Напрежението в малката зала, предназначена за най - важни и секретни заседания, се покачваше с всяка изминала минута. То сякаш се излъчваше от тежките завеси, скъпия килим и дори покривката на масата, около която се бяха събрали повечето от най- важните хора в държавата - министри, председатели на агенции, ръководители на спецслужби. Никой от тях не знаеше защо министър председателят ги беше извикал по спешност и в атмосфера на тайнственост чрез специално изпратени по домовете им полицейски патрулки. В залата цареше потискаща тишина. В този момент с решителна крачка и угрижено лице влезе премиерът.

 

- Господа, позволих си да ви събера в този късен час по съдбовен за страната въпрос. Драстично е застрашена националната сигурност. Както знаете, тя зависи от външни и вътрешни фактори. Благодарение на мощната ни, добре въоръжена армия, и умелата ни външна политика отвън нищо не ни застрашава. Във вътрешен план картината е противоречива. В икономиката и социалната сфера нещата са бетон. Усвояваме Еврофондове, строим метро и магистрали, санираме, борим се като лъвове с корупцията, за пример сме в Европа. Народът добрува, благодарен ни е и кротува. Пробивът идва в духовната сфера. Застрашени са основни традиции и исторически ценности в нашето общество. Вече трета година „Левски“ е на път да не може да се класира на второ място. Какво научават децата за своята Родина от най - ранна възраст? Високи сини планини, небето от коприна, морето черно, полята обсипани със златен дъжд и „Левски“ вечно втори. Втори, Господа, ВТОРИ, а не шести и седми като през последните години. На път е да се разклати фундаментът на нашата държавност. В какво да вярват децата и гражданите. То е все едно Дунава да потече на обратно или, не дай Боже, ние да не сме на власт. Трябва да предприемем незабавни мерки за излизане от това положение. Имате думата за предложения.

 

- Да им се пратят спонсори, скочи финансовият министър.

 

- Пратени са. Преяждат вече със спонсорски пари.

 

Заваляха предложения и от другите участници в съвещанието:

 

- Да се удари ЦСКА!

 

- Ударен е жестоко.

 

- Да се извадят от групата най-опасните съперници!

 

- Извадени са. Всичко е направено и все не става и не става.

 

В този момент всички погледи се насочиха към един човек с буен перчем, който се беше свил в ъгъла до вратата. Това беше Председателят на Футболния съюз. Почувствал всеобщия упрек, той буквално се смали до неузнаваемост.

 

Постепенно дискусията се насочи в правилното русло, изкристализира общото становище и бяха набелязани следните неотложни мерки:

 

- Да се притиснат спонсорите на съперниците;

 

- Да се организира опознавателна екскурзия на група прокурори по офисите на президентите на „неправилните“ клубове;

 

- Да се засили просветно-възпитателната работа с футболните съдии;

 

- Да се осъществи мащабен подкрепящ огън от страна на медиите;

 

- Да се направи чудо, ако е необходимо.

 

Утрото вече пристъпваше срамежливо зад спуснатите завеси, когато съвещанието приключи и държавните мъже започнаха един по един да напускат залата. На лицата им беше изписана умора, но и непоколебима решителност да обърнат държавата с главата надолу, но да осигурят второто място на „Левски“. Националната сигурност щеше да бъде защитена.

 

Пламен Живков, 25.02.2016г.