Заблудените хора
Вторник, 21 Февруари 2012 16:52Животът, който живеем, е някакъв сън, някакъв кошмар, от който събуждане няма. Родихме се в рая на света и го превърнахме в ад, защото, първо, българинът никога не е вярвал в Господ, във възмездието и в Страшния съд и второ, защото като най-хитрите и най-умните продължаваме да поверяваме съдбата си на най-неподходящите. На тези, за които не сме нищо повече от матриал.
20 години тъпчат главите на простия народ с глупости. 20 години му размахват някакви плашила и той не може да осъзнае, че не е страшно миналото, страшно е настоящето и в това настояще все повече хора живеят от кофите, а България е изправена до стената. От мутри, милиционери и физкултурници. От някакви недоразумения, които ще се поупражняват с нас, след което ще си дигнат капите, а ние пак ще сме тук да сърбаме каквото са ни надробили.
Не мога да спра да се удивлявам как тези, които очевидно не могат да мислят, които не са в състояние да разбират и тълкуват елементарни неща, са със самочувствието, че много знаят. Че знаят всичко. С каква лекота определят и квалифицират. От дълго време разсъждавам върху един от най-трудните за разбиране стихове от евангелието на Матея: "Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно", а животът не спира да произвежда събития, за да бъде това послание правилно разбрано. Не само от мен, не само днес, през всички тези векове, в които Словото ни е било подарено.
"Нищите духом" е не толкова точен превод на армейското "Miskinu б Ruh", езикът, на който е говорил Исус. В арабския език на Сирия тези думи означават простосърдечните, непретенциозните и смирените пред Волята Божия хора. Пак Матея довършва посланието с още един стих: "По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие." (Мат. 19:24) Защо? Ами защото богатият, богатството е по природа несъвместимо с непретенциозността. То не само че е повече от необходимото, но то, както убедително забелязваме понастоящем, твърде често е и завзето, заграбено, откраднато.
Това е, което най-много липсва и заради което сме наказани и продължаваме да се самонаказваме. Липсват простосърдечните хора, липсват тези, които не си мислят, че знаят, а които наблюдават, които разсъждават, които не обобщават. Които не могат да бъдат заблудени, защото се съобразяват с фактите и защото изхождат от тях.
И в това също има парадокс. От едната страна са "богатите", които отказват да забелязват предупрежденията, които им се дават и които финансират манипулирането на простия народ, за да умножават неговите страдания. Които могат да пострадат от всичко друго, не и от заблудите на народа, който манипулират. От другата страна са тези, които не са богати, но които произвеждат манипулации и с това са потърпевши. Защото участват във формирането на хора неспособни на критична мисъл, а впоследствие същите тези хора формират и техния живот. С неспособността си да разберат за какво да се борят, срещу какво да противопостоят и на кого да поверяват бъдещето на своите деца. На своите деца, защото те, със своите решения и действия напълно заслужават съдбата си.
Що се отнася до манипулациите няма малко и няма голямо. Няма значимо и няма безобидно. Всяка успешна манипулация формира типологията на ЗАБЛУДЕНИЯ ЧОВЕК, чиито дела впоследствие се връщат стократно умножени при нас. Няма по-голяма идиотия от идиотията да твърдиш, че някакъв футболен отбор може да бъде създаден с партиен указ или че БКП си е имала отбор. Това може да бъде застъпвано единствено от завършени идиоти, а самият факт, че толкова много хора убедено го преповтарят, красноречиво доказва защо съдбата на България за двайсетина години бе поставена на карта. Защото подобни няма как да знаят нито какво се случва, нито защо им се случва.
Тезата, че ЦСКА е създаден с партиен указ, не само не се доказва от нито един конкретен факт, от някакво свидетелство на миналото или от някой съвременник на онези събития. Тя противоречи на всяка елементарна логика. През 1948г., когато преминалото към спортния комитет на военното министерство дружество Чавдар се обединява с кварталния Септември, вече съществува отборът Спартак. В който почетен председател е неговият кръстник и министър на вътрешните работи Антон Югов. Вече ПСК "Левски" е успял да си избере за почетен председател члена на ЦК на БКП и Политбюро другарката Цола Драгойчева – Соня, една от най-верните съратнички на Георги Димитров, за която един по-истински левскар от настоящите сини милиционери, Стефан Нойков, е написал следното в книгата си "С Левски по дългия път през времето": "В трудни за Левски години много ценна подкрепа ще му дадат министрите Атанас Димитров и Руси Христозов, за Левски – по думите на Иван Аладжов – ще се застъпи енергично и Цола Драгойчева, която по това време е министър на пощите.". Е кому е необходимо при положение, че имащите отношение към спорта и футбола партийни фактори са вече обвързани с конкретни отбори, БКП да си измисля такъв? И след като евентуално го създава какво ще стане със същите партийни другари, които според логиката на абсурда хем го създават, хем нямат нищо общо с него? Защото Антон Югов си е в милиционерския Спартак и според футболистите от онова време много обичал да се храни с тях във ведомствения стол. Соня в пощенския Левски, където кадрувала за футбола и подарявала телефонни постове след спечелена титла и всеки един останал министър във ведомствения си отбор, ако ведомството е имало такъв.
Да оставим това. Да зададем въпроса кому е било нужно да се прави така, че БКП да си има отбор? Ако някой от преповтарящите тази малоумна хипотеза си мисли, че през 1948г. е имало европейски клубни турнири и КЕШ много греши. Нямало е. Нямало е дори телевизори. Те се появяват по-късно. И тогава обаче е имало запалянковци. На Славия, на Локомотив, на ПСК Левски, на Спортист и т.н. И БКП си създава отбор, за да настрои всички тези хора срещу себе си и без да пуска циркулярно, задължаващо всеки един комунист да става цесекар?!? Тогава и по-късно.
За разлика от отбора на Подуяне в ЦСКА се знае всичко, защото ЦСКА има история. В това отношение при сините цари гъст и непрогледен мрак, заменен от видения и миражи, митове, легенди и откровени измислици. Заради което не съществува нито един подуенец, който да знае как и защо се появява ПСК Левски през 1944г. и заради което сините и понастоящем не знаят кога са се появили. През 11-та или през 14-та година на миналия век.
Три години след като АС 23 и Шипка създават Чавдар (най-вече те) той изпада във Втора софийска дивизия. Тогава деятелите на отбора осъзнават, че няма как да се борят с ведомствените отбори, които един по един привличат техните играчи и че е нужно и те да станат такъв. Колко елементарно и колко простичко като всяка истина. Знае се и по чие предложение се е случило това. По предложение на стария и уважаван деятел на Шипка Михаил Михайлов (бай Михо), работил като счетоводител във военното министерство. След като Чавдар преминава към спортния колектив към Централния дом на войската, на историческата сцена се появява друга активна личност. Майор Мирски, първият началник на ЦСКА. По негова инициатива и благодарение на приятелството му с Петър Михайлов, Чавдар се обединява със Септември, за което и деятелите на двете дружества подписват обединителен протокол. Целта е да се придобие по-висока класа, но първо предложението е отправено към отбора на квартал Хаджи Димитър – Спортист. Защо първо към него? Защото по това време благодарение на сталинизма най-добрият отбор е вече ПСК Левски, но за сметка на това Спортист ги е биел редовно и сините са имали комплекс от него. Спортист обаче отказва. Е дали щеше да откаже, ако ЦСКА бе създаден с "партиен указ"?
В цялата тази история има един любопитен момент, с който съдбата и днес се надсмива над подуенските измислици. Една година по-късно, през лятото на 1949г., БКП, след като е решила по-важните задачи, вече се обръща и към спорта. Излиза с едно решение озаглавено "Решение на ЦК на БКП за състоянието на физическата култура в спорта и задачите на партията в тази област." Тогава именно се създават ДСО-тата и всички отбори стават ведомствени. Ако ЦСКА не се беше появил през 1948г. в резултат на обединение на равнопоставени отбори като ведомствен отбор, той най-вероятно щеше да се появи през 1949г. в резултат на партийно решение. Както през 1949г. се появява Академик, пак по ирония на съдбата един от най-симпатичните отбори, обединяващ студентите-спортисти, нямащ свой предшественик и аналог преди това. Естествено и тогава Академик не се появява, защото БКП е имала причини да иска да си има отбор.
В заключение, както отдавна се знае, всеки един народ и всеки един човек сам определя съдбата си. Г-да, сини журналисти, спрете да манипулирате и спрете да заблуждавате! Положете усилия да напишете собствената си история и не фабрикувайте нелепици за чуждите! Не формирайте възможности и не създавайте ЗАБЛУДЕНИ ХОРА, способни да вярват на откровена малоумщина! Помнете, че делата на заблудените и на способните да бъдат заблуждавани в крайна сметка се обръщат срещу всички нас! По начина, по който съществуваме понастоящем.
Петко Суровянски, специално за FanFace.bg
Конкурс: Какво знаете за Директивата?
Вторник, 03 Април 2012 12:21Новата мантра на червените гьобелси е да свързват "Левски" с някаква директива. В същото време държавата продължава да дундурка партизанското отроче, да му подарява елитни държавни имоти, да признава фалшиви споразумения за уж погасени задължения, да подсигурява лиценз в разрез с изискванията на европейската централа. И да бута боклукчийската фирма към шампионска титла, въпреки жалкият антифутбол.
Нашият сайт (dragoi2010.wordpress.com - бел. ред.) дава идеята за един конкурс, в който участниците трябва да представят писмени данни и факти, както и илюстрации, от които да се вижда кой от двата клуба е свързан с "държавната директива". Отправяме покана и към левскари с репортерски карти, да използват достъпа си до някои от важните държавни архиви – на МНО, например, където се пази документацията за създаване на военното поделение с решениет на секретариата на ЦК на БКП.
Достъпен е централния партиен архив, където със сигурност са и стенограми от заседанията, на които се е вземало решението за обединението на "Левски" с клуба на милицията, както и обсъжданията за причините това да се извърши. Крайно време е мрежата да получи тези акценти, които да кажат цялата истина за "двете футболни българии". Та дано понамалее и вонята, която разнасят посткомунистически идеолози като Га-га и Суровянски.
Откриваме конкурса с две стари фотографии, взети от сайтовете на червените ултраси. За да ги съхраняват там, те очевидно се гордеят с тези моменти от своята история. Но защо в сайтовете на сините ултраси няма подобен архив? Къде са снимките на Цола Драгойчева сред футболистите на пощенското министерство, къде са милиционерите-футболисти по време на "командирско занятие", къде са юбилейните тържества, къде е президиумът с членове на ЦК на БКП…
Къде са лозунгите, че ДФС "Левски" се бори "ЗА ЯРКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ"?
Разкриват се къде-къде по-секретни документи и досиета, нека левскарите–журналисти и деятели да започнат една кампания по изчистване на нашето скъпо име. Паметта на основателите, деятелите и жертвите ни задължават да го сторим преди стогодишния юбилей.
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Да надникнем в "сините досиета"
Четвъртък, 14 Юни 2012 17:41Преди няколко дни група ентусиасти от Сектор "Б" подеха инициатива да "разкрият" вечния съперник ЦСКА и неговото "срамно минало", свързано с бившата комунистическа партия. За целта сините привърженици направиха сайт с името "Кои са те?". В него те публикуват архивни снимки, които показват връзката на червените с БКП. Похвално.
Браво за ентусизама, но има нещо гнило в цялата тази работа, защото това "произведение на изкуството" прилича повече на добре научен урок от предците, както и от част от настоящите ръководители на ПФК Левски. С две думи "компромата" има повече вид на донос. Как иначе да го приемем, след като виждаме само едната страна на медала. И за да има равнопоставеност, ще отворим и "сините досиета".
Не си мислете, че тук ще говорим за автогола на Легендата, Тройната коалиция, мръсносиньото БФС, паметника на Сталин, вдигнатите за хитлеристки поздрав ръце и т.н. Това е запазена марка. Ние ще разгледаме няколко други аспекта, на които от "Герена" не обръщат особено внимание.
Ще започнем с едно кратко помагало към авторите на сайта "Кои са те?". Явно познвайки добре историята, запалянковците от сектор Б биха могли да коментират следните имена:
* Цола Нинчева Драгойчева (Соня) е български политик от Българската комунистическа партия. Участва във въоръжената нелегална дейност на БКП в началото на 20-те години на ХХ в., прекарва дълго време в затвора и в емиграция в Съветския съюз. След Втората световна война заема различни номенклатурни постове. На 11 Декември 1947 става първата жена министър в историята на България.
След атентата в църквата Света Неделя (1925) Цола Драгойчева е осъдена на смърт по ЗЗД, но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като е бременна.
След 9 септември 1944 заема редица постове — главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944-1948), председател на Българския народен женски съюз (1945-1950), министър на пощите, телеграфите и телефоните (1947–1957), председател на Националния комитет за защита на мира (1949-1952), председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1957-1977), а от 1977 — негов почетен председател, председател на ФК Левски Сф и други. Член на ПБ на ЦК на БКП от 1966. Депутат в ХХVІ ОНС, VІ ВНС, ІІ-VII НС. Герой на социалистическия труд (1963). Герой на НРБ (1968).
Цола Драгойчева участва активно в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов, както и на много други т.нар. "врагове на народа". Тя е привърженик на идеята България да стане 16-та република на СССР.
* Ангел Солаков е роден на 20 юли 1922 година в София. Член е на Работническия младежки съюз от 1938 година и на БКП от 1941 година. През 1941-1942 година ръководи комунистическа терористична група в София, за което през 1942 година е осъден на 15 години затвор. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е освободен и работи в номенклатурата на комсомола, като от 1951 до 1958 година е секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз. След това е прехвърлен в апарата на БКП, като до 1962 година работи в нейния Градски комитет в София.
В началото на 60-те години, когато Тодор Живков окончателно утвърждава едноличното си лидерство, Солаков е сред новите кадри, които бързо се издигат в централното ръководство на БКП. През 1962 година той става член на Централния комитет на БКП и първи заместник-министър на вътрешните работи.
От 1965 година е председател на КДС, като от следващата година получава ранг на министър. През 1968 година КДС и МВР са обединени в Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност, което е оглавено от Ангел Солаков. През 1969 година то отново е разделено и той остава вътрешен министър.
През пролетта на 1970 година. В Стара Загора се играе култовият мач между Берое и Левски, който завършва 1:1. Когато сините изравняват в края на мача след гол с ръка, градският стадион под Аязмото се взривява от недоволство. Хвърлят се бутилки по терена, а тогавашният министър на вътрешните работи Ангел Солаков, който е и върл левскар, едва не е линчуван.
За отмъщение тимът на Берое е изваден от "А" група и елитът завършва сезонът 1969/1970 с петнайсет клуба.
* Иван Славков – Роден е на 11 май 1940.През 1966 г., едва на 25-годишна възраст, остава вдовец.През 1968 г., по време на социализма в България, сключва брак с Людмила Живкова, дъщерята на генералния секретар на БКП Тодор Живков.Две години по-късно става ръководител на Левски.
Дали някога ще получим отговор въпроса "Ще срете ли да преекспонирате историята?".
Ние не твърдим, че само и единствено Левски е бил подкрепян по време на комунизма. И за малките деца (стига да не са били зомбирани е ясно, че и сини и червени са били галеници на властта). Крайно време е сектор Б да спре с лозунгите.
"Сами срещу всички"
По тази тема е казано много. В опит да се изкарат многострадалци всички, които обичат тима от "Герена" не спират да тръбят, че винаги са били онеправдани, че се опитват да ги спрат със заговори, че едва ли не срещу тях и тяхното свято дело действа цялата мръсна и гадна държава.
Оказва се, че това не е точно така, а напротив. През почти цялото си съществуване Левски е бил сред галениците на властта – не само политическата, а и четвъртата – медиите. Първото не може да се оспори от никой при положение, че клубът в различни етапи е бил под шапката на 2 министерства (на Пощите и на Вътрешните работи), а в последните 20 години всички най-влиятелни политици не са криели пристрастията си към този отбор.
При пишещите братя положението е още по-показателно. И за да докажем твърдението си няма да говорим за случващото се в днешни дни, а ще се върнем в 60-те и 70-те години на миналия век, когато е времето на най-яростния тоталитаризъм и комунизъм, който според настоящите сини шамани е правил всичко възможно да заличи "отбора на народа".
Оказва се, че тогава въпреки успехите си и въпреки признанието на всички фенове великият Димитър Якимов и голмайсторът на Европа Петър Жеков не печелят вота на журналистите за Футболист на България, който обаче отива при... левия бек на Левски Стефан Аладжов. Същите тези журналисти по онова време не спирали да засипват с критики Жеков, който след един мач срещу Левски, в който отново бележи на сините им отговаря само: "Аз не мога да спирам топката, но мрежата я спира по-добре от мен"...
Спрете да изкривявате историята!
В последните 20 години не спираме да слушаме как с идването на власт на комунистическата власт през 1944 година, тя си създава свое грозно отроче, което е бутано напред, а "отбора на народа" е постоянно мачкан. Връщайки се назад в годините преди Втората световна война и прочитайки исторически справки откриваме, че всъщност и тогава Левски не е блестял с нищо, а по-скоро е бил посредствен отбор.
Цитираме: "За съжаление на тима, който показва голяма класа в София, то той не успява да се наложи на национално ниво. За първите девет години от съществуването си Левски играе само на три от първенствата на България.... Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, ала в този период отборът добива голяма популярност.... Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: 1938, 1939, 1940. Първите две първенства са отчайващи за Левски, завършил веднъж на седма и веднъж на шеста позиция... 1941г. е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК`13 София, Славия София и ЖСК София, като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство..."
Край на цитата. Оказва се, че възходът на сините май започва след това...
Волгите на военните
Другият изключително популярен мит сред сините фенове е за военните Волги, които прибирали насила най-добрите футболисти и ги принуждавали да играят за ЦСКА. Всъщност ще помоля да намерите един играч, който да се е оплакал, че е доведен в Парка на свободата насила.
Другият пример е доста по очеваден. Става въпрос за един от най-силните футболисти в България през 60-те години. Никола Цанев. През 1958 година той е принуден да играе (по районен принцип) в Левски. През следващия сезон обаче сам си тръгва и преминава в ЦСКА, като моли шефовете на клуба да му издействат правото да остане на "Народна армия". Тук Партията наистина помага и Цанев записва паметни моменти с червената фланелка. Един от най-великите е гол срещу Левски във финал за купата, когато на 3 пъти преминава през отбраната на сините и оставяйки ги да лежат в безпомощно състояние, праща топката в мрежата...
Към това можем да прибавим, че той изиграва 243 мача в първенството и отбелязва 119 гола, има 24 мача и 8 гола в евротурнирите, а според фенове е истинската причина Георги Аспарухов да е откомандирован от ЦСКА в Ботев. За съжаление обаче решението му да носи екипа на ЦСКА вбесява началника на Комисията за Държавна сигурност Ангел Солаков, който с подкрепата на Недялко Донски (шеф на БФС по това време) издава директива Цанев никога да не облича националната фланелка...
Сега е моментът от синия лагер да изреват, че те са били против обвързването на клуба с милицията. Добре. В такъв случай ги призоваваме незабавно да престанат да величаят своите легенди, които са подсилили Левски, преминайвайки от Спартак София при обединението. А това са, Стефан Аладжов, Павел Панов, Добромир Жечев – Бобата, Милко Гайдарски – Пилето, Васил Митков – Шопа, Людмил Горанов, Михаил Гьонин, Георги Цветков – Цупето, Иван Стоянов – Типеца...
И още нещо... Веднага след обединението Левски – Спартак печели дубъл... Приятели от "Герена", ако сте такива борци за справедливост, моля Ви, незабавно създайте петиция за връщане на всички отличия, завоювани в този период.
За финал. Опитахте да ни убедите, че ЦСКА е срам за България. Може и да сте прави, но преди това трябва да ни убедите, че това не е срамно: Нюрнберг 1:7 (1925 г.), Дрезден 0:6, Расинг Страсбург 0:9, в София с египетския Сфинкс 0:4 (1926 г.), Хайдук Сплит в Прага 0:6 (1932 г.), БСК Белград 0:10 (1934 г.) , Войводина Нови Сад в София 0:6, Четата на Кемал Паша 2:4, китайския И Бай 1:2 (1954 г.), пак Войводина в София 1:5 (1955 г.) и 0:5 (1958 г.), АЗ 67 Алкмаар 0:5, Динамо Букурещ 0:3 (1981 г.), ОФИ (Крит) 1:3, Антверен 3:4, Ференцварош (отдавна един обикновен отбор) 2:3 в София (1991 г.), Люцерн (по това време във Втора швейцарска дивизия) 0:1 (1992 г.), Олимпия за две години 2:3, 1:2, 0:1, Аалст 1:2, 0:1, Слован 1:2, БК Копенхаген 0:2, 1:4, Тампере...
Явор Пиргов, direktiva.net
Колко жалко е да си мутант!
Неделя, 17 Юни 2012 15:56ЩЕ РОВЯТ В ДОСИЕТО НА НАРОДА
ЛЮБИТЕЛСКИЯТ САЙТ "КОИ СА ТЕ" АМБИЦИРА ЧЕРВЕНИ ДОПИСНИЦИ
Позатихна ми меракът за този блог, започнат с идеята да се съпротивлявам на отпадаци като ГА, НА и пр. македонстващи дописници. Трябва да се реагира на фалщификаторите, но за жалост, трябва и да се следят текстовете им, а Антон Павлович Чехов кога? Може би трудната поносимост да се четат "едни и същи разновидни пасквили" е пречка и за други "сини" автори да възразяват срещу граничещи с престъпление манипулации в днескашното "работническо дело", на стария кадър Атанасов. Той вманиачен антилевскар, а като прибавим към това, че и е много работоспособен, /както повечето подтиквани от злоба самотници/, амбицията му все пак дава плодове. Не само сред най-нискочелите читатели, но дори и сред сериозни писачи, които му подражават – волно или неволно. А някои заемат щат и в сайтове, които искат да минават за "общонационални". Важното е да гонят слава с акции срещу "подуенските говеда"…
————————-
Ето един пример с горещ последовател на ГА-га. Статията е от Явор Пиргов, а не от някакви си "папая", "говедоебач" "говедоездач" или "говедокилър". Поводът за написването пък е новопоявил се любителски сайт на Сектор Б. Феновете са си го кръстили "Кои сте вие", а идеята на ентусиастите е да разкриват нелицеприятни за сектор Г моменти от доста спорната червена футболна история. Те са тръгнали да доказват това-онова със снимки, цитати и факсимилета, в които черно на бяло се виждат неоспорими неща, които гьобелсовата пропаганда прикрива или преиначава. Например, че четирибуквието е еквивалент на трибуквието, управлявало 45 години посредством член първи от димитровската конституция, а до 10 ноември това не е било притеснително, а напротив…
————————-
От "секторния сайт" са се захванали да опровергават с факти и документи , а такива със сигурност са в изобилие в целия виртуал. Но ето, че първият "матросовец", който подлага желязна гръд, вместо да го направят любителите отсреща, не е запалянко, а е от "банката кадри", назначени в " национална медии" като независими дописници и редактори.. В случая "цекиста Пиргов" не опровергава видяното и прочетено в сайта, а прибягва до закани още в заглавието – "Ние пък ще ви отоврим сините досиета!" И без да протака, "запретва гугъла" и започва да вади компромати за "срамни левскари" от комунистическото минало на "Левски" – София.
————————-
Както трябва и да се очаква – на първо място е биографичната справка за Цола Драгойчева. Къде е родена, как е станала ремсистка и комунистка, как участвала в атентати и лежала в затвора. После как дошъл 9 септември, как женицата тръгнала по своя отечетсвенофронтовски път. Който пък я е завел, по подразбиране, при детската й мечта – да стане почетен председател на пощенски спортен клуб "Левски". И с това да подсигури с мантри половин век напред симпатизантите на славния армейски отбор. Сякаш създаден, за да може да се гаври и конкурира с отбора на пощеското ведомство, откраднал чрез взлом и името на Апостола на свободата…
Става въпрос за една крайно неориентирана във футбола жена, която преди "гадната демокрация" е била на изключителна почит и е будела респект и страхопочитания в покорни рабкори като ГА. Днес обаче същите са я превърнали в нещо повече от "синя светиня", която им върши работа дори по-добре от "пияният убиец от Витиня". Цола им е безценната синя патерица, без която антилескарската червена общност ще наподобява на грохнал инвалид от боевете край Курската дъга. Накичен до последно с ордени и медали, той се опитва да ги продаде, под звуците на своята изтърбушена хармоника. Която стене и ридае по нявгашни "безимьоний въйсоти"… Част от държавните отличия сакатият боец е разположил върху червения си потник, а сергията му е между две кофи с боклук. Върху тях се чете животоспасяващият лозунг "Кур за Лефски" и съкратеното КЗЛ…
————————-
Но и без подобни клипчета, оставете на мира другарката си Цола Драгойчева! Тя в живота си не е ходила на мач, нито е стояла в левскарски президиум, над който пише "За ярки комунистически добродетели". Ако имате такива снимки, направете си сайт и ги пускайте, както са направили левскарите. И няма защо да се заканват вашите щатни дописници, че ще ни отварят "сините досиета". Досието на нашия клуб е досието на българския народ. Първо – от Освобождението до 9 септември 1944 година, когато, за първи път, от XIV век насам, българите се опитват да се равнят по европейците. Като им подражават и за спортуването. Това ученическо начинание край Могилката е тъкмо под влияние на новата европейска вълна за спортуване и специално за играта футбол. От това "досие" ли ще почвате? То си е черно на бяло и в съдебните регистрации. Регистрирани са и всичките ни клубни председатели до "фффаталния" девети септември. Сред тези ръководители са трима уважавани лекари, единият станал академик. Други са били висши офицери, демобилизирани след войните, двама са уважавани юристи, все публични личности./И нито един началник на затвор и милиционерски майор, като вашите Иван Михайлов и майор Мирски…/
————————-
Няма сметка Явор Пиргов да рови из "сините досиета", особено между 1914-1944 година. Още ги няма и Ангел Солаков и Иван Славков – другите му отрицателни примери, с които ни бори този независим професионален журналист. Той въобще не обръща внимание в своята "статия-картонче", че Солаков, като кореняк софиянец, би трябвало да е станал левскар дълго преди негови съпартийци да слязат от връх Мургаш и да основат "Чавдар" и "Спартак"-Подуене, предвестниците на днешния цска. Такъв отбор е бил мечтата на цървуъланковци, които за първи път стъпват в столицата точно на девети сутринта – след като отборът на народа вече е навършил трийсетак. Това е, кажи-речи, половин човешки живот. Виновни ли са Солаков, също и Иван Славков, че са се родили в същия град, където е създаден "Левски"? А не из ловешките и троянски села, откъдето доста по-късно идват "легендите" Милко и Добри…/А много по-рано в същия регион са се подвизавали предателите на Левски и Георги Бенковски…/
Нали под ръковдството на тази върхушка започва съставянето на "досието" на хиляди хора, само защото не са мечтали за новата "народна власт", а само са се надявали след войната да си заживеят подобно на европейците – мирно и кротко, със своята си собственост, а не отнета за сметка на разни абривиатури. С подобна нагласа е бил и предприемачът Иван Карадочев, един от последните спонсори на "Левски", убит от ДС в лагера край Ловеч.
Обаче пирговци няма да обявят и неговото досие, не им върши работа както на баба Цола. Както няма да разкрият досиетата и на хиляди други левскари, удвоявали своето присъствие по трибуните, успоредно с поредните титли на българо-съветския отбор. Получава се мантрата "отбор на всички власти", но нима целият български народ не е "народ на всички власти"? След като за цели 700 години имаме три-четири по-масово организирани протести срещу властите, а единият, според музея на славата, вероятно се води като всенародно вълнение срещу отнемането на европейския лиценз на най-великият за всички времена….
————————-
Ако си футболен клуб само на една власт, защо ще ревеш, че те потискат "онези с досиетата". "Пирговци" трябва по-често да ги подсещаме и за "върли цекисти" като полковник Димитър Иванов-Гестапото. Той е бивш началник на Шести отдел на цялата държавна сигурност, давати ли си сметка какво агънце в сравнение с него нашият антигерой Николай?По-късно Гестапото става вицепрезидент на Мултигруп и член на управителния съвет на ЦСКА, за да докаже, че точно това е отборът на бившата и настояща държавна сигурност. Маестрото сега е собсвеник на в. "Земя" и автор на незаменимото и незабравимо интервю с ген. Джуров,озаглавено "Защо създадохме нашия ЦСКА".
Това трябва да е важният човек в днескашните червено-сини спорове по темата "Кои сте вие". ГА=говци, ПИР-говци, НА-новци и сектор Ге-евци имат сметка, до края на преброените си дни, да повтарят за Тара и Мара, за Цола и Мола, само и само да не се докосват до теми като Митьо Гестапото и цялото котило червени ченгета, за които "Левски" и левскарите бяха неблагонадеждни елементи, даже и когато са вербувани.Те бягат и от темите за "олигарси с червени куфарчета", защото над 90 процента от тях са верните симпатизанти на "отбора без досиета". Там си остава вярата и надеждата на номенклатурата, прежалила великите комини на Кремиковци, но готова да брани спомена за великата футболна витрина. Която е можела да стане още по-велика, ако буржоазната пропаганда не е заблудавала, че на полуфинала в Болоня щяло бъде пълно с комунисти…
————————-
Има какво да помогнат за стогодишнионата ни момчетата от любителския сайт "Кои сте вие". А ако потърсят помощ и от сини симпатизанти, които могат да ползват достъп до централните архиви на МНО, МВР и ЦК на БКП, меракът на Явор Пиргов да вади "сини народни досиета" може да му изиграе много лоша шега. Ще стане ясно, със сигурност, по каква причина и по чия поръка хората, които са съставяли "досието на народа", са решили да надянат на любимия им отбор сини пагони. Защото едно е да се родиш с пагон, друго е да ти го надянат на петдесет годишна възраст…
————————-
Изчистването на името ни чрез факти и документи през следващите две години, ще бъде много достойно за стогодишният юбилей. Вацно е да разберем "кои са те" не са да се заяждаме и пустословим, а за да се открои истината за едно достойно съществуване в условията на "три Българии". Ние не сме искали нито други имена, нито игрища в други квартали. Всичко е натрапено от политическата конюнктура, която ни е докарала и изкуствен конкурент, на мястото на други футболни връстници. Ние и тях ще преживеем, но не искаме да се примиряваме с македонската им агресия и непочтеност към собствената ни история. Това напрежение и взаимна омраза не е резултат от игра на терена. За да си го обясним по-добре, трябва по-отблизо да следим как македонските историци вадят "досието на бугарите". Вижте и с какво одобрение се ползва от повечето червени сърца още невидяният антибългарски /и антилевскарски/ филм "Трето получвреме". Може ли да не се досетим, че и изкуствената нация и изкуствения отбор се появиха в една и съща година със съдействието на един същи червен интернационал…
————————-
Другото, разбира се, си остава само една проста игра за умни хора. Но също и за друг вид играчи, щом една футболна емблема може да изпере парите от две-три червени куфарчета. Но когато това се случва при нашите доблестни и смели армейци, тях ги подскокоросват, че става дума за световни конспирации, директиви, тари, мари… Лесни са за управление "дучетата", дарени с титла още преди да се родят. А ние какво друго да кажем, освен най-правдивото – Колко жалко е да си мутант! Докато се пъчиш, че си супер оригинал. Такава е съдбата на всички клонинги, те нямат нужда от досиета.
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com