След дълга и вярна служба в Милан като играч (1997/2001 и 2002/03), технически директор, треньор (2009/10) и скаут (уредил трансферите на Кака и Пато), Леонардо е вече от кръвния враг и градски съперник Интер.

Неделният следобед не бе спокоен за карабинерите в Италия и за полицията в Холандия.

Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

"Имаме много врагове, но гостуванията ни в Неапол са направо ад! Отдавна не смеем да ходим с личните си автомобили, защото ги чупят и палят. На "Сан Паоло" да ни замерят с петарди и факли е привилегия, тъй като обикновено по нас летят пликове с животинска кръв от кланиците...", разказват тифозите на Рома за премеждията си, когато техният отбор се изправя срещу домакините от Наполи.

 

Безспорно е, че неаполитанците са челници в графата "гадни публики". На Апенините такива има много, но повярвайте, че никой не може да се сравнява с тифозите на Наполи по показателя "отвратителна изобретателност". Отдавна любовта към отбора е надхвърлила границите на нормалността. Затова, когато става въпрос за "небесносините" южняци думата "нормалност" звучи неестествено, не на място... Защото Наполи е лудост, футболно бедствие, стихия, унищожителен ураган...

 

Въпреки тежките години, които преживя напоследък, отборът продължава да е четвъртият най-популярен на Ботуша с около 8 % тифози в страната. Подобно на другите италиански грандове популярността на Наполи прехвърля границите на държавата и в целия свят тимът има между 5 и 6 милиона фенове.

 

Както стана въпрос в началото на нашия материал, големият враг на Наполи е столичният Рома, а дербито между двата отбора носи гордото название Дербито на слънцето. Изобщо не си помисляйте, че заради враждата си с "вълците" неаполитанците изпитват някакви симпатии към Лацио. Напротив! "Орлите" също са ненавиждани на "Сан Паоло", а третият най-мразен отбор е този на Верона. На регионален принцип кървавите дербита са със Салернитана и Авелино.

 

От дълги времена обаче в Италия съществува разделение на Север и Юг. Богатите и значително по-образовани северняци от индустриална северна Италия срещу бедняците от Юга. И къде другаде, ако не на футболния терен може да бъде решен спорът между италианските Север и Юг. Затова всеки мач на Наполи с Ювентус, Интер или Милан също крие огромен заряд. Както казваше вестникарят Алесандро преди години: "Северняците са надути копелета, които имат добре платена работа, карат хубави коли и живеят в луксозни домове... Не мога да си кривя душата - дори и жените им са по-хубави. Но ние имаме Марадона и това е достатъчно, за да сме по-щастливи от тях". Добре казано, нали?

 

Ето, че колелото на историята се върти и десетилетия след магията на аржентинския гений Наполи отново е на прага на нещо голямо. В понеделник вечерта южняците гостуват на омразния Милан и при победа ще се изравнят по точки с "росонерите" на върха в класирането. Още в следващия кръг пък миланистите имат тежко гостуване на Ювентус, а Наполи приема опашкаря Бреша и е с реални шансове да оглави Серия "А", ако не загуби на "Сан Сиро".

 

Кой каза, че италианският футбол е мъртъв? Нищо подобно! По-живо доказателсто от отбора на Наполи - здраве му кажи. А представяте ли си какво ще е, ако "сините" отново станат шампиони след две десетилетия "суша"?

 

Наполи - успехи

Италия

Серия А

* Шампион - 2 пъти: 1986/87, 1989/90
* 2-ро място - 4 пъти: 1967/68, 1974/75, 1987/88, 1988/89

Купа на Италия

* Носител - 3 пъти: 1961/62, 1975/76, 1986/87
* финалист - 4 пъти: 1971/72, 1977/78, 1988/89, 1996/97

Суперкупа на Италия

* Носител: 1990/91

Серия Б

* Победител: 1949/50
* 2-ро място - 4 пъти: 1961/62, 1964/65, 1999/00, 2006/07

Серия Ц1

* Победител: 2005/06

Евротурнири

Купа на УЕФА:

* Носител: 1988/89

Купа на носителите на купи

* 1/2-финал: 1976/77
* 1/4-финал: 1962/63

Отборите на Милан и Интер ще се изправят един срещу друг в голямото дерби на Милано тази вечер, от 21:45 часа българско време на стадион "Сан Сиро".

Полицията в Милано задържа един от лидерите на фенска фракция на Милан - Марко Ригето, няколко часа преди дербито с Интер вчера, като по този начин предотврати вероятен трагичен инцидент.

В автомобила на 35-годишния ултрас, паркиран недалеч от "Сан Сиро", органите на реда открили самоделно взривно устройство. Освен това на разположение били още четири ножа, бейзболна бухалка и лютив шпрей.

За щастие сериозни проблеми покрай миланското дерби за карабинерите нямаше. То завърши с класическа победа на "росонерите" с 3:0.

Ръководството на Милан бе наказано заради изложени транспаранти с обидно съдържание към треньора на Интер и бивша легенда на Милан Леонардо.

 

Също така голямата глоба се налага и защото през целия мач беше светено от трибуните с лазерни лъчи в очите на футболистите на "нерадзурите". За това се оплакаха самият треньор, както и футболиста Уесли Снайдер.

 

Агитката на Милан показа отношението си към бразилеца, който до миналия сезон седеше на треньорската им пейка. Цялата хореография на миланския гранд беше насочена към неговото "предателство".

Клубният автобус на Сампдория е бил атакуван от фенове на отбора след загубата с 0:3 срещу Милан в среща от италианското Калчо вчера. Фенове на "моряците" са хвърляли камъни по возилото и са счупили няколко от страничните стъкла. За щастие ранени футболисти няма.

"Нито един резултат в спорта, няма значение дали е негативен, може да оправдае инцидентите, случили се при завръщането на отбора от Милано. Ситуацията е деликатна, но единственият изход от нея е пълното обединение", гласи официалното съобщение на клуба от Генуа.

Сампдория завърши на четвърто място в Серия "А" миналия сезон и отпадна в квалификациите за Шампионската лига. В следствие на това звездите Антонио Касано и Джанпаоло Пацини напуснаха, а сега отборът е на точка над зоната на изпадащите.

По света има градски, регионални, национални, че и други дербита. Има и такива, които не се вписват в категорията "дерби" до деня на самия мач.

През останалите 363 дни на годината "Старата госпожа" Ювентус и "Дяволът" Милан по-скоро имат любовна афера, отколкото ожесточено съперничество. Двата клуба работят заедно по маркетингови проекти, ежегодно си организират приятелски турнири, непрекъснато разменят играчи и са обединени най-вече от общата си омраза към Интер.

Преди да разберете естеството на двубоя Юве - Милан, трябва да си дадете сметка за нея. Въпреки че трите отбора вече цял век си оспорват трофеи в Италия и навън, тази вражда с "нерадзурите", сближила "бианконерите" и "росонерите", се разрази с особена сила в последните години.

Когато Интер записа пето поредно "скудето" през 2010 г., той наруши хегемонията на градския си съперник от Милано - титлите на "черно-сините" станаха 18, колкото имат и "червено-черните". (Ювентус е далеч напред с 27)

Ходът на историята се обърна със скандала "Калчополи" през 2006 г., когато заради задкулисни игри със съдиите на "Старата госпожа" бяха отнети титлите през последните два сезона и отборът служебно изпадна в Серия "Б", а Милан бе преместен на трето място в пренареденото класиране и започна новото първенство с минус 8 точки.

Същевременно Интер, не само че не получи наказание въпреки доказателствата и срещу него, а бе обявен административно за шампион със задна дата и наложи категорично превъзходство в калчото след осакатяването на конкуренцията.

Но въпреки приятелството, възникнало преди всичко покрай общия враг, в двата дни през годината, когато се играе мачът, тази дружба се прибира в килера и футболистите дават всичко от себе си, за да надиграят противника, а агитките се надвикват по трибуните.

Първият сблъсък между Ювентус и Милан датира от 1901, когато торинци са клуб на четиригодишна възраст, а техните съперници - на две (Остават седем лета до основаването на Интер). В тази историческа среща "росонерите" побеждават с 3:2 и се класират за финала на първенството според тогавашните правила, където побеждават Дженоа - шампионът в първите три сезона на надпреварата.

По-късно, през 30-те години "бианконерите" пък стават първият клуб, триумфирал със "скудетото" в пет поредни години, докато Милан изпада в криза.

След Втората световна война двата гранда се редуват на върха в италианския футбол.

Досега те са се срещали само веднъж на ниво евротурнири - на финала на Шампионската лига през 2003 г., който завърши без гол, като при изпълнението на дузпи бразилският вратар Дида спаси три удара на ювентинците, а Андрий Шевченко отбеляза решителното попадение, донесло за шести път най-престижния клубен трофей на Милан. (След 2005 "червено-черните" вече имат седем европейски купи).

Двата супергранда са се засичали три пъти и на финали за Купата на Италия. През 1942 г. Юве разбива съперника с 4:1, а през 1973 г. Милан празнува след дузпи. Епичен е сблъсъкът през 1990 г. въпреки че в двата мача пада един-единствен гол - дело на Роберто Галия от "бяло-черните".

Бляскав е и списъкът на играчите, подвизавали се и за двата отбора в дербито - някои като Едгар Давидс, Златан Ибрахимович и Джанлука Дзамброта минават през трети клубове, преди да се озоват от другата страна, а други като Роберто Баджо и Филипо Индзаги пък са трансферирани директно от Ювентус в Милан.

Пътя в обратната посока измина Андреа Пирло, който е последното голямо име в този лист и се очаква да играе решаваща роля за изхода на мача. В неговата доскорошна роля за "росонерите" пък ще се подвизава Алберто Акуилани, който също това лято смени Торино с Милано, отново под наем от Ливърпул.

Въпреки взаимното уважение, любезността ще отстъпи място на други отношения в неделя вечерта, когато агитките запалят факли и запеят и тогава няма да има съмнение в думите на вицепрезидента на Милан Адриано Галиани: "Фактите са красноречиви. Това е истинското дерби на Италия. Юве има най-много "скудети", а ние сме печелили най-много европейски трофеи"...

Нека шоуто да започне!

 

sport.webcafe.bg

Българският фенклуб на италианския гранд Милан се е заел с амбициозната задача да привлече привърженици на тима у нас за идеята да не се пропуска мач на отбора.

За това нещо говори информацията на сайта на фен-организацията acmilan-bulgaria.com, според която ще могат да се закупуват абонаментни карти за новия сезон.

Ето и цялото съобщение на запалянковците на "росонерите":

Здравейте български тифози на Великия МИЛАН!

След успешния последен сезон, през който нашите любимци ни донесоха много радост с Шампионската титла на Италия идва нов, надяваме се още по-успешен, и за който е време да се подсигурим с присъствие още от сега!

От понеделник 27 юни излизат в свободна продажба абонаментните карти за сезон 2011/2012 година, както за шампионата на Италия така и за груповата фаза на Шампионската лига!

Цената на абонамента за целия сезон на най-култовото място на стадиона а именно CURVA SUD е 200 евро, а за третите етажи на стадиона тя е 160 евро. Цените на абонаментите за груповата фаза на Шампионската лига са съответно 40 евро за CURVA SUD и 35 евро за третия етаж.

Нека всеки желаещ да си закупи абонамент или за каквато и да е информация по тоя повод  да се обърне към Мариян Банков  от раздел контакти или на скайп don_rossonero.

Нека за пореден път докажем, че мястото ни е на стадиона а не пред компютъра и с пълно гърло да запеем:

FORZA  LOTTA  VINCERAI…  NON  TI  LASCEREMO  MAI!