ПРЕДИ 22 ГОДИНИ ПО УЛИЦИ И ПЛОЩАДИ СВОБОДНО  ПРОЕХТЯ

ЧЕРВЕНИ  БОКЛУЦИ!

Мине не мине седмица, и бащата на „фъфлещите българи” Ставрий, подкрепян от племенника си Кольо, откривател на островърхата велосипедна  седалка, току плиснат връз левскарите по една червена кофичка от дажбата си.. Там се съдържат и есенции като Цола Драгойчева и бюстът на Сталин, но главно, обобщения от сорта  „Лефски – отбора на всички власти”.

 

Двамата  толкова са популярни сред най-нискочелата форумна младеж, че си позволяват и да не се развиват като автори.  Дори гледат на зомбираните си почитатели „както войник, въшка”, по израза на заклетия левскар О.Б.   Ако се развиваха, нямаше да си позволят такъв застой в образите и идиомите, а  щяха да са готови   поне веднъж да се подкрепят с факти , каквито им цитираме в този обзор.

 

Двамата най-изявени червени клошари, които си вадят хляба, като смразяват   великите   армейски рицари  с  „подуенските говеда”, все не стават мукаят  да информират  кликващите за следното:

 

- Отбор на колко вида мутри е Централния футболен клуб на България – от падането на комунизма насам?
/ Отделно е  нравствената връзка с основателите  във войнишката столова в присътвието  на маршал Берюзов…../.

 

Днес, обаче , е по-специален ден – годишнина от   10 ноември, когато народът,  свободно  изпълнил  улици и площади, с пълно гърло заскандира онова, което му е напирало по времето на всичките български  „соц полуфинали”

 

ЧЕРВЕНИ БОКЛУЦИ!!!!

/Скандиране , което по стадионите не е мода, а начин да се посрещат правоимащите, скрити  под   чадъра „Съдийско знаме”/

Но на въпроса, както би казал  Кольо – Гаврилата, преди да продължи  с вечните си теми  за „подуенските цигани” и автобус номер 79. /За сметка на „харизматичните цигани”, облечени в гащиризони и возещи се на модерните боклукчийски камиони… За да подсигурят титанските хонорарчета за харизматичния вуйчо и не толкова харизмачния племенник…/

А въпросът е следния:

 

През 1993 година падна първата жертва измежду спортните президенти и деятели – застрелян беше полк.. Цветан Цветанов, президент на СК ЦСКА.

Това се свърза с опита му за далавери на комплекс „Червено знаме”. Там се преплитали и други имотни интереси. Човекът е забравен, помним го само с това, че даде тон за една „армейска” песен, на която краят не се вижда, както ще проследим по-нататък.

 

През 1998 година президент на ФК ЦСКА става собственикът на най-проспериращата мутренска групировка. Мултигруп, с президент Илия Павлов, бивш офицер от държавна сигурност, афишира намеренията си да върне армейският футбол там, където го помнела Европа…

 

Случайно се оказа, че Европа  не знае кой е Илия Павлов, малък му е чинът.. Затова, като втори човек,  в българската футболна мафия  трябваше  да изкочи заместникът  на Илийката, и негов бивш началник в държавна сигурност – проф. д-р полковник Димитър Иванов-Гестапото. Той е бивш началник на Шесто управление за цяла България –  нещо мутренско да виждате в това?

 

Гестапото  е чистофайник, може би той лично, а и по едно и също време, е вербувал и „синия агент Николай“, и червеният му колега Ставрий. Но в случая, беше му поверено да помага, според ченгесарските си сили, за възраждането на любимия ЦК. Негово е историческото интервю, в собствения му вестник „Земя” , с „Исус Христоса”  на по-старите  армейските привърженици,  вечният мандатоносител на „армейската чест и слава“ – ген. Добри Джуров, с партизанското име Лазар..

/Да си припомним пак: „Армейският спортен клуб беше и остава носител на социалистическия морал и един от символите на успеха на Народната власт. Знаете, че преди победата на Деветосептемврийската революция във спорта и най-вече във футбола преобладаваха буржоазно-фашиски елементи. Народната власт не можеше да допусне това. Времето беше такова. Затова създадохме нашия ЦСКА. И в спорта ЦСКА постигна много. Това не беше грешка!/

Тогавашното ръководство на мултаците в клуб Цска, съдържаше и други култови за прехода  мутри, не по-малко сербезлии от сегашните. За една от тях,   пак се разшумя , казва се Димитър Джамов. Той се завръща отново на ръководен пост в ЦК. Като шофьор  на Илия Павлов, Джамбата имаше и  в управителния съвет на клуба. Сега, по покана на колегите си от Вис-2, бившият застраховател и затворник, ще спасява с пари и личен пример момчетата от школата.

 

Ето какъв спомен за него публикуват едни, не толкова червени сайтове:

 

„Най-скандалния момент в биографията на Джамов е арестът му на световното първенство по борба за юноши. Тогава барети нахлуха в залата и измъкнаха клетия началник, тръшкайки го на паважа. Над 2000 души видяха показния арест. Покрай делото и обвиненията за въоражен обир на цигански клан, Джамов изкара половин година в ареста.

 

След излизането от там неволите му продължиха. Екс-борецът оцеля при две покушения срещу него. Веднъж по погрешка убиха друг човек с гранатомет вместо него, а след това Джамов прескочи трапа въпреси стрелбата с автомат по него…”

За следващия, „случайно“  острелян армейски шеф, членът на управителния съвет на Цска, Манол Велев, все още малко се пише. Още  бил  жив, но вече не е съветник на президента Гоце.

 

/По някаква случайност ли, но този неофициално сочен за червен фен номер 1 е имал за свои съветници все видни и обречени цесекари. Илия Павлов и Емил Кюлев са два от тях, Черепа е жив, пък и при него Гоце е съветник, а не обратното…/

Като сме тръгнали по мутренските белези върху войнишката снага  на харизмата – дали да споменем и Сашо Апашо? В него се съчетава  цялата съшност на порочното  зачатие  на родната петолъчка –  и   и политика и мутрата. Нещата, без които наследниците на каскетлиите от Чавдар вече нямаше да имат отбор.

 

Александър Томов, тарикатът на частна и държавна ясла едновременно,  хвърли много сили и талант за да докаже, че червеният централен клуб  има своето място под слънцето на съвременна Европа.  Жалко, че там не  оцениха  доводите  му, също както и прокуратурата по-късно. Едните го  изхвърлиха като мръсно червено коте от турнирите си, другите пък му лепнаха десетгодишна  ефективна присъда за кражба.

 

/Така цска би и този рекорд – първият у нас футболен президент, осъден за кражба от държавата. /

Поредният харизматичен началник от „Народна армия” не беше острелян, а само осъден. Най вероятно ще започне да  излежава  присъдата  от момента, когато обвързаният със социалдемокрацията тим  влезе в обещаната  шампионска лига. Вече се досещате:  Сашо Апашо отърва пандиза….

 

Червената общност, жестоко обидена от скандиранията „Червени боклуци”, обаче със съдействието на червения боклук  Станишев, по евстествен начин стана собственост на най-развитата боклукчийска фирма у нас. Някаква  еманация   на всички досегашни трибуквени групировки , отрязали си опашките, и възприели ценностната система на изконното четирибуквие, тръгнало от свинарника край ТКЗС-село Петърч.

/По неофициална информация от върналият се отново  в землянките историограф Суровянски/

Пък  ако  перефразираме фолклора – търкулнало се четирибуквието / ТКЗС/и си намерило друго четирибуквие. – Цска.  И за капаци – пеунишките гърнета…

 

Какво повече  искат  дучетата?

 

Какво искат идеолозите им  Ставрий и Кольо?

 

Да си въртят там частушките и да чакат следващите си мутри. И да са наясно, че  от „подмасковские берьози“ , ашлама  не става. Какъвто е генът  –   от партизанските замлянки, през еничерските набези към чуждото, до сегашните препълнени с  наглост  и мошеничества боклукчийски кофи…

 

Пък ние,  нека да сме си „отборът на всички власти”. Такъв е и българският народ – с две-три въстания за пет-шест века. Но пък с  талант да оцелява – при това с достойнство и собствена физиономия.

 

Ние затова и мразим петолъчката – тя не е нито достойнство, нито собствена физиономия.

 
Затова и няма  лал да се сродим с мутрите.

 

/За разочарование на онези, които вече ми „затварят устата“ с нещо около Чорни, припомням, че Мишата е бандит от световна величина и не е лъжица за устата на „разследващи” като Га и Кольо.  Бойко, да, но той е обвързан тъкмо със заместниците на  смъртния му враг Румен Гайтански – Вълка. ../

 

И тъй – кой е отборът на всички мутри? Въпросът с възможно най-понижената трудност...

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com