След дългогодишни емпирични наблюдения,подкрепени от научни анализи и задълбочено изучаване на съответните авторитетни медицински трудове,окончателно бе установено,че явлението „левскарщина“ всъщност е болест, тежко патологично заболяване на индивиди и групи от хора,наричащи себе си левскари.

 

Болестта засяга определени центрове в мозъка и влияе съществено върху състоянието и поведението на заразения, като постепенно води до значителна деградация на личността.

 

Основните поражения върху психиката и морала на болните се изразяват чрез следните симптоми:

 

-дълбок комплекс за малоценност, съпътстван със завист, омраза към съперника, непрекъснат стремеж той да бъде надминат и по възможност унищожен чрез използване на нечестни средства-съдийска помощ, служебни победи, отнемане на лиценз, изваждане от групата;

 

-компесаторно възникваща мания за величие,основана на силно завишена самооценка и на бушуващи в болното съзнание фантазии и съновидения, нямащи нищо общо с действителността-първи български гол на“ Уембли“, първи българин в десетката на класацията на „Франс футбол“, футболист на ХХ век, отбор на ХХ век,български евробоец,при положение, че е добре известно и документирано, че тези постижения принадлежат на ЦСКА и негови футболисти,отбор на народа и т.н.;

 

-мания за преследване, съчетана с чувство /с основание/ на пълна изолираност и отхвърляне от обществото-привиждане на съдийски тесли(!), злонамереност на БФС!, “Сами срещу всички“ и т.н.

 

Особено внимание заслужава афишираната от пациентите болка от неразбиране и преследване от държавната власт в различни периоди от историята на страната, което е симптом и на раздвоение на личността - до 1944г. преследвани като борци срещу фашизма, но снимани с ръце, вдигнати за фашистки поздрав, 1944-1989 г. - преследвани като борци срещу комунизма, но всъщност първи държавен отбор, начело с видната комунистка Цола Драгойчева, носят бюста на Сталин на връх Мусала, впоследствие отбор на МВР и Държавна сигурност, начело със зетя на Тодор Живков. След 1989 г. първоначално първи демократи с решаваща заслуга за падането на комунистическия режим, но впоследствие отново преследвани и ощетявани от мафията и институциите, но с получени безвъзмездно спортни бази, с емблемата на ВИС на гърдите и с изобилие от шедри спонсори, както от съмнителния бизнес, така и пряко насочени от държавата;

 

Има още много проявления на болестта, на които сега няма да се спираме, но не можем да не отбележим, че по все още недостатъчно добре изучени механизми, уврежданията на мозъчната кора оказват влияние и върху някои чисто физиологични процеси, като добре е забелязано влиянието върху отделителната система, изразяващо се във внезапна, с нищо не предизвикана масивна дефекация /насиране/ както на спортния терен в решаващи мачове от първенството и купата и особено срещу непретенциозни съперници в евротурнирите/ за което са получили прозвището идиотите на Европа/, така и в управленските си решения /Казанската афера/ и в публичните си изявления, каквито забелялязахме в някои декларации напоследък.

 

Заразяването с тази опасна болест е особено лесно при деца,които са имали лошия късмет да се родят в семейства с болен родител/обикновено баща/. При възрастни хора с нормално развитие, без фамилна обремененост, с образование над основно и коефициент на интелигентност над 80, разболяването е много малко вероятно. Известни са отделни случай като един баскетболен деятел и един бивш журналист, сега футболен ръководител,но при тях изглежда става дума на някаква специфична предразположеност.

 

Лечението на заболяването е трудно и не достатъчно разработено. Засега са открити методи на сподавяне на болестта и влизане в ремисия чрез предизвикване у болните на чувството на срам. Основният и проверен метод е бой на футболния терен както на почивки, така и на серии от по 6-7 последователни мача. Най-добрите лекари специалисти в това отношение са Крум Милев, Аспарух Никодимов, Димитър Пенев, Стойчо Младенов и други от международно признатия Център за Стопиране на Кризи и Агонии /ЦСКА/.

 

За щастие, скъпи приятели цесекари,ние и нашите деца не сме застрашени от тази чума и можем спокойно да се отдадем на подготовката на посрещането на една Весела Коледа и Щастлива Нова Година, което Ви пожелавам от сърце!

 

Пламен Живков

Напрежението в малката зала, предназначена за най - важни и секретни заседания, се покачваше с всяка изминала минута. То сякаш се излъчваше от тежките завеси, скъпия килим и дори покривката на масата, около която се бяха събрали повечето от най- важните хора в държавата - министри, председатели на агенции, ръководители на спецслужби. Никой от тях не знаеше защо министър председателят ги беше извикал по спешност и в атмосфера на тайнственост чрез специално изпратени по домовете им полицейски патрулки. В залата цареше потискаща тишина. В този момент с решителна крачка и угрижено лице влезе премиерът.

 

- Господа, позволих си да ви събера в този късен час по съдбовен за страната въпрос. Драстично е застрашена националната сигурност. Както знаете, тя зависи от външни и вътрешни фактори. Благодарение на мощната ни, добре въоръжена армия, и умелата ни външна политика отвън нищо не ни застрашава. Във вътрешен план картината е противоречива. В икономиката и социалната сфера нещата са бетон. Усвояваме Еврофондове, строим метро и магистрали, санираме, борим се като лъвове с корупцията, за пример сме в Европа. Народът добрува, благодарен ни е и кротува. Пробивът идва в духовната сфера. Застрашени са основни традиции и исторически ценности в нашето общество. Вече трета година „Левски“ е на път да не може да се класира на второ място. Какво научават децата за своята Родина от най - ранна възраст? Високи сини планини, небето от коприна, морето черно, полята обсипани със златен дъжд и „Левски“ вечно втори. Втори, Господа, ВТОРИ, а не шести и седми като през последните години. На път е да се разклати фундаментът на нашата държавност. В какво да вярват децата и гражданите. То е все едно Дунава да потече на обратно или, не дай Боже, ние да не сме на власт. Трябва да предприемем незабавни мерки за излизане от това положение. Имате думата за предложения.

 

- Да им се пратят спонсори, скочи финансовият министър.

 

- Пратени са. Преяждат вече със спонсорски пари.

 

Заваляха предложения и от другите участници в съвещанието:

 

- Да се удари ЦСКА!

 

- Ударен е жестоко.

 

- Да се извадят от групата най-опасните съперници!

 

- Извадени са. Всичко е направено и все не става и не става.

 

В този момент всички погледи се насочиха към един човек с буен перчем, който се беше свил в ъгъла до вратата. Това беше Председателят на Футболния съюз. Почувствал всеобщия упрек, той буквално се смали до неузнаваемост.

 

Постепенно дискусията се насочи в правилното русло, изкристализира общото становище и бяха набелязани следните неотложни мерки:

 

- Да се притиснат спонсорите на съперниците;

 

- Да се организира опознавателна екскурзия на група прокурори по офисите на президентите на „неправилните“ клубове;

 

- Да се засили просветно-възпитателната работа с футболните съдии;

 

- Да се осъществи мащабен подкрепящ огън от страна на медиите;

 

- Да се направи чудо, ако е необходимо.

 

Утрото вече пристъпваше срамежливо зад спуснатите завеси, когато съвещанието приключи и държавните мъже започнаха един по един да напускат залата. На лицата им беше изписана умора, но и непоколебима решителност да обърнат държавата с главата надолу, но да осигурят второто място на „Левски“. Националната сигурност щеше да бъде защитена.

 

Пламен Живков, 25.02.2016г.

Когато закриха ЦСКА и се наложи да играем под името "Средец", това не ми хареса, но не проявих достатъчно морал и принципност да се откажа от ЦСКА и дори направих недопустим компромис с юридическата правоприемственост.

Когато държавата ни принуди да закрием ЦСКА и да направим АД, това не ми хареса, но не проявих достатъчно морал и принципност да се откажа от ЦСКА и дори направих недопустим компромис с юридическата правоприемственост.

Когато тази година най-после се намери законен начин ЦСКА да излезне от дългогодишния финансов батак, забъркан от неудачни управленци и навъртащи се около клуба хиени, с любезното съдействие на БФС и държавата, това ми хареса, но се намериха "високоморални" хора, които да ми обясняват, че не съм проявил морал и принципност, щом не съм се отказал от ЦСКА.

А ето как постъпва истински моралният и принципен човек. По разказ на Тити Папазов, любимият му футболист бил Красимир Безински. Когато клубът го освободил, Тити се отказал от ЦСКА по морални и приципни съображения. Вероятно в "Левски" е намерил истинския морал. За съжаление не всички можем да сме на висотата на Тити. Аз пак оставам в ЦСКА.

Покрай нашите си работи позабравихме приятелите от Подуене. Може да се обидят. Я да взема да им подаря една приказка по случай деня на рибаря.
----------
Отишъл Спас Русев на риболов и не щеш ли хванал Златната рибка. Тя му се примолила:
– Моля ти се, добри ми чичко Дьо Финес, пусни ме и ще ти изпълня едно желание!
– Искам да ми построиш козирка на новата трибуна!
– Невъзможно! Тонев е объркал всичко и няма как да стане. Но, ако искаш, вместо това ще ти изпълня две желания - ще ти съборя трибуната и ще осигуря второто място на "Левски".
Спас Русев много се ядосал и с все сили захвърлил Златната рибка обратно във водата.
След като размислил, разбрал, че е направил голяма грешка. Съобразил, че левскарите много обичат второто място и ще го понесат на ръце, ако им го осигури. Хвърлил отново въдицата с надеждата, че пак ще хване вълшебната рибка. Почакал, изтеглил и пак хвърлил. И така много пъти, но безрезултатно.
Вече се свечерявало, когато най-после усетил, че е закачил нещо.
– Хванах я, зарадвал се Спас, и започнал бързо да навива макарата. Най-после уловът се показал над водата и се оказало, че е хванал на Батков старите опинци.
Поука: Каквито рибарите, такъв и уловът.

Мерак ми беше да се обадя на Емил Коцев, че много отдавна ме е блокирал, пък имам да му кажа някои неща, но през цялото време даваше заето и не успях да се вредя. Първоначално мислех да критикувам Кирил Веселински, че го е поканил в телевизия BiT, но в хода на предаването разбрах, че стана много добре, за да видят повече хора за какви смехории и смешници става дума.

 

Журналистът се държа възпитано и интелигентно, но трудно сдържаше смеха си при лъжите и измислиците за бройката зрители на мачовете им, за начина на "самофинансиране" и тем подобни на Коцев.

 

Какво предимство е да работиш в медия, която е извън контрола на Пеевски, Домусчиев и сие, и да можеш спокойно и неутрално да задаваш въпроси и да излагаш фактите, без да си кривиш душата.

 

Обадиха се и няколко привърженици, които с изключение на един, ясно изразиха позицията на огромното мнозинство в подкрепа на любимия ни ЦСКА и с пълно отричане и гняв към шепата отцепници от Обеля.

 

Иначе Коцев обеща участие в търга за емблемата, ама може би по-нататък, на втори тур, и ако доблестни бизнесмени като Божков и Домусчиев дадат парите. Поне не каза, че ще си залложат апартаментите, както се изхвърли преди време Газдов.

 

За сетен път се убеждавам, че с тези хора трябва да се занимаваме само в хумористичните си писания, защото те наистина са смешни и не представляват абсолютно никаква опасност. Техните господари са друго нещо, но и те ще си счупят зъбите, ако тръгнат срещу единната и обичаща Армейска общност и се опитат да ни отнемат принадлежащото ни по право.Да се съсредоточим спокойно в градивни дела, да ходим на мачове и да си подкрепяме отбора, пък ако се наложи, ще им покажем кои сме, колко сме, и че шега с нас не бива.

 

Пламен Живков

Във футбола, както и в живота, има грандове и парии, има богати и бедни, интелигентни и прости, честни и мошеници, градители и крадци на изграденото, покрити със слава и дълбоко неизвестни. Всички тези качества рядко са съчетани еднозначно в един субект в цялата им положителна или отрицателна палитра. И за всички тях има място под слънцето, като обществото определя точното им разположение.  Но има и такива, които възползвайки се от внезапно натрупаното си богатство и бързо прелитащата птичка на щастието, която за момент е кацнала на рамото им, се опитват да се представят за такива, каквито не са, и да заемат място, което не са заслужили, редом до наистина достойните и благородните. Известни са доста такива реални човешки съдби, а също и литературни герои от произведенията на гениални автори. Общото между всички тях е, че те рядко успяват да добият уважението на околните и обикновено историята им свършва сред всеобщ присмех и презрение.


По подобен начин стоят нещата и във футбола. Имаме си и ние един такъв пример.
Амбициозен новобогаташ влага крупни суми във футболен проект в малък град, където е по-лесно да бъдеш пръв и да се радваш на безкритична среда. Вложените непропорционално големи за нашите условия пари, съчетани с добрата "организация" в първенството, мрежата от "подизпълнители" и споходилият го шанс в решаващи моменти, довеждат до бързи успехи, няколкогодишна хегемония във вътрешното първенство и известни международни успехи. Следва самозабравяне, окъпване в слава в огледалото на напазарувани медии и самозаблудата, че клубът е гранд, равнопоставен и дори превъзхождащ клубове с традиции, многобройни титли и славни европейски походи. Започва изглеждащо вечно царстване на парвенюто, налагане контрол върху футболния съюз и медиите, отразяващи спорта, кражба на млади таланти и покупка на ветерани на други клубове, притиснати от финансови и болестни проблеми или алкохолни зависимости. Инвестира се и в дейности, целящи разцепление в противниковите агитки. Купуваш, купуваш, купуваш...


Но ще дойде ден, когато проектът ще започне да се изчерпва и накрая ще умре. Защото не всичко се купува с пари. Любовта на хората не се купува, многобройната вярна и предана до гроб публика също. Ти можеш да купиш бившия централен нападател на големия гранд на българския футбол, но няма да ги има хилядите, които да пеят как той е изненадал противниковата армада, можеш да откраднеш млад талант, но в тежък за него житейски момент няма да има кой да скандира името му в негова морална подкрепа. С незначителната помощ на малобройната си публика ти никога няма да станеш убиец на шампиони, няма да играеш на европейски полуфинали или да отстраняваш действащи европейски шампиони.


И когато на собственикът един ден играчката му омръзне, отново ще се завърнеш в миманса, където винаги си бил.
Ако пък решиш да влезеш във война с отбора, на когото се мъчиш да подражаваш и който болезнено те комплексира, краят ти рязко ще се ускори. Защото срещу теб ще се изправи половин България, а тези хора вече показаха, че могат да защитят любовта си и нищо и никой не може да им се опре.
Затова, по-кротко и по-скромно. Знай ранга си! На върха има място само за един и това е ЦСКА! Така е било и така ще бъде!

Сега, когато вече имаме нова юбилейна емблема, някой може да се запита какво ще стане със старата. Отговорът е прост и еднозначен: Ще се нареди в нашата история до всичките останали емблеми, които сме имали.

 

Оттам никой не може да ни я вземе, ако ще да плати и 100 милиона. Затова, например, аз не тъжа за емблемата на ЦДНА, в която съм се заклел на времето, защото тя е останала завинаги както в сърцето ми, така и в историята на клуба.

 

А какво ще стане с търга, аз не мога да кажа. Ние си изпълнихме нашите ангажименти. Ръководството изпълни обещанието си пред привържениците и внесе реална оферта за закупуване на имуществото на създадения през 1999 година клуб, а ние пък изпълнихме своя дълг и защитихме с телата си емблемата и честта си от поругаване от неясните субекти, които се опитаха с мошеническа схема с три свързани лица с неясен произход на парите да ни отнемат светинята.

 

Имахме готовност да внесем в държавата тези средства, а защо държавата се отказа от тях, като допусна участието на тези неясни субекти и действията на един некомпетентен служител, си остава неин проблем.

 

Оттук нататък, ако някой ден държавата се натутка и успее да организира честен и законен търг, въпрос на добра воля е дали с участието си да и направим едно дарение, за да може да го вложи в строежа на трибуни за богопомазани клубове.Надявам се, че отговорните държавни институции ще си вземат поуки и без повече забавяне ще организират предаването за дълготрайно стопанисване на стадион "Българска армия" и базата в Панчарево, така че да могат да бъдат използвани за целта, за която са построени. Няма какво толкова да се умува. Може да се използват едно към едно условията за конкурса и размера на годишните плащания от стадиона в Разград, където наскоро се проведе такава процедура.

 

Всяко друго решение, освен предоставянето на съоръженията за развитие на традициите на професионален футбол на високо ниво от досегашния ползвател и място за посещения на многобройната Армейска публика, ще бъде израз на невиждана корупция и няма да остане ненаказано от Червената общност, а предполагам и от правораздавателните органи.

 

Готови сме да стигнем до край, в това число до протести, гражданско неподчинение и сезиране на европейските институции.

Силната игра срещу Дунав, преминала като вихрушка от атаки и безброй голови положения, затвори цикъла от първия кръг на плейофите и потвърди новото лице на отбора през пролетта. И срещу скъпия и обигран отбор от Разград, и срещу винаги надскачащия възможностите си срещу нас „син“ отбор, и срещу плътно защитаващите се, но не стихийно, а дисциплинирано и грамотно, „дракони“ ние бяхме господарите на терена, владеехме мачовете от начало до край и заслужено сме на първо място от срещите в тази фаза. Вече и на предубедените е ясно, че сме свидетели на изграждането на поредния силен тим на ЦСКА. 

 

Тази хубава пролет за нашия отбор ме връща назад в спомените и неминуемо поражда асоциации.

 

В  историята си сме преживели този процес неколкократно, но особено внимание заслужават три случая, когато от нулата създаваме и развиваме отбор, превърнал се впоследствие в хегемон у нас и оставил забележителна следа на европейските терени.

 

Първият е самото създаване на Армейския отбор с бедни, но талантливи и нахъсани момчета, изградили и прославили ЦДНА у нас, в Европа и Света, чрез многобройни титли и победоносни международни турнета. Тази епопея е описана в чудесната книга на Стефан Божков „От Юнак до Барцелона“. Намерете я в мрежата и я прочетете, за да се изпълните с гордост. Дано някой се сети да я преиздаде за 70-тата годишнина.

 

Вторият случай, който моето поколение е преживяло, е през първата половина на шестдесетте години на миналия век, когато се извърши смяна на славното поколение на Найденов, Ракаров, Манолов, Божков, Пижо Миланов, Гацо Панайотов, Колев, Янев и сие. Това съвпадна и с обединението и смяната на името ни на ЦСКА „Червено знаме“ / за първи път се появи абревиатурата ЦСКА /. Тогава завършихме на 11-то място в крайното класиране, което отвсякъде си беше катастрофа, но младите Йорданов, Филипов, Пенев, Гаганелов, Боби Станков, Якимов, Цанев, Никодимов и съотборниците им, отначало подпомогнати и от ветераните Найденов, Ковачев и Колев, бързо стъпиха на победоносния път, след само две години спечелиха шампионската титла, след три играха знаменитите три полуфинала в Европа с най-великия в своята история Интер, спечелиха и титли и купи у нас, и на свой ред влязоха завинаги в сърцата ни и се записаха със златни букви в историята.

 

За трети път това се случи през 1985 година, когато бяхме закрити и бе създаден новият клуб „Средец“, без никаква юридическа връзка със предишния ЦСКА, с ново име и нова емблема, но мигом припознат от нас, привържениците, като нашата голяма Червена любов. Това се помни и от по-старото и от средното поколение. Започнахме отново от абсолютната нула, без финанси и екипировка, в началото изгонени дори от стадиона си. Тогава блесна последователно геният на младите тогава треньори, а впоследствие колоси в професията,  Никодимов и Пенев и бе изграден отново шампионски тим, оставил неизличима следа у нас и в Европа, подарил на европейския и световен футбол звезди като Стоичков и Любо Пенев и запалил завинаги огъня в сърцата на хиляди деца.

 

Сегашното поколение привърженици, заедно с нас от по-старите поколения, има щастието, след дългогодишно ходене по мъките и нанесените тежки поражения върху клуба вследствие на недобронамерените удари на властите и неадекватното му управление, да изживее новата прекрасна пролет на възраждането на Великия ни клуб и изграждането на отбор, който години наред да властва на футболния трон. Условията сега са по-различни, не е възможно задържането на едни и същи играчи през цялата им кариера, заради отворените граници, налага се използването и на чужденци, трябва постепенно да се постигне самоиздръжка, което изисква и продажби на добри футболисти, но при една добра организация и умна политика, това не би трябвало да попречи и на успехите на футболното поле. Вижда се, че се работи с пристрастие към Червената идея, с професионализъм и перспектива, следва се дългосрочна стратегия, има грандиозни планове за развитие на материалната база и работата с децата. Това ще гарантира доброто бъдеще на клуба.

 

Ние привържениците, които имаме щастието да сме свидетели на този процес, сме с  незаменимата роля да създадем подходящата обстановка на спокойствие около отбора и безусловната му подкрепа, но и да не даваме и минута спокойствие на властите, докато не изпълнят докрай поетите ангажименти за дългосрочно предоставяне на базите, а на враговете да покажем ясно, че ще защитаваме своето дори с телата си, както го направихме неотдавна за емблемата. Те трябва да знаят, че с нашата любов шега не бива.

 

Привържениците на ЦСКА сме велика сила, когато застанат зад любимия си клуб и отбор. Показали сме го и през шестдесетте години на миналия век, през 1985 година, показахме го и през последните години в борбата за спасението на клуба и вярната си служба в негово име по терените на аматьорския футбол. Ще го покажем и сега.

 

Вярвам и съм дълбоко убеден, че най-тежкото е зад гърба ни, че водим последни ариегардни битки, които със сигурност ще спечелим. Затова мисля, че можем да се наслаждаваме на пролетта на възраждането на нашия клуб и отбор и смело да мечтаем, че следващият градеж на нов силен тим след 7-8 години ще бъде на основата на талантите, които ще сме създали в нашата Детско-юношеска Академия. 

 

Наслаждавайте се, обичайте и се гордейте с ЦСКА!

Падна последната пречка пред стартирането на процедурата по дългосрочното отдаване на стадион "Българска армия" и базата в Панчарево. Столичният Общински Съвет е взел решение за разсрочване на дълговете на Министерството на младежта и спорта за имотните данъци и такса смет.

 

Всички имаме очаквания процесът рязко да се ускори, защото има забавяне с много години. 

 

Ние, огромната Червена общност, ще следим стриктно всичко да бъде законно, морално и логично. А това означава обектите да изпълняват предназначението, за което са построени - да осигурят подготовката и развитието на високо спортно майсторство на Армейския футболен клуб, чийто дългогодишен дом са тези бази. 

 

Другото, още по-важно предназначение, е да се осигури място за развлечение и приятни преживявания на многобройните Армейски фенове, които от поколения посещават стадиона в Борисовата градина.

 

Това трябва да се гарантира чрез условията, които да залегнат в конкурсната документация. Всяко друго решение ще бъде прието като корупционно, взето под масата в интерес на хора с нечисти цели, и ще бъде посрещнато с взрив от обществено негодувание и непредвидими по своя мащаб протестни действия, които ще застрашат гражданския мир. 

 

Сигурен съм, че няма в нашата страна политици и държавни ръководители, готови да извършат такова ритуално политическо самоубийство. Привържениците на ЦСКА са вече будни, доста правно ограмотени от перипетиите, през които минахме през последните години, и няма да позволят вниманието им да бъде отклонявано от медийни фишеци и второстепенни проблеми, защото знаят, че въпросът с базите е приоритет на приоритетите за бъдещето на любимия им клуб.

 

Освен това те са обединени като никога досега около единствения ЦСКА със собственици най-голямата ни легенда Стоичков, Ганчев и Инджов и са твърдо решени да не позволят с цената на всичко повече гаври с любовта им.

 

Р.S.: За улеснение на ръководителите и специалистите от Министерството и НСБ им предлагаме да ползват за пример процедурата, спортните и финансови условия и параметри, заложени в документите на проведената неотдавна концесия на стадион "Лудогорец Арена" в Разград.

Не ни оставиха да се порадваме на вчерашата победа и ни сервираха неприятната новина за участието ни в евротурнирите. Ние сме като Българската армия – печелим битките на бойното поле и губим тези в канцелариите. 

 

Допуснали сме невероятната грешка да се доверим, макар и минимално, на недобронамерените мошеници от БФС, които неведнъж са ни лъгали най-безочливо. И през 2008г. и през 2015г. и винаги. Нали не си представяте, че УЕФА е в състояние да познава нещата във всички страни. Те решават по това, което им се докладва от Националните футболни организации. Така че, ние сме прецакани от БФС с любезното съдействие на добре познатите доносници и вражески клубове. За търга за емблемата се играе подобна нечистоплътна пиеса, а Властта нехае за тези безумия, въпреки че накрая тя ще плати сметката.

 

Оттук нататък не искам да чувам за морал, чест и други високи наративи. Когато си с вълците в гората, трябва да виеш като вълк, иначе ще бъдеш изяден.Орисани сме да водим битки на всички фронтове с безскрупулни и неморални врагове. Затова сме силни. И сега ще излезнем от ситуацията по-силни и сплотени. И е време вече всеки да се определи - той от ЦСКА ли е или от Търговския регистър, Патентното ведомство, синдика, БФС и УЕФА. Нека да останем само тези, които носят безусловно Червената идея в сърцето си и не чакат някой друг да им сочи какво и кого да обичат. Твърдо съм убеден, че това е огромното мнозинство от Червените привърженици и заедно ще продължим битката за ЦСКА по пътя към вечността. 

 

Нашата любов е вечна, винаги ще има ЦСКА!