Е няма как този път да не направи впечатление дори и на най-слепите и най-глухите. Колегите от Нова телевизия, този бастион на борбата с фалшивите новини в България, не само стигнаха професионалното дъно. Дори започнаха и да го копаят.

 

„Вярвам, че тези слаби армейци ще ги премажем още с 3:0 тук в София и ни очаква протоколен реванш“. Тези думи бяха буквално набутани в устата на треньора на Копенхаген Столе Солбакен в спортната новинарска емисия. В действителност наставникът на датчаните, който е врял и кипял в европейски битки от всякакъв калибър, заяви: „Шансовете за утре са равни. Не мога да кажа кой е фаворит, това ще стане ясно след края на мача. Ще подходим с уважение към ЦСКА, очаквам тежък двубой“.

 

Всъщност може би е твърде елементарно е да мислим, че това своеволие е проява на непрофесионализъм или някаква закачка от човека, озвучил Солбакен, който не крие пристрастията си към Левски. Нека просто си спомним поведението на бойците с фалшиви новини в мачовете от евротурнирите през този сезон досега. И да се замислим – гаф ли е това или елемент от добре смазаната машина, обслужваща интересите на футболния хегемон на България от години.

 

От всичките недотам лицеприятни особености на големия проект на Кирил Домусчиев може би най-недолюбваната от родните привърженици е тази, че на Лудогорец бе ударен задължителен за абсолютно всички печат „национална кауза“. В Нова винаги са били особено дейни във величаенето на футболния патриотизъм и изконната му връзка с Разград. Така че не е чудно, че и тази година Марселиньо, Моци, Кешерю, Швиерчок, Вандерсон, Сисиньо, Ренан и останалите от интернационалната трупа на Пуало Аутуори отново бяха наричани с плам „нашият отбор“.

 

До такъв беше повишен и ординареца на Лудогорец Левски, който вече по традиция завършва сезона с шпалир, а го започва с шумно фиаско в Европа. Тази година съдбата реши да ощастливи особено скромен тим, като му прати „сините“ на жребия – Вадуц от Лихтенщайн. За 180 минути срещу полуаматьорите от втора швейцарска дивизия ни бе набито с нескончаема упоритост, че и Левски е „наш отбор“.

 

Виж, с ЦСКА положението е друго. И срещу Рига, и срещу Адмира, „слабите армейци“ си бяха просто ЦСКА. Много рядко и с цел да се избегне повторение понякога чудотворно се превръщаха в „българите“. Но тези пъти не се броят и на пръстите на едната ръка. За четири мача.

 

А добрата стара Славия? Тя просто не съществуваше за Нова. Нищо, че Венци Стефанов беше предложил мачовете на „белите“ да ги излъчват без пари. Нищо и че точно Славия опатка съвсем наскоро единия от “нашите отбори“ на финала за Купата на България. Или може би точно заради това?

 

А накрая идва огромният рев. Заради „Прокобата“. На „Герена“ бъркат. Не е прокоба – карма е. И след като с наряд до съдиите вече на пост за каузата са застанали да козируват и телевизионерите – май скоро ще започнат да я усещат и в Разград.