ПРЕДИ 22 ГОДИНИ ПО УЛИЦИ И ПЛОЩАДИ СВОБОДНО  ПРОЕХТЯ

ЧЕРВЕНИ  БОКЛУЦИ!

Мине не мине седмица, и бащата на „фъфлещите българи” Ставрий, подкрепян от племенника си Кольо, откривател на островърхата велосипедна  седалка, току плиснат връз левскарите по една червена кофичка от дажбата си.. Там се съдържат и есенции като Цола Драгойчева и бюстът на Сталин, но главно, обобщения от сорта  „Лефски – отбора на всички власти”.

 

Двамата  толкова са популярни сред най-нискочелата форумна младеж, че си позволяват и да не се развиват като автори.  Дори гледат на зомбираните си почитатели „както войник, въшка”, по израза на заклетия левскар О.Б.   Ако се развиваха, нямаше да си позволят такъв застой в образите и идиомите, а  щяха да са готови   поне веднъж да се подкрепят с факти , каквито им цитираме в този обзор.

 

Двамата най-изявени червени клошари, които си вадят хляба, като смразяват   великите   армейски рицари  с  „подуенските говеда”, все не стават мукаят  да информират  кликващите за следното:

 

- Отбор на колко вида мутри е Централния футболен клуб на България – от падането на комунизма насам?
/ Отделно е  нравствената връзка с основателите  във войнишката столова в присътвието  на маршал Берюзов…../.

 

Днес, обаче , е по-специален ден – годишнина от   10 ноември, когато народът,  свободно  изпълнил  улици и площади, с пълно гърло заскандира онова, което му е напирало по времето на всичките български  „соц полуфинали”

 

ЧЕРВЕНИ БОКЛУЦИ!!!!

/Скандиране , което по стадионите не е мода, а начин да се посрещат правоимащите, скрити  под   чадъра „Съдийско знаме”/

Но на въпроса, както би казал  Кольо – Гаврилата, преди да продължи  с вечните си теми  за „подуенските цигани” и автобус номер 79. /За сметка на „харизматичните цигани”, облечени в гащиризони и возещи се на модерните боклукчийски камиони… За да подсигурят титанските хонорарчета за харизматичния вуйчо и не толкова харизмачния племенник…/

А въпросът е следния:

 

През 1993 година падна първата жертва измежду спортните президенти и деятели – застрелян беше полк.. Цветан Цветанов, президент на СК ЦСКА.

Това се свърза с опита му за далавери на комплекс „Червено знаме”. Там се преплитали и други имотни интереси. Човекът е забравен, помним го само с това, че даде тон за една „армейска” песен, на която краят не се вижда, както ще проследим по-нататък.

 

През 1998 година президент на ФК ЦСКА става собственикът на най-проспериращата мутренска групировка. Мултигруп, с президент Илия Павлов, бивш офицер от държавна сигурност, афишира намеренията си да върне армейският футбол там, където го помнела Европа…

 

Случайно се оказа, че Европа  не знае кой е Илия Павлов, малък му е чинът.. Затова, като втори човек,  в българската футболна мафия  трябваше  да изкочи заместникът  на Илийката, и негов бивш началник в държавна сигурност – проф. д-р полковник Димитър Иванов-Гестапото. Той е бивш началник на Шесто управление за цяла България –  нещо мутренско да виждате в това?

 

Гестапото  е чистофайник, може би той лично, а и по едно и също време, е вербувал и „синия агент Николай“, и червеният му колега Ставрий. Но в случая, беше му поверено да помага, според ченгесарските си сили, за възраждането на любимия ЦК. Негово е историческото интервю, в собствения му вестник „Земя” , с „Исус Христоса”  на по-старите  армейските привърженици,  вечният мандатоносител на „армейската чест и слава“ – ген. Добри Джуров, с партизанското име Лазар..

/Да си припомним пак: „Армейският спортен клуб беше и остава носител на социалистическия морал и един от символите на успеха на Народната власт. Знаете, че преди победата на Деветосептемврийската революция във спорта и най-вече във футбола преобладаваха буржоазно-фашиски елементи. Народната власт не можеше да допусне това. Времето беше такова. Затова създадохме нашия ЦСКА. И в спорта ЦСКА постигна много. Това не беше грешка!/

Тогавашното ръководство на мултаците в клуб Цска, съдържаше и други култови за прехода  мутри, не по-малко сербезлии от сегашните. За една от тях,   пак се разшумя , казва се Димитър Джамов. Той се завръща отново на ръководен пост в ЦК. Като шофьор  на Илия Павлов, Джамбата имаше и  в управителния съвет на клуба. Сега, по покана на колегите си от Вис-2, бившият застраховател и затворник, ще спасява с пари и личен пример момчетата от школата.

 

Ето какъв спомен за него публикуват едни, не толкова червени сайтове:

 

„Най-скандалния момент в биографията на Джамов е арестът му на световното първенство по борба за юноши. Тогава барети нахлуха в залата и измъкнаха клетия началник, тръшкайки го на паважа. Над 2000 души видяха показния арест. Покрай делото и обвиненията за въоражен обир на цигански клан, Джамов изкара половин година в ареста.

 

След излизането от там неволите му продължиха. Екс-борецът оцеля при две покушения срещу него. Веднъж по погрешка убиха друг човек с гранатомет вместо него, а след това Джамов прескочи трапа въпреси стрелбата с автомат по него…”

За следващия, „случайно“  острелян армейски шеф, членът на управителния съвет на Цска, Манол Велев, все още малко се пише. Още  бил  жив, но вече не е съветник на президента Гоце.

 

/По някаква случайност ли, но този неофициално сочен за червен фен номер 1 е имал за свои съветници все видни и обречени цесекари. Илия Павлов и Емил Кюлев са два от тях, Черепа е жив, пък и при него Гоце е съветник, а не обратното…/

Като сме тръгнали по мутренските белези върху войнишката снага  на харизмата – дали да споменем и Сашо Апашо? В него се съчетава  цялата съшност на порочното  зачатие  на родната петолъчка –  и   и политика и мутрата. Нещата, без които наследниците на каскетлиите от Чавдар вече нямаше да имат отбор.

 

Александър Томов, тарикатът на частна и държавна ясла едновременно,  хвърли много сили и талант за да докаже, че червеният централен клуб  има своето място под слънцето на съвременна Европа.  Жалко, че там не  оцениха  доводите  му, също както и прокуратурата по-късно. Едните го  изхвърлиха като мръсно червено коте от турнирите си, другите пък му лепнаха десетгодишна  ефективна присъда за кражба.

 

/Така цска би и този рекорд – първият у нас футболен президент, осъден за кражба от държавата. /

Поредният харизматичен началник от „Народна армия” не беше острелян, а само осъден. Най вероятно ще започне да  излежава  присъдата  от момента, когато обвързаният със социалдемокрацията тим  влезе в обещаната  шампионска лига. Вече се досещате:  Сашо Апашо отърва пандиза….

 

Червената общност, жестоко обидена от скандиранията „Червени боклуци”, обаче със съдействието на червения боклук  Станишев, по евстествен начин стана собственост на най-развитата боклукчийска фирма у нас. Някаква  еманация   на всички досегашни трибуквени групировки , отрязали си опашките, и възприели ценностната система на изконното четирибуквие, тръгнало от свинарника край ТКЗС-село Петърч.

/По неофициална информация от върналият се отново  в землянките историограф Суровянски/

Пък  ако  перефразираме фолклора – търкулнало се четирибуквието / ТКЗС/и си намерило друго четирибуквие. – Цска.  И за капаци – пеунишките гърнета…

 

Какво повече  искат  дучетата?

 

Какво искат идеолозите им  Ставрий и Кольо?

 

Да си въртят там частушките и да чакат следващите си мутри. И да са наясно, че  от „подмасковские берьози“ , ашлама  не става. Какъвто е генът  –   от партизанските замлянки, през еничерските набези към чуждото, до сегашните препълнени с  наглост  и мошеничества боклукчийски кофи…

 

Пък ние,  нека да сме си „отборът на всички власти”. Такъв е и българският народ – с две-три въстания за пет-шест века. Но пък с  талант да оцелява – при това с достойнство и собствена физиономия.

 

Ние затова и мразим петолъчката – тя не е нито достойнство, нито собствена физиономия.

 
Затова и няма  лал да се сродим с мутрите.

 

/За разочарование на онези, които вече ми „затварят устата“ с нещо около Чорни, припомням, че Мишата е бандит от световна величина и не е лъжица за устата на „разследващи” като Га и Кольо.  Бойко, да, но той е обвързан тъкмо със заместниците на  смъртния му враг Румен Гайтански – Вълка. ../

 

И тъй – кой е отборът на всички мутри? Въпросът с възможно най-понижената трудност...

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

В ОЧАКВАНЕ НА ЩУРМА НА ЗИМНИЯ ДВОРЕЦ В ПЕРНИК

За да не излезе, че блогът ми си няма друга работа, освен да пресреща фъфлещи автори от гарнизонният сайт Спорт1, ще поясня, че като автор-любител наистина нямам други ангажименти, нито амбиции, освен да се противопоставям на гадориите по адрес на “Левски”, които се леят изпод фуражките на такива като Георги Атанасов и Кольо Колелото.

 

За първия е ясно, че като баща на фъфлеща България, е заложил да се препитава 90 процента от омразата си, срещу десет процента симпатии към своите. А покрай това е постигнал лично благоденствие, равно на нищетата под кепетата на донаборбиците-почитатели.

 

По интересен е другият случай – един претенциозен писач, от малкото червени фъфлеци, които могат да вържат две приказки на кръст, всяка седмица се изявява със спуснати му от работодателя нелепи теми. Но това може и да е било условието, когато се е явявал на кастинг за длъжността „ротен фейлетонист”. И печениятрабкор ГА-га е усетил в средниста дарбата да върти двайсетината думи, нужни му да въодушевява  една маса, лишена от нормална история и клубна идентичност. А творческите несполуки на Колята идват от неговата мекушавост да изпълнява дребни и тъпи форумни поръчки.

 

Като тази последната. Под заглавие „Интернационално село”, Келеша се е заел да усмива очакваното спонсорство за „Левски” от руска външнотърговска банка. Гара Подуене, като една от двайсетината думи от кастинга при Га, върши работа. Няма проблеми и при описание на топографията и топонимията на квартала.

 

В миналото е бил сред изостаналите, населен с унизени и оскърбени, не случайно царвуланковците от отряда Чавдар стъпват най-напред в този район, не случайно първият им клуб „Спартак” е основан точно в Подуене. Няма как да е в „Лозенец”, близо до могилката на левскарите. Там интернационалистите стъпват по-късно, за да се настанят в къщите на по-богатите, а тях да запратят по своите селски краища.

 

Но на Коля не му трябва истинската история, работодателят иска да блесне несправедливостта от една държавна помощ за говедата. И наемникът  вкарва още някои нови думи в своя „говеждия списък”, преписан от ГА-га. В случая това са думите „рубла”, Маркс и Енгелс, помашко-еврейски”…О, и какъв кеф, каква творческа инвенция за насиления от конюнктурата автор – унизените и оскърбени посрещачи щели да танцуват казачок под звуците на „Калинка мая”, „Падмасковские вечеря”…. /Може би и „варшавянка”, за която Коля не се е сетил, но дучетата ще му я припомнят, когато тръгнат да превземат зимния дворец в Перник/.

————————-

 

Ех, Коля, какой тъй бляд!

 

А че Колята е „бляд”, това той доказва в края на всяка седмица. Но само той ли е виновен? Унижават и оскърбяват с такива поръчки един безпорен талант, един от малкото среднисти в червената общност, спечелил сърцата на стотици фъфлеци в гарнизонния сайт…

 

А ако и аз, подобно на работодателя ГА, /бивш труженик на лъжата във фирмата „Пролетарии от всички страни…”/, се позамогна покрайомразата си към тумора в българския футбол, може би ще направя от блога си разкошен сайт. Също ще наема и измекяри, които да пишат срещу аризмата. Познайте, читатели, кой ще е първият автор, когото ще поканя, за да громи панчаревската кочина и пернишко-мутренската червена мафия?

 

——————–

 

Така е, Коля ще поканя. И за него това ще бъде едно творческо облекчение, един ренесанс, от какъвто момчето явно има нужда. Защото аз няма да му поръчвам лъжи и клевети, а само истини.

 

Например, как щяха да изглеждат фактите, изложени в анализирания тук пасквил „Интернационално село”…

 

Първо, за споменатия пролетарски вожд и основател на Интернационала Карл Маркс трябва да каже, че е роден на датата5 май – тогава, когато е учреден и централния /и интернационален/ футболен клуб на България. Възроденият автор сам щеше да се сети да напише под звуците на кой химн на международната раборническа солидарност партизаните са подписали обединението с унищожения вече царски клуб АС-23. /Тук той може да вмъкне и кратко интервю с Прекия Наследник на този унищожен по политчески причини клуб. Разбира се, ако на интервюирания Говедоебач му разрешат свиждане…/

——————-

 

По повод свастиката на интернационала, която е пентаграм, и всеки един от лъчите символизира солидарността на унизените и оскърбените от петте континента, бих препоръчал на своя дописник Кольо да посети музея на тоталитарното изкуство. Там още от входа ще се натъкне на двутонната петолъчка, свалена от върха на Партийния дом.

 

/Не под звуците не на „О, парии, презрени”, беше свалена, а под натиска  на тълпата, която радостно скандираше по площадите – „Червени боклуци!”/

 

За Коля ще бъде голяма изненада, че този тоталитарен музей се намира не в село Драганово, нито в село Подуене, а в квартал „Изгрев”, община „Червена звезда” и е известен като „номенклатурния квартал”. Построиха го за цървуланковците, дошли в София „унижени и оскърбени”, за да създават червена буржоазия.

 

На моя любим автор Коля няма как да не му хрумне, че същите цървуланковци само за две-три десетилетия, успяха да построят неедин, а цели два кремиковски гиганта – единият металургичен, другият футболен…

 

/Кремиковци и цесека,

два колоса на глинени крака

както се пее в една  постчастушка/

 

—————

 

Абе, имам си идеи и проекти как да ползвам таланта на затъналия в гаговщина гарнизонен хуморист. А щом толкова има слабост да пише за „парии презрени”, нали казах, още дълго време под ръка ще му бъдат „червените фъфлеци презрени”. Те са под ръка и за всеки автор, който е следил как се развива пасмината от две десетилетия насам. Сега призивът е да се съединяват от всички страни, за да гонят боклуците от „армията” Пак си дават кураж с мощните призиви Кур за Леффски, КЗЛ, гувяда мрете…Това за тях има смисъла на „Вся власт советам”.

——————-

 

Като роден сатирик, Коля не бива да изпуска поредният  залп срещу Зимния дворец в Перник. Комисарите на Дучето призовават фъфлеците да се влеят в червените ескадрони и да полетят към утрото на светла ера, с факела на нова вера…. /Така, както го направиха срещу игото на мултигруп, черепгруп, митал груп, лупи груп…Сега е ред за Вис-груп, дано успеят/

 

Без достъпа до такива велики за историята теми, с наложеното му от гарнизона дребнотемие, талантливият измекярин Коля проспива епохалните събития - докато дращи за гара Подуене. Вместо да увековечава новият Броненосец Патьомкин, Келеша описва движението на автобус 120.

 

Налегнат от неизбежната криза в жанра, тази хиена на армейския пасквил нищо чудно да свърши на Четвърти километър. И в съседство с Прекия Наследник на ас-23, да бистрят края на подуенското зло.

 

Да сложим и за капак на цялото гърне кавърверсията „На крак, о фъфлеци презрени, на крак, повредени от  га-га ”, Тя ще се лее от радиоточката, поставена над главата на Прекия Наследник. Другите, не преките  наследници,  ще очакват друг Кольо, за да им дава кураж.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Новата мантра на червените гьобелси е да свързват "Левски" с някаква директива. В същото време държавата продължава да дундурка партизанското отроче, да му подарява елитни държавни имоти, да признава фалшиви споразумения за уж погасени задължения, да подсигурява лиценз в разрез с изискванията на европейската централа. И да бута боклукчийската фирма към шампионска титла, въпреки жалкият антифутбол.

 

Нашият сайт (dragoi2010.wordpress.com - бел. ред.) дава идеята за един конкурс, в който участниците трябва да представят писмени данни и факти, както и илюстрации, от които да се вижда кой от двата клуба е свързан с "държавната директива". Отправяме покана и към левскари с репортерски карти, да използват достъпа си до някои от важните държавни архиви – на МНО, например, където се пази документацията за създаване на военното поделение с решениет на секретариата на ЦК на БКП.

 

 

Достъпен е централния партиен архив, където със сигурност са и стенограми от заседанията, на които се е вземало решението за обединението на "Левски" с клуба на милицията, както и обсъжданията за причините това да се извърши. Крайно време е мрежата да получи тези акценти, които да кажат цялата истина за "двете футболни българии". Та дано понамалее и вонята, която разнасят посткомунистически идеолози като Га-га и Суровянски.

 

Откриваме конкурса с две стари фотографии, взети от сайтовете на червените ултраси. За да ги съхраняват там, те очевидно се гордеят с тези моменти от своята история. Но защо в сайтовете на сините ултраси няма подобен архив? Къде са снимките на Цола Драгойчева сред футболистите на пощенското министерство, къде са милиционерите-футболисти по време на "командирско занятие", къде са юбилейните тържества, къде е президиумът с членове на ЦК на БКП…

 

Къде са лозунгите, че ДФС "Левски" се бори "ЗА ЯРКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ"?

 

Разкриват се къде-къде по-секретни документи и досиета, нека левскарите–журналисти и деятели да започнат една кампания по изчистване на нашето скъпо име. Паметта на основателите, деятелите и жертвите ни задължават да го сторим преди стогодишния юбилей.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

ГЕЛОСАНОТО АДВОКАТЧЕ МОЖЕ ДА ОСЪДИ ВСЕКИ, КОЙТО СПОМЕНЕ ДУМАТА МОРАЛ

НОСТАЛГИЯТА Е ПО ЗЕЛЕНИТЕ ПОЛЯНИ НА ЛЕВСКАРЯ ТОМ ДЖОУНЗ

Кремиковци в голяма степен е обяснението защо първите седем петилетки за централния клуб за фатални за невъзможната ни европизация. Партията издигаше своите комини така, че пушека им да се виждат из свободния свят. Не вярваха, че можем да имаме голяма индустрия, също и голям футбол. Е, отзеха си – чрез българосъветската дружба им показахме и българско доменно производство и голям социалистически футбол...

Но минаха петилетките, спряха дотациите към пагона, опстана ни само да празнуваме 50 години български прокат и 30 години от победата над Ливерпул. Седесарите предприеха такъв геноцид над униформената харизма, че чак от групировката ВИС-2 днеска се възмущават.

А съдбите на социалистическо Кремиковци и "капиталистическо" цска се получи отново сходство – и клубът и комбинатът, все с петолъчки върху знамената си, най-нелепо попаднаха в железните лапи на пазарното стопанство, където според природни и икономически закони нищо изкуствено не може да вирее.

Не може, ама може, казаха преките наследници на похитителите на мандри. И дори официално им връчиха ключовете на две от завзетите на девети – в парка и в Панчарево.

Заслугата футболният ни комин да продължава да пуши най-жизнерадостно се пада пак на предния отряд на работническата класа, насъбрана край София тъкмо за тази цел. Този отряд сложи темелите на червената общност, прерастнала днес в паравоенното формирование “сектор Г". Бащите са строителите и на двата комина, хлябът и зрелището, срещу скотския живот в общежития и квартири, които хазяите-левскари им даваха срещу половинмесечна заплата.

Как да не мразиш левскарите, как да не пееш за Победа, и само за Победа!!!

Това галеше ухото на Партията, другото бяха лигавщини -Левски, значело Свобода...Айде бе, на червените комини ли ще вярва народът, или на някакви изпаднали под западно влияние?

Не подценявам днешната червяена публика,нито отричам голямата разлика с онази, която постави началото, омесена с войничета, дошли на стадиона заради градската отпуска. Но няма как дучетата да не носят нрава и манталитета на славните провинциалисти, които бяха намразили до смърт всичко левскарско и го наричаха фашистко:.Това се нравеше на секретарите, а публиката им се множеше според накъдето пълзи тежкия пушек от отровните комини. Титла до титла, купа до купа, кой, пък и защо, да се замисля дали някой ден някой ще промени посоката на вятъра, който движи червения пушек...

Оттам и тази безпаметност и необразованост - наследниците не знаят и една десета за неправдите, които са извършени, докато се изгради високото червено съоръжение.

В други "братски страни" тези "варшавски проекти" отдавна са забравени и дори бившата червена аристокрация може да се е извинила за своите Форферц, Хонвед, Легия, Дукла... Все пак техните "комини" бълваха пушеци по- близо до границите с нормалните държави, и дълго преди нас са усещали колко неевропейско е това – армията да има футболен отбор в националното първенство. Навсякъде това е игра и забавление, а не агитация и пропаганда. Пак се чудя – от какво ли се препитават там отрепки като Георги Атанасов?

—————–

ПАК БИЯТ ПАНИКОВСКИ

Отново дочуваме воя на готвещи се за война дучета– онези безданадеждно зомбирани нискочели симпатяги, достойни за кремиковското си потекло, готови на всеки първи май и девети септември да се покатерят до върха на своя "българосъветски комин" да изкрящят срещу вятъра своето победно К-р за Леффскии, да забият на върха двете си знамена – на четирибуквието със сърпа и чука, и на партизанското четирибуквие, върху което нопсталгично е изписано ЧЛЕН ПЪРВИ.

На двама големи идеолози се дължи сегашният революционен плам под перчемите на днешните акнета – Това са вождовете Голям Червен Боклук Ставрий и Голям Червен Боклук Дучо. Без тяхната вродена любов към всички, които ненавиждат до смърт всичко левскарско-фашистко. Без тези обичливи личности, растнали под благотворното влияние на червените пушеци, червената общност да се е разпаднала както театралния колектив на Кремиковци.

А ако такъв колектив съществува, давам заявка за един комичен текст, под заглавие "Пак бият Паниковски".

Героят е достатъчно познат и симпатичен, щом е от безсмъртното творчество на Илф и Петров. Преди революционните промени той ходи с чисти маншети и нагръдник, пие си кефира и подкача дамички. Които не знаят, че е дребен мошеник, крадец на гъски из селата или на портмонета по кръстовищата. Революцията / в нашия случай прехода/, го поставя в ситуации, при които често се случва потърпевшите да го млатятда го побийват. Което пък предизвиква млечния му брат Балаганов да надава вой – бият Паниковски!" Хем няма връзка със синьото бфс, но когато бият някого, всички трябва да се тревожим...

Човекът без паспорт /без лиценз/, за когото Остап Бендер беше прогнозирал, че ще умре в страшни мъки в мизерна стая на околийски хотел, при нас пак е зачервил гребена и се готви за нови гъски и нови портмонета. Пък ако пред същия долнопробен крадец и мошеник споменеш думата морал, то адвокатчето му Радо Василев ще си облице гела по косата, но ще намери вратичка да те осъди...

Впрочем, ето съвсем малко от изказване на въпросното юристконсултче, което е сред клошарите, подготвящи щурма към 32-та:"Относно Спас Делев...Ние го накарахме да прекрати за малко своя договр с Пирин и после да сключи наново с ЦСКА, за да не плащаме процентът от договора с отбора на Пирин. Нали и ние трябва да живеем..."

И още "относно" – откраднати седем момчета за около два милиона от същата школа, фалираха клуба, а дучетата и градевчетата пак реват – биели Паниковски!

Кремиковският работнически отряд няма потенциала да се съпротивлява на новото време, но “преките наследници" ще се борят за привилегиите на своя “висок червен комин" до последен дъх. Никакъв европеизъм няма значение – те си искат комина, Който бълваше отровен черевен пушек, но пък ги правеше г"орди армейци". Сега пак са горди, но качени върху контейнери. А къде е танка, къде е контейнера, дори и пълен със спомени...

Левскарите не си падаме по никакви символи. На носталгията по високите червени и вредящи комини, можем да отвърнем с друга носталгия – за опушените и отровени “зелени поляни на моя роден край" Ние сме по природа по-малко войнствени и повече поети като Том Джоуз. Но ще се налага още дълго да обясняваме...

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

ВСЯКО ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛИЦЕНЗ НОСИ ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКИ ВЪЛНЕНИЯ

„СЛУЧАЯТ МИХТАРСКИ” ПАК ВЪЗКРЪСНА, ЗА ДА НАПОМНИ, ЧЕ МОШЕНИКА НИКОГА НЯМА ВИНА

Българският футболен мошеник бе привикан в европейската централа, както се привикват в участъка кварталните рецидивисти. Преди да потеглят за разпита, най-внезапно от болкукчийския щаб обявиха края на войната с българската федерация. Подали били ръка на нейния президент Боби спасителят, който, според сериозни публикации, през последните години е направил  за четирибуквието повече, отколкото Милко Балев за четвърт век. Членът на Изпълкома на УЕФА с едно само кимане можеше да донесе на рецидивиста това, което кимането му донесе на Ботев и Пирин, за десетократно по-малки прегрешения.

 

/Михайлов явно си има едно на ум – или се надява един ден стадион „Партизанска мандра” да носи неговото име, или с право се е уплашил от изборите догодина…./

 

Гелосаните адвокатчета потеглилиха за Европа с типичната си наглост, а се завърнаха леко заеквайки пред дописниците. Освен глобата от 30 000 евро, равна на месечната заплата на „вересията” Мораеш Бекали, те сами са се уверили, че без височайшето застъпничство със сигурност харизмата е щяла да отиде в киреча.

 

И друг спасител се прокрадва покрай свития червен куйрук – този на заместникът на Мургина в НАП, розовият шишко Красимир Стефанов, познат ни от клипове от рожденните дни на Димитър Общи. Новото данъчно разсрочване, чрез имотни гаранци, надали ще е възможно за друг клуб, който няма за фен такъв висш държавен чиновник. На такива няма нужда да се спуска директива, те са част от комсомола, наследили апарата по номенклатурна  линия.

 

——————

 

Петолъчковите медии веднага подсказаха на гелосаните пичове как да смекчат определението „нарушители” и „фалшификатори” – отново се появи мантрата около „Случая Михтарски”. Ще припомня, че на един европейски мач срещу Ювентус, нашият представител излезе с нередовен играч и загуби служебно. Това и до днес дава повод на симпатизантите на мошеническия отбор да обвиняват нацията ни за предателство, макар италианците предварително да знаеха за евтиния трик. И то с играч, от когото нямаше защо да имат страх. Ама нали шумкарят все го гложди нещо мандражийско под лъжичката!

 

Еле пък когато вече си взел властта, свикнал си да не се съобразяваш с другите, но на международното поле все ще се намери някой завистник и доносник да се обади, че има лъжа и измама. Като този адвокат Величков, нает да търси парите на клиентите си – ами че това е бетер Тара и Поп Кръстьо, взети заедно, коментират  добросъвестния  юрист, един от “доносниците”.

 

Отделно дето цяла година четем и коментираме „доноси” от безкрайни списъци на излъгани, влачени и унизявани от клошарския отбор. Ами какво ще се обясняваш, защо лъжеш и влачиш – лепвай го на народопсихологията на подуенци и готово…

 

„Аз мисля, че ако в магазина ме лъжат с цените и си поискам надписаното – то това е донос. Също така е донос, ако поискам справедливост.

 

Донос е и ако някой се друса преди мачове и ти викаш – ама защо той се друса!”

 

Такъв простичък пример дава форумецът Ve под една статия за набеждаването и глобяването от европейска страна.

 

Но да се прехвърлим към по-едрото и истинското доносничество, свързано с появата и прилагането на „директивите”. Ако ще съчиняваш доноси, прави го поне на правителствено ниво. С това се хвали бивш мракобесник от партийния печат, днес навирил сталински мустаци като честен предприемач в антилевскарския бизнес

 

„…моя милост, като автор на тезата за ДИРЕКТИВАТА, официализирана на клубно ниво от големия Стойчо Младенов, има специален повод за удовлетворение….”

 

Червеният боклук измислил нещо, което няма как да хване дикиш, ако сам се подпише, пък и нали самият е пъзлив шумкарски конспиратор. И го дава да се официализира от големия Стойчо…

 

Колко голям Стойчо трябва да си, за да тръгнеш да ставаш шампион с една измислица в стил Работническо дело? Но пък и нали пасмината, за която е предназначена поредната гьобелсиада си поддържа нивото, наследено от бузлуджанските сбирки…

 

За много приятели и колеги, със своите опити за фенска журналистика, аз не се отличавам много от такива като подстрекателя Атанасов. Навярно е така, но го правя, защото се чувствам лично предизвикан от един настървен срещу истината за „Левски” червен манипулатор, който не среща никаква съпротива от „широко скроените” си колеги със сини пристрастия. ГА-га си разиграва коня не само из необятния виртуал, но и по колоните на тиражни вестници, а в електронните медии напоследък има и достоен съратник като НА-на, и той сякаш създаден по директива.

 

На този фон и в такава интонационна среда нашата стогодишна кауза би трябвало да изглежда по-обречена от шумкарската. Но нали виждате те на какви невръстении разчитат? Всяко нормализиране на „фона” и уталожване на пропагандните крясъци за късане на месо и директиви, ги нарежда до обикновените европейски рецидивисти. А не може да си там, само защото много те топели и много доносничели. Ти си в тази подозрителна група, защото така си създаден –да си първи с цената на всичко, и все някой да ти е виновен, ако не ти се случва.

 

А ние винаги ще се уповаваме на разликата, белязана от едно естествено и от едно изкуствено раждане. Няма директива, която да накара десетина средношколци да се обединят в името на своето физическо и умствено здраве.

 

По-различно е събитието в онази войнишка столова. За това винаги ще ни напомнят думите на бившия партизански командир Лазар, по-късно армейски генерал Джуров:

 

Армейският спортен клуб беше и остава носител на социалистическия морал и един от символите на успеха на Народната власт. Знаете, че преди победата на Деветосептемврийската революция във спорта и най-вече във футбола преобладаваха буржоазно-фашиски елементи. Народната власт не можеше да допусне това. Времето беше такова. Затова създадохме нашия ЦСКА. И в спорта ЦСКА постигна много. Това не беше грешка!”

 

Може да им е писнало на ГА-говци и НА-новци, но ние ще си пускаме плочата, колчем възникнат спорове за директиви и тяхното официализиране…

 

Така ще е, докато родените от директива не млъкнат.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

ЩЕ РОВЯТ В ДОСИЕТО НА НАРОДА

ЛЮБИТЕЛСКИЯТ САЙТ "КОИ СА ТЕ" АМБИЦИРА ЧЕРВЕНИ ДОПИСНИЦИ

 

Позатихна ми меракът за този блог, започнат с идеята да се съпротивлявам на отпадаци като ГА, НА и пр. македонстващи дописници. Трябва да се реагира на фалщификаторите, но за жалост, трябва и да се следят текстовете им, а Антон Павлович Чехов кога? Може би трудната поносимост да се четат "едни и същи разновидни пасквили" е пречка и за други "сини" автори да възразяват срещу граничещи с престъпление манипулации в днескашното "работническо дело", на стария кадър Атанасов. Той вманиачен антилевскар, а като прибавим към това, че и е много работоспособен, /както повечето подтиквани от злоба самотници/, амбицията му все пак дава плодове. Не само сред най-нискочелите читатели, но дори и сред сериозни писачи, които му подражават – волно или неволно. А някои заемат щат и в сайтове, които искат да минават за "общонационални". Важното е да гонят слава с акции срещу "подуенските говеда"…

 

————————-

 

Ето един пример с горещ последовател на ГА-га. Статията е от Явор Пиргов, а не от някакви си "папая", "говедоебач" "говедоездач" или "говедокилър". Поводът за написването пък е новопоявил се любителски сайт на Сектор Б. Феновете са си го кръстили "Кои сте вие", а идеята на ентусиастите е да разкриват нелицеприятни за сектор Г моменти от доста спорната червена футболна история. Те са тръгнали да доказват това-онова със снимки, цитати и факсимилета, в които черно на бяло се виждат неоспорими неща, които гьобелсовата пропаганда прикрива или преиначава. Например, че четирибуквието е еквивалент на трибуквието, управлявало 45 години посредством член първи от димитровската конституция, а до 10 ноември това не е било притеснително, а напротив…

 

————————-

 

От "секторния сайт" са се захванали да опровергават с факти и документи , а такива със сигурност са в изобилие в целия виртуал. Но ето, че първият "матросовец", който подлага желязна гръд, вместо да го направят любителите отсреща, не е запалянко, а е от "банката кадри", назначени в " национална медии" като независими дописници и редактори.. В случая "цекиста Пиргов" не опровергава видяното и прочетено в сайта, а прибягва до закани още в заглавието – "Ние пък ще ви отоврим сините досиета!" И без да протака, "запретва гугъла" и започва да вади компромати за "срамни левскари" от комунистическото минало на "Левски" – София.

 

————————-

 

Както трябва и да се очаква – на първо място е биографичната справка за Цола Драгойчева. Къде е родена, как е станала ремсистка и комунистка, как участвала в атентати и лежала в затвора. После как дошъл 9 септември, как женицата тръгнала по своя отечетсвенофронтовски път. Който пък я е завел, по подразбиране, при детската й мечта – да стане почетен председател на пощенски спортен клуб "Левски". И с това да подсигури с мантри половин век напред симпатизантите на славния армейски отбор. Сякаш създаден, за да може да се гаври и конкурира с отбора на пощеското ведомство, откраднал чрез взлом и името на Апостола на свободата…

 

Става въпрос за една крайно неориентирана във футбола жена, която преди "гадната демокрация" е била на изключителна почит и е будела респект и страхопочитания в покорни рабкори като ГА. Днес обаче същите са я превърнали в нещо повече от "синя светиня", която им върши работа дори по-добре от "пияният убиец от Витиня". Цола им е безценната синя патерица, без която антилескарската червена общност ще наподобява на грохнал инвалид от боевете край Курската дъга. Накичен до последно с ордени и медали, той се опитва да ги продаде, под звуците на своята изтърбушена хармоника. Която стене и ридае по нявгашни "безимьоний въйсоти"… Част от държавните отличия сакатият боец е разположил върху червения си потник, а сергията му е между две кофи с боклук. Върху тях се чете животоспасяващият лозунг "Кур за Лефски" и съкратеното КЗЛ…

 

————————-

 

Но и без подобни клипчета, оставете на мира другарката си Цола Драгойчева! Тя в живота си не е ходила на мач, нито е стояла в левскарски президиум, над който пише "За ярки комунистически добродетели". Ако имате такива снимки, направете си сайт и ги пускайте, както са направили левскарите. И няма защо да се заканват вашите щатни дописници, че ще ни отварят "сините досиета". Досието на нашия клуб е досието на българския народ. Първо – от Освобождението до 9 септември 1944 година, когато, за първи път, от XIV век насам, българите се опитват да се равнят по европейците. Като им подражават и за спортуването. Това ученическо начинание край Могилката е тъкмо под влияние на новата европейска вълна за спортуване и специално за играта футбол. От това "досие" ли ще почвате? То си е черно на бяло и в съдебните регистрации. Регистрирани са и всичките ни клубни председатели до "фффаталния" девети септември. Сред тези ръководители са трима уважавани лекари, единият станал академик. Други са били висши офицери, демобилизирани след войните, двама са уважавани юристи, все публични личности./И нито един началник на затвор и милиционерски майор, като вашите Иван Михайлов и майор Мирски…/

 

————————-

 

Няма сметка Явор Пиргов да рови из "сините досиета", особено между 1914-1944 година. Още ги няма и Ангел Солаков и Иван Славков – другите му отрицателни примери, с които ни бори този независим професионален журналист. Той въобще не обръща внимание в своята "статия-картонче", че Солаков, като кореняк софиянец, би трябвало да е станал левскар дълго преди негови съпартийци да слязат от връх Мургаш и да основат "Чавдар" и "Спартак"-Подуене, предвестниците на днешния цска. Такъв отбор е бил мечтата на цървуъланковци, които за първи път стъпват в столицата точно на девети сутринта – след като отборът на народа вече е навършил трийсетак. Това е, кажи-речи, половин човешки живот. Виновни ли са Солаков, също и Иван Славков, че са се родили в същия град, където е създаден "Левски"? А не из ловешките и троянски села, откъдето доста по-късно идват "легендите" Милко и Добри…/А много по-рано в същия регион са се подвизавали предателите на Левски и Георги Бенковски…/

 

Нали под ръковдството на тази върхушка започва съставянето на "досието" на хиляди хора, само защото не са мечтали за новата "народна власт", а само са се надявали след войната да си заживеят подобно на европейците – мирно и кротко, със своята си собственост, а не отнета за сметка на разни абривиатури. С подобна нагласа е бил и предприемачът Иван Карадочев, един от последните спонсори на "Левски", убит от ДС в лагера край Ловеч.

 

Обаче пирговци няма да обявят и неговото досие, не им върши работа както на баба Цола. Както няма да разкрият досиетата и на хиляди други левскари, удвоявали своето присъствие по трибуните, успоредно с поредните титли на българо-съветския отбор. Получава се мантрата "отбор на всички власти", но нима целият български народ не е "народ на всички власти"? След като за цели 700 години имаме три-четири по-масово организирани протести срещу властите, а единият, според музея на славата, вероятно се води като всенародно вълнение срещу отнемането на европейския лиценз на най-великият за всички времена….

 

————————-

 

Ако си футболен клуб само на една власт, защо ще ревеш, че те потискат "онези с досиетата". "Пирговци" трябва по-често да ги подсещаме и за "върли цекисти" като полковник Димитър Иванов-Гестапото. Той е бивш началник на Шести отдел на цялата държавна сигурност, давати ли си сметка какво агънце в сравнение с него нашият антигерой Николай?По-късно Гестапото става вицепрезидент на Мултигруп и член на управителния съвет на ЦСКА, за да докаже, че точно това е отборът на бившата и настояща държавна сигурност. Маестрото сега е собсвеник на в. "Земя" и автор на незаменимото и незабравимо интервю с ген. Джуров,озаглавено "Защо създадохме нашия ЦСКА".

 

Това трябва да е важният човек в днескашните червено-сини спорове по темата "Кои сте вие". ГА=говци, ПИР-говци, НА-новци и сектор Ге-евци имат сметка, до края на преброените си дни, да повтарят за Тара и Мара, за Цола и Мола, само и само да не се докосват до теми като Митьо Гестапото и цялото котило червени ченгета, за които "Левски" и левскарите бяха неблагонадеждни елементи, даже и когато са вербувани.Те бягат и от темите за "олигарси с червени куфарчета", защото над 90 процента от тях са верните симпатизанти на "отбора без досиета". Там си остава вярата и надеждата на номенклатурата, прежалила великите комини на Кремиковци, но готова да брани спомена за великата футболна витрина. Която е можела да стане още по-велика, ако буржоазната пропаганда не е заблудавала, че на полуфинала в Болоня щяло бъде пълно с комунисти…

 

————————-

 

Има какво да помогнат за стогодишнионата ни момчетата от любителския сайт "Кои сте вие". А ако потърсят помощ и от сини симпатизанти, които могат да ползват достъп до централните архиви на МНО, МВР и ЦК на БКП, меракът на Явор Пиргов да вади "сини народни досиета" може да му изиграе много лоша шега. Ще стане ясно, със сигурност, по каква причина и по чия поръка хората, които са съставяли "досието на народа", са решили да надянат на любимия им отбор сини пагони. Защото едно е да се родиш с пагон, друго е да ти го надянат на петдесет годишна възраст…

 

————————-

 

Изчистването на името ни чрез факти и документи през следващите две години, ще бъде много достойно за стогодишният юбилей. Вацно е да разберем "кои са те" не са да се заяждаме и пустословим, а за да се открои истината за едно достойно съществуване в условията на "три Българии". Ние не сме искали нито други имена, нито игрища в други квартали. Всичко е натрапено от политическата конюнктура, която ни е докарала и изкуствен конкурент, на мястото на други футболни връстници. Ние и тях ще преживеем, но не искаме да се примиряваме с македонската им агресия и непочтеност към собствената ни история. Това напрежение и взаимна омраза не е резултат от игра на терена. За да си го обясним по-добре, трябва по-отблизо да следим как македонските историци вадят "досието на бугарите". Вижте и с какво одобрение се ползва от повечето червени сърца още невидяният антибългарски /и антилевскарски/ филм "Трето получвреме". Може ли да не се досетим, че и изкуствената нация и изкуствения отбор се появиха в една и съща година със съдействието на един същи червен интернационал…

 

————————-

 

Другото, разбира се, си остава само една проста игра за умни хора. Но също и за друг вид играчи, щом една футболна емблема може да изпере парите от две-три червени куфарчета. Но когато това се случва при нашите доблестни и смели армейци, тях ги подскокоросват, че става дума за световни конспирации, директиви, тари, мари… Лесни са за управление "дучетата", дарени с титла още преди да се родят. А ние какво друго да кажем, освен най-правдивото – Колко жалко е да си мутант! Докато се пъчиш, че си супер оригинал. Такава е съдбата на всички клонинги, те нямат нужда от досиета.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com