Независимо, че Партизан продължава да върви добре в първенството на Сърбия, агитката на тима е разцепена на две. Това е от доста време, а войната между фракциите "Забранени" и "Алкатраз" продължава с пълна сила.

Гробарите победиха с 3:1 в последния кръг градския си съперник ОФК Белград, като черно-белите стигнаха до обрат, след като губеха с 0:1 на полувремето.

 

Лидер след 4-ия кръг продължава да е Войводина с 10 точки, а Партизан и Ягодина са с по 9. Вечният съперник на гробарите - Цървена звезда, е със 7 точки, но и мач по-малко.

 

На стадиона на ОФК Белград двете враждуващи фракции влязоха отново в конфликт, като се наложи намесата на полицията.

Поне два автобуса с фенове от Сърбия, готови да дерат гърла за България срещу Италия, ще пристигнат у нас за световната квалификация на 7 септември. Не става дума за част от агитките на Партизан или Цървена звезда, а за етнически българи, които живеят в Босилеград.

Нашенците, от т.нар. западни покрайнини, вече са се сдобили с билети, които са им били изпратени от БФС и със сигурност ще присъстват на Националния стадион "Васил Левски". Това са хора, които се определят като чисти българи макар Сърбия все още да отрича наличието на наше етническо малцинство в тяхната страна.

 

Групата от Босилеград е изключително родолюбива и редовно подкрепя националния и клубните ни отбори. В този град има и фенклубове на Левски и ЦСКА, които често съпътстват двата тима за мачовете им в Европа.

 

Междувременно от БФС обявиха, че очакват утре първите резултати от ранната продажба на билетите за мача с Италия. По всяка вероятност обаче бройката няма да надхвърля 1000. Както е известно, входните талони вървят на цени от 10 лв. за секторите “Б” и “Г” до 40 лева за сектор “А”.

Той е на около 20 години, прекарва времето си с "момчетата", не го е страх от полицаите, защото като ултрас редовно "тренира" за сблъсъка с тях в улични сбивания. Неговото виждане за света е в черно и в бяло - обича своите и родината и мрази привържениците на другите отбори, както и всички различни - като народност, раса, вяра, сексуална ориентация. Мрази и държавата. Мрази и училището - според него то не може да му донесе никаква полза. Тъй като не е образован, той е и лесен за манипулация. Родителите му не са имали време да го възпитат и да му обръщат внимание, защото са били заети с борба за елементарното оцеляване.

 

От 249 човека, арестувани по време на погрома на гей парада в Белград на 11 октомври, 54 бяха непълнолетни. Средната възраст на всички задържани е 20 години, а най-малкият беше на 15.

 

Въпросът е защо тези младежи нападат полицията, знаейки какви са рисковете. В какво вярват? За какво се борят? Каква е ценностната им система? Колко са те всъщност?

 

Директорката на Института за криминални и социологически изследвания в Белград Лепосава Крон ги нарича "подрастващи - десперадо" ("десперадо" от испански език - "отчаян"). Според нея тези млади хулигани живеят в безпътица, не виждат бъдеще в живота си и затова са много податливи на манипулиране.

 

"За тях чувството на принадлежност е най-важното. Големият проблем е, че ролята на семейството и на училището за тях е заменена от лидерите на футболно-хулиганските и крайно-десните групировки, които често се припокриват", смята социоложката.

 

По време на атаката на гей парада бе нападнат и офисът на Демократическата партия на президента Борис Тадич, която в момента е на власт и официално подкрепи събитието.

 

Само три дни по-късно изстъпленията минаха на международно ниво, когато град Генуа и ст. "Луиджи Ферарис" станаха арена на грозни гледки, след като сръбски хулигани атакуваха националния вратар Стойкович, а след това прекратиха квалификацията Италия - Сърбия с хвърляне на сигнални ракети и камъни и опит за нахлуване на терена.

 

"Сърбия е земя на спортни герои, а не на вандали", заявява спортната министърка Снежана Маркович-Караджич. Въпреки нейното твърдение агитката на Цървена звезда (и в по-малка степен тази на Партизан) има своята роля в повечето ключови политически събития.

 

С мача Динамо (Загреб) - Звезда на 13 май 1990 г. на практика неофициално се даде начало на войната, в която Югославия се разделя. По-късно белградските ултраси, водени от Желко Разнатович-Аркан, се превърнаха в Тигрите - една от най-бруталните паравоенни организации във войната, осъществявала етнически чистки в смесените райони.

 

През 2000 г. отново агитките на Звезда и Партизан бяха най-активни в протестите, довели до свалянето от власт на Слободан Милошевич.

 

Всичко това накара английския журналист Дейв Фаулър да напише статия в списанието "Front" през 2003 г., наречена "На колене пред сърбите: Как белградските момчета от Цървена звезда и Партизан станаха най-злите футболни хулигани в историята".

 

"Това, което направихме ние още в края на 70-те години, бе да вземем хореографията от италианския футбол и хулиганството от Англия, смесвайки  ги в наш уникален стил", разказва Зоран Тимич-Тима, съратник на вече покойния Аркан, който беше убит през 2000 г.

 

Най-новата генерация в агитките пък осъществи на практика безредиците през февруари 2008 г., последвали отделянето на Косово от Сърбия, когато бяха трошени и подпалвани ресторанти на "Макдоналдс" като американски символи и бе нападното дори посолството на САЩ.

 

За ветераните от безмислената гражданска война, съпътствала неизбежното разпадане на изкуствения съюз Югославия през 90-те, и за техните по-малки братя футболът е война и войната е футбол.

 

Те се нуждаят от враг, от изкупителна жертва, за да имат смисъл на живота си.

 

Тези изгубени поколения в Сърбия нерядко обаче са извор на вдъхновение и обект на възхищение от страна на футболните ултраси в държава като нашата, която имаше щастието да пропусне кръвопролитията в своя преход.

 

Доколкото обаче футболната агресия в България е в многократно по-малък мащаб и присъства далеч по-ярко в Интернет форумите, отколкото на практика, засега можем да сме спокойни...

 

Ивайло Стоименов, Sportcafe.bg

Над стадиона се разнася миризмата на току-що изгаснали стотици факли, градът е притихнал, а силуетите на огромни хора-танкове на и около стадиона докзват, че се случва нещо опасно и специално. Белградското дерби започва.

То е младо, като нашето тук. И двата отбора са родени след Втората световна война, а за първи път се сблъскват през 1945 г. Оттогава няма съмнение кой е големият мач. Цървена звезда срещу Партизан.

Червеното и бялото преобладават. Не само в Белград, в цяла Сърбия. Последното изследване преди 3 г. посочи, че точно 50 процента от сърбите са от Звезда. За Партизан викали едва 24 %. Но те са една сплотена и вярна тайфа, която никога не предава черно-белите райета и са сред най-старите организирани агитки в света.

По-точно - от края на 1966 г., когато Партизан играе финал за Купата на европейските шампиони. След този мач през сезона в Сърбия за първи път организирано хиляди пътуват извън Белград да подкрепят своя тим. И то по време на комунизма!

През 1970 г. се ражда и групировката "Гробари", която и досега е сърцето на трибуната с черно-бели навиячи. Партизан, ще ви кажат из кафаните на стария град, е сърцето на Белград. Закрилник на Св. Сава, символ на истинските кореняци столичани.

 

Ово са глупасти, ще махне с ръка в отговор някой белградчанин и ще се изсмее. Гробари идат от цялата страна, а градът ни е червено-бял! Делие (храбрите, в сръбската история така са наричали съпротивителни отряди срещу турците) са навсякъде. Най-многобройната колоритна и шумна агитка вероятно на Балканите. Делие - това е събирателно название на феновете на Звезда.

 

На север, където са звездашите, са най-ярките и оригинални хореографии. Или ще е часовник, отброяващ последните минути преди 12, какъвто се появи върху целия сектор на загрявката на голям мач от евротурнирите. Или огромен ултрас с качулка и надпис: "Господарите на града". Да гледаш севера е красиво... Трибуната е като гоблен, а факлите и ефектите са безброй.

Югът отвръща с песни и страшната сила на черно-белия цвят. Секторът на Партизан е наистина е като гробище с тези цветове и подкрепата не спира. Гробарите са известни с масови посещения и на други спортове, най-вече пълните зали за баскетбол и хандбал. Ако си от Партизан, футболистите са само едни от звездите. Принадлежността за спортния клуб като семейство е много силна при черно-белите.

Някъде там, между враждуващите и готови на бой до смърт агитки е онова неописуемо множество от бронирани хора. Полицаите, които пазят дербито, не са обикновени. Те са опаковани с доспехи дори по лицата, трудно подвижни и наричани донякъде иронично, донякъде с респект "костенурки - нинджа". Срещу тях не можеш да направиш нищо. Нито да ги удариш, нито да ги уязвиш...

Двата стадиона на враговете са на един хвърлей място, нещо като "Васил Левски" и "Българска армия". И досущ като тук се минава през парк, за да стигнеш от едната арена до другата. Феновете обаче рядко ходят организирано от стадион до стадион за дербито. Тяхната обичайна сборна точка за големи побоища е Коня - площад в центъра на града, където има паметник на Княз Милош, възседнал кон. Там войната пламва често, за да се пренеса край стадиона.

 

В събота на ЮНА (Югославенска народна армия) Партизан приема Звезда в мач-финал за титлата. От години първенството не е било толкова равностойно. Двата тима са с еднакъв брой точки, а след мача до края на сезона ще има 6 кръга. Което си е сензация, защото доминацията на Партизан във футбола е смазваща от години.

 

Клубът е отлично организиран, работи се стабилно с школата и базата, а на терена черно-белите са загубили едно от последните 11 дербита. И са почти несменяем шампион. Звезда е клуб в постоянна криза и с големи дългове.

Водени от Жути (жълтият) - легендарният Роберт Просинечки, Звезда обаче събра сили и се бие като равен тази пролет. Сега може да реши първенството с победа в дома на врага. Двубоят се чака с огромен интерес, но трибуните вероятно няма да са пълни. Сърбите са скандализирани, че мачът е насрочен за Великден.

Изключително вярващи, те не приемат грохотът на бронираните полицейски коли и стъпките на хиляди "костенурки - нинджа" да огласят Белград навръх големия христиански празник. Църквата пожела официално отменяне на двубоя за друга дата, но федерацията не склони.

В знак на протест много белградчани се заканиха да останат пред телевизорите. В историята има един такъв случай, когато Звезда и Пратизан трябваше да играят навръх Св. Георги, почитан в Сърбия почти наравно с Коледа и Великден. Тогава на трибуните дойдоха десетина хиляди, а агитките протестираха като оставиха двубоя без "звук и картина" - нямаше хореографии и пироефекти.

Така в събота залогът е не само кой ще сложи ръка на титлата. Ще се решава и кой ще спечели битката за Великден. Както и, естествено, чии фенове близо 6 месеца ще ходят тъжни из белградския парк на Кале мегдан и ще търпят подигравките на съперника.

Познато, но и толкова романтично, нали? Дерби...

Дидро, Sportcafe.bg

 

---

 

Партизан - Цървена звезда

23.04.2011, 19:30

пряко по RTS 1, Orange Sport Info, Al Jazeera Sport +9

на живо в Интернет на GledaiSport.com и MyP2P.eu

Обикновеният италиански адвокат Марко Русо паркира своя "Фиат" до градския затвор в малкия град Марас.

Със съдействието на наши руски приятели днес ви представяме разговор със Зоран, един от основателите на Ultras Red Star, една от първите банди на "звездашите". Пред очите му фанатското движение в Белград е преминало пътя от наивния фанатизъм през 70-те до легендата на трибуните Делийе Север на Мала Маракана. Интервюто е дадено за един санкт-петербургски фензин. За мнозина думите му могат да се сторят пресилени или пък като помпозно самохвалство, но оставяме всеки сам да прецени за себе си. Хубаво е да се надниква в чуждите дела и да правим изводи за нас си.

- Как започна всичко, откъде тръгнаха нещата за да се стигне до това, което сега виждаме по трибуните на Звезда?

- Нашето движение започна активно да се развива в началото на 80-те. Разбира се и през 70-те имаше пътувания навън, боища, но не беше същото. През 1981 играхме с Интер в Милано и тогава видяхме как на техните трибуни запалиха факли. Бяхме просто поразени и не знаехме как да реагираме. Онемяхме. По това време в Белград почнаха да се появяват италиански спортни списания, на чийто последни страници имаше само фотоси на агитки. Трябва ли да казвам какъв интерес предизвикваше това у нас. Тогава нямаше Интернет и в началото започнахме да си кореспондираме по пощата с фанатици от други страни. Стараехме се да вземем най-хубавото от всеки – от италианците хореографията на трибуните, от британците – пеенето, а от аржентинците – ефектите. Аз, примерно, доста години припечелвах като вкарвах факли и всевъзможни пиротехники за бакляда от Гърция и Италия. Тогава бяхме около 50-100 души. Около нас на трибуните на Маракана стояха хора, които идея си нямаха за какво става въпрос и какво се мъчим да направим. От тези момчета, които започнахме, са останали към 15-20 активни и досега.

- Какво е Делийе Север?

- 4-5 банди се обединихме в една обща групировка Делийе на 7 януари 1989. Нарекохме се така с архаичната дума Делийе, обща за целия балкански фолклор и означение за "луди хора".

- А какво представляваше фанатското движение преди тази дата, 7 януари 1989?

- Бяхме 4-5 групички, но нямаше особени разлики помежду ни. В един определен момент се обединихме за да станем по-яки, по-способни. Общо това бяха към 200-300 души, които заедно участвахме в битки и в тифозерия по трибуните.

- Имаше ли противници на идеята да се обедините? Или изведнъж всички го решихте единодушно?

- Абсолютно всички бяха "За".

- Но така някак си не се случва в действителност?

- Разбира се, практически това е невъзможно – всички да са на едно мнение, но нещата стават постепенно и в крайна сметка се стига до съгласие. Вярвайте ми, при нас се получи точно така.

 

- По какъв начин решавате спорните въпроси в такава голяма групировка? Има ли някакви общопризнати авторитети, които могат да взимат решения по проблемите?

- Колкото повече един човек е действен и активен за каузата, толкова по-голям е авторитетът му. Но водещият принцип при нас е, че никога един човек не може едностранно да решава за цялото движение. Дребните въпросчета могат и да се решават от само един човек, някой из всепризнатите авторитети, но когато става дума за сериозен и важен проблем, и трябва детайлно обмисляне на нещата – решение не може да се вземе еднолично! При такива случаи се събират общо 15-20 представители (не повече) от различните водещи банди и заедно обсъждат проблемния въпрос, после публично съобщават решението, което е общовалидно за всички, на своите компании и се действа по взетото решение. Помежду си поддържаме приятелски връзки, често се срещаме, общуваме извън стадиона и това помага за лесното постигане на съгласие и разбиране. Много е важно да има активност извън стадиона, да се срещат момчетата по-често, да говорят, да спорят, изобщо да правят нещата заедно. Имам и несъгласни, естествено, накъде без това, не може да има тотално единомислие.

- И в такъв случай, при взето вече общо решение какво става с недоволните, как процедирате?

- При нас няма чак такива различия от сорта – 8 гласуват "за", 7 гласуват "против". Ако има несъгласни, то тогава говорим, обсъждаме, убеждаваме и търсим компромис, но не и на всяка цена. Излишни спорове не водим.

- Случвало ли се е да има сериозни вътрешни раздори през годините досега?

- За наше щастие успяхме да избегнем такъв разкол, какъвто се случи при "Гробари". По същество, всички техни проблеми се въртят около парите. Едни от тях искаха да се взимат пари от футболния клуб, други пък, смятаха това за недостойно и че така ще се убие истинската ултра култура сред публиката. И ето вече 15 години тлее този разкол при тях, периодично утихва и после пак избухва, но си стои като проблем. За съвременните големи професионални клубове такива суми са нищо, но за феновете това са много пари. Обаче там, където се появят такива подарени пари за ултра сцената, веднага се пораждат раздори, завист, напрежение. Допълнително пък по този начин феновете стават заложници в ръцете на управляващите във футболните клубове, а както добре знаем техните помисли не винаги са чисти. Всичко това убива духа на сцената.

- След вашето обединение се получава една крупна групировка, а какво става с бандите, с лидерите им, как живеят те? Все пак всяка банда и фракция си има собствена история и собствено поведение, имат си свой живот, веят собствени знамена, слагат по оградите свои застави с името си на тях.

- В днешно време всичко това е формално, въпрос на чест и традиция е да имаш свои артикули по стадионите и на улицата. Но иначе сме заедно. Ние сме едно, ние сме Делийе Север! Ние имаме свой път и решения, и всеки, който идва на Северната трибуна ги следва.

 

- Кои са водещите банди сред Делийе Север?

- Belgrade Boys са най-младите (по дата на създаване), но в същото време са най-дейните към ден днешен. Също така основни банди на Северната трибуна са Brigate, Ultra Boys и Heroes. От моята група, Red Star Ultras, сме останали към петнайсетина души – най-младият сред нас е 74-ти набор. За мен и моите приятели, ветерани на сцената, вече стои въпросът просто да присъстваме, а не толкова да сме водещи на сцената.

- Има ли при вас разграничение на ултрас и хуулс?

- Такова разделение няма и принципно не може да се направи. Ние сме привърженици на Цървена звезда. Ние отстояваме честа на своите цветове по улиците на Белград и навън. Участие в пеенето, в организираната подкрепа взимат всички.

- А какво ви е отношението към уличния бой?

- Статистиката за последните 4-5 години показва, че в Сърбия са били убити 7 души в боеве, свързани със сцената. От тях 6 са починали след нараняване с хладно оръжие, намушкани с нож или отвертка. Ние бяхме първите в Сърбия, които официално се обявиха против употребата на ножове и бръсначи при уличните боеве между агитките. Всички останали подръчни средства намираме за приемливи, с изключение на огнестрелно оръжие, разбира се!

- Има ли политиката място на трибуните при Делийе Север?

- Когато Милошевич беше президент на Югославия, ние не поддържахме никоя опозиционна партия, но бяхме най-яростните противници на режима му. Понастоящем, при нас няма никакви политически лозунги или пък транспаранти.

- ОК, един пример от руската сцена. На хора от ядрото на агитката се предлагат пари от някоя партия или комерсиална структура, за да вдигат политически плакати. Хората не го обсъждат с никой, съгласяват се и взимат парите. Може ли това да се случи при вас. Как контролирате какво се появява на Северната трибуна?

- Още веднъж повтарям, ние не застъпване никаква политическа позиция. Много държим на това. Единственото изключение беше против Милошевич, но това е друга тема. Ако подобно нещо се случи при нас, както вие го описвате...даже не знам какво да отговоря. Просто няма как да се получи, не знам как би могло да стане. Делийе Север е сплотена групировка, ние имаме нашия си път и го следваме, ние имаме наши си решения и ги спазваме...

 

- В Русия имаше такъв случай – феновете на Спартак разпънаха огромен чаршаф за хорео, изглеждаще мащабен, красив, в червено и бяло, и всичко както си трябва, обаче в най-долния ъгъл имаше малък, но забележим надпис на спонсора, алкохолна компания…

- Стига, стига! Това е невъзможно, просто изключено. Ние имаме Идея! Това е нашия отбор, нашата трибуна, нашата страна. Идеята не се продава!

- Това само при Звезда ли е така или се отнася и за другите в Сърбия?

- Не ми пука за другите, изобщо не ме интересува какво и как правят. Делийе не зависи от никого!

- При вас в Сърбия има ли такова понятие като "агент"? Какво се подразбира от такъв прякор?

- Това се отнася за "гробарите". "Агент" наричаме тези хора, които са "на заплата" от футболния клуб. За нас това е нещо лошо за сцената и рано или късно се връща като бумеранг срещу публиката на един отбор.

- Сред вас няма ли "агенти"?

- Не. Ние получавахме от клуба почти всичко в продължение на 15 години. Предоставяли са ни самолети, автобуси за евротуровете, влакове из Югославия. Съдействаха ни за всичко необходимо за да има добро представление по трибуните на мачовете на Звезда. Но преди 3 години, ние решихме да се откажем от тази помощ. Разбира се, много спорехме по тази тема помежду си. Много дълго обмисляхме как да бъде, как да го направим и в крайна сметка достигнахме до радикално решение. Делийе Север е много, много сериозна и силна групировка. Това не са просто думи, а реалност и значи, ние сме длъжни всичко сами да си правим и не можем да си позволим да зависим от външни фактори. Ако ти си зависим от футболния клуб, тогава няма да можеш свободно да изразяваш отношението си към ставащото в клуба, няма да можеш да изказваш недоволството си, ако нещо лошо се случи на отбора ти. Публиката трябва да е винаги и постоянно нащрек относно политиката на футболния клуб, тя е реалния коректив на ставащото в клуба! Тук трябва да кажа, че стандарта на живот в Сърбия е доста по-нисък от средноевропейския. Поради това след отказа от финансовата помощ на Звезда, стана доста тежко да се поддържа нивото от предишни години. Въпреки всичко обаче се справихме и продължаваме да го правим...

- Откъде набирате финансови средства за оформлението по трибуните и други мащабни мероприятия, свързани със сцената?

- Изработваме и продаваме различни фенски артикули със символиката на Звезда и Делийе Север. Нещата вървят добре – ние имаме голяма публика и съответно голям пазар, голяма клиентела. Футболният клуб има своя запазена марка и притежава правата над клубните символи, така че ние нямаме право да ги ползваме без изрично разрешение. За да избегнем каквито и да е претенции от страна на професионалното дружество, на нашите стоки пред названието "Црвена звезда" или пък на клубната емблема, слагаме абревиатура СД (Спортно дружество). Всички заработени от търговия пари остават в общата каса и в интерес на истината не всички харчове са за представления по стадионите. Много пари отиват за адвокати, за всякакви помощи на наши хора, изпаднали в беда, за различни чествания и празненства, свързани с клубната история.

- Вие винаги помагате на вашите хора, когато се окажат зад решетките, така ли?

- Не. Само в случаите, когато причината е футболен мач или нещо, свързано с действията на агитката. Изобщо не се занимаваме обаче, ако някой от нашите се забърка в чисто криминален инцидент – кражба, рекет, изнасилване, измама.

 

 

- Има ли изобщо някакъв човек в клубната структура, който да отговаря за взаимодействието с привържениците?

- Ние говорим винаги пряко с президента.

- А той винаги ли се отзовава? Не е ли прекалено зает и да няма възможност да дойде на вашите срещи?

- Ние сами отиваме при него. Направо. И той няма възможност да откаже диалог.

- Клубът оказва ли помощ в процеса на организиране на представлението по трибуните? Примерно, съдейства ли за договорености с полицията за вкарването на пиротехника на стадиона?

- Какво изобщо тук намесваме ченгетата? За какво да се договаряме с тях?... И изобщо, ние считаме, че в Сърбия нямаме противници на нивото си, освен полицията. Те са единствените с които ни е интересно да се бием и които смятаме за истински врагове.

- Разкажи за дружбата ви с Олимпиакос. Как се роди този съюз и на какво се базира?

- През 1986 играхме в Атина с Панатинайкос за КЕШ. В нашия сектор дойдоха фенове на Олимпиакос, за да викат против вечния си враг. Така се получи, че с тях намерихме много общи неща и оттогава датира нашето приятелство.

- Какво можеш да кажете за отношенията Звезда - Спартак Москва, около които има доста коментари в Россия? Даже се пуска съвместна червено-бяла символика на фенски артикули.

- Не можем да бъдем в съюз с тези, които са приятели с онези, които мразим. Лех Познан и Цървена звезда са две съвършено несъвместими теми, друга бира сме. Наш флаг и флаг  на Лех никога няма да са на една и съща страна на барикадата. Поради това не би трябвало да говорим изобщо за съюз със Спартак. Разбира се, възможно е да има дружески връзки между отделни групи на Звезда и Спартак, но никакъв общ червено-бял съюз не съществува.

- Спартак дружат с Лех не защото искат да се подкрепят един друг по стадионите, а единствено заради около-футболни мотиви. "Месата" (прозвището на Спартак) искат контакт с най-добрите бойци на полската сцена. Възможно ли е подобно нещо и при вас?

- А от кого ние, Делийе, можем нещо да научим, да получим? Единствените, които са ни интересни и от които искаме да се поучим са аржентинците и техния начин на подкрепа по стадионите. Италианците вече не представляват интерес, а за англичаните изобщо няма смисъл да говорим.

 

 

- А какво ви е отношението към руснаците?

- Много си приличаме, сходни души сме, но що се отнася до фенщината и стила по трибуните, ние сме две различни планети. За поляците, които мнозина считат за най-добрите в Европа, аз ще го кажа простичко – за нас те са смешни. С всички тези техни договорени боеве 50х50 и т.н., това не са запалянковци, а охранени бичета, които търсят поводи къде да си изкарат енергията. Та те половината дори не ходят по мачове и не познават футбола. Изобщо за какъв ултрас живот да говорим при тях? Единственото, което бихме могли да обсъждаме и да се договорим с нашите противници е относно използването на оръжие в боя. А да се договаряме за час и място, за точна бройка на участващи и т.н. – това просто не е за нас.

- Допускаш ли един такъв вариант – отивате на мач в Полша и се биете с всеки, който ви попадне?

- А защо?

- За да премерите сили.

- Нямаме за цел да се доказваме пред някой "кой е по-силен". Нашата най-главна цел е да поддържаме отбора си, да бъдем с отбора си навсякъде. Когато има мач на отбора ни, пък и с поляци да е, тогава ще дерем със зъби и нокти. Единствено с хърватите нещата са други, но това е изключение и друга тема на разговор. Ние сме много голяма групировка, голяма публика, огромна маса хора. Какво има да доказваме? Колко сме силни за пореден път си го доказахме сами на нас самите през 2007 - гостуването в Солун за Арис - Звезда. Тогава приятелите на "гробарите" от ПАОК ни налетяха, но бяха наказани!

- А какво знаете за руската сцена, как ги виждате от Сърбия нещата в Русия?

- Времената се променят, има Интернет, лесно можеш да събереш много информация за близки и далечни страни, не е както преди, така че знаем много за вас. Много сериозно се отнасяме към вашата сцена. При вас има много голям потенциал, но ви трябва време за да се сработите и да почнете да правите от потенциала си реални стойности. Трибуните ви са пълни, има много ентусиазирани момчета из групировките ви, но няма постоянен заряд, пеенето е лошо, липсва сработеност между отделните блокове в сектора. Визуалката сама по себе си нищо не значи. Сега всяка агитка в Европа може да запали 10, 20, 50 или100 факли, да направи цветна бакляда от димки и бомби или пък да разпери огромни хореографии, но няма ли го викането и пеенето значи за нищо не ставаш. Например, в Испания клубът може да се обърне към фирма и тя да му скицира и направи пълна хореография със всевъзможните му там детайли – листове, ленти, чаршафи, пироефекти и т.н, но това няма нищо общо с истинската подкрепа към отбора, към играчите, към любимите цветове.

- А какво трябва да се направи, за да се научим да пеем хорово? Някои считат, че е нужно да се събират по паркове и в зали, и там да се тренира, други пък се отнасят с насмешка към това.

- Нищо хубаво не става за един ден и една нощ. Това ниво, което Делийе Север има днес се е градило постоянно и неуморно през всичките 20 години на съществуването ни. Корените на проблема при вас, а и при всички източноевропейци, са заради "желязната завеса", дългата изолираност от развитието на ултра културата по света не ви е дала шанса постепенно да еволюирате и така да стигнете по естествен начин до истинските стойности в подкрепата. Сега се налага с бързи крачки да настигате останалите, а винаги когато се бърза се допускат и много грешки. Трябва да мине време, да поулегнат нещата, да узреят и едва тогава вече ще може да се търси качество. Същото е и с пеенето. Трябва да се пее винаги, да се пее твърдо и в синхрон, а за това са необходими дълги упражнения. Какво по-добро място за тренировка на гласовете от стадиона? Много важна е и ролята на "диригента", или както го наричат още "cappo" на трибуната. Той трябва да е с огън в очите, да задава хубав ритъм, да запалва всички с поведението си.

 

- А кои при вас са диригентите?

- Няколко са – 5-6 души. Постоянно се въртят.

- А кой може да стане диригент? Ти, например, може ли да си диригент?

- Ако тръгна да ставам диригент, никой няма да е против, защото имам достатъчно авторитет, но това не е работа за всеки. Принципно, няма никакви правила как да се определи, но времето показва кой става и кой не го бива в тази дейност. Вождовете в агитката не винаги могат да бъдат и добри диригенти на трибуната.

- Дай да се върнем на онзи мач с Арис в Солун през ноември'2007. Разкажи повече за него.

- Бяхме 900 души, 15 автобуса и с коли. Добра организация направихме, все пак това ни беше първото появяване в Солун, града на ПАОК, приятели на Партизан и врагове на нашите приятели от Олимпиакос. За нас ПАОК и Партизан са едно и също нещо, един общ враг. Сутринта бяхме вече в Гърция и още на границата се сблъскахме с враждебна атмосфера, провокираха ни техните митничари, ченгета, работещите по заведенията. Някои дори демонстративно ни сочеха сувенири на ПАОК. Държаха ни нарочно 10 часа на границата, и час преди самия мач ни пуснаха. Направиха ни тотален тараш на багажа и буквално разфасоваха всичко да търсят скрит "инструментариум", но нищо не намериха! Друг път ще ви кажа как го направихме този номер... Държаха ни нарочно толкова дълго за да не се изсипем в града и да почнат безредици. До Солун вървяхме плътна колона всички автобуси и поддържахме постоянна връзка по мобилните. На стадиона пристигнахме, когато вече беше 15-ата минута от мача. Допълнително полицията ни забави на входа, отново имаше щателно претърсване и мотаене с проверка на паспортите. Изнервиха ни и се сбихме, масло в огъня наля и инфото, че наши обикновени фенове, редови запалянковци са били нападнати с ножове насред центъра на Солун. Успяхме да влезем "на първа" и разярени нахълтахме в клетката, като веднага си разменихме любезности и залпове с гърците около нас. Беше истински шок за тях! Иначе самият мач премина без никакви проблеми и нямаше нерви. Пуснаха ни едва 2 часа след края му и точно като излизахме достигна слух, че един от автобусите ни е подпален. Веднага хукнахме към паркинга и се оказа само, че машината е потрошена с камъни, опитали са се да метнат и коктейл "Молотов", но без да уцелят. Понеже в устрема си да стигнем по-бързо разцепихме полицейския кордон, пандурите (охраната) веднага ни се нахвърли и стана невъобразимо меле. Даже аз, който съм виждал какви ли не зверски картини, включително на война съм бил, бях поразен от сблъсъка. Накъдето и да се обърна, виждах наши как се боричкат и гонят с ченгетата.

- Какво стана с арестуваните?

- Никого не арестуваха. Просто не рискуваха да ни задържат допълнително в града. Нали се сещате, че ако бяха задържали наши хора, цялата ни агитка щеше да остане в Солун до освобождаването им. Бъхтенето с фуражките от кордона продължи към 5-10 минути и тогава пристигнаха костенурките от отряда за масови безредици, с гранатомети със сълзотворен газ. После разбрах, че съотношението ни е било 900 звездаши срещу 250 куки.

- Пристигнаха ли още полицейски подкрепления?

- Не, направо дойдоха костенурките в пълен боен екип и тогава се качихме по автобусите. Отцепихме право към границата. Момчетата от Олимпиакос ни казаха, че тези спец части със зелените униформи, с които ние се бихме били най-коравите и никой в Гърция не можел да им даде отпор. Като стигнахме границата, отново ни пробваха. Задържаха някои от задните автобуси и искаха да влязат вътре със сила. Не им беше целта да арестуват, а просто да ни бият, да ни мачкат и така да си изкарат гнева, че някой смее да им се опре. В отговор, един от автобусите отворил средната си врата и в момента в който тръгнали да нахълтват, един от нашите изстрелял ракета срещу тях. Един полицай бил ранен. Всичко това става на капепето с Македония и в момента на полицейската атака, много от нашите бяха вече минали контрола и се разпиляха по магазините в безмитната зона. Когато стана ясно какво се случва в Гръцко, веднага всички тръгнаха да се връщат, нарушавайки пограничния ред. Основните събития се разиграха в "ничията земя" между двете капепета. Настана пълна анархия, не можеше да се диша – полицаите постоянно мятаха сълзотворни гранати. В един момент отстъпиха и се дръпнаха назад към своята държавна територия, ние ги погнахме и тогава те извадиха оръжие да стрелят предупредително във въздуха. Разбирам, че за вас звучи невероятно, но честно, в целия ми живот това е може би най-зверското стълпотворение, което съм виждал.

 

- Такива събития, като че ли са най-типични за Балканите?

- Така е. На Балканите е най-страшно в цяла Европа и съм убеден, че тук е най-здравото ултра движение. Достатъчно е само да видиш събитията около големите дербита на Полуострова, за да разбереш веднага за какво става въпрос.

- Кого би отличил?

- Принципно, всички големи балкански отбори имат изразено присъствие. Нямам добър поглед върху всички, пък и другите не ме интересуват. За мен безспорно, най-добрите сме ние и Олимпиакос. За хърватите не искам нищо да казвам, но там е ясно, че нещата се случват само в Загреб и Сплит. При гърците атинските групировки са на ниво, а тези от Солун са селяци. В Турция най-добрата атмосфера правят черно-белите от Бешикташ, колкото и да ми е гадно да го призная, заради цветовете, след тях идват Фенербахче. Другите изявени на балканската сцена са приятелите на Партизан от Букурещ и София, но за тях нямам преки впечатления.

- А в Европа?

- Там нещата в много страни не са същите, както в миналото, много неща са се променили и все повече заприличват на театрални постановки, а не на истинско тифо. Навсякъде има и добри изпълнения, но нивото пада, пък и нещата около футбола много влияят – всички тези спонсори и телевизии с техните педалски правила и изисквания. Във Франция като цяло, може би най-добре правят нещата за момента, в скандинавските държави има добри изпълнения...

- Не споменаваш нищо за Италия?

- О, това е тема на друг разговор, дълго може да се говори за тяхната сцена. Единствено мога да кажа, че там нищо вече не е същото. От това, което съм гледал през годините, си мисля, че само Наполи, Аталанта и Сампдория поддържат високо ниво. А такива велики ултрас като Рома, от които дори ние сме се учили и заимствали много неща, сега са в тотално отстъпление от позициите си.

- Накъде отива сцената? Какви са тенденциите?

- Бъдещето е каквото си го направиш. При нас има стремеж да се върнем към корените, да правим нещата както са били през 80-те години. Мисля, че и много други ще тръгнат по същия път наобратно, назад към доброто старо време. Ще видите как много скоро тези хореографии, които през последните години добиха мегаломански размери, постепенно ще се поизтъркат и ще се върне старата традиция с много дим и огън. Дано съм прав, ще видим.

- Последен въпрос. Как се отнасяш към наплива на момичета по трибуните? Колко жени имаше с вас в Солун, например?

- В 15-те автобуса имаше всичко на всичко – 3 дами. Принципно, не харесваме момичета да има в сектора ни и изобщо в движението.

- И последно. Ако трябва да избирате – да се сбиете и да не стигнете стадиона или да избегнете боя, но да си в сектора – кой вариант предпочиташ?

- Нищо не е по-важно от мача. На футбол трябва да се ходи на всяка цена!

Текстът е взет от Bultras.com

В този изцяло мъжки свят на футболни ултраси се намира и място за жени. Такава е 20-годишната Катарина от Белград, заклета фенка на Партизан. Тя се съгласи да даде интервю за международния Интернет ултрас форум HoolsWorld.net.

- Първо се представи.

- Здравей! Казвам се Катарина и съм от Белград. На 20 години съм и още от дете съм фенка на Партизан. Това е традиция в нашето семейство, като моят дядо ми обясни как да обичам и живея за този клуб.

- Към коя фракция принадлежиш и как се озова в нея?

- Тъй като съм жена, не членувам в никаква фракция. Но всички ние сме под едно знаме, наречено "Гробари Юг".

- Колко души членуват там и има ли нови такива?

- На Южната трибуна има около 3000 души. През последните някоколко години обаче се случиха гадни неща и бройката е по-малка в сравнение с преди това. Може би сте чули, че голяма част от "Гробари" отидоха в затвора заради Бранкица Станкович (журналистка от телевизия "Б92", която разкри имената на някои ултраси на Партизан, замесени в брутални прояви на насилие и дори убийства бел. ред.). Няколко моите приятели са зад решетките заради "убийството" (кавичките са, защото Катарина е убедена, че нейните приятели не са го извършили - бел. ред.) на Брис Татон (френски привърженик на Тулуза, който бе пребит до смърт от група хулигани на Партизан преди мача между двата отбора през септември, 2009 година - бел. ред.). Процесът стартира на 17 септември 2009 и приключи на 25 януари 2011. 12 души получиха присъди в размер на общо 240 години затвор. Решението все още не е влязло в сила, поради което семействата на тези фенове не могат да обжалват.

- Разкажи ни каква е историята на вашата фракция и как бе създадена тя.

- Нашата първа фракция е основана през 1970 година. Феновете имаха нужда да изразят своята любов към клуба и създадоха първата фен групировка в бивша Югославия. Относно Партизан, то клубът е създаден на 4 октомври 1945 година като спортно дружество. През 1966 отборът става вицешампион на Европа, а през 1978 завоюва Купата на Митропа (Купата на Централна Европа или Средноевропейската купа, която е първият международен турнир по футбол на Стария континент и се провежда от 1927 до 1992 година - бел. ред.). Момчило Вукотич е шампион на Партизан по брой участия за клуба - изиграл е 752 мача. Стьепан Бобек пък е голмайсторът с черно-бялата фланелка за всички времена с 403 попадения. Националният отбор на Югославия, станал по-късно Република Сърбия и Черна гора, а сега Република Сърбия, е имал над 130 футболисти на Партизан.

- Би ли ни разказала за ултрас движението във вашата страна?

- В Сърбия най-големите ултрас групи са тези на Партизан ("Гробари") и Цървена звезда ("Делийе"). Всички останали изглеждат смешни за нас откъм бройка и мощ. Повечето фракции на другите отбори като например "Taurunum Boys" на Земун, "Red Firm" на Войводина и "United Force" на Рад, както и останалите са създадени от хора, които преди това са били от "Гробари" или "Делийе". Поради тази причина за мен Сърбия се дели на точно тези две групировки.

- Какви са политическите възгледи на вашата фракция?

- Политическите ни възгледи е Партизан. След като сме фракция, ние сме създадени заради клуба, а не защото сме обединени по политически причини...

- Кои са вашите врагове и кои са ваши приятели?

- Единствените ни приятели са феновете на ПАОК от Гърция. Имаме общи цветове (черно-бели) и обща вяра (православна)! Всички останали са наши врагове...

- Какви са взаимоотношенията ви с полицията? Строга ли е тя в Сърбия? Какви закони има срещу ултрасите?

- Няма никакви взаимоотношения. Ние не ги харесваме, те не ни харесват... Те могат да ни арестуват и да ни бият, но просто няма как да спрат нашето мото, което е: "Свобода за гробарите!!!" Що се отнася до това колко са строги... За убийство те пращат за 5 години в затвора, а в същото време фен на Цървена звезда бе осъден на 10 години за опит за убийство... На стадиона трябва да обмисляш какво трябва да кажеш или пееш... Цялата държава Сърбия им принадлежи. Заради днешната ценностна система в страната за мен е чест да бъда хулиганка. Толкова по този въпрос.

- Какъв тип хореографии обикновено прави вашата фракция? Покажи няколко снимки и обясни.

- Правим хореографии предимно на международните мачове. Те изглеждат така:

 

 

 

 

 

 

 

- Често ли вашата фракция влиза в битка, и ако да, с кого?

- Е... в такива полицейски времена, каквито настанаха в Сърбия, боевете са все по-голяма рядкост...

- Градът може да бъде нещо много специално за един фен. Какво мислиш за твоя?

- Белград е най-красивият град в целия свят... с дълга история...

 

- И последно - какво би казала на ултрасите и потребителите на този форум?

- Само човек без характер може да смени клубната си принадлежност. И само човек с чиста душа може да го обича безгранично много. Когато уважаваш феновете на противника, само тогава можеш да уважаваш и обичаш още повече собствения си клуб.

Източник: HoolsWorld.net

Превод и редакция: FanFace.bg

- Представи се първо.

- Аз съм Feyenoord-Casuals и съм привърженик на Фейенорд (Ротердам) от Холандия.

- В коя фракция членуваш и как влезе в нея?

- Член съм на "Vak S", която е най-добрата ултрас групировка на Фейенорд от 1970 г.

- Колко души членуват в нея и привлича ли нови попълнения?

- Мисля, че около 1000 са членовете на фракцията, но има много такива, които пеят с нас от съседната групировка "Vak X".

- Разкажи ни историята на твоята група и как бе създадена тя.

- През 1970 г. всички фанатично настроени фенове на Фейенорд създадоха "Vak S" на северната трибуна на стадиона. Преди това съществуваше "Vak G" от другата страна на стадиона. Някъде през 1965 г. те имаха няколко боеве с привърженици на Твенте, но не бяха сериозни. През 1970 г. всички вече дойдоха при фанатичните момчета от "Vak S". Групировката ни стана знамените след едни побоища с ултрасите на Тотнъм. С тях се бихме два пъти, тъй като по принцип феновете на Фейенорд не обичаме тези на "шпорите". Направо ги мразим.

- Какви са политическите пристрастия на групировката?

- Нямаме такива.

- Кои са вашите приятели и врагове?

- Реални приятелства нямаме, но имаме разни контакти. Старите момчета от SCF имат връзки с тези от Антверпен (Белгия). По-младото поколение сред нас пък осъществи такива с Милуол (Англия), но нищо повече. Новата фракция на Фейенорд - FRL, която се появи през 2009 г., се сприятели с агитката на Хамарби (Швеция). И до ден-днешен има някои персонални контакти между наши фенове и чужди. Знам такива, които идват на нашия стадион с фланелки на Селтик и Ливърпул. Освен това при нас могат да се видят транспаранти на Борусия (Дортмунд) и Съндърланд. Нашите най-големи врагове са от Аякс, а след тях се нареждат Твенте и НАК (Бреда). Тези клубове са ни най-омразните в цяла Холандия. Вече стана дума, че не харесваме Тотнъм, а освен това и Шалке 04. След тях бих поставил още Андерлехт, Жерминал, Портсмут и Глазгоу Рейнджърс. Когато се засечем с техни фенове, се бием с тях. Накратко - бием се с всяка една фен-групировка, освен ако не изпитваме някакво уважение към нея.

- Какви са взаимоотношенията ви с полицията? Строга ли е тя във вашата държава? Какви закони има срещу ултрасите в Холандия?

- Мразим ги! Те ни следят за всичко, което правим - подслушват ни телефоните, четат сайтовете... Когато се опитаме да организираме бой с вражески фенове, те стоят в основата на другата страна. Често се случва полицаите да упражняват насилие срещу нормални привърженици без никаква причина. Не е лесно, тъй като навсякъде има камери, които следят за всичко това, което правиш. Няма закони против ултрасите, но пиротехниката например е вече забранена на стадионите. Освен това често при гостуванията, когато трябва да пътуваш с влак или автобус, го правиш в компанията на полицаи. Не е приятелска обстановката между нас и тях, но се опитваме да игнорираме правилата и да внасяме пиротехника на мачовете. Това обаче е трудно.

- Какъв тип хореография правите обикновено и можеш ли да ни покажеш няколко снимки?

- По принцип не сме най-добрите в хореографиите. В повечето случаи за тях се грижи специално създадената за тази цел групировка "TIFO Rotterdam". С факлите обаче сме най-добрите в Холандия. Когато има важен мач, винаги внасяме факли на стадиона.

- Как организирате всичко? Песни, пътувания при гостуванията, хореографии, маркетинг и т.н.

- Във "Vak S" винаги един започва да пее, след което всички останали се присъединяват. Нямаме лидер или нещо от сорта. За хореографията вече споменах, че се прави от "TIFO Rotterdam".

- Често ли вашата групировка се бие с противниците? Ако да, с кого?

- "Vak S" е по-скоро трибуна, не толкова групировка. Групировки са SCF, FIIIR или DeF, които винаги имат желание да се бият, тъй като те защитават клуба и града. Други такива са "Rotterdam Hooligans" и "Vatos Locos". Трудно е обаче да се организират боеве заради сериозното присъствие на полицията, която дебне във всеки един момент какво правиш.

- Какво би казал за ултрас движението в Холандия?

- Смятам, че през последните години доста напредна. Но пак казвам, сега е трудно заради забраната за пиротехника на стадионите и други подобни правила.

- Градът може да бъде много специално място за един фен. Какво мислиш за твоя?

- Ротердам е пристанищен град и мисля, че е много красив. Самото пристанище пък е най-голямото в Европа. Ротердам не е най-големият град в Холандия, какъвто е Амстердам, но по мое мнение е по-добър от гледна точка на сгради и големи събития. Всички са чували за Амстердам, тъй като това е столицата, но не смятам, че е по-добър град от нашия. Затова си мисля, че е по-добре да се посети Ротердам пред Амстердам.

- Какво е мнението ти за ултрас движенията в Европа и света? Коя ултрас сцена е най-добрата и коя се развива добре?

- Харесва ми да гледам действията на ултрасите по Европа. Смятам, че тези в Сърбия, Хърватия, Гърция и Полша са най-добрите. Но мисля, че развитието на ултрас движението в Холандия е номер 1.

- Накрая какво послание би отправил на ултрасите по света?

- Продължавайте да се борите за това, което обичате и срещу враговете, полицията и модерния футбол. Това е начин на живот!

Източник: HoolsWorld.tk

Превод и редакция: FanFace.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

"Ово дерби не е дерби!", скандираха преди няколко сезона навиячите на Цървена звезда, когато феновете на Партизан бойкотираха своя тим и не се появиха на трибуните на едно от поредните издания на сръбското дерби.

 

Е, този път бе различно, след като на "Мала Маракана" присъстваха и двете агитки, а на стадиона имаше над 45 000 души, огромната част от които подкрепяща домакините. Много драма, напрежение, колорит и доста често споменаване на "братко" и "майката", но това си е нормално за сърбите. 

 

Публиката на Партизан за пореден път бе разделена на две – на Южната трибуна се намираха ултрасите от "Алкатрас", които бяха застанали зад плакат "Косово е Сърбия", а на Изток бяха разположени "Забранени" и техните симпатизанти. 

 

Най-отдолу в сектора имаше транспарант в памет на 20-годишния фен на клуба Иван Перович, който бе убит през октомври от членове на "Алктарас". Именно това е причината двете страни да са в открит конфликт.

 

Иначе "гробарите" се отчетоха с множество запалени факли, пускане на военна димка, която буквално обгази половината стадион и накара не едно и две гърла да се закашлят продължително от задушливата миризма. Докато тя се разтиляше, от Южната трибуна успяха да направят и пожар, палейки намиращ се долу на пистата лекоатлетически дюшек.

 

"Звездашите" пък за пореден път демонстрираха своята любов към клуба и дадоха всичко от себе си, но и този път техният отбор нямаше късмет. След пропусната от Звезда дузпа през първото полувреме, везните рязко се наклониха в полза на "гробарите" и всичко бе въпрос на време.

 

Невероятна баклеада сътвориха феновете на Цървена звезда преди мача, като бяха запалени може би повече от стотина факли на северната, източната и западната трибуна, а буквите на "Делийе Север" продължаваха да се веят гордо, като всяка една от тях бе на отделно знаме.

 

За синхрона между "червените" ултраси думи трудно се намират. Около 10 000 фанатизирани фенове с "цървени" шалове викаха сякаш са едно цяло, а това отекваше със силата на ракетен шум из "Мала Маракана" и извън нея.

 

Напрежението бе огромно, въздухът буквално нажежен до червено... На полувремето двата щаба влязоха в конфликт, а след края на срещата играчите на Партизан попразнуваха доста на пистата, гарнирана с десетки счупени седалки от техните фенове.

 

Това обаче не бе всичко. Навиячите от Север стояха до последно, искайки да дадат "заслуженото" на футболистите на вечния съперник. При прибирането на "черно-белите" в съблекалнята канонада от бомби полетя към пистата, което бе нещо като за "Довиждане" от агитката на Звезда.  

 

По същия начин процедираха те още на почивката между двете полувремена, което бе причината треньорският щаб и футболистите на Партизан да не се приберат и да направят разбор пред собствената си скамейка на терена. Това, както отбелязват и медиите в Сърбия, се случи за първи път в дългогодишната футболна "война" между двата местни колоса.

 

Разбира се, от "Делийе" бяха бесни и на собственото си ръководство, от което поискаха да си подаде оставката.

 

Немалка част и родни фенове присъстваха на живо на 141-ото Вечно дерби на Сърбия. С автобуси, бусове и леки автомобили в сръбската столица акостираха близо 400 българи, за да станат част от великия сблъсък.

 

Естествено, повечето от тях имаха своите симпатии - еднита за Звезда, другите за Партизан, но имаше и такива, които не поддържаха нито един от двата отбора, а просто искаха да гледат футбол.

 

Най-многолюдна бе групата от София, но по численост не отстъпваха и тези от Пловдив и Враца. Варна също имаше свои представители, както и още градовете Плевен, Перник, Бургас, Ихтиман и Велико Търново.

 

Самите те имаха доста перипети преди да стигнат до "Мала Маракана", но всички без изключение съумяха да стъпят на трибуните на легендарното съоръжение и да усетят действително уникалната атмосфера, която предлага според мнозина специалисти, фенове и наблюдатели едно от трите най-големи дербита на планетата (другите две са Ривър - Бока и Селтик - Рейнджърс).

 

Екип на FanFace.bg
Със съдействието на Supernova Travel

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отборът на Цървена звезда продължава преследването на Партизан в Сърбия. Битката за титлата м западната ни съседка отново ще бъде двубой между двата сръбски гранда.

 

След като в събота Партизан, с Иван Иванов в състава си, спечели своя мач от 11-тия кръг, същото сториха и звездашите.

 

Цървена звезда победи с 3:1 като домакин ОФК Београд, като по този начин спечели малкото градско дерби. Голямото дерби на Сърбия между Звезда и Партизан е след два кръга, на 26 ноември.

 

Гробарите са лидери във временното класиране с 30 точки, а 4 зад тях е Цървена звезда.

 

АКО ИСКАТЕ ДА ПРИСЪСТВАТЕ НА "МАЛА МАРАКАНА" И ДА ГЛЕДАТЕ НА ЖИВО ЦЪРВЕНА ЗВЕЗДА - ПАРТИЗАН, ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ ТУК!