Има треньори, които разграфяват кариерите си с години, петилетки, дори десетилетия напред. Жозе Моуриньо например ще води Реал Мадрид, докато не спечели "десетата", както зомбирано наричат трофея от Шампионската лига в испанската столица.

В България има двама президенти, които могат да напишат докторат как се мамят букмейкъри. Става дума за футболните Макс и Мориц Николай Ишков и Йордан Андреев, по-известен като Данчо Елечето. И до днес някои заложни къщи в света празнуват оттеглянето на двамата от началнически постове във футбола като национален празник. Нещо като 3-и март на букмейкърите по земното кълбо.

Уникален, велик, знаменит! Това са най-меките възклицания, с които може да бъде възнаграден заговорът в Грузия за мача Дила - Марек в град Гори. Това е една от най-големите измами въобще в световната история на букмейкърите. 7 години след нея вече са известни доста от подробностите, описани подробно в местните медии. Двубоят е от турнира "Интертото".

Две седмици преди него, замесените в аферата започват да си отварят сметки в едни от най-сериозните заложни къщи в света. Играят с малки суми, печелят, но по-често губят, за да не предизвикват съмнение. В навечерието на въпросния двубой започват постепенно да се инвестират сериозни залози на равен резултат, на успех на гостите при техен хендикап, на точен резултат 3:3.

Операцията е проведена ювелрно. Двубоят се играе на стадион, на който няма интернет-покритие. Публиката е редуцирана само до "наши хора". След последния съдийски сигнал, кореспондентът на националната грузинска агенция предава, че двубоят е завършил 3:3. Веднага след това се сриват телефонните връзки на стадиона. Клетъчните телефони са заглушени. Осигурена е връзка на делегата, който си мисли, че говори с УЕФА, а всъщност звъни в Тбилиси на подготвен за целта човек.

Букмейкърите приемат резултата 3:3 като достоверен и започват да изплащат печалби. Четири часа по-късно измамата лъсва, но вече е късно. Сметките, по които са изплатени парите, вече са закрити, а печалбите обявени за изтегляне. Според информация в руската преса, тази измама носи на авторите печалба от над 5 милиона долара! УЕФА реагира жестоко. Дила Гори е изхвърлен от турнирите за 5 години. Марек за две.

Никой не може обаче да посегне на Николай Ишков. Две негови роли във футболни постановки поставят букмейкърите в тази, която самият той играеше във филма "А сега накъде". Това се питат мнозина след мача отпреди няколко години Спартак - Славия.

Предишния сезон "белите" помагат на варненци да се спасят и на всички е ясно, че край Варна ще има връщане на вересиите. Адекватно реагира и родният букмейкър, който дава за "1" колосалния коефициент 8. И о чудо - той излиза. Спартак сензационно бие с 1:0 в дъжда, моралът на Ишков е издигнат в култ. Той обаче рухва три дни по-късно, когато печалбите около срещата са изплатени, а заверата лъсва. Тогава на бял свят излиза контестация на "белите", странно как запознати с факта, че в отбора на Спартак има играч с нередовно медицинско свидетелство.

БФС узаконява служебния успех на софиянци, а Ишков повтаря удара си два сезона по-късно. Тогава Спартак гостува в "Надежда". Домакините се борят за зона УЕФА, варненци пък имат да връщат пари на Николай Гигов по неосъществена сделка. Домакинският успех е извън всякакво съмнение, световните букмейкъри го оценяват с нищожния коефициент 1,25. И хоп пак чудо - храбрите варненци измъкват реми.

След 24 часово затишие, Локомотив "открива" как да стигне до победата - подава контестация, че на пейката на варненци е седял футболист от дублиращия отбор, който не бил записан в тимовия лист! Отново остава загадката кой е спечелил повече - домакините с трите точки, или Кукловода с поредния си гениален ход, накарал букмейкърите да вият от мъка.

Ливърпул - ЦСКА е генерирал, най-много залози в историята

Мачът с българско участие, на който са заложени най-много пари е срещата от предварителния кръг на Шампионската лига между Ливърпул и ЦСКА. Общо в 30-те топ букмейкърски къщи, които имат обща система за броене на залозите, тогава бяха заложени на различни опции в мача над 15 милиона евро. Обяснението идваше от очакванията на играчите в заложните къщи за ясен мач след победата на мърсисайдци на "Васил Левски" с 3:1. Както обаче се получи впоследствие, букмейкърите регистрираха 7-цифрени печалби от сензационната победа на ЦСКА над Анфийлд".

Национал има три къщи от тото-резултати

Игралият в Литекс албански национал Албан Буши е известен с това, че при 8-годишния си престой в Турция е изкарал повече от игри на точен резултат или знак, отколкото от футбол. В Тирана дори се майтапят, че от 4-те къщи на Буши в столицата само една е от футбол, другите са от тото неро. Както е известно шиптърската мафия в този "отрасъл" е може би най-силната в световен мащаб. Тя дори атакува наш отбор, гостувал в Тирана с предложение да загуби мач с 1:2, срещу което да прибере 500 000 долара. Водачите на българския клуб обаче отвърлиха неприличното предложение, а на другия ден родният представител победи с 3 гола разлика.

И ЦСКА - Левски е жертва на черно тото

За съжаление двама от бившите и един настоящ президент на вечните съперници Левски и ЦСКА в прав текст са признавали, че тотомафията влияе на някои резултати от изхода на най-голямото българско дерби. В едно от редките си интервюта за руски вестници през 2001 или 2002 година, Илия Павлов разкри пред "Комерсант", че една от причините да напусне ЦСКА е засилващото се влияние на букмейкърите над резултатите на отбора.

По-късно неговият колега Васил Божков бе още по-краен: "Бай Миле чрез сръбските футболисти в ЦСКА работеше в полза на определени среди, имащи интерес дербито да завършва с определен знак".

Миналата година пък след Казанската афера Тодор Батков изригна, че тото-мафията, подкрепяна от органи на МВР у нас е организирала мистерията с факса от Рубин, за да загуби Левски мача с "армейците".

Срещу 250 000 евро си купуваш и цял кръг

Част от водещите букмейкърски компании вече залагат сериозно на екзотични юношески и всякакви други мачове от Сингапур, малайзия, 4-а и 5-а дивизия на Турция и т.н. В голямата си част подобни срещи са нагласени от самите букмейкъри и се движат както на тях им е угодно. Според хора в бранша срещу 250 000 евро в сингапурската втора дивизия, можеш да откупиш цял кръг и да го нагласиш да заавърши така, че клиентите ди да фалират от изненади.

Владимир Зарков, SportLine.bg

Доскорошният председател на фенклуба на ЦСКА Димитър Ангелов даде ексклузивно интервю пред direktiva.net, в което отговори на всички нападки към него свързани с финансови злоупотреби. В петък, часове преди началото на мача България – Италия, духовете в България бяха разбунени, след като в интернет пространството (в сайта Спортал) се появиха документи за сериозни суми, които ръководството на ЦСКА е отпускало на Централния фенклуб на привържениците и в частност на неговия доскорошен председател Димитър Ангелов. Забогатял ли е Дучето от любовта си към ЦСКА? Колко от тези пари са влезли в джоба му? Наистина ли обича клуба или просто е взимал средства за собствено облагодетелстване. Тези въпроси несъмнено излязоха на преден план. Журналистът, който бе публикувал документите не бе потърсил ответната страна. Именно поради тази причина го направи direktiva.net. Ето какво заяви Димитър Ангелов пред нас:

 

- Г-н Ангелов, в последните години сте получили доста сериозни суми от ръководството на ПФК ЦСКА… Бихте ли казали какво се случи с тях и имате ли документи, с които да се отчетете пред феновете на отбора, защото мнозина от тях мислят, че те са попаднали във вашия джоб… 

 

- Много се радвам, че някой потърси и моето мнение, защото ми писна от интриги и инсинуации по мой адрес. Ще започна малко по-отдалеч. Във всяка нормална държава вече виждаме, че футболните срещи се охраняват от стюарди. Така е и в България. За първи път момчета с червени потници с надпис “ЦСКА контрол” се появиха на мачовете на ЦСКА през 2000-та година. Стюарди има и в други отбори у нас. В това няма нищо лошо, то е задължително дори. Защо? Спокойно можете да проверите колко плаща един футболен клуб на звено “Охранителна полиция”, за да следи за реда и сигурността на мачовете и колко се дава на стюардите. Дори човек с елемантарни познания по математика ще разбере, че футболния клуб печели от това нещо. 

 

- Да, но в разходните ордери, които бяха публикувани не пише “охрана”, а “хореографии”…

 

- Да, точно така е. Както вече казах дейността “стюард” съществува на стадион “Българска армия” от 2000 година. Нея обаче я няма нито в Закона за футболното хулиганство, нито в Конституцията на Република България. Ние хората, които отговаряхме за реда и сигурността не сме лицензирани като охранителна фирма, а сме привърженици и точно поради тази причина парите се осчетоводяваха като такива за хоерографии, а не за охранителна дейност. Искате ли да ви кажа как се разпределяха те през годините? 

 

- Да, кажете. Не на мен. На феновете го кажете…

 

- Както вече казах всичко започна през 2000 година. В следващите 6 години, до идването на Александър Томов на власт парите, които получавахме за охрана бяха точно 900 лева на мач. 450 от тях взимаше Иво Савов – Маймуната, за да следи за реда и сигурността в сектор Г, а останалите 450 взимах аз, за да ги дам на момчетата, които охраняваха секторите А и В. Това, което останеше от 450-те лева в мен го давах за хоерографии. Когато на власт дойде Александър Томов имаше нова среща, на която предоговорихме сумата. На тази среща обаче освен мен присъстваха още Росен Петров – Животното от сдружението “Animals”, което представляваше стюардите от Перник, Самоков и Враца в лицето на Мирослав Василев и Борис Борисов. Там беше Иво Андонов – Буземеца, в лицето на шеф на фенклуба в Люлин. Там беше Ивайло Цветков – Главата, както и Александър Георгиев. Че тези хора са отговаряли за охраната и са присъствали на всякакъв род срещи с мен могат да потвърдят и хората от Охранителна полиция, както и г-н Антон Златанов. Тогава договорената сума стана 3000 лева. От тези пари 1 500 взимаше Росен Петров, а 500 прибираше Иво Андонов, като те и техните момчета се грижеха за реда и сигурността в Сектор Г, а останалите 1000 лева взимах аз за момчетата от секторите А и В, а каквото останеше го давах пак за хоерографии. И смятам, че се справяхме отлично, за което имаме няколко благодарствени писма в официалния сайт на клуба. Може да го проверите. Да, имаме и две издънки – една в Ловеч и една в Мездра. Като за мача в Мездра мога да кажа друго – на петата минута от създаването на проблемите, ситуацията бе овладяна. Играчите на Локомотив излязоха на терена, за да доиграят мача, но ръководство на ПФК ЦСКА забрани на нашите играчи да играят. Защо? Питайте тях! 

 

- Спомням си, че точно след този мач Димитър Борисов спря парите за охрана?

 

- Да, спря да ги дава на мен. Стюарди имаше, но по никакъв начин не бяха свързани с мен и ръководената от мен организация – Централен фенклуб на привържениците. Това бяха момчета от “Animals”, от Люлин и т.н. Интересното беше, че за един мач в Перник лично Калоян Стоянов доведе негови гардове, които облече с потници на стюарди. Именно те предизвикаха онази грозна сцена, когато неговите хора биха Ивайло Цветков – Главата. И много моля, господата, които сега вадят документи не приписват на моята сметка и парите за охрана в този период от една година, а именно от мача в Мездра до мача с Видима. 

 

- Защо една година?

 

- Мачът в Мездра бе през пролетта на 2010-та и аз нямах нищо общо със стюардите до пролетта на 2011-та. След мача на “Герена”, в който победихме с 3:1 и публиката на ЦСКА бе брутално изведена от стадиона на полувремето. След този мач Димитър Борисов ми се обади и ми каза: “Дуче, нека продължим да работим заедно”. Аз му отговорих, че не мога да взема еднолично решение и трябва да говоря първо с момчетата. Чрез Ивайло Цветков – Главата се свързах с Иво Андонов – Буземеца и той даде съгласието си. Същото направи и Росен Петров – Животното. И така започнахме отново и при същите условия. Като това се случи от мача с Видима Раковски от пролетта на 2011-та година. В един момент в края на 2011-та година обаче на мен ми писна. Имахме да получаваме 40 000 лева от Димитър Борисов в качеството му на собственик на футболния клуб. Аз казах: “Стига!”. Още тогава дадох интервю за телевизия Евроком, в което обявих, че ние не искаме тези пари, а призовах Димитър Борисов да ги дари на детско-юношеската школа. Нека допълня нещо: 3000 лева бе стандартната сума. За мачовете с Левски тя бе двойна, както и за мачовете от евротурнирите, защото тогава има повече работа. Парите обаче се осчетоводяваха накуп и затова има бележки с по-големи суми. 

 

- Други пари от Димитър Борисов взимал ли сте?

 

- Да, имаше още едно дарение. След мача с Порто, в знак на благодарност за чудесната хореография ръководството на ЦСКА отпусна 300 билета за мачовете с Рапид Виена и Бешикташ, които трябваше да се осчетоводят по някакъв начин и те отново го направиха под формата на “хореография”. Сега искам да попитам защо така безогледно се вадят касови бележки, а не се казва цялата истина. Г-н Борисов явно е фокусник. Изведнъж превърна охранителите в мажоретки от хореографии. 

 

- Защо от ръководството на ЦСКА решиха сега тези документи да излязат на бял свят?

 

- Ще кажа така: Димитър Борисов работи с финансите, както Дявола чете Библията! Опростих му 40 хиляди лева, с хиляда лева на мач хем плащах на стюарди, хем правех хореографии. Това му е бакшиш. Защо правехме хореографии? Защото е красиво и вдъхновяващо… Дали сме се справяли? Нека хората погледнат снимките от календарите ни… Да се върна обаче на темата за господин Борисов. Един ден преди мача с Рапид Виена той дойде на рождения ми ден. Видяха го 120 човека. Тогава ми каза: “Дуче, дръж се за мен и ще станеш много, много богат”. Да, но моята преданост и любовта ми към ЦСКА са в пъти по-големи. Не го последвах и ето сега какво се случва. Само ще кажа, че не може той да ми говори за морал, чест, достойнство и обич. Той, който показа документи, където пише, че е спонсорирал с кредити от собствената му фирма ЦСКА, а не са показани парите, които прибра от трансфери. Значи полученото влиза в джоба на “Титан”, а изваденото за ЦСКА е заем, така ли? 

 

- От Васил Божков взимал ли сте пари, освен тези за охраната? Твърди се, че е излял сериозни суми в джоба ви…

 

- Нека някой да опита да взима пари от него. Всичко, което сме получили странично от г-н Васил Божков, сме изработили с честен труд и сме спестили пари на футболния клуб. Винаги можете да проверите това при г-н Лазар Василев, който тогава бе финансов директор. Направихме оградата на базата в Панчарево, направихме тенис-кортовете на “Армията”… Да, получавахме пари, но те бяха в пъти по-малко от това, което искаха други фирми. 

 

- Много феновете Ви обвиняват, че си тръгвате без да се отчетете…

 

- Какво да отчитам? Финансов секретар на фенклуба до 2006-та беше Иво Савов – Маймуната. След това какво да отчитам. Имена и ЕГН-та ли? Ние членски внос не сме събирали… 

 

- Излиза, че сте безгрешен?

 

- Не, не съм. Допуснал съм много грешки и аз си го признавам. Давах на хора, които не заслужаваха. Това е първото. А второто е, че сега осъзнавам, че по никакъв начин стюардите не трябва да са свързани с фенските организации. Ето за 3 хиляди лева стана всичко. Секторът се разцепи за някакви смешни пари. 

 

- Ще отидете ли на Общото събрание в понеделник? Ще се кандидатирате ли отново за председател на фенклуба…

 

- Не. Няма. Категоричен съм. Работа там нямам. При кой да отида. При хора, които довчера седяха на моята маса, а сега са срещу мен? Не, няма да се кандидатирам, защото не искам да съм разделяща фигура. Аз съм идеалист. Вярвам в идеалите си. Искам да членувам в чиста организация, без задни мисли и с хора, чието верую е единствено и само любовта към ЦСКА. 

 

- Не се ли страхувате, че може да Ви поискат отчет?

 

- Има законови действия, с което могат да го направят. Аз не се страхувам. Нека хората се обърнат назад и погледнат какво се е случило в този период. 

 

Явор Пиргов, direktiva.net

ПРЕДИ 22 ГОДИНИ ПО УЛИЦИ И ПЛОЩАДИ СВОБОДНО  ПРОЕХТЯ

ЧЕРВЕНИ  БОКЛУЦИ!

Мине не мине седмица, и бащата на „фъфлещите българи” Ставрий, подкрепян от племенника си Кольо, откривател на островърхата велосипедна  седалка, току плиснат връз левскарите по една червена кофичка от дажбата си.. Там се съдържат и есенции като Цола Драгойчева и бюстът на Сталин, но главно, обобщения от сорта  „Лефски – отбора на всички власти”.

 

Двамата  толкова са популярни сред най-нискочелата форумна младеж, че си позволяват и да не се развиват като автори.  Дори гледат на зомбираните си почитатели „както войник, въшка”, по израза на заклетия левскар О.Б.   Ако се развиваха, нямаше да си позволят такъв застой в образите и идиомите, а  щяха да са готови   поне веднъж да се подкрепят с факти , каквито им цитираме в този обзор.

 

Двамата най-изявени червени клошари, които си вадят хляба, като смразяват   великите   армейски рицари  с  „подуенските говеда”, все не стават мукаят  да информират  кликващите за следното:

 

- Отбор на колко вида мутри е Централния футболен клуб на България – от падането на комунизма насам?
/ Отделно е  нравствената връзка с основателите  във войнишката столова в присътвието  на маршал Берюзов…../.

 

Днес, обаче , е по-специален ден – годишнина от   10 ноември, когато народът,  свободно  изпълнил  улици и площади, с пълно гърло заскандира онова, което му е напирало по времето на всичките български  „соц полуфинали”

 

ЧЕРВЕНИ БОКЛУЦИ!!!!

/Скандиране , което по стадионите не е мода, а начин да се посрещат правоимащите, скрити  под   чадъра „Съдийско знаме”/

Но на въпроса, както би казал  Кольо – Гаврилата, преди да продължи  с вечните си теми  за „подуенските цигани” и автобус номер 79. /За сметка на „харизматичните цигани”, облечени в гащиризони и возещи се на модерните боклукчийски камиони… За да подсигурят титанските хонорарчета за харизматичния вуйчо и не толкова харизмачния племенник…/

А въпросът е следния:

 

През 1993 година падна първата жертва измежду спортните президенти и деятели – застрелян беше полк.. Цветан Цветанов, президент на СК ЦСКА.

Това се свърза с опита му за далавери на комплекс „Червено знаме”. Там се преплитали и други имотни интереси. Човекът е забравен, помним го само с това, че даде тон за една „армейска” песен, на която краят не се вижда, както ще проследим по-нататък.

 

През 1998 година президент на ФК ЦСКА става собственикът на най-проспериращата мутренска групировка. Мултигруп, с президент Илия Павлов, бивш офицер от държавна сигурност, афишира намеренията си да върне армейският футбол там, където го помнела Европа…

 

Случайно се оказа, че Европа  не знае кой е Илия Павлов, малък му е чинът.. Затова, като втори човек,  в българската футболна мафия  трябваше  да изкочи заместникът  на Илийката, и негов бивш началник в държавна сигурност – проф. д-р полковник Димитър Иванов-Гестапото. Той е бивш началник на Шесто управление за цяла България –  нещо мутренско да виждате в това?

 

Гестапото  е чистофайник, може би той лично, а и по едно и също време, е вербувал и „синия агент Николай“, и червеният му колега Ставрий. Но в случая, беше му поверено да помага, според ченгесарските си сили, за възраждането на любимия ЦК. Негово е историческото интервю, в собствения му вестник „Земя” , с „Исус Христоса”  на по-старите  армейските привърженици,  вечният мандатоносител на „армейската чест и слава“ – ген. Добри Джуров, с партизанското име Лазар..

/Да си припомним пак: „Армейският спортен клуб беше и остава носител на социалистическия морал и един от символите на успеха на Народната власт. Знаете, че преди победата на Деветосептемврийската революция във спорта и най-вече във футбола преобладаваха буржоазно-фашиски елементи. Народната власт не можеше да допусне това. Времето беше такова. Затова създадохме нашия ЦСКА. И в спорта ЦСКА постигна много. Това не беше грешка!/

Тогавашното ръководство на мултаците в клуб Цска, съдържаше и други култови за прехода  мутри, не по-малко сербезлии от сегашните. За една от тях,   пак се разшумя , казва се Димитър Джамов. Той се завръща отново на ръководен пост в ЦК. Като шофьор  на Илия Павлов, Джамбата имаше и  в управителния съвет на клуба. Сега, по покана на колегите си от Вис-2, бившият застраховател и затворник, ще спасява с пари и личен пример момчетата от школата.

 

Ето какъв спомен за него публикуват едни, не толкова червени сайтове:

 

„Най-скандалния момент в биографията на Джамов е арестът му на световното първенство по борба за юноши. Тогава барети нахлуха в залата и измъкнаха клетия началник, тръшкайки го на паважа. Над 2000 души видяха показния арест. Покрай делото и обвиненията за въоражен обир на цигански клан, Джамов изкара половин година в ареста.

 

След излизането от там неволите му продължиха. Екс-борецът оцеля при две покушения срещу него. Веднъж по погрешка убиха друг човек с гранатомет вместо него, а след това Джамов прескочи трапа въпреси стрелбата с автомат по него…”

За следващия, „случайно“  острелян армейски шеф, членът на управителния съвет на Цска, Манол Велев, все още малко се пише. Още  бил  жив, но вече не е съветник на президента Гоце.

 

/По някаква случайност ли, но този неофициално сочен за червен фен номер 1 е имал за свои съветници все видни и обречени цесекари. Илия Павлов и Емил Кюлев са два от тях, Черепа е жив, пък и при него Гоце е съветник, а не обратното…/

Като сме тръгнали по мутренските белези върху войнишката снага  на харизмата – дали да споменем и Сашо Апашо? В него се съчетава  цялата съшност на порочното  зачатие  на родната петолъчка –  и   и политика и мутрата. Нещата, без които наследниците на каскетлиите от Чавдар вече нямаше да имат отбор.

 

Александър Томов, тарикатът на частна и държавна ясла едновременно,  хвърли много сили и талант за да докаже, че червеният централен клуб  има своето място под слънцето на съвременна Европа.  Жалко, че там не  оцениха  доводите  му, също както и прокуратурата по-късно. Едните го  изхвърлиха като мръсно червено коте от турнирите си, другите пък му лепнаха десетгодишна  ефективна присъда за кражба.

 

/Така цска би и този рекорд – първият у нас футболен президент, осъден за кражба от държавата. /

Поредният харизматичен началник от „Народна армия” не беше острелян, а само осъден. Най вероятно ще започне да  излежава  присъдата  от момента, когато обвързаният със социалдемокрацията тим  влезе в обещаната  шампионска лига. Вече се досещате:  Сашо Апашо отърва пандиза….

 

Червената общност, жестоко обидена от скандиранията „Червени боклуци”, обаче със съдействието на червения боклук  Станишев, по евстествен начин стана собственост на най-развитата боклукчийска фирма у нас. Някаква  еманация   на всички досегашни трибуквени групировки , отрязали си опашките, и възприели ценностната система на изконното четирибуквие, тръгнало от свинарника край ТКЗС-село Петърч.

/По неофициална информация от върналият се отново  в землянките историограф Суровянски/

Пък  ако  перефразираме фолклора – търкулнало се четирибуквието / ТКЗС/и си намерило друго четирибуквие. – Цска.  И за капаци – пеунишките гърнета…

 

Какво повече  искат  дучетата?

 

Какво искат идеолозите им  Ставрий и Кольо?

 

Да си въртят там частушките и да чакат следващите си мутри. И да са наясно, че  от „подмасковские берьози“ , ашлама  не става. Какъвто е генът  –   от партизанските замлянки, през еничерските набези към чуждото, до сегашните препълнени с  наглост  и мошеничества боклукчийски кофи…

 

Пък ние,  нека да сме си „отборът на всички власти”. Такъв е и българският народ – с две-три въстания за пет-шест века. Но пък с  талант да оцелява – при това с достойнство и собствена физиономия.

 

Ние затова и мразим петолъчката – тя не е нито достойнство, нито собствена физиономия.

 
Затова и няма  лал да се сродим с мутрите.

 

/За разочарование на онези, които вече ми „затварят устата“ с нещо около Чорни, припомням, че Мишата е бандит от световна величина и не е лъжица за устата на „разследващи” като Га и Кольо.  Бойко, да, но той е обвързан тъкмо със заместниците на  смъртния му враг Румен Гайтански – Вълка. ../

 

И тъй – кой е отборът на всички мутри? Въпросът с възможно най-понижената трудност...

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Един материал на Асен Спиридонов за проваленото Първо държавно първенство просто плачеше за коментар. Никой не го даде. Преди година, когато още не се бях обезверил напълно, че в България е възможно да се случи нещо смислено, имаше кой да отговори. Подобна реплика и подобна защита на истината и морала съществуваше. Непрекъснато, постоянно, не само в последния материал: За какво се борите, г-н Спиридонов?

 

Днес това го няма. Днес пропагандният апарат на отбора на ДС отново надига глава. Отново напира да лансира лъжите и измислиците на подуенския фолклор. Отново онеправдава виновните и клейми невинните. Отсъствието на адекватност всред цесекарската част на журналистическата гилдия не е от днес и не е от вчера. С действия и бездействия червената журналистика помогна ЦСКА да не бъде в състояние да изпълнява историческата си мисия. И е време някой да каже нещо и за това. Защото големите и заслужилите няма как да пострадат от истината. И защото е задължително истината да се знае. Тя е Чистилището. Тя е вратата, през която може да излезем. На светло и на чисто.

 

Първият грях на червената журналистика е, че веднага след 1989г., когато се съчиниха подуенските митове и легенди, когато се формира идеологията, оправдала репресиите срещу ЦСКА и несекващото административно толериране на държавния отбор, е, че срещу този процес не застана никой. Нищо не му попречи да се развие, да завладее обширни територии от общественото съзнание, да стане част от мисловния затвор на неспособната на рационална дейност, безкритична подуенска маса. Трябваше да минат повече от десет години, за да може фенове, а не журналисти, да лансират простия аргумент, че няма как ЦСКА да бъде създаден с партиен указ, най-малкото защото БКП никога не е издавало укази. Издавала е решения.

 

Ако в първите години на т.нар. демокрация бе налице адекватен отпор на подуенските измислици, много от впоследствие случилото се можеше да ни бъде спестено. Такъв отпор нямаше и причините за това могат да бъдат две. Първата причина, която е по-малко вероятна, по-екзотична, но все пак не бива да се изключва съвсем, е, че червената и синята журналистика може и да се различава, може понякога и да си противостои, но е единна в едно. В това да има активна публика, която да купува нейния продукт. Която да формира доходи. Естествено, че колкото е по-голямо напрежението, колкото конфликтите са по-страстни и разгорещени, толкова по-солидни ще са и паричните потоци. Втората причина е по-прозаична и по-вероятна.

 

Лъжата може да бъде преборена единствено с факти. А фактите са в библиотеките, в периодиките, в спомените на съвременниците на отминалите събития. Седмици и месеци усилен труд за едно материалче. Неимоверно трудоемък процес, през който са в състояние да минат единствено тези, за които ЦСКА не е занаят и прехрана, а кауза. Ако е първото, усилията не са оправдани. По-лесно е да спретнеш нещо за автогола на Легендата, отколкото ден след ден да търкаш стола в Народната библиотека.

 

Вторият грях на червената журналистика е, че бе един от двигателите на събитията от лятото на 1999-а година, когато ЦСКА бе харизан на Любо Пенев. И то в момент, когато машината бе задвижена и армейците бяха започнали да произвеждат играчи. Последните големи играчи, създадени от родния футбол – Димитър Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови. След шест месеца лъжи Чичовото продаде ЦСКА на Васил Божков. След още два месеца Чичо Пенчо пак духна супата заради Чичовото. Червените фенове не видяха нито големите европейски фирми, стоящи зад Любо Пенев, нито европейска организация. В този деструктивен процес журналистите-цесекари се подредиха до сините вицепремиери. Управляваният де юре червен отбор от червената общност, при което акциите на АД-то бяха 96% за Общото събрание и 4% за Христо Стоичков, бе преотстъпен на персони не споделящи армейската ценностна система. Червената общност се оказа неспособна да изгражда работещи управленски структури, да взима правилни решения, да предугажда опасностите и да работи за голямото. В този момент журналистите от червената част на обществото нито видяха очевидното, нито погледнаха в бъдещето. Не само това. Те и до днес не знаят какво се е случило и каква са я свършили.

 

Третият грях на пишещите братя с цесекарски уклон бе подмяната на Иван Славков – Батето с бандата на четвъртите. Първата последица на това активно съдействие бе един мач в Смолян, в който с Наско Сираков на тъча се игра до гол много след показаните две минути продължение и то при положение, че родопчани активно бездействаха, за да им бъде отбелязан гол. Естествено не последва нищо. Естествено това беше единственото, което следваше да се очаква. Естествено събитията продължиха в подобно темпо до отнемане евролиценза на ЦСКА след убедително спечелена шампионска титла. Евролиценз взет не от УЕФА, а от Боби Михайлов и неговото обкръжение.

 

Четвъртият голям грях на цесекарите в журналистиката е този, че те бездействаха и позволиха да бъде срината детско-юношеската школа на ЦСКА Червено знаме, децата на ЦСКА да започнат да обикалят баирите, заради една зала, за която е очевидно, че не е построена на точното място. Няма бъдеще отбор, който не се грижи за децата си, който е в състояние да допусне да му вземат неговото. Репресиите срещу ЦСКА продължават с активното съдействие или бездействие на червената журналистика. Която убедително доказа, че не е в състояние да види очевидното, която продължава да не предлага работещи решения и не създава значим интелектуален продукт.

 

Петко Суровянски, специално за FanFace.bg

Ура. Стойчо отново си е у дома. В къщи си е бе. Нема лабаво. Разбира се върна се на единственото място, където той и такива като него (разбирай Миодраг Йешич) могат да виреят. Дошъл-недошъл и се започна един еротичен флирт с нискочелата част от червената общност. Държа да подчертая, че разграничавам тази част, от мислещите фенове на ЦСКА. Те за стойчовия флирт не представляват интерес. Само знаят да критикуват. Някои дори си позволяват да искат оставки, та се налага гавазите на Дучето да ги вразумяват. Ама тия първите са друго нещо. При тях флирта върви, а при очертаващата се облачна пролет за Стойчо, само това може да помогне. Рецептата е изпитана и доказано имунизира червеното сърце срещу всякакъв род нервни кризи. Ако не вярвате, питайте Йешич.

Та се подхвана една борба за правда в която по етапен ред паднаха де що има правителства. А бе някак си нагличко ми се вижда да говориш да правителството при условие, че в последните три години любимия ти отбор се издържа от фирма работеща изцяло с държавни поръчки. Още по-нагличко звучи от устата на Стойчо, чиято титла от 2008 остана за сметка на кремиковските работници. Ако прибавим към нея и тази от 2003, поднесена на тепсия от самия Иван Костов, който изгони Чьорни от България, става ясно, че треньорските успехи на Стойчо са в пряка зависимо от от политическата конюнктура в България.

Като споменах 2008, нека се спрем и на нея. Помните я, нали!? Дето Батков, Станишев и папа Бенедикт запорираха лиценза на иначе изрядния Лупи. Ех, тогава какъв дрийм тийм бяха. Със сигурност имаше да убиват гиганти и да трепят де що има еврошампиони. Ха-ха-ха. С кой бе господа другари? С него ли? С неудачника чиито най-голям успех е едно епохално отпадане през 2002? Помните нали? На Стойчо му трябваше нулево равенство в София. И то срещу съперник, който нямаше никакво желание да продължи напред. Не успя. Ама поне беше епохално. Така, че другото не се брои. Това Тулуза, това Торпедо, Галатасарай ( тук ни се обясняваше, че "играхме прекрасно ама нямахме късмет"). Просто не се брои и толкоз. Какво тук значи някаква си пражка епопея? Тя също не се брои. Но на наш Стойчо не му стига, да си вкара неспасяем автогол, ами държи да е в последната минута и затова седна да ни убеждава, че Левски е похарчил 80 млн. без да постигне нищо. И видите ли, ако тези пари били инвестирани в ЦСКА, нямало да излязат от Шампионската лига в продължение на 4-5 години. Само не разбрах кой ще бъде треньор в този период. Едва ли визира себе си. Не вярвам де е толкова тъп. Или просто е безкрайно нагъл и се опитва да ни убеди, че мегаломанските му проекти (разбирай селекция), завършват с нещо повече от една титла и кръгла нула в Европа. Мегаломански проекти за които Васил Божков още си скуби косите, а на Лупи му предстои търкане на наровете в пандиза.

И още малко за епохалната 2008. Ах тези сакрални 16 точки. Нищо, че мачовете на Стойчо срещу челните отбори въобще не кореспондираха с тази голяма разлика. Не помните ли? През есента, антифутболът стойчов успя да излъже Левски с 90 минути лежане, симулации, три смислени паса и един гол на Машадо. Преди пролетния мач бяха едни закани, едни дитирамби и накрая - равенство с изравнителен гол на Антон Генов. Той пък за изненада на всички още същата вечер се появи за тържествата по случай юбилея на ЦСКА. Общо взето и в двата мача, Стойчо с нищо не показа, че превъзхожда Левски. Ама важни са тази 16 точки. С Литекс същата работа. Там Стойчо успя да спечели цели 2 точки с две бойки равенства.

Срещу Локо Сф - едно равенство в Надежда и при 1-1 на Българска армия, гол от засада и класическа велизарка за крайното 3-1. Ако го питате Стойчо така ли трябва да изглежда един шампион с 16 точки преднина, едва ли ще ви отговори, ама със сигурност няма да пропусне да ви осведоми за международната легитимация на Левски. Тук Стойчо има право да говори от първо лице, защото е работил в чужбина и ги знае тези работи. Там в чужбина никой не е чувал за Левски. Знаят само ЦСКА. Поне в Египет и Мозамбик е така. Засега Стойчо само там е успял да се легитимира, но със сигурност се има за далеч по-специален от Мауриньо.

Борислав Балинов (коментарът е публикуван в Sport1.bg)

ЗАЩО РОМИТЕ СЕ ЕВРОПЕИЗИРАТ ПО-БЪРЗО ОТ ЦЕСЕКАРИТЕ

Като поставям това заглавие, по никакъв начин не искам да обиждам ромите. Много от тях са се реформирали, европеизирали, скасали са с „циганията” и вече спазват закони и правилници, които някогашният Член първи опрощаваше и на тях. Стотици се трудят в подразделенията на сметопочистващата фирма Титан и дават своя принос за финансирането на славния „армейски” отбор. Други са скромни участници в агитката, готови да изпълнят поредната офанзивна заповед за изчистването на боклука от сектор Г. Но тези реформирани ромчета, вместо да повлияят със своята европеизация за нов имидж на славната красна команда, са принудени са да се червят и да търпят подигравки заради безбройните футболни цигании, непознати в нито един нормален европейски клуб.

 

Тези дни нормалните българи се питат – при червен успех в сърцето на Делиормана, този нереформиран четирибуквен мангал ли ще бъде нашият заслужен шампион? Та „шампион” не означава само „ритни топка”, в името му трябва да се вплетени морал, цивилизация, всеобщият напредък на държавата.

 

Ще подкрепя възражението си с някои добре известни факти и документи. Те са отделно от антифутбола, който демонстрира команмдата на истерика от село Плоски. Него можем да приемем като двойник на подпоручик Дуб, с когото Швейк най-уважително се майтапи. Но такава е съдбата на военните – да са смели патриоти, решителни в битките и да служат за майтап на всички природно интелигентни хора по земята.

 

Два реда от визитката на наследниците на основателите  от отряда „Чавдар”

 

- Клубът днес е собственост на две пернишки мутри, които нямат лев честно спечелени пари. Концесията за боклука е получена от партийно-висажийска посока. Това е четвъртото „армейско ниво” – след Мултигруп, хазарта на Божков, индиееца Митал плюс социалдемократа Томов. Как да не си славен армеец, как да не си европеец….

 

„Столипиновските „ проблеми на четирибуквието висят на врата на всички данъкоплатци. Както „нереформираните цигани”:, преследвани от инкасатори и всевъзможни инспектори, надменно отговарят – къде ма търсиш, ба бате? Че ние сме цигани, ба ало”,  така клубът, познат и с инициалите ЦК, отговаря на своите „инкасатори” – кого ще съдите, бре? Че ние сме цесека!!!

 

Подобни нахакани заплахи все още хващат  дикиш и петолъчковците продължават да се вихрят на гърба на своята бивша „народна армия”. Нали, след като пенсионираха „футболът с пагони”, той бе заместен от футбола с бухалки. А през новия век, посредством сегашните кралски особи от Перник, вече се радваме на „футбол с адвокати”.

 

Идват инкасаторите, отчитат борчовете, пращат сметката. Но нереформираният харизматичен циганин да не е луд да плаща? Той има колкото щеш пари за адвокати, заръчва им: „Отлагагайте до дупка”, а те са спецове по циганските дела. При които нищо не се спечелва, но се отлага до следващия лиценз.

 

Появява се отвреме навреме и съдия-изпълнител. Пред портите на „партизанска мандра”, излиза мускулест „цимбик” и му сочи гробището с налягалите петолъчки. Къде си тръгнАл, господине, това тук е алеята на славата, а ние сме цесекаа.От славата на не-ре-бе ли искате да късате живо месо?

 

За да приключа с „говеждите” си претенции към нереформирания кандидат шампион, ще цитирам малко от пресата. Трябва по-често да гледаме в очите истината занеевропейското си дередже. И по-честно, защото съществуването на нашия главен опонент продължава да е белязано с безчестие, наследено от времето на недосегаемата номенклатура.

 

1. ЦСКА не бе изваден от “А” група през 2008 година, въпреки че по закон това трябваше да бъде направено, след като се стигна и до отстраняване от участие в Шампионската лига.

 

2. ЦСКА не бе наказан като клуб с отнемане на точки за доказаната политика на стимулиране на футболистите с непозволени препарати.

 

3. Футболисти на ЦСКА бяха наказани да не играят футбол само 5 кръга след доказана употреба на допинг.

 

4. ЦСКА получи лиценз през 2010 година въпреки доказани дългове към ПФК Черноморец АД и отказ те да бъдат погасявани.

 

5. ЦСКА не бе санкциониран като клуб за това, че управата му прати мутри да пребият футболистите Иван Караджов, Иван Иванов, Кирил Котев, Йордан Тодоров и Светослав Петров.

 

6. ЦСКА не бе санкциониран като клуб за това, че управата му прати мутри да пребият тарторите на агитката в Перник преди гостуването на отбора на Миньор.

 

7. ЦСКА не бе разследван за черно тото за нито един от сигналите, подадени от… футболисти и треньори след напускането им от клуба – домакинството на Миньор, гостуването в Мездра и т.н.

 

8. ЦСКА не бе разследван за пряко участие в залагане на футболни срещи - 4-ма състезатели на отбора са собственици на букмейкърски пунктове!

 

9. За първи път в световния футбол от елитната група се отстранява не отборът длъжник, а отборът жертва, каквито се явиха Пирин, Ботев, а в един определен момент – и Сливен.

 

10. ЦСКА е единственият отбор в света, на който наказание на футболист за доказан контакт с униформен полицай не само се намалява, но и директно се заличава.

 

————————-

 

Както въздиша при затруднение Помощник Тракториста Диков по Канал 3, какво да каже човек? Освен да повторим, че нищо, сделано през социализЪма не подлежи на реформиране. А при циганите /ромите/ е по-друго, те все пак не са толкова нагли, че да замазват с протести собствените си цигании и да ги прехвърлят на други. Хората помагат със сметосъбиране за да го има „армейския клуб”, но петолъчките им са само върху гащиризоните, не и в червените сърчица.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Във футболния сезон има мачове, които хората извън София не посещават или поне го правят много малка част от тях. И съм сигурен, че валящите декларации идват от фенклубове, които не посещават такива мачове. Например Стралджа, Преслав, Хасково. Не ги посещават, не защото не обичат ЦСКА, а защото времената са тежки, пари липсват и да отделиш 50 лева и почти 24 часа за някакъв мизерен мач не винаги си струва.

 

Поради обективния факт, че такива мачове са слабо посетени и непосетени от много от 900-те фенклуба на г-н Ангелов, същите господа от тези клубове следва да ограничат мнението си за ставащото в сектор Г. Да го ограничат, клонейки към избягване. Защото колко от тях посещаваха последните пролетни мачове на 2006 година, тази скандално-интересна и най-вече тъжна пролет за червения привърженик... ако бяха посетили тези мачове, щяха да знаят, че да се скандира срещу г-н Божков бе забранено, че хора бяха пребити заради транспарант срещу г-н Божков.

 

Излишно е да пиша от кого идеше забраната в сектора, защото тогава един човек колеше и бесеше, човек, съдържател на Еврофутбол в Младост. Който е бил свидетел на тези случки, няма как да не презре в дъното на душата си г-н Ангелов и да захвърли всякакво уважение към него. Защото това бе предателство към сектора, публиката като цяло и ЦСКА. И ако това не се стори убедително на някои, ще дам още няколко факта:

 

- Най-силната фракция на ЦСКА в историята бе разбита и изгонена от стадиона от кого?

 

- Говорейки за изгубени знамена - знамето "Армейци" в кой сектор беше на дербито през февруари 2011 и кой ден-два по-късно извади пред журналисти друго, кълнейки се че то е истинското. Е, къде е моралът?

 

- Къде беше подкрепата на всички фенклубове към "14" по време на есенните им протести от 2010? Нямаше такава, момчетата изпокапаха със забрани и глоби, бяха сами на поне 4 фронта - говеда, гостуващи агитки, мутри, полиция. Къде бяха "олд скуул"? 

 

- Защо протестът от 2008 бе насочен към Лупи, а не към БФС???

 

Разбира се, г-н Ангелов има своите заслуги към сектора - хубавите хореографии, Мишо Мустака, съдействието при арести и т.н. Но е време г-н Ангелов да се пооттегли. Нека си бъде скъп гост на тежките софри в Априлци и Банско, но да ограничи медийните изяви, определенията фен номер 1, инициативните комитети.

 

От Космоса се вижда, че песента му е изпята, че може единствено да дърпа сектора назад. Да остави истинските УЛТРАСИ да дадат своето, без да им плете интриги. Защото в момента прилича на куче, което бясно дърпа за кокала с всякакви средства, а това не му отива.

 

ЧЕРВЕНА СОФИЯ, hooligans.bg

Мнозина се заблуждават твърдейки следното: "Няма ненаказано добро". Не, няма ненаказана глупост и некомпетентност. За доброто наградата е друга като не е задължително тя да бъде получена тук, където сме за малко. В този ред на мисли съм дълбоко убеден и в още нещо: Само истината може да те направи голям. Лъжата, заблудата, манипулацията винаги завършва с провал. Понякога по-бавно, понякога по-бързо, но винаги по този начин.

 

Когато Ферарио Спасов се появи в ЦСКА през февруари 2004-а година, броени дни преди началото на пролетния полусезон и го завърши с провал, "специалистите" отсякоха: "Ферарио няма вина, защото не е правил селекция и не е водил подготовка.". Когато Миодраг Йешич се появи по същия начин през февруари 2005г. и стана шампион "специалистите" казаха: "Йешич стана шампион, защото взе готов отбор.". Кой подход е верният и при подобни разминавания кое е определящото. Стремежът да бъдеш обективен или желанието да манипулираш, да заблуждаваш?

 

Изобщо как се стига до истината? С гола теза или с анализ и доказателства? С добросъвестно отношение към фактите или с неприкрито желание да защитаваш своя кумир? Какви са доказателствата на тезата, че през шампионат 2011/2012-а титаните са продали титлата? Има ли такива, вярно ли е това и в крайна сметка докъде ще стигне всеки, който определя мисленето и поведението си с помощта на заблудата и лъжата? Включително заблудата и лъжата, че през 2005/2006-а година Миодраг Йешич е пропилял аванс от 7 точки и еднолично е сдал титлата.

 

Анализът, обективният анализ на събитията от шампионат 2005/2006, е задължително да бъде направен, защото твърде много хора се опитват да прикрият истината. Опитват се да заблуждават и манипулират. Онова, от което следва да се тръгне при очертаване на всеобхватната, автентична картина на не толкова отдавна произтеклите събития, е играта показана от ЦСКА през есента на 2005г. Продукция превърнала стадион Българска армия в Бродуей на футболната игра. Игра не само невиждана в последно време по родните терени, но и съизмерима с митологизирани институции на европейския футбол. Това уточнение е важно. То иде да подскаже, че преходът от подобно ниво към онова, което след серия от слаби игри позволи на ПФК 1914 да завърши като победител в театъра, наречен български футболен шампионат, не може да бъде продукт на случайности. Абдикацията от титлата с отбор с множество национали има своите очевидни и за разлика от всички услужливо подадени хипотези, обективни причини.

 

ДЕРБИТО ОТ 11 СЕПТЕМВРИ 2005г.

 

Всеки опит събитията от шампионат 2005/2006-а да бъдат обяснени без да бъде включено дербито между "червени" и "сини" от есента на 2005г. не е нищо повече от опит да бъде потулена истината. Този "двубой" е до такава степен многозначителен и характерен, че дори само в него могат да бъдат намерени ключовете от всички врати, които желаем да отворим. Преходът от впечатляващото половинчасово присъствие, подпалило подуенската пеналтерия, към схемата "Ела, мечко, изяж ме!", не бе само на часа разгадан от по-интелигентната публика. Той педантично, в рамките на само един мач, показа двете лица на ЦСКА - есенното и пролетното. Страхът на "червените" футболисти да погледнат към вратата на контузения, нестабилен "син" вратар, наследника на Боби Михайлов, показа, че в отбора на Васил Божков съществуват механизми, позволяващи да бъде влияно върху поведението на играчите на терена. Възможност реализирана еднократно през есента и многократно през пролетта.

 

Вечното дерби, играно в неделя, 11 септември 2005г., е един от трите мача, фигуриращи със звездичка в тираж №73 на Еврофутбол от този ден, т.е. един от трите, които можеха да бъдат играни на сингъл. Този факт, както и възможността да се влияе върху резултата едва ли е случаен. Коефициентите за тази среща имаха следните стойности:

 

БЪЛ 18:00 642 ЛЕВСКИ - ЦСКА 2.75 2.80 2.10

 

Победата на ЦСКА над "Ливърпул" на митичния Айнфийлд, както и моментното състояние на отбора, създаде увереност всред залагащите, че шансовете на армейците са несравнимо по-големи. Това очакване бе защитено впоследствие и с онзи половин час игра, в който "червените" наистина играха. Следващите непосредствено от това основателни "сигурни" залози за двойката бяха сериозна причина точно този знак да не излезе и то по твърде странен начин. В държавата Абсурдистан, в държавата с отсъстващи прокуратура, следствие и съд. В държавата, в която далаверите в играта футбол се нищят от генерал, бивш полицай, наказван със служебно несъответствие за опит за уреждане на футболни мачове.

 

МАЧЪТ МЕЖДУ СКАЧЕНИТЕ СЪДОВЕ ОТ СМОЛЯН И ОТ ГЕРЕНА

 

Мач, игран на 22 октомври 2005г. или броени дни след като "сините" юнаци с помощта и на "червени" глупаци овладяха БФС. Значението на този архи прозрачен "двубой", произвел един от най-големите скандали в родния футбол, е, че маските бяха свалени. Че и на най-наивно вярващите в добрите намерения на четвъртите, е могло да просветне как те смятат да упражняват властта. Експлицитно, брутално проявената тенденция подуенският отбор да употребява сателитите си, а съдиите да стоят в стойка мирно, задължително следваше да доведе до някакви насрещни, адекватни действия. Имаше ли такива?

 

Категорично не. Не само, че нищо подобно не беше направено, но и всичко сторено в Борисовата градина бе насочено срещу състезаващия се там отбор. Като се започне от войната между треньор и шеф на Надзорен съвет, мине се през разбиването на трудно изградената стабилност в крайната защита и се стигне до серия решения, действия и бездействия, реализирани в синхрон със силите, желаещи шампион да бъде друг.

 

Практиката от последните години в мафиотизираната среда на родния футбол показа, че всеки път, когато силите са поизравнени, решителна за титлата е пролетта. Есента е за футбол, тя е на треньорите и футболистите, а пролетта не. Тя е на президентите. Както беше през първенство 98/99г., когато Гриша Ганчев отказа безропотно да предаде титлата си на Насо Сираков и на Чорни. Както беше през 99/2000г., когато поръчковото дуо Узунов-Леков опорочи мача от 13 май на Герена, за да бъде моментално наградено с високи постове във футболната централа. Както беше през 2002/2003г., когато Божков тушира съдийските заслепения и "сини" куфарчета във футболните съблекални със служебната победа срещу Локо Пд. Както стана при единствената титла на черно-белите от града под тепетата през 2003/2004г., когато Жоро Илиев не даде пари за зимна подготовка, защото много добре знаеше, че са му необходими за друго.

 

Пролетта на 2006г. президентът на отбора от Борисовата градина не предприе нищо. Нищо, което да тушира "сините" изяви от кабинетите на футболната централа. Естествено, не защото не е могъл, а просто защото не е искал.

 

ОТБОРИ И ТОЧКИ

 

Мачът, в който всичко лъсна като на длан, бе мачът на Лаута срещу Локо Пд. Този мач ЦСКА задължително трябваше да спечели. Този мач се проведе веднага след като "червените" отстраниха Литекс за купата. Този мач бе срещу един по същество новосформиран отбор, играл повече от час с човек по-малко. От този отбор Васил Божков взе всичко, което можеше да бъде взето като футболисти, но не можа или по-точно, не пожела да му вземе по-простото и по-лесното. Трите точки. Което автоматично превърна срещата в мъчение. Бе мъчение да се гледа как футболистите с "червени" фланелки се мъчат, мъчейки се да не вкарат гол. Срещу точно този противник.

 

Когато в едно първенство трябва да правиш по-лесното, да губиш и да раздаваш точки, няма как да не стигнеш и до въпроса на кого точно да ги дадеш. На кого ЦСКА в крайна сметка даде точки, за да може шампион да бъде друг?

 

12.03.2006 - Литекс – ЦСКА 1:1

19.03.2006 - ЦСКА - Беласица (Петрич) 2:2

26.03.2006 - Локомотив (Пловдив) – ЦСКА 1:0

02.04.2006 - ЦСКА – Левски 0:1

19.04.2006 - ЦСКА - Марек (Дупница) 1:1

06.05.2006 - Черно море (Варна) – ЦСКА 0:0

20.05.2006 - Родопа (Смолян) – ЦСКА 1:0

 

В този списък безпроблемно могат да бъдат открити срещите, завършили според футболната логика и традиции от последно време, както и да бъдат прочетени имената на всички обичайно заподозрени "сини" сателити.

 

Синхронизацията между "вечните врагове" не вървеше единствено по линия на точкодарителството. Тя се реализираше и в областта на пропагандата. Бос, шефове и говорители в Борисовата градина неуморно повтаряха тезите на подуенските оперативни работници от радиоточки, кабеларки и стенвестничета за някаква провалена подготовка, достатъчна за резултати срещу Литекс, не и Беласица и за некадърника Йешич, достатъчно кадърен да отстрани Байер Леверкузен, да бие Ливърпул на Анфийлд, не и обезкървения Локо Пд на Лаута.

 

ТИТЛА ЗА КУПА

 

Изключено е предубедените пропагандатори на тезата за некадърника Йешич да довидят този момент. Това, че като има уговорка на най-високо ниво, задължително има и компенсации, уговорки, като уговорката – подарена титла за ПФК 1914 заради натрупването на достатъчен коефициент за поставен в предварителните кръгове на ШЛ и компенсация купа за ЦСКА. При наличието на подобна уговорка какъв е "добрият" вариант за "сините"? Загуба в директен двубой или отпадане от трети противник? Естествено второто. На 22 март 2006г. в осминафинални двубои за Купата на страната се срещат ЦСКА – Литекс и Черно море – ПФК 1914. ЦСКА побеждава с 1:0, "сините" губят и то след продължение с 3:2.

 

СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

 

По време на своите европейски изяви и то не само през сезон 2005/2006, ПФК 1914 отлагаше редовно своите мачове у нас с мотивировката участие в ЕКТ. И така до четвъртфинала с Шалке 04, до седмицата, в която пред "сините" се отвори шанс да постигнат нещо повече от постиганото дотогава в Европа. На 30 март 2006г. ПФК 1914 играеше с Шалке в София, на 2 април с ЦСКА и на 6 април реванш с Шалке в Германия. И защо не бе отложен точно този мач с ЦСКА, когато наистина имаше основание да бъде отложен? Отговорът може да бъде само един. Защото подобен сблъсък нямаше, имаше нещо друго.

 

МОДЕЛЪТ БАТЕ

 

Не знам по каква причина, но когато "сините" анализатори коментират защо днес ПФК 1914 не е на мястото на БАТЕ, те пропускат един много важен момент. Пропускат да уточнят какво стана с големите пари, които "сините" получиха за участието си в ШЛ. Къде отидоха те, имаше ли ги изобщо или с тях бе погасено някакво задължение? Може би към Чорни, може би към някой друг.

 

Това, което Йешич даде на ЦСКА през 2005-а година, бе способността да изстисква от наличния ресурс максималното, да намира за всеки двубой възможно най-подходящата схема и да настройва играчите по най-добрия начин. Подобни умения позволиха на Йешич да спечели титла "без да е правил селекция и без да е водил подготовка", т.е. без обичайното извинение на треньорите, които и със селекция и с подготовка пак успяват да се провалят. Благодарение на Йешич ЦСКА изгради стил и класа, позволили му да отстрани отбор като Байер Леверкузен и да играе като равен с еврошампиона Ливърпул и германския Хамбургер. Фатално за "червените" и за Йешич се оказа това, че футболната централа бе овладяна от паталогично свързани с Подуене персони и че клубът бе управляван от хора способни на уговорки и договорки, хора, които се опитаха да измият ръцете си с последния "червен" генерал. Лично аз не виждам нищо подобно в сега управляващите ЦСКА. Виждам друго. Глупост и некомпетентност, за които пиша отдавна. Глупост и некомпетентност да не бъдат в състояние да подбират точните хора и точната политика. Глупост и некомпетентност, която не от днес и не от вчера се разпорежда в "червения" сектор на обществото и продължава да си въобразява, че заслужава нещо повече от случващото се в момента.

 

Петко Суровянски, специално за FanFace.bg