Този петък, 26 август, bTV Action ще предава пряко от 21.45 часа двубоя за Суперкупата на УЕФА между отборите на Барселона и Порто.

 

Всяка година през месец август един срещу друг за престижния трофей се изправят победителите от Шампионска лига и Лига Европа.

 

До сега най-успешният клуб в тази надпревара е италианският Милан, който е печелил пет пъти Суперкупата на УЕФА, а е загубил други два финала. Кой ще бъде новият господар на Европа – Барселона или Порто ще разберете от прякото предаване на bTV Action.

 

Всичко най-интересно преди срещата ще научите от специалното студио с водещ Красимир Минев с начален час 21.00 часа.

Безредици избухнаха на играния снощи полуфинален мач-реванш от турнира Лига Европа между Спортинг Брага и Бенфика.

Недоволни от играта на своите и получения гол в 19-та минута на мача, привържениците на Бенфика се сбиха с полицията на трибуните на стадион "АХА".

 

Спортинг Брага победи с 1:0 лисабонския гранд и го изхвърли от турнира. На финала червените от Брага ще спорят за трофея с вечния съперник на Бенфика - Порто, който изхвърли от надпреварата Виляреал от Испания.

Феновете на Брага подлудиха града, след като късно снощи техните любимци се класираха на финал в турнира Лига Европа. Червено-белите от едноименния португалски град Брага спечелиха реванша срещу своите сънародници от Бенфика с 1:0 и заради правилото на повече вкарани голове на чужд терен, продължават напред битката. В първата среща в лисабон орлите спечелиха с 2:1.

 

Така, на 18 май в Дъблин Брага ще се изправи срещу друг португалски клуб - шампионът Порто, който изхвърли на полуфиналите Виляреал.

 

Безредици пък избухнаха на играния снощи полуфинален мач-реванш от турнира Лига Европа между Спортинг Брага и Бенфика.

 

Недоволни от играта на своите и получения гол в 19-та минута на мача, привържениците на Бенфика се сбиха с полицията на трибуните на стадион "АХА".

 

Веднага след последния съдийски сигнал привържениците на Брага заляха централните улици на 170-хилядния град и пяха, пиха и се веселиха цяла нощ. Кметът на града също взе участие в празненаствата и превитства всички фенове с големия успех.

 

Търговците в града регистрираха доста голям оборот, след като бирата се лееше на всеки ъгъл, а месните деликатеси постоянно се поръчваха за мезе.

 

Авторът на единственото попадение Кущодио Кастро пък се радваше като малко дете след победата. "Ние сме герои! Феновете ни също са герои, след като ни подкрепяха през цялото време. Целият отбор им е благодарен!", каза защитникът. - "Това е изживяване, което не може да се опише само с думи!", продължи радостният Кущодио.

 

Привържениците на Брага сега се стягат за дълъг път до Дъблин. Любопитното е, че едва 53 километра делят градовете Брага и Порто, чиито едноименни отбори ще играят на финала в турнира Лига Европа. Порто е вторият по големина град в Португалия, като агломерацията наброява 1 115 000 жители. Същевременно Брага е седмият по големина град в страната със своите 177 000 жители.

 

И двата града се намират в Северната част на Португалия, като най-вероятно всички фенове, които ще пътуват по въздуха до Дъблин за финала, ще използват международното летище на Порто. Дистанцията по въздуха до столицата на Ирландия е 1363 километра, а ако някои изберат автобусния транспорт дотам, ще трябва да пропътуват цели 2604 километра, включително и с фериботи.

Нова вълна на насилие и стълкновения между привърженици и полиция имаше в Европа.

FanFace.bg продължава с поредицата на в. "Новинар" с историческите статии затова как футболът и политиката са били като скачени съдове. Днешната тема е как големи футболисти от държави в бившия Източен блок са пробивали Желязната завеса.

Един от първите футболисти след Втората световна война, избягали от Източна Европа на Запад - Ласло (Ладислав) Кубала, преодолява Желязната завеса с риск за живота. Когато през 1949 г. Унгария става комунистическа държава, той бяга в Австрия във военен камион, който по случайност не е претърсен, и това го спасява от сигурна смърт.

Унгарската федерация го обвинява за неизпълнен договор, но ФИФА го защитава и се разминава с едногодишна дисквалификация. През 1950 г. е забелязан и от "Реал", и от "Барселона", но каталунците изпреварват мадридчани. С него и с унгарците Золтан Цибор и Шандор Кочиш в края на 50-те "Барса" печели 2 титли и Купата на панаирните градове. Източна Европа показва, че все още ражда силни играчи, както е било и преди войната.

Друг унгарец, разкрил потенциала си на Запад, е Ференц Пушкаш. Виден представител на магическия отбор от 50-те години, той е един от няколкото играчи, напуснали Унгария след съветската окупация през 1956-а. Пушкаш е прибран от "Реал", с който 3 пъти вдига Купата на европейските шампиони.

През 1972 г. като треньор на "Панатинайкос" участва в още един финал за КЕШ, но губи от "Аякс" (0:2). Неговите сънародници Цибор и Кочиш са приютени от свободолюбивата "Барса". Вторият впоследствие остава в града и открива ресторант, наречен на футболния му прякор - "Златната глава".

Другите играчи – световни вицешампиони от 1954 г., си остават в Унгария, включително звездата Нандор Хидегкути, който обаче през 1961 г., вече като треньор, извежда "Фиорентина" до трофей в първото издание на КНК. Гюла Лорант и Йожеф Закариаш също се пробват като треньори на Запад. За съжаление никога не заиграват отвъд Желязната завеса и други именити унгарци от следващи периоди – Флориан Алберт, Янош Фаркаш (работи като готвач и умира млад), Лайош Тихи, Ференц Бене...

Съдбата на унгарския отбор от 50-те е най-тъжната футболна приказка по време на Студената война. По-различно е положението на чехословашките национали, които през 1962 г. повтарят вицешампионския подвиг на Унгария. На някои от тях им се разрешава да поиграят на Запад, но след като са минали зенита си и без да могат повече да печелят трофеи. За това говорят и клубовете, които ги вземат: майор Йозеф Масопуст и Ян Поплухар отиват в белгийския "Моленбек", Томаш Поспихал в "Руан", Адолф Шерер в "Ним", Анджей Квашнак в "Мехелен" и т.н.

Идеята, заимствана по-късно в Полша, СССР и България, е, докато са в разцвета на силите си, футболистите да се отдадат за родината, за да не "намазва" Западът, а трансферите да са награда за добре свършена работа. Навършването на 30 години е граница, която, вече премината, дава право на играча да претендира да го пуснат "навън". По тази логика се действа и спрямо поляците, които през 1974 г. стават трети в света.

Едва 4 години по-късно вратарят Ян Томашевски отива в "Беершот", Ладислав Жмуда във "Верона" (чак през 1982 г.), Казимеж Дейна е пуснат в "Манчестър Сити" по-рано – през 1978 г., но и той вече е минал 30-те. Той става част от първата голяма вълна чужденци в Англия. Гжегож Лато, вкарал гола на бразилците в малкия финал, е на 30, когато през 1980 г. отива в "Локерен", отказвайки персонална покана на Пеле за американския "Космос".

 

Когато през 1982 г. Полша отново е трета в света, част от звездите са наградени с трансфери, някои – веднага. Като Збигнев Бонек, спечелил КНК и КЕШ с "Ювентус" и изработил "онази" дузпа, с която "Ливърпул" бе бит с 1:0 в кървавия мач на "Хейзел".

В СССР първият официален трансфер на футболист на Запад е на никому неизвестния днес Анатолий Зинченко - от "Зенит" в "Рапид" (Виена) през 1980 г. Осемкратният шампион на СССР и носител на 3 евротрофея Олег Блохин обаче едва 35-годишен получава такъв шанс, и то, къде мислите? В австрийския "Форвертс"! Подобна е съдбата и на Игор Беланов – носител на Златната топка през 1986 г.

Най-тежко е положението в Източна Германия. Абсолютно всички национали на ГДР, участвали в Мондиал '74 и победили бъдещия шампион ФРГ с 1:0, започват и завършват кариерите си в скъпата родина. Има и едно печално изключение. През март 1979 г. източногерманецът Луц Айгендорф емигрира в Западна Германия. Той обаче нанася голяма обида на бившия си клуб "Динамо" (Берлин), покровителстван от секретната полиция ЩАЗИ. Айгендорф дори си позволява да обяснява в медиите за уговорени мачове в полза на "Динамо" и да критикува социалистическата система.

В резултат съпругата и дъщеря му, които остават в източната част, са поставени под полицейски надзор, а през март 1983 г. самият играч мистериозно намира смъртта си в катастрофа. Когато след политическите промени намират досието му в архива на ЩАЗИ, става ясно, че автопроизшествието е планирано с цел да бъде убит.

Най-щастливите източногермански футболисти пък са онези осем, които след обединението на Германия и в разцвета на силите си достигат и до Бундестима - Улф Кирстен, Матиас Замер, Андреас Том, Томас Дол, Дариуш Вош (роден в Полша), Олаф Маршал, Хайко Шолц и Дирк Шустер.

Източна Европа дава на световния футбол и няколко велики треньори. Роденият в Тимишоара Щефан Ковач развива тоталния футбол на Ринус Михелс и печели два КЕШ-а, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа с "Аякс". Милян Милянич, който 2 пъти води бивша Югославия на световни първенства, 3 години ръководи "Реал". Велибор Милутинович участва на 5 мондиала с различни отбори, като прави пробиви с Мексико, Коста Рика и САЩ.

 

Пробивите на българските футболисти на Запад - от Гробаря до Любо Пенев

Първият български футболист, емигрирал след 09.09.1944 г., е Димитър Антонов-Гробаря. В края на 1946 г. с писмена препоръка на някогашния си треньор в "Славия" Франц Кьолер заминава за Франция. Година по-късно става шампион на Франция с новооснования "Рубе" и никога повече не се връща в България. По-късно легендата на ЦСКА Стефан Божков ще признае, че Гробаря му урежда документите да отиде да учи в Лион, но затваряне на границата му попречва да напусне Чехословакия, където е бил в този момент.

Владимир Танчев пък, играч на някогашния "Бенковски" (Сф), емигрира в Австралия и дори записва един мач в тамошния национален отбор. В първите години след войната нашите легионери са предимно студенти, играещи, докато следват. До 80-те големите ни звезди ще останат завинаги закотвени тук, въпреки че към някои от тях е проявен интерес – Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев... Начко Михайлов, който също е можел да замине на Запад, е пуснат в кипърския "Неа Саламина" в последната година от кариерата си.

България също спазва правилото играчите да отдадат златните си години на родината. След 1980-а обаче, когато Христо Бонев повлича крак в АЕК, множество играчи поне получават право да се "пенсионират" в чужбина. Най-успешен е Андрей Желязков, спечелил титлата на Холандия с "Фейенорд" рамо до рамо с Йохан Кройф.

Джеки Димитров не успява да го дублира, защото след отличен първи сезон в "Сент Етиен" го удря на нощен живот и се проваля. След Кипър и Португалия става любима дестинация – там отиват Джони Велинов, Ради Здравков, Георги Славков, Стойчо Младенов, Боби Михайлов, Пламен Гетов... Те обаче не забогатяват особено, защото част от парите, платени за тях, ги прибира държавната фирма "Спорткомерс".

Малко преди промените през 1989 г. България прави и първия си голям удар на трансферния пазар. Любослав Пенев получава право да премине от ЦСКА във "Валенсия". Той повлича крак за всички онези звезди, които през 1994 г. извоюваха бронзови медали именно благодарение на опита, натрупан на Запад.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

Тази вечер от 22:15 ч. е 244-ото "O Clássico" - дербито на Португалия, противопоставящо двата най-успешни местни клуба - Порто и Бенфика.

Освен чисто спортното съперничество между двата гранда в историята на дербито е вплетена вражда на историческа и политическа основа между градовете, откъдето са отборите.

Северното пристанище Порто е индустриален център, чието население в по-голямата си част принадлежи към работническата класа, а Лисабон е бляскавата и богата столица на страната. "Лисабон се хвали, а Порто работи" е популярен израз в Португалия, показващ разделението на Севера и Юга.

В исторически план Бенфика е по-успешният клуб, който е рекордьор с 32 титли, а Порто е доста зад тях на второто място с 25 отличия. През последните 25 години обаче "драконите", както е известен отборът от Севера, наложиха категорична хегемония, което добавя още пикантност в дербито.

Първият мач между Порто и лисабонските "орли" е приятелска среща, играна в далечната 1912 г., спечелена от Бенфика като гост с 8:2. Цели осем години минават, докато "драконите" най-сетне побеждават в дербито, и още девет след това, за да повторят успеха си.

Въпреки това Порто е първият шампион в новосъздадената Първа лига през 1935 г. Бенфика обаче компенсира това с по три титли през 30-те и 40-те години, като заедно с другия столичен клуб Спортинг осъществяват доминация в годините около Втората световна война. Всъщност в цялата история на португалския футбол само пет отбора са ставали шампиони! "Лъвовете" от Спортинг са на трето място с 18 титли, а освен тях единствени Беленензеш (1946) и Боависта (2001) имат по едно първо място!

50-те години принадлежат предимно на Спортинг, но през 60-те, водена от великия Еузебио, Бенфика осъществява смазваща хегемония, която се пренася и по европейските терени - две поредни купи на европейските шампиони през 1961 и 1962 г.

70-те също са време на превъзходство за "орлите", като интригата е изцяло с градския съперник и когато през 1978 и 1979 г. Порто печели две поредни титли, те са една шеста и седма в историята на клуба, докато "орлите" има 23 до момента срещу 14 за Спортинг.

През 80-те обаче Порто започва да надига глава и да се проявява като все по-сериозен фактор в португалския футбол. Въпреки че и през това десетилетие Бенфика има най-много златни медали - 5, срещу 3 на Порто и 2 на Спортинг, "драконите" се възползват по най-добрия начин от титлата си през 1986 и на следващата година, макар че завършват на второ място в Португалия, осъществяват международен требъл от КЕШ, Суперкупа на Европа и Междуконтинентална купа.

От този момент нататък нещата се обръщат и през 90-те години Порто става шампион осем (!) пъти, оставяйки само две титли за Бенфика.

Новият век започва с лека криза за "драконите", като Спортинг става шампион през 2000 и 2002 г., а между двете титли на "лъвовете" сензационно се намества и Боависта през 2001 г.

Нещата обаче си идват на мястото от гледна точка на Порто през 2002 г. с назначаването на един млад треньор, постигнал най-високото класиране в историята на скромния Униао (Лейрия) - пето място. Името на този 39-годишен специалист е Жозе Моуриньо и знаете историята - Купа на УЕФА и шампиони на Португалия през 2003, нова титла и победители в Шампионската лига през 2004 г.

След напускането на Специалния, който премина в Челси, Бенфика успя да се докопа до първото място през 2005 г., но след това Порто спечели нови четири титли!

През сезон 2009-2010 Бенфика стана категоричен шампион с 18 точки аванс пред останалите на трето място "дракони" (на втора позиция се намърда изненадата Спортинг Брага), което не им попречи на последното дерби за първенство през май месец да вземат убедителна победа над "орлите" с 3:1.

През изминалия обаче ролите тотално бяха разменени, като Порто завърши като безапелационен първенец с 84 точки, като в 30-те кръга допусна само три равенства и нито една загуба. "Орлите" останаха на 21 точки далеч зад големия съперник, който на всичкото отгоре направи "требъл", спечелвайки още Купата на Португалия и Лига Европа.

Ивайло Стоименов, sport.webcafe.bg

- Представи се първо.

- Аз съм от Гимараеш, Португалия, като моят клуб е Витория. От края на 90-те години на миналия век се считам за ултрас. Иначе съм фен на отбора още от детството си, т.е. от 80-те.

- Би ли ни разказал нещо за твоята ултрас група и затова какви промени е претърпявала през изминалите години?

- Първите фен-групировки на моя клуб бяха създадени през 80-те години. Това бяха "JUVI", "Fundadores", "Conquistadores", "Legião Vitoriana". Нито една от тях обаче не успя да просъществува дълго. Основното за моя клуб е било той да бъде винаги подкрепян от абсолютно всички фенове. През 1994 г. се появи "Insane Guys" - група, която съществува и до ден-днешен. През 1999 г. бе създадена още една - "White Angels". Това са двете основни групировки на Витория, но освен тях има и няколко по-малки като "Tifosi", "Gruppo 1922", "Vimaranes 1128" и други.

- Каква бройка фенове се събирате на домакинските срещи?

- В нашия дом се събираме около 20 000 души публика, като в някои от мачовете числото е още по-голямо. Напоследък обаче бройката пада, както впрочем е и по другите стадиони в Португалия. През този сезон бяхме средно около 14 000. Въпреки че се класирахме на финал за Купата (загубен от Порто с 2:6 - бел. ред.), отборът се представяше зле, което бе причина някои по-слабохарактерни привърженици да го изоставят. Като прибавим към това и икономическата криза, положението в Португалия става наистина лошо...

- Колко души пътувате с отбора при гостуванията?

- При мачовете навън ситуацията е същата, но въпреки това правим големи инвазии, като на няколко пъти се събирахме по 5000-6000-7000 души. Най-сериозното ни посещение бе при гостуването в Севиля за мача от Лига Европа, когато бяхме 6000. Бройката наши фенове варира в зависимост от мачовете и времето, в което се провеждат (често пъти играем в петък или понеделник). Освен това не бива да се забравя, че Гимараеш е малък град с около 150 000 души население. Обикновено за гостуванията се придвижваме с автобуси, но някои пътуват и с коли.

- Имате ли приятели от някоя групировка в Португалия или чужбина?

- Има само една, с която сме в приятелски взаимоотношения от 2000 г. - "Fúria Azul" на Беленензеш. Всички наши фракции са приятели с нея.

- Има ли отбори, които традиционно да мразите?

- Имаме много врагове. Най-големият е групировката от Брага. Съперничеството ни с нея започва още преди двата клуба да бъдат основани. Винаги е имало съперничество между двата града, което впоследствие се е пренесло и във футбола. Друг наш голям противник от много години насам е "Panteras Negras" от Боавища. Мачовете между Витория и Боавища е една от класиката на португалския футбол, но за съжаление техният отбор в момента е по долните дивизии. Още един наш съперник е групировката "Mancha Negra" от Академика, но тук противопоставянето е далеч по-слабо в сравнение с горните две групи. Разбира се, Бенфика, Порто и Спортинг също влизат тук, както и "Mafia Vermelha" от Лейшоеш, ако трябва да нарека това между нас и тях съперничество...

- Какви са взаимоотношенията ви с полицията? Строга ли е тя в Португалия? Какви закони има срещу ултрасите във вашата държава?

- Взаимоотношенията между всички групи и полицията не са добри. Да, доста са строги, дори смятам, че португалската полиция е сред най-строгите в цяла Европа. Има и закони, които са буквално болезнени за ултрасите. Забранено е използването на пиротехника. Законът е направен, така че групировките да се легализират, тъй като единствено те могат да внясат каквито и да било материали на стадионите. Всички останали имат ограничения с влизането, а някои дори не са допускани. Всички наши ултрас групи са нелегални. Ние смятаме, че легализирането на групировите е крачка към присъединяването към модерния футбол. Горди сме, че сме нелегални!

- Случва ли се често вашата групировка да влиза в боеве? Ако да, с кого?

- Подобни сблъсъци в Португалия са редки. Полицейското присъствие е сериозно, а при придвижванията ни с авбтобуси винаги има ескорт, който да предотвратява евентуални ексцесии. Това важи за всички фен-групировки в страната. В последно време единствените сбивания, които сме имали, са били с феновете на Бенфика. Такива малки изключения има и по други места в Португалия.

- Какви са политическите възгледи на вашата група?

- Ние не смесваме политиката и футбола.

- Какъв тип хореография обикновено правите? Покажи ни някакви снимки и обясни.

- Никоя от нашите фракции не се хвали с това, че е направила някоя фантастична хореография. Ние сме силни в това да подкрепяме и следваме отбора навсякъде в добри и лоши моменти. Ето някои снимки.

 

Тази е от мача Витория - Брага, когато хореографията бе направена от "White Angels", "Tifosi", "Gruppo 1922" и "Wimaranes1128". Лайтмотивът тук е  "Гимараеш - вечната столица". Това, което виждате, е замъкът на Гимараеш, над който стои надписът: "Португалия бе създадена тук".

 

Следващата снимка е от двубоя Витория - Бенфика, като хореографията е създадена от същите ултрас групи. Отгоре пише: "Съживете белия ад".

 

Това е от мача Витория - Академика. Хореографията е дело на "Tifosi", "Gruppo 1922" и "Vimaranes1128". Много е добра, макар че от превода се губи смисъла. Лицето е на първия крал на Португалия, който е бил роден в Гимараеш. Неговият образ е символ на нашия клуб.

 

Поредната снимка е от Витория - Порто. Хореографията е дело на "White Angels". Надписът гласи: "Напред, момчета, имаме нужда от нещо съвсем малко като това...". За португалците може да няма голям смисъл това изречение, но е добро на фона на дизайна.

 

Последната снимка е от Витория - Олянензе, като хореото е отново на "White Angels". На не го е изобразен краля, за който споменах по-горе.

- Градът на даден отбор може да бъде нещо много специално за един фен. Какво мислиш за твоя?

- Много съм горд от моя град. Това е мястото, където се е появила Португалия, това е първата столица. В Гимараеш има и привърженици на други отбори, но всички те знаят, че това е градът, където най-многобройните фенове са тези на Витория. В известен смисъл Гимараеш е едно изключение в Португалия. Във всички останали градове има привърженици на трите най-големи клуба (Бенфика, Порто и Спортинг). Ние сме най-верните и страстрни фенове в страната. Витория, Гимараеш и Португалия са моята гордост!

Източник: HoolsWorld.net

Превод и редакция: FanFace.bg

Феновете на Спортинг (Лисабон) отправиха искрените си пожелания към младоженците Валери Божинов и Николета Лозанова, които вдигнаха сватба в неделя в Правец.

 

Запалянковците на португалския гранд обаче коментират пред "А Бола", че заради плеймейтката нападателят е в слаба форма.

 

"С такава жена е обяснимо, защо Валери е в слаба форма. А и често има физически проблеми. Явно трябва да върши доста работа и вечер, когато си е у дома", коментират португалските привърженици.

 

"А Бола" също така публикува и снимки от сватбеното тържество.

 

25-годишният Божинов е участвал в едва 3 мача на Спортинг от началото на сезона в португалския шампионат, като все още няма отбелязан гол.