случват невероятни събития на "Уембли". Матюс тръгва по дясното крило, изведнъж преоткрил в себе си мечтата от детските години на улицата в Стоук. Преминава съперник, центрира и Стан Мортенсен вкарва - 2:3. Минутата е 68-а, още има време.


Станли Матюс танцува по крилото, а "Уембли" не спира да го аплодира. В 89-ата минута пак пробив, пак пас - 3:3, отново Мортенсен.
Секунди по-късно нова подигравка с бранителя, ново подаване отдясно на Матюс, този път Бил Пери вкарва отблизо и Блекпул печели с 4:3. И днес този мач е наричан Финалът на Матюс. Кадрите, защото това е първото голямо футболно събитие, гледано масово по телевизията в Англия, са показателни - Лофтхаус се е изправил и аплодира Матюс, независимо от разочарованието.

 

 

Купата е спечелена. На следващия ден заглавията са "Вълшебникът на "Уембли", "Стан Велики" и т.н. След края на кариерата си, най-доброто крило на Англия разкрива една история, която дотогава никой не знае. В края на войната, в която Станли служи във военновъздушните сили на Великобритания, баща му е на смъртно легло. Кара го да му даде две обещания, преди да умре. Едното е - грижи се за майка си. Другото - спечели Купата на Футболната асоциация.


Именно това му е дало сили на "Уембли" от третия опит. Станли Матюс остава в историята и с още нещо паметно - той е първият носител на "Златната топка", връчена му от "Франс футбол". Случва се през 1956-а, когато е на 41! В същата година печели и наградата за Футболист на футболистите в Англия, което кара кралицата да го короняса като сър Станли Матюс година по-късно.


На 50 години спира с футбола, за да стане треньор. Но не на големи отбори и професионални играчи. Издържа само една година в Порт Вейл, преди да тръгне по света и да тренира тъмнокожи деца и младежи в Совето, Танзания, Нигерия, Гана... За неговото отношение към играта се разказват легенди. Всъщност са си съвсем истински истории. През 1950-а е с английския тим на световното в Бразилия, но след отпадането на отбора остава на свои разноски в страната. Иска да гледа мачовете, да се запознае с отборите на домакините, Уругвай и останалите... Просто му се гледа различен футбол.


Клиф Джоунс, един от водещите играчи на Тотнъм от 50-те години, разказва история за Стан.
"Той загряваше с някакви тежки обувки, като на гмуркач, сякаш бяха с котви на тях. Видимо трудно тичаше на загрявката, явно искаше да разтегне добре всички мускули. След това за мача излизаше с изключително леки обувки, можеше да ги гънеш във всякакви форми, бяха като чорапи. Една фирма в Нортхемптън му ги правеше, сменяше ги на всеки 3-4 мача, защото не издържаха. С тях бягаше като бос, според мен взимаше 100 метра с време като на Джеси Оуенс в онези години, толкова бърз беше. Неуловим на терена. Просто се надявахме да не му върви играта срещу нас."


Сър Станли Матюс е човекът, който "показа как да се играе футбол", по думите на великия Пеле. Бразилецът, както и Лев Яшин, Ференц Пушкаш и много други големи звезди, го изнасят от терена след прощалния му мач. През 2000-ата Матюс си отиде от света три седмици, след като навърши 85 години. Погребението му събра над 10 000 души в Стоук, като сред тях бяха Боби Чарлтън, Гордън Бенкс, Том Фини и други великани на играта. Прахът му бе положен под централния кръг на терена на стадион "Британия", на който днес играе Стоук Сити. Неговият отбор. Така духът му никога няма да напусне мястото, където футболът зърна този вълшебник за първи път.