Преди 69 години - на 18 октомври 1942 г. отборът на Левски става шампион на обединена България, побеждавайки в епичен финал в два мача Македония (Скопие).

 

Първите години от четвъртото десетилетие на ХХ век са златни в историята на България. Благоприятното за нас първоначално развитие на Втората световна война връща в пределите на родината заграбените от сърби и гърци български земи.

 

За съжаление, обединението е краткотрайно и след края на войната, без да е загубила битка, майка България отново е разпокъсана под влиянието на чужди сили.

 

Но в щастливото време на единството, преминало като кратък миг в новата ни история, държавното първенство по футбол не остава встрани от тази тенденция, и в шампионата в сезоните 1941/42 и 1942/43 се включват петте най-силни клуба от Вардарска Македония: Вардар, Македония и ЖСК от Скопие, Македония (Битоля) и Гоце Делчев (Прилеп), както и Беломорец от Кавала, днешна Гърция.

 

Сред тези отбори най-ярко блести Македония (Скопие), която по това време има най-силните футболисти в нашето първенство, редом с тези на Левски. Прословути са сблъсъците между двата тима в първенството 1941/42, завършило с достоен финал между най-добрите.

 

През тази година основният състав на Левски, завоювал златен дубъл от титла и Царска купа, изглежда така: вратар - Любомир Алдев, защитници - Захари Радев, Стефан Никушев и Насо Динев, в средата на терена - капитанът Любомир Стаболиев, Ангел Петров - Чори и Коце Георгиев, и могъщата нападателна четворка Божин Ласков (с невероятните 11 гола в 9 мача!), Борислав Цветков - Жук (12 гола в 16 срещи), Васил Спасов - Валяка и Стоян Стоянов - Джуто (загинал при бомбардировките над София през 1943 г.). В отбора са и привлечените от новоосвободените земи нападатели Кръстев от Прилеп (с впечатляващите 6 гола в 7 мача) и Ковачев от Скопие. Треньор на тима е великолепното ляво крило от 30-те години Асен Панчев.

 

В редиците на Македония най-голямата звезда е нападателят Джино Симеонов (по-късно играл и за националния отбор на Югославия под името Симеоновски). Други отлични индивидуалности са вратарят Дилев, капитанът Блаже Симеонов - наречен във в. "Спорт" "съвършен среден защитник", колегата му в отбрана Видов, халфът Богоев, нападателят Луков.

 

В първия сблъсък между двата тима за първенство на Софийска дивизия на игрището в Скопие фаворити са домакините. Те започват мача много остро и още в 4-ата мин. Богоев с шут от 40 м отбелязва гол, който обаче е отменен от съдията Траянов за засада по сигнал на неговия помощник. Следват протести от страна на играчите на Македония, след което реферът признава гола, но и отстранява най-бурно недоволстващия от тях Видов.

 

До края на полувремето резултатът е удвоен с гол на Луков. През втората част Левски се хвърля да наваксва изоставането и след удар на Чори Петров в 77-ата мин. топката среща напречната греда, пада на земята и се връща на терена. Според съдията тя е преминала голлинията, но не и според домакините, които напускат терена. Траянов изчаква три минути, за да се върнат, и прекратява мача. Футболистите на Македония тогава искат срещата да продължи, но е присъдена служебна победа за Левски с 3:0.

 

Ответната среща на игрище "Юнак" преминава в далеч по-спортсменски тон. Тя е решаваща за определянето на победител в столичното първенство и събира рекордните за България дотогава 12 000 зрители.

 

Съдия е най-уважаваният по това време български арбитър Тодор Атанасов. Двете единайсеторки излизат в модерната за времето система "дубълве-ем", решени да дадат всичко от себе си за победата.

 

Лидерът на гостите Джино открива резултата при една от малкото възможности, открили се пред него, тъй като е пазен най-зорко от защитниците на Левски. Почивката отново идва при предимство на Македония под падащия порой. Софиянци взимат инициативата през втората част и Цветков отбелязва изравнителен гол, отразен на страниците на "Спорт" по следния живописен начин: "Младият любимец на левскарите Жук така изсипа топката над Дилев, че хилядната публика вече гърмеше от радост". И двата отбора вече имат по един отменен заради засада гол. 77-ата отново се оказва минутата на Чори. Той напредва към вратата на гостите, шутира, но Дилев избива удара му. Там обаче е централният нападател Методи Кръстев, който с добавка прави 2:1.

 

"Зелените" от Скопие с всички сили се устремяват напред и това дава резултат в края на мача, когато Луков бележи за 2:2. Равенството е най-справедливият резултат. Коментарът на "Спорт" завършва по този начин: "Публиката бурно поздравлява двата тима и когато се успокои, усети, че наистина е валял силен дъжд. Всичко бе мокро до кости, дето се казва. Но при такъв мач нищо не се усеща, освен това, което се вижда на терена"...

 

Така през това издание на столичното първенство Левски допуска загуба на точки само в още два мача - равенство 1:1 с ФК 13 и загуба с 2:3 от третия в крайното подреждане ЖСК-София (дн. Локомотив). Македония обаче също пада от ЖСК-София и Левски се класира на първо място с точка повече от скопяни.

 

И двата отбора безпроблемно си осигуряват участие на финала на държавното първенство, преодолявайки съответно: Левски - Ботев (Пловдив), Атлетик (Дупница) и Тича, и Македония - Спортклуб (Пловдив), ЖСК-София и Славия.

 

Така в деня на първия от двата финала през октомври цяло Скопие тръпне в очакване на предстоящата футболна битка, която да определи най-достойния клуб за званието държавен първенец.

 

Пратеникът на "Спорт" - легендарният Климент Симеонов, отделя много място в своята дописка, за да опише настроенията преди големия мач, съпътстван освен това и от посещение на цар Борис... "За мен не бе трудно да констатирам тоя голям интерес. На него ми обръщаха внимание и най-обикновени разговори между непознати ми хора из улиците: "Кога, за Бога, ще дойде неделя, за да заемем своите места в игрището, да видим играта на двата финалиста, да поздравим победата на скопяни". Трибуните на тамошното игрище побират 4000 зрители, но на финала идват... 8000.

 

Най-сетне срещата започва. Защитниците на Левски трудно удържат постоянно връхлитащия Джино. Нападателите от Скопие правят серия от пропуски, но и Любо Алдев е непробиваем. И този път първата част минава под знака на надмощието на Македония, но и отново второто полувреме е за Левски. По-добрата физическа подготовка на "жълто-червените" (цветовете на Левски по това време) им дава превес срещу по-техничните играчи от Скопие.

 

В този момент изгрява в най-яркия си блясък звездата на Божин Ласков - легендарната деветка на Левски, който ни напусна през 2007 година. Едва 20-годишният таран, на когото впоследствие му предстои славна кариера в Слован (Братислава), мачове и за националния отбор на Чехословакия и оферта от най-силния за времето си клуб в Европа Торино, с два гола в комбинации с Цветков прекършва съпротивата на "зелените" - 2:0 за Левски.

 

Седмица по-късно Македония идва с надежда за реванш в София, но е много трудно да заличи негативния резултат. Отново мачът е един спектакъл, 22-ата играят най-модерният за времето си футбол под ръководството на двамата треньори Асен Панчев и Илеш Шпиц. До изненада обаче не се стига и въпреки неистовите усилия на Джино и компания, те отново не успяват да пробият Алдев и неговата защита.

 

Разликата в двата тима отново се казва Божин Ласков - Попето, който в типичния си стил с глава поразява мрежата на Дилов. Цяла София ликува и Левски добавя към вече спечелената Царска купа и титлата на държавен първенец! По този начин Левски прави първи дубъл и отваря нова златна страница в историята си, която е още по-ценна и с това, че отборът печели първенството на Обединена България!

 

Горест буди невежеството в днешната Република Македония относно тези страници от собствената й спортна история, която, подобно на нейната политическата история, до 1945 г. е неделима от тази на България.

 

Разбира се, в Македония живот е имало и преди създаването на македонски "нация" и "език" и горните факти свидетелстват, че футболните клубове Вардар и Македония (Скопие) не са основани след Втората световна война, каквато е днес официалната версия. Техните привърженици могат да проследят историята им и по-назад във времето, което би дало отговор и на други въпроси извън чисто футболните.

Ивайло Стоименов, webcafe.bg