Руският гранд ЦСКА (Москва) приключи с победа участието си в тазгодишното издание на Евролигата, след като се наложи при домакинството си на Ефес Пилзен със 78:69 в мач от група "D".

Привържениците на гръцкия баскетболен гранд Панатинайкос отново демонстрираха богатия си арсенал от песни и начини да подкрепят своите любимци, след като тази вечер помогнаха на зелените да се класират на финала на баскетболната Евролига.

 

ПАО спечели полуфинала срещу италианския монтепаски Сиена и се класира за последния мач от Файнъл Фор, който ще определи и носителя на трофея тази година.

 

В зала "Палау Сант Жорди" гърците бяха по-многобройната публика и с много песни и хореография подкрепиха своите. Детелините взеха мача със 77:69 и очакват своя съперник, който ще бъде излъчен от двойката Макаби Тел Авив - Реал Мадрид.

 

Стотици знамена и големи транспаранти бяха част от зеления гръцки колорит, а наред с тях, привържениците на Панатинайкос запалиха и няколко факли.

Двата най-големи клуба в Гърция - Панатинайкос и Олимпиакос, очаквано спретнаха зрелищни баскетболни дербита, преминали в традиционната за тях военна обстановка.

"Детелините" спечелиха поредната си титла, налагайки се във финалния плейоф с 3:1 победи, въпреки че по време на редовния сезон "червените" успяха да вземат две победи от два мача.

Всички срещи, както е наложено със закон преди години, се играха без гостуваща публика. Така Олимпиакос, който имаше предвимство в домакинствата, направи фалстарт още в първия мач и загуби със 70:75.

Последва втора победа за ПАО, този път пред своите фенове със 78:66, което означаваше, че на тима бе нужен само още един успех, за да триумфира.

В третия мач, когато отново домакин бе Олимпиакос, резултатът в серията бе намален след 76:68 в полза на "червените".

Нищо обаче не можеше да спре Панатинайкос в четвъртия сблъсък, макар и успехът да дойде след продължения - 101:94, девета поредна титла и общо 13-а за последните 14 сезона!

Посещаемостта на четирите сблъсъка бе впечатляваща. Залата на Олимпиакос - "СЕФ Арена", се изпълваше до краен предел с 15 000 фенове на "червените", а Олимпийската зала, където домакинства Панатинайкос - с цели 19 000 "зелени".

По време на двубоите бяха запалени стотици факли, както и възпламенени множество бомбички. След края на четвъртия мач дори се стигна до леки сблъсъци между баскетболисти на Олимпиакос и фенове на Панатинайкос, нахлули на площадката, но всичко бе бързо потушено.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нищо ново под слънцето, огравящо съседна Гърция. И тази година феновете ще трябва да се примирят с нещо стандартно, с нещо тривиално - Олимпиакос и Панатинайкос отново ще се борят за титлата.

FanFace.bg продължава с поредицата на в. "Новинар" с историческите статии затова как футболът и политиката са били като скачени съдове. Днешната тема е как големи футболисти от държави в бившия Източен блок са пробивали Желязната завеса.

Един от първите футболисти след Втората световна война, избягали от Източна Европа на Запад - Ласло (Ладислав) Кубала, преодолява Желязната завеса с риск за живота. Когато през 1949 г. Унгария става комунистическа държава, той бяга в Австрия във военен камион, който по случайност не е претърсен, и това го спасява от сигурна смърт.

Унгарската федерация го обвинява за неизпълнен договор, но ФИФА го защитава и се разминава с едногодишна дисквалификация. През 1950 г. е забелязан и от "Реал", и от "Барселона", но каталунците изпреварват мадридчани. С него и с унгарците Золтан Цибор и Шандор Кочиш в края на 50-те "Барса" печели 2 титли и Купата на панаирните градове. Източна Европа показва, че все още ражда силни играчи, както е било и преди войната.

Друг унгарец, разкрил потенциала си на Запад, е Ференц Пушкаш. Виден представител на магическия отбор от 50-те години, той е един от няколкото играчи, напуснали Унгария след съветската окупация през 1956-а. Пушкаш е прибран от "Реал", с който 3 пъти вдига Купата на европейските шампиони.

През 1972 г. като треньор на "Панатинайкос" участва в още един финал за КЕШ, но губи от "Аякс" (0:2). Неговите сънародници Цибор и Кочиш са приютени от свободолюбивата "Барса". Вторият впоследствие остава в града и открива ресторант, наречен на футболния му прякор - "Златната глава".

Другите играчи – световни вицешампиони от 1954 г., си остават в Унгария, включително звездата Нандор Хидегкути, който обаче през 1961 г., вече като треньор, извежда "Фиорентина" до трофей в първото издание на КНК. Гюла Лорант и Йожеф Закариаш също се пробват като треньори на Запад. За съжаление никога не заиграват отвъд Желязната завеса и други именити унгарци от следващи периоди – Флориан Алберт, Янош Фаркаш (работи като готвач и умира млад), Лайош Тихи, Ференц Бене...

Съдбата на унгарския отбор от 50-те е най-тъжната футболна приказка по време на Студената война. По-различно е положението на чехословашките национали, които през 1962 г. повтарят вицешампионския подвиг на Унгария. На някои от тях им се разрешава да поиграят на Запад, но след като са минали зенита си и без да могат повече да печелят трофеи. За това говорят и клубовете, които ги вземат: майор Йозеф Масопуст и Ян Поплухар отиват в белгийския "Моленбек", Томаш Поспихал в "Руан", Адолф Шерер в "Ним", Анджей Квашнак в "Мехелен" и т.н.

Идеята, заимствана по-късно в Полша, СССР и България, е, докато са в разцвета на силите си, футболистите да се отдадат за родината, за да не "намазва" Западът, а трансферите да са награда за добре свършена работа. Навършването на 30 години е граница, която, вече премината, дава право на играча да претендира да го пуснат "навън". По тази логика се действа и спрямо поляците, които през 1974 г. стават трети в света.

Едва 4 години по-късно вратарят Ян Томашевски отива в "Беершот", Ладислав Жмуда във "Верона" (чак през 1982 г.), Казимеж Дейна е пуснат в "Манчестър Сити" по-рано – през 1978 г., но и той вече е минал 30-те. Той става част от първата голяма вълна чужденци в Англия. Гжегож Лато, вкарал гола на бразилците в малкия финал, е на 30, когато през 1980 г. отива в "Локерен", отказвайки персонална покана на Пеле за американския "Космос".

 

Когато през 1982 г. Полша отново е трета в света, част от звездите са наградени с трансфери, някои – веднага. Като Збигнев Бонек, спечелил КНК и КЕШ с "Ювентус" и изработил "онази" дузпа, с която "Ливърпул" бе бит с 1:0 в кървавия мач на "Хейзел".

В СССР първият официален трансфер на футболист на Запад е на никому неизвестния днес Анатолий Зинченко - от "Зенит" в "Рапид" (Виена) през 1980 г. Осемкратният шампион на СССР и носител на 3 евротрофея Олег Блохин обаче едва 35-годишен получава такъв шанс, и то, къде мислите? В австрийския "Форвертс"! Подобна е съдбата и на Игор Беланов – носител на Златната топка през 1986 г.

Най-тежко е положението в Източна Германия. Абсолютно всички национали на ГДР, участвали в Мондиал '74 и победили бъдещия шампион ФРГ с 1:0, започват и завършват кариерите си в скъпата родина. Има и едно печално изключение. През март 1979 г. източногерманецът Луц Айгендорф емигрира в Западна Германия. Той обаче нанася голяма обида на бившия си клуб "Динамо" (Берлин), покровителстван от секретната полиция ЩАЗИ. Айгендорф дори си позволява да обяснява в медиите за уговорени мачове в полза на "Динамо" и да критикува социалистическата система.

В резултат съпругата и дъщеря му, които остават в източната част, са поставени под полицейски надзор, а през март 1983 г. самият играч мистериозно намира смъртта си в катастрофа. Когато след политическите промени намират досието му в архива на ЩАЗИ, става ясно, че автопроизшествието е планирано с цел да бъде убит.

Най-щастливите източногермански футболисти пък са онези осем, които след обединението на Германия и в разцвета на силите си достигат и до Бундестима - Улф Кирстен, Матиас Замер, Андреас Том, Томас Дол, Дариуш Вош (роден в Полша), Олаф Маршал, Хайко Шолц и Дирк Шустер.

Източна Европа дава на световния футбол и няколко велики треньори. Роденият в Тимишоара Щефан Ковач развива тоталния футбол на Ринус Михелс и печели два КЕШ-а, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа с "Аякс". Милян Милянич, който 2 пъти води бивша Югославия на световни първенства, 3 години ръководи "Реал". Велибор Милутинович участва на 5 мондиала с различни отбори, като прави пробиви с Мексико, Коста Рика и САЩ.

 

Пробивите на българските футболисти на Запад - от Гробаря до Любо Пенев

Първият български футболист, емигрирал след 09.09.1944 г., е Димитър Антонов-Гробаря. В края на 1946 г. с писмена препоръка на някогашния си треньор в "Славия" Франц Кьолер заминава за Франция. Година по-късно става шампион на Франция с новооснования "Рубе" и никога повече не се връща в България. По-късно легендата на ЦСКА Стефан Божков ще признае, че Гробаря му урежда документите да отиде да учи в Лион, но затваряне на границата му попречва да напусне Чехословакия, където е бил в този момент.

Владимир Танчев пък, играч на някогашния "Бенковски" (Сф), емигрира в Австралия и дори записва един мач в тамошния национален отбор. В първите години след войната нашите легионери са предимно студенти, играещи, докато следват. До 80-те големите ни звезди ще останат завинаги закотвени тук, въпреки че към някои от тях е проявен интерес – Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев... Начко Михайлов, който също е можел да замине на Запад, е пуснат в кипърския "Неа Саламина" в последната година от кариерата си.

България също спазва правилото играчите да отдадат златните си години на родината. След 1980-а обаче, когато Христо Бонев повлича крак в АЕК, множество играчи поне получават право да се "пенсионират" в чужбина. Най-успешен е Андрей Желязков, спечелил титлата на Холандия с "Фейенорд" рамо до рамо с Йохан Кройф.

Джеки Димитров не успява да го дублира, защото след отличен първи сезон в "Сент Етиен" го удря на нощен живот и се проваля. След Кипър и Португалия става любима дестинация – там отиват Джони Велинов, Ради Здравков, Георги Славков, Стойчо Младенов, Боби Михайлов, Пламен Гетов... Те обаче не забогатяват особено, защото част от парите, платени за тях, ги прибира държавната фирма "Спорткомерс".

Малко преди промените през 1989 г. България прави и първия си голям удар на трансферния пазар. Любослав Пенев получава право да премине от ЦСКА във "Валенсия". Той повлича крак за всички онези звезди, които през 1994 г. извоюваха бронзови медали именно благодарение на опита, натрупан на Запад.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

Фенове на водача в Гърция Олимпиакос нападнаха футболистите на втория в класирането Панайтинакос след края на дербито в Гърция.

Феновете на Панатинайкос продължиха протестите си срещу ръководството на местната футболна федерация и по време на домакинския мач с Атромитос, завършил наравно 1:1.

 

Припомняме, че в предишния кръг ПАО записа скандално поражение с 1:2 при гостуването си на вечния враг Олимпиакос. Дербито бе белязано от насилие по улиците на Атина, а в ранните часове на следващия ден избухна бомба в сградата на футболния съюз на южната ни съседка.

Преди мача с Атромитос десетина от лидерите на "зелената" агитка нахлуха на терена и "наказаха" знаме с емблемата на гръцката футболна федерация.

 

След това пък футболистите отидоха да поздравят запалянковците, които издигнаха транспарант: "Ние спечелихме дербито".

Двама привърженици на Панатинайкос са били простреляни с автомат "Калашников" в петък вечерта миналата седмица след полуфинала за баскетболната Евролига срещу Монтепаски (Сиена). Това се случило по време на бой между ултраси на "детелените" и такива на големия съперник Олимпиакос в Коринт.

Според информациите от южната ни съседка двете страни си устроили бой по телефона. След като се срещнали на уговореното място и уговорения час, се оказало, че хулиганите на ПАО превъзхождали по численост тези на "червените". Тогава 22-годишен фен на Олимпиакос извадил автомата и с езин изстрел прострелял двама противници.

Впоследствие се оказало, че въпросният запалянко е син на полицай. Той е обвинен в опит за убийство и притежаване на огнестрелно оръжие, и нищо чудно да прекара немалка част от своя живот зад решетките.

Пострадалите ултраси на Панатинайкос са настанени в болница с огнестрелни рани по краката, но без опасност за живота. Полицията е намери гилзи от 12 изстреляни патрона и според говорителя й, истинско щастие е, че инцидентът е завършил без смъртен случай.

- Първо се представи.

- Аз съм 1914, фен на Арис и съм на 19 години.

- Как е името на фракцията, в която членуваш?

- Сега съм в "Super 3", но преди бях в "Ierolohites".

- Колко членуват в нея и имате ли нови попълнения?

- Не е лесно да се пресметне колко точно членуват, тъй като има голямо число подгрупи (54). Имаме членове в много градове на Гърция, но най-големият клуб се намира до нашия стадион и има 8000 членове.

- Разкажи ни малко за историята на твоята ултрас група. Как бе създадена?

- "Super 3" бе създадена през 1988 г. от една приятелска компания, която обича Арис и има много мечти, свързани с отбора. Тази група бе основана с цел да се създаде нова ера за нашите фенове, тъй като по онова време те бяха започнали да не се вълнуват много за тима.

- Какви са политическите пристрастия на фракцията?

- Основната й идея е да бъде аполитична.

- Кои са вашите приятели и врагове?

- Нямаме приятели. Уважаваме определени ултраси, както и някои уважават нас. Най-големите ни врагове са ПАОК, Панатинайкос, Олимпиакос и АЕК.

- Какви са взаимоотношенията ви с полицията? Строга ли е в Гърция?

- Не харесваме полицията, както и тя не ни харесва. Това важи за всички ултраси в страната. Гръцката полиция има навика да внедрява агенти под прикритие в агитките. Така преди 6 години при едно сбиване с фенове на ПАОК преди баскетболен мач имаше доста арести.

- Какъв тип хореография обикновено правите?

- По принцип рядко правим такива. Нашата хореография по принцип се изразява в пиротехника, димки, бомбички, знамена, транспаранти и конфети.

- Как протича организацията при вас? Имам предвид песните, гостуванията, хореографиите...

- Всяка година членовете на "Super 3" от всички градове на Гърция се събираме и обсъждаме. По време на мачовете си имаме тартор, който ни организира.

- Често ли влизате в боеве, и ако да, с кого?

- Заради полицията и президентите на клубове рядко се случва вече да позволят гостуващите отбори да имат фенове по време на големите дербита, като на Арис - ПАОК например. Единственият ни шанс за бой е, когато се уговорим с друга фракция, или когато засечем противникови фенове по улицата. Бием се с всеки, който ни провокира.

- Градът на даден отбор може да заема специално място в сърцето на един фен. Какво мислиш за твоя?

- Солун е може би най-футболният град в Гърция. Почти всички фенове на Арис подкрепят отбора по време на дербитата с ПАОК и Ираклис. Тогава Солун изглежда празен, защото всички гледаме мача.

- За финал какво би казал на ултрасите по света?

- Една латинска фраза, която е мото на "Super 3" - Semper fidelis (Винаги верни - бел. ред.)!

Източник: HoolsWorld.tk

Превод и редакция: FanFace.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- Първо се представи.

- Аз съм lionswrath7, фен на Олимпиакос и съм на 28 години.

- В коя ултрас група членуваш и как попадна в нея?

- Бях член на "Gate 7", но вече не съм. В момента ходя на мачове със своите приятели, но винаги ще пазя близо до сърцето си трибуната с "Gate 7". Присъединих се към нея, когато бях на 16 и останах там до 25 години. Но и сега продължавам да имам приятели в групировката.

- Колко членове наброява групата и набира ли нови попълнения?

- "Gate 7" е голяма организация, която бединява над 150 клуба не само в Гърция, но и по целия свят. Където има гърци, там има и фенклуб - в Германия, Щатите, Австралия и т.н. Разбира се, мнозинството е в нашата страна, като числеността на фракциите е най-многобройна в сравнение с другите гръцки отори. Всяка година много нови фенове се присъединяват към "Gate 7".

- Разкажи ни малко за групировката и как бе създадена тя.

- "Gate 7" се появи в ранните години на 70-те, в момент когато феновете на Олимпиакос не бяха така организирани по време на мачовете. С времето обаче те станаха по-организирани и със свои приятели от цяла Атина основаха групата.

- Какви са вашите политически възгледи?

- В "Gate 7" няма такива. Имаме фенове с всякакви политически пристрастия - микс от анархисти, аполитични и крайно-десни ултраси.

- Кои са вашите приятели и кои - врагове?

- Феновете на Цървена звезда и Спартак (Москва) са наши братя. Врагове са ни всички останали ултрас групи, като най-мразената от нас е "Gate 13" (на вечния съперник Панатинайкос - бел. ред.).

- Какви са взаимоотношенията ви с полицията? Строга ли е тя във вашата страна и какви закони има срещу ултрасите там?

- Взаимоотношенията ни с тях не са добри, не са били добри и никога няма да бъдат добри. Полицията в Гърция е корумпирана и през повечето време брутална. От 5 години насам не можем да пътуваме за гостуванията на дербитата. Не ни дават билети, защото има забрана гостуващите агитки да не се допускат (това важи за всички дербита между грандовете от Атина и Солун - Олимпиакос, Панатинайкос, АЕК, ПАОК, Арис и Ираклис - бел. ред.).

- Какъв тип хореография правите обикновено?

- "Gate 7" прави хореографии на всички големи мачове, включително и в Европа. Те включват пирошоу, плакати и знамена в клубните цветове.

- Как организирате всичко? Имам предвид пеенето на песни, гостуванията, хореографиите...

- "Gate 7" има голям набор от песни, като постоянно се измислят нови. Те се пеят от всички. Имаме няколко стандартни, но и много нови. Гостуванията се организират от фенклуба посредством членските такси, които членовете му заплащат. Така се получава добра организация за ултрасите, които искат да пътуват с автобуси, фериботи или самолети където и да било. Хореографиите са изцяло дело на "Gate 7".

- Често ли вашата фракция влиза в боеве? Ако да, с кого?

- Да, често се случва да се сбием в Гърция, при това не само на футболни мачова, още повече че, както казах, не ни допускат при гостуванията на големите дербита. Налице са и други спортни събития, на които нашите врагове ходят и се опитваме да ги срещнем. Такива са например баскетболът, волейболът и водната топка, около които мачове си организираме срещи на точна дата, за да си спретнем хубав бой. В повечето случаи са налице атаки към самите сгради на вражеските фенклубове с цел тяхното потрошаване и сблъсъци с техните ултраси. Това е битка за територия. Най-големите ни врагове са феновете на Панатинайкос и ПАОК.

- Градът, от който е даден отбор, може да бъде много специално място за един фен. Какво мислите за вашия?

- Обичам Атина, обичам Пирея на брега на морето, където е създаден Олимпиакос. Пирея е и ще бъде червен, така че аз съм горд от този факт, въпреки че съм от Атина. Винаги, когато отида в Пирея, се чувствам като у дома си.

- Накрая какво би казал на ултрасите по света?

- Обичайте си отбора и винаги се борете за неговите цветове!

Източник: HoolsWorld.tk

Превод и редакция: FanFace.bg