"Даже и накрай света, 

и в сърцето на врага, 

черно-бяло знаме ще се вее, 

"Само Локо" ще се пее..."

 

Това е текстът на една от многото песни на феновете на Локомотив Пловдив. И, както всички останали техни песни, в нея всичко е вярно. Не само че те са навсякъде по света, но и както всички разбиращи и следящи футбола хора, са се убедили с очите си техни знамена са виждани къде ли не.

 

 

От родните стадиони, през големите европейски терени, та дори и отвъд океана (СП`94), и то не само на футболни срещи - (Световната Волейболна Лига - 2008). Тези дни пловдивските фенове отново бяха доста активни. Английският фен-клуб London Crew посрещна свойте събратя от българските групировки Napoletani Ultras Plovdiv и The Usual Suspects в Лондон за мача от Шампионската Лига Челси - Наполи. 

 

 

Както подсказва името на едната от тях, феновете на Локо Пловдив имат дъгогодишно приятелство с ултрасите от Италия и редовно се подкрепят взаимно, както в България и Италия, така и по европейските стадиони.

 

 

Преди три седмици на първия мач с Челси в Неапол група от 9 човека от групировката Gott Mit Uns бяха в сърцето на Curva A - митичният сектор на домакините, където случайни хора не попадат.

 

Освен това българско знаме бе поставено в средата на трибуната - признание, което говори за уважението на всепризнатите страховити ултраси към феновете на Локо Пловдив!

 

 

Така и този път, в Лондон, пловдивчани бяха рамо до рамо със своите приятели от Неапол. Въпреки неприятния резултат и отпадането на италанския отбор, феновете се разделиха с обещания за скорошна среща някъде по европейските стадиони.

 

 

В събота локомотивци посетиха и срещата Бирмингам - Мидълзбро, като бяха в челните редици на гостуващата публика. Както винаги черно-белите и българските знамена се вееха на поредния стадион, на който е стъпил крак на фен на Локо Пловдив, а още много хора и от двата лагера разбраха за това кои са Локомотив, какво е да си привърженик на този отбор и че в малко известната на местните хора България има много запалени по създадената от тях игра готови на всичко за любимия си отбор - Локомотив Пловдив!

 

От Лондон: Специално за Fanface.bg

 

 

 

 

 

 

Там, където обичат футбола, както никъде другаде по света

 

Една събота в Лондон е изключително малък период от време, за да се усети футболната атмосфера в пълния и блясък, защото става дума за мегаполис с много стадиони и клубове от различните дивизии и огромни разстояния.

Предварителната ми програма бе разходка до любимия "Ъптън Парк", въпреки че в същия ден Уест Хям играеше като гост на Бърнли. И все пак няма как да си в Лондон, да имаш малко свободно време и да не отскочиш до мястото, което е дом на любимия ти отбор. Всеки, който обича истински футбола, знае какви чуства предизвиква едно макар и празно съоръжение, когато то е стадион, а на входа му е изписано името на отбора, за който ти стискаш палци всяка седмица, макар и на хиляди километри разстояние.

Толкова за лондонските чукове. От източен Лондон посоката е на югозапад. Първият стадион, свързан със спортно събитие през деня в програмата е "Стамфорд Бридж", където от 12:45 Челси трябваше да се изправи в градско дерби с Тотнъм. Мотрисите на метрото, което извозва запалянковците на тези два тима към спирка "Фулъм Бродуей хвърчат една след друга, а проблемите с футболните хулигани на Острова явно са сведени до минимум, щом фенове на Челси и Тотнъм пътуват заедно към стадиона. Хората са едни такива усмихнати, лъчезарни, приветливи, позитивни, облекли си фланелките на любимия отбор. Безценно! Всеки си скандира каквото му хрумне и изобщо няма предпоставки някой да срита другия, да не говорим за масови схватки, каквито биха се получили в София, ако цели групи привърженици на два отбора се омешат по пътя към стадиона.

Билети за такива мачове не се продават. Сезонната карта е това нещо, което ти дава гаранция за място на стадиона. Ние в случая разчитаме на служебни билети от вратаря на Тотнъм Брад Фридел, който е изпълнил заръката на бившия си съотборник от Астън Вила Стилян Петров да остави на рецепцията на "Стамфорд Бридж" три билета. Иначе отвън закоравели мъжаги над 50-те продаваха на черно с първа цена 150 паунда на парче, като цената вероятно може да претърпи корекция в посока надолу.

Много бързо обаче решаваме, че Челси и Тотнъм пукат топката без никакъв шанс това да се промени и се отправяме към главната ни и основна цел, която е в съвсем друга част на Лондон – стадион "Емирейтс".

 

Здравко Георгиев е един от онези запалянковци, чийто ден започва с отваряне на клубния сайт на любимия отбор и завършва със същото. Той е от Арсенал. Негов огромен житейски до събота бе, че до този момент не бе гледал любимия си тим наживо. Всъщност това пътуване в Лондон бе заради него. Хората са казали, че винаги има първи път, а сефтето се помни цял живот, като това в огромна степен се отнася за онези човешки индивиди, чието ежедневие е обсебено от магията на футбола. Двайсетина метра след излизане от поредната спирка на метрото виждам покрива на "Емирейтс" и сръчквам Здравко, сочейки с пръст натам. "Видях го", бяха първите му думи, а в следващите секунди той не бе на себе си.

Наоколо всичко е червено и както е около всеки английски стадион, се носи ухание на дюнери и пържени картофи. Доближаваме стадиона, който от няколко години е нов дом на Арсенал и в един момент уникалната постройка се показва в пълния си блясък. Наоколо всичко е стилно и много изпипано, от тротоарите и плочките пред стадиона, до статуята на Тиери Анри и артилерийско топче, всичко носи някакъв белег на великия английски клуб.

Магазинът на "Емирейтс" е пълен като и този на Челси. Цели семейства влизат вътре и общо взето никой не излиза без покупка. Билети за стадиона на Арсенал също са изключително трудна цел и ние отново разчитаме на служебни пропуски от Стилян Петров, а местата са ни при така наречените пътуващи фенове на Астън Вила. На влизане един от стюардите насочва специално обучено куче към торбите ни с покупки от фен-магазините, а след като влизаме, друг стюард деликатно обяснява, че няма как да допуснат човек с тениска "Аз обичам Лондон" като в сърцето е нарисувано оръдието от емблемата на Арсенал. И въпреки, че отгоре имаше яке, Здравко бе принуден да се преоблече преди да се появи на трибуните. Стюардите ни инструктираха също така, че не трябва да реагираме при гол за Арсенал.

Когато си някъде отдалече и не си всеки ден на такъв стадион, първите ти минути минават в ахкане и цъкане с език и всичко това съчетано с много снимки. Един поглед към терена те кара да си мислиш, че поддържането на тревата в Англия не просто е издигнато в култ, това е някакъв вид изкуство. Доближавайки се на два метра от терена си мислиш, че някой цяла вечер е уеднаквявал дължината и структурата на всяко стръкче трева с ножичка за нокти. Струва ти се, че това игрище не е истинско, а нарисувано.

На този мач вече се нагледахме на голове, Арсенал победи Астън Вила с 3:0, наслушахме се и на песните на английските запалянковци. Въпреки че 90 минути си разменяха "храна", отвън феновете на двата тима отново бяха заедно. Всеки си пое към своята посока с поглед към следващия футболен уикенд.

 

Най-интересното за мен обаче бе в метрото от "Емирейтс" към центъра на Лондон. Едно момче с оранжев шал разглеждаше програмка от мача Лутън – Гримзби и аз му поисках да я разгледам, като му представих да погледне моите две от елитните лондонски мачове. Момчето обясни, че е привърженик на Кристъл Палас, който в същия ден бе гост на Дарби, но е бил на този двубой от конференцията, защото баща му е фен на Лутън. Аз обяснявам че съм бил на един 40-хиляден и после на един 60-хиляден стадион, а бащата с характерен жест споделя, че това е доста скъпо удоволствие, а и за такива мачове не се намират билети. Справка след това показа, че на Лутън – Гримзби е имало 6 419 зрители. Пак по същото време в Лондон, на "Бърлогата" в мач от Чемпиъншип Милуол и Лийдс са играли пред 14 309 зрители.

Ако имаше как всички тези мачове да се състоят от сутрин до вечер с достатъчно време да придвижване между стадионите, сигурно щеше да е изключителен кеф. Ние смогнахме само на два. А в събота в Лондон имаше и други мачове от различните нива на английския футбол. Най-впечатляващо от всичко обаче бяха сутрешните гледки - на много идеални тревни игрища малки деца, екипирани и ентусиазирани, играха футбол. Вероятно следобед бащите им са ги повели към различни стадиони в Лондон. Но така е в цяла Англия, там където обичат отборите си независимо от резултатите и класирането.

Какво са две хиляди километра в нашия случай? Ще разберем по-късно. Важното бе, че на един истински фен от България му се случи първия път да стъпи на любимия си стадион и да гледа любимия си отбор. За Здравко вероятно от днес живота ще тече по малко по-друг начин, с едно наум, че му се е случило нещо твърде лично, но достатъчно значимо, че да го сподели с останалия свят.

Желю Станков, "Тема Спорт"

Събота е сравнително постна откъм брой възлови срещи, но за сметка на това "Уест Хем" приема "Милоул" от 14:30 ч. в мач от "Чемпиъншип". Лондонският двубой от втория английски ешалон противопоставя двете най-легендарни хулигански армии на Острова, при които традициите са все още живи. Неслучайно, за последно Англия бе втрещена от хулигански прояви в стил 70-те именно по време на мач "Уест Хем" – "Милуол" (за Карлинг къп през лятото на 2009 г.). Безредиците тогава се разиграха директно на терена, на който нахлуха фенове  на "чуковете", в последствие 64-ма бяха арестувани, а преди двубоя фен на "докерите" бе прободен с нож в гърдите по време на уговорен бой между хулиганите.

 

Мениджърът на "Уест Хем" Джанфанко Дзола тогава заяви: "Случвало ми се е да присъствам на доста напрегнати мачове и на неприятни сцени, но не съм виждал подобно нещо. Бях шокиран, напълно шокиран. Знаех какви са отношенията между двете агитки, но не съм си представял подобно поведение от тяхна страна и такива сблъсъци". За да няма после изненадани, предупреждавам, че двубоят отново ще е с огромен заряд, а на трибуните и из града ще вършеят "обичайните заподозрени". Какво по-вълнуващо начало на уикенда!

 

 

Очертава се и прелюбопитна неделя за изкушените да следят атмосферата по евопейските трибуни. Още от сутринта полицията в Амстердам ще е на нокти, за да предотвратява евентуални сблъсъци между две от агитките с най-голяма вражда в Холандия – тези зад "Аякс" и "Утрехт", които ще си дадат среща на "Амстердам Арина" в 13:30 ч. българско време. За привържениците на "Аякс" от F-side и VAK 410 това е третият по стойност двубой, след сблъсъците с "Фейенорд" и "АДО Ден хааг". Както е известно феновете на последните два отбора и тези на "Утрехт" от BunnikSide са с изявени крайно-десни възгледи.

 

Ето защо, за всички тях най-напрегнатите двобои са тези с "евреите" от Амстердам. Хулиганите от BunnikSide и FCUYouth несъмнено ще търсят начини да провокират нелюбезните си домакините, като е възможно най-хард ядрото от четвъртия по големина град в Холандия да атакува в дните преди двубоя – практика с цел избягване на полицейско присъствие, която вече има своите корени в "ниската земя".

 

 

Всяко гостуване на "Наполи" крие потенциална заплаха за домакините – както на терена, така и на трибуните. А когато дестинацията е Милано и съперник е "Милан" – интригата е още по-голяма. Няма съмнение в масираното присъствие на ултрасите от Curva A (Teste Matte, Mastiffs, Rione Sanitа) и Curva B (Fedayn, Ultras Napoli) на "Сан Сиро". Домакините също ще се подготвят подобаващо, предвид значимостта на двубоя, който може да остави "Милан" в борбата за Скудетото или да ги откаже от него. Шоуто от 16 ч. в южната и северната трибуни на "Джузепе Меаца" е гарантирано.

В Истанбул също трябваше да е напечено, защото в неделя от 19 ч. излизат "Фенербахче" срещу "Бешикташ" – два от най-големите съперници на местната сцена. Само че до края на сезон 2011/2012 отборите от голямата четворка "Галтасарай", "Фенербахче", "Бешикташ" и "Трабзонспор" няма да могат да разчитат на подкрепата на своите привърженици по време на гостуванията. Забраната на местните фуболни власти и полицията остава в сила, въпреки протестите под мотото "Do not touch my away game" и въпреки опитите да бъдат заобиколени рестрикциите чрез пробив на билети и посещение в друг сектор, различен от отделената за гости клетка. Дали от Carsi ще успеят да проникнат на "Шюкрю Сарачоглу" ще разберем в неделя. Ако го направят – това ще повиши неколкократно заряда на и без това ключовия сблъсък.

 

 

 

Ще изгуби от блясъка си и друго голямо балканско дерби – ПАОК - "Олимпиакос", от 19:30 ч. българско време. Причината е отново същата – от съображения за сигурност не се допускат гостуващи ултраси. Така всичко, което ще се случи около мача, всъщност ще бъде под прожекторите на "Тумба". Но и това никак няма да е малко. Солунският стадион със сигурност ще се пръска по шевовете и от Gate 4 ще се опитат да направят за 90 минути живота на играчите от Пирея черен. А те умеят да го правят.

Подобаващо ще са се подготвили и ултрасите на "Олимпик" Марсилия за посрещането на отбора и феновете от Лион тази неделя от 22 ч. Въпреки че понасят доста подигравки за липсата на креативност и неизменното изобразяване на символите ОМ в южната трибуна, Commando Ultra и South Winners винаги могат да представят нещо интересно. Аз съм сигурен, че това е един от мачовете, за които те ще са се постарали и ще ни изненадат приятно.

 

 

В понеделник "Бреша" приема "Торино" от 22 ч. Два отбора с традиции в италианския елит се срещат този път на ниво "Серия Б". Ултрасите на "Бреша" и "Торино" със сигурност не са доволни от моментния статут на клубовете и ще дадат всичко от себе си да видят любимците си отново сред най-добрите. И двата отбора са в челото и имат всички основания да претендират за място в "Серия А", което придава допълнителен залог на срещата.

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

В Древна Гърция атлетите са се въздържали от секса преди състезание. В ХХI век обаче категорично доказаха, че той не пречи на постиженията.

Мнозина треньори карат възпитаниците си да се стискат, защото той уморявал и им пречел да се фокусират. Еспертите на най-големия университет от Монреал "Макгил", чиито възпитаник е един от най-великите ни баскетболисти Атанас Голомеев, обаче са категорични, че правенето на любов не намалява физическата сила или издръжливостта. Все още обаче няма категорични изследвания за това как сексът въздейства психологически на спортистите.

"Когато правим изследвания в лабораторията, ние гледаме чистите данни. Но в състезателна обстановка точно психическата нагласа има голяма роля в постижението. Тези, които твърдят, че сексът пречи, се базират на това, че се намалява концентрацията или агресията, или напрежението. За това няма изследвания", твърди шефът на проекта професор Йън Шрайър.

Докладът на неговия екип бе публикуван в клиничното списание за спортна медицина и доказва, че сексът в нощта преди състезание няма никакви физически въздействия.

Изследвани са 14 женени мъже, всичките бивши спортисти. Те били изследвани сутринта след коитус, както и след 6 дни въздържание. Максималната сила и издръжливост на мускулатурата не показали никакви отклонения.

След това изследователи от университета на Колорадо продължили с 10 мъже, клинично здрави, на възраст от 18 до 45 години. Проверени били силата на стискане, балансът, движенията настрани, времето за реакция, аеробната сила и кислородната ефективност. И отново сексът не дал отклонения. Още през 1995 година бе доказано, че секс 12 часа преди тест на физическата издръжливост няма влияние на максималната аеробна сила, кислородният пулс и кръвното налягане.

Въпреки всички доказателства в спорта продължава да се шири обратното мнение. На световното през 1998 г. селекционерът на Англия Глен Ходъл бе категоричен, че забранява на своите секса за целия турнир. А в дните на своята най-голяма сила Мохамед Али го спирал 6 седмици преди боя.

Съществува теория, според която хора, държани на сухо, са по-агресивни, а освобождаването намалява сериозно нивата на тестостерон. Но за това няма никакви доказателства. "Ако това е вярно, то нямаше да има провали. Всички щяха да са агресивни и здрави", твърди професор Шрайър.

Според Мартин Милтън от Университета на Съри ефектът на секса зависи от това кой го прави, колко често, за колко дълго и по какъв начин.

"Не можеш да се развяваш цяла вечер и след това да се състезаваш. На всеки спортист му трябва време за възстаноняване и концентрация преди голямо състезание", смята той. "Значи проблемът не е във въздържанието", допълва Милтън.

Сексът е една от темите, която занимава всички по време на Олимпиадата в Лондон, като на второ място се нарежда пикаенето в басейна от плувците. Всичко тръгна от разкритията на вратарката на САЩ Хоп Соло, че  по време на олимпиада се прави любов навсякъде, включително и пред блоковете на спортистите. Нейните думи бяха потвърдени и от Райън Локте.

В дискусията се включи и кметът на Лондон Борис Джонсън, който заяви, че се надява олимпиадата да "вдъхнови поколение", както е официалният лозунг, а не да "създаде поколение".

Австралийската делегация забрани официално на стрелеца Ръсел Марк да спи в една стая със съпругата си Лорин Марк, която е в същия спорт. Марк чистосърдечно си призна, че ще се опита да се докопа до Лорин по време на игрите.

Той е на 6-а олимпиада и има титла на двоен трап от Атланта. От австралийския олимпийски комитет обаче бяха категорични, че допускането на подобно съжителство ще притесни останалите спортистки.

В Италия феновете се забавляваха с Федерика Пелегрини, която спечели злато в Пекин на 200 метра свободен стил. Нейният приятел и колега Филипо Манини сподели пред списание "Чи", че смята двамата да се въздържат преди състезанията в Лондон. 23-годишната Федерика, която се снима гола, боядисана в злато за корицата на "Вог", обаче не бе толкова сигурна. "Въздържание?! Да не сте луди", каза тя.

И накрая делегацията на Сейнт Китс и Невис изхвърли от 100-те метра бившия световен шампион в тази дисциплина Ким Колинс. Причаната - излязъл от олимпийското село, за да бъде със съпругата си. В делегацията на малкия остров има 6-има спортисти и 9 официални лица.

"Дано има олимпиада за куфари", бе единственият коментар на Ким.Но на всички е ясно, че в момента, в който свърши церемонията по награждаването, падат задръжките. Все пак са раздадени 150 000 презерватива.

Георги Банов, "24 часа"

FanFace.bg възобновява практиката да търси и намира интересни лица от българските агитки. Днешният ни гост е фанатичен фен на отбор, който сигурно на по-младите привърженици в България едва ли ще говори нещо, или в най-добрия случай много малко. Всички приятели и неприятели го знаят като Тоширо, един от основателите на фракцията "Jolly Roger Firm". Сърцето му бие в черно и бяло заради несъизмеримата и вечна любов по Локомотив (Горна Оряховица). Тим, който последните няколко години отсъства от картата на професионалния футбол и поради една или друга причина е пуснал котва в Северозападната "В" група.

 

Горнооряховските "железничари" обаче имат с какво да се похвалят. Както се казва клиширано, и те са дали нещо на света. Първата асоциация с тима е героят от САЩ'94, и не на последно място голямо футболно и човешко сърце Ивайло Йорданов. Оттам към големия футбол тръгна и друго добре познато име, макар и направил по-сериозна кариера в кръвния местен враг Етър – Бончо Генчев. Задължително трябва да споменем, че не един и два пъти Левски и ЦСКА са си тръгвали с наведени глави от стадиона край река Янтра в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, като безспорният връх на Локо е през сезон 1990/1991, в който бие като домакин и двата столични гранда с по 2:0, а в крайното класиране на "А" група завършва осми.

 

Вече намекнахме за големия футболен сблъсък от региона между "черно-белите" и "виолетовите". Нетолкова популярен в България, но спокойно може да се каже, че откъм напрежение и омраза сериозно се доближава до Вечното дерби и големите битки на Пловдив и Варна. Думите съвсем не са пресилени, като в това ще се убедите от следващите редове…

 

- Първо се представи.

 

- Казвам се Тодор, викат ми Тоширо. На 35 години съм, работя в охранителния бизнес.

 

- Защо Локомотив (ГО), а не например някой от българските грандове?

 

- Първият ти въпрос поражда и води след себе си много други, и аз бих ти отговорил на него с генералния за цяла България въпрос:

 

"Защо грандовете, а не родният тим!?"

 

По принцип това е една много дълга и наболяла тема. Аз считам, че неподкрепянето на родния клуб е един от основните проблеми за лошото състояние на родния футбол и води до абсолютното "размиване" на българския фен като цяло, защото губи своята идентичност.

 

- Как заобича "железничарите"? Кой те запали? Кога стана това, на кой мач?

 

- Първият ми мач беше e през далечната 1987 в "А" група. Мисля, че беше през ноември и гостувахме в град Плевен на местния Спартак. Мачът носеше заряд на регионално дерби и имаше доста сблъсъци между феновете на двата отбора. Аз

 

бях с баща ми, който беше също "черно-бяло сърце" и бе с основна заслуга да стана фен на отбора,

 

както и някои от по-големите членове на нашата агитка в един малко по-късен период от време. Това беше денят, който остави трайни впечатления в мен и спомогна за оформянето ми като футболен фен.

 

- Какви чувства предизвиква у теб името на клуба, когато го чуеш или прочетеш?

 

- Изключителна гордост предизвикват не само клубът, но и градът, в който съм роден и израснал. Изключително съм горд, че съм подкрепял отбора и съм бил неотлъчно зад него в най-успешния му период в "А" група, но не мога да не се гордея и сега с момчетата, които продължават да го подкрепят, въпреки незавидното положение в долните ешелони. Днес, когато мога само да чета и слушам за любимия отбор, поради факта че съм далеч в чужбина. Другото чувство е разбира се носталгията.

 

 

- От кой мач на "червено-черните" пазиш най-хубав спомен и за кой не искаш да се сещаш?

 

- Само една лека поправка като за начало на този отговор. Независимо от това как са сменяли цветовете на отбора през годините,

 

ние винаги сме приемали черно-бялото за свой основен цвят,

 

а гореспоменатия от теб за резервен! Искам първо да уточня, че за нас, истинските фенове, невинаги загуба на отбора означава лош спомен! Естествено, всяка една победа над кръвния враг Етър носи огромната наслада за нас, но за мен като ултра фен е по-важен резултатът между феновете. През годините имахме доста впечатляващи победи срещу челниците, но

 

най-добрата бе именно срещу нашия кръвен враг с 3:1.

 

Очакваше се голяма домакинска аудитория, не само защото гостуваше този съперник, но и защото отборът ни бе победил водача в класирането два кръга преди това. Знаехме, че са организирали пътуването си с автобуси. През деня, естествено, се занимавахме с подготовката за събитието, обсъждахме кога и как е най-добре да ги атакуваме. "Болярите" пристигнаха непосредствено преди мача, може би за да избегнат евентуални сблъсъци и неприятности. Предвид случилото се през есента в Търново ченгетата бяха взели изключително големи мерки за сигурност. На стадиона имаше може би около 15 000 души, нетърпеливи за голямото дерби на окръга. По време на мача се крояха планове как ще можем да докопаме "болярите", тъй като бяха пазени зорко от ченгетата преди мача. Голямата еуфория започна, след като нашият отбор поведе с 2:1 15 минути преди края на мача. При третия гол в 90-ата минута стадионът буквално експлоадира и екзалтацията се пренесе по улиците след мача.

 

Радостта ескалира и се превърна в огромно желание за "лов на лилави"!

 

Основната група ловци беше 150 души. Бяхме обезумели от радост, но желанието за "ловуване"надделяваше. Потърсихме начин да достигнем автобусите, с които бяха дошли, но за голямо наше учудване разбрахме, че те са били еднопосочни, и че болярската агитка щеше да бъде ескортирана или към авто, или към жп гарата. Откриващите се възможности за засада ни накараха да се реорганизираме. "Болярите" бяха все още вътре, трябваше да се действа. Решихме да се разделим, но не поравно. Знаехме, че жп гарата е малко вероятен вариант, заради разстоянието и многото открити пространства по пътя, които ченгетата много добре знаеха, че ще бъдат умело използвани от нас за атака. Около 40 души тръгнаха за варианта през жп гарата. Притесненията ни, че намаляваме числено след този ход се изпариха, след като видяхме, че желанието е обхванало и повечето фенове, които в "нормалните" мачове се разотиваха веднага след края. В този ден не беше така.

 

Чувствах, че ще се случи нещо като преди много години, нещо така дълго разказвано от нашите бащи, които водени от същото желание за докопване на врага са ги гонили по баира чак до Арбанаси, по краткия път между двата града!

 

Сега такъв вариант разбира се нямаше, защото гористите местности около пътя към Арбанаси предлагаха точно това, което ние искахме, за да осъществим нашия пъклен план. Врагът напусна обезопасения стадион. Последва хаос. Няколко бомби придружиха лилавите в първите им стъпки навън. Следвахме ги като хрътки опитвайки да счупим масивния кордон на последвалото кръстовище, групата от 40 души тръгнали към жп гарата и разбрали, че това няма да бъде пътят на ескорт, атакува "болярите" с камъни и бутилки. Паниката беше неописуема. Все повече и повече хора се присъединяваха към горнооряховската тълпа. Виждах дори хора, които излизаха от близките къщи, други помагаха за въоражаването ни. С учудване видях как

 

жена на средна възраст подаде нещо като кол на някой от тълпата.

 

Сега вече бях сигурен, че за този ден ще се говори дълги години след това и за него ще се разказват легенди. Виждахме автогарата през гъст пушек и дим от поредната миниум-бронз смес, от високите етажи на забиклящите ни блокове ясно се виждаха летящите предмети, предназначени за "болярската" група. Последваха 15 минути на враждебност, докато спасителните автобуси ги вземат. Виждах ясно лицата им, много от които видимо уплашени. Последваха и първите арести. Видях как отвеждат няколко от нашите пеша до близко намиращото се РПУ. Ставаше все по-невъзможно да извършим наказването. Група от около 20 души решихме да тръгнем по пътя на автобусите през градската болница към Лясковец. Заобиколихме покрай Градската градина и ул. "Пирот", бягахме като луди. По пътя забелязахме малки групи от хора, които бяха непознати за нас - без шалове, без фланелки някои от тях се мушнаха подозрително в близките магазини. Нямахме време за това, а и не беше в наш стил, защото те бяха просто обикновени "лилави" фенове. Целта ни бяха вече задаващите се два автобуса. Отдалеч виждахме отново пушилката, придружена с вой на полицейски сирени. Започнахме да търсим "боеприпаси" и веднага обърнахме няколко боклукчийски контейнера. Бяхме вече отчаяни в опитите си да се саморазправим. Нямаше да има битка стил "фул контакт", това беше повече от ясно.

 

Автобусите преминаха и залп от камъни и всякакви предмети ги последва с гоненето им почти до табелата обозначаваща края на града!

 

Обърнах се и видях "Добре дошли в Горна Оряховица" от другата страна на пътя. Хората идващи отдолу, бяха избягали цялото разстояние от автогарата дотук, следвайки автобуса и вече хвърляха камъните си почти по нас! Нямахме повече сили, но предстоеше още... Организирана полицейска акция по разпръскването ни беше на свой ред. Бягах като обезумял по преките улички към града. Това беше единственият шанс да избегна ареста. На една пресечка се обърнах и видях, че ме преследва не какво да е, а цяла патрулка. Побягнах отново с пълни сили и на следващия завой забелязах двор на къща с ниска ограда. Без да имам време да мисля я прескочих и се приземих в двора, легнах по гръб и чух ревящият двигател да минава покрай нея. Лежах, гледах небето и успокоявах дишането си. Сърцето ми биеше лудо, пулсът дънеше в слепоочията ми. Успокоил дишането си започнах неистово да се смея може би достигнал пределната точка на адреналина. Реших да изчакам и от умора съм заспал. Събудих се по тъмно, огледах се и прескочих отново, прибрах се почти неусетно в къщи.

 

 

- Защо Локо (ГО) е във "В" група и не може да се върне в професионалния футбол?

 

- Много сложен и болезнен въпрос. Причините са комплексни, но основните са: лошото отношение на Общината като цяло за спорта в града, безброй пропуснати възможности по отношение на привличането на основен спонсор, който да възроди клуба и да го стабилизира в по-горните етажи на футбола и, естествено, цялостният упадък на страната ни, икономическото положение и т.н. Горна винаги е бил силен инфраструктурен и икономически град и това го правеше донякъде и независим! Наличието на заводи и фабрики, кoито бяха едни от най-големите на Балканите като Захарен завод и Консервената фабрика, правеха града силен и мощен откъм ресурси. Да не говорим за транспортните линкове, подходящи за реализирането на какъвто и да било бизнес като най-големия жп възел и летище, способно да поема дори международни полети и отговарящо на най-високите стандарти и изисквания! Завършвам отново с въпроси!

 

Какво има в повече старата столица в сравнение с Горна освен културно-историческото наследство разбира се, и не играем ли ние своеобразната и важна роля, която е имала крепостта "Раховец" преди много години, а имено защитаване на постъпите към "Царевец" и Старопрестолния град!?

 

Защо, мислите, заводите на "Видима" не бяха построени в Горна, а в Севлиево? Kлубът вече е и общински, така че очакваме включване, или другояче казано: От умрял-писмo!

 

- Какво ти е мнението за сегашното ръководство на клуба?

 

- Мисля, че сегашното ръководство е твърде младо и неопитно, за да води такъв клуб като Локомотив. Допускат се много грешки в спортно-технически аспект и се позволяват груби вмешателства и нарушения в стил "шуробаджанащина"! Това е просто недупостимо и трябват силна и твърда ръка, воля и характер, за да се изкоренят подобни своеволия! Не може обаче да се отрече добрата работа с детско-юношеската школа.

 

- Какво очакваш да се случи в близко бъдеще с Локомотив?

 

- Очаквам да има едно абсолютно ново начало.

 

Пълен рестарт.

 

Цялостно подменяне на остарелите модели, методи и дори хора, които видимо са повече от неуспешни! Използване на вече споменатата ДЮШ, продължаване на развитието и превръщането й в основен източник за млади, талантливи и най-вече верни на клуба футболисти. Относно материалната и полева база смятам няма нужда да споменавам, че притежаваме осветлението, което е било предназначено за Националния стадион, обаче спира и остава при нас. Но през годините беше варварски ограбено, изпочупено от вечно интегриращите се и се нуждае от възстановяване на светлинните тела и боядисване! Регистрирани и нерегистрирани в Общината множество проекти и идеи около стадиона като Аква парк в наблизо намиращия се "Детски кът", ледена пързалка и комплекс за зимни спортове, включващ пускането на лифт към местността "Камъка" и писта под нея, обновяването на тенис кортовете, пътищата и еко пътеките, водещи към метностите "Чуруковец" и "Божур", които затварят кръга към "Камъка" .Цялостното ремонтиране на Спортна зала "Никола Петров" и стадион "Локомотив", разбира се. Мисля, че ако към това добавим и няколко хотели и къщи за гости в близост (каквито вече има, както и бетонна отливка за зимната пързалка) и наличието на 3-4 тренировъчни игрища, се получава един огромен комплекс със страхотна база и възможност за всякакви спортове, отдих, туризъм и забавления от всякакъв вид за всеки сезон! По този начин ще привлечем много спортни отбори не само от България, но и чужбина, както и семейства с деца от околните селища.

 

- Къде виждаш отбора в близките година-две?

 

- Твърде малко е това време за постигането на кой знае какви трайни успехи, но мисля в челните места на класирането с ясни идеи и бистър поглед към "Б" група.

 

 

- Какво предизвиква у теб името Етър?

 

- Най-лесният въпрос досега: Само и единствено отвращение и чиста безгранична омраза!

 

- Кое е най–паметното ти преживяване от дербитата с "виолетовите"?

 

- Без никакво колебание казвам

 

пробивът, който осъществихме до козирката на стадион "Ивайло" в Търново.

 

Това беше наистина уникално като замисъл от наша страна и върхът на глупостта от страна на ченгетата, което не е голяма изненада честно казано! След реактивирането на враждата между двата лагера, която според мен съществува още от 60-те години и винаги е била някъде там помежду ни, това беше единственият път, в който агитките бяха допуснати толкова близо една до друга, за да разчистят сметките.

 

Никога няма да забравя лицата на всички "боляри", когато видяха как 40 "черно-бели" се разходиха на парад пред собственната им крепост и реално, след като си свършиха работата, си тръгнаха безнаказано по обратния път!

 

Просто аналог на тази случка няма. Единственият път, когато те се опитаха да направят нещо подобно в Горна, разхождайки се като завоеватели далеч от предначертания път, завърши много срамно за тях.

 

- Въпреки, че са ви най–големите противници имаш ли приятели сред тях?

 

- Само един!

 

- Липсва ли ти мачът с Етър?

 

- Определено! Огромната ненавист и съперничеството ни карат да се молим за неуспеха на другия, но когато се стигне до отпадането на единия и дербито липсва,

 

се чувства лека празнота, колкото и странно да звучи това!

 

Убеден съм, че и те мислят така, както и други кръвни врагове, но някои от тях не знам поради каква причина не си го признават.

 

- Известно ми е, че имате и сериозно съперничество с друг отбор от региона – Янтра. Какви преживявания имаш от срещите с габровци?

 

- Ооо, страхотно място за гостуване, ако търсиш конфронтации. Mисля, че имам всичките възможни гостувания там и мога да кажа, че всяко едно от тях носеше огромния заряд на регионално дерби. Определено нямаше чак такава омраза като с Етър, но

 

Янтра имаха доста стабилни момчета, винаги готови за подвизи, и ако трябва да съм честен, винаги даваха сериозен отпор.

 

Особено в началото на 90-те мисля, че имахме сериозни изпитания там. Спомням си, че при едно такова гостуване имаше сблъсъци дори вътре на самия стадион, като част от техните успяха да пробият през секторите и минаха по трибуните на половината стадион, сражавайки се с полицията, за да ни достигнат! След мача дори

 

успяха да накажат едно от големите ни знамена

 

и нашите по големи момчета се биха доста храбро и продължително, за да го върнат отново в наше владение! Накрая полицията задържа всички ни в чакалнята на гарата за разпознаване, защото имаше сериозно ранени, а някои дори с прободни рани! Единственият техен недостатък, така да се каже, беше отново домакинския характер на агитката им и липсата им като гостуваща такава, но определено аз имам голям респект и ги поставям сред първите в България по това време. В следващите години нашите гостувания там бяха все така мощни, но при тях нещо се пречупи, може би смяната на поколенията повлия. При последното ни гостуване там минахме на парад през целия град преди и след мача, но нищо не се случи, което беше нещо необичайно за Габрово!

 

 

- Членуваш ли в някоя фракция на "черно-белите"? Ако да, коя е тя? Къде е твоето място в йерархията? Разкажи повече за нея и нейната дейност (година на основаване, брой членове, как се финансира, подготвя ли хореографии, осъществява ли екскурзии при гостуванията, продажба на фен артикули и т.н.).

 

- Да. Имаме си фракция, създадена през 1999 г. и се казва J.R.F. - "Jolly Roger Firm" или "Компанията Веселия Роджър". Имах изключителната чест да съм сред основателите на фирмата, която

 

в зародиша си беше така да се каже с Про-Бритиш ориентация, защото е създадена от десетина момчета, които освен фенове на Локо Г.О. са и фенове на британския футбол на клубно и национално ниво.

 

Британският стил на игра и хули фен културата, а не характерната за Балканите ултрас култура! Сам разбираш, че това автоматично изключва някои от следващите ти въпроси като например пирото, но да караме по план. В най-добрите си дни се събирахме около 60 души за минути просто с едно телефонно обаждане. Говорим за едно ядро от хора с абсолютно еднаква идеология, което имайки предвид големината на града ни считам, че си беше доста добро число. Мога да се съглася донякъде, че причината за създаване на фирмата е изпадането на Локо от "А" група и потъването в долните дивизии, но в основата си организацията е посветена на истинското приятелство не само по стадионите, но и в живота като цяло, което само по себе си прави компанията доста уникална и идентична. Подготовката на хореографията се изразяваше в направата на големи знамена, изразявайки и изобразявайки собственните ни идеи и символи. Продължаваме да вземаме дейно участие в изработването на фен артикулите. Финансирането е във вид на дарение, разбира се като с това подпомагаме официалния фен клуб, който се занимава с организирането на екскурзии за гостуванията.

 

- Какви са политическите възгледи на вашата група? Влияят ли по някакъв начин на взаимоотношенията по между ви в случай, че не съвпаднат?

 

- Липсват каквито и да било политически възгледи!

 

Никога не е ставало на въпрос между нас за тази гнилоч в обществото! Най-безскрупулните нечовеци бих казал! Групировката е абсолютно анти каквито и да било опити да се свързва играта футбол и нейните фенове с политиката.

 

Нормално е да има и между нас хора, активно занимаващи се с това, но те са единици и дори и да е имало някакви спорове по тези въпроси, те не са оставяли кой знае какъв горчив привкус. Абсурдно е да се говори за развалени взаимотнешения помежду ни поради тези причини.

 

- На кой мач, на който ти си присъствал, създадохте най-добрата атмосфера и съответно най – добрата хореография и пирошоу?

 

- Като изключим пирошоуто, което определено не е в стила ни поради простата причина, че обичаме да подкрепяме любимия отбор само с ръце и гласове, смятам, че във всяко едно гостуване (а ние бяхме определено гостуваща публика) сме давали всичко от себе си, за да подкрепим футболистите. Естествено мачове като гореспоменатият с Габрово, както и гостувания в Стара Загора, Сливен и Търново, където винаги сме имали многочислена агитка, изпъкват като създадена атмосфера.

 

Но някак си лесно е, когато имаш нужните ресурси и най вече бройката да направиш готина хореография, както се казва - така всеки може!

 

Грандовете имат хиляди фенове, лесно е да се съберат пари във фенклуба и да се купят материалите за "Инферното", пък и имаш достатъчно хора да разпънат големия флаг над главите си и да покриеш целия сектор. Въпросът е какво правиш, когато хората ти са по-малко от знамената, които имаш? Що се отнася до такива гостувания, мисля, че ние сме рекордьори по посещения от рода на 20-30-40 души, но във всеко едно кътче на страната с обозначена агитка,

 

подкрепяйки докрай в повечето случай губещата страна,

 

защото отборът ни беше известен като силен домакин, но не и гост! Примерно 20 души в Добрич - пътуване с влак 6 часа. Или Кърджали - същата бройка и пътуване 8 часа. Така че много е относителен отговорът на този въпрос. Относно миниум бронзките - правехме и използвахме доста. Правенето и пренасянето им беше доста опасно, но пък вкарването на стадиона повече от лесно. Димки правехме от амониева силитра и вестници! Понеже съм от старото време, мога да разкажа за един такъв случай в Пловдив, където играхме с необичаен съперник за това време, а имено Спартак. Бяхме около 25 души, беше много горещо и си спомням, че едвам носехме раниците на гърбовете си, пълни със знамена, димки и бомби. Сигурно се падаха по 2-3 на човек от вид! Бяхме добре въоръжени за футболен мач. Времето предразполагаше към огромно количество бира и скоро предложението всички да са голи до кръста дойде логично и спонтанно. Спомням си, че пиехме до гребния канал, който даваше необходимата прохлада, пък и мачът щеше да се играе на Градския стадион в Пловдив. Няколко момчета от Локо (Пд), с които се бяхме запознали няколко кръга преди това на мач помежду ни в Горна, бяха дошли

 

да засвидетелстват увaжение към "черно-бялата" идея.

 

С добре смазани гърла бяхме настанени на горния етаж зад едната врата. Само 20 минути след като влязохме, на по-голямата част от извивката на тръбния парапет пред нас имаше около 30 знамена, някои от които се провесваха доста надолу към първия етаж и се опасявахме да не бъдат дръпнати и наказани, от кого обаче не стана ясно! Изглеждаше така сякаш скоро многохилядна публика ще напълни сектора в минутите до мача, но уви останахме си само ние плюс няколкото "черно-бели" побратими, които влязоха да гледат мача с нас. Мисля, че няма смисъл да казвам, че стадионът беше празен, а за домакинска агитка и дума не можеше да става! Мачът започна и нашите гърла изригнаха. Насреща отговори само ехото и то доста силно заради добрата акустика на стадиона. Чувах само повтарящото се: "Не спирай" и "Всички мощно". В агитки с такава бройка като тази не можеш да си позволиш да млъкнеш или починеш! Няма кой да те замести или смени и след края на мача гласът ти задължително го няма и го възстановяваш цяла седмица за следващото изпитание! Гласовете ни бяха съпроводени само от оглушителното думкане на хърлените бомби и отчетливото пляскане на ръцете ни, а силното слънце с мъка пробиваше дима от амониевата силитра, разнасящ се навсякъде. Дори малкото хора почитатели на домакините бяха загубили интерес към ставащото на терена и учудено бяха вперили погледи зад вратата, може би с логичната мисъл:

 

"Тези нормални ли са!?"

 

И така в продължение на 90 минути нонстоп, защото това е твоят дълг, твоето призвание, това заради което си пътувал стотици километри, и което чакаш с нетърпение цяла седмица. Затова не можеш да си позволиш да се изложиш. Разчиташ само на себе си и на тесен кръг от хора около теб. Точно затова казах, че е относително за мен - този нищо и никакъв мач е добър пример за добра подкрепа и хорео, въпреки че нямаше атмосфера и заряд поради малката численост и липсващия опонент.

 

Помня домакинство с Левски - 22 000 души на стадиона при максимален капацитет от 15 000. Имаше хора по стълбовете на осветлението и по високите тополи обикалящи външната ограда!

 

Цяла седмица преди това рязахме стари вестници и събирахме ролки с ленти от касови апарати! Имаше цели чували с такива материали готови за събитието и когато мачът започна, теренът изглеждаше така, сякаш не ние хвърляме от секторите, а някой изсипва въпросните чували от небето. Всичко беше заринато и срещата закъсня с около 30 минути, за да бъде почистен теренът.

 

 

- Пак с твое присъствие ни кажи кои са мачовете, които са били най-масово посетени от фенове на Локомотив (ГО)? По колко средно ходите сега на домакинските срещи и на гостуванията?

 

- Вече разказах за рекордната посещаемост като домакини на Левски и невероятната атмосфера, която създадохме около мача и мисля, че това е най-доброто, което сме имали в Горна, но виж като гости имам доста още какво да разкажа... Гостувахме на Берое (Стара Загора) и съвсем естествено нашият купон започна във влака, където около 200 "черно-бели" започнаха своя ежеседмичен ритуал, наливайки се с вино, ракия и бира. Обичайните разправии с ченгета и кондуктори минаха от ред или поне бяха заглушени от двата големи тъпана, които ни съпровождаха навсякъде по това време. Естествено проблемът беше, че както винаги пътувахме със 100 % намаление, което си беше нещо като мода и това бе широко дискутирано с органите на реда и почти винаги се измъквахме с оправданието, че

 

все пак сме жепейци и е някак си нелепо да плащаме за този вид транспорт!

 

Алкохолът обаче дойде в повече и някои от нас бяха свалени да подишат чист въздух и да почакат за следващия влак. Обикновено по тази линия това ставаше на гарите в Стара планина, където провинилите се имаха възможност да изтрезнеят доста бързо сред природата и следващият влак винаги носеше със себе си свежи попълнения, така да се каже. Винаги в такива случай съм чакал с нетърпение тръгването и пристигането на влака. Тези моменти са велики и аз помня доста от тях. На гарата в Зарата (както се пее в песента, която обикновено пеехме на влизане) обедният влак накара местните хора да се чудят дали случайно някъде не са изтървали животните от цяла зоологическа градина!

 

Още не намалил скоростта през прозорците и вратите на влака започна масово слизане, придружено с търкаляне по перона.

 

За секунди учудените лица на местните започнаха да изразяват страх и ужас. Гарата опустя, ченгетата се увеличиха, а ние завзехме небеизвестния голям парк до гарата с песни и окачени по дърветата знамена. Решихме да останем там и да изчакаме групата свалени, пък и беше много рано за мача. Изведнъж отнякъде се разнесе мълвата за прииждаща вълна от "зелени" фенове, която е тръгнала към нас. Парка беше моментално опустошен и превърнат в крепост. Обръщахме пейки чупехме ги, събирахме камъни на камара и каквото падне и може да бъде използвано за оръжие. Очаквахме нетърпеливо врага, който така и не идваше. Два часа след пристигането ни нямаше и помен от феновете на домакините, липсващата група от наши фенове пристигна и бяха шокирани от видяното и от подготовката ни в очакване на беройци. Последва бурен смях и самоирония за глупавата идея да се доверим на този слух. Като цяло за 7-8 гостувания там така и не срещнахме сериозна съпротива и лично аз

 

не бих дал кредит и респект на заралии още повече, че всички знаем за алианса им с "лилавите"!

 

Това гостуване стана известно сред нас като "Барикадите" по разбираеми причини.

 

- Посещавате ли други спортни събития освен футболните?

 

- Имаме силен отбор по хандбал и много други спортове, развиващи се в спортна зала "Никола Петров" под името "Локомотив", но аз лично никога не съм ги посещавал. Футболният отбор е единствената ми страст.

 

 

- Ти лично на кое място поставяш агитката на Локомотив (ГО) спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит, посещаемост, численост...

 

- Числеността е субфактор, зависещ от общата посещаемост. Те са свързани и вървят ръка за ръка. В смисъл, ако имаш добро посещение на домакински мач, има по-голяма вероятност от получилия се пълнеж в агитката да се появят примерно 5 нови момчета за следващото гостуване, които след време да влязат в ядрото. Вече всичко това си зависи от много други фактори като моментно състояние на отбора и брой на населението на самия град. За да направиш подобно сравнение и да дадеш резонен отговор без излишно самохвалство, трябва да се направи пропорционално изчисление включващо всички фактори и реалната бройка от фенове участвала в периода за който правиш извадката! Сам разбираш, че няма как да сравня Горна с някой от големите градове и да кажа, че сме най-добрите, защото няма да е реално. Вземайки предвид всичко това, отговарям на въпроса ти по следния начин:

 

"А" група за всички времена сред първите 10 по всички твои параграфи.

 

Що се отнася само за гостуваща агитка, можеш да си направиш труда и да проучиш примерно шампионския сезон на Етър и голмайсторския на Ивайло Йорданов (1991 г.) колко пътуващи фенове е имал шампионът на България и колко средняка в групата! Отчитаме моментното състояние и населението на двата града по това време, махаме бройката от дербитита помежду ни и получаваме верния отговор.

 

- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои други, освен с тази на Етър, сте врагове? Как са се породили приятелството с първите и враждата с вторите?

 

- Тук започва да става горещо! Отварям бира и продължаваме! Виждам, че интервюто с мен придобива внушителни размери! Не знам дали има някакави ограничения в това отношение и дали отговорите да бъдат кратки и точни или дълги и изчерпателни, но определено има много въпроси като този, провокиращи втория вариант отговори...

 

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ!

 

FanFace.bg: Поради факта, че интервюто с Тоширо е адски дълго, решихме да го разделим на две части. Втората ще публикуваме в петък (8 юни). Умишлено спряхме точно на този въпрос, след който последваха доста драматични и буквално кървави разкази от срещите между агитките на Локомотив (ГО) и Етър, в които нашият гост е бил централно действащо лице. Ще качим и исторически снимки от директни сблъсъци между "черно-бели" и "виолетови" фенове покрай едно от дербитата, изиграло се на 11 септември 2004 г. във Велико Търново.

 

Акцентите от втората част на интервюто:

 

- Какво възнамерява да издаде Тоширо в бъдеще, което има пряка връзка с темите от това интервю?

 

- Какво се случва, за да се намразят до безумие "черно-бели" и "виолетови", след като допреди това са се събирали по купони?

 

- Застрашен ли е бил животът на Тоширо след едно от дербитата с Етър във Велико Търново?

 

- Коя е най-голямата засада, която той и хулигани от агитката на Локо са правили на "виолетовите" в Горна Оряховица?

 

- Какво съветва Тоширо младите фенове на отбора?

 

ЧЕТЕТЕ ВТОРАТА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО С ТОШИРО ТУК!

Полицията в британската столица забрани на своите служители да застъпват на дежурство с видими татуировки по телата си, съобщи „Тайм".

 

„Скотланд Ярд" и преди имаше разпоредби по отношение на картините и надписите по телата на полицаите, но бяха забранени единствено обидните послания, както и тези съдържащи насилие или неприемливи религиозни позиции.

 

С новата разпоредба, която вече е в сила, се забраняват татуировките на лицето, ръцете или над яката. Всякакви други изображения трябва да бъдат скрити през цялата смяна на служителя на реда. Официалното обяснение на полицейската служба е, че с промяната правилата за униформените стават по-последователни.

 

Тези от тях, които имат от „неразрешените" татуировки, ще трябва да ги регистрират до началото на ноември, за да избегнат наказание. Въпреки това, отношението към тях е видно от вътрешно писмо към служителите на „Скотланд Ярд". В него пише, че „всяка видима татуировка уронва престижа на Лондонската полиция".

 

Британската столица не е първата, където полицаите нямат право да се татуират. Американската армия, както и десетки полицейски служби в САЩ въведоха подобни ограничения, а такава практика има и в някои учебни заведения и частни фирми.

 

Текст: webcafe.bg

Феновете на Челси организират кампания, за да спасят „Стамфорд Бридж”, след като ръководството на тима обмисля идеята да смени клубния стадион с друг. Според английските издания привърженици на отбора ще се срещнат следващата седмица, за да разискват и проучат по-внимателно предложението.

 

Собственикът на Челси Роман Абрамович възнамерява да инвестира 50 милиона паунда в нов стадион, който е в близост до „Стамфорд Бридж”. Капацитетът на новото съоръжение ще бъде от 60 хиляди седящи места.

 

Абрамович вече е направил постъпки пред банка, за да изтегли кредит, който ще покрие новата инвестиция на губернатора на Чукотка. Новият стадион ще донесе допълнително приходи на Челси, като Абрамович може само за една година да избие дадените пари за трансфера на Фернандо Торес.

Нелегалният пазар на билети за финала на Шампионската лига между Барселона и Манчестър Юнайтед на "Уембли" стартира… и то как. Известен сайт за продажба на билети за спортни събития онлайн пусна пропуск за сблъсъка между английския и испанския гранд срещу сумата от 7088 паунда (15 548 лева).

 

Цифрата е шокираща, при положение, че реалната цена на пропуска е 140 паунда (307 лв). В същото време в популярния интернет портал за продажба на всякакви стоки "e-bay" се появиха потребители, предлагащи билети за финала срещу 6000 английски лири (13 162 лв).

 

От УЕФА веднага изразиха готовност да се борят с "черния" пазар на билетите, но от централата споделиха, че "е много трудно да се проследят всички места, където се продават билети нелегално".

 

"Всички билети се продават законно единствено от клубовете, класирали се на финала. Феновете на Барселона и Манчестър Юнайтед могат да закупят билети единствено от централите на двата отбора", заявиха от УЕФА.

 

"Червените дяволи" и "блаугранас" ще получат по 25 000 бройки от билетите за редуцирания до 86 хиляди зрители за финала "Уембли". Останалата част от трибуните ще се разпределя от т.нар. "европейско футболно семейство", включващо всички спонсори на Шампионската лига и други големи компании свързани с най-комерсиалния футболен турнир.

Запалянковците на Челси се заканиха да боядисат западната част на Лондон в синьо след триумфа на любимия им отбор на финала в Шампионската лига. Това  се случи в следобедните часове на неделния ден, когато в западната част на английската столица започнаха празненства заради спечелването на трофея в най-престижния европейски клубен турнир. В 16 часа английско време пък стартира парад, който започна от стадион "Стамфорд Бридж".

 

Движението по големите улици и булеварди в западен Лондон бе преустановено заради шествието с купата на футболистите на Челси. Според информациите по време на обиколката на Лондон присъстват близо 70 хиляди запалянковци на "сините". 

 

На снощния исторически за Челси финал срещу Байерн Мюнхен присъстваха над 25 хиляди запалянковци на английския отбор. 

 

Около 50 хиляди фенове на отбора празнуваха спечелването на Шампионската лига по улиците на Лондон през нощта в събота срещу неделя. 

 

Байерн и Челси завършиха наравно 1:1 в редовното време и продълженията, а "сините" спечелиха с 4:3 при изпълнението на дузпите.