Славия ще отпразнува своята 100-годишнина в Националния дворец на културата. Кулминацията на тържествата ще бъде концерт на 10 април в зала 1 на НДК от 19.13 часа. Групите Сигнал, БТР, Спринт, както и популярните изпълнители Васил Найденов, Васил Петров, Аделина Кънева, Графа, Орлин Горанов ще вземат участие в празненствата. Билетите и поканите за събитието ще бъдат осигурени в следващите дни.

 

Тържествата се финансират изцяло от ПФК Славия. Предстои издаването и на три книги за историята и постиженията на клуба. Пощенската марка "100 години Славия" ще бъде валидирана през пролетта. Ще бъде открита паметна плоча в района на Руски паметник. Общинският съвет на столицата ще преименува някои улици на известни слависти. През лятото на 2013 година ще има и специално организиран футболен мач с участието на Славия и чуждестранен отбор. Ще има и юношески турнири по различни видове спорт в чест на юбилея на "белите".

 

"Славия няма с кого да дискутира своята история. Славия може да анализира историята си и да я покаже на обществеността. Клубът се гордее със своята история, защото я има черно на бяло", заяви спортният журналист Николай Кръстев, който е автор на книгата "Хрониките на Славия (1910-1944 година).

 

"Славия е много повече от спортен клуб. Това е една обществена институция. Момчетата, основали клуба, не са знаели какво точно създават. Софийската Славия е основана по примера на Славия Прага, като чешкият отбор е с 20 години по-стар от българския. На 10 април 1913 година момчетата (основатели на клуба) се събират на полето до Руски паметник и официално създават клуба. Историята на Славия не е само спорт или футбол.

 

В генезиса на клуба има сериозни цели, които не са само спортни. Славия въвежда женския спорт у нас и за първи път развива спорта при подрастващите в България. Обществената кауза и обществената цел на клуба са били много големи. В първите години след създаването си, Славия има над 80 войници-членове на клуба, които воюват на фронта за България. В същия период ежегодно клубът е организирал коледно утро и е раздавал подаръци за 300-400 български сираци", пише в книгата "Хрониките на Славия", състояща се от над 200 страници. Изданието е изготвено изцяло на базата на официални книги и документи от най-ранната история на "белите".

 

"За Славия няма цвят или политическа принадлежност. Има хора с морал. След един месец ще честваме един век. Заради Славия имаме представа какъв е бил футболът у нас преди един век", коментира президентът на клуба Венцеслав Стефанов.

Шалке 04 постигна дубъл този сезон срещу най-големия си съперник Борусия Дортмунд. Кралскосините победиха като домакини шампионите с 2:1 в 142-то дерби на Рур.

 

През първия полусезон Шалке се наложи със същия резултат и на "Сигнал Идуна Парк". Головете за гелзенкирхенци реализираха Юлиан Дракслер (12') и Клаас Ян Хунтелаар (35'), докато за Дортмунд точен бе Роберт Левадновски (58').

 

Двете агитки отново бяха на ниво, като този път, за разлика от предния, няма информации за сериозни инциденти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сега сигурно някои от онези, които неизменно разбират от футбол и политика, ще свият вежди защо пък точно тази история трябва да бъде разказана. Един вид да не би да издигаме в култ хулиганството. Брътвежи да иска човек. Факт е обаче, че случката не е широко известна, а по своя характер е наистина уникална. Фенове на ЦСКА и Левски рамо до рамо в битка с трета агитка. При това действието се развива в социализма. При това третата агитка е на български отбор. Хайде назад към 1983 г.

 

По онова време единият от пловдивските грандове – Локомотив, играе в "Б" група. Именно "железничарите" от Града под тепетата са едни от главните герои в историята. През 1983 Локо стига до финала в турнира за Купата на Съветската армия – надпревара, трета по важност след шампионата и тази за Купата на НРБ. Накратко в онзи момент евробилетите в българския футбол са разпределени така: титлата в "А" група те праща в КЕШ, Националната купа – в КНК, а КСА – в турнира за Купата на УЕФА. На 1 юни 1983 Локо Пловдив спори за трофея с Чирпан. Именно тогава става рядко виждана по софийските улици в онази епоха патардия. Фенове на ЦСКА и Левски атакуват мощно тези на Локомотив. Защо?

 

Според разкази на очевидци в основата е полуфиналът за КСА между ЦСКА и Локо, спечелен от пловдивчани с 3:2 в Ихтиман. Състезанието е такова, че полуфиналите се играят на неутрален терен и за ЦСКА и Локомотив е отреден този в Ихтиман. Градският стадион едва побира зрителите. Заради нахлули привърженици на игрището съдията Йордан Жежов прекратява мача за десетина минути. ЦСКА е с целия си звезден състав от началото на 80-те години: Георги Велинов, Георги Димитров – Джеки, Радослав Здравков, Цветан Йончев, Пламен Марков, Спас Джевизов, Стойчо Младенов и пр. Кошмарът за армейците в този ден се казва Едуард Ераносян, който на два пъти забива топката в мрежата на Велинов. Христо Сотиров, известен като един от най-бързите родни нападатели през 80-те, добавя още един гол и така ЦСКА е елиминиран с 3:2.

 

На трибуните в Ихтиман обаче се заформя конфликт. Както и днес, в онези години феновете от Пловдив са сред най-верните в България. Така например през пролетта на 1983 на стадион "9-ти септември" се играе вероятно най-посетеният двубой в историята на "Б" група – Локомотив посреща Берое, а на пловдивския стадион има над 40 000 зрители! При това става дума за мач, игран в сряда следобед и предаван пряко по телевизията! Да се върнем обаче в Ихтиман. За да не жонглираме с догадки и митове, нека се доверим на пряк участник в събитията:

 

"Всичко започна на полуфинала. Бяхме отишли доста хора от София, имаше, разбира се, и фенове на Локо, а имаше и много ихтиманци. Мачът беше напечен, с много положения. Биха ни и в края пловдивчаните започнаха да ни псуват и да се заканват как на финала щели да превземат София. Веднага обаче се взеха мерки.

 

Два дни преди финала на Локомотив с Чирпан, който трябваше да се играе на Националния стадион, цесекарите се свързахме с братовчедите от Левски. Така и така, дайте да се обединим за един ден. Това им казахме и те се съгласиха. Изсипаха се най-известните фенове по онова време – каймакът на агитките, така да се каже. От сутринта дебнехме на Централна гара и по барчетата наоколо. Вагоните дойдоха и се почнахме. Камъни, пестници. Събрахме шалчета и знамена колкото да напълним багажниците на две лади и два москвича.

 

При стадиона също не мина без ексцесии. Имаше левскари и цесекари, които чакаха зад дърветата с лице в посока "Царевец" и "Асеновец". Тогава вървяха някакви ремонти в района при Орлов мост и имаше павета нахвърляни тук-там. И те влязоха в боя. За времето си, и то в центъра на София, бе нещо уникално. А и бяхме фенове на ЦСКА и Левски заедно. След мелетата отидохме по трибуните при хората от Чирпан и викахме за техния отбор", спомня си един от участниците във въргала.

 

Интересно и странно е, че всичко минава някак незабелязано от милицията. Съществуват разминавания затова колко точно фенове от Пловдив идват в столицата за финала. По официални данни срещата на "Васил Левски" е посетена от 25 000 зрители, като от страниците на "Народен спорт" разбираме, че около 1/3 от тях са били запалянковци на Локо. Иначе срещата е спечелен от пловдивчани с 3:1. Това е първа купа в историята на "смърфовете". Преди мача пък иконата на Локомотив Христо Бонев (тогава на 36 години) получава специални овации от публиката. "Зума направи нещо като почетна обиколка. Даже му подариха някаква огромна риба на пистата – шаран ли беше, сом ли. Малко след това стана треньор на Локо", споделя друг съвременник на финала.

 

Обединението между фенове на ЦСКА и Левски на онзи 1 юни обаче остава някак зад кулисите през годините и не е известно за повечето от контингента "червени" и "сини" привърженици. Все пак има и такива, които са чували за събитието, без да са участници в него. "Наистина е имало такова обединение през 1983 г. Засадата е започнала от Централна гара. 4 влака били само от Пловдив. Имало и коли, автобуси, камиони. Наказват стотици шалове. Чудели се какво да ги правят толкова много. Това обаче бяха други времена. Взаимоотношенията бяха някак си по-мъжки. Хващаха се квартални басове на по бутилка преди Вечното дерби – нито сме се били, нито нищо. Топфеновете на Левски и ЦСКА играеха мачове в двора на Шесто ОУ при Графа. Играеше се и много шах между агитките. Говоря за 1986, 1987, 1988. Нашите отиват на Маймунарника, където се събират цесекарите и ги заварват да играят шах. Започват да играят едни срещу други. Имаше хора, които знаеха наизуст цели партии шах. Пешка на г6, кон на е8 и т.н. Странни за днешно време неща", казва Милен Панайотов, съавтор на книгата "Ние бяхме (в) сектор Б".

 

С това слагаме точка на тази неприятна история. Но пък понякога трябва да бъдат разказвани и такива, защото не всичко е цветя и рози.

 

* "Старият закон око за око оставя всички слепи" - Мартин Лутър Кинг

 

Текст: Спортал

Феновете на Черно море стягат серия от протести срещу слабото представяне на отбора. Ултрасите търсят начин да изразят огромното си недоволство от играта на тима в последните 2 години.

 

Те са категорични, че при всеки удобен повод ще демонстрират позицията си.

 

На този етап единствено треньорът Георги Иванов – Гонзо изглежда пощаден от яростта им.

 

“Треньорът не е виновен. От край време сменяме треньори и нищо не става. Вината е във футболистите. Всички чужденци да си ходят. Да ги качват на първия самолет, стига само са яли хляба на родните таланти, без да показват нищо по-добро”, гневяха се ултрасите след загубата от Етър с 0:1 на “Тича”.

 

“Ръководството трябва да направи една спешна среща между играчите и ветераните на клуба. Дано нашите легенди успеят да обяснят на сегашните футболисти в какъв клуб се намират. Какво означава името Черно море, как се е изградила тази 100-годишна легенда. Защото в момента при нас е пълно с мъртви души и заплатаджии. Излизат на тренировка и на терена само за да изкарат някой-друг лев. Нямат сърце, нямат душа. Само за пари мислят, а футбола е много повече от бизнес”, негодуваха още привържениците.

 

Очаква се още на тренировките през седмицата те да дадат воля на гнева си с плакати посветени на слабото представяне в последно време.