Станимир Бакалов е телевизионен водещ в "Евроком - София". От доста години предаването на столичната кабеларка "Ултраспорт" е известно и следено от феновете у нас. Бакалов бе гост в рубриката Livechat на Sport1.bg и отговаряше на вапроси на читателите на сайта. Предлагаме ви неговите отговори само за въпросите, касаещи феновете.

Станимире, от малък ли си привърженик на Левски?

 

Привърженик съм на Левски от дете, макар че баща ми е от ЦСКА! За първи път в живота си пих успокоителни, когато Левски загуби от Антверпен с 3:4, след като водеше с 3:1 като гост до 87-та минута. Тогава си спомням как майка ми ми се караше, че съм намерил лекарствата в домашната аптечка и съм пил успокоително, а съм бил само на 12 години! Може би е била права. Тогава е трябвало да спра да се занимавам с футбол и мечтата ми да стана журналист, защото животът ми щеше да бъде много по-спокоен. Не съжалявам обаче, защото животът ми пък щеше да бъде десетократно по-скучен.

 

Какво Ви говори датата 26 февруари 2011 година и смятате ли че ремонтна бригада, спечелила обществената поръчка да ремонтира Герена, си свърши работата?

 

Това сме го излъчили в предаването Ултраспорт, което всяка неделя от 20.30 часа показва настроението на феновете. Мисля, че няма какво да добавя повече по темата, а и както каза Симеон Сакскобурготски преди десетина години: "Защо да коментирам нещо, което вече не е актуално?"

 

Нормално ли е на стадиона на отбора на милицията, полицията да изгони публика, която пее и се държи като нормална гостуваща публика?

 

Трябва да питаме началниците на полицията. За мен едно дерби е истинско, когато на стадиона са две публики, две армии, два отбора и един безпристрастен съдия.

 

Какво мислиш за Вечното дерби, играно на 26 февруари 2011 година или Видовден? Мненията сред сините фенове са две: Батков продаде мача, и другата версия - след време ЦСКА са били допингирани! Твоята версия за загубата е... 

 

... че имаше договорка между Батков и Борисов. 

 

Бакалов, помниш ли Дървеното в Студентски град, първият мач във водна среда, знамената на България от прозорците? Ей, славни години бяха, разкажи нещо за тези спомени. Толкова хора минаха покрай 22-ри и 23-ти блок, а сега всичко са развалили... Всъщност, Звезда - Партизан още ли ти остава страст, предпочиташ ли го пред Левски - ЦСКА? 

 

Как мога да забравя Дървеното? Там съм спорил на тема футбол с десетки хора, които ми останаха приятели за цял живот. Първият мач във водна среда беше в моята студентска стая, преди мача България - Парагвай, когато изсипах кофа с вода да върви на нашите, но след като не тръгна, изсипването продължи, докато се получи басейн... Май не успях да помогна много, но поне опитах... Звезда - Партизан остава голямата ми страст. 

 

Какво чувстваш когато чуеш червените фенове да скандират КЗЛ-С*?

 

Не ми е приятно. 

 

За или против сте продажбата на бира на стадионите?

 

ЗА, естествено. Както е по целия свят.

 

Цитирам Ви: "Разни хора, разни идеали... Разни журналисти, разни интереси". А не смятате ли че точно въпросните, наричащи себе си журналисти и обслужването на въпросните "интереси", съсипаха българския футбол на национално и клубно ниво, и вкараха БЕЗУМНА ОМРАЗА между Феновете?

 

Съгласен съм с доста голяма част от вашето твърдение. Всички имаме вина за подбуждане на омразата между феновете. 

 

Какви са шансовете на Левски да стане шампион?

 

35 процента.

 

Ей, мишкундер, я кажи за говедата!

 

Говеда сме - газим!

 

Как в качеството си на спортен журналист през 2001г. в Истанбул на стадиона си съблече тениската и си сложи такава на ЛЕВСКИ. Това професионално ли е?

 

Бях прекалено млад и емоционален, но фланелка на Левски не съм си слагал... Но се радвах на играта на отбора.

 

В село Подуенe, на говеждия стадион... Довърши, ако обичаш!

 

"... синьо знаме ще гори, смърт на Левски ще мълви!"

 

Адекватен ли е Гугутката на големите изисквания и величието на публиката от западните покрайнини на столичния град?

 

Всеки, който е избран от хората, заслужава да бъде техен представител. И Гугутката, и Дучето, са култови личности в българския футбол - оплювани, мразени, обичани или боготворени, те са хората, за които се сещаме всеки ден и всеки час. Важно да има материал. 

 

Нормално е човек да е фен на отбора, от който е баща му... Защо след като баща ти е ЦСКА-р, ти си от Левски?

 

Защото вуйчо ми е от Левски! Заложих на вуйчо си!

 

Какво не Ви достигна, за да станете привърженик на ЦСКА?

 

Любовта към баща ми...

 

Какво мислиш за твърдението, че футболните ултраси не се вълнуват от самата игра футбол, а футболът е просто средата, в която вирее тяхната субкултура. Интересува ги самата фенщина, песните, атрибутите, взаимоотношенията с ултрасите на другите отбори и т.н. Нещо, което е типично и за всяка една друга субкултура, съгласен ли си?

 

Дори да е така, те са част от играта и без тях не може. Затова го има футбола, защото ги има и феновете. 

 

Докога журналистите ще бъдете пристрастни?

 

Докато феновете са пристрастни! Докато премиерът е пристрастен, докато учителите са пристрастни, докато актьорите са пристрастни, докато... го има футбола! 

 

Имате ли приятели от други отбори? Имате ли изобщо приятели?

 

Разбира се. Имам приятели както от Левски, така и от ЦСКА. Не ги деля от кой отбор са, а какви хора са като цяло.

 

Би ли отговорил според теб, кои от двата отбора - синият или червеният, се радва на по-голяма популярност, подкрепа на трубините, и коя според теб като цяло е по здравата агитка?

 

Кое първо - яйцето или кокошката? Кокошката или яйцето? Винаги ще има хора, които ще казват, че Левски е с по-яка агитка и по-популярен, ваниги пък ще има хора, които ще твърдят, че ЦСКА е подкрепян от повече и е с по-силната агитка. В случая съм пристрастен.

 

Какво мислите за последните боеве между сини и червени фенове, не мислиш ли, че това води до ескалиране на напрежението? До къде могат да стигнат нещата, излизат ли извън контрол и какво е мнението ви за организираните боеве между агитките?

 

Не ги приемам, макар че им идва от вътре. Ако могат да намерят друг начин да разрешават споровете помежду си, ще е по-добре за всички нас.

В ОЧАКВАНЕ НА ЩУРМА НА ЗИМНИЯ ДВОРЕЦ В ПЕРНИК

За да не излезе, че блогът ми си няма друга работа, освен да пресреща фъфлещи автори от гарнизонният сайт Спорт1, ще поясня, че като автор-любител наистина нямам други ангажименти, нито амбиции, освен да се противопоставям на гадориите по адрес на “Левски”, които се леят изпод фуражките на такива като Георги Атанасов и Кольо Колелото.

 

За първия е ясно, че като баща на фъфлеща България, е заложил да се препитава 90 процента от омразата си, срещу десет процента симпатии към своите. А покрай това е постигнал лично благоденствие, равно на нищетата под кепетата на донаборбиците-почитатели.

 

По интересен е другият случай – един претенциозен писач, от малкото червени фъфлеци, които могат да вържат две приказки на кръст, всяка седмица се изявява със спуснати му от работодателя нелепи теми. Но това може и да е било условието, когато се е явявал на кастинг за длъжността „ротен фейлетонист”. И печениятрабкор ГА-га е усетил в средниста дарбата да върти двайсетината думи, нужни му да въодушевява  една маса, лишена от нормална история и клубна идентичност. А творческите несполуки на Колята идват от неговата мекушавост да изпълнява дребни и тъпи форумни поръчки.

 

Като тази последната. Под заглавие „Интернационално село”, Келеша се е заел да усмива очакваното спонсорство за „Левски” от руска външнотърговска банка. Гара Подуене, като една от двайсетината думи от кастинга при Га, върши работа. Няма проблеми и при описание на топографията и топонимията на квартала.

 

В миналото е бил сред изостаналите, населен с унизени и оскърбени, не случайно царвуланковците от отряда Чавдар стъпват най-напред в този район, не случайно първият им клуб „Спартак” е основан точно в Подуене. Няма как да е в „Лозенец”, близо до могилката на левскарите. Там интернационалистите стъпват по-късно, за да се настанят в къщите на по-богатите, а тях да запратят по своите селски краища.

 

Но на Коля не му трябва истинската история, работодателят иска да блесне несправедливостта от една държавна помощ за говедата. И наемникът  вкарва още някои нови думи в своя „говеждия списък”, преписан от ГА-га. В случая това са думите „рубла”, Маркс и Енгелс, помашко-еврейски”…О, и какъв кеф, каква творческа инвенция за насиления от конюнктурата автор – унизените и оскърбени посрещачи щели да танцуват казачок под звуците на „Калинка мая”, „Падмасковские вечеря”…. /Може би и „варшавянка”, за която Коля не се е сетил, но дучетата ще му я припомнят, когато тръгнат да превземат зимния дворец в Перник/.

————————-

 

Ех, Коля, какой тъй бляд!

 

А че Колята е „бляд”, това той доказва в края на всяка седмица. Но само той ли е виновен? Унижават и оскърбяват с такива поръчки един безпорен талант, един от малкото среднисти в червената общност, спечелил сърцата на стотици фъфлеци в гарнизонния сайт…

 

А ако и аз, подобно на работодателя ГА, /бивш труженик на лъжата във фирмата „Пролетарии от всички страни…”/, се позамогна покрайомразата си към тумора в българския футбол, може би ще направя от блога си разкошен сайт. Също ще наема и измекяри, които да пишат срещу аризмата. Познайте, читатели, кой ще е първият автор, когото ще поканя, за да громи панчаревската кочина и пернишко-мутренската червена мафия?

 

——————–

 

Така е, Коля ще поканя. И за него това ще бъде едно творческо облекчение, един ренесанс, от какъвто момчето явно има нужда. Защото аз няма да му поръчвам лъжи и клевети, а само истини.

 

Например, как щяха да изглеждат фактите, изложени в анализирания тук пасквил „Интернационално село”…

 

Първо, за споменатия пролетарски вожд и основател на Интернационала Карл Маркс трябва да каже, че е роден на датата5 май – тогава, когато е учреден и централния /и интернационален/ футболен клуб на България. Възроденият автор сам щеше да се сети да напише под звуците на кой химн на международната раборническа солидарност партизаните са подписали обединението с унищожения вече царски клуб АС-23. /Тук той може да вмъкне и кратко интервю с Прекия Наследник на този унищожен по политчески причини клуб. Разбира се, ако на интервюирания Говедоебач му разрешат свиждане…/

——————-

 

По повод свастиката на интернационала, която е пентаграм, и всеки един от лъчите символизира солидарността на унизените и оскърбените от петте континента, бих препоръчал на своя дописник Кольо да посети музея на тоталитарното изкуство. Там още от входа ще се натъкне на двутонната петолъчка, свалена от върха на Партийния дом.

 

/Не под звуците не на „О, парии, презрени”, беше свалена, а под натиска  на тълпата, която радостно скандираше по площадите – „Червени боклуци!”/

 

За Коля ще бъде голяма изненада, че този тоталитарен музей се намира не в село Драганово, нито в село Подуене, а в квартал „Изгрев”, община „Червена звезда” и е известен като „номенклатурния квартал”. Построиха го за цървуланковците, дошли в София „унижени и оскърбени”, за да създават червена буржоазия.

 

На моя любим автор Коля няма как да не му хрумне, че същите цървуланковци само за две-три десетилетия, успяха да построят неедин, а цели два кремиковски гиганта – единият металургичен, другият футболен…

 

/Кремиковци и цесека,

два колоса на глинени крака

както се пее в една  постчастушка/

 

—————

 

Абе, имам си идеи и проекти как да ползвам таланта на затъналия в гаговщина гарнизонен хуморист. А щом толкова има слабост да пише за „парии презрени”, нали казах, още дълго време под ръка ще му бъдат „червените фъфлеци презрени”. Те са под ръка и за всеки автор, който е следил как се развива пасмината от две десетилетия насам. Сега призивът е да се съединяват от всички страни, за да гонят боклуците от „армията” Пак си дават кураж с мощните призиви Кур за Леффски, КЗЛ, гувяда мрете…Това за тях има смисъла на „Вся власт советам”.

——————-

 

Като роден сатирик, Коля не бива да изпуска поредният  залп срещу Зимния дворец в Перник. Комисарите на Дучето призовават фъфлеците да се влеят в червените ескадрони и да полетят към утрото на светла ера, с факела на нова вера…. /Така, както го направиха срещу игото на мултигруп, черепгруп, митал груп, лупи груп…Сега е ред за Вис-груп, дано успеят/

 

Без достъпа до такива велики за историята теми, с наложеното му от гарнизона дребнотемие, талантливият измекярин Коля проспива епохалните събития - докато дращи за гара Подуене. Вместо да увековечава новият Броненосец Патьомкин, Келеша описва движението на автобус 120.

 

Налегнат от неизбежната криза в жанра, тази хиена на армейския пасквил нищо чудно да свърши на Четвърти километър. И в съседство с Прекия Наследник на ас-23, да бистрят края на подуенското зло.

 

Да сложим и за капак на цялото гърне кавърверсията „На крак, о фъфлеци презрени, на крак, повредени от  га-га ”, Тя ще се лее от радиоточката, поставена над главата на Прекия Наследник. Другите, не преките  наследници,  ще очакват друг Кольо, за да им дава кураж.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

САМ СРЕЩУ СЕБЕ СИ - СЪДБАТА НА ГЕНИЯ, РОДЕН ВЪВ ВОЙНИШКА СТОЛОВА

 

Следя седмичните изяви на голобрадия сътрудник на Fatmashki glas1.bg, Може да се каже, че Кольо Колелото е единственият червен талант, който не е откраднат от школата на Пирин, нито от остров Мадагаскар. Неговото появяване по-скоро може да се свърже с честите обиколки на писателя Гага из помощните училища, където той пласира своите червени библии и откъдето набира форумци за своите статии.

 

Прекръстих Кольо Колелото на „клишето”, защото той се явява пред своята публика неизменно с едни и същи образи и фрази – автобус 120, злото от Подуене, ченгежийско образувание, Сухата река… Но изневиделица, днес е поразил въображението на своята нискочела аудитория с името на английския писател Джонатан Суифт. И като един добросъвестен Гугъл, цитира автора на „Гъливер в страната на лилипутите” в своя си фатмашки вариянт. Според който геният е лесно разпознаваем, тъй като при раждането му всички тъпаци се съюзявали срещу него…

 

И познайте кой бил геният, роден в отечеството ни през 1948-а?

 

Точно така – познахте. В една войнишка столова, на 5 май същата година, двама подпухнали партизански майори и двама превратажии от „Звено” на Кимон Георгиев родили ….

 

Тук да поспрем с информацията и да цитираме малко и един български автор. Който е написал нещо веднъж завинаги: „Ако някога България роди гений, то той ще бъде геният на завистта”.

 

Казано от Елин Пелин, потвърдено от Кольо Клишето. Инак излиза, че ако левскарите сме зависливи, е трябвало да потискаме завистта си 35 години. Преди в столовата да се появи фуитболен гений, превърнал се в “мишена за утоляване на собствената ни малоценност…”

 

Може да се зароди спор кой е повече прав – английският или българският писател. През 1948-а „гениална мишена” ли се е пръкнала в столовата, или очакваният гений на завистта. Той вече се явява и като българо-съветски гений, тъй като при четенето на Указа /решението/ се е изпълнявал съветския химн, новият български още не е бил утвърден…

 

Ето какви каши може да забърка един сътрудник на Fatmashji glas, когато се отклони от маршрута си по линия 120 и нагази в дебрите на литературния гугъл.  Но пък знанието го превръща в същински Гъливер в сайта на червените лилипути. За доказателство ще цитирам малко от отзивите под творбата му за раждането на четирибуквения гений и неговата велика роля  за развитието на футбола.

 

„Как обичам да гледам гнусните говеда да се гърчат…щом се гърчат,статийката е добра. КАЗАХ! КЗЛ,другата неделя отново ще ви изшибаме”

 

„хахахаха евалата бре, Кольо ГоведоЕбачът…..”

 

„Коле, не виждаш ли, че агонизират, едвам шават, не ги доубивай, моля те, нека агонията им продължи !!!”

 

„Йеби, Коле говеда и селяни, йеби яко!”

 

Все с подобни мнения, писани на върха на възможностите си,  лилипутите от „кольовата планета” спорят за великото и незначителното, гигантското и дребното.. Обществено-футболните прозрения и социални пророчества, свързани с планетата Подуене,  „гугълският автор” своеобразно втъкава  в сюжета. Това докрай въодушевява лилипутите, кара ги опиянено да протягат ръце към 32-та, да си татуират по дупетата образа на Георги Градев или пишката на плоския си треньор…

 

И въпреки всичко, усещането за самота надмогва. Това  личи и от заглавието на последния пътепис „Сами срещу всички”. Там самият Кольо се превърща в борец сам срещу себе си, щом в текста спира да се подпира върху патерицата Джонатан. Долавяме  унили червени сърца, възкачени върху най-високата камара от софийски боклук, които ръкомахат срещу планетата Подуене, фъфлят своите най-обичливи призиви : „Кур за Леффски” и КЗЛ и зъбят се на тирана, наречен бфс. Разделени на офанзиви и дефанзиви, лилипутите  застават зад идеята за разделно  събиране, но сами не могат  се разберат кой в какъв контейнер да се настани.

 

Голяма част от новия пътепис на Кольо гъливъра е посветен на тежката съдба на ФК „Гений-1948-а”. Затиснатият от всеобщата завист гигант сам трябва да се справя и  със стотици земни битовизми. Да плаща дългове, да купува мачове и съдии, сам да се сиропира и сам да се бори срещу враговете на сиропирането…Да води дела срещу всичко, което се изпречи, обаче не е петолъчка…

 

Не е лесна задачата на голобрадия талант от сайта на Fatmashki glas1.bg Макар и първи разкрил за раждането на червен гений в една войнишка столов, той трябва да се разграничи от ума и стила на Суифт, за да бъде разбран от своите лилипути. От него те очакват само такива текстове:

 

„Тези хлапета / Костов и Карачанаков, б.а./ днес са срещу всички. Угандийски деца-войници срещу касапите на Иди Амин. Само че не са сами. С тях са онези милиони с червени сърца и, което е по-важното, с тях е правдата. А когато се биеш на нейна страна няма начин да загубиш…”

 

Заради такива фатмашки заключения, отмъкнатият от помощно училище талант се надява да пребори един ден адвокатчетата на Титан и да си получи изработеното. Той обаче няма да напише колко е платил „касапинът Иди Амин от Перник” за „угандийските деца от Пирин.”,

 

Джонатан Суифт би го написал, но Кольо Колелото не. Инак ще попадне в багажника на Цимбика, или ще го млатят в някое горубленско ханче.

 

Такава е великата шаечна правда и на антилевскарския сайт Fatmashki glas, Където служи недоказуемият  талант Кольо Колелото. Понякога пък  излиза от клишето и си вкарва автоголове, като тези със слабо познати му автори, които току споменава. . Ако вземе да изчете поне някои, с които впечатлява червените си лилипутчета, със сигурност ще се откаже от долната си роля на подстрекател.

 

Но явно и Кольо е с философията на младия национал от Локомотив Димитър Пенев, който е казал, че не сака да чете, оти че ще игра  у цедена.

 

Същата и кольовата работа – не сака да чете друго, освен Гугъла  оти  че си пише за лилипутите.

 

Ние  па че си го четем и че го майтапим   Нищо, че гаговците че ни трият…

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

ЗАЩО ИЗДАНИЕТО "ВЕЛОСИПЕДИСТ -1948" Е ПРЯК НАСЛЕДНИК НА "КАВАЛЕРИСТ' – 1923

 

Аз сън запалянковец от времето, когато в сектора на нашите едва прохождащи опоненти имаше по трима-четирима със средно образование. В градския транспорт и строителството все още приемаха без такива удостоверения, за Кремиковци да не говорим – там беше "цеденевия до шия". Милиционерите също бяха 99 на сто от селата, можеше и четъврто отделение да са нямали, тогава подходът към кадрите беше класово-партиен. Селчовците бяха инструктирани в коя част на стадиона се намират "хуните', и как да постъпват с тях. По адрес на униформените, /стъкнати с петолъчкови фуражки, петолъчкови копчета по курките и пристегнати с колани с лъскава петолъчка отпред/, непрекъснато валяха остроумия.Спотанно избухваше смях, а един добре познат на "синята общност" зевзек си носеше войнишка тръба, на която засвирваше любимият кашишки сигнал "Чорба-каша, чорба каша...". Мильовците погваха да отнемат тръбата, тя се предаваше по редовете, докато в другия край на реда някой се пробва със сигнала. Весело да става, тогава още го нямаше и фоклорният репертоар, който сега запълва почивката между полувремената...

 

Връщам се близо половин век назад не за да се заяждам днешния най-солиден сектор Г – той наистина е уникален, а онези трима-четирима първи среднисти би трябвало вече да правят компания на Ицо и чичо Пенчо в алеята на славата. Много се промени всичко, просто едно цяло футболно Кремиковци израстна пред очите на нашето поколение. Както би казал водачът Дуче за този случай – ние строяхме Цеденеа, цеденеа строеше нас...

 

Но аз не съм подхванал току-така тези стари спомени за пионерите в армейската агитка,  намерението ми е първо да се възхитя, а после да подиграя най-големият подигравач на любимия ми "Левски".

 

Това е фейлетонистът от хумористичната рубрика "Велосипедист", на сайта "рецидивист"...

 

Първо да направя комплимент на цялата червена общност за това, че е успяла да излъчи не просто един пореден свой среднист, но и той да клони към цивилните интелектуалци,с каквито автори бе характерен червения хумористичен печат от Христо Смирненски, през Ангел Тодоров, та до виртуалните хиени на перото като Таварищ Маузер. Но аз ще се върна и към наследтсвото и традициите на хумористични издания от двайсетте години, когато се е списвал софийският гарнизонния вестник "Кавалерист", най-близък по дух и верноподаничество със споменатия съвременен сайт , където се труди споменатият фейлетонист Кольо.

 

"Кавалерист" е най-близкият до обкръжението на царските офицери, създали и поддържали футболен клуб АС-23. Както стана известно 80 години по късно, това е било нелегалното наименование на клуба "армейски социалист 1923 г,задействан  след погрома на Септемврийското народно въстание, водено от другарите Димитров и Коларов.

 

Същото издание /"Кавалерист"/, редактирано от комуниста под прикритие Яначков, е давало простор на много публикации, насочени срещу "лозенското футболно зло", за каквото е обявен създаденият в местността Могилката футболен отбор, соткраднатото /през нощта на 23 срещу 24 май 1914 г/ име на Апостола Васил Левски. Също така са любопитни дописките  в "Кавалерист", в които се дава информация за най-великите победи на ас-23 /армейски социалист 1923/. Отборът на царските офицерчета /под прикритие/ е постигал победи над лозенското зло /с откраднатото име/ с резултати от порядъка на 12-13-14 на нула!/Виж Петко Суровянски и Христо Графа. И форумеца Говедоебач, разбира се, ако имате път към Клиниката. Той е пряк наследник на всеки царски офицер, ритал топка под прикритие.../.

 

Но да не се отклонявам от моите хвалебствия към хиената на перото – Кольо Колелото, който поддържа традициите на червения хумор от преди 80 години чрез констанната си рубрика в сайта на "антитата".  Като едро скроен автор, Колелото не се занимава със ставащото в неговия гарнизон, там нещата се движат от пернишките му поръчители. Тук също има прилика – изданията, гравитиращи около АС-23 /армейски социалист 1923 г/ са били под наблюдението на царски цензури. Към днешна дата хуморът под перото на Колелото се следи и направлява от кралските цензури от двореца в Перник.

 

Можем да злоупотребим с този факт като припомним, че в последната  Кольова творба  нямаше нищо за най-новото "рязане на живо месо" от снагата на харизмата.

 

А с харизмата,  за кой ли пореден път,   властите постъпиха едва ли не както царските офицери след атентата в църквата "Св. Неделя" .

 

На западната ни граница героите ни от либийската революция са били брутално отклонени от пътя им към Европа и Холандия,  и насочени към азиатските зимни курорти в Деарбекир.По време на граничната процедура, според липсата на повече петолъчкова информация, от мъчениците ни са взети отпечатъци на пръстите, натривки и всякакви други проби... На това е трябвало да се подиграе сатирикът-велосипедист. Но  е предпочел да се задълбае в любимата си тема за мъжката красота и прави на пух и прах прическите на левскарите Тонев, Батков и Николай.

 

/Ако си спомняте, Кольо Колелото със същата изтънченост критикуваше клипа с "банана" на Христо Йовов. Преди това се е забърквал в спорове около "парчето" на Гара Дембеле.../

 

Но къде време да се заниомава с натривките и отпечатаците, взети от  на "войните на исляма", както в Триполи са объркали нашата делегация. Защото  вече уточнихме какви са нашите армейци -  преки царски наследници от двайсетте години,какви войни на изляма.  И атентаторите в храм-паметника нямат нищо общо с някоя друга вяра, това са си били наши си "християни под прикритие...

 

————————–

 

Да си завършвам "говеждата реплика" с извинението, че наистина доста често се меся в редакционната политика на сайта, в който се труди фейлетонистът Кольо Колелото. Но нямаше да бъде така, ако повечето автори там не прилчат на специализиран отряд за бързо и безотговорно плючене на българския футболен клуб "Левски". А за мен това е кауза и се чувствам предизвикан и лично засегнат.

 

Пък това, че оплакващите се от геноцид  върху  цска   прилагат  същото върху блога на Драгой,  не ми е толкова фатално в мрежата  вече ни знаят и без  този линк. Но не е честно  Кольовци да си упражняват "червевния смях"  в безброй  лъжи и инсинуацци,  а ние да не можем да отговаряме на мястото, където сме засегнати. Защото и във форумните мнения  по-особените левскарски мнения се трият на час. Но не ми се ще отново да правя препратки към далечаната година, когато "армейци под прикритие", са създавали царски футболни клубове или са залагали бомби в църквите. С това дори Кольо не би посмял да се помайтапи..

 

————————–

 

Инак, ето какво е казал един "левскар под прикритие" точно преди 100 години:

 

"Журналистика е, когато искаш да печаташ неща, които някой друг не иска да бъдат отпечатани. Всичко друго е пиар".

 

Казал го е Джорж Оруел, автор и на   "Свинефермата", но името на романа няма нищо общо със закачките ми към сайта Sport1.bg. Който всъщност е и демократичен, нека да не си кривим хептен душата...

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

ПАРТИЗАН ЗА БОЙ СЕ СТЯГА, МЯТА ДИРЕКТИВА ПРЕЗ РАМО

 

Едва отминала "арабската пролет" на Стойчо, за нови протести призовава виртуалното "Работническо дело". Сектор Г, раздиран от комсомолски боричкания, трябвало да се сплоти, да окупира центъра на столицата, също и да обсади народното събрание, и да го принуди "да промени дневния си ред". Което може да се тълкува, депутатите да не излизат във ваканция, преди да спасят футболната ни харизма от властта на сметосъбиращата фирма Титан. Веднъж завинаги да се сложело край на мръсната война срещу цска, която се водела от настъпването на демокрацията. Това бавно умъртвяване на гордостта на България, по изборите можело да има фатални последици ...

 

Набързо преразказвам редове от последния пасквил, под който вече са се изказали нискочелите форумци от кръжока на ГА. Авторът ги брои за част от славното войнство, заемащо североизточният сектор. На националния стадион , по време на дербитата, там започнаха да се настаняват прииждащите откъм Кремиковци новопокръстени цеденевисти, докато градските сини момчета влизаха откъм планината Витоша – тръгнали от домовете си от Лозенец, други по "Графа", откъм същинския център...

 

Но пак към бунтовете, към които призивава ветеранът от партийния печат. Нарамени с нова директива, за кой ли път идеята е да се громи поредният капиталист, присвоил си харизмата на бузлуджанци. Инак пернишките боклукчии по най-ествствен начин стигнаха до един продукт, определен като "червени болклуци". Така народът скандираше по площади и стадиони в първите седесарски години. Преди да се разбере взаимовръзката между мишлета и котараци. Между агент Николай и Митьо Гестапото. Това, всъщност, се оказа в центъра на българските промени по европейския път, за жалост.

 

А шумкарската приумица от годините на ОФ, подсигурена с насилствено отнет стадион /старите стопани разстреляни/, облечена с държавна униформа и накичена с партийна свастика, лесно бе печелила титли и купи, все нови и нови почитатели. Българинът лесно тръгва по вятъра, харесва му да е към по-силните, бе значение защо са силни и кой ги е направил...

 

Затова и тези приспособленци от "червената общност", към края на двайсети век  се почувстваха в небрано лозе. Преди всичките им проблеми се решаваха с една хвърчаща заповед, с един телефон тип "петолъчка", с една джипка на комендантския патрул...Но изневиделица им спряха и "котловата храна", махнаха им пагоните, с които се бяха родили, казаха им, че вече са като другите. Ами сега?

 

Пет-шест години лутане, по седем-осем срамни гола  в мрежите, но спасението дойде. Първото червено куфарче, и първата демократична титла бе  от първата фирма на държавна сигурност – Мултигруп. За протокола – ето ги двете имена, които трябва да заемат мястото си в алеята на славата –президентът Илия Павлов, бивш капитан от службите. Заместник президентът – полковник Димитър Иванов-Гестапото, бивш началник на шесто управление на цялата българска държавна сигурност...

 

Ама те "говедата" били отборът на ДС – и в последния си пасквил натяква агент Ставрий. Добре, ама кой бивш щатен служител от МВР и ДС е ставал спонсор на "Левски" или е бил на работа в ръководството? Оставете ги вашите мантри "Николай, Борил и Тара". Те стават за олигофренските ви постчета. Отборът на дърцавна сигурност си е централният футболен клуб,/ЦК/, във всяка тоталитарна държава силовите министерства са от едни и същи хора с еднакви  подходи.

 

————————

 

Да кажем нещо и за "синьото безенесе". Няма да спорим, след 1969 година и нашият отбор се настани при правоимащите. Едно двайсетина години, от всичките 100 извън мевере, не е чак толкова срамно. Това бе привилегия за спортистите и репресия за публиката. Същата публика, която в продължение на петнайсетина години се множеше, без да има надежда, че отборът й ще стане шампион. Безволевата Славия набързо отстъпи десетилетният  си статут на "вечен враг", този отбор нямаше потенциала, инак с най-голямо удоволствие "славизиран" щеше да е "отборът на фашагите".

 

/Нещо подбно се случи и с лудването срещу задалата се демокрация, когато децата и внуците масово взеха да се вливат в "сектора", който в името на постигнатото от бащи и дядовци, придоби статут на опозиция.../.

 

Да припомня и това, че левскари с високи постове се оказаха и в редовете на самата червена върхушка. Няма как, стари софиянци като Борис Велчев и Ангел Солаков, например, вече са си имали "отбор на сърцето", докато стъпилите за пръв път в столицата Милко, Мирчо, Добри...тепърва са слагали началото на гордостта на народната власт, и то тъкмо в борческия квартал Подуене...

 

"Партията на вечно вторите", бяхме, като земеделците, но в преките двубои мачкахме служебните шампиони, както е видно от статистиката.

 

———————

 

Но да не изоставяме вестта за предстоящите масови протести. Замисълът си заслужава – да се върне на заслуженото място десетилетната гордост на червената ни аристокрация. Същата, която кандидатстваше и за приемането на България като 16-та република в състава на великия съветски съюз. Кажете – не ни ли прави чест – от всичките 16, само имената на московското и софийското четирибуквия оцеляха.

 

Пък и как да не протестираш, след като запаленият по коминтерна автор казва следното:

 

"...Защото няма как една социална рана като драмата на ЦСКА да остане извън фокуса на държавата. Особено година предипарламентарни избори с особен залог...".

 

На тъпите шотландци може и да не им дойде на ум да свързват "драмата" на техния "най-най-най", при това 140-годишен, Глазгоу Рейнджърс, с резултатите от изборите. Но на нашата територия, със изборжии като Дучето и ГА, може да  се стигне  дори до сгромолясване на всички демократични придобивки – от Сюлейман Великолепни до наши дни...

 

————————-

 

"Очаквайте: Директива на квадрат от първия кръг на новия сезон!" – предупреждава ни интригантът, който вече е подкарал на нов глас любимият си марш "Партизан за бой се стяга". С добавката "Директива мята през рано".

 

Междувременно, забелязва се как ГА ревнува Плоски Младенов, който се похвали, че той измислил "метода на директивата". Не е честно от негова страна, обаче, след като гуруту при всеки удобен случай припомня, че такива работи друг не може да измисли. Или поне някой, който не е бил партиен секретар в "Разбойническо дело". Затова, рано-рано, обръща внимание, че директивата продължавала, даже този път на квадрат и още от първия кръг.

 

А как ли ще им се отрази на ГА, и фатмашкият му сайт, вестта, че Бойко Борисов намира и на тях държавен спонсор? Което със сигурност ще се случи, Боко Тиквата няма да се остави на случайността, щом може с едно щтракване да си подсигури дучетата и целия североизточен сектор, готвен за бунтовете.

 

Със всичките му офанзиви, дефанзиви и щурмови отряди. Там сега воюват помежду си подобно на двата партизански отряда – Чавдар и врачанският "Гаврил Генов" както по бай Тошово време. Ако трябва, банкенският левскар и там ще отреже предизборната лента върху моста на предизборното разбирателство.

 

Но  Атанасов пак ще си вони, но малко по по-особен начин. Щото така здраво е захапал този червено-синьо-кафеникав бизнес, че всяко подобряване в една или друга посока за него е удар – и по джоба, и по непоправимата му професионална деформация.

 

Блазе на тези, които няма да го четат. И аз все по-малко го правя, но пък и не е добре, преди нашата стогодишнина, да няма кой да му възрази поне срещу най-очевидни измислици и гаднярски подмятания. А и това величаене на нещо, родено по най-срамен начин...

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

В началото на седмицата Крум Савов удари в земята конкурентите си, като сътвори чудни интрижки на гърба на ФК "Левски". За целта отново бе потърсена залязващата звезда Гошо Петков, когото вече бяхме изслушали да напада Тодор Батков и ни беше донякъде изнтересно. После и адвокатът отговори и би трябвало шумотевицата да заглъхне – над 20 "сайтови" заглавия преброих, някъде с "афишни" букви чак. Посиня виртуалът от срамната вест за черното тото в софийския гранд и предателството сред левскарите... Било каквото било, дай да разкриваме нещо друго...

За всеки това може да е логично, но не и за "разследващ журналист" от школата на Сашо Диков – Помощник Тракториста. Набараш ли някъде някакви двайсетина процента истина, ще въртиш, ще сучиш, няма да изпускаш сензацийката. Особено като има петимни сътрудници като Вратарчето, нищо, че все по-малко му се обръща внимание...

Обаче Крум, седнал на два стола в две студиа – едното на Канал3, другото на Livesport, отново звъни на аутсайдера, акустирал със Славия на лагер в Боровец. Абе Гошо, сега да ти кажа Батков какво пак каза за тебе? Ами каза, това и това, едвам те били изтърпели на края...Сигурно си прочел, де...

Вратарчето пък само това чака – още по-напушен, и все тъй гузен, предлага детектор на лъжата. И хвърля поредната "сензация" ръчна изработка – той не само него набеждавал Батков, ами и Елин Топузаков....

Опалаа! От това подмятане Крумчо прави поредната си сензация, тъй като в черно тото е обвинен не някой друг, ами считаният за най-почтен и правоверен бивш капитан на "Левски". Това ако не е удар в седмицата...Мале, мале...

Хайде пак при Батков- прочете ли какво още каза Гошо Петков? Ами и Топуъзаков се набеждавал за черно тото. Сигурно си прочел...Ами ако е прочел и не е потърсил сам пресата, значи всичко е наред, защо продължаваш...

Как няма да продължава, я виж как успя да възбуди гилдията – всички пишат за "шок, ужас, ексклозивно, нечувано...." , всички цитират помощника на помощник тракториста...

Работата върви на седем, така може да се захранва през цялата ялова за "ексклузивно" пауза. Ами нека се научат левскарите да не участват в черно тото, нека Елин Топузаков да не продава мач, който всъщност отборът му е спечелил...

На помощ на "разкривачите" идва и "сензацията Сержиньо Грийн". Тоя пък, вече далеч от България, от някакво холандско сайтче, бъзика борците за джентълменски футбол с някакво свое разкритие – като играл в "Левски" с Миньор, бегове от перник се навеждали, за да може топката да попадне в нападател на противника и той да вкара гол....

Пак ужас, ексклузивно, скандално, невероятно! Ново доказателство за черно тото и уредени мачове на Герена. Дори Октоподът Атанасов специално си пусна пипалата – от уводна статия в Спорт1, през Червените, Тема спорт, Дон балон, Уикенд...Той на кого разправял, че в Подуене живее едно зло, което трябва да се унищожи...

После се включва самият Топчо, ядосва се, опровергава, кълне се в "Левски"... Чак му се плаче от интрижката, обаче авторът на интервютата доволен и предоволен – иска се и майсторство, не е само до наглост и подлост...

Аз не се съмнявам, че по целия свят футболните медии по такъв начин вредят на климата, при който съществува и се развива тази игра. Но когато това е и бизнес, там правилата по принцип се спазват. Когато уронваш авторитета и достойнството на някого, който се препитава от футбол и трябва да си пази доброто име, нямаш право да разгласяваш, че този е съмнителен, защото някой друг казал, че е съмнителен. Следващия път, нищо чудно, ще бъде изкопчено от вратарчето нещо за Гонзо, за Йовов, Баждеков... Важното е алъш-веришът да върви и Крумчовци да се геченят. Пък че за Топузаков вече тръгна приказка, на кого му дреме...

——————–

Но Крум е само една стотна от бедата. И от вредата, която със сигурност има връзка за общото дередже на футбола ни. Не става въпрос само за мачове и резултати – те обезвериха публиката с опитите си да внушават нечестни игри и нагласени мачове, без обаче да имат и един процент принос това да стигне до прокуратурата. Да давам ли пак пример с ББС-Лондон, които без много приказки изловиха нашето Бате? После същият "помощник тракторист" С.Д. се гърчеше да доказва колко нечестно бил разобличен честният Иван Славков. Щом критериите за честност у нашите дописници са тези, има още да ни занимават кой бег как се навеждал, за да нагласи черното тото.

Всъщност, аз се подразних от евтините хватки на именития журналист, които той ни пробутва като професионализъм. От това страда реномето на любимия ми отбор. При отсъствието на какъвто и да е контрол и съдебна защита на засегнатите от тази долнопробна журналистика, четвъртата власт, която се гечени от футболни теми, вече се е наложила като "прва власт" – коли, беси, гаври се... И лъже, без даже да се опитва да пооблагородява лъжите си с приемливи тълкувания.

Знам, че не са на сто процента всички, пишещи по темата футбол. Но щом асове като Крум Савов въртят евтини интрижки с "бити карти" от бранша, какво да искаме от тружениците, които се блъскат да съчиняват чудовищни заглавия от такива миши "разкрития"...

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com