Новина е поне за онези с късата памет, за които Гара Дембеле е легенда от ранга на Георги Аспарухов. Със или без стадион, със или без лиценз, със или без публика ЦСКА продължава да е футболната марка на България. Единственият роден отбор, умеещ да оцелява по този начин. Оцелявайки, да пише история. Напук на всичко.

 

От 6 години, от онази странна зима на 2005-а, когато в рамките на 2 месеца бе заличен ефектът от епичните победи над Ливърпул и Леверкузен, червеният клуб не спира да се върти в спиралата на (само)унищожението. Така се стигна до 26 февруари 2011-а, когато трябваше да присъстваме на финалния акорд от погребалния червен марш. Очакваше се на „Герена" гостите да излязат със свалени гащи и да бъдат качени на резултат, с който окончателно да бъде пренаписана футболната история. Крайно време беше ЦСКА веднъж завинаги да бъде изритан в задния двор, там някъде в подножието, където просто да живурка. Червените вече бяха залитнали, оставаше само

 

последно побутване към бунището на историята

 

В събота България трябваше да научи, че има нов футболен властелин. Клубът на настоящето и клубът на бъдещето. За целта в последните месеци бяхме обилно напоени с розови приказки за титли, купи и Шампионски лиги. Промиха ни ушите за новия двуполюсен модел, в който Левски и Литекс нямали реална конкуренция.

 

Случи се обаче нещо съвсем неочаквано за онези, които удобно забравиха, че миналото не може да бъде заличено. На „Герена" не се игра мач, а бе изнесен урок по футболна история. История за истинските ценности в българския футбол и непреходните закономерности. Беше залепен звучен шамар на самозванците, които вече 20 години не спират да жонглират с фактите и да обръщат хастара на събитията. Същите, които ни продъниха ушите за „черно-белите" успехи, комунистическите порядки и изкуствено създадения клуб. Нека сега тези господа да ни обяснят как един фалшив клуб със затихващи функции е способен на такава епична победа, на истинска революция. Как някакъв нафталинен тим само за 90 минути ще преобърне целия ни футбол и ще развали пасианса на най-мощните фактори в държавата.

 

Преди двубоя на страниците на „Тема Спорт" предупредихме, че дори в сегашното си състояние армейците са опасни и могат да спукат синия балон. Ето че се случи. ЦСКА излезе и смачка Левски, така, както не го бе правил от повече от десетилетие. Направи го с треньор без диплома и смятания за един от най-слабите състави в историята си. Такова мачкане нямаше дори при Любо Пенев през есента на 2009-а (2:0). Тогава ЦСКА надбори, надтича и надскочи Левски, а сега видяхме класическо надиграване. С тактика, стратегия и мисъл. Топката бе на земята, нямаше паника, имаше колектив от играчи, които знаеха какво искат. И как да го постигнат. Със заветите от времето на Пената, Ради и Стойчо, когато ЦСКА бе горд клуб. Без да блестят, без някакви извънземни отигравания, просто и ефективно ЦСКА показа как се играе печеливш футбол. Задружно, но без опълченски мотиви, момчетата на Радуканов съсипаха надутите звезди на Ясен и Гонзо.

 

Разбиха на пух и прах ментетата в синьо

 

и стопиха Батковите сънища за купи, титли и Шампионски лиги. В събота ЦСКА категорично изнесе най-силния си мач през 21 век на домашна сцена, при това на най-неочакваното място.

 

Историческата победа на „Герена" далеч надхвърля рамките на спортния резултат. Тя означава озониране на цялата червена общност и прераждане за целия клуб, който най-накрая ще се порадва на малко спокойствие. Най-после в ЦСКА ще може да се поговори и за футбол. Важно е, че в клуба вече има човек, който да го прави. Едва ли все още осъзнава случилото се, но Милен Радуканов влезе през парадния вход в историята на българския футбол. До събота само един треньор бе триумфирал с ЦСКА на „Герена" и той се казва Димитър Пенев. Вече са двама - Пенев и Радуканов. Съвсем заслужено Милен може да бъде определен като Спасителя на ЦСКА. Тихо и скромно, доскорошният преводач направи подвиг в мирно време. От една разпасана команда, в която българите мразеха чужденците, а чужденците бойкотираха българите, в който всеки мрънкаше за пари и се чудеше къде да се напие, той направи легион, с който утре може да отиде да се бие в Либия. Истински блок от бойци, готови да умрат за своя треньор. С играчи като Апостол Попов, Караджов и Румен Трифонов, които до вчера се мъчеха с Академик, българският Мауриньо (без ирония) изнесе блестящ рецитал по футболен реализъм. Категорично надигра Ясен Петров по всички показатели. Ако двамата бяха боксьори, Радуканов щеше да спечели още в първия рунд с нокаут. Във всеки момент бе с ход или два пред съперника, демонстрира страхотен усет за смяна на ритъма, заложи и реализира успешно тактическите си капани и не изпусна мача от ръце до самия край.

 

Радуканов си спечели място в сърцата на феновете с хладнокръвното спокойствие, присъщо на всички големи червени треньори. Не се подаде на истеричния тон, заливащ ни от отсрещния спектър. Не изпадна в крайности, не обиди никого и запази самочувствието си. Във всеки момент оставяше впечатление на човек, който

 

осъзнава колко велика е мисията му

 

Той бе наясно какво означава ЦСКА и колко важно е да не падне по гръб. И го направи.

 

Понеже историята е най-доброто училище, е редно да кажем, че колкото осмивани, мразени и оплювани да са, шефовете на ЦСКА заслужават голяма похвала. За две години те вече изведоха клуба до няколко победи, които автоматично влязоха в клубната история. Триумфите в Москва, Виена и на „Герена" може да са по случайност, може да са постигнати въпреки, а не заради шефовете, но станаха факт при „Титан". Това е истината. Борисов и Иванов направиха много управленски грешки, но мигове като този в събота доказват персоналната им лоялност към червената кауза. Просто няма как хора, които не обичат ЦСКА, да изведат клуба до такава победа в леговището на врага. Във футбола и в живота нищо не пада на готово от небето. Най-тежките обвинения към двамата бяха точно в липса на ангажимент към историческите завети. Теза, която сега наистина олеква.

 

Това бе само един мач, но от онези, които ще се помнят винаги. Тези, за които ЦСКА е създаден. Още веднъж червеният клуб възкръсна от пепелта на собственото си величие, за да изкрещи пред България, че е тук, жив е и продължава да се бори. И ще продължи да го прави. На който и да е стадион.

 

Виктор ИГНАТОВ, "Тема Спорт"