Този пролетарски лозунг във футбола се появи преди няколко години в Италия. На трибуните на все повече стадиони виждаме трансперанта с думите, написани на английски: Against modern football.

 

Изписаха го и у нас, появи се в агитките на Левски, ЦСКА, Локомотив (София)... И ако някой си е мислел, че поредното увлечение на ултраси и опит за изпъкване с политическа позиция, нека помисли отново - вчера на два мача за Купата на Англия феновете извадиха лозунга. В родината на футбола политика по трибуните няма.

 

Какъв е смисълът обаче? Защо? Само за справка, през този сезон във Висшата лига се отбелязва най-големият отлив на публика от трибуните за последните две десетилетия.

 

ЕдинсТВената от петте големи футболни нации на Европа, която се радва на пълни трибуни и огромен интерес към играта, е Германия. Там обаче го правят с народни цени на билети и се предпазиха от водопада на ТВ предаванията след горчивия опит и фалита на мастодонта Премиере.

 

Какво доведе до кампанията и какво пледира тя?

 

Против превръщането на футбола в зрелище за заможни. За десет години цените на билетите във вътрешните първенсТВа са скочили 10 пъти (у нас - около 5-6). В елиминациите на Шампионската лига билетите са лукс, който си позволяват по-елитните привърженици. Съчетано със скъпо пътуване за гостуване, това оставя на трибуните по-малко обикновени и страстни запалянковци, което води до театрална атмосфера - абсолютен факт на много стадиони, на които иначе играят грандове на европейския футбол.

 

Против тоталния диктат на телевизиите върху играта. РазмесТВането на мачовете като пионки из неудобни за феновете (за да идат на трибуните) часове, за сметка на праймтаймове.

 

Против ужасяващите ТВ договори, превръщащи богатите клубове в султани на футбола, и оставящи малките на един океан от големите. В Испания Реал и Барса делят стотици милиони, а останалите заедно взимат в пъти по-малко.

 

Против пресищането с футбол, създадено изкусТВено заради изискванията и диктата на телевизиите. Календарът е безкраен, играе се всеки ден, по много. Мачовете вече се сливат, няма истинско удоволсТВие от играта, която се превръща в механична и отборите повече гледат да избутат поредния двубой, защото веднага идва следващият.

 

Против меркантилизирането на ФИФА и УЕФА, напомпали футболната топка с долари.

 

Против безумните правила за лицензиране, според които "Васил Левски" скоро няма да има патент, но стадионът на Фулъм без проблем взима... На нашия национален стадион има стотици паркоместа и широки входове, нормални седалки. На "Крейвън Котидж" няма нито едно паркомясто, влиза се през врати като в люлинска панелка и столчетата са като в кино "Светлина" през 1980 г. Но е в Лондон.

 

Против квотите за билети за финалите в евротурнирите, с които от 75 000 места на трибуните едва 40 хиляди отиват за феновете на двата отбора. Другите се разпределят между спонсори, ВИП-ове, богаташи, олигарси и кой ли още не. Това е финал за елита, а и се създава невероятно изгодна среда за черна борса и изнудване на истинските фенове.

 

Против превръщането на футболистите в някакви шейхове, които печелят пари, немъзможни за осмисляне от обикновения човек. За 20 години в Англия средната заплата във Висшата лига се е вдигнала 30 пъти. Сега Уейн Руни печели за седмица повече, отколкото целият персонал на бургаското пристанище за година. Глобалното медийно отразяване и интересът към продукта, който той произвежда е несравним, но все пак... малко здрав разум в случая внася смущение.

 

Против погазването на традициите на играта, прекръсТВането на отбори заради спонсори (Аустрия стана Ред бул например), купуването на клубове от олигарси и шейхове, с което се изнасилва тяхната идентичност (Челси, Манчестър Сити).

 

Против турнетата из Азия с маркетингова цел, в които грандовете и техните звезди изглеждат като клоуни.

 

Против разделянето на големи и малки с финансови басейни като Висшата лига и Шампионската лига. Заради ТВ парите във Висшата лига, ако си вътре си ок, ако обаче изпаднеш си пред фалит.

 

Против "благородното" разширяване на географията от УЕФА и ФИФА, убиващи футбола с даване на домакинсТВа на големи първенсТВа на неподгоТВени за това страни. Но за сметка на това много богати. На никого не му пукаше, че за един запалянко да иде на световното в ЮАР бе ужасно скъпо и съвсем не безопасно. Важното е, че в касата на ФИФА влязоха над 2 милиарда долара. За избора на Катар изобщо не си струва да коментираме.

 

И накрая - "за" какво е цялата тази набираща сила кампания:

 

За нормални цени на билетите, за мачове в удобни за запалянковците часове, за равноправие при критериите за влизане в Шампионската лига, където всеки трябва да може да опита късмета си, защото е шампион, а не защото има модерен стадион и предлага сериозен маркетингов пазар и гледаемост.

 

За правилно разпределение и свободен достъп до билети за големите мачове, за аргументиран избор на домакините на световното и европейското, за таван на заплатите в неразумния счетоводен свят на играта. За по-малко телевизионни мачове, за да се върне интересът към гледането им наживо.

 

За това да се върне любимата игра на хората.

 

Дидро (материалът е публикуван в Sportcafe.bg)