След петнадесет години Борусия Дортмунд отново е на четвъртфинал в Шампионска лига. Един колкото дълъг период на отсъствие, толкова и кратък период, в който прероденият отбор от Дортмунд възкръсна от пепелта и стигна до тази фаза в турнира на шампионите. В началото на лятото, когато бе изтеглен жребият, нищо не изглеждаше така розово. Сега единственият път на отбора е нагоре и само нагоре.

 

Определено има какво още да видим от този млад състав. Млад, но вече достатъчно зрял, обигран състав, където всички са едно голямо семейство. Неведнъж вече бе споменато, че парите тук не играят. Неслучайно най-всеотдайните футболисти на терена казват с ръка на сърцето, че биха останали до края на кариерата си в Дортмунд. Това ни говори за силната свързаност между съотборници, ръководство и фенове.
Видяхте ли снощи тези млади момчета? Знаете ли, че след всяка победа те седят пред Южната трибуна и се наслаждават на това множество, което, гледайки го по телевизията, сякаш е в дома ви? Знаете ли, че когато тези момчета излизат на терена, винаги поглеждат към огромната трибуна с жълто-черни знамена? Тези момчета знаят, че пари могат да спечелят навсякъде- те имат достатъчно талант, за да играят в голям европейски отбор. Но сърцето може да принадлежи на едно-единствено място. И всички тези единадесет играча излизат на терена заради Дортмунд, за феновете, за любовта, истинската любов, която преживява падения и възходи. И затова едно евентуално отпадане от турнира няма да е фатално. Важното е, че Борусия е жива и печели милиони... не евро, а сърца!

 

Не само този сезон, а въобще последните години Борусия Дортмунд и феновете на отбора дават урок на всички големи и богати отбори в Европа. и докато отбор със средна възраст от 24 години, слага на колене всеки , изправил се насреща, хиляди фенове превземаха далечни и близки дестинации. Хиляди, които превзеха Мадрид, хиляди, които дадоха живот на унилия Етихад Стейдиъм, където феновете дори не чоплят семки.

 

Ако обаче отборът премине и четвъртфиналите, ако този отбор повтори приказката от преди 15 години, можем смело да заявим, че ще е най-обичаният и симпатичен на зрителите шампион в последните години. Отбор, които спечели уважението и признателността дори на хора, които не харесват немския футбол.

 

Е, приятели, немският футбол вече не е такъв, какъвто го познавахме! Тези млади момчета определено досега не знаеха какво е големият футбол. Те не знаят как изглежда върхът на футболна Европа, но определено искат да узнаят. А и както се казва: "Апетитът идва с яденето", така че може да очакваме чудеса. И въпреки че Борусия доказа, че не е за подценяване, всяка следваща победа в Шампионска лига отново ще бъде изненада за футболната общественост.

 

Сега от Дортмунд все по-ясно може да се види финалът на турнира. А феновете говорят с числа: " `95, `96, `97 - `11, `12, `13 това говори ли ви нещо?" Числата говорят, говорят и съвпаденията с онази 1997-а година. Едно интересно такова е, че Отмар Хицфелд е начело на отбора малко повече от шест години, преди да спечели Шампионска лига с отбора на Борусия. В момента Юрген Клоп готви от шест години отбор, който да стане пръв в Европа. И докато младите момчета на Клоп все още не смеят дори да си помислят за финал, привържениците се потапят в прекрасни мечти и спомени, с насълзени очи и треперещ глас отронват "Ами ако спечелим..."

 

Преди няколко месеца имаше статия със заглавие "Мечтаеш ли, Борусия?", да, Борусия мечтае! Продължава да мечтае, а приказката продължава, реална повече от всякога, повече от приказката през 1997-ма година. Не спирайте да мечтаете! Не спирайте да ни карате да мечтаем!

 

Виктория Танева, bvbbulgaria.blogspot.com