След това ще поеме Португалия, преди да се кротне като наследник на сър Алекс в Манчестър Юнайтед. Всякакви отклонения от маршрута са малко вероятни, тъй като изискванията на Специалния за клубен статут и заплата са по възможностите на малцина.
Луиджи Симони е от друга порода. Освен че не притежава звездния имидж на Жозе, той си пада номад, увличащ се по по-скромни отборчета. Никога не го е било шубе дали ще се изложи, хвърляйки се в странни начинания, в които е рискувал и репутацията, и здравето си. Не заради парите, а ей така - за тръпката и признателността на хората. Затова и треньорската му визитка е пълна с чудати постижения - девет промоции (плюс още четири като играч), награда за наставник на столетието в Кремонезе, първа победа за Ботуша на "Уембли" (след 30 години пауза), през 1993-а неговият Кремонезе удря Дарби Каунти с 3:1 в спор за англо-италианската купа.
Така и така сме на темата, интересно ни е какво смята Джиджи за своя португалски антипод. "Първо, не харесвам арогантността му. Моуриньо е завършен победител, но на мен никога не ми е бил симпатичен", признава пред FFT Симони. "Да печелиш с Челси, Интер и Реал Мадрид не е лесно и все пак - не толкова трудно, колкото с Каляри, Емполи и Пиаченца. Когато оценяваш даден треньор, трябва да имаш предвид и отборите, с които е разполагал", смята човекът, определящ за своя пътеводна светлина в професията Фабио Капело, Ериберто Ерера и Едмондо Фабри.
Някои ще открият завист в думите на 71-годишния тактик, но той наистина си е имал взимане даване с куп лунатици. В Наполи, Анкона, Лукезе и Сиена се сблъска с финансова немотия. В Интер такава няма, но когато пристигна на "Сан Сиро" през 1997-а, Симони улучи ранния Морати.
Невротичният петролен магнат сменяше треньорите като носни кърпички и със сигурност е имало момент, в който без помощта на клубния сайт не е можел да се сети кой е начело на отбора. Нищо чудно и Морати да е уволнил Джиджи по погрешка, тъй като това стана, след като последният беше обявен за наставник на годината в Италия, взе Купата на УЕФА и изпусна скудетото за сметка на галения от реферите Ювентус. И по-конкретно - броени дни след победа над Реал Мадрид с 3:1!
И само три години, след като командва Роналдо, Роберто Баджо и Джоркаеф, Симони отказва няколко оферти от Серия "А", за да цопне в българския ЦСКА. Там, където треньорското тяло е виновно за слабата игра, псувните по трибуните и глобалното затопляне. Белокосия магьосник (изразът е на покойния главен редактор на "Гадзета дело Спорт" Кандидо Канаво) не успя да размаха вълшебната пръчица в Борисовата градина и си замина.
Днес италианецът си е същият авантюрист, лазещ по ръба на риска. Дори на Апенините се прекръстиха, когато на 25 февруари 2009-а Симони беше обявен за технически директор на Губио - тогава лъкатушещ във Втора дивизия (бившата Серия Ц2). Градчето беше известно с най-голямото коледно дърво на планетата (800 метра височина, 400 - широчина, 15-20 км кабели). Ефектът "Симони" беше поразителен и през миналото лято за първи път в 100-годишната си история Губио спечели плейоф за влизане в Първа дивизия. Преди разговора ни със Синьор Симони "червено-сините" тъкмо са постигнали седмата си поредна победа и водят убедително по пътя си към Серия Б, където не са се озовавали от сезон 1947/48. Но как гледа Джиджи на всичко, което му се случва? "След 20 години на терена и 35 на пейката бях изморен и си казах, че приключвам с футбола. През всичкото това време годишно отделях на семейството си не повече от две седмици. В Губио открих идеалната среда за работа, правилните хора за съграждането на нещо ценно. Когато спечелихме историческата промоция, се забавлявах така, както не бях и с Интер след триумфа ни в Париж. С Губио си възвърнах любовта към футбола. Този футбол, който не е дрогиран с милионите от телевизионни права и спонсори. Винаги съм държал на чисто човешкото измерение на спорта", разказва Симони.
Разтуха намира в риболова като отскоро е заменил езерния му вариант с морски. Джиджи прекарва немалко време и в пътувания, тъй като живее в Пиза и посещава Губио, когато има служебни ангажименти. Но както разбира FFT, най-голяма наслада му носят мачовете от Висшата лига. И по-точно тези на Челси. "Лондончани са най-близо до сърцето ми, защото бяха под крилото на Клаудио Раниери, а понастоящем са в ръцете на Карло Анчелоти. Обикновено симпатизирам на отбори, които играят красиво, имат солидна репутация и са ръководени от мои близки колеги", казва бившият халф на Дженоа.
Докато сме задъвкали Премиършип, решаваме да проверим какви чувства таи Симони към нашия Димитър Бербатов. Въпреки че двамата се разминаха в ЦСКА, италианецът разкрива, че все пак е имал досег с младия Митко. "Тренирали сме заедно няколко пъти, когато той се връщаше от Германия за мачове с националния отбор. Но Димитър е един от играчите, които трудно можеш да научиш на нещо ново, защото знаят почти всичко за футбола. Чувам, че сега го критикуват за непостоянната му форма, но не съм съгласен с тези оценки. Технически и тактически Бербатов е един от най-силните нападатели на планетата", убеден е Джиджи.
Логично, опираме до неизбежната тема в разговора ни. Трето място, загубен финал за Купата на България и неособено приятни пет месеца - така можем да опишем престоя на Симони в ЦСКА. Тук италианецът още се помни като най-голямото име, работило у нас, и като един от най-големите провали, разбира се.
Симони е от друга галактика, тази на възпитаните, и не споменава България с лошо: "Когато работих в родината ви, с мен се отнасяха много добре.
ЦСКА имаше стабилно ръководство и силен отбор. Но той не беше конструиран от мен и единственото, на което бях способен, бе да се опитам да го подобря. И все пак си мисля, че свърших прилична работа. Допринесох за развитието на интересни младоци, които днес играят на високо равнище в чужбина и показват солидни резултати."
Но тъй като си познаваме стоката, така де - футбола, пристискаме Симони да изплюе камъчето, което го е давило, докато беше на скамейката на "армейците". Отговорът не ни учудва - първо, защото е италианец, и второ, защото Джиджи наистина има кофти опит с надувачите на свирки.
Специалистът сигурно още псува насън, когато се сети за онзи скандален мач с Ювентус за скудетото през сезон 1997/98. Бекграундът - бианконерите водят с точица на Интер четири кръга преди края. През втората част при 1:0 за Юве, Марк Юлиано отвява Феномена Роналдо в наказателното си поле. Класическа дузпа, която и Стиви Уондър би видял, но Пиеро Чекарини остава безмълвен.
Симони обезумява, ала скудетото си е отишло. Затова не е чудно, че недолюбва реферите. Българските определено не правят изключение. "Подготовката на арбитрите ви беше под всякаква критика. Това със сигурност е насока, в която местните футболни ръководители трябва да поработят. Често се случваше наши мачове да бъдат предрешавани от отсъжданията на реферите", спомня си Симони.
Според него БГ футболът е на доста прилично техническо ниво, но пък тактиката ни куца сериозно. Единствените имена на хора извън терена, които успява да назове, са тези на "милия президент Божков" и на Дучето. Не Димитър Ангелов, а Дучето. Последният дори го нарича "митичен". Добре, че не се спира на определението "титаничен", че на Иво Иванов и Димитър Борисов сигурно няма да им стане приятно. Дали от възрастта, дали от непукизъм, Симони не успява да спретне нито едно словосъчетание на български и отговаря на молбата ни с: "Извинете, но си имах преводач." Веднага обаче го хващаме в "лъжа", когато става дума за гозбите, с които са го гощавали в София. "Пак повтарям, че в България ме третираха страхотно.
С ястията не беше различно. Спомням си шопската салата и още зеленчукови изкушения". Шопска салата - та това си е супер словосъчетание!
На изпроводяк Симони решава, че не е бил достатъчно любезен, и решава да ни изчетка още малко: "В страната ви имах късмета да срещна много интелигентни хора, с които имахме добри професионални взаимоотношения. Надявам се, че българският футбол ще постига все по-важни цели и ще върви само напред." Но щом Белокосия магьосник не успя да го дръпне в тази посока, със страшна сила надвисва въпросът "Кой тогава?".
(материалът е публикуван в "Стандарт")
