Отборът на Барселона има най-висока средна посещаемост в Европа през изминалия полусезон.

 

Каталунците са събрали по средно 86 хиляди души на мача от лятото досега. Класацията е изготвена от авторитетния немски сайт stadionwelt.de.

 

Зад Барса се нареждат Борусия Дортмунд, които са били средно по 77 400 на мач и Манчестър Юнайтед – по 75 100 души на двубой.

 

В класацията попадат цели 12 германски отбора от общо 30. Някои германски отбори са Кьолн, Айнтрахт, Кайзерслаутерн, Мьонхенгладбах, Хановер, Нюрнберг, Щутгарт и втородивизионният Херта - единственият отбор в класацията, който не е елитен през настоящата кампания.

 

	Отбор	Публика средно	Брой мачове
1.	Барселона	86 000	8
2.	Борусия Дортмунд	77 385	8
3.	Манчестър Юнайтед	75 090	10
4.	Реал Мадрид	69 875	8
5.	Байерн Мюнхен	69 000	9
6.	Шалке 04	61 388	9
7.	Арсенал	60 044	9
8.	Интер	57 800	7
9.	Хамбургер	54 222	8
10.	Олимпик Марсилия	51 389	9
11.	Кьолн	47 775	8
12.	Айнтрахт	47 225	8
13.	Нюкасъл	46 548	10
14.	Манчестър Сити	46 260	10
15.	Селтик	46 022	11
16.	Кайзерслайтерн	45 982	8
17.	Милан	45 460	9
18.	Борусия Мьонхенгладбах	44 612	9
19.	Рейнджърс	44 482	7
20.	Аякс	44 426	9
21.	Ливърпул	42 662	9
22.	Хановер 96	42 524	9
23.	Атлетико Мадрид	42 275	7
24.	Челси	41 465	9
25.	Нюрнберг	40 801	8
26.	Фейенорд	40 567	9
27.	Щутгарт	39 844	9
28.	Валенсия	39 375	8
29.	Наполи	38 858	8
30.	Херта	38 825	9

Някога, във вече добре забравеното минало - 19 август 1972 г. Светът се вълнува от аферата "Уотъргейт" и епичния шахматен сблъсък Спаски - Фишер, олицетворяващ титаничното противоборство между СССР и САЩ за планетарно господство. Броени дни по-късно драмата със заложниците в олимпийското село в Мюнхен ще прикове вниманието на човечеството, след време Стивън Спилбърг ще направи от нея великолепен трилър.Този ден България обаче се вълнува от... футбол.

Започва новото първенство в А група, в което за титлата спорят 18 отбора. На бившата "Народна армия" се събират 25 000, за да видят старта на шампионите от ЦСКА срещу... врачанския Ботев. Публиката сигурно е доволна - 5:3. Пловдивското дерби между канарчетата (тогава под името Тракия) и локомотивци завършва с друг зрелищен резултат - 4:3 за железничарите (тогава никой не е чувал за някакви "смърфове", измислени далеч по-късно от колегата Галов). Стадионът (естествено "9 септември") се пука по шевовете - 30 000.

Левски (още с добавката Спартак след изконното си име) гостува в Ямбол на местния Лъсков пред 25 000 зрители и два пъти догонва, за да стигне до 2:2. Новакът Волов тръгва в Шумен към... изпадането си с 1:2 срещу Етър, а на трибуните са 20 000. Градският стадион в Стара Загора приютява 12 000 на Берое -Дунав (5:1 след като гостите първи повеждат). 15 000 пък дерат гърла на варненския "Юри Гагарин" на мача Черно море - Славия (2:3). Чисто футболният "Спартак" в Плевен събира 10 000 на Спартак - Черноморец (3:1).

На другия ден столичният Локомотив и варненският Спартак (с представката ЖСК) пък правят зрелищно реми 3:3 в "Надежда" пред 7000, дори и отбор без вярна публика като софийския Академик събира 4000 на своето игрище. Всичките 18 тима вкарват голове, които достигат невероятна бройка 45 - средно по 5 попадения на мач. Публиката, дошла да види Жеков, Денев, Бонев, Дерменджиев, Панов? Нейният брой е още по-впечатляващ - 148 000, средно по 16 444 на двубой. Празникът е пълен...

В наши дни това звучи като (не)научна фантастика. Във време, в което на Запад футболът се е превърнал в завършен маркетингов продукт, у нас той се е върнал в пещерната си ера. От 6 до 8 август 2011 г. в първия кръг на поредното първенство в А група на порутените ни (някои направо срутени) стадиони, строени още по социалистическо време, се събират общо 21 900 зрители (средно по 2738 души), които виждат общо... 12 гола. Най-посетеният мач е столичното дерби Локо - ЦСКА, но 5500 по трибуните на Националния стадион "Васил Левски" запълват едва 12 процента от капацитета му. Тъжна, тъжна реалност.

Това нерадостно предколедно четиво, подкрепено от безпристрастния език на цифрите, е за Боби Михайлов и компания...

КАК Е В ЧУЖБИНА

Бундеслигата чупи всички рекорди

Бундеслигата чупи рекордите в света на футбола. Германският шампионат отстъпва по зрителски интерес единствено на мачовете от НФЛ по американски футбол, където средната посещаемост през миналия сезон е била 66 960 зрители. 13 057 899 германци пък видяха на живо срещите от Бундеслигата през сезон 2010/11 г. Като абсолютен сбор това отстъпва на посещаемостта във Висшата английска лига през същия период, но е доста повече като средна посещаемост - 42 673 срещу 35 283.

Безспорно интересен шампионат като италианския обаче е твърде назад в показателите поради няколко простички причини - остарели стадиони, недобър мениджмънт и проблеми с футболното хулиганство. В челната шестица на клубните първенства, предизвикващи най-голям интерес, е и една Б група, но каква - Чемпиъншип, която идва веднага след първенствата на петте големи европейски футболни нации. Там обаче няма "титанични" срещи Симитли - Малеш като в родното второ ниво, а надпреварата дори си има свой официален сайт. Нашенската А група май може само да си мечтае за това дълги години напред...

НАЙ-ПОСЕТЕНИТЕ ШАМПИОНАТИ В СВЕТА

Първенство (държава) Общ брой зрители Зрители средно на мач

1. Бундеслига (Германия) 13 057 899 42 673

2. Висша лига (Англия) 13 407 540 35 283

3. Ла Лига (Испания) 11 039 808 29 128

4. Серия А (Италия) 9 131 780 24 031

5. Лига 1 (Франция) 7 501 953 19 742

6. Чемпиъншип (Англия) 9 598 336 17 388

Две вечни дербита държат рекорда у нас - 70 000 на трибуните

Две вечни дербита държат абсолютния рекорд по зрителска посещаемост у нас. На два пъти родните грандове ЦСКА и Левски запълват докрай местата (дори правостоящите) на Националния стадион "Васил Левски" преди неговата реконструкция, след която капацитетът му падна на малко над 43 000. Естествено тогава, както и сега, зрителите се определят "на око", случайно или не, замря дори похвалната амбиция на Националния стадион отпреди няколко години да обявяват колко зрители са отброили броячите на входовете.

На 11 март 1967 г. 70 000 по трибуните му виждат как сини и червени правят боево 1:1 с два червени картона на Георги Аспарухов и Аспарух Никодимов. Интересен факт е, че тогава вечните съперници далеч не спорят за титлата, а за място в тройката, като Левски в крайна сметка финишира трети, а ЦСКА - пети.

На 31 май 1969 г. картината се повтаря - изпълнени до краен предел трибуни, а ЦСКА бие с 3:1 и си проправя пътя към поредната шампионска титла, спечелена официално месец по-късно.

След демократичните промени през 1989 г. двата тима никога не се приближиха до рекордната посещаемост. Най-много зрители се стичат не на Националния стадион, а в отдалечения от центъра на столицата "Георги Аспарухов" в квартал "Подуяне", в мач от... несъществуващ вече турнир, и то в мразовит ден. На 21 февруари 1996 г., в първия мач на този стадион след 4-годишна пауза за Купата на Професионалната футболна лига трибуните са претъпкани от 40 000 души. За това спомага и друга прозаична причина - домакините пускат свободен вход.

През годините пловдивското дерби Ботев - Локомотив също е магнит за зрителския интерес не само под тепетата. Градският стадион "9 септември" обаче е с по-малък капацитет от столичния "Васил Левски" и естествено цифрите не са така впечатляващи. На три пъти в историята мачът между черно-бели и жълто-черни събира по 50 000 зрители. На 16 март 1969 г. двата тима завършват 0:0, на 17 октомври 1971 г. правят по-резултатно реми - 2:2, а в третия случай на 27 август 1977 г. някогашната Тракия печели с 1:0 градския спор за надмощие с гол на Динко Дерменджиев.

Черно-бялата торсида от Пловдив пък с право се гордее с най-голямото посещение при гостуване. Близо 40 000 привърженици на Локомотив бият път до столицата, за да видят как техните любимци побеждават с 2:1 прототипа на днешния Литекс под името Осъм в бараж за влизане в А група.

Хронологията на един очакван срив

Кога започна голямото пропадане на зрителския интерес към А група, на този въпрос може да отговори само "Тема Спорт". За база приемаме шампионата 1979/80 г., когато общият брой на зрителите е 2 844 250, средно по 11 851 на мач. 590 000 от тях гледат лидера по интерес ЦСКА, а двете издания през сезона на вечното дерби привличат 90 000 на трибуните.

Четири години по-късно, през 1983/84 г. зрителите по нашите стадиони намаляват - общо 2 398 829 и средната посещаемост пада под десет хиляди на среща - 9995. Тогава през есента тя е 10 2007 души, но през пролетта спада на 9461.

Процесът изглежда необратим още през следващия сезон 1984/85 г. - 2 164 871 зрители, средно по 9096 на мач, но кратък проблясък е 1985/86 г. с 2 232 900 и средно по 9304, като най-много публика гледа Левски - 470 000 души. Сезон 1987/88 г. е още по-добър откъм цифри - 2 281 800 и средно по 9508.

Сривът обаче идва още през есента на 1988 г., когато през есенния полусезон общата бройка зрители за първи път пада под милион - 934 072 и естествено се сгромолясва и средната посещаемост - по 7784 на мач.

Процесът продължава с пълна сила в първите години след демократичните реформи. За целия сезон 1994/95 г. на трибуните се събират общо 1 575 215 души, средно по 6563 на мач. През 1995/96 г. те вече са 1 368 120, средно по 5700. Провинциалното чудо Нефтохимик на Христо Порточанов дърпа интереса нагоре в следващото първенство - 1996/97 г., когато стадионът в бургаския квартал "Лазур" постоянно се пълни до откат (средно по 18 233 зрители!) общата средна посещаемост в А група е 6684.

През 1997/98 г. общият брой зрители е 1 521 600, средно по 6340, като тенденцията се запазва през 1998/99 г.- 1 515 716 и средно по 6342. Краят на миналия век бележи последната относително добра посещаемост - през 1999/00 г. публиката е 1 682 640, средно по 7011 на мач главно заради добрата есен със средна посещаемост от 7201 зрители.

Новият век започва с нов срив - за първи път в новата ни футболна история зрителите падат под милион за цял сезон - 998 950 през 2000/01 г., средно по 5489. Есента на 2001 г. е още по-сиромашка - 460 530 зрители и средно по 3870. През пролетния дял обаче публиката, привлечена ефимерно от новата формула с първа шестица и втора осмица се качва до 1 051 632 и средно по 3924.

2002/03 г. започва с нов формат на провеждане и надбягване само с един кон - ЦСКА на Стойчо Младенов. Зрителите през 13-те есенни кръга спадат до 343 258, средно по 3731, за да стигнат в края на сезона мизерните 609 000, средно по 3346. Които обаче далеч не са така мизерни на фона на последвалите събития.

През сезон 2003/04 е премината още една психологическа бариера на антиинтереса към футбола с нашенска марка - под 3000 зрители средно на мач. Вече сме се върнали към изпитаната в практиката А група от 16 тима (което означава повече срещи), а общият брой на зрителите е 696 000, средно по 2900. Нивото се запазва през 2005/06 г. с близо 614 000 зрители (278 030 през есента и 335 866 през пролетта и средно по 2923. Въпреки ефекта от "приказките" на Мъри в Европа, през 2006/07 г. спадът е неудържим - 638 000 и средно по 2750.

2007/08 г. ЦСКА марширува по родните терени, устремена към...отнемането на лиценза, а публиката в А група е 613 330, средно по 2556 на двубой. Цифрите на 2009/10 г. не са по-обнадеждаващи - общо 567 900 в 225 срещи (пловдивският Ботев е изваден от групата след първия дял) и средно по 2524.

През миналия сезон падна още една кота. Есента на 2010 г. общият брой на публиката бе 336 000, средно по 2804, за да се стигне до нерадостните 257 000 след подновяването на шампионата и средно по 2142. Общият баланс за публиката през 2010/11 г. е 593 164 зрители, средно по 2472. Ако тази тенденция на пролетен дял при фактически зрителски бойкот се запази, ще последва нов антирекорд, след като есенната база сега е 307 715 зрители и средно по 2608.

Любомир Серафимов, "Тема Спорт"

Две от най-силните тенисистки в света - световната номер 1 Каролин Вожняцки (Дания) и бившата лидерка в ранглистата на WTA Ким Клайстерс (Белгия), решиха да позабавляват публиката на демонстративния си мач в Антверп.

 

В името на шоуто двете започнаха да викат на корта при ударите си, имитирайки някои от своите колежки.

 

Вожняцки и Клайстерс напомниха за мачовете между Мария Шарапова (Русия) и Виктория Азаренка (Беларус), които са две от най-гръмогласните на корта тенисистки.

Долу ръцете от ЛЕВСКИ София, боклуци червени... Футболния клуб е създаден и кръстен на името на Васил Левски да радва и прославя българския дух и преди 100 години е нямало много голям избор за име нормално е децата да изберат името на Апостола. Тогава хората са били доста патриотично настроени. Хората са живели в други времена без интернет, татуировки, и така нататък. Преди 100 години са решили, че е добре отборите да се кръстат на велики българи като ЛЕВСКИ и БОТЕВ. Трябва да си доста тъп или комплексиран, за да видиш нещо лошо в това.

Хайде някой да ми каже на кого се потърси отговорност през всичките тези години дето се подиграха и сринаха всичко,за което Апостола се е борил кога ще видим осъден поне един от тези, които опетниха и насраха всичко свято в тази държава кога? Плюя върху жалкото ви съществуване вие наследници на комунисти! Батков е агента не са ЛЕВСКИ! ЛЕВСКИ Е ЛЮБОВТА НА ПОКОЛЕНИЯ БЪЛГАРИ, ЛЕВСКИ Е МИСЪЛТА ЗА СВОБОДАТА, ЛЕВСКИ Е ВСИЧКО КОЕТО ВИЕ НЕ СТЕ ГОСПОДА ЧОРБАРИ!

Приемете си историята чорбарчета и стига наливали глупости. Тва с подуене е смешно за вас да го говорите. Относно подуене мисля, че пак трябва да се правиш на излишно на тъп, за да не знаеш как ЛЕВСКИ са погнати от стадиона в центъра на София и сами с помощта на народа вдигат там стадион. Излишни коментарчета.

Приемете си историята и не я променяйте през 2-3 години няма смисъл. Цял свят знае за партийните отбори от Източния блок само вие го отричате. Ако трябва си говориме смешно е доста голяма част от агитката да е с нацистки възгледи да вее знамена с петолъчки. Просто приемете нещата и стига сте се занимавали с глупости.

Някак си е препоръчително за повечето от посетителите на сайтовете и форумите да си намерите някакво занимание вместо да изливате злоба стига се правите на хулигани и разбирачи. И безродните чорбари много много да не говорят че ние сме били турци, защото всички (или поне над 20 годишните) помним как ходиха в секторите с турци с червените си парцали когато играхме с Бешикташ и след тва с Галатасарай, помним как организирано подкрепяха чужд отбор и викаха КЗЛ навръх трети март, последните години пък упорито опъват огромни сръбски знамена в сектора си, а за гей приятелствата със сърби, румънци и гърци да не говорим. Точно вие ли ще говорите по тая тема бе, нагляри?

А тия дет призовават да сме си сменяли името - кажете го на децата от 1914та година, времена на стремежи към национално обединение и високи идеали и патриотизъм - нямало е нищо по-нормално от това да си кръстиш отбора така. Те откъде да знаят, че 30 години по-късно България ще я сполети проклятието наречено комунизъм, че 34 години по-късно това проклятие ще си създаде и партийно отборче и че след 50-на години след създаването на цесека ще се появят и първите безродни фенове на това отборче, които да скандират КЗЛ изпаднали в транс!? Нашето име е свято, вие сте тези, които трябва да се срамувате от скандиранията си и от съветското си копирано име и сръбските песни, които пеете! Къде са ви знамената, боклуци?

Драги прасета – бихте ни тая година 2011 – 2 пъти, но бихте бездушници. Бихте бездушници със същите такива - манекени и боклуци. Хора без сърца! Хора без душа! Хора, живеещи за чалга певици и пари... Драги прасета - НИКОГА няма да усетите какво е истинската победа. Никога няма да усетите какво е да си на стадиона 15 минути след края, въпреки, че си паднал от вечният враг. НИКОГА няма да разберете какво е, когато сте повече от ДОМАКИНИТЕ. НИКОГА няма да разберете какво е усещането да чуете домакините САМО ЕДИН път през целия мач. Бийте се, делете се, пейте на три гласа, пишете във фейсбук и форумите какви хулигани сте.

ЛЕВСКИ Е ТОВА, което Вие никога няма да бъдете, а именно ИМЕ! ЛЕВСКИ има това, което Вие никога няма да имате - ВЯРНА ПУБЛИКА. И докато "вие сте верни" ние сме С ЛЕВСКИ ДОКРАЙ... 

Кое е това отборче цЕсЕкА?

1 - Това е отборчето, на което държавата винаги му е правела изкуствено дишане и му е давала здраво рамо преди 90-година.

2 - Това е отборчето, което преди 90-та винаги е започвало с 6 точки(по две за победа) преднина пред останалите заради трите си ярки сателита, които винаги са им лягали.

3 - Това е отборчето, което е взимало НАСИЛА най-добрите футболисти в България. Влизаш в казармата, харесват те генералите и хайде в ц*ка. Или в сателитите им по това време - Ботев Пд, Сливен, Черно Море. Ако не искаш, две години служба и край с кариерата ти.

4 - Това е изкуственото отборче, което с парите на народа... данъкоплатците се е издържало. Плащаш данък на армията уж да те пази, а те ги дават на Джеки чашковци, Тройчовци и разни подобни паразити за да ритат и да си оправят живота.

5 - Това е отборчето, продало се за един мижав рейс от Интер Милано.

6 - Това е отборчето, което след осмицата в Ловеч през 98-ма, най-позорно и демонстративно им легна през пролетта, само за да не станем ние шампиони.

7 - Това е отборчето, което много пъти е излизало със свалени гащи срещу ЛЕВСКИ!

8 - Това е отборчето претърпяло исторически крушения срещу ЛЕВСКИ!

9 - Това е отборчето, което на 6,7 години само веднъж стига до 2-ри кръг на УЕФА/ЛЕ

10 - Това е отборчето унизявано и бито многократно от ЛЕВСКИ

11 - Това е отборчето загубило на юбилея си с 0-5 от ЛЕВСКИ през 98-ма като за ЧЕСТИТО 50 ГОДИНИ!

12 - Това е отборчето инкасирало 8 загуби и 2 ремита срещу ЛЕВСКИ в периода 82-85 (0-4, 0-0, 1-1, 0-3, 0-2, 0-1, 1-3, 1-3, 0-1, 1-3)

13 - Това е отборчето инкасирало 9 поредни поражения в периода 93-96 година. (2-3, 1-2, 1-4, 1-7, 0-3, 1-3,0-2, 0-1, 2-4) и периода 2000-2002 от 9 мача 2 ремита и 7 загуби!? (0-1, 1-3, 0-1, 1-1, 1-2, 0-2, 2-2, 0-2, 1-3)

14 - Това е отборчето, на които феновете им режат гредите на стадиона им (между другото, той не е на цесека собственост ;))

15 - Това е отборчето, на което по-принцип на мачовете с ЛЕВСКИ, феновете им си тръгват половин час преди края на мача. Причина: ясна е!

16 - Това е изкуствено създаденото отборче, което трябваше да бъде отдавна ЗАТРИТО!

ТОВА Е....ЦеСеКА!

BLUE ULTRAS

 

АКО И ВИЕ ИСКАТЕ ДА ИЗРАЗИТЕ ВАШАТА ЛИЧНА ПОЗИЦИЯ, КОЯТО ДА БЪДЕ ПОМЕСТЕНА ВЪВ FANFACE.BG, МОЖЕТЕ ДА ГО СТОРИТЕ ДИРЕКТНО В ЧИТАТЕЛСКАТА ФОРМА НА САЙТА ТУК ИЛИ ПЪК НА Е-МЕЙЛ:  Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Съжалявам, но никой по улиците или в таксито не ме пита за Лудогорец! Всеки продължава да си задава въпроси за ЦСКА. Защо така, защо не се получи, какво се случва? Титлата на новаците от Разград така и не надскочи локалните си размери, като обект на интерес. Но с пълна сила продължават дискусиите на тема: "Защо ЦСКА се провали?".

Всеки опита да даде своята версия, своята гледна точка. Разбра се, че с Дюлгеров и Паун – толкова! Сиреч, според първата теза вината е най-вече във футболистите. ЦСКА не е имал отбор за шампионска титла и това че се е стигнало до последен мач и червените обелиха боята по гредите на Арена-та било въпрос на късмет.

Друга теза хвърли вината изцяло на Стойчо Младенов. Бил прекалил с приказките за директиви, за конспирации. Този път наставника не бил показал необходимия размах, както при предишните си два престоя.

Трето мнение се обедини около идеята, че с "Титан" няма как да стане! Четири години били вече достатъчни, за да се тегли чертата и да се обобщи, че настоящите собственици са главните виновници за това, че Мораес не може да вкара дузпа в Перник или че Присо от пет метра цели диреците, а не намира мрежата. Ила казано другояче, че ЦСКА не стана и сега шампион.

Борисов и Иванов си носят цял куфар с грешки,

това е вън от всякакво съмнение. Дали обаче те са единствената причина за неуспеха през това първенство никой не може да бъде категоричен. О, да – и медиите били виновни за провала на армейците. Най-напред за това, че вдигнали в небесата играчите, които били посредствени и не го заслужавали. После пък не знам какво си, не знам що си. Но по принцип в подобна суматоха, винаги и неизбежно и медиите го отнасят. Често не може да се обясни смислено защо, но карай да върви. Журналистите най-лесно се плюят.

Сега обаче нека обърнем внимание и на още един компонент от цялостната структура, която изгражда един футболен клуб – публиката.Темата е изключително деликатна, защото именно феновете винаги са били най-обидчиви, най-чуствителни. Ще разделим анализа на две различни части. В първата изрично подчертаваме, за забравилите ще го направим още веднъж след малко. В тази част ще стане въпрос не за тези по около 10 хиляди, които бяха на домакинските мачове срещу Литекс, Черно море и Берое, не за тези които биха път до Разград или отскочиха до Ловеч, нито дори за онези 1 000 зрители, които бяха на първия домакински мач за 2012 година срещу Калиакра.

Ще стане въпрос за тези, които НЕ БЯХА на тези, както и на всички останали мачове. Айде малко и те го отнесат. Дейни иначе в интернет-форумите, в социалните мрежи, всички тези фенове носят своята частична вина за провала на техния любим ЦСКА. Наивно вярвах в навечерието на споменатия вече домакински мач с Берое, тогава, когато еуфорията за бъдещата шампионска титла вече бе набрала нужната сила, че "Българска армия" ще бъде пълен.

Написах, че няма никаква логика, никакво обяснение или извинение, ако тази сцена не стане реалност: група фенове да отиде на касите преди този мач, да поиска билети за сектор Г например и да получи отговор от леличката: "Свършиха момчета. Искате ли за сектор А?" Освен реалната титла, задала се на хоризонта, което както и да се погледне би трябвало да бъде основния коз, другият също бе налице. От клуба обявиха

смешните цени от 1 до 3 лева

за мачовете до края на сезона! Стига де, сигурно по толкова са били за двубоите на Доростол или Чавдар Етрополе! Голяма част от трибуните обаче пак остана празна. Тогава накъде очаквах феновете да поискат още нещо. Някакъв допълнителен бонус, за това, че са отделили 2 часа от безценното си време. Я по бутилка бира, питка с две пъхнати вътре кюфтета или поне пакетче семки.

Тези липсващи фенове са част от държава, където цените на бензина са свръх-високи спрямо стандарта, но улиците са пълни с коли. Същите фенове постоянно говорят по мобилните си телефони, въпреки че пак у нас са едни от най-високите цени за тази услуга в ЕС и протестите продължават да са мижави. Но левче за мач не може да ги размърда, дори когато трябва да се напъне още мъничко, за да може отбора им да стане шампион. Ами защо за възловия двубой в Перник, който спокойно може да се брои за по-краен квартал на София, стадионът не бе пълен с привърженици на ЦСКА?

Да, сектора за гостуващата агитка бе изпълнен, но какво пречеше още две-три, или пет хиляди да дойдат? Дори да няма места, да стоят отвън, да направят луда атмосфера, да влеят малко кръвчица в побелелите личица на играчите? Да бе, слаби са, ама не е ли кеф да направиш такава атмосфера, че медиите като невидели да те отразят и да се говори най-вече за това – за невероятната публика на ЦСКА? Пак припомням, става въпрос единствено за тези, които НЕ БЯХА на живо на тези мачове.

На вечното дерби с Левски публиката бе поравно! Стига бе – едните умрели от страх, на 5-6 място, навели глави, другите първи, фаворити, вече за титла говорят и в крайна сметка – съотношение на стадиона фифти-фифти! ЦСКА дори не успя да си продаде отпуснатите му 10 700 билета.

Е кога ако не сега, кога ако не при тези цени? Хайде тогава да се разберем и всеки да си поеме своя дял вина. Малък дял, но от сърце! Сега пък към всички фенове, към тези, които идват все пак на стадиона и за всички останали, които единствено тракат по клавиатурата. И за тяхната необяснима еуфория, проявила се в последните няколко дни, по познат от последните години начин.

Помня началото на декември 2006 година, когато течаха последните дни от участието на Левски в групите на Шампионска лига. Сините фенове се тупаха по гърдите, червените подсмърчаха, опитвайки се да иронизират въпросното участие.

Под формата на подранил коледен подарък дойде вестта, че индийският милиардер Прамод Митал купува ЦСКА. Стана страшно. "Българският Челси" бе едно от най-меките определения, които се пръкнаха по повод предстоящия облик на червените. Дори ненадейно появилият се отнякъде в еуфорията Александър Томов-Лупи в началото остана незабелязан и подценен, преди да започне систематично да прави своите бели малко по-късно.

Връщайки лентата назад свръх-очаквания и надежди за бляскави славни времена имаше и при пристигането на Любо Пенев. Голаджията от Примера Дивисион дойде с още незасъхнал игрови екип, каза два-три лафа и отново натовари червените привърженици с нереални мечти. Бързо се видя, че от Любо шеф не става.

Дойде най-богатия българин Васил Божков.

И пак превъзбуда, пак чувство за подем, за предстоящо надмощие и дълго властване в родния футбол. Нищо подобно – ерата Божков завърши с изключително скромни постижения в рамките на своята петилетка. Идването на "Титан" също бе съпроводено с фанфари, най-малкото поради факта, че те се явиха спасителите след опустошителния тайфун "Томов".

И ето ни тези дни, когато пламналата и изгоряла като бенгалски огън идея за вливането на Гриша Ганчев в клуба нарои един куп възвишени очаквания. Припомни се за неговите предишни неуспешни опити да вземе ЦСКА, но видите ли – този път вече няма мърдане! Гришата идва и мачкаме наред!

Общо взето тази поредна пропаднала мечта, тази еуфория трая колкото времето между първата победа и първата загуба на другия Гриша на Ролан Гарос. Пак на ход са теориите за конспирация и световен заговор срещу ЦСКА. А феновете започнаха да се оглеждат за следващия бог, на когото в началото да се кланят, преди да му откъснат главата.

Преди да направят това обаче е хубаво да напълнят стадиона поне веднъж в годината!

Николай Александров, "Тема Спорт"

Футболът е нищо без публиката. Има ли по-отблъскваща тишина от тази, когато един мач се играе при закрити врати? Футболните запалянковци от векове са коментирали, пеели, критикували и крещели, като така са изграждали своите клубни футболни култури. 

На мачовете феновете винаги са се обединявали около любима музика и рефрен и са създавали запомнящи се песни, много от които са вдъхновявали играчите за победи. 

 

От повече от век публиката плаща част от заплатите на играчите, изпълва стадионите с атмосфера и е едновременно и фон, и коментатор на играта. Запалянковците непрекъснато се променят през годините, но енергията и страстта, която те носят, не намалява. 

 

Първоначално големите тълпи от фенове започват в британските индустриални градове през средата на 80-те години на 19-ти век. Първият "брейк клуб" (сборно място на фенове за по питие преди гостувания) е създаден в Глазгоу някъде по това време. 
Запалянковците, които идват на стадиона, започват да възприемат трибуните като свой дом, което скоро се превръща в повод за битови закачки. По-късно, след като се появяват песните и скандиранията, стадионът постеменно се превръща във "врящ казан". 
Посещаемостта на мачовете в световен мащаб стремително нараства, колкото повече страни създават професионални лиги и популярността на играта продължава да се увеличава.

 

Агитките

 

Когато биват обхванати от настроение и подемат подходяща песен, агитките всякаш "ще взривят" стадиона. На някои места те са прословути и със силния си рев. Феновете на някои отбори имат и специални песни, изградени на принципа на въпроси и отговори, разменяни между две или повече трибуни на стадиона.

Тартори

Поетите на трибуните творят своите стихове навсякъде и ги тестват на стадиона. Изискват се талант и остроумие, за да може стихчетата да бъдат подети от тълпата и да прераснат в песен.

Помощници

Тарторите често използват последователи и приятели, които да им оказват помощ при новите песни.

 

Соло артисти

Някои хора могат да пеят добре, а други нямат никакъв музикален слух, но заедно те правят основното - започват да пеят сами, без ни най-малко да се притесняват, дали някой ще ги последва.

 

Поддържащите звена

Големи групи от притежатели на сезонни абонаментни карти и фенове, които "загряват" в кръчмите преди мач, са ключовите фигури сред пеещите запалянковци. Те придават истинската сила на песните, като се включват на втория или третия рефрен и поддържат звученето, докато останалата част от феновете развяват знамената.

 

Шалчета и знамена

Освен да пеят, феновете обичат да развяват шалчета и знамена в моменти на въодушевление. Често срещано явление е и агитките да опъват огромни транспаранти и знамена по трибуните преди мач.

 

Факли

Въпреки че те са забранени на всички стадиони, феновете не могат да устоят пред театрално виещия се пушек от димките, пиротехническата магия на фойерверките и пламъка на факлите.

Петте най-велики футболни химна

 
You'll never walk alone, Ливърпул

Само човек, който е бил на "Анфийлд" по време на мач, може да опише въздействието на тази песен (Никога няма да вървиш сам). За първи път е била изпълнена в мюзикъла "Въртележка". През 1963 г. "Джери енд дъ Пейсмейкърс" я извежда до №1 в британските класации, след което бързо е приета от феновете от ливърпулската трибуна "Коп" на "Анфийлд Роуд".

 

La Roma non si discute, si ama, Рома

Химнът на клуба (Рома не се обсъжда, а се обича) е дело на местният певец Антонело Вендити.

 

Horto magiko, Панатинайкос

Озаглавена "Магическия храст", песента е една хипнотична бавна възхвала, която за първи път е изпята от феновете на Панатинайкос, препращаща към клубнат емблема - детелината.

 

Cant del Barca, Барселона

"Песента на Барселона" е официален химн на клуба от 1974 г., когато се честват 75 години от неговото създаване. Първото му официално изпълнение е преди мача между Барселона и ГДР.

 

I'm forever blowing bubbles, Уест Хям

Песента идва от един мюзикъл на Бродуей и има огромен успех в Бритиш Мюзикъл Хол. През 20-те години на миналия век тя е въведена сред феновете на Уест Хям от бившия играч и мениджър на клуба Били Пейтнър. Това е идеалният химн за клуба, чиито амбиции неизменно надхвърлят неговото представяне. Песента често е съпровождана с масово пускане на балончета.

 

Георги Пешев, Gol.bg

Спортният директор на Стяуа (Букурещ) Нарцис Радукан се изказа пренебрежително за публиката на ЦСКА.

 

От няколко дни румънски медии и специалисти предупреждават, че за Стяуа ще е ад в София, защото публиката създава уникална атмосфера.

 

Радукан обаче самоуверено сподели, че не очаква подобно нещо и привържениците в София не могат да го изненадат.

 

„Мисля, че преувеличават. Не играем срещу Галатасарай или Ривър Плейт, може би просто са най-добрите в България. Аз не мисля, че ще бъде ад, особено след като на стадиона има и писта”, сподели спортният директор на румънския гранд.

 

„Надявам се отново да се справим с Янис Зику, но нашите момчета показаха, че могат да противодействат на нападателя. Надявам се всички румънски отбори да се класират, за да спечелят точки за страната и да са по-изморени в шампионата”, допълни Радукан.

Ръководството на Лудогорец благодари за европейското отношение на привържениците на Левски, които аплодираха "орлите" след края на мача на стадион "Георги Аспарухов". Новакът в "А" група победи с 1:0 и прекъсна серията си от три поредни загуби. 

В публикувано на сайта им съобщение разградчани пишат, че въпреки загубата на любимия им отбор, "сините" ултраси ръкопляскаха и скандираха името на Ивайло Петев, което се случва рядко по българските стадиони.

 

"С отношението си към Лудогорец сините фенове още веднъж доказаха, че са велика публика. Желаем много успехи на любимия им отбор", заявиха от ръководството на Лудогорец.

Левски победи ЦСКА във Вечното дерби на българския футбол, но тепърва проблемите на сините предстоят. Сините се борят за своето място под европейското футболно слънце, но участието им все още не е гарантирано. 

Футболен клуб Левски ще бъде наказан с два мача без публика, разкрива Sport1.bg. Това ще стане факт на първото заседание на Дисциплинарната комисия веднага след почивните дни.

 

Причината за санкцията е уцеленият с бутилка минерална вода защитник на ЦСКА Ангел Грънчов. Младият футболист на армейците бе ударен на прибиране към съблекалните в неделя, а бутилката минерална вода полетя от седящите в Сектор "А" фенове на Левски. 

 

Очаква се след наказанието 26-кратните шампиони на България да приемат пред празни трибуни на своя "Георги Аспарухов" Берое (27-ми кръг, 11 май) и Светкавица (30-ти кръг, 23 май). 

 

Останалите два двубоя, които левскарите трябва да изиграят до края на шампионата, са гостувания - на Локо Пд (6 май) и Видима-Раковски (19 май).

 

Към днешна дата тимът на Ясен Петров е на четвърта позиция с актив от 53 точки - 10 след лидера ЦСКА, две по-малко от третия Черноморец и една повече от Литекс и Локомотив Пловдив. 

 

В щаба на Левски се надяват да съхранят минимум четвъртото си място, но при положение, че Лудогорец спечели Купата на България, където на финала ще спори с Локо Пд. При положение, че смърфовете триумфират с трофея, то сините ще трябва да се преборят за третата позиция и да си осигурят участие в Лига Европа.

Срещата от 12-ия кръг на "А" група между отборите на Левски и Локомотив (Пловдив) със сигурност ще се играе пред празни трибуни на "Герена".

 

Както е известно, тази санкция бе наложена от ДК на БФС на софийския тим заради бой между техни фенове и полицията след края на вечното дерби. По-рано днес в някои медии се появи информация, че БФС ще премести срещата на неутрален терен, но тя се оказа неверна.

 

Според правилниците на футболната централа ДК няма правно основание да промени наказанието на Левски по настояване на трета страна. То може да се преразгледа само ако от Левски решат да го обжалват, но от там са категорични, че предпочитат мач пред празни трибуни на "Герена" пред това да играят с Локомотив (Пловдив) на неутрален терен в Стара Загора, Ловеч или някъде другаде.