Съдейки от събитията в събота вечер на стадион “Георги Аспарухов”, споменаването на България до “бяла страна” изглежда оксиморонно. Хиляди невинни български граждани бяха (буквално) ограбени, натъпкани и тъпкани, бити и обиждани от онези, призвани да спазват реда и закона, от онези, призвани да пазят българските граждани.

 

Проблемът обаче е далеч по-дълбок от това и се простира надалеч: основният е, че с подобни съоръжения (лицензирани!!!), с подобна организация на мачовете и подобно управлявани футболни съюз и клубове повторението на трагедиите на “Хилзбъроу” или “Индиго” е въпрос не на случване, а на време. Тук е и мястото за единствения комплимент за работата на полицията в събота вечер: бяха ли пуснати останалите отвън хора (с иначе редовно закупени билети по 15 лева), смъртта ставаше много вероятен посетител в клетката на сектор Г.

 

Въпросите за това защо клетката беше претъпкана и за наличието на предмети, изкушаващи хулиганите да ги мятат към пистата, остават в сила. И тези хулигани от най-долните редове обаче (вероятно) са хора, които виждаха как зад тях продължават да се трупат още и още хора, а натискът за избутването им към оградите става все по-труден за отблъскване. Какво ли не биха дали роднините и приятелите на 96-те от “Хилзбъроу”, за да обвинят и осъдят любимите им хора във футболно хулиганство, но те да са живи днес...

 

Аз самият бях от горната страна на клетката до оградата към сектора под информационното табло на стадиона. Около началото на мача се видя, че стълпотворението става заплашително и помолих, заедно с още хора с моята съдба, полицаите отвъд оградата да говорят с началник и да отворят портата за изцяло празния сектор, за да се избегне претъпкването. Отговорът беше: “Спазваме заповеди”. Интересно, че спазваха заповеди и преди години, когато в идентична ситуация на “Българска армия” отвориха разумно вратите за “сините” фенове, за да могат те да дишат свободно...

 

Само след минути, малко след началото на мача, същата тази порта се отвори, но не за да осигури лелеяния от хората въздух и пространство, а за да нахлуят бронираните рицари на честта и пагона и да се настанят по цялото протежение на оградата отгоре надолу. За да изпълнят разпореждането, господата приложиха прекомерна сила и без обяснения биеха с палките недоумяващите хора, сред които жени, деца и такива на достопочтена възраст. При нормалното запитване кому е нужно това пишещият тези редове също отнесе няколко палки в ребрата и изгуби и без това дефицитния въздух за близо минута.

 

До края на полувремето ситуацията поутихна, но след последния му съдийски сигнал вакханалията се отключи. Акция “Мълчалива палка 2” влезе в ход и неосъществените каубои подкараха и без това едвам дишащите хора към единствения изход от сектора. Във всеобщата паника бях затиснат о решетката на оградата и на едва проронените ми думи: “Отворете, ще има умрели!”, униформените изстреляха разбиращия ответ: “Бутай назад, бутай назад!”...

 

Хм, последния път когато проверявах, не успях да избутам няколкостотин човека и – о, свещена изненада: и този път не се получи. Точно бях загубил надежда, че ще взема нова живителна глътка въздух, когато усетих как тълпата се отдръпва изведнъж назад, което ми осигури малко кислород. Поради инерцията обаче се озовах на земята. Тогава вълната от натиск отново се пренесе към оградата и бях стъпкан. Истинският ми шанс беше, че уцелих момента, в който да събера силиците си и да се изправя на крака, за да бъда отново натиснат към решетките.

 

Това, че хората започнаха в хаос да прескачат оградите над сектора, създаде малко повече пространство и вече изтеглянето стана по-безпроблемно. На излизане се разнесе мълвата за тежко пострадало момче и избягах назад да опитам да помогна. След изнасянето му бях от последните напуснали стадиона и съответно сред хората в най-близък досег с полицаите на “Владимир Вазов”. Там видях пресъздаване на либийска протестна вечер от страна на някои от поддръжниците на ЦСКА и полицията.

 

Без да участвам в него, бивах удрян с палки от полицаите, защото не съм се движел достатъчно бързо по техните стандарти. Същото се случи с още доста хора около мен, включително ридаещо момченце на 14 години. Продължих без никого от приятелите си (всички изгубих в суматохите) по “Черковна” и после по “Мадрид”, където видях обърнати контейнери за смет и една разбита витрина. Тогава се замислих след всичко преживяно в последните близо два часа.

 

Аз съм нормален гражданин на Република България. Плащам си данъците. Хей, та аз осигурих и 3 лева ДДС с билета си за мача на стойност 15 лева, честно изработени и декларирани пред данъчните власти от мен. Не съм чупил огради, не съм мятал предмети по пистата, не съм обиждал или нападал представители на полицейската власт. Не съм обръщал контейнери за смет, нито съм чупил витрини. Не съм изнасилвал баби и малолетни. Не съм убивал жени на село за мобилен телефон и пръстен. Не съм затворил Блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”. Не аз съм проблемът на Република България.

 

Умножете сега тези мисли по, примерно, 3400! Ако полицията сметне, че има 100 престъпника в определена група хора и в безсилието си наказва заради това други 3400 невинни, сред които деца, жени и възрастни, значи имаме много по-голям проблем като държава.

 

Тук не става въпрос просто за поддръжниците на футболен клуб Х, Y или Z – става въпрос за стойността на човешкия живот и достойнство, за живота в една държава, в която хората на реда взимат от нашите данъци, за да живеят и да ходят по безброй командировки в чужбина да заимстват опит в борбата с футболното хулиганство. В същото време онези 100 престъпника са още там, в сектора.

 

Кой сега ще ми върне 15-те лева и, по-важното, ограбения спомен за победа на "Георги Аспарухов"? Кой ще ми изтрие спомена за отнесените палки в ребрата, стъпканото на земята тяло и задушаващата ми се под натиска на тълпата глава в оградата?

 

При цялото създало се положение, ако трябваше да избирам между това да ме заклеймят като футболен хулиган и това в момента да си говоря горе на небесата с 96-те от “Хилзбъроу” или 7-те от “Индиго” за общата ни съдба, изборът ми щеше да е отчаяно ясен.

 

Господа управляващи, моля ви от името на обичащите футбола и роднините и приятелите на децата от “Индиго”, свършете си най-сетне работата и направете така, че да не се налага хората да прибягват до този избор! Никога повече...

 

СИМЕОН ТАБАКОВ, примерен гражданин на Република България (до следващото преброяване на населението)

 

Уникални кадри от блъсканицата на "Герена":