Заканите преди мача

В дните преди мача сините закани придобиха гигантски размер. Нито един син деятел, ръководител или привърженик не пропусна, да се закани на ЦСКА. Заканите варираха от умереното „Ще победим с един гол разлика" до категоричното „Ще победим с нещо между 5 и 8 гола разлика".

 

Тодор Батков изпъчи гордо корем пред камери и микрофони и заяви: „Бием в събота с лекота". Този клоун не се посвени пред паметника на Апостола да се изцепи: „Ще дойде Видовден". Видовден дойде, а Апостол вкара третият гол за ЦСКА!

 

Наско Сираков(известен с тотално грешните си прогнози по отношение на ЦСКА) беше абсолютно категоричен: „Няма да има дерби, „Левски" ще прегази ЦСКА".

 

Друга прогноза направи Даниел Боримиров, който бе по-умерен: „Левски" ще бие но едва ли ще смачка ЦСКА".

 

Емил Велев-Кокала прогнозира победа за „Левски" с 2:1 и червен автогол. За червеният автогол Велев позна но не позна причината. Причината за червеният автогол не беше безсилието на червените, а безсилието на сините футболисти да върнат поне един гол на ЦСКА. Всъщност колкото и да са смешни, тези закани са показателни за понятието левскарщина, за което ще стане въпрос по-нататък в статията.

 

Гара Дембеле

Огромна част от заканите към ЦСКА бяха свързани с малийският нападател на „Левски". Прогнозираше се най-малко хеттрик на футболиста, който дори заяви, че ако вкара хеттрик ще се съблече чисто гол. Дембеле не вкара нито един гол на ЦСКА, всъщност Дембеле не отправи нито един удар към вратата на ЦСКА. Не е ясно защо се възлагаха толкова големи надежди на точно този футболист. В кариерата си Дембеле е играл три мача срещу ЦСКА. От тези три мача два са загубени категорично от неговият отбор(ЦСКА-Локомотив Пловдив 3:2 с два гола от дузпи на Здравко Лазаров и „Левски"-ЦСКА 1:3) и един е спечелен с 1:0 с гол след нарушение в нападение на Дембеле срещу Джузепе Акуаро.

 

Всъщност що за футболист е Гара Дембеле? Какво ще направи впечатление и до какви изводи ще стигне всеки един футболен мениджър т.е. тези които трябва да извадят парите за трансфер на Дембеле.

 

Всеки футболен мениджър ще отбележи факта, че Гара Дембеле в цялата си кариера е играл 11 сериозни мача- шест за Лига Европа, три срещу ЦСКА и два срещу Литекс. В тези 11 мача е вкарал всичко на всичко четири гола, от които два гола в мачовете от Лига Европа, един на ЦСКА и един на Литекс. 4 гола от 11 мача, при това единият след нарушение! Това не е никак впечатляващо. Гара Дембеле е най-грубият футболист на „Левски" с най-много нарушения(37) за есенният дял на шампионата. В България огромна част от нарушенията му не биват санкционирани, както се случи при нарушението срещу Акуаро. Това е така понеже сегашното ръководство на съдийската комисия беше назначено лично от Тодор Батков, но това няма да е така зад граница. При правилни и точни съдийски отсъждания Гара Дембеле ще бъде още по-неефективен нападател.

 

Този „филм" вече го гледахме с участието на Георги Иванов-Гонзо, който също играеше с много нарушения. Отиде във Франция и не успя да отбележи нито един гол за Рен. За такъв футболист никой нормален мениджър няма да даде сериозни пари. Ако наистина Тодор Батков е отказал 2 милиона евро за Дембеле то много е сгрешил. Лятото Гара Дембеле ще струва още по-малко. Всъщност Дембеле има един последен шанс да блесне, за да позакрепи някаква цена и това ще е в мача с Литекс. Убеден съм, че Любо Пенев знае как да неутрализира Дембеле. В съботната вечер Радуканов показа как става това, а то не е трудно.

 

За мача

Едва ли има какво толкова да се коментира. ЦСКА тотално надигра, всъщност унижи своят съперник на собственият му стадион. ЦСКА можеше да победи и с по-голям резултат при по-добра концентрация в завършващата фаза и ако не бяха няколкото грешни съдийски решения.

 

За съдията

Общо взето съдийската бригада се справи. Малкото неточни отсъждания винаги бяха в ущърб за ЦСКА. В 32-та минута беше отсъдена несъществуваща засада на Спас Делев в ситуация за потенциален гол. Няколкото груби влизания на Дембеле не бяха санкционирани дори и с жълт картон. След 3:0 футболистите на „Левски" станаха изключително агресивни. Няколко пъти Минев влизаше в пререкания с футболисти на ЦСКА. Санкции нямаше, имаше някакво половинчато изгонване по един футболист от двата отбора. В продължението на мача Тодор Янчев се откъсваше в атака и беше грубо фаулиран от Милиев. За такова нарушение се показва червен картон, Антон Генов се задоволи с жълт.

 

За Полицията

На 13 май 1894 година в България пристига първата футболна топка. Тя е донесена от учителят по гимнастика Жорж дьо Режибюс. От този момент до събота 26.02.2011, никога не е имало случай полицията да изгони публиката на който и да е отбор.

 

Вчера полицейщината и терорът срещу ЦСКА постигна нов връх. Всички сериозни полицейски погроми в историята са насочени винаги към публиката на ЦСКА без това да е единствената нито най-хулиганската публика.

 

Изгонването на публиката на ЦСКА беше с цел да бъде лишен отбора от подкрепата на своите фенове и по този начин да се повлияе на резултата. Това е единствената причина а не някаква друга. Комисар Йорданов, който е шеф на СДВР, обяснява за хвърляни предмети от публиката и за потрошаване на сектора. Тези оправдания просто няма как да минат.

 

Защо не изгонихте феновете на „Левски" когато счупиха и изхвърлиха по полицаите над 4000 седалки на стадион Българска армия през есента на 1999 година? А защо не ги изгонихте след всяка такава проява на „Българска армия"? А защо не ги изгонихте след потрошаването на сектора на стадиона на Берое в „Стара Загора"?

 

Що се отнася до проявите на червените фенове има една много точна поговорка „Когато посееш ветрове, ще пожънеш буря". Е, господа ръководители на ПФК"Левски"АД и на Полицията(което всъщност е едно и също), получихте си бурята.

 

За левскарщината

Чудих се дали анализът на левскарщината да не бъде в подтемата за полиция, но един сериозен анализът на това явление е достоен най-малкото за дисертация в областта на социологията и психологията. Аз само ще нахвърля няколко бележки.

 

Левскарщината е крайно недемократичен вид тоталитарна идеология. Левскарщината не търпи футболна конкуренция. Конкурентният клуб трябва да бъде закрит, разформирован, да му бъде отнет лицензът, да бъде изхвърлен във „В" група и т.н. Светъл пример за левскарщината е ръководителят на КГБ Лаврентий Берия, който през 1952 година разформирова ЦСКА Москва за да няма конкуренция ведомственият му Динамо Москва.

 

Омразата е основна характеристика на левскарщината, а омразата към ЦСКА е фундамент в цялата тази идеология. Омразата към ЦСКА оправдава всички средства, всички скрупули остават на заден план, когато трябва да се удари подмолно противника.

 

Друго проявление на левскарщината е тоталната липса на феърплей и на каквото и да било уважение към противника. Вчера станахме свидетели на два класически примера в това отношение. При 0:3 за ЦСКА сините футболисти започват с дежурното ритане и блъскане на противника във всяка една ситуация. Автоголът падна след въпиющ пример за антифеърплей. Футболистите на ЦСКА извадиха топката от игра за да бъде оказана помощ на капитана Тодор Янчев. Правилата на феърплея казват, че в този случай топката трябва да се върне обратно във владение на ЦСКА. Левскарщината обаче казва друго. Сините не върнаха топката а изпълниха тъча в резултат на който падна автоголът. Липсата на уважение към противника е толкова характерно за левскарщината, че едното без другото няма да просъществува. Левскарщината е причината всякакви сини апологети дори да не допуснат възможността за загуба от ЦСКА. Толкова да е замъглено съзнанието ти от омразата към ЦСКА, че дори да не можеш да направиш реална преценка на футболните стойности в двата отбора. И тогава идва тежкият удар с действителността а тя е, че ЦСКА е с няколко класи над „Левски".

 

Всъщност тази самозаблуда е причината „Левски" да пренебрегне съдийският фактор за вчерашният мач. При друг начин на рефериране ЦСКА щеше да загуби този мач. Аналогичен случай се получи през есента на1999 година, когато сините бяха толкова заблудени в реалната класа на воденият от Любко Петрович отбор, че допуснаха мачът да бъде рефериран от чужд съдия. Михаил Касабов не си направи труда да доведе „правилен" съдия от Германия, пристигна някакъв белгиец, който си позволи да реферира максимално коректно мача в резултат на което ЦСКА победи с 1:0, като реферът дори не се поколеба да отсъди дузпа за ЦСКА, която беше изпусната от Милен Петков. Разбира се този пропуск по отношение на съдийският фактор беше поправен още в следващият мач между двата отбора през пролетта на 2000 година, останал в историята с отмененият от Иван Леков автогол на Легендата.

 

Левскарщината не е присъща за всички левскари. Има и съвсем нормални и трезво мислещи такива, дори според мен повечето са такива. Но техните мнения и възгледи  биват задушавани от ширещата се около тях левскарщина, защото както казахме това е вид тоталитарна идеология. Красноречив пример в това отношение е Христо Друмев, който през лятото на 2005 година беше пожелал успех на ЦСКА в Шампионската лига, за което беше тотално обруган от сините апологети тресящи се в транса на левскарщината.

 

Много важна част от идеологията на левскарщината е властовият гръб. Винаги в историята на своето съществуване(честит юбилей другарю Батков!) ръководителите на този клуб са се стремели да си осигурят властови ресурси. Стремежът към властовите ресурси са на всяко стратегическо ниво, както в държавната администрация така и в Българският футболен съюз. Този стремеж е продиктуван от друго много характерно проявление на левскарщината-  стремежът към победа на всяка цена, без оглед на средствата, с помощта и на подмолни действия.

 

Малееее СТРАХ!

 

Ръководството на „Левски" изпитва невероятен страх от публиката на ЦСКА. В резултат на този панически страх, ръководството на ПФК"Левски"АД взима на моменти опасни а друг път откровено смешни мерки. Примерите от този мач са много. Публиката на ЦСКА беше настанена на стадиона в едно секторче, в което нормално не бива и не трябва да има повече от 1000 човека. Загражденията бяха подсилени. Емблемата на „Левски" беше покрита със защитно платнище. Таблото с мрежа, седалките бяха демонтирани.

 

В друг мач, през април 2000 година бяха отпуснати само 800 билета на феновете на ЦСКА, което всъщност доведе до пробива с билетите, които бившият шеф на фенклуба на „Левски" Михаил Цветков(Мустака) продаде на Димитър Ангелов. В един от следващите мачове на Герена, пред сектор „Г" бяха монтирани огромни тонколони и мощни  усилватели, които да заглушават агитката...примерите за синият страх са много. Следващият път предлагам мачът да се играе в двора на Тодор Батков или в двора на някое РПУ, това всъщност е едно и също.

 

За ЦСКА

Класата на ЦСКА би трябвало да е достатъчна за класиране в ЕКТ. Задължително е спечелването на Купата на България. Да се настигне Литекс е невъзможно, нека никой не си прави илюзии. Историята със стопеният от „Левски" аванс на ЦСКА от 7 точки през сезон 2005/2006 е резултат на задкулисни игри и по никакъв начин не е показателен.

 

Със сигурност обаче „Левски" може да бъде изпреварен. Справедливо ще бъде ЦСКА да финишира пред сините защото е по-класният отбор. Показа го и в двата мача този сезон, включително ЦСКА беше по-добрият отбор и есента при загубата с 1:0, дошла в резултат на гол след неотсъден от съдията фаул и всякакви тарикатски номера, като бавене на играта. Всъщност тогава Георги Петков започна да бави играта веднага след гола в 38-мата минута а в 58мата минута съдията дори му показа жълт картон за това бавене.

 

Всъщност в последните две години, т.е. след навлизането на новите управници от „Титан" навътре в делата на клуба(не броим първите няколко месеца в които те не бяха наясно с реалната ситуация в и около клуба), ЦСКА се представя доста добре срещу „Левски" постигайки две категорични победи( 2:0 и 1:3), един хикс(0:0) и една загуба, голът в който вече разисквахме.

 

Синият лагер

Вероятно сините апологети ще поискат незабавно връщане на Наско Сираков на ръководният пост в „Левски". Фигурата на Наско Сираков перфектно се вписва в понятието левскарщина, с всички необходими за това качества- арогантност и простащина, никакво уважение към противника, подмолни удари в изобилие, активна работа със съдиите, сателитни отборчета и т.н.

 

За феновете и фенклуба

Димитър Ангелов както и всички публични лица привърженици на ЦСКА, трябва да проявят максимална настоятелност и да изискват разнищване на събитията във всички аспекти и съответните наказания.

 

А) Наказание за самозабравилите се полицаи, биещи безогледно. Едно е да удариш с палка някой хулиган, друго е да пребиеш някакво момиче, старец или дете.

 

Б) Незабавно уволнение на шефът на СДВР Валентин Йорданов и на комисар Златанов за не просто неадекватните а откровено опасни и незаконни действия на полицията по време и след мача, и особенно по отношение на влизането на полицията в сектора с червените фенове, и избутването им. В резултат на полицейското безумие има пострадали фенове, има и един който беше в опасно за живота състояние след падане от заграждеията под напора на обезумелите полицаи.

 

В) Разследване и наказания и съд, както на ръководството на ПФК"Левски"АД така и на дежурният делегат на БФС, така и на служителите на МВР допуснали натикването на огромен брой публика в толкова малко пространство.

 

Г) Връщане на парите за билетите или поне 50% от стойността на билетите.

 

Д) Разследване за корупционни практики на всякакви видове комисии дали лиценз на „Георги Аспарухов" за провеждане на мачове.

 

В завършек ще кажа, че да загубиш мач от ЦСКА не е позорно, от ЦСКА са губили велики клубове. Позорното е поведението на сините ръководители, позорни са заканите, позорна е омразата, позорни са действията на полицията. Победата на ЦСКА над „Левски" не е в никакъв случай чисто футболна победа. Това преди всичко е победа над арогантността, омразата и нечистоплътността, победа над байганьовщината в целият и формат описана от Алеко Константинов. Поздрави за всички фенове на футбола, защото не всичко е загубено за българският футбол. Има все още някаква надежда...

 

Марин Маринов (материалът е публикуван в sport1.bg)