Когато закриха ЦСКА и се наложи да играем под името "Средец", това не ми хареса, но не проявих достатъчно морал и принципност да се откажа от ЦСКА и дори направих недопустим компромис с юридическата правоприемственост.

Когато държавата ни принуди да закрием ЦСКА и да направим АД, това не ми хареса, но не проявих достатъчно морал и принципност да се откажа от ЦСКА и дори направих недопустим компромис с юридическата правоприемственост.

Когато тази година най-после се намери законен начин ЦСКА да излезне от дългогодишния финансов батак, забъркан от неудачни управленци и навъртащи се около клуба хиени, с любезното съдействие на БФС и държавата, това ми хареса, но се намериха "високоморални" хора, които да ми обясняват, че не съм проявил морал и принципност, щом не съм се отказал от ЦСКА.

А ето как постъпва истински моралният и принципен човек. По разказ на Тити Папазов, любимият му футболист бил Красимир Безински. Когато клубът го освободил, Тити се отказал от ЦСКА по морални и приципни съображения. Вероятно в "Левски" е намерил истинския морал. За съжаление не всички можем да сме на висотата на Тити. Аз пак оставам в ЦСКА.