ПАРТИЗАН ЗА БОЙ СЕ СТЯГА, МЯТА ДИРЕКТИВА ПРЕЗ РАМО

 

Едва отминала "арабската пролет" на Стойчо, за нови протести призовава виртуалното "Работническо дело". Сектор Г, раздиран от комсомолски боричкания, трябвало да се сплоти, да окупира центъра на столицата, също и да обсади народното събрание, и да го принуди "да промени дневния си ред". Което може да се тълкува, депутатите да не излизат във ваканция, преди да спасят футболната ни харизма от властта на сметосъбиращата фирма Титан. Веднъж завинаги да се сложело край на мръсната война срещу цска, която се водела от настъпването на демокрацията. Това бавно умъртвяване на гордостта на България, по изборите можело да има фатални последици ...

 

Набързо преразказвам редове от последния пасквил, под който вече са се изказали нискочелите форумци от кръжока на ГА. Авторът ги брои за част от славното войнство, заемащо североизточният сектор. На националния стадион , по време на дербитата, там започнаха да се настаняват прииждащите откъм Кремиковци новопокръстени цеденевисти, докато градските сини момчета влизаха откъм планината Витоша – тръгнали от домовете си от Лозенец, други по "Графа", откъм същинския център...

 

Но пак към бунтовете, към които призивава ветеранът от партийния печат. Нарамени с нова директива, за кой ли път идеята е да се громи поредният капиталист, присвоил си харизмата на бузлуджанци. Инак пернишките боклукчии по най-ествствен начин стигнаха до един продукт, определен като "червени болклуци". Така народът скандираше по площади и стадиони в първите седесарски години. Преди да се разбере взаимовръзката между мишлета и котараци. Между агент Николай и Митьо Гестапото. Това, всъщност, се оказа в центъра на българските промени по европейския път, за жалост.

 

А шумкарската приумица от годините на ОФ, подсигурена с насилствено отнет стадион /старите стопани разстреляни/, облечена с държавна униформа и накичена с партийна свастика, лесно бе печелила титли и купи, все нови и нови почитатели. Българинът лесно тръгва по вятъра, харесва му да е към по-силните, бе значение защо са силни и кой ги е направил...

 

Затова и тези приспособленци от "червената общност", към края на двайсети век  се почувстваха в небрано лозе. Преди всичките им проблеми се решаваха с една хвърчаща заповед, с един телефон тип "петолъчка", с една джипка на комендантския патрул...Но изневиделица им спряха и "котловата храна", махнаха им пагоните, с които се бяха родили, казаха им, че вече са като другите. Ами сега?

 

Пет-шест години лутане, по седем-осем срамни гола  в мрежите, но спасението дойде. Първото червено куфарче, и първата демократична титла бе  от първата фирма на държавна сигурност – Мултигруп. За протокола – ето ги двете имена, които трябва да заемат мястото си в алеята на славата –президентът Илия Павлов, бивш капитан от службите. Заместник президентът – полковник Димитър Иванов-Гестапото, бивш началник на шесто управление на цялата българска държавна сигурност...

 

Ама те "говедата" били отборът на ДС – и в последния си пасквил натяква агент Ставрий. Добре, ама кой бивш щатен служител от МВР и ДС е ставал спонсор на "Левски" или е бил на работа в ръководството? Оставете ги вашите мантри "Николай, Борил и Тара". Те стават за олигофренските ви постчета. Отборът на дърцавна сигурност си е централният футболен клуб,/ЦК/, във всяка тоталитарна държава силовите министерства са от едни и същи хора с еднакви  подходи.

 

————————

 

Да кажем нещо и за "синьото безенесе". Няма да спорим, след 1969 година и нашият отбор се настани при правоимащите. Едно двайсетина години, от всичките 100 извън мевере, не е чак толкова срамно. Това бе привилегия за спортистите и репресия за публиката. Същата публика, която в продължение на петнайсетина години се множеше, без да има надежда, че отборът й ще стане шампион. Безволевата Славия набързо отстъпи десетилетният  си статут на "вечен враг", този отбор нямаше потенциала, инак с най-голямо удоволствие "славизиран" щеше да е "отборът на фашагите".

 

/Нещо подбно се случи и с лудването срещу задалата се демокрация, когато децата и внуците масово взеха да се вливат в "сектора", който в името на постигнатото от бащи и дядовци, придоби статут на опозиция.../.

 

Да припомня и това, че левскари с високи постове се оказаха и в редовете на самата червена върхушка. Няма как, стари софиянци като Борис Велчев и Ангел Солаков, например, вече са си имали "отбор на сърцето", докато стъпилите за пръв път в столицата Милко, Мирчо, Добри...тепърва са слагали началото на гордостта на народната власт, и то тъкмо в борческия квартал Подуене...

 

"Партията на вечно вторите", бяхме, като земеделците, но в преките двубои мачкахме служебните шампиони, както е видно от статистиката.

 

———————

 

Но да не изоставяме вестта за предстоящите масови протести. Замисълът си заслужава – да се върне на заслуженото място десетилетната гордост на червената ни аристокрация. Същата, която кандидатстваше и за приемането на България като 16-та република в състава на великия съветски съюз. Кажете – не ни ли прави чест – от всичките 16, само имената на московското и софийското четирибуквия оцеляха.

 

Пък и как да не протестираш, след като запаленият по коминтерна автор казва следното:

 

"...Защото няма как една социална рана като драмата на ЦСКА да остане извън фокуса на държавата. Особено година предипарламентарни избори с особен залог...".

 

На тъпите шотландци може и да не им дойде на ум да свързват "драмата" на техния "най-най-най", при това 140-годишен, Глазгоу Рейнджърс, с резултатите от изборите. Но на нашата територия, със изборжии като Дучето и ГА, може да  се стигне  дори до сгромолясване на всички демократични придобивки – от Сюлейман Великолепни до наши дни...

 

————————-

 

"Очаквайте: Директива на квадрат от първия кръг на новия сезон!" – предупреждава ни интригантът, който вече е подкарал на нов глас любимият си марш "Партизан за бой се стяга". С добавката "Директива мята през рано".

 

Междувременно, забелязва се как ГА ревнува Плоски Младенов, който се похвали, че той измислил "метода на директивата". Не е честно от негова страна, обаче, след като гуруту при всеки удобен случай припомня, че такива работи друг не може да измисли. Или поне някой, който не е бил партиен секретар в "Разбойническо дело". Затова, рано-рано, обръща внимание, че директивата продължавала, даже този път на квадрат и още от първия кръг.

 

А как ли ще им се отрази на ГА, и фатмашкият му сайт, вестта, че Бойко Борисов намира и на тях държавен спонсор? Което със сигурност ще се случи, Боко Тиквата няма да се остави на случайността, щом може с едно щтракване да си подсигури дучетата и целия североизточен сектор, готвен за бунтовете.

 

Със всичките му офанзиви, дефанзиви и щурмови отряди. Там сега воюват помежду си подобно на двата партизански отряда – Чавдар и врачанският "Гаврил Генов" както по бай Тошово време. Ако трябва, банкенският левскар и там ще отреже предизборната лента върху моста на предизборното разбирателство.

 

Но  Атанасов пак ще си вони, но малко по по-особен начин. Щото така здраво е захапал този червено-синьо-кафеникав бизнес, че всяко подобряване в една или друга посока за него е удар – и по джоба, и по непоправимата му професионална деформация.

 

Блазе на тези, които няма да го четат. И аз все по-малко го правя, но пък и не е добре, преди нашата стогодишнина, да няма кой да му възрази поне срещу най-очевидни измислици и гаднярски подмятания. А и това величаене на нещо, родено по най-срамен начин...

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com