Марко трябваше да защитава Иван Богданов - тартор на сръбската фенове, които прекъснаха европейската квалификация в Генуа между Италия и Сърбия...

 

Петнадесет минути по-късно, представящи се за служители на затвора оформиха формалностите - Марко, заедно с двама служители отидоха на мястото за свиждания със затворниците. Адвокатът не трябваше да чака дълго Богданов. Скоро той влезе в стаята в компанията на още двама служители.

 

Ръцете и краката му бяха оковани с белезници.

 

"О, Боже! - помисли Марко - трябвало е да защитавам убийци и изнасилвачи, но дори и с тях се отнасят по внимателно".

 

- Трябва да говоря насаме с клиента си, каза адвоката на началника на охраната. - Невъзможно е, затворникът е изключително опасен за обществото и може да се опита да ви атакува, ако не сме наблизо. Въпреки това, няколко минути по-късно, началникът на охраната отстъпи и нареди на подчинените си да се отдръпнат. Преди да го направи, той прошепна в ухото на Марко: "Ние ще бъдем зад вратата, ако има проблем".

 

Останал сам с Иван, Марко се представи и започна: "Иван, в допълнение към организиране на размириците в Генуа, са посочени и обвинения в трафик на наркотици, нападение срещу американското посолство в България през февруари 2008 г. и нараняване на полицай. Заради последните провинения съдът ще гледа на вас като опасен рецидивист. За съжаление, последните действия биха могли да бъдат описани като организиране на масови безредици, за което е предвидено наказание от 3 до 5 години затвор. Въпреки това, аз ще направя всичко възможно съдът да ограничи присъдата до две години..."

 

- Разкарай се, копеле!

 

- Съжалявам, аз си помислих, че не искате да ходите в затвора за дълги години.

 

- Не ме интересува колко време ще съм затвора. Единственото нещо, за което съжалявам е, че в нощта на инцидента прекалих с алкохола. Но не съжалявам за нищо, което правих след това.

 

Марко се замисли за секунда. Той бе практикувал адвокатската професия само от 10 години и със защита на подбудител на безредици по стадионите не беше се сблъсквал. Баналното му любопитство го накара да поговори още с "ултраса", за да научи повече за психологията му.

 

- Извинявам се, можете ли да ми обясните, защо не се боите от затвора? В края на краищата няма да можете да посещавате мачовете на любимия си отбор, а виждам, че си колкото мен, около 30 години. Явно с теб сме много различни...

 

- Ти, вероятно си от добро семейство, нали? В училище имаше само шестици, после завърши университет и стана адвокат... Навярно, имаш жена и деца. Вярно ли е?

 

- Ми, като цяло, да.

 

- А, моите спомени са - бомби, които падаха над моя роден Белград! Бях на 17 години през 1999-та! Видях, как американските отрепки превръщат цели квартали в руини!!! Аз съм виждал смърта в очите, когато близките ми хора лежаха по улиците, убити от шрапнелите на бомбите. И очакваш от мен да се изплаша от затвора?

 

Марко се замисли: "Този човек явно не е мълчалив тип. Необходимо е да се потърси повече информация от него".

 

- Можете ли да разкажете повече за вашите... хм... колеги? Как мислиш, може ли приятелите ти да предадат лагера ви?

 

- Аз по скоро бих умрял за тях! На такива гадости сте способни вие, италианците...

 

- Не, не нямах в предвид предателство. Просто ми обяснете защо вие, сърбите, сте толкова агресивни при подкрепата към своите отбори?

 

- Знаеш ли Марко, всеки сърбин, който в момента е над 15 години, си спомня войната. Независимо дали става въпрос за взривовете от бомбите, или евакуациите, или убедените в своята безнаказаност мародери, ограбващи жени на улицата - всичко това е война. Преживееш ли войната, първо не се страхуваш от нищо и никой, и второ, си спомняш за ужасите на войната цял живот. А когато живееш с постоянни кошмарни спомени в главата си, трябва нещо или някой, който да прекъсне отрицателните емоции. И футболът е най-добрият изход от това. Затова стават побоища на всеки втори мач от нашето първенство. За нашите момчета разбита глава и даже по-голяма травма, са смешни неща, никой не се страхува. А честният хулигански бой "лице в лице" - най-добрият начин да забравите за минута кошмарните бомбандировки.

 

- Разбирам, Иван. Но все пак обясни (Марко реши да мине на "ти") защо безредиците се случиха точно сега?

 

- Има няколко причини. На първо място, най-малко важните от тях - нашият вратар Владимир Стойкович. Всичко, което е научил по време на кариерата си, то е с екипа на - Цървена звезда. После отиде в Партизан! Той не само предаде своя роден клуб, той се изплю в душата на всеки сърбин.

 

Русо трепна. Той, както всеки италианец, е добре запознат с футбола и добре знае кой е Стойкович.

 

- Струва ми се, Иван, твърде много преувеличаваш. Владимир е талантлив вратар, има потенциала на един от най-добрите в света. Това можеше да се види на световното първенство. При това Станкович цели четири години не е имал нормална игрова практика. Постепенно западащата му форма в "Нант", " Витес", "Спортинг", "Хетафе", "Уигън" .... Нужна му е игрова практика. А къде, ако не в родна Сърбия, да я получи?

 

Иван се усмихна тъжно. В този момент страшният "ултрас", който причини безредиците на "Луиджи Ферарис", показа детското си лице с възрастно изражение.

 

- Така мислите на Запад. За вас футболните клубове саместоработа за футболистите, а трансферите са смяна на едно работно място с друго. Ние, сърбите, се отнасяме към футбола като към война, а прминаване в противниковия отбора, като предателство. Когато седиш на скамейката на Партизан и си бездарник, когато преминеш в Цървена Звезда ще седиш на скамейката и там. Но, когато това е решение на идол на цяло поколение - това не се прощава. Стойкович беше именно такъв. Той не беше просто добър - той беше единствения добър вратар в Сърбия. Той ясно показа, че не се интересува от сръбските фенове.

 

- Нападението над Стойкович, когато излизаше от клубния автобус, имаше отношение към теб и твоите приятели?

 

- Не, това беше стихийна група хора. В противен случай щеше да е в болницата за много дълго време (смее се). Но аз не ги обвинявам, едвам се сдържах, когато прочетох във вестника, че Стойкович е преминал в Партизан... Впрочем, ще бъда честен – предателството на Стойкович е най-последната причина за погрома в Генуа. Много по-важна е играта на отбора като цяло...

 

- Е, какво не ви се понрави в играта на националния отбор?

 

- Никой от играчите не е предавал сръбските клубове...  Не е предал, това е истина. Но, Марко, ние не сме слепи! Колкото и да сме бедни, е достатъчно да погледнем вестниците за да разберем, че показват блестяща игра по клубовете си Видич, Иванович, Станкович... Почти всички в нашия състав са европейски звезди! Те радват цяла Европа с играта си. Защо не играят в националния отбор така, както в клубните си отбори?

 

- Разбираш, че е глупаво да изискваш от отбора победа на всякъде и по всяко време. Така просто не може.

 

- Да, разбирам! Но работата не е в победата, а в желанието и саможертвата! Аз мога да разбера и простя  Цървена Звезда да загуби от скромния Слован, когато отборът се е борил от първата до последната секунда. Но когато скъпите звезди буквално се разхождат по терена във важните мачове - това е недопустимо. По-добре беше да играят талантливите сръбски младежи...

 

- А какво не е наред с вашата Футболна Федерация?

 

- Всичко! Нашето ръководство, това е сбирщина измамници, взимащи подкупи, и идиоти. Президентът Томислав Караджич - 71-годишен мерзавец, говорещ толкова красиво за славните времена на сръбския футбол, когато Цървена Звезда спечели КЕШ. Какво се прави за това сега, да се развива нашия футбол сега? Той или не иска, или не може да направи нещо. И главното - отношението на чиновниците към националния... Разбираш ли, футболът е от малкото неща, с които можеш да поставиш цяла Европа на колене?
Марко слушаше фена и не знаеше как да започне нова тема. Искаше да зададе още няколко въпроса, но се страхуваше, че подзащитникът му ще откаже да разговаря повече.

 

- Иван,... ъъъ... Не знам как да попитам... Кажи ми причината за безредиците само футболни ли бяха?

 

Марко много се надяваше да чуе положителен отговор, но Богданов каза: "Не, има и политически причини. Ние протестирахме против нашя президент". Марко се натъжи. Ако прокурора докаже (а той ще докаже) подобна версия, Иван ще лежи в затвора дълго време. Въпреки това е важно да се знае в детайли причината за протеста.

 

- И защо протеститахте?

 

- Вече ти разказах за войната. Ние не воювахме просто срещу американците, а против войските на НАТО. В армията на НАТО има английски, италиански, немски подразделения... Те бомбардитаха наши химически обекти, което можеше да доведе до екологична катастрофа, пускаха по нашите земи боеприпаси с обеднен уран, убиха стотици хора. Много мои познати загубиха близки във войната. А сега тоя Тадич, нечестно спечелил изборите, говори, че Сърбия е длъжна да бъде приятел с тези, които 10 години убиваха сърби! Нито аз, нито някой друг сърбин, който е виждал ужасите на войната, не е съгласен с тази политика.

 

- Хм. Иван, не искате Сърбия да процъфтява? (Maрко искаше да види, че клиентът му е поне малко изпитва угризения за своите действия). А как една малка държава може да се постигне това, без приятелството с икономическите гиганти?

 

- Сърбия има достатъчно ресурси, за да осигури на своите граждани достоен стандарт на живот и без да ближе задниците на тези, от които до вчера сме бомбардирани. Проблемът е, че нашите политици и бюрократи крадат тези ресурси. За тях няма нищо скъпо, нищо велико, нищо свещенно! Ще кажа нещо повече: цялото "приятелство" с ЕС само гарантира, че нашето правителство може да вземе кредит и да го превърне в своя марионетка, и след това да направлява съдбата на страната ни.

 

На Марко му беше тъжно да слуша Иван. За първи път в кратката си юридическа кариера чувстваше симпатия към ответника. Той знаеше, че Иван е едновременно прав и грешен. За съжаление това нямаше да помогне в съда. Пред буквата на закона разказът му нямаше никаква стойност.

 

Остана да изяснят още един въпрос и да си кажат довиждане.

 

- Всичко е ясно, Иван. Само ми кажи накрая - защо изгорихте знамето на Албания на трибуната? Знам за ролята на албанските войски във войната, и това, което ви свързва, но на мача с Италия, каква е връзката...

 

- Да, ние не сме носили този флаг. Той беше донесен от албански "макарони" да ни провокират. Нашите момчета го забелязаха и, разбира се, го взеха. Аз го изгорих за което не съжалявам. Пак повтарям - това беше провокация.

 

Марко се направи "на глух", за това "макарони". Той беше доволен. Очевидно беше, че клиентът му казва истината. Трябваше да се намери видеозаписът, в който се вижда албанския флаг в ръцете на албанските емигранти. Този запис може да бъде отличен аргумент в полза на защитата в съда. Разбира се, това не премахва вината от сръбските ултраси, но италианците вече не са невинни жертви. Като цяло много работа, но има шанс за Иван. Основното нещо - да се действа бързо. Казвайки сбогом на Иван, Марко отиде до вратата, когато Иван му подвикна: "Можете ли честно да кажете колко години ме грозят?"

 

Адвокатът се усмихна, се върна на масата и каза: - "Знаеш ли, през годините на работа имам един прицип. Щом вярваш, длъжен си да избегнеш затвора. Винаги съм бил в състояние да убедя съдиите да бъдат снизходителни, когато вътрешно вярвам в клиента си. Мисля, че и в твоя случай ще стане така. Довиждане!"