Волейболистите на ЦСКА се класираха на полуфинал в турнира за Купата на Европейската конфедерация по волейбол (CEV), въпреки че загубиха срещата реванш от турския Зираатбанк с 0:3 (23:25, 23:25, 15:25).

Феновете на ЦСКА продължават с непрестанните си призиви "Титан" да сдаде властта на "Армията". В сайта cska.net се появи поредното брожение срещу управниците.

 

Ето и текста:

 

Ние, многобройните фенове на ПФК ЦСКА София, искаме нашата светиня да не е опетнена с допинг истории, неизплатени заплати, уредени мачове, продадени титли и т.н. 

 

Ние искаме ЦСКА да това, което е бил преди години, а именно клуб от европейска величина. Ние искаме името ЦСКА да се свързва само с едно- с величие. 

 

Мислите си, че можете да се справите с нас, но сте сбъркали- никои собственици не са спечелили война с феновете. Имаме чувството че ни бъркате с някои от Подуене. 

 

Искаме също така да не се месите в работата на треньорите, да им осигурявате футболистите, които те искат, а не някои недоказани имена. Искаме да се работи по подобряването на ДЮШ и базите. Заставаме изцяло зад Стойчо Младенов и неговия екип. 

 

Не желаем любимият ни клуб да бъде поле за изява на персони, ползващи отбора единствено и само за свои лични и користни цели!
Някой може да каже, че ние само искаме, но ние също така и даваме много- това не са парите за вход на мачовете, това са нашите сърца. Ще се борим до последно.

 

ТИТАН, МАХНЕТЕ СЕ ОТ ЦСКА!

Покрай новогодишните празници статистици и журналисти стигнаха до един очевиден извод. Отборът без история, отборът от кв. Подуяне е първенецът в епохата на криминалния преход. Той има най-много победи, титли и купи. Боравейки единствено с цифри всички тези случайни хора, случайни по отношение на истината и еволюцията, забравиха да зададат и отговорят на най-важния въпрос. Въпросът кой спечели от това? Спечели ли играта, националното достойнство, България? Да или не?

 

Един от методите, на който разчитам в опитите си да стигам до началото на проблемите, неудачите, неблагополучията е преходът от безспорното към спорното. Едва ли ще се намери непредубеден и способен на рационална дейност свидетел на всичко, което ни се случва вече две десетилетия, който ще отрече, че модусът, по който днес се стига най-лесно и най-бързо до успеха е ИЗМАМАТА. В политиката, в социалната сфера, в материалното. Естествено безспорното поражда въпроси. Включително въпросът възможно ли е точно футболът, секторът, в който е налице нищожно количество интелект и достойнство единствен да не се подчинява на този общовалиден за обществото модел?

 

Като статистиците броиха победите и точките на сините как преброиха мачът им с ЦСКА от първия есенен кръг в този шампионат? Мач на неглижираната измама, в който армейците съобразно футболните правила не получиха дузпа, гарнирана с червен картон в началото и инкасираха гол след явно нарушение впоследствие. А планината от подобни победи за отбора на всички власти и персона опасна за националната сигурност постигнати благодарение на дузпи за игра с глава или пък иззуване на калевра?

 

Измамата във всички случаи е обречена да стига до две неща. Първо, да не стигне никога до голямото и второ, не само благодарение на това да бъде разобличена. Подобно на една царска особа, която обеща да ни оправи за осемстотин дни или подобно на Иванов – Гонзо, който го правиха два пъти футболист на годината, повече отколкото е бил и Гунди и който се оказа, че е в състояние да бъде футболист единствено у нас, защото само у нас съдиите му позволяваха да играе по възможния за него начин.

 

Когато ЦСКА беше голям той подобно на локомотив теглеше играта напред, беше в състояние да произвежда доказани играчи от световна величина и да създава работещи за голямото модели. А кой е моделът утвърден и наложен от сините понастоящем, триумфиращият модел на Насо Сираков, възприет от Стиви О, покойния Жоро Илиев и Гриша Ганчев? Какво създава той? Играчи, безспорни успехи, величие?

 

В историята на американския баскетбол своя забележима страница оставя треньорът Джон Уудън. треньор и на Карийм Абдул Джабар, който в някакъв момент от своята кариера създава “Пирамидата на успеха”. Кредо на поведение и жизнен подход основан върху 15 изграждащи блока, представляващи комбинации от принципи. На върха на пирамидата стои "състезателното величие", а в основата остават претенции към характера като целенасоченост, трудолюбие, лоялност и самоконтрол. Според Джон Уудън човек не може да се изкачи до върха, ако първо не е стъпил върху основата. Според митолозите на подуенския фолклор обаче това е възможно, защото великите победи на ЦСКА от миналото са плод не на безспорна класа, а на нещо друго.

 

Което също е измама. Важна страна от Измамата, формираща нашия живот и обричаща ни на самоликвидация, а именно подмяната на образа. Стратегическа, жизненоважна цел на измамниците в стремежа им да елиминират своите антиподи, да ликвидират противни на техните принципи на поведение и мислене.

 

Естествено всеки има шанс и аз съм последният, който ще тръгне да твърди, че сините са по природа лоши и тотално изгубени за истината и справедливостта. В такива се превръщат благодарение на самоизмамата. На стремежа да броят “успехите” без да си дават сметка как са постигнати те и на подхода да оправдават своите, защото и другите са като тях. Без да се съобразяват с очевидното. Че неслучайно продължават да бъдат отборът на партийната номенклатура и агентура и че измамата е част от тяхната мирогледна система не само благодарение на криминалния преход. Тя отдавна е неразделна част от синьото мислене. Заради което и на знамето от 1911г. стои значката на клуба от 1922г. Прекалено очевидна причина да спрат да броят и да се замислят. Ако има с какво.

 

Петко Суровянски

Има треньори, които разграфяват кариерите си с години, петилетки, дори десетилетия напред. Жозе Моуриньо например ще води Реал Мадрид, докато не спечели "десетата", както зомбирано наричат трофея от Шампионската лига в испанската столица.

От днес ръководството на ПФК ЦСКА предоставя възможност на всеки един привърженик на тима от цялата страна да се сдобие с фен артикул от колекцията на спортната екипировка "Legea". Поръчките се правят по телефона, а доставката става чрез куриер на домашния адрес.

 

Поради големия интерес от страна на "армейските" фенове от клуба предлагат и възможност за брандиране на екип с име и номер по желание. Услугата струва 19,90 лв.

 

Допълнителна информация може да бъде получена във фенмагазина на стадион "Българска армия", както и на телефон 0893 33 71 00.

Този пролетарски лозунг във футбола се появи преди няколко години в Италия. На трибуните на все повече стадиони виждаме трансперанта с думите, написани на английски: Against modern football.

 

Изписаха го и у нас, появи се в агитките на Левски, ЦСКА, Локомотив (София)... И ако някой си е мислел, че поредното увлечение на ултраси и опит за изпъкване с политическа позиция, нека помисли отново - вчера на два мача за Купата на Англия феновете извадиха лозунга. В родината на футбола политика по трибуните няма.

 

Какъв е смисълът обаче? Защо? Само за справка, през този сезон във Висшата лига се отбелязва най-големият отлив на публика от трибуните за последните две десетилетия.

 

ЕдинсТВената от петте големи футболни нации на Европа, която се радва на пълни трибуни и огромен интерес към играта, е Германия. Там обаче го правят с народни цени на билети и се предпазиха от водопада на ТВ предаванията след горчивия опит и фалита на мастодонта Премиере.

 

Какво доведе до кампанията и какво пледира тя?

 

Против превръщането на футбола в зрелище за заможни. За десет години цените на билетите във вътрешните първенсТВа са скочили 10 пъти (у нас - около 5-6). В елиминациите на Шампионската лига билетите са лукс, който си позволяват по-елитните привърженици. Съчетано със скъпо пътуване за гостуване, това оставя на трибуните по-малко обикновени и страстни запалянковци, което води до театрална атмосфера - абсолютен факт на много стадиони, на които иначе играят грандове на европейския футбол.

 

Против тоталния диктат на телевизиите върху играта. РазмесТВането на мачовете като пионки из неудобни за феновете (за да идат на трибуните) часове, за сметка на праймтаймове.

 

Против ужасяващите ТВ договори, превръщащи богатите клубове в султани на футбола, и оставящи малките на един океан от големите. В Испания Реал и Барса делят стотици милиони, а останалите заедно взимат в пъти по-малко.

 

Против пресищането с футбол, създадено изкусТВено заради изискванията и диктата на телевизиите. Календарът е безкраен, играе се всеки ден, по много. Мачовете вече се сливат, няма истинско удоволсТВие от играта, която се превръща в механична и отборите повече гледат да избутат поредния двубой, защото веднага идва следващият.

 

Против меркантилизирането на ФИФА и УЕФА, напомпали футболната топка с долари.

 

Против безумните правила за лицензиране, според които "Васил Левски" скоро няма да има патент, но стадионът на Фулъм без проблем взима... На нашия национален стадион има стотици паркоместа и широки входове, нормални седалки. На "Крейвън Котидж" няма нито едно паркомясто, влиза се през врати като в люлинска панелка и столчетата са като в кино "Светлина" през 1980 г. Но е в Лондон.

 

Против квотите за билети за финалите в евротурнирите, с които от 75 000 места на трибуните едва 40 хиляди отиват за феновете на двата отбора. Другите се разпределят между спонсори, ВИП-ове, богаташи, олигарси и кой ли още не. Това е финал за елита, а и се създава невероятно изгодна среда за черна борса и изнудване на истинските фенове.

 

Против превръщането на футболистите в някакви шейхове, които печелят пари, немъзможни за осмисляне от обикновения човек. За 20 години в Англия средната заплата във Висшата лига се е вдигнала 30 пъти. Сега Уейн Руни печели за седмица повече, отколкото целият персонал на бургаското пристанище за година. Глобалното медийно отразяване и интересът към продукта, който той произвежда е несравним, но все пак... малко здрав разум в случая внася смущение.

 

Против погазването на традициите на играта, прекръсТВането на отбори заради спонсори (Аустрия стана Ред бул например), купуването на клубове от олигарси и шейхове, с което се изнасилва тяхната идентичност (Челси, Манчестър Сити).

 

Против турнетата из Азия с маркетингова цел, в които грандовете и техните звезди изглеждат като клоуни.

 

Против разделянето на големи и малки с финансови басейни като Висшата лига и Шампионската лига. Заради ТВ парите във Висшата лига, ако си вътре си ок, ако обаче изпаднеш си пред фалит.

 

Против "благородното" разширяване на географията от УЕФА и ФИФА, убиващи футбола с даване на домакинсТВа на големи първенсТВа на неподгоТВени за това страни. Но за сметка на това много богати. На никого не му пукаше, че за един запалянко да иде на световното в ЮАР бе ужасно скъпо и съвсем не безопасно. Важното е, че в касата на ФИФА влязоха над 2 милиарда долара. За избора на Катар изобщо не си струва да коментираме.

 

И накрая - "за" какво е цялата тази набираща сила кампания:

 

За нормални цени на билетите, за мачове в удобни за запалянковците часове, за равноправие при критериите за влизане в Шампионската лига, където всеки трябва да може да опита късмета си, защото е шампион, а не защото има модерен стадион и предлага сериозен маркетингов пазар и гледаемост.

 

За правилно разпределение и свободен достъп до билети за големите мачове, за аргументиран избор на домакините на световното и европейското, за таван на заплатите в неразумния счетоводен свят на играта. За по-малко телевизионни мачове, за да се върне интересът към гледането им наживо.

 

За това да се върне любимата игра на хората.

 

Дидро (материалът е публикуван в Sportcafe.bg)

Войната Левски - ЦСКА продължава, въпреки че мачът вече е история. По време на Вечното дерби на "Герена", играно в събота, станаха доста проблеми, като на тях продължава да се акцентира и през тази седмица.

Продължава проектът “В името на ЦСКА”, в който представяме различните спортни школи на нашия отбор. След серията от бойни спортове, малко ще успокоим нещата с представяне на шахматен клуб ЦСКА.

Когато става въпрос за синьо и червено, мнозина се сещат първо за екипа на нашумелия и модерен в последните години тим на Барселона - символ за красива и резултатна игра, за непобедимост, за печелене на трофеи, за много фенове...

На 15 април 1989 г. на ст. "Хилзбъро" в Шефийлд загинаха 96 фенове на "Ливърпул", премазани на оградите в пренаселения си сектор. Случи се, защото полицията пусна задържани отвън близо 3000 запалянковци. Но вътре секторът е пълен и влизащите притискат до оградите тези от първите редове, които умират от задушаване. Полицията не се решава да отвори прегражденията и да изведе феновете на терена. Чак след 10 минути морето от хора излиза, но за 96 от тях е фатално късно.

 

Това е трагедия № 1 в английския футбол. В събота на "Герена" броени минути предотвратиха подобен ужас.

 

Агресията у някои фенове на ЦСКА личеше още на шествието им. Към 14,30 ч "червените" се събраха на Орлов мост. Имаше пияни и много бутилки бира. Витаеше напрежение, полицаите бяха нервни. Знаеха, че ги чака тежка събота. По маршрута се случиха изолирани инциденти, полицай удари с палка по гърба запалянко, хвърлил камък. Към полицаите полетяха павета и ругатни. Неща, които се очакват, когато хиляди запалянковци вървят вкупом. До стадиона полицията се справи отлично. Запалянковци си говореха: "В сравнение с предишните шествия към "Герена" този път си е направо спокойно."

 

Пред вратите излетя странна реплика от полицай, чута и от репортери наблизо: "Защо се бутате да влизате, като след малко ще излезете?" Полицай - Нострадамус?

 

Около 16,45 ч полицаите потвърдиха, че секторът ще е отворен до началото на мача за закъснели фенове. Касата също щяла да работи до 18 ч. Какъв смисъл обаче има да продаваш билети до 18 ч, ако входовете бъдат затворени половин час по-рано?

 

Защото така стана. Около 17,30 ч последните фенове и няколко репортери отвън бяха приканени да влязат и вратите се затвориха. В следващите двайсетина минути стотина фенове дойдоха и си купиха билети от касата, а не бяха допуснати на трибуните. След като платиха по 15 лева за сектор "Г", някои от тях бяха изгонени към сектор "В". Купиха си билети за още 10 лв. А на входа им бе казано - не могат да влязат, за да няма инциденти. Какъв купон? Плащаш 25 лева, а си отиваш да гледаш мача по... телевизията!

 

Още преди дербито в сектор "Г" вече се чупеха парчета от това, което трябваше да са седалки. Уточнение - в клетката за гости такива няма, а редовете са постлани с ламаринено и пластмасово покритие. Част от него бе намазано с грес, което влуди допълнително и без това агресивните ултраси от първите редове.

 

Оградите пред и зад сектора са от бетон, който се рони. И се започна - огради падаха, парчета летяха по полицията, а една ракета удари паркираната пред трибуната водоноска. С началото на мача полицаите вече бяха влезли в сектора, което създаде допълнително напрежение. Агресията от първите редове продължи - летяха пиратки и камъни, каквито в сектора имаше в изобилие. Но дори да искаш, бе трудно да се наведеш и да вземеш, защото претъпканата над капацитета си трибуна бе като консервена кутия.

 

Около 18,10 ч някой от охраната издаде заповед и стотината закъснели фенове бяха пуснати. Дотогава ги спираха на входа. Тяхното влизане в претъпкания сектор оказа натиск от задните редове и притисна тълпата още повече. Да ви напомня за "Хилзбъро"?

 

Странна гледка беше. Но още не ужасна. ЦСКА вкара гол, а повечето хора не успяха дори да вдигнат ръце в радостта. Просто нямаше как, притиснати в менгемето от тела.

 

Нова ракета по полицията, изстреляна от първите редове. После факла в краката на униформените. Напрежение. В първите редици ултраси с качулки водеха война с полицията. Имаше ранени униформени, един бе изнесен от колегите си.

 

Полицията обаче не посегна да арестува агресорите, а върна лентата към вековете на "колективната отговорност". В Крумовите времена един открадва, а присъдата е да опожариш цялото му село...

 

По мегафона се чу призив феновете да напуснат стадиона. Всички. Това не бе достатъчно и стройна редица полицаи с щитове и палки почна да тласка хората отдолу нагоре и назад към единствения изход. Но той се оказа полузатворен. Само една вратичка зееше, а през нея можеха да се промушат едновременно двама, не повече.

 

Да ви напомня за "Хилзбъро"?

 

Натиск от щитове отпред, решетки отстрани и полузатворен изход отзад. Капан за хора.

 

Това бяха няколко кошмарни минути, в които всеки се страхуваше за живота си. Паднеш ли, няма ставане - ще те стъпчат. Чуваха се викове: "Дръжте се един друг", "Вдигайте падналите, без паника". Крясъци по полицаите да отворят страничните прегради към празния огромен сектор "Г". На оградата откъм него момче на 16-17 г. почти не дишаше, премазано от тези зад него, които също не можеха да помръднат. Едната му ръка увисна през решетката, лицето му посиня, отиваше си... С нечовешко усилие двама фенове и полицай го измъкнаха за врата и косата над тълпата. Със сигурност спасиха живота му.

 

Друг фен падна на коляно, но за секунда бе вдигнат от десетки ръце и изправен, докато пищеше от ужас. Широките врати на изхода бяха отворени след 7-8 минути размисли...

 

Отвън репортерите бяха избутвани с щитове, докато опитваха да предадат по телефоните какво се случва. Един дори отнесе палка в гърба с думите: "Ще предаваш после, какво ме интересува какъв си?!"

 

На бул. "Владимир Вазов" морето от хора опита ответна атака - полетяха бутилки, паднаха и стъкла на полицейска кола. Конна полиция влезе сред хората, ударите следваха и от двете страни. В тъмнината на нощна София, под звука на линейки и сирени, картината бе като от война. Агитката тръгна към Орлов мост. Страшно стана на булевард "Мадрид". Громяха се витрини, обръщаха се контейнери за боклук, а офис на мобилния оператор "М-Тел" бе разбит от ултраси. След завоя по бул. "Евлоги Георгиев" тълпата се пръсна и нещата се успокоиха около 19,30 ч...

 

София изживя 5 тежки часа, в които по чудо не загина човек. Заради един мач.

 

Та "Хилзбъро" бе преди 22 години! И дано хората, които изживяха ужаса в събота на "Герена", отрезвеят. Независимо дали носят униформа или фенско шалче.

 

Динко Гоцев, в. "Труд"