Мощна антимакедонска офанзива и пропаганда, в която бе намесено и името на България, предприеха ултрасите на Плисат (Прищина) по време на хандбален мач от приятелски младежки турнир в Косово между домакините и Македония. Надпреварата е била организирана в чест на 4-ата годишнина от обявената независимост на Косово.

Освен непрестанните обидни скандирания, които ехтяха от трибуните на залата по адрес на македонския отбор, както и запаленото македонско знаме, феновете на Плисат издигнаха и транспаранти с надписи: "Бог е създал българите, а Тито - македонците" и "Отец - славянин, майка - българка. Ти какъв си?".

По трибуните е имало и други плакати като "Македония не съществува", както и пеене на косоварски патриотични песни.

Немалко македонци моментално наводниха социалната мрежа Фейсбук с гневни и заплашителни коментари по адрес на албанците, които от своя страна не им останаха длъжни.

На Балканите винаги е най-горещо. Това го доказаха и македонските фенове на баскетбола, които снощи имаха повод за празнуване. Националният отбор на Македония се класира за полуфинала на Европейското първенство, което се провежда в Литва. Именно домакините бяха изхвърлени от македонците на четвъртфинала и следващият съперник на западните ни съседи ще бъде тимът на Испания.

 

Главните градове, както и по-малките в Македония, буквално полудяха. На площада в Скопие излязоха повече от 50 000, за да празнуват феноменалния успех. В Струмица и Тетово също имаше празненства, факли, скандирания, песни...

 

„Всички на улицата. Пее се и се скандира в подкрепа на героите, които в Литва направиха нещо, на което никой не може да повярва. Пълен площад в Скопие, като е факт, че имаше над 50 хиляди на едно място”, пише „Македонски спорт”, цитира от Дарик.

 

„Цяла Македония празнува. Ще се борим за медалите”, избухнаха медиите в западната ни съседка след историческото класиране на полуфинал на националния отбор по баскетбол на страната на Европейското първенство в Литва.

 

„Всички на улицата. Пее се и се скандира в подкрепа на героите, които в Литва направиха нещо, на което никой не може да повярва. Пълен площад в Скопие, като е факт, че имаше над 50 хиляди на едно място”, пише „Македонски спорт”.

 

Македония ще играе срещу Испания в единия полуфинал, а в другия ще се срещнат победителите от днешните четвъртфинали между Франция – Гърция и Русия – Сърбия.

 

За съжаление на македонските баскетболни фенове Тодор Гечевски няма да може да продължи първенството. Въпреки неговото желание, контузията няма да му позволи да помогне на съотборниците си на терена.

В Македония се снима нов антибългарски филмов проект, сигнализираха от Българския културен клуб – Скопие в своя позиция, изпратена до Actualno.com. Става въпрос за филма "Трето полувреме", който предстои да бъде завършен през 2012 година.

Филмът разказва за футболния отбор Македония (Скопие), който между 1941-1944 година участва в Държавното първенство по футбол в Царство България.

През 1942 година отборът играе общо 4 пъти с Левски (София). Първо играят 2 мача за Софийското първенство: в Скопие мачът върви при 1:0 за Македония (Скопие), на Левски е присъден спорен гол, след което футболистите на Македония (Скопие) напускат мача и губят служебно с 0:3. Във втория мач в София е отменен гол на Македония (Скопие) за 0:3, а в крайна сметка мача завършва 2:2 и Левски става победител в Софийското първенство. През същата 1942 година Македония (Скопие) достига финал на държавното първенство и се изправя срещу Левски (София), но губи двата мача с 1:0 и 2:0. По това време треньор на отбора е унгарският евреин Илеш Шпиц, който след началото на депортацията на евреите във Вардарска Македония е спасен от българското управление.

Във филма българското управление е представено едностранно като по-лошо от сръбската окупация на Вардарска Македония. Борбата на футболния отбор Македония (Скопие) е представена като борба на македонските националисти срещу българските окупатори, предвождани от злия български офицер и лоялен нацист Гарванов.

В позицията на Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб – Скопие, се посочва:

"В Р. Македония с пълна пара се снима игралният филм "Трето полувреме". Действието се развива през 1942г. и разказва за футболния мач между ФК "Левски" и ФК "Македония" от шампионата на обединената футболна лига на България. Многобройните исторически доказателства недвусмислено свидетелстват, че възраждането на ФК "Македония" като част от българския спорт се подкрепя топло и ентусиазирано от населението на Вардарска Македония по това време.

Целта на филма "Трето полувреме" е да се постигне изключителен пропаганден ефект сред широките маси от населението и чуждестранната публика чрез силата на художественото въздействие. Посредством поредната фалшификация на историческата истина, България ще бъде представена в изключително негативна светлина.

Филмът е с бюджет 3 милиона евро, половината от които са осигурени от македонското правителство, което провъзгласи филма за проект от национален интерес, реализиран под личните напътствия и наблюдение на място от македонския премиер. В този филм историята ще бъде драстично изопачена – българите за пореден път ще бъдат представени като зверове-окупатори, целящи да убият треньора на македонския отбор от еврейски произход, а зрителите по трибуните ще скандират против "българската фашистка окупация". Филмът спекулира с трагичната съдба на депортираното еврейско население от Македония и Тракия като вината за това изцяло се прехвърля "от болната глава на здравата" – като нацисти са представени единствено българите, но не и самите немци. Внушава се дори, че концлагерът в Треблинка е бил едва ли не под български контрол.

Статиите в македонските медии относно заснемането на филма не пропускат да използват старите югославски клишета за "фашистка България", "българскифашистки окупатор", "нацистка лига" и т.н. Никоя друга страна и народ не се определят като "фашистки" в днешна Р. Македония, освен България и българския народ. Стигна се дори до пълния парадокс македонската редакция на германската правителствена медия "Дойче веле" да публикува нравоучителни статии във връзка с Холокоста, назидавайки и вменявайки вина на българския народ. За съжаление, липсата на всякаква официална реакция от страна на България окуражава македонистите в тоталното изопачаване на историята на международната арена, представящо българите не като народ-спасител на евреите, а като народ-палач.

(За сравнение, информация как България се е противопоставяла успешно на антибългарските елементи в големи филмови проекти на бивша Югославия в миналото - ТУК)

Филмът е в драстично противоречие с докладите и препоръките на ЕС за обективно тълкуване на историята и реформиране на идеологизираната образователна система. Тровят се не само отношенията със съседните страниот ЕС, но и младите поколения в Р. Македония и чужбина.

 

Докато "националниот идентитет" се укрепва с такива правителствено-финансирани антибългарски проекти, сръбското малцинство в страната все по-смело разпространява видеоматериали и ТВ клипове за предстоящото преброяване: http://www.youtube.com/watch?v=35IMwo2v_bQ

В Македония се снима нов антибългарски филмов проект, сигнализираха от Българския културен клуб – Скопие в своя позиция, изпратена до Actualno.com и цитирана от FanFace.bg на 12 октомври (МАТЕРИАЛЪТ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!). Става въпрос за филма "Трето полувреме", който предстои да бъде завършен през 2012 година.

 

Филмът разказва за футболния отбор Македония (Скопие), който между 1941-1944 година участва в Държавното първенство по футбол в Царство България.

 

Това разбуни духовете. Дни по-късно и сайтът Sportcafe.bg пусна коментар по темата (МОЖЕТЕ ДА ГО ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!), а това не остана без отзвук в съседна Македония.

 

Ето какво пишат медиите там*:

 

"Порталот sportcafe.bg пишува дека Владата на РМ одвоила огромни средства за овој филм, за да се изврти вистината и да се претстави фудбалскиот клуб Македонија (Скопје) како жртва на бугарските фашистички окупатори во периодот во 1942 година.

 

Дел од бугарските медиуми, а многу поконкретно спортскиот портал Sportcafe.bg, во денешните свои изданија пишуваат дека во Македонија се снима филмот „Трето полувреме“ со фудбалска тематика, кој според нив, ја „извртува вистината и историјата“. Понатаму е наведено дека снимањето на филмот е под директна ингеренција на премиерот на РМ, Никола Груевски, а е поддржано од Министерството за култура на РМ.

 

Порталот sportcafe.bg пишува дека Владата на РМ одвоила огромни средства за овој филм, за да се изврти вистината и да се претстави фудбалскиот клуб Македонија (Скопје) како жртва на бугарските фашистички окупатори во периодот во 1942 година. Како што пишува sportcafe.bg, основна тема на филмот „Трето полувреме“ е фудбалскиот меч меѓу ФК Левски (Софија) и ФК Македонија (Скопје), кој е предвреме прекинат, затоа што гостите го напуштиле теренот, откако сфатиле дека противникот има голема помош од судиите.

 

Бугарските медиуми за ова биле информирани од претседателот на Бугарскиот културен клуб во Скопје, Лазар Младенов, кој во своето писмо има наведено дека Македонија продолжува со политика на непочитување на соседите и бара од тамошните медиуми енергично да реагираат..."

 

* Публикуваме автентичния материал на македонския "Утрински весник", като умишлено не го превеждаме на български, тъй като не е уместно, пък и родните читатели разбират всичко!

Феновете на баскетболния МЗТ Скопие сътвориха униколно шоу, след като техните любимци от местния баскетболен МЗТ спечелиха титлата на Македония.

Привържениците на баскетбола в западната ни съседка заляха централните градски булеварди и площада, където отпразнуват подобаващо шампионската титла.

 

Множество факли и димки допринесоха за невероятната атмосфера, а песните на победата огласяха Скопие до ранните часове на 3 май.

 

Това е първа титла на МЗТ Скопие, след като синьо-белите преди това загубиха шест финала - през 2003, 2005, 2006, 2008, 2009, 2011 години.

Преди 69 години - на 18 октомври 1942 г. отборът на Левски става шампион на обединена България, побеждавайки в епичен финал в два мача Македония (Скопие).

 

Първите години от четвъртото десетилетие на ХХ век са златни в историята на България. Благоприятното за нас първоначално развитие на Втората световна война връща в пределите на родината заграбените от сърби и гърци български земи.

 

За съжаление, обединението е краткотрайно и след края на войната, без да е загубила битка, майка България отново е разпокъсана под влиянието на чужди сили.

 

Но в щастливото време на единството, преминало като кратък миг в новата ни история, държавното първенство по футбол не остава встрани от тази тенденция, и в шампионата в сезоните 1941/42 и 1942/43 се включват петте най-силни клуба от Вардарска Македония: Вардар, Македония и ЖСК от Скопие, Македония (Битоля) и Гоце Делчев (Прилеп), както и Беломорец от Кавала, днешна Гърция.

 

Сред тези отбори най-ярко блести Македония (Скопие), която по това време има най-силните футболисти в нашето първенство, редом с тези на Левски. Прословути са сблъсъците между двата тима в първенството 1941/42, завършило с достоен финал между най-добрите.

 

През тази година основният състав на Левски, завоювал златен дубъл от титла и Царска купа, изглежда така: вратар - Любомир Алдев, защитници - Захари Радев, Стефан Никушев и Насо Динев, в средата на терена - капитанът Любомир Стаболиев, Ангел Петров - Чори и Коце Георгиев, и могъщата нападателна четворка Божин Ласков (с невероятните 11 гола в 9 мача!), Борислав Цветков - Жук (12 гола в 16 срещи), Васил Спасов - Валяка и Стоян Стоянов - Джуто (загинал при бомбардировките над София през 1943 г.). В отбора са и привлечените от новоосвободените земи нападатели Кръстев от Прилеп (с впечатляващите 6 гола в 7 мача) и Ковачев от Скопие. Треньор на тима е великолепното ляво крило от 30-те години Асен Панчев.

 

В редиците на Македония най-голямата звезда е нападателят Джино Симеонов (по-късно играл и за националния отбор на Югославия под името Симеоновски). Други отлични индивидуалности са вратарят Дилев, капитанът Блаже Симеонов - наречен във в. "Спорт" "съвършен среден защитник", колегата му в отбрана Видов, халфът Богоев, нападателят Луков.

 

В първия сблъсък между двата тима за първенство на Софийска дивизия на игрището в Скопие фаворити са домакините. Те започват мача много остро и още в 4-ата мин. Богоев с шут от 40 м отбелязва гол, който обаче е отменен от съдията Траянов за засада по сигнал на неговия помощник. Следват протести от страна на играчите на Македония, след което реферът признава гола, но и отстранява най-бурно недоволстващия от тях Видов.

 

До края на полувремето резултатът е удвоен с гол на Луков. През втората част Левски се хвърля да наваксва изоставането и след удар на Чори Петров в 77-ата мин. топката среща напречната греда, пада на земята и се връща на терена. Според съдията тя е преминала голлинията, но не и според домакините, които напускат терена. Траянов изчаква три минути, за да се върнат, и прекратява мача. Футболистите на Македония тогава искат срещата да продължи, но е присъдена служебна победа за Левски с 3:0.

 

Ответната среща на игрище "Юнак" преминава в далеч по-спортсменски тон. Тя е решаваща за определянето на победител в столичното първенство и събира рекордните за България дотогава 12 000 зрители.

 

Съдия е най-уважаваният по това време български арбитър Тодор Атанасов. Двете единайсеторки излизат в модерната за времето система "дубълве-ем", решени да дадат всичко от себе си за победата.

 

Лидерът на гостите Джино открива резултата при една от малкото възможности, открили се пред него, тъй като е пазен най-зорко от защитниците на Левски. Почивката отново идва при предимство на Македония под падащия порой. Софиянци взимат инициативата през втората част и Цветков отбелязва изравнителен гол, отразен на страниците на "Спорт" по следния живописен начин: "Младият любимец на левскарите Жук така изсипа топката над Дилев, че хилядната публика вече гърмеше от радост". И двата отбора вече имат по един отменен заради засада гол. 77-ата отново се оказва минутата на Чори. Той напредва към вратата на гостите, шутира, но Дилев избива удара му. Там обаче е централният нападател Методи Кръстев, който с добавка прави 2:1.

 

"Зелените" от Скопие с всички сили се устремяват напред и това дава резултат в края на мача, когато Луков бележи за 2:2. Равенството е най-справедливият резултат. Коментарът на "Спорт" завършва по този начин: "Публиката бурно поздравлява двата тима и когато се успокои, усети, че наистина е валял силен дъжд. Всичко бе мокро до кости, дето се казва. Но при такъв мач нищо не се усеща, освен това, което се вижда на терена"...

 

Така през това издание на столичното първенство Левски допуска загуба на точки само в още два мача - равенство 1:1 с ФК 13 и загуба с 2:3 от третия в крайното подреждане ЖСК-София (дн. Локомотив). Македония обаче също пада от ЖСК-София и Левски се класира на първо място с точка повече от скопяни.

 

И двата отбора безпроблемно си осигуряват участие на финала на държавното първенство, преодолявайки съответно: Левски - Ботев (Пловдив), Атлетик (Дупница) и Тича, и Македония - Спортклуб (Пловдив), ЖСК-София и Славия.

 

Така в деня на първия от двата финала през октомври цяло Скопие тръпне в очакване на предстоящата футболна битка, която да определи най-достойния клуб за званието държавен първенец.

 

Пратеникът на "Спорт" - легендарният Климент Симеонов, отделя много място в своята дописка, за да опише настроенията преди големия мач, съпътстван освен това и от посещение на цар Борис... "За мен не бе трудно да констатирам тоя голям интерес. На него ми обръщаха внимание и най-обикновени разговори между непознати ми хора из улиците: "Кога, за Бога, ще дойде неделя, за да заемем своите места в игрището, да видим играта на двата финалиста, да поздравим победата на скопяни". Трибуните на тамошното игрище побират 4000 зрители, но на финала идват... 8000.

 

Най-сетне срещата започва. Защитниците на Левски трудно удържат постоянно връхлитащия Джино. Нападателите от Скопие правят серия от пропуски, но и Любо Алдев е непробиваем. И този път първата част минава под знака на надмощието на Македония, но и отново второто полувреме е за Левски. По-добрата физическа подготовка на "жълто-червените" (цветовете на Левски по това време) им дава превес срещу по-техничните играчи от Скопие.

 

В този момент изгрява в най-яркия си блясък звездата на Божин Ласков - легендарната деветка на Левски, който ни напусна през 2007 година. Едва 20-годишният таран, на когото впоследствие му предстои славна кариера в Слован (Братислава), мачове и за националния отбор на Чехословакия и оферта от най-силния за времето си клуб в Европа Торино, с два гола в комбинации с Цветков прекършва съпротивата на "зелените" - 2:0 за Левски.

 

Седмица по-късно Македония идва с надежда за реванш в София, но е много трудно да заличи негативния резултат. Отново мачът е един спектакъл, 22-ата играят най-модерният за времето си футбол под ръководството на двамата треньори Асен Панчев и Илеш Шпиц. До изненада обаче не се стига и въпреки неистовите усилия на Джино и компания, те отново не успяват да пробият Алдев и неговата защита.

 

Разликата в двата тима отново се казва Божин Ласков - Попето, който в типичния си стил с глава поразява мрежата на Дилов. Цяла София ликува и Левски добавя към вече спечелената Царска купа и титлата на държавен първенец! По този начин Левски прави първи дубъл и отваря нова златна страница в историята си, която е още по-ценна и с това, че отборът печели първенството на Обединена България!

 

Горест буди невежеството в днешната Република Македония относно тези страници от собствената й спортна история, която, подобно на нейната политическата история, до 1945 г. е неделима от тази на България.

 

Разбира се, в Македония живот е имало и преди създаването на македонски "нация" и "език" и горните факти свидетелстват, че футболните клубове Вардар и Македония (Скопие) не са основани след Втората световна война, каквато е днес официалната версия. Техните привърженици могат да проследят историята им и по-назад във времето, което би дало отговор и на други въпроси извън чисто футболните.

Ивайло Стоименов, webcafe.bg

ЩЕ РОВЯТ В ДОСИЕТО НА НАРОДА

ЛЮБИТЕЛСКИЯТ САЙТ "КОИ СА ТЕ" АМБИЦИРА ЧЕРВЕНИ ДОПИСНИЦИ

 

Позатихна ми меракът за този блог, започнат с идеята да се съпротивлявам на отпадаци като ГА, НА и пр. македонстващи дописници. Трябва да се реагира на фалщификаторите, но за жалост, трябва и да се следят текстовете им, а Антон Павлович Чехов кога? Може би трудната поносимост да се четат "едни и същи разновидни пасквили" е пречка и за други "сини" автори да възразяват срещу граничещи с престъпление манипулации в днескашното "работническо дело", на стария кадър Атанасов. Той вманиачен антилевскар, а като прибавим към това, че и е много работоспособен, /както повечето подтиквани от злоба самотници/, амбицията му все пак дава плодове. Не само сред най-нискочелите читатели, но дори и сред сериозни писачи, които му подражават – волно или неволно. А някои заемат щат и в сайтове, които искат да минават за "общонационални". Важното е да гонят слава с акции срещу "подуенските говеда"…

 

————————-

 

Ето един пример с горещ последовател на ГА-га. Статията е от Явор Пиргов, а не от някакви си "папая", "говедоебач" "говедоездач" или "говедокилър". Поводът за написването пък е новопоявил се любителски сайт на Сектор Б. Феновете са си го кръстили "Кои сте вие", а идеята на ентусиастите е да разкриват нелицеприятни за сектор Г моменти от доста спорната червена футболна история. Те са тръгнали да доказват това-онова със снимки, цитати и факсимилета, в които черно на бяло се виждат неоспорими неща, които гьобелсовата пропаганда прикрива или преиначава. Например, че четирибуквието е еквивалент на трибуквието, управлявало 45 години посредством член първи от димитровската конституция, а до 10 ноември това не е било притеснително, а напротив…

 

————————-

 

От "секторния сайт" са се захванали да опровергават с факти и документи , а такива със сигурност са в изобилие в целия виртуал. Но ето, че първият "матросовец", който подлага желязна гръд, вместо да го направят любителите отсреща, не е запалянко, а е от "банката кадри", назначени в " национална медии" като независими дописници и редактори.. В случая "цекиста Пиргов" не опровергава видяното и прочетено в сайта, а прибягва до закани още в заглавието – "Ние пък ще ви отоврим сините досиета!" И без да протака, "запретва гугъла" и започва да вади компромати за "срамни левскари" от комунистическото минало на "Левски" – София.

 

————————-

 

Както трябва и да се очаква – на първо място е биографичната справка за Цола Драгойчева. Къде е родена, как е станала ремсистка и комунистка, как участвала в атентати и лежала в затвора. После как дошъл 9 септември, как женицата тръгнала по своя отечетсвенофронтовски път. Който пък я е завел, по подразбиране, при детската й мечта – да стане почетен председател на пощенски спортен клуб "Левски". И с това да подсигури с мантри половин век напред симпатизантите на славния армейски отбор. Сякаш създаден, за да може да се гаври и конкурира с отбора на пощеското ведомство, откраднал чрез взлом и името на Апостола на свободата…

 

Става въпрос за една крайно неориентирана във футбола жена, която преди "гадната демокрация" е била на изключителна почит и е будела респект и страхопочитания в покорни рабкори като ГА. Днес обаче същите са я превърнали в нещо повече от "синя светиня", която им върши работа дори по-добре от "пияният убиец от Витиня". Цола им е безценната синя патерица, без която антилескарската червена общност ще наподобява на грохнал инвалид от боевете край Курската дъга. Накичен до последно с ордени и медали, той се опитва да ги продаде, под звуците на своята изтърбушена хармоника. Която стене и ридае по нявгашни "безимьоний въйсоти"… Част от държавните отличия сакатият боец е разположил върху червения си потник, а сергията му е между две кофи с боклук. Върху тях се чете животоспасяващият лозунг "Кур за Лефски" и съкратеното КЗЛ…

 

————————-

 

Но и без подобни клипчета, оставете на мира другарката си Цола Драгойчева! Тя в живота си не е ходила на мач, нито е стояла в левскарски президиум, над който пише "За ярки комунистически добродетели". Ако имате такива снимки, направете си сайт и ги пускайте, както са направили левскарите. И няма защо да се заканват вашите щатни дописници, че ще ни отварят "сините досиета". Досието на нашия клуб е досието на българския народ. Първо – от Освобождението до 9 септември 1944 година, когато, за първи път, от XIV век насам, българите се опитват да се равнят по европейците. Като им подражават и за спортуването. Това ученическо начинание край Могилката е тъкмо под влияние на новата европейска вълна за спортуване и специално за играта футбол. От това "досие" ли ще почвате? То си е черно на бяло и в съдебните регистрации. Регистрирани са и всичките ни клубни председатели до "фффаталния" девети септември. Сред тези ръководители са трима уважавани лекари, единият станал академик. Други са били висши офицери, демобилизирани след войните, двама са уважавани юристи, все публични личности./И нито един началник на затвор и милиционерски майор, като вашите Иван Михайлов и майор Мирски…/

 

————————-

 

Няма сметка Явор Пиргов да рови из "сините досиета", особено между 1914-1944 година. Още ги няма и Ангел Солаков и Иван Славков – другите му отрицателни примери, с които ни бори този независим професионален журналист. Той въобще не обръща внимание в своята "статия-картонче", че Солаков, като кореняк софиянец, би трябвало да е станал левскар дълго преди негови съпартийци да слязат от връх Мургаш и да основат "Чавдар" и "Спартак"-Подуене, предвестниците на днешния цска. Такъв отбор е бил мечтата на цървуъланковци, които за първи път стъпват в столицата точно на девети сутринта – след като отборът на народа вече е навършил трийсетак. Това е, кажи-речи, половин човешки живот. Виновни ли са Солаков, също и Иван Славков, че са се родили в същия град, където е създаден "Левски"? А не из ловешките и троянски села, откъдето доста по-късно идват "легендите" Милко и Добри…/А много по-рано в същия регион са се подвизавали предателите на Левски и Георги Бенковски…/

 

Нали под ръковдството на тази върхушка започва съставянето на "досието" на хиляди хора, само защото не са мечтали за новата "народна власт", а само са се надявали след войната да си заживеят подобно на европейците – мирно и кротко, със своята си собственост, а не отнета за сметка на разни абривиатури. С подобна нагласа е бил и предприемачът Иван Карадочев, един от последните спонсори на "Левски", убит от ДС в лагера край Ловеч.

 

Обаче пирговци няма да обявят и неговото досие, не им върши работа както на баба Цола. Както няма да разкрият досиетата и на хиляди други левскари, удвоявали своето присъствие по трибуните, успоредно с поредните титли на българо-съветския отбор. Получава се мантрата "отбор на всички власти", но нима целият български народ не е "народ на всички власти"? След като за цели 700 години имаме три-четири по-масово организирани протести срещу властите, а единият, според музея на славата, вероятно се води като всенародно вълнение срещу отнемането на европейския лиценз на най-великият за всички времена….

 

————————-

 

Ако си футболен клуб само на една власт, защо ще ревеш, че те потискат "онези с досиетата". "Пирговци" трябва по-често да ги подсещаме и за "върли цекисти" като полковник Димитър Иванов-Гестапото. Той е бивш началник на Шести отдел на цялата държавна сигурност, давати ли си сметка какво агънце в сравнение с него нашият антигерой Николай?По-късно Гестапото става вицепрезидент на Мултигруп и член на управителния съвет на ЦСКА, за да докаже, че точно това е отборът на бившата и настояща държавна сигурност. Маестрото сега е собсвеник на в. "Земя" и автор на незаменимото и незабравимо интервю с ген. Джуров,озаглавено "Защо създадохме нашия ЦСКА".

 

Това трябва да е важният човек в днескашните червено-сини спорове по темата "Кои сте вие". ГА=говци, ПИР-говци, НА-новци и сектор Ге-евци имат сметка, до края на преброените си дни, да повтарят за Тара и Мара, за Цола и Мола, само и само да не се докосват до теми като Митьо Гестапото и цялото котило червени ченгета, за които "Левски" и левскарите бяха неблагонадеждни елементи, даже и когато са вербувани.Те бягат и от темите за "олигарси с червени куфарчета", защото над 90 процента от тях са верните симпатизанти на "отбора без досиета". Там си остава вярата и надеждата на номенклатурата, прежалила великите комини на Кремиковци, но готова да брани спомена за великата футболна витрина. Която е можела да стане още по-велика, ако буржоазната пропаганда не е заблудавала, че на полуфинала в Болоня щяло бъде пълно с комунисти…

 

————————-

 

Има какво да помогнат за стогодишнионата ни момчетата от любителския сайт "Кои сте вие". А ако потърсят помощ и от сини симпатизанти, които могат да ползват достъп до централните архиви на МНО, МВР и ЦК на БКП, меракът на Явор Пиргов да вади "сини народни досиета" може да му изиграе много лоша шега. Ще стане ясно, със сигурност, по каква причина и по чия поръка хората, които са съставяли "досието на народа", са решили да надянат на любимия им отбор сини пагони. Защото едно е да се родиш с пагон, друго е да ти го надянат на петдесет годишна възраст…

 

————————-

 

Изчистването на името ни чрез факти и документи през следващите две години, ще бъде много достойно за стогодишният юбилей. Вацно е да разберем "кои са те" не са да се заяждаме и пустословим, а за да се открои истината за едно достойно съществуване в условията на "три Българии". Ние не сме искали нито други имена, нито игрища в други квартали. Всичко е натрапено от политическата конюнктура, която ни е докарала и изкуствен конкурент, на мястото на други футболни връстници. Ние и тях ще преживеем, но не искаме да се примиряваме с македонската им агресия и непочтеност към собствената ни история. Това напрежение и взаимна омраза не е резултат от игра на терена. За да си го обясним по-добре, трябва по-отблизо да следим как македонските историци вадят "досието на бугарите". Вижте и с какво одобрение се ползва от повечето червени сърца още невидяният антибългарски /и антилевскарски/ филм "Трето получвреме". Може ли да не се досетим, че и изкуствената нация и изкуствения отбор се появиха в една и съща година със съдействието на един същи червен интернационал…

 

————————-

 

Другото, разбира се, си остава само една проста игра за умни хора. Но също и за друг вид играчи, щом една футболна емблема може да изпере парите от две-три червени куфарчета. Но когато това се случва при нашите доблестни и смели армейци, тях ги подскокоросват, че става дума за световни конспирации, директиви, тари, мари… Лесни са за управление "дучетата", дарени с титла още преди да се родят. А ние какво друго да кажем, освен най-правдивото – Колко жалко е да си мутант! Докато се пъчиш, че си супер оригинал. Такава е съдбата на всички клонинги, те нямат нужда от досиета.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Нападателят на Интер Горан Пандев бе избран за футболист номер 1 на Македония за 2010 година.

Шкендия (Тетово) е новият шампион на Македония. В последния кръг от местното първенство тимът бе домакин на втория Металург (Скопие). В мач без значение, тъй като Шкендия си бе осигурил титлата предсрочно, двата тима извъртяха зрелищно 2:2.

 

Трибуните на стадиона в Тетово бяха изпълнени само от привърженици на домакините. Причината за това е, че град Тетово е населен предимно с албанци, а освен това шефовете на клуба са също от албански произход. От мерки за сигурност не бяха допуснати привърженици от Скопие.

 

Феновете на Шкендия от местната фен-групировка "Балистет" сътвориха страхотно пирошоу преди и по време на срещата. В употреба влязоха хартиени ленти, а агитката се отчете и с няколко много добре организирани хореографии.

 

 

 

 

 

 

 

 

Преди няколко месеца ФК Шкендия стана за първи път шампион на Македония. Направи го категорично, с 11 точки преднина пред подгласника Металург (Скопие), спечелвайки най-важните дербита през сезона.

Впечатляващото тук е, че тимът от град Тетово е новак в елита. Година по-рано печели промоция за македонската Първа лига, а още две преди това се класира от третия във втория ешелон. 

Има обаче един голям проблем. ФК Шкендия не е македонски клуб, а албански, което го прави силно обичан, но и в пъти повече мразен. Основан от албанци, с играчи предимно от албански произход и с привърженици албанци.

Град Тетово се намира в северозападна Македония, поради което се води македонски, но реално не е такъв. Той е в близост до границите с Косово и Албания, поради което над 70 % от населението му е албанско, а само 23 % - македонско.

Процентът на изповядващите мюсюлманската религия в града е още по-внушителен, тъй като освен албанци има и няколкохиляди цигани и турци, както и босненци.

 

 

Още от самото си основаване през нетолкова далечната 1979 г. ФК Шкендия започва да тормози тогавашната комунистическа власт на бивша Югославия. Причината е в нарастващата с бързи темпове популярност на тима сред албанското и въобще сред мюсюлманското население в региона и страната.

 

Отборът стартира от най-долните футболни ешелони на Югославия и по подобие на последните години в Македония успява за две години да се изкачи от аматьорските групи до втора дивизия. Това притеснява сериозно комунистите, които се боят от събуждане на албански национализъм. Решението е само едно - да разформироват клуба, както и правят.

ФК Шкендия възкръсва от пепелта, след като Македония е призната за независима република, а през последните години прави своя повторен щурм нагоре, стигайки до титлата.

Своеобразната птица Феникс в македонски вариант хвърля в ужас органите на реда и всички граждани и с новата вълна пробуждане на албанското население. Феновете на Шкендия вече си спечелиха славата като най-фанатизираните и безскрупулни в югозападната ни съседка. 

 

 

Фракцията "Балистет" всява страх във всеки един град, който посети, и който е населен предимно с македонци. Името на групировката идва от "Бали" (Balli Kombëtar - Национален фронт). Така са се казвали албанските националисти с крайнодесни виждания по време на Втората световна война.

Числеността на ултрасите от "Балистет" се увеличава непрекъснато заедно с цялостната подкрепа към отбора от всички албанци в Македония, а с това и огромните проблемите, които създават.

 

След един такъв през 2008 г. отборът е изхвърлен във втора дивизия. Един от най-успешните македонски клубове Работнички (Скопие) гостува на Градския стадион в Тетово. Резултатът след първото полувреме е 1:0 за столичани, а загуба за Шкендия означава изпадане от елита.

Веднага щом е свирен съдийският сигнал за почивка, хулиганите на "Балистет" нахлуват на терена и нападат футболисти и треньори на Работнички още преди да са влезли в тунела. Полицията не успява да се справи бързо с тях и мачът е прекратен, а Шкендия - наказан с изхвърляне в по-долната група.

 

 

Ултрас фракцията на тима е отговорна и за оскверняването на паметник в Тетово, издигнат в чест на борилите се за Македония местни партизани.

Най-големият им "подвиг", който разбунва духовете на цялата страна обаче се случва на 18 октомври 2010 г. Шкендия гостува на ФК Напредък в Кичево, а членове на "Балистет" свалят македонското знаме от пилон на стадиона и на негово място поставят албанския флаг.

Местни полицаи опитват да върнат държавното знаме на мястото си, което вбесява гостуващите фенове и те започват да къртят седалки и да ги мятат по униформените.

 

 

На органите на реда предстоят две много тежки седмици. На 1 октомври Шкендия гостува на най-успешния клуб в страната Вардар. Омразата на етно-религиозна основа между "Комитите" и "Балистет" не е за описване с думи. Както и напрежението, което ще се стеле над Скопие.

Две седмици по-късно шампионите играят със своите съграждани Тетекс, чиито фенове са македонци и християни, а фен-групировката им "Войводи" също не е от най-кротките.

Орисията на Шкендия и "Балистет" е винаги да воюват на терена и извън него. Така е от тяхното създаване, така е и сега. На омразата отговарят с още по-силна омраза. Особено ако срещу тях не стои албанец...

Павлин Неновски, sport.webcafe.bg