ВСЯКО ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛИЦЕНЗ НОСИ ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКИ ВЪЛНЕНИЯ

„СЛУЧАЯТ МИХТАРСКИ” ПАК ВЪЗКРЪСНА, ЗА ДА НАПОМНИ, ЧЕ МОШЕНИКА НИКОГА НЯМА ВИНА

Българският футболен мошеник бе привикан в европейската централа, както се привикват в участъка кварталните рецидивисти. Преди да потеглят за разпита, най-внезапно от болкукчийския щаб обявиха края на войната с българската федерация. Подали били ръка на нейния президент Боби спасителят, който, според сериозни публикации, през последните години е направил  за четирибуквието повече, отколкото Милко Балев за четвърт век. Членът на Изпълкома на УЕФА с едно само кимане можеше да донесе на рецидивиста това, което кимането му донесе на Ботев и Пирин, за десетократно по-малки прегрешения.

 

/Михайлов явно си има едно на ум – или се надява един ден стадион „Партизанска мандра” да носи неговото име, или с право се е уплашил от изборите догодина…./

 

Гелосаните адвокатчета потеглилиха за Европа с типичната си наглост, а се завърнаха леко заеквайки пред дописниците. Освен глобата от 30 000 евро, равна на месечната заплата на „вересията” Мораеш Бекали, те сами са се уверили, че без височайшето застъпничство със сигурност харизмата е щяла да отиде в киреча.

 

И друг спасител се прокрадва покрай свития червен куйрук – този на заместникът на Мургина в НАП, розовият шишко Красимир Стефанов, познат ни от клипове от рожденните дни на Димитър Общи. Новото данъчно разсрочване, чрез имотни гаранци, надали ще е възможно за друг клуб, който няма за фен такъв висш държавен чиновник. На такива няма нужда да се спуска директива, те са част от комсомола, наследили апарата по номенклатурна  линия.

 

——————

 

Петолъчковите медии веднага подсказаха на гелосаните пичове как да смекчат определението „нарушители” и „фалшификатори” – отново се появи мантрата около „Случая Михтарски”. Ще припомня, че на един европейски мач срещу Ювентус, нашият представител излезе с нередовен играч и загуби служебно. Това и до днес дава повод на симпатизантите на мошеническия отбор да обвиняват нацията ни за предателство, макар италианците предварително да знаеха за евтиния трик. И то с играч, от когото нямаше защо да имат страх. Ама нали шумкарят все го гложди нещо мандражийско под лъжичката!

 

Еле пък когато вече си взел властта, свикнал си да не се съобразяваш с другите, но на международното поле все ще се намери някой завистник и доносник да се обади, че има лъжа и измама. Като този адвокат Величков, нает да търси парите на клиентите си – ами че това е бетер Тара и Поп Кръстьо, взети заедно, коментират  добросъвестния  юрист, един от “доносниците”.

 

Отделно дето цяла година четем и коментираме „доноси” от безкрайни списъци на излъгани, влачени и унизявани от клошарския отбор. Ами какво ще се обясняваш, защо лъжеш и влачиш – лепвай го на народопсихологията на подуенци и готово…

 

„Аз мисля, че ако в магазина ме лъжат с цените и си поискам надписаното – то това е донос. Също така е донос, ако поискам справедливост.

 

Донос е и ако някой се друса преди мачове и ти викаш – ама защо той се друса!”

 

Такъв простичък пример дава форумецът Ve под една статия за набеждаването и глобяването от европейска страна.

 

Но да се прехвърлим към по-едрото и истинското доносничество, свързано с появата и прилагането на „директивите”. Ако ще съчиняваш доноси, прави го поне на правителствено ниво. С това се хвали бивш мракобесник от партийния печат, днес навирил сталински мустаци като честен предприемач в антилевскарския бизнес

 

„…моя милост, като автор на тезата за ДИРЕКТИВАТА, официализирана на клубно ниво от големия Стойчо Младенов, има специален повод за удовлетворение….”

 

Червеният боклук измислил нещо, което няма как да хване дикиш, ако сам се подпише, пък и нали самият е пъзлив шумкарски конспиратор. И го дава да се официализира от големия Стойчо…

 

Колко голям Стойчо трябва да си, за да тръгнеш да ставаш шампион с една измислица в стил Работническо дело? Но пък и нали пасмината, за която е предназначена поредната гьобелсиада си поддържа нивото, наследено от бузлуджанските сбирки…

 

За много приятели и колеги, със своите опити за фенска журналистика, аз не се отличавам много от такива като подстрекателя Атанасов. Навярно е така, но го правя, защото се чувствам лично предизвикан от един настървен срещу истината за „Левски” червен манипулатор, който не среща никаква съпротива от „широко скроените” си колеги със сини пристрастия. ГА-га си разиграва коня не само из необятния виртуал, но и по колоните на тиражни вестници, а в електронните медии напоследък има и достоен съратник като НА-на, и той сякаш създаден по директива.

 

На този фон и в такава интонационна среда нашата стогодишна кауза би трябвало да изглежда по-обречена от шумкарската. Но нали виждате те на какви невръстении разчитат? Всяко нормализиране на „фона” и уталожване на пропагандните крясъци за късане на месо и директиви, ги нарежда до обикновените европейски рецидивисти. А не може да си там, само защото много те топели и много доносничели. Ти си в тази подозрителна група, защото така си създаден –да си първи с цената на всичко, и все някой да ти е виновен, ако не ти се случва.

 

А ние винаги ще се уповаваме на разликата, белязана от едно естествено и от едно изкуствено раждане. Няма директива, която да накара десетина средношколци да се обединят в името на своето физическо и умствено здраве.

 

По-различно е събитието в онази войнишка столова. За това винаги ще ни напомнят думите на бившия партизански командир Лазар, по-късно армейски генерал Джуров:

 

Армейският спортен клуб беше и остава носител на социалистическия морал и един от символите на успеха на Народната власт. Знаете, че преди победата на Деветосептемврийската революция във спорта и най-вече във футбола преобладаваха буржоазно-фашиски елементи. Народната власт не можеше да допусне това. Времето беше такова. Затова създадохме нашия ЦСКА. И в спорта ЦСКА постигна много. Това не беше грешка!”

 

Може да им е писнало на ГА-говци и НА-новци, но ние ще си пускаме плочата, колчем възникнат спорове за директиви и тяхното официализиране…

 

Така ще е, докато родените от директива не млъкнат.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com