Един от основните индикатори за това колко голям е един клуб е неговата публика. Тази, която живее ежедневно с радостите и болките на любимия си отбор, а не онази, на която трябва да и осигуряват кренвирши, безплатен транспорт и безплатни пропуски, за да успеят по някакъв начин да я закарат на стадиона.

 

Да погледнем какви са фактите. ЦСКА за поредна година е отборът, продал най-много абонаментни карти и привличащ най-много зрители по стадионите у нас. 

 

И на този фон напъните на гелосаните подизпълнители да изкарат бялото черно претърпяват пълно фиаско. Срутиха се като пясъчна кула и изглеждат все по-жалки. Всякакви приказки за разделение и подобни манипулации вече звучат гротескно. ФК Еничар е пародия и никой не се интересува от него освен 60-70 фенове и още толкова роднини, приятели и службогонци. Този въпрос за разделението вече може да бъде поставян само от завършен идиот.

 

2200 в Стара Загора, 2600 във Варна, малко над 3000 във Велико Търново…Или обобщено - 8000 привърженици на ЦСКА подкрепиха отбора при последните му 3 гостувания! Дори и абсолютен гьонсурат ще разбере какво означава това.

 

Но да се върнем на мача в старопрестолния град, където бе осъществен поредният тотален армейски десант. Червено море заля улиците на Велико Търново, така както преди това се случи в Стара Загора и Варна. Местните жители отбелязаха, че като се изключат локалните дербита с Локомотив Горна Оряховица, на „Ивайло” никога не е имало толкова многобройна публика, подкрепяща гостуващия отбор.

 

И още нещо любопитно. В събота на „Ивайло” привържениците на ЦСКА бяха толкова, колкото тези на домакинските мачове на Левски срещу Черно море и на Лудогорец срещу Берое, взети заедно. Както и да се смята, както и да се върти, каквито и стъкмистики да се правят, фактите са неоспорими. Където и да играе ЦСКА, интересът е огромен и се засилва все повече, а червените фенове все по-осезаемо се завръщат на стадиона. Връхната точка тепърва предстои…