Любовта между Левски и българските съдии не е от вчера. Не е и от въстанието на Тити Папазов от миналата година, по време на което общо взето във всеки мач „сините“ получаваха много здраво рамо от реферите, независимо дали имаха нужда или не.

 

В двубоя срещу Черно море за пореден път най-важният играч на Левски беше съдията. Бригадата на Георги Кабаков пусна изключително скандален гол от засада – при първото попадение на „сините“, с което резултатът бе изравнен за 1:1, Станислав Костов беше в нередовно положение. Нещо, което можеше да се види с просто око и за което не бяха нужни нито повторения, нито система ВАР. Кабаков обаче остави атаката и Левски се върна в мача. Нещо повече – реферът толерираше похвати от свободни боеве на Яблонски и Ейолфсон.

 

Странно е, че изобщо не се говори как Левски спечели и първия си мач от новия шампионат. В Пловдив „сините“ биха Ботев в добавеното време отново с гол от засада. Чиста, явна и неоспорима. Общо взето Левски си върви ръка за ръка с големия господар от Разград. Два кръга – по две важни съдийски намеси във всеки мач и за Левски, и за Лудогорец. Накрая на сезона да вземат двата отбора да направят един общ шпалир на съдиите. Естествено – след като преди това Левски си изпълни задължението с вече станалия традиционен собствен шпалир за Лудогорец.

 

Върхът на наглостта обаче бяха претенциите на „сините“ към Кабаков по време на мача. От играчи, щаб, трибуни, отвсякъде. На какво отгоре? Че зачете нередовното попадение на Костов? Че вадеше картони на Черно море, вместо на Левски? Това наистина е дебелокожо безочие – вместо да вдигнат паметник на най-добрия си играч през годините, българския съдия, те го плюят и ненавиждат. И забравят удобно кой всъщност издигна и бетонира сегашното ръководство на БФС на последния конгрес на съюза.

Е няма как този път да не направи впечатление дори и на най-слепите и най-глухите. Колегите от Нова телевизия, този бастион на борбата с фалшивите новини в България, не само стигнаха професионалното дъно. Дори започнаха и да го копаят.

 

„Вярвам, че тези слаби армейци ще ги премажем още с 3:0 тук в София и ни очаква протоколен реванш“. Тези думи бяха буквално набутани в устата на треньора на Копенхаген Столе Солбакен в спортната новинарска емисия. В действителност наставникът на датчаните, който е врял и кипял в европейски битки от всякакъв калибър, заяви: „Шансовете за утре са равни. Не мога да кажа кой е фаворит, това ще стане ясно след края на мача. Ще подходим с уважение към ЦСКА, очаквам тежък двубой“.

 

Всъщност може би е твърде елементарно е да мислим, че това своеволие е проява на непрофесионализъм или някаква закачка от човека, озвучил Солбакен, който не крие пристрастията си към Левски. Нека просто си спомним поведението на бойците с фалшиви новини в мачовете от евротурнирите през този сезон досега. И да се замислим – гаф ли е това или елемент от добре смазаната машина, обслужваща интересите на футболния хегемон на България от години.

 

От всичките недотам лицеприятни особености на големия проект на Кирил Домусчиев може би най-недолюбваната от родните привърженици е тази, че на Лудогорец бе ударен задължителен за абсолютно всички печат „национална кауза“. В Нова винаги са били особено дейни във величаенето на футболния патриотизъм и изконната му връзка с Разград. Така че не е чудно, че и тази година Марселиньо, Моци, Кешерю, Швиерчок, Вандерсон, Сисиньо, Ренан и останалите от интернационалната трупа на Пуало Аутуори отново бяха наричани с плам „нашият отбор“.

 

До такъв беше повишен и ординареца на Лудогорец Левски, който вече по традиция завършва сезона с шпалир, а го започва с шумно фиаско в Европа. Тази година съдбата реши да ощастливи особено скромен тим, като му прати „сините“ на жребия – Вадуц от Лихтенщайн. За 180 минути срещу полуаматьорите от втора швейцарска дивизия ни бе набито с нескончаема упоритост, че и Левски е „наш отбор“.

 

Виж, с ЦСКА положението е друго. И срещу Рига, и срещу Адмира, „слабите армейци“ си бяха просто ЦСКА. Много рядко и с цел да се избегне повторение понякога чудотворно се превръщаха в „българите“. Но тези пъти не се броят и на пръстите на едната ръка. За четири мача.

 

А добрата стара Славия? Тя просто не съществуваше за Нова. Нищо, че Венци Стефанов беше предложил мачовете на „белите“ да ги излъчват без пари. Нищо и че точно Славия опатка съвсем наскоро единия от “нашите отбори“ на финала за Купата на България. Или може би точно заради това?

 

А накрая идва огромният рев. Заради „Прокобата“. На „Герена“ бъркат. Не е прокоба – карма е. И след като с наряд до съдиите вече на пост за каузата са застанали да козируват и телевизионерите – май скоро ще започнат да я усещат и в Разград.