Покрай новогодишните празници статистици и журналисти стигнаха до един очевиден извод. Отборът без история, отборът от кв. Подуяне е първенецът в епохата на криминалния преход. Той има най-много победи, титли и купи. Боравейки единствено с цифри всички тези случайни хора, случайни по отношение на истината и еволюцията, забравиха да зададат и отговорят на най-важния въпрос. Въпросът кой спечели от това? Спечели ли играта, националното достойнство, България? Да или не?
Един от методите, на който разчитам в опитите си да стигам до началото на проблемите, неудачите, неблагополучията е преходът от безспорното към спорното. Едва ли ще се намери непредубеден и способен на рационална дейност свидетел на всичко, което ни се случва вече две десетилетия, който ще отрече, че модусът, по който днес се стига най-лесно и най-бързо до успеха е ИЗМАМАТА. В политиката, в социалната сфера, в материалното. Естествено безспорното поражда въпроси. Включително въпросът възможно ли е точно футболът, секторът, в който е налице нищожно количество интелект и достойнство единствен да не се подчинява на този общовалиден за обществото модел?
Като статистиците броиха победите и точките на сините как преброиха мачът им с ЦСКА от първия есенен кръг в този шампионат? Мач на неглижираната измама, в който армейците съобразно футболните правила не получиха дузпа, гарнирана с червен картон в началото и инкасираха гол след явно нарушение впоследствие. А планината от подобни победи за отбора на всички власти и персона опасна за националната сигурност постигнати благодарение на дузпи за игра с глава или пък иззуване на калевра?
Измамата във всички случаи е обречена да стига до две неща. Първо, да не стигне никога до голямото и второ, не само благодарение на това да бъде разобличена. Подобно на една царска особа, която обеща да ни оправи за осемстотин дни или подобно на Иванов – Гонзо, който го правиха два пъти футболист на годината, повече отколкото е бил и Гунди и който се оказа, че е в състояние да бъде футболист единствено у нас, защото само у нас съдиите му позволяваха да играе по възможния за него начин.
Когато ЦСКА беше голям той подобно на локомотив теглеше играта напред, беше в състояние да произвежда доказани играчи от световна величина и да създава работещи за голямото модели. А кой е моделът утвърден и наложен от сините понастоящем, триумфиращият модел на Насо Сираков, възприет от Стиви О, покойния Жоро Илиев и Гриша Ганчев? Какво създава той? Играчи, безспорни успехи, величие?
В историята на американския баскетбол своя забележима страница оставя треньорът Джон Уудън. треньор и на Карийм Абдул Джабар, който в някакъв момент от своята кариера създава “Пирамидата на успеха”. Кредо на поведение и жизнен подход основан върху 15 изграждащи блока, представляващи комбинации от принципи. На върха на пирамидата стои "състезателното величие", а в основата остават претенции към характера като целенасоченост, трудолюбие, лоялност и самоконтрол. Според Джон Уудън човек не може да се изкачи до върха, ако първо не е стъпил върху основата. Според митолозите на подуенския фолклор обаче това е възможно, защото великите победи на ЦСКА от миналото са плод не на безспорна класа, а на нещо друго.
Което също е измама. Важна страна от Измамата, формираща нашия живот и обричаща ни на самоликвидация, а именно подмяната на образа. Стратегическа, жизненоважна цел на измамниците в стремежа им да елиминират своите антиподи, да ликвидират противни на техните принципи на поведение и мислене.
Естествено всеки има шанс и аз съм последният, който ще тръгне да твърди, че сините са по природа лоши и тотално изгубени за истината и справедливостта. В такива се превръщат благодарение на самоизмамата. На стремежа да броят “успехите” без да си дават сметка как са постигнати те и на подхода да оправдават своите, защото и другите са като тях. Без да се съобразяват с очевидното. Че неслучайно продължават да бъдат отборът на партийната номенклатура и агентура и че измамата е част от тяхната мирогледна система не само благодарение на криминалния преход. Тя отдавна е неразделна част от синьото мислене. Заради което и на знамето от 1911г. стои значката на клуба от 1922г. Прекалено очевидна причина да спрат да броят и да се замислят. Ако има с какво.
Петко Суровянски
