Съжалявам, но никой по улиците или в таксито не ме пита за Лудогорец! Всеки продължава да си задава въпроси за ЦСКА. Защо така, защо не се получи, какво се случва? Титлата на новаците от Разград така и не надскочи локалните си размери, като обект на интерес. Но с пълна сила продължават дискусиите на тема: "Защо ЦСКА се провали?".

Всеки опита да даде своята версия, своята гледна точка. Разбра се, че с Дюлгеров и Паун – толкова! Сиреч, според първата теза вината е най-вече във футболистите. ЦСКА не е имал отбор за шампионска титла и това че се е стигнало до последен мач и червените обелиха боята по гредите на Арена-та било въпрос на късмет.

Друга теза хвърли вината изцяло на Стойчо Младенов. Бил прекалил с приказките за директиви, за конспирации. Този път наставника не бил показал необходимия размах, както при предишните си два престоя.

Трето мнение се обедини около идеята, че с "Титан" няма как да стане! Четири години били вече достатъчни, за да се тегли чертата и да се обобщи, че настоящите собственици са главните виновници за това, че Мораес не може да вкара дузпа в Перник или че Присо от пет метра цели диреците, а не намира мрежата. Ила казано другояче, че ЦСКА не стана и сега шампион.

Борисов и Иванов си носят цял куфар с грешки,

това е вън от всякакво съмнение. Дали обаче те са единствената причина за неуспеха през това първенство никой не може да бъде категоричен. О, да – и медиите били виновни за провала на армейците. Най-напред за това, че вдигнали в небесата играчите, които били посредствени и не го заслужавали. После пък не знам какво си, не знам що си. Но по принцип в подобна суматоха, винаги и неизбежно и медиите го отнасят. Често не може да се обясни смислено защо, но карай да върви. Журналистите най-лесно се плюят.

Сега обаче нека обърнем внимание и на още един компонент от цялостната структура, която изгражда един футболен клуб – публиката.Темата е изключително деликатна, защото именно феновете винаги са били най-обидчиви, най-чуствителни. Ще разделим анализа на две различни части. В първата изрично подчертаваме, за забравилите ще го направим още веднъж след малко. В тази част ще стане въпрос не за тези по около 10 хиляди, които бяха на домакинските мачове срещу Литекс, Черно море и Берое, не за тези които биха път до Разград или отскочиха до Ловеч, нито дори за онези 1 000 зрители, които бяха на първия домакински мач за 2012 година срещу Калиакра.

Ще стане въпрос за тези, които НЕ БЯХА на тези, както и на всички останали мачове. Айде малко и те го отнесат. Дейни иначе в интернет-форумите, в социалните мрежи, всички тези фенове носят своята частична вина за провала на техния любим ЦСКА. Наивно вярвах в навечерието на споменатия вече домакински мач с Берое, тогава, когато еуфорията за бъдещата шампионска титла вече бе набрала нужната сила, че "Българска армия" ще бъде пълен.

Написах, че няма никаква логика, никакво обяснение или извинение, ако тази сцена не стане реалност: група фенове да отиде на касите преди този мач, да поиска билети за сектор Г например и да получи отговор от леличката: "Свършиха момчета. Искате ли за сектор А?" Освен реалната титла, задала се на хоризонта, което както и да се погледне би трябвало да бъде основния коз, другият също бе налице. От клуба обявиха

смешните цени от 1 до 3 лева

за мачовете до края на сезона! Стига де, сигурно по толкова са били за двубоите на Доростол или Чавдар Етрополе! Голяма част от трибуните обаче пак остана празна. Тогава накъде очаквах феновете да поискат още нещо. Някакъв допълнителен бонус, за това, че са отделили 2 часа от безценното си време. Я по бутилка бира, питка с две пъхнати вътре кюфтета или поне пакетче семки.

Тези липсващи фенове са част от държава, където цените на бензина са свръх-високи спрямо стандарта, но улиците са пълни с коли. Същите фенове постоянно говорят по мобилните си телефони, въпреки че пак у нас са едни от най-високите цени за тази услуга в ЕС и протестите продължават да са мижави. Но левче за мач не може да ги размърда, дори когато трябва да се напъне още мъничко, за да може отбора им да стане шампион. Ами защо за възловия двубой в Перник, който спокойно може да се брои за по-краен квартал на София, стадионът не бе пълен с привърженици на ЦСКА?

Да, сектора за гостуващата агитка бе изпълнен, но какво пречеше още две-три, или пет хиляди да дойдат? Дори да няма места, да стоят отвън, да направят луда атмосфера, да влеят малко кръвчица в побелелите личица на играчите? Да бе, слаби са, ама не е ли кеф да направиш такава атмосфера, че медиите като невидели да те отразят и да се говори най-вече за това – за невероятната публика на ЦСКА? Пак припомням, става въпрос единствено за тези, които НЕ БЯХА на живо на тези мачове.

На вечното дерби с Левски публиката бе поравно! Стига бе – едните умрели от страх, на 5-6 място, навели глави, другите първи, фаворити, вече за титла говорят и в крайна сметка – съотношение на стадиона фифти-фифти! ЦСКА дори не успя да си продаде отпуснатите му 10 700 билета.

Е кога ако не сега, кога ако не при тези цени? Хайде тогава да се разберем и всеки да си поеме своя дял вина. Малък дял, но от сърце! Сега пък към всички фенове, към тези, които идват все пак на стадиона и за всички останали, които единствено тракат по клавиатурата. И за тяхната необяснима еуфория, проявила се в последните няколко дни, по познат от последните години начин.

Помня началото на декември 2006 година, когато течаха последните дни от участието на Левски в групите на Шампионска лига. Сините фенове се тупаха по гърдите, червените подсмърчаха, опитвайки се да иронизират въпросното участие.

Под формата на подранил коледен подарък дойде вестта, че индийският милиардер Прамод Митал купува ЦСКА. Стана страшно. "Българският Челси" бе едно от най-меките определения, които се пръкнаха по повод предстоящия облик на червените. Дори ненадейно появилият се отнякъде в еуфорията Александър Томов-Лупи в началото остана незабелязан и подценен, преди да започне систематично да прави своите бели малко по-късно.

Връщайки лентата назад свръх-очаквания и надежди за бляскави славни времена имаше и при пристигането на Любо Пенев. Голаджията от Примера Дивисион дойде с още незасъхнал игрови екип, каза два-три лафа и отново натовари червените привърженици с нереални мечти. Бързо се видя, че от Любо шеф не става.

Дойде най-богатия българин Васил Божков.

И пак превъзбуда, пак чувство за подем, за предстоящо надмощие и дълго властване в родния футбол. Нищо подобно – ерата Божков завърши с изключително скромни постижения в рамките на своята петилетка. Идването на "Титан" също бе съпроводено с фанфари, най-малкото поради факта, че те се явиха спасителите след опустошителния тайфун "Томов".

И ето ни тези дни, когато пламналата и изгоряла като бенгалски огън идея за вливането на Гриша Ганчев в клуба нарои един куп възвишени очаквания. Припомни се за неговите предишни неуспешни опити да вземе ЦСКА, но видите ли – този път вече няма мърдане! Гришата идва и мачкаме наред!

Общо взето тази поредна пропаднала мечта, тази еуфория трая колкото времето между първата победа и първата загуба на другия Гриша на Ролан Гарос. Пак на ход са теориите за конспирация и световен заговор срещу ЦСКА. А феновете започнаха да се оглеждат за следващия бог, на когото в началото да се кланят, преди да му откъснат главата.

Преди да направят това обаче е хубаво да напълнят стадиона поне веднъж в годината!

Николай Александров, "Тема Спорт"