Да се родиш в семейство с 10 деца през 1870-а не е толкова рядко явление. Баща ти е касапин, коли животните на всички в района около "Мансфийлд Роуд" в Нотингам, където си се появил на света и израснал. Такава е първата глава от историята на Хърбърт Килпин, който днес се появява на огромни хореографии в червено и черно, заемащи десетки квадратни метри от трибуните на един от най-великите стадиони в света. За да се стигне до това обаче минава повече от век.


Килпин завършва училище и започва работа в най-сериозната индустрия на град Нотингам в края на 19-и век. Фабриката за дантели в града е най-голямата в Англия, а той бързо става асистент. Едновременно с това не спира да играе футбол за един местен тим в червени фланелки. Не, не - не е Нотингам Форест, който също вече съществува и от 1889-а е член на Футболната лига. Качествата на Хърбърт не са чак за такова ниво на играта, а тя в Англия вече е достатъчно сериозна, за да има заплащания на футболистите в първа и втора дивизия.


Килпин играе за клуба "Джузепе Гарибалди", малък аматьорски отбор, кръстен на големия италиански герой. Играе и за Нотс Олимпикс, който според мнозина е първият създаден изобщо футболен клуб в света, а днес вече не съществува. Неговите останки събира и организира в Нотс Каунти група ентусиасти в града. Добър в работата си в текстилната индустрия, средно умел и в играта си на полузащитник, Килпин не се отказва от футбола. Играе за Сейнт Ендрюс, църковен тим, далеч от професионалните лиги на Англия. Всичко това е в годините между 1887-а и 1891-ва.


След това идва срещата му с един италианец - Едуардо Босио, който работи в близко сътрудничество с нотингамската фабрика на Томас Адамс, където е и Килпин. Той кани Хърбърт и още няколко от най-добрите в занаята, да работят за него в Торино, а шефът му се съгласява, защото бизнесът е свързан. В края на същата 1891-ва Босио, сам луд по калчото, основава Интернационале Торино - което би трябвало да е първият италиански футболен клуб. На великото дело присъстват и британците, които работят за него - сред тях и Хърбърт Килпин. Той заиграва за отбора, като става официално първият британски легионер във футбола. Първите два сезона са почти златни за сина на касапина и отбора му - достигат финал за титлата, но губят и в двата случая от Дженоа.

 

През 1898-а Килпин заминава за Милано, за да продължи да се занимава с двете неща, които прави добре. Работата му е пак в текстилопроизводството, но страстта остава футболът. Той продължава да работи за Томас Адамс, собственикът на нотингамската фабрика, който обаче го праща да разяснява тънкостите в бизнеса на италианските му партньори и в Милано.


И работата върви добре, но градът няма футболен отбор... След по-малко от година британският халф, заедно със сънародниците и съратници Самюъл Ричард Дейвис от Манчестър, Алфред Едуардс и Дейвид Алисън от Шефийлд, както и с няколко местни ентусиасти, основават Милан Футбол и Крикет клуб.


На 16 декември 1899 г. Хърбърт Килпин произнася реч в ресторанта Fiaschetteria Toscana bar, където компанията обикновено се събира.
"Ние ще бъдем отбор от дяволи - с червено като пламъците на огъня и черно като страха на нашите съперници", казва Килпин, захапал цигарето си и с чаша вино в ръка. За него се разказват легенди в Италия - обича живота, обича уиски и вино, пуши пури и цигари, винаги е в сърцето на големи и шумни компании. В работата си е ужасно стриктен, а футболът е голямата му любов.


"Гадзета дело спорт" посвещава една новинка от 4 реда на събитието. Все пак - някакъв футболен клуб...
Едуардс става президент на клуба, той е най-възрастният в групата с неговите 49 години. Дейвид Алисън е капитан на тима на терена, Хъбърлин Хууд, Кърт Лайс, Килпин и Дейвис са също част от тима. Хърбърт Килпин, без съмнение с най-голям опит във футбола, става и играещ треньор на отбора.


АС Милан се появява на бял свят. През 1901 г. под ръководството на основателя си, клубът печели първата титла на Италия. През 1906-а и 1907-а постижението е повторено и потретено. Килпин продължава да се появява и на терена, макар и вече на пределна за игра възраст. В края на същата 1907-а се появяват първите сериозни правила на италианската федерация, като списъкът с отбори се разраства и футболът вече е много популярна игра. В устава пише, че чужденци не могат да играят в първенството.
Килпин оставя играта, вече е и на 37 години. А и алкохолът - британецът си пийва сериозно - оказва влияние. Оттегля се да живее със съпругата си Мария Капау от съседния на Милано град Лоди.
Нерео Роко, сам легенда на италианския футбол в едни по-късни години, разказва как е виждал с очите си Килпин да пие уиски на почивката на мачове, направо на терена. За да се подсили. Но като играч е бил пример за атлетизъм и интелект на игрището. През 1916-а британецът, който тръгва от "Мансфийлд Роуд" в Нотингам с деветтте си братя и сестри, умира в Милано.

 

Едва през 1990-а му оказват честта да бъде погребан вече в гробището за велики личности на Милано, наречено Cimitero Monumentale, като дотогава тялото му лежи в друго, далеч от известните хора на града. Плоча с надпис за това кой е този човек, какво е направил и защо мястото му е сред градските легенди, сочи гроба. Наследството му е огромно, а клубът, който основава, се превръща в легендарен.


"Дяволо", както и до днес привържениците наричат своя Милан, идва от речта му в ресторанта през 1899-а. На емблемата на клуба седи английският кръст Сейнт Джордж, като и той, и цветовете - червено и черно, са идея на Килпин.
И 117 години по-късно самият клуб нарича себе си с английското звучене Милан, а не Милано, каквато е била идеята при създаването на клуба. Заради Килпин и съратниците му, направили възможна появата на червеното и черното в света на футбола.
Милан днес е клуб с 18 титли на Италия и 7 на Европа, като само Реал Мадрид може да се мери и го превъзхожда в славата му в международните клубни турнири.

 

 

"Честта е по-силна от смъртта", оставя като мото на Милан Хърбърт Килпин, синът на касапина от Нотингам. И неведнъж, особено през новия век, когато за делото на този британски експерт в производството на дантели се разбра повече, агитката на Южната трибуна на "Сан Сиро" вдигна няколко хореографии. Той е бащата на Милан, все пак. На 22 октомври се навършват 100 години от смъртта му и клубът планира да отбележи това. Феновете - също, по своя си начин. Все пак говорим за човека, който донесе футбола от Англия в града, вдигна чаша вино и каза - "Ще бъде дяволи". Как може да бъде забравен от тези, които обичат червеното и черното на Милан?