Сега сигурно някои от онези, които неизменно разбират от футбол и политика, ще свият вежди защо пък точно тази история трябва да бъде разказана. Един вид да не би да издигаме в култ хулиганството. Брътвежи да иска човек. Факт е обаче, че случката не е широко известна, а по своя характер е наистина уникална. Фенове на ЦСКА и Левски рамо до рамо в битка с трета агитка. При това действието се развива в социализма. При това третата агитка е на български отбор. Хайде назад към 1983 г.

 

По онова време единият от пловдивските грандове – Локомотив, играе в "Б" група. Именно "железничарите" от Града под тепетата са едни от главните герои в историята. През 1983 Локо стига до финала в турнира за Купата на Съветската армия – надпревара, трета по важност след шампионата и тази за Купата на НРБ. Накратко в онзи момент евробилетите в българския футбол са разпределени така: титлата в "А" група те праща в КЕШ, Националната купа – в КНК, а КСА – в турнира за Купата на УЕФА. На 1 юни 1983 Локо Пловдив спори за трофея с Чирпан. Именно тогава става рядко виждана по софийските улици в онази епоха патардия. Фенове на ЦСКА и Левски атакуват мощно тези на Локомотив. Защо?

 

Според разкази на очевидци в основата е полуфиналът за КСА между ЦСКА и Локо, спечелен от пловдивчани с 3:2 в Ихтиман. Състезанието е такова, че полуфиналите се играят на неутрален терен и за ЦСКА и Локомотив е отреден този в Ихтиман. Градският стадион едва побира зрителите. Заради нахлули привърженици на игрището съдията Йордан Жежов прекратява мача за десетина минути. ЦСКА е с целия си звезден състав от началото на 80-те години: Георги Велинов, Георги Димитров – Джеки, Радослав Здравков, Цветан Йончев, Пламен Марков, Спас Джевизов, Стойчо Младенов и пр. Кошмарът за армейците в този ден се казва Едуард Ераносян, който на два пъти забива топката в мрежата на Велинов. Христо Сотиров, известен като един от най-бързите родни нападатели през 80-те, добавя още един гол и така ЦСКА е елиминиран с 3:2.

 

На трибуните в Ихтиман обаче се заформя конфликт. Както и днес, в онези години феновете от Пловдив са сред най-верните в България. Така например през пролетта на 1983 на стадион "9-ти септември" се играе вероятно най-посетеният двубой в историята на "Б" група – Локомотив посреща Берое, а на пловдивския стадион има над 40 000 зрители! При това става дума за мач, игран в сряда следобед и предаван пряко по телевизията! Да се върнем обаче в Ихтиман. За да не жонглираме с догадки и митове, нека се доверим на пряк участник в събитията:

 

"Всичко започна на полуфинала. Бяхме отишли доста хора от София, имаше, разбира се, и фенове на Локо, а имаше и много ихтиманци. Мачът беше напечен, с много положения. Биха ни и в края пловдивчаните започнаха да ни псуват и да се заканват как на финала щели да превземат София. Веднага обаче се взеха мерки.

 

Два дни преди финала на Локомотив с Чирпан, който трябваше да се играе на Националния стадион, цесекарите се свързахме с братовчедите от Левски. Така и така, дайте да се обединим за един ден. Това им казахме и те се съгласиха. Изсипаха се най-известните фенове по онова време – каймакът на агитките, така да се каже. От сутринта дебнехме на Централна гара и по барчетата наоколо. Вагоните дойдоха и се почнахме. Камъни, пестници. Събрахме шалчета и знамена колкото да напълним багажниците на две лади и два москвича.

 

При стадиона също не мина без ексцесии. Имаше левскари и цесекари, които чакаха зад дърветата с лице в посока "Царевец" и "Асеновец". Тогава вървяха някакви ремонти в района при Орлов мост и имаше павета нахвърляни тук-там. И те влязоха в боя. За времето си, и то в центъра на София, бе нещо уникално. А и бяхме фенове на ЦСКА и Левски заедно. След мелетата отидохме по трибуните при хората от Чирпан и викахме за техния отбор", спомня си един от участниците във въргала.

 

Интересно и странно е, че всичко минава някак незабелязано от милицията. Съществуват разминавания затова колко точно фенове от Пловдив идват в столицата за финала. По официални данни срещата на "Васил Левски" е посетена от 25 000 зрители, като от страниците на "Народен спорт" разбираме, че около 1/3 от тях са били запалянковци на Локо. Иначе срещата е спечелен от пловдивчани с 3:1. Това е първа купа в историята на "смърфовете". Преди мача пък иконата на Локомотив Христо Бонев (тогава на 36 години) получава специални овации от публиката. "Зума направи нещо като почетна обиколка. Даже му подариха някаква огромна риба на пистата – шаран ли беше, сом ли. Малко след това стана треньор на Локо", споделя друг съвременник на финала.

 

Обединението между фенове на ЦСКА и Левски на онзи 1 юни обаче остава някак зад кулисите през годините и не е известно за повечето от контингента "червени" и "сини" привърженици. Все пак има и такива, които са чували за събитието, без да са участници в него. "Наистина е имало такова обединение през 1983 г. Засадата е започнала от Централна гара. 4 влака били само от Пловдив. Имало и коли, автобуси, камиони. Наказват стотици шалове. Чудели се какво да ги правят толкова много. Това обаче бяха други времена. Взаимоотношенията бяха някак си по-мъжки. Хващаха се квартални басове на по бутилка преди Вечното дерби – нито сме се били, нито нищо. Топфеновете на Левски и ЦСКА играеха мачове в двора на Шесто ОУ при Графа. Играеше се и много шах между агитките. Говоря за 1986, 1987, 1988. Нашите отиват на Маймунарника, където се събират цесекарите и ги заварват да играят шах. Започват да играят едни срещу други. Имаше хора, които знаеха наизуст цели партии шах. Пешка на г6, кон на е8 и т.н. Странни за днешно време неща", казва Милен Панайотов, съавтор на книгата "Ние бяхме (в) сектор Б".

 

С това слагаме точка на тази неприятна история. Но пък понякога трябва да бъдат разказвани и такива, защото не всичко е цветя и рози.

 

* "Старият закон око за око оставя всички слепи" - Мартин Лутър Кинг

 

Текст: Спортал